Bütün çeviriler
Tüm mevcut çevirilerin gösterilmesi için aşağıya bir ileti adı giriniz.
10 çeviri bulundu.
| Ad | Geçerli mesaj metni |
|---|---|
| g العربية (ar) | كما أن تردّي كثيرٍ من العلماء (<ref>سأل أنوشيروان حاكم إيران العادل الحكيم بزرجمهر: لماذا يشاهَد العلماء بأبواب الأمراء ولا يُشاهد الأمراء بأبواب العلماء والعلم يفوق الإمارة؟ فأجاب: ذلك من علم العلماء، وجهل الأمراء. أي إن الأمراء لا يعلمون قدر العلم، فلا يأتون أبواب العلماء لطلبه بينما العلماء يعلمون قدره، فيطلبون قيمته بأبواب الأمراء فهذا الجواب اللطيف تأويل ظريف لحرص العلماء النابع من ذكائهم المؤدي بهم إلى الذل والفقر. (خسرو).</ref>) والأدباء (<ref>هناك حادثة تؤيد هذا الحكم؛ إن الأدباء في فرنسا يُمنحون وثيقة التسول لإجادتهم له. (سليمان رشدي).</ref>) بما يمنحهم ذكاؤهم ودهاؤهم من الحرص في فقر مدقع وعيش كفاف، وغناء أكثر الأغبياء العاجزين وإثرائهم لما لهم من حالة فطرية قنوعة ليثبت إثباتاً قاطعاً: أن الرزق الحلال يأتي حسب العجز والافتقار لا بالاقتدار والاختيار. بل هو يتناسب تناسباً عكسياً مع الاقتدار والاختيار. ذلك أن أرزاق الأطفال تتضاءل وتبتعد ويصعب الوصول إليها كلما ازدادوا اختياراً وإرادةً واقتداراً. نعم، إن القناعة كنز للعيش الهنيء الرغيد ومبعث الراحة في الحياة، بينما الحرص معدن الخسران والسفالة كما يتبين ذلك من الحديث الشريف: (الْقَنَاعَةُ كَنْزٌ لَا يَفْنَى). (<ref>الطبراني، المعجم الأوسط ٧/ ٨٤؛ البيهقي، الزهد ٢/ ٨٨.</ref>) |
| g български (bg) | Много учени(<ref>Справедливият и мъдър владетел на Иран Ануширван попитал своя везир Бузургмехр защо се виждат учени пред вратите на емирите, а не се виждат емири пред вратите на учените въпреки че науката превъзхожда властването. Той отговорил, че това произтича от знанието на учените и от невежеството на емирите. Тоест емирите не знаят стойността на науката и затова не отиват да я търсят пред вратите на учените, докато учените знаят цената й и отиват да я получат пред вратите на мирите. Този прекрасен отговор дава оригинално тълкуване на алчността на учените, произтичаща от техния ум, който ги тласка към унижение и бедност.<br>Подпис: Хюсрев</ref>) и литератори(<ref>Има факти, които потвърждават това заключение, например на литераторите във Франция им дават документ за просия, защото владеят отлично този занаят.<br>Подпис: Сюлейман Рушди</ref>) са изпадали в унизителна бедност и оскъден живот заради алчността и амбицията, произтичащи от техния ум и интелигентност. А мнозина глупави и безпомощни хора забогатяват по причина на вродената си непретенциозност. Това кате~орично аргументира извода, че законосъобразното препитание се дава според слабостта, нуждата и бедността, а не според способността и избора, с които се намира дори в обратнопропорционална зависимост. Например препитанието на децата намалява, отдалечава се и става трудно за намиране винаги щом нараства степента на избора, желанието и умението им. Да, задоволяването с малко е съкровище за лекия и спокоен живот и източник на спокойствие за битието, докато алчността е първоизвор на загуба и низост, както това е разяснено в пророческия хадис: "Удовлетворяването с малко е неизчерпаемо съкровище." |
| g Deutsch (de) | Ferner sind viele Gelehrte(*<ref>*{Einmal wurde Bosorgmehr, Vesir des Schachs von Persien, Nuschirvan des Gerechten, und ein wegen seiner Intelligenz berühmter Gelehrter, gefragt: "Warum sieht man die Gelehrten vor den Türen der Beamten? Und warum sieht man keine Beamten vor den Türen der Gelehrten, wo doch die Wissenschaft über dem Beamtentum steht?" Er antwortete ihnen: "Das liegt am Wissen der Gelehrten und der Unwissenheit der Beamten." Mit anderen Worten: Auf Grund ihrer Unwissenheit wissen die Beamten den Wert der Gelehrsamkeit nicht zu schätzen, sodass sie sich an den Türen der Gelehrten einfinden könnten, um nach Wissen zu fragen. Was aber die Gelehrten betrifft, so suchen sie auf Grund ihrer Gelehrsamkeit an den Türen der Beamten, weil sie ja auch den Wert ihrer Güter kennen. So hat denn Bosorgmehr mit einem Hinweis auf die Gier der Gelehrten, die eine Folge ihrer Gelehrsamkeit und der Grund für ihre Armut und die Geringschätzung ist (die man ihnen entgegenbringt) in feinfühligerweise geantwortet. '''Husrev'''} und Literaten {Der folgende Hinweis bestätigt dies: In Frankreich bekamen Dichter und Schriftsteller eine eigene Urkunde für Bettler, weil sie so gut betteln konnten. '''Suleyman Ruschtu'''}</ref>)auf Grund der Gier, die ihnen aus ihrer Intelligenz erwuchs, der Armut verfallen, während viele doch recht einfältige und ganz unvermögende Leute durch ihre Haltung einer ganz natürlichen Zufriedenheit (fitri kanaat) reich werden, was wiederum beweist, dass legaler (helal) Unterhalt aus Armseligkeit und Schwäche erwächst und nicht aus einer Fähigkeit und dem Willen (iktidar ve ihtiyar). Vielmehr steht eine legale Versorgung im umgekehrten Verhältnis zu Fähigkeit und Wille. Denn je mehr Kinder ihre Fähigkeiten entfalten und ihr Wille wächst, desto mehr verringert sich ihr Unterhalt, entfernt sich von ihnen, wird immer schwieriger zu erlangen. Nach dem Geheimnis der Hadith اَلْقَنَاعَةُ كَنْزٌ لاَ يَفْنىَ {"Zufriedenheit ist wie Bodenschätze, die sich nie erschöpfen."} ist Zufriedenheit wie ein Bergwerksstollen, der guten Unterhalt und Sicherheit im Leben bietet. Was aber die Gier betrifft, so ist sie eine Ursache für Verlust und Erniedrigung. |
| g Ελληνικά (el) | Επίσης η ενδεής κατάσταση που προέρχεται από την απληστία και οξύνοια αρκετών επιστημόνων(Υποσημείωση) και λογοτεχνών, (Υποσημείωση) και η έμπλουτι κατάσταση αρκετών ανίκανων και ανόητων που προέρχεται από την φυσιολογική τους ολιγάρκεια μας αποδεικνύει απόλυτα ότι, τα αγαθά που μας είναι χαλάλι, επιτρεπτά, μας προσφέρονται μέσω της αποδοχής της φτώχειας και ανικανότητας μας και όχι μέσω της άπληστης ικανότητας και αναζήτησης. Ίσως τα αγαθά που μας είναι (χαλάλι), επιτρεπτά είναι αντιστρόφως αναλογικά με την ικανότητα και αναζήτηση. Διότι τα μωρά και τα παιδιά όσο αποκτούν ικανότητα και ξεκινούν την αναζήτηση, τόσο τα αγαθά τους απομακρύνονται λιγοστεύουν και δυσκολεύουν. Με το μυστήριο του Χαντίθ اَلْقَنَاعَةُ كَنْزٌ لاَ يَفْنَى που νοηματικά εννοεί ότι, “Η ολιγάρκεια είναι ανεξάντλητος θησαυρός(<ref>Ad-Daylami, Musnad iv, 385.</ref>)” όντως η ολιγάρκεια είναι πηγή καλοπέρασης και άνετης ζωής. Ενώ η απληστία είναι πηγή απογοήτευσης και εξαθλίωσης. |
| g English (en) | Also, many scholars(*<ref>*It was asked of Bozorgmehr, the Wazir of the Persian Shah Nushirvan the Just and scholar famous for his intelligence, “Why are the learned to be seen at the doors of rulers and rulers not to be seen at the doors of the learned, whereas learning is superior to rulership?” He replied: “Because of the knowledge of the learned and the ignorance of the rulers.” That is to say, due to their ignorance, rulers do not know the value of learning so that they approach the doors of the learned to seek it. But because of their knowledge, the learned know the value of their rulers’ goods and possessions and seek them at the rulers’ doors. Explaining thus wittily the greed resulting from the cleverness of the learned, which causes some of them to be impecunious and in want, Bozorgmehr replied in a refined manner. Signed: Hüsrev</ref>)and literary figures(*<ref>*An event corroborating this: in France, a beggar’s licence was given to literary figures because they were so proficient at begging.Signed: Süleyman Rüştü</ref>) being reduced to poverty because of the greed arising from their intelligence, and many stupid and incapable people becoming rich due to their innate contentedness(*<ref>*See, al-Daylami, al-Musnad, iv, 385.</ref>)proves decisively that licit sustenance comes because of impotence and want, not by virtue of ability and will. Indeed, licit sustenance is in inverse proportion to ability and will. For the more children increase in ability and will, the more their sustenance decreases, the further it is from them and the more difficult to digest. According to the Hadith, “Contentment is an unfailing treasure,”(*<ref>*See, Tabarani, al-Mu‘jam al-Awsat, vii, 84; Bayhaqi, al-Zuhd, ii, 88; al-‘Ajluni, Kashf al- Khafa’, ii, 133.</ref>)contentment is a treasury of good living and ease of life, while greed is a mine of loss and abasement. |
| g español (es) | Y así mismo la caída de muchos eruditos y literatos en una situación de pobreza a causa de una codicia provocada por su inteligencia, y la riqueza de muchos de los simples y los débiles por la situación de su contentamiento natural, demuestran de una manera categórica que la provisión lícita viene en virtud de la incapacidad y la pobreza y no por la capacidad y la elección. Incluso esa provisión va en proporción inversa a la capacidad y a la elección, porque los niños, en la medida en que se desarrolla su capacidad y su elección, su provisión disminuye, se aleja de ellos y se les hace difícil. Y en verdad el contentamiento, por el secreto del ḥadiz: {El contentamiento es un tesoro inagotable}, es un tesoro para un buen modo de vida y bienestar; mientras que la codicia es una mina para la perdición y la bajeza. |
| g Bahasa Indonesia (id) | Contoh lain dapat dilihat pada banyaknya para ulama96 dan sastrawan(*<ref>*Ada sebuah kejadian yang menguatkan hakikat ini, yaitu bahwa para sastrawan di Perancis diberi piagam pengemis karena mahirnya mereka dalam pengemisan itu–Sulaiman Rusydi.</ref>)yang karena sifat rakus dan tamak mereka pun jatuh ke dalam kehidupan yang sangat miskin. Sementara orang-orang yang bodoh dan lemah karena mempunyai watak qana’ah, mereka hidup dalam kondisi berkecukupan. Hal itu menegaskan bahwa rezeki halal datang sesuai dengan kelemahan dan kebutuhan kita, bukan de- ngan usaha dan ikhtiar. Bahkan ia berbanding terbalik dengan upaya dan ikhtiar tersebut. Sebab, rezeki seorang anak sedikit demi sedikit berkurang, menjauh, dan bertambah sulit untuk diperoleh seiring dengan pertumbuhan ikhtiar, kehendak, dan kemampuan usahanya.Ya, sifat qana’ah merupakan modal untuk menggapai kehidupan yang lapang dan nyaman, serta penyebab ketenteraman dalam hidup. Sebaliknya, sifat tamak merupakan ladang kerugian dan kehinaan. Hal tersebut dapat dipahami dari hadis Nabi :“Qana’ah merupakan kekayaan yang tak pernah musnah.”(*<ref>*Lihat: ath-Thabrâni, al-Mu’jam al-Ausath, 7/84; dan al-Baihaqi, az-Zuhd, 2/88.</ref>) |
| g македонски (mk) | Многу научници(<ref>Справедливиот и мудар владетел на Иран, Нуширеван, го прашал својот везир Бузург-Михр: “Зошто можат да се видат научници пред вратите на емирите, а не можат да се сретнат емири пред вратите на научниците, иако науката е над власта?” Тој одговорил: “Тоа произлегува од знаењето на научниците и од незнаењето на емирите.” Односно, емирите не ја знаат вредноста на науката и затоа не одат да ја бараат пред вратите на научниците, додека научниците ѝ ја знаат вредноста и одат да ја добијат пред вратите на емирите. Овој прекрасен одговор дава оригинално толкување на алчноста на научниците, што произлегува од нивниот ум, којшто ги турка кон понизност и бедност.<br> Потпис: Хусрев.</ref>) и литерати(<ref>Има факти што го потврдуваат овој заклучок, на пример, на литератите во Франција им даваат документ за просење затоа што одлично го владеат овој занает.<br> Потпис: Сулејман Рушди</ref>) паднале во понизна бедност и оскуден живот заради алч-носта и амбицијата што произлегува од нивниот ум и интелигентност. А многумина глупави и беспомошни луѓе се збогатуваат поради нивната вродена непретенциозност. Ова категорично го докажува заклучокот дека законската благосостојба се дава според слабоста, потребата и бедноста, а не според способноста и изборот со кој се наоѓа дури во обратнопропорционална зависност. На пример, благосостојбата кај децата се намалува, се оддалечува и станува тешко за наоѓање секогаш кога расте степенот на нивниот избор, желба и вештина. Да, задоволувањето со малку е богатство за лесен и спокоен живот и извор на спокојство за битието, додека алчноста е начело на загуба и нискост, како што тоа е разјаснето во пророчкиот хадис: اَل۟قَنَاعَةُ كَن۟زٌ لَا يَف۟نٰى |
| g português (pt) | Além disso, muitos sábios(*<ref>*Foi perguntado a Bozorgmehr, o Wazir do persa Xá Anuchirwan o Justo e famoso estudioso por sua inteligência: "Por que os eruditos são vistos nas portas dos governantes, e os governantes não são vistos nas portas dos eruditos, uma vez que os eruditos são superiores aos governantes?" Ele respondeu: "Devido ao conhecimento dos eruditos e da ignorância dos governantes." Isso quer dizer que, devido à sua ignorância, os governantes não sabem o valor da aprendizagem de modo que se aproximem das portas dos eruditos para procurá-la. Mas por causa de seu conhecimento, os eruditos conhecem o valor dos bens e posses de seus governantes e os procuram nas portas dos governantes. Explicando assim espirituosamente a ganância resultante da inteligência dos instruídos, o que faz com que alguns deles sejam sem dinheiro e necessitados, Bozorgmehr respondeu de uma forma refinada. Assinado: Khusraw</ref>)(*<ref>*Um evento corrobora isto: na França, licença de mendigo foi dada a figuras literárias, porque eles eram tão proficientes na mendicância.</ref>) e intelectuais ii e literatos, reduzidos à pobreza por causa da ganância decorrente de sua inteligência, e muitas pessoas estúpidas e incapazes tornam-se ricas, devido ao seu inato contentamento prova decisiva de que o sustento lícito vem por causa da impotência e do querer, não em virtude da capacidade e da vontade. Na verdade, o sustento lícito é inversamente proporcional à capacidade e à vontade. Quanto mais aumenta a capacidade e a vontade da criança, mais diminui a sua alimentação, mais distante fica dela e ainda mais difícil de digerir. De acordo com o Hadice: اَل۟قَنَاعَةُ كَن۟زٌ لَا يَف۟نٰى "O contentamento é um tesouro infindável" Certamente, o contentamento é um tesouro de bom viver e facilidade de vida, enquanto a ganância é uma mina de perda e humilhação. |
| g Türkçe (tr) | Hem çok âlimlerin '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-1:''' İran’ın âdil padişahlarından Nuşirevan-ı Âdil’in veziri, akılca meşhur âlim olan Büzürücumhur’dan (Büzürg-Mihr) sormuşlar: “Neden ulema, ümera kapısında görünüyor da ümera ulema kapısında görünmüyor. Halbuki ilim, emaretin fevkindedir?” <br /> Cevaben demiş ki: “Ulemanın ilminden, ümeranın cehlindendir.” Yani ümera, cehlinden ilmin kıymetini bilmiyorlar ki ulemanın kapısına gidip ilmi arasınlar. Ulema ise marifetlerinden mallarının kıymetini dahi bildikleri için ümera kapısında arıyorlar. İşte Büzürücumhur, ulemanın arasında fakr ve zilletlerine sebep olan zekâvetlerinin neticesi bulunan hırslarını zarif bir surette tevil ederek nazikane cevap vermiştir. <br /> '''Hüsrev'''</ref>)''' ve ediblerin '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-2:''' Bunu teyid eden bir hâdise: Fransa’da ediblere, iyi dilencilik yaptıkları için dilencilik vesikası veriliyor. <br /> '''Süleyman Rüşdü'''</ref>)''' zekâvetlerinin verdiği bir hırs sebebiyle fakr-ı hale düşmeleri ve çok aptal ve iktidarsızların fıtrî, kanaatkârane vaziyetleri ile zenginleşmeleri kat’î bir surette ispat eder ki: '''Rızk-ı helâl, acz ve iftikara göre gelir; iktidar ve ihtiyar ile değil. Belki o rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar ile makûsen mütenasiptir.''' Çünkü çocukların iktidar ve ihtiyarı geldikçe rızkı azalır, uzaklaşır, sakîlleşir. اَل۟قَنَاعَةُ كَن۟زٌ لَا يَف۟نٰى hadîsinin sırrıyla kanaat, bir define-i hüsn-ü maişet ve rahat-ı hayattır. Hırs ise bir maden-i hasaret ve sefalettir. |