ВТОРО СЛОВО
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
اَلَّذٖينَ يُؤ۟مِنُونَ بِال۟غَي۟بِ
“...които вярват в неведомото...” (Коран, Сура Кравата: 2)
Ако искаш да узнаеш какво щастие и благо-деяние и каква сладост и покой се крият във вярата, чуй този кратък разказ.
Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себел-юбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.
Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злопо-лучна и нещастна според него. Това било съот-ветното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започ-нало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно.
А другият мъж набожният, който служел на Аллах и търсел правдата, имал хубав нрав, тъй че попаднал при пъту-ването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този пра-веден мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тър-жества в пълен ход, и във всеки край радост, и във всяко кътче ликуване, и на всяко място светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демоби-лизация цялото царство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на приз-нателност и благодарност. Чул сред тях и зву-ците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък так-бир (“Аллаху акбар!” - “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” - “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.
Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава.
Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демоби-лизация и отпуска ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”
После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здраво-мислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”
О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир, нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и из-стисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени пред-стави, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека, който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.
Вторият мъж е вярващият, който притежава правдиво знание за своя Творец и е убеден в Неговото съществуване. На него земният свят му изглежда като дом на милосърдието и място, където човечеството и животните се учат и тренират, и като поле за проверка и изпитание на хората и джиновете. Всички смърти и на животни, и на хора са прекратяване на функциите и приключване на задълженията. Онези, които приключат жи-тейските си функции, духовно радостни се сбогуват с този тленен свят и преминават в друг, безгрижен свят, лишен от скверностите на материята, болките на времето и мястото, превратностите на съдбата и бедствените съби-тия, за да се отвори широк простор за нови служители, които идват устремени към своите задачи.
И всички раждания и на животни, и на хора са като военна мобилизация, получа-ване на оръжие, нагърбване с функции и задъл-жения. Всяко създание е само служител и ра-достен воин, който се намира под правилна повеля, удовлетворява се с малко и е непретен-циозен.
Гласовете, които се носят и ехото, което отеква по кътчетата на земята, са или зикр (спо-менаване на Аллах) и тасбих (възхвала на Аллах с думите “Преславен е Аллах!”) за нагър-бване с функциите и пристъпване към тях, или шукр (благодарност) и тахлил (повтаряне на формулата на единобожието: Ля иляха иллял-лах! “Няма друг бог освен Аллах!”), с които се възвестява приключването на задълженията, или пък това са напеви в резултат на страстно желание за труд и радост от него. Според възгледите на вярващия човек всички същества са приветливи служители, дру-желюбни изпълнители и хубави книги на Него-вия прещедър Господар и милосърден Владе-тел. Така чрез вярата му (иман) се изясняват твърде много подобни на тези истини, които са безкрайно нежни, възвишени, приятни и изтън-чени.
Следователно вярата (иман) наистина съдържа духовно семе, откъснато от райското дърво Туба. А неверието (куфр) крие духовно семе, отделено от адовия Зокум.
Значи спасе-нието и вярата могат да съществуват единстве-но в исляма и вярата (иман).
Ние трябва непрекъснато да повтаряме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ “Слава на Аллах за ислямската религия и за пълноценността на вярата (иман)”!