Translations:Onuncu Söz/241/bg sayfasının kaynağını görüntüle

Така е, защото знаем, че земята и нейното съдържание не са достатъчни, за да се изявят четирите истини, и ако не съществува друго достойно за тях място, би следвало да се отрече мъдростта, вложена във всичко навред пред очите ни – а това е налудничаво, все едно да се отрече слънцето и неговата светлина, изпълваща деня, – и би следвало да се отхвърли загрижеността, постоянно наблюдавана и у нас самите, и в повечето неща, да се отхвърли и справедливостта, явна и с видими знаци(<ref>Да, справвдливостта св разполовява на двв: позитивна и нвгативна. Позитивната св изразява в првдоставянвто на съотввтнитв права на всвки правоимаиf. Тази част от справвдливостта в цялостна и всвобхватна за всичко по звмята и в явна до ствпвн на очввидност. Както доказахмв в "Трвта истина", всяко нвиfо получава със спвциална и првцизна мярка, спорвд опрвдвлвни точни условия и критврии, всичко, ковто то изисква и в нужно за съиfвствуванвто му и за продължаванвто на живота му, всичко, за ковто то моли Създатвля, Поситвля на ввличивто, с взика на вродвнитв си способности, на вствстввнитв си нужди и на принудата. C други думи, тази част от справвдливостта в видима, както са видими съиfвствуването и животът.
<br>
що се отнася до негативната част, то тя е превъзпитаване на несправедливите, тоест възцаряване на правдата чрез низпославане върху тях на възмездие и наказание. Въпреки че тази отрицателна страна на справедливостта не се разкрива ясно в този свят, все пак се изявяват нейни признаци и белези, указваufи на споменатата истина. Като пример можем да посочим бича на наказанието и плесниците на превъзпитанието, сполетели народите на Ад и Самуд, и оufе – непокорните народи в наusата епоха. Това разкрива категоричната хипотеза за доминирането и господството на върховната справедливост. – B. а.</ref>), да се отхвърли и милосърдието, наблюдавано навсякъде. Eи следвало също така Предприелият всички тези мъдри мерки, Извършителят на всички тези щедри дела и Приносителят на всички тези милосърдни дарове (опазил Аллах, и пак – опазил Аллах!) просто да бъде смятан за лекомислен и забавляващ се, за вероломен угнетител – но превисоко стои Аллах над всичко това! Подобно допускане не е друго освен превръщане на истините в тяхната противоположност, което е краен абсурд и дори софистите, отричащи собственото си съществуване, не са стигали дотам, да си въобразят с лекота толкова невъзможно положение.