64.902
düzenleme
("Възможно ли е могъщ Господ, Който осигурява всичко необходимо за живота ти, удовлетворявайки свързаните с него потребности, обезпечава ти всички нужни инструменти и принадлежности, независимо дали са за твоето тяло, за градината или за страната ти, и..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("И логично ли е Той да долови най-тихия гласец на най-дребното живо създание, да се вслуша в оплакването му и да се притече на помощ, да се смили над него, да го отглежда със съвършена загриженост, с пълно покровителство, с изключително внимание, като му п..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
||
984. satır: | 984. satır: | ||
Възможно ли е могъщ Господ, Който осигурява всичко необходимо за живота ти, удовлетворявайки свързаните с него потребности, обезпечава ти всички нужни инструменти и принадлежности, независимо дали са за твоето тяло, за градината или за страната ти, и ги изпраща в подходящото време с мъдрост, загриженост и милосърдие, и дори узнава нуждите на твоя стомах от храната, която ти гарантира оцеляване и дълголетие, и чува специфичния и частичен зов на стомаха за препитание, като показва, че откликва чрез изпращаните от Hего сладки и несекващи храни за утоляване на глада... Възможно ли е този всемогъщ Разпоредител да не те познава? И да не те вижда? И да не подготви необходимите условия за най-великата човешка цел – вечния живот? И да не откликне на найвеликия, най-важния и най-всеобщия зов – този за безсмъртие и пребъдване? И да не го приеме, като не създаде отвъдния живот и не сътвори Рая? И да не чуе зова на човека – на най-издигнатото творение във вселената, което е всъщност владетелят на земята и нейният плод? Този всеобщ силен зов, който излиза от дълбините на душата и разтърсва небесата и земята... И възможно ли е Всемогъщия да не му отдаде значението, което отдава на зова на малкия стомах, и да не удовлетвори човека? И да изложи съвършената Си мъдрост и абсолютното Си милосърдие на риска да бъдат отречени? Не и не, и хиляди, и хиляди пъти пъти не! | Възможно ли е могъщ Господ, Който осигурява всичко необходимо за живота ти, удовлетворявайки свързаните с него потребности, обезпечава ти всички нужни инструменти и принадлежности, независимо дали са за твоето тяло, за градината или за страната ти, и ги изпраща в подходящото време с мъдрост, загриженост и милосърдие, и дори узнава нуждите на твоя стомах от храната, която ти гарантира оцеляване и дълголетие, и чува специфичния и частичен зов на стомаха за препитание, като показва, че откликва чрез изпращаните от Hего сладки и несекващи храни за утоляване на глада... Възможно ли е този всемогъщ Разпоредител да не те познава? И да не те вижда? И да не подготви необходимите условия за най-великата човешка цел – вечния живот? И да не откликне на найвеликия, най-важния и най-всеобщия зов – този за безсмъртие и пребъдване? И да не го приеме, като не създаде отвъдния живот и не сътвори Рая? И да не чуе зова на човека – на най-издигнатото творение във вселената, което е всъщност владетелят на земята и нейният плод? Този всеобщ силен зов, който излиза от дълбините на душата и разтърсва небесата и земята... И възможно ли е Всемогъщия да не му отдаде значението, което отдава на зова на малкия стомах, и да не удовлетвори човека? И да изложи съвършената Си мъдрост и абсолютното Си милосърдие на риска да бъдат отречени? Не и не, и хиляди, и хиляди пъти пъти не! | ||
И логично ли е Той да долови най-тихия гласец на най-дребното живо създание, да се вслуша в оплакването му и да се притече на помощ, да се смили над него, да го отглежда със съвършена загриженост, с пълно покровителство, с изключително внимание, като му подчини найголямото творение във вселената, а после да не чуе подобния на гръмотевица глас на най-великата, най-извисената, най-изтънчената и найтрайната форма на живот? И логично ли е Той да не се интересува от най-важната човешка молба – тази за безсмъртие, и да не погледне смирението на хората, да не забележи на какво се надяват и колко са богоугодни, и да бъде като някой, екипирал и въоръжил със съвършено усърдие единствен войник, но оставил без никакви грижи цялата си огромна и подвластна му армия? Или като някой, който вижда зърното, а не забелязва слънцето, или чува бръмченето на мухите, а е глух за небесните гръмотевици? Опазил Аллах, сто хиляди пъти опазил Аллах! | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
düzenleme