İçeriğe atla

Yirmi Üçüncü Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark

"'''Обобщение''' Дори ако приемем, че въображаемото и измислено нещо, наречено природа, за което са се хванали естествоизпитателите, има реално външно съществуване, то е само произведение на Творец, но не и автор; декорация, но не и декоратор; съвкупност..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("В светлината на този пример разбираме, че и безбожникът идва на земята, която е внушителен и блестящ военен лагер на бойците на Преславния владетел, а също и огромен и прекрасен храм, в който се възвеличава Безсмъртния боготворен (ал-~абуд ал-азали) и с..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
("'''Обобщение''' Дори ако приемем, че въображаемото и измислено нещо, наречено природа, за което са се хванали естествоизпитателите, има реално външно съществуване, то е само произведение на Творец, но не и автор; декорация, но не и декоратор; съвкупност..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
200. satır: 200. satır:
И гледа той на постановките на Господните закони, които носят умозрителен характер и са вселенски природни норми на Шариата, наложен от Безсмъртния боготворен, и които в целостта си са чисто духовни и съществуват само в мисълта, гледа на тях, сякаш са външни създания и материални дадености. И поставя тези закони, произтичащи от Божието знание и Господното слово, които съществуват само на теория, на мястото на Божието предопределение, и им приписва способност да творят и да създават, и ги нарича природа, като си мисли, че силата, която е само една от изявите на Господното могъщество, притежава действителна ефикасност и автономност. Има ли по-голямо невежество и тъпота? И не е ли това многократно по-голяма безпросветност, отколкото споменатата в примера?
И гледа той на постановките на Господните закони, които носят умозрителен характер и са вселенски природни норми на Шариата, наложен от Безсмъртния боготворен, и които в целостта си са чисто духовни и съществуват само в мисълта, гледа на тях, сякаш са външни създания и материални дадености. И поставя тези закони, произтичащи от Божието знание и Господното слово, които съществуват само на теория, на мястото на Божието предопределение, и им приписва способност да творят и да създават, и ги нарича природа, като си мисли, че силата, която е само една от изявите на Господното могъщество, притежава действителна ефикасност и автономност. Има ли по-голямо невежество и тъпота? И не е ли това многократно по-голяма безпросветност, отколкото споменатата в примера?


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Обобщение'''
'''Elhasıl, t'''abiiyyunların, mevhum ve hakikatsiz tabiat dedikleri şey, olsa olsa ve hakikat-i hariciye sahibi ise ancak bir sanat olabilir, Sâni’ olamaz. Bir nakıştır, nakkaş olamaz. Ahkâmdır, hâkim olamaz. Bir şeriat-ı fıtriyedir, şâri’ olamaz. Mahluk bir perde-i izzettir, hâlık olamaz. Münfail bir fıtrattır, fâtır bir fâil olamaz. Kanundur, kudret değildir; kādir olamaz. Mistardır, masdar olamaz.
 
</div>
Дори ако приемем, че въображаемото и измислено нещо, наречено природа, за което са се хванали естествоизпитателите, има реално външно съществуване, то е само произведение на Творец, но не и автор; декорация, но не и декоратор; съвкупност от разпоредби, но не и владетел; природно законодателство, но не и законодател; сътворен воал на Божието могъщество, но не и Творец; създадено и пасивно естество, но не и действащ Създател; сборник с нормативни актове, но не и всемогъщ Бог; продукт, но не и първоизточник.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">