71.644
düzenleme
İkinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"А що се отнася до идните дни, след като все още не са настояще и са неясни и неизвестни, би било глупаво да мислим за тях отсега и да се тревожим за болестите и бедите, които евентуално биха могли да ни сполетят. Както е глупаво човек да погълне много хра..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("А освен това човек няма основания да изпитва подобна скръб, защото всеки от дните на миналото е вече отшумял и ако е протекъл в беди, то трудностите и тегобите са си отишли и е останал покоят; умората и болката са изчезнали и се е запазила само насладат..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("А що се отнася до идните дни, след като все още не са настояще и са неясни и неизвестни, би било глупаво да мислим за тях отсега и да се тревожим за болестите и бедите, които евентуално биха могли да ни сполетят. Както е глупаво човек да погълне много хра..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
| 92. satır: | 92. satır: | ||
А освен това човек няма основания да изпитва подобна скръб, защото всеки от дните на миналото е вече отшумял и ако е протекъл в беди, то трудностите и тегобите са си отишли и е останал покоят; умората и болката са изчезнали и се е запазила само насладата; неприятностите и притесненията са се стопили и пребъдва наградата за тях. Следователно човек не бива да се оплаква от това, а трябва да благодари на Аллах Всевишния с жар и страст, и не бива също да се ядосва и гневи на бедата, а трябва с нея да го свързват нишките на любовта, защото тленният човешки живот отминава и изпитаните неволи го превръщат в щастливо и трайно битие. Би било глупост и лудост човек да пропилява и разхищава част от своето търпение чрез илюзии и мисли за вече отшумелите изпитания и отминалите болки. | А освен това човек няма основания да изпитва подобна скръб, защото всеки от дните на миналото е вече отшумял и ако е протекъл в беди, то трудностите и тегобите са си отишли и е останал покоят; умората и болката са изчезнали и се е запазила само насладата; неприятностите и притесненията са се стопили и пребъдва наградата за тях. Следователно човек не бива да се оплаква от това, а трябва да благодари на Аллах Всевишния с жар и страст, и не бива също да се ядосва и гневи на бедата, а трябва с нея да го свързват нишките на любовта, защото тленният човешки живот отминава и изпитаните неволи го превръщат в щастливо и трайно битие. Би било глупост и лудост човек да пропилява и разхищава част от своето търпение чрез илюзии и мисли за вече отшумелите изпитания и отминалите болки. | ||
А що се отнася до идните дни, след като все още не са настояще и са неясни и неизвестни, би било глупаво да мислим за тях отсега и да се тревожим за болестите и бедите, които евентуално биха могли да ни сполетят. Както е глупаво човек да погълне много храна и вода, защото предполага, че утре или вдругиден ще настане глад и жажда, така е безумие отсега да страда и да се безпокои за евентуални изпитания – болести и нещастия, за които в момента няма никакви признаци. Да се показва тревога за тях без основания и без принуда е глупост и безумие, което ни кара да не изпитваме жал и съчувствие към такъв човек. При това той се самоизтезава. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||