БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА АВТОРА
Бадиуззаман Саид Нурси е роден през 1294 г. по хиджра (1876 г.) в село Нурс, Хизански район, Битлиска област, Източна Анадола. Родителите му се отличавали с пословично благочестие и богобоязън. Той израснал сред великите учени на този район и черпел от техните знания, като усвоявал науките в учили-щата към джамиите. Признаците на таланта му и свидетелствата за наличие у него на голям ум се проявили още в ранното му детство задавал много въпроси и бил любознателен.
След като завършил четенето на Корана, започнал да изучава граматика, морфология, реторика и други науки, а после под ръковод-ството на своя шейх Мехмед Джалали усъвър-шенствал знанията си по ислямските тради-ционни и нови дисциплини, от когото на четири-найсет години получил диплома. Валията на Битлиска област Умар паша и валията на град Ван Тахир паша проявили голям интерес към неговите способности, което улеснило достъпа му до богатите им библиотеки, препълнени с учебници и книги за прочит. Той успял да запамети деветдесет книги от ислямските първоизвори, но не се задоволил с това коли-чество, а при диспутите си със своите учители почувствал нужда от усвояване на нови науки и залегнал над изучаването на математика, астрономия, химия, физика, съвременна фило-софия, биология, география и др. Поради силата на неговата памет, острия му ум, удиви-телния талант и многото способности извес-тността му се разпространила и получил широка слава, дори му дали прозвището Чудото на епохата (Бадиуззаман), което било признание на качествата му от страна на учените и привържениците на истината.
През 1894 г. се случило потресаващо съби-тие в живота на Бадиуззаман. Валията на град Ван прочел в един от местните вестници съобщение, в което се споменавало, че ”с копие от Корана в ръка британският министър на коло-ниите Гладстон заявил в реч пред депутатите в Камарата на общините: “Докато този Коран продължава да съществува, Европа не ще може да господства над Изтока и самата тя не ще има покой. Затова неизбежно трябва или да го ликвидираме, или да прекратим връзката на мюсюлманите с него.” Тази информация разтър-сила дълбоко съществуването на Бадиуззаман и всяла у него тревога. Той обявил: “Аз непременно ще докажа на целия свят, че Свещеният Коран е духовно слънце с блясък, който не помръква и не е възможно да се угаси светлината му.” Отпътувал за Истанбул и пред-ложил проект за създаване в Източна Анадола на ислямски университет, който той нарекъл “Училище Аз-Захра”, с цел да се разпростра-няват на истините за исляма, като наред с религиозното обучение програмата включвала изучаване на модерните науки в светлината на следното му известно изказване: “Религиозните науки са светлината на сърцето, а модерните науки са светлината на разума. Когато те се съчетаят, се изяснява истината, а когато се разделят, се пораждат хитрости и съмнения в едното и позорен фанатизъм в другото.”
Първоначално не успял да убеди отговор-ните лица да приемат проекта му, но впослед-ствие султан Мехмед V го утвърдил и отпуснал средства за построяване на училището. Обаче избухването на Първата световна война поп-речило проектът да се доведе докрай. По време на войната Бадиуззаман организирал опълч-енски чети от свои ученици и доброволци, и ръководел много сражения срещу вражеските руски сили на Кавказкия фронт, с което предиз-викал възхитата на пълководците и похвалите им за постигнатите успехи.
На полесраженията той написал на арабски език ценното си тълкуване на Корана “Знаци на чудното красноречие в източниците на лакониз-ма”. После попаднал в руски плен и го закарали в Кострома, в Северна Русия, където прекарал две години и четири месеца, докато успял да избяга с Божията промисъл и през Варшава да се завърне в Истанбул. Бил посрещнат велико-лепно от султана, духовния водач, върховния главнокомандващ и студентите по правни науки. Наградили го с военен медал и издали заповед за назначаването му за член на Дома на ислям-ската мъдрост, който бил най-високата научна институция в Османската държава. През този период той отпечатал дванайсет трактата в подкрепа на вярата и в отговор на разрушител-ните идеи и на отклоняващите се от правдата течения. От хонорарите, които получавал, за-държал малко, а останалото изразходвал за отпечатване на трудовете си и за безплатното им разпространение сред хората в служба на исляма и на мюсюлманите.
След краха на Османската държава и вли-зането на окупационните войски в Истанбул той написал трактата “Шестте стъпки” и го публи-кувал тайно, като в него отправял нападки към англичаните и отговарял на интригите им. След сформирането на ново правителство Бадиуз-заман посетил Анкара в отговор на многократни покани към него и произнесъл реч във Великото народно събрание, “Събранието на нацията”. В речта си той подчертал значението на религия-та в живота, но не срещнал разбиране и се завърнал в град Ван.
След местните бунтове срещу правител-ството в Анкара през 1926 г. той бил изпратен на заточение в малкото селце Барла, в Югозападна Турция, където останал осем годи-ни и половина. През този период Бадиуззаман написал по-голямата част от трудовете си, озаглавени “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), след което бил хвърлен в затвора и отново го изпратили на заточение. Така прека-рал четвърт век от живота си по затвори, заточения и съдилища до 1950 г., когато издали закон за свободата на убежденията и веро-изповеданията.
Бадиуззаман Саид Нурси напуснал този свят и се преселил при всеобхватното милосърдие на Аллах на 25-ия ден от Свещения месец Рамадан през 1379 г. по хиджра (23 март 1960 г.), като оставил в наследство блестяща поре-дица от книги по проблемите на вярата. Тя удовлетворява потребностите на епохата, отправя послание към най-зрелите й синове, опровергава измислиците на философите-материалисти, премахва съмненията им изоснови и утвърждава истините и опорите на вярата с категорични аргументи и солидни дока-зателства. Това е поредицата “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), която съдържа сто и трийсет послания, обединени в осем сбирки: Слова, Писма, Сияния, Лъчи, Знаци на чудното красноречие в източниците на лаконизма, Арабско маснави за светлината, Притурки, Полировка на Исляма. Тези събрани съчинения са преведени изцяло на арабски и английски, а голяма част от тях са преведени и на много езици по света: френски, немски, руски, персийски, урду, кюрдски и др.
По-долу прилагаме писмото, изпратено от професор Нурси поотделно до турския министър-председател и министрите на право-съдието и на вътрешните работи. В него се дава кратка справка за живота на автора:
“Всички държавни мъже ме познават отбли-зо, особено онези от тях, които бяха очевидци на значимите събития, минали през страната откакто бе обявена свободата (конституцията), по време на Първата световна война, при нашествието на съюзниците в страната и нахлуването им в Истанбул, както и послед-валите събития, свързани с формирането на националното правителство и периода на обявяването на републиката... Онези, които сега заемат високи постове в държавата и са подробно информирани за споменатите усло-вия, ме познават много добре. Затова позволете ми да изложа пред вас накратко основните моменти от живота си.
Роден съм в село Нурс, Битлиска област. През целия си период на учение и усвояване на знания влизах в остри научни диспути с всички срещнати учени и доминирах над тях благода-рение на Божията промисъл, докато стигнах до Истанбул. Там, в атмосферата на града, омър-сена от покварата на славата и известността, не престанах да водя научните си спорове. Но клевета от мои завистници и врагове стана причина по заповед на султан Абдулхамид, Аллах да му дари обилно милосърдие, да бъда настанен в болница за умопомрачени. После привлякох погледа на правителството на обединението и прогреса въз основа на заслу-гите ми по време на обявяването на конститу-цията и събитията от 31 март. Предложих им проект за построяване в град Ван на универ-ситет, наречен “Училище Аз-Захра” по примера на знаменития университет “Ал-Азхар”, и дори собственоръчно положих камъка на основите му. Още с избухването на Първата световна война веднага сформирах опълченски чети от мои студенти и доброволци, и поех ръковод-ството им. Встъпихме в сражения, които нанас-яха удари срещу руските агресори на Кавказкия фронт. Попаднах в техен плен, но според Божи-ята промисъл се освободих и пристигнах в Истанбул. Там бях назначен за член на Дома на ислямската мъдрост и с цялата дарена ми от Аллах енергия предприех съпротива срещу завоевателите, окупирали Истанбул в онези тежки условия. Но войните за независимост приключиха и бе сформирано националното правителство в Анкара. Като оцених заслугите си, отново се обърнах към своя проект за учредяване на университет във Ван.
Дотук животът ми бе преизпълнен със служене на страната съгласно споделяната от мен идея за служене на религията чрез политиката. Но след този период напълно отвърнах лице от земния живот, погребах “стария” Саид, както се изразявах, и станах “нов” Саид, който живее всецяло за отвъдния свят. “Изплъзнах се” от обществения живот и се отказах от всичко свързано с него, напълно се изолирах от хората и се отдадох на отшелничество в Истанбул, а после в пещери в планините на Ван и на Батлиски район. Продъл-жих да водя постоянна борба със своя дух и своите чувства. Уединих се в духовния си свят, като издигнах девиза “Аллах да ме опази от сатаната и политиката!” Цялото си внимание и време посветих на размисъл над съдържанието на Свещения Коран. Започнах да водя съществуване на “нов” Саид. Съдбата ме изпра-щаше на заточение от град в град. През тези години от дълбините на сърцето ми се раждаха величествени мисли, извиращи от пълново-дията на Свещения Коран. Диктувах ги на хора-та край мен. Трактатите, на които дадох загла-вието “Послания от светлина”, наистина изви-раха от озарението на Свещения Коран. Загла-вието се появи от най-съкровената ми същност. Напълно съм убеден и сигурен, че тези послания не са предъвквани от моята мисъл и не са друго освен Божие откровение, което Преславният Аллах е влял в сърцето ми от светлината на Свещения Коран. Те носят благо-слов за всеки, който ги разпространява, защото, убеден съм, не е възможно да се запази вярата на другите иначе освен по този начин, та нуждаещите се от тези прозрения да не бъдат лишени от тях. Заех се да ги преписвам и раз-пространявам. Бях убеден, че така моят Господ ме е подчинил да служа и че Той ме води, а никой не може да се възпротиви на това. Почувствах необходимост да поощрявам всеки, който работи за тази кауза в изпълнение на повеленото ми от моята религия.
Посланията, броят на които надхвърля сто и трийсет, умишлено не се занимават с проблеми на земния живот и политиката, а изцяло засягат само въпросите на отвъдния живот и вярата. Въпреки това те се превърнаха в главната грижа на опортюнистите и на онези, които ловят риба в мътна вода, и властите ме спираха, и съдилищата възложиха на експерти да направят научен анализ на трудовете ми, но благодарение на Преславния Аллах истината винаги излизаше наяве и справедливостта заемаше подобаващото й място.