Translations:Yirmi Beşinci Lem'a/103/bg
Приемането на зова на болния и откликването му е важен и заслужаващ внимание въпрос. Преди близо четирийсет години бях отправил зов да се излекувам от болки в гърба. После осъзнах, че страданието е дар, въздаван заради зова. Както и зовът, който не може сам да се анулира, така и резултатът от него, принадлежат на отвъдния живот. ([1]) А зовът сам по себе си е вид богослужене, защото болният търси убежище при Аллах, когато осъзнае своята безпомощност. Затова отсъствието на видим отговор на моя зов за изцеляване от болестта ми в продължение на трийсет години въобще не ме отклони от мисълта, че някой ден ще се избавя от нея.
- ↑ Въпреки че част от болестите са причина за наличието на зов (дуа), ако зовът стане причина за изчезването на болестта, то сякаш зовът е станал причина за изчезването на самия себе си, което е невъзможно. – Б. а.