64.902
düzenleme
Yirmi Dokuzuncu Mektup/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"А говеенето през месец Рамадан кара найнехайните и най-закоравелите в своя бунт хора да усетят слабостта, безсилието и бедността си, и благодарение на глада всеки да помисли за душата и за празния си стомах, да осъзнае телесните си потребности, да си п..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Когато е нехайна, човешката душа забравя своята същност и не вижда вложените в природата й безгранична слабост и безкрайна бедност наред с изключителните недостатъци. Тя не желае да забележи тези скрити в естеството й черти и не разсъждава за предел..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("А говеенето през месец Рамадан кара найнехайните и най-закоравелите в своя бунт хора да усетят слабостта, безсилието и бедността си, и благодарение на глада всеки да помисли за душата и за празния си стомах, да осъзнае телесните си потребности, да си п..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
||
| 416. satır: | 416. satır: | ||
Когато е нехайна, човешката душа забравя своята същност и не вижда вложените в природата й безгранична слабост и безкрайна бедност наред с изключителните недостатъци. Тя не желае да забележи тези скрити в естеството й черти и не разсъждава за пределната си уязвимост, за това, доколко е изложена на изчезване и доколко е прицел на бедите, както и забравя, че е съставена от плът и кости, които бързо се разлагат и изтляват. Затова душата се държи, сякаш е от стомана и е защитена от смъртта и гибелта, и сякаш е вечна завинаги. И я виждаш да се устремява към земния живот, да се хвърля в обятията му със силна алчност и огромна лакомия и да изпада в гореща връзка с него и в бурна любов. Тя стиска в шепа всичко сладко и полезно, и нещо повече, забравя своя Творец, Който я отглежда и възпитава с пълно милосърдие и състрадание, и се хвърля в бездната на порочните нрави, като изличава от паметта си мисълта за последствията от делата си, за крайния резултат от земния и отвъдния си живот. | Когато е нехайна, човешката душа забравя своята същност и не вижда вложените в природата й безгранична слабост и безкрайна бедност наред с изключителните недостатъци. Тя не желае да забележи тези скрити в естеството й черти и не разсъждава за пределната си уязвимост, за това, доколко е изложена на изчезване и доколко е прицел на бедите, както и забравя, че е съставена от плът и кости, които бързо се разлагат и изтляват. Затова душата се държи, сякаш е от стомана и е защитена от смъртта и гибелта, и сякаш е вечна завинаги. И я виждаш да се устремява към земния живот, да се хвърля в обятията му със силна алчност и огромна лакомия и да изпада в гореща връзка с него и в бурна любов. Тя стиска в шепа всичко сладко и полезно, и нещо повече, забравя своя Творец, Който я отглежда и възпитава с пълно милосърдие и състрадание, и се хвърля в бездната на порочните нрави, като изличава от паметта си мисълта за последствията от делата си, за крайния резултат от земния и отвъдния си живот. | ||
А говеенето през месец Рамадан кара найнехайните и най-закоравелите в своя бунт хора да усетят слабостта, безсилието и бедността си, и благодарение на глада всеки да помисли за душата и за празния си стомах, да осъзнае телесните си потребности, да си припомни колко е слаб, колко се нуждае от Божието милосърдие и състрадание, да усети дълбоко в себе си стремеж да почука на вратата на Господното опрощение с пълно безсилие и очевидна бедност, като се отърси от своеволието на душата и така се подготви да почука на вратата на Божието милосърдие с ръката на вътрешната признателност (ако нехайството не е покварило разума му). | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||