Translations:Onuncu Söz/421/bg

Второ: слънцето е служител, натоварен със задачата да разстила одеждите от светлина в зори и да ги навива вечер, и така денят и нощта да се редуват по земната повърхност. Понякога този търговец прибира стоката си на загуба, понякога се случва луната да скрива донякъде неговите взимания и давания. Тоест както този служител прибира стоката си и къта тефтерите с делата си, извършени по споменатите причини, би трябвало да дойде ден, когато той ще бъде освободен от поста си и ще напусне, дори ако няма основания за уволнение. Навярно с разрастването по повърхността на слънцето на наблюдаваните от астрономите две малки петна, които постепенно се разширяват и уголемяват, по Господна воля слънцето ще си вземе обратно светлината, с която то съгласно Божието позволение обвива главата на земята, и ще я обвие на собствената си глава. Тогава Господът на мощта ще каже: "Дотук свършва твоята задача спрямо земята. Иди сега в Ада, за да изгориш онези, които те обожаваха или презираха и пренебрегваха покорен служител като теб, и те подозираха в предателство и липса на преданост!"

С помрачнялото си и набраздено лице слънцето ще чете Господната повеля:

اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ

“Когато слънцето бъде обвито (в мрак)...”