64.902
düzenleme
("Следователно, за да се отдаде благодарност на Преславния и да се изпита удовлетворение от щедрите Му дарове, трябва да се разбере, че те произлизат непосредствено от Него, нужно е да се оцени стойността им и да се усети потребност от тях." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("Затова говеенето през благословения месец Рамадан е ключ за реална и искрена признателност, за велика всеобща възхвала на Аллах Преславния. Така е, защото повечето хора, които през останалото време не са били принудени да се лишават и не им се е налаг..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
||
387. satır: | 387. satır: | ||
Следователно, за да се отдаде благодарност на Преславния и да се изпита удовлетворение от щедрите Му дарове, трябва да се разбере, че те произлизат непосредствено от Него, нужно е да се оцени стойността им и да се усети потребност от тях. | Следователно, за да се отдаде благодарност на Преславния и да се изпита удовлетворение от щедрите Му дарове, трябва да се разбере, че те произлизат непосредствено от Него, нужно е да се оцени стойността им и да се усети потребност от тях. | ||
Затова говеенето през благословения месец Рамадан е ключ за реална и искрена признателност, за велика всеобща възхвала на Аллах Преславния. Така е, защото повечето хора, които през останалото време не са били принудени да се лишават и не им се е налагало да вкусят жестокостта и огризките на истинския глад, не осъзнават стойността на много блага. Натежалите от пресищане, особено ако са богати и живеят в охолство, не разбират например каква огромна благодат се крие в разчупването на къшей сух хляб. А вярващият осъзнава при разговяването, че е удостоен със скъпоценен Божи дар, което се засвидетелства и от силата на вкусовите му усещания. Затова, като се започне със султана и се завърши с най-окаяния бедняк, говеещите през месец Рамадан получават възможността да отправят духовна благодарност към Аллах Всевишния в резултат на това, че разбират стойността на великите Му дарове. Въздържането на хората от храна през деня води до осъзнаване на факта, че тя наистина е благодат, защото си казват: "Тези дарове не ни принадлежат и не можем свободно да ги консумираме. Те са собственост на друг и са Негово благодеяние и щедрост към нас. Сега чакаме повелята Му." Така човек отдава духовна признателност за дарените му блага. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
düzenleme