Beşinci Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

11.27, 2 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

Diğer diller:

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

اِنَّ اللّٰهَ مَعَ الَّذ۪ينَ اتَّقَوْا وَالَّذ۪ينَ هُمْ مُحْسِنُونَ

“Аллах е с богобоязливите и с благодетел-ните.” (Коран, Сура пчелите: 128)

Ако искаш да видиш, че отслужването на мо-литвите и избягването на големите грехове е същинска, подхождаща на човека функция, и че то е естествен резултат от сътворяването му, и е в хармония с него, размисли над този кратък разказ в образи. Ето, чуй го.

През Първата световна война в някакъв полк имало двама войници, единият – обучен да служи, сериозен и с чувство за дълг, а другият – невеж за функцията си и поддаващ се на страс-ти. Онзи, който се усъвършенствал в задълже-нията си, се интересувал единствено от трени-ровката и борбата срещу врага. Той въобще не мислел за насъщните нужди и за продовол-ствието, понеже категорично разбрал, че задъл-жение на държавата е да го храни, да се грижи за делата му, да го снабдява със снаряжение, да го лекува при заболяване и дори да слага късчета в устата му, ако се наложи. Неговото основно задължение била единствено подготов-ката за военни действия, нищо друго, но знаел, че това не му пречи да се занимава с оборуд-ването и с продоволствена работа като готвене и миене на съдове.

Дори тогава ако го бяха попитали какво прави,

би отговорил: “Изпълня-вам доброволно някои от задълженията на държавата”, а не би казал: “Старая се да придо-бия някои средства за съществуване.”

А другият, невежият за задълженията си войник, не обръщал внимание на тренировката и не се интересувал от войната. Той казвал: “Това е задължение на държавата, мен какво ме засяга.” И се ангажирал с прехраната си, като се задъхвал в стремежа си да я увеличава. Дори напускал полка, за да върти покупко-продажби по пазарите.

Един ден приятелят му-отличник казал:

“Братко, основната ти задача е трениров-ката и подготовката за война. Ти затова си дове-ден тук. Опри се на владетеля и му се довери относно средствата си за съществуване! Той не ще те остави гладен. Това е негово задължение и негова работа. Та ти си безсилен и беден, не ще можеш сам да си осигуряваш препитание. И нещо повече, ние сме във време на битка и на полесражението на голямата световна война. Боя се, че ще те сметнат зачовек, който не се подчинява на заповедите им и строго ще те накажат.”

Да, две задължения се открояват пред нас.

Едното е задължението на владетеля, и то е да осигурява прехраната ни. Възможно е ние да му служим безвъзмездно за изпълнение на тази негова функция.

Другото е нашето задължение: да тренира-ме и да се готвим за войната, като владетелят ни предоставя необходимите помощи и посо-бия.

Размисли, братко, колко загуби би понесъл и на колко опасности и гибелни ситуации би се изложил нехайният войник, ако не се вслуша в думите на обучения боец!

О, моя ленива душа! Полесражението, което кипи, е бурният ни земен живот. Армията, поде-лена на полкове, са човешките поколения. Кон-кретният полк е съвременното мюсюлманско общество. От двамата войника единият е прос-ветеният за Аллах, който изпълнява задължени-ята си и избягва големите грехове. Той е благо-честивият мюсюлманин, който води борба със себе си и със сатаната в боязън да не изпадне в прегрешения и простъпки. А другият е губещият разпътник, който се задъхва подир грижите на битието дотам, че започва да подозира истин-ския Даряващ препитание. Той се впуска да припечели коматчето си хляб и не обръща вни-мание дали ще пропусне да изпълни задълже-нията си и дали ще го съблазнят грехове. Тре-нировките и занятията са богослуженето начело с молитвата. Войната е борбата на човека със самия себе си и със страстите си, избягването на грехове и на нравствени падения, съпроти-вата срещу сатаните сред джиновете и хората за спасение едновременно и на сърцето, и на духа от вечната гибел и явната загуба.

Едното от двете задължения е даряването на живот и неговото поддържане, а другото богослуженето пред Даряващия живот и Храни-теля на живота, молбите, упованието и довери-ето, отправени към Него.

Да, Онзи, Който е дарил живот и го е наченал с най-ярко и дивно майсторство, и го е сторил да бъде чудна и сияйна господна мъдрост, Той го поддържа и единствен Той се грижи за него и го запазва чрез препитанието.

Нима искаш доказателство? На най-слабите и лишени от разум същества (като например ри-бите и плодовите червеи) е отредено да ядат най-предпочитаната и добра храна. Най-без-помощните и крехки творения (като например децата и малките животни) се хранят с най-ху-бавото и най-приятното препитание.

За да разбереш, че средството за придо-биване на позволеното (халал) препитание не е силата и волята, а безпомощността и слабо-стта, е достатъчно да направиш паралел между глупавите риби и лисиците, между безпомощ-ните рожби на животните и хищниците, между извисяващите се дървета и задъхващите се зверове.

Онзи, който изоставя молитвата си заради земните грижи, прилича на войника, изоставил тренировката и окопа си и отишъл да се шляе на пазара и да проси. А онзи, който отслужва молитвата, без да забравя своя дял от препи-танието, като го търси в кухнята на Прещедрия, Даряващия препитание, за да не бъде бреме за другите, върши прекрасно дело. Това е също мъжко достойнство и благородство, както и вид богослужене.

И още нещо, човешката природа и вложе-ната в нея от Аллах духовна система сочат, че хората са сътворени за богослужене, защото наличните им способности и вършената от тях дейност на този свят не достига равнището и на най-нищожното врабче, което се радва на по-приятен и по-хубав живот. В същото време

човекът е владетел на създанията и госпо-дар на творенията от гледна точка на духовния и отвъдния живот поради вложените у него знание за Аллах, потребност от Него и богослу-жене.

Ако ти, душа, си поставяш за главна цел зем-ния живот и му отдаваш всичките си усилия, ще изпаднеш в положението на най-нищожното врабче. А ако си поставяш за заветна цел отвъ-дния живот и приемаш земния свят като сред-ство и поле за нейното постигане, и се стремиш всецяло към това, ще бъдеш в положението на господар на живите същества и могъщ раб пред своя прещедър Творец, и ще бъдеш почитан и скъп гост в земния свят.

И така, пред теб има два пътя. Избирай кой от тях желаеш! И моли своя милостив Господ за напътствие и успех!

Dördüncü Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Altıncı Söz

@@ 6. satır: / 6. satır: @@
 “Аллах е с богобоязливите и с благодетел-ните.” (Коран, Сура пчелите: 128)
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Ако искаш да видиш, че отслужването на мо-литвите и избягването на големите грехове е същинска, подхождаща на човека функция, и че то е естествен резултат от сътворяването му, и е в хармония с него, размисли над този кратък разказ в образи. Ето, чуй го.
-Namaz kılmak ve büyük günahları işlememek, ne derece hakiki bir vazife-i insaniye ve ne kadar fıtrî, münasip bir netice-i hilkat-i beşeriye olduğunu görmek istersen şu temsilî hikâyeciğe bak, dinle:
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+През Първата световна война в някакъв полк имало двама войници, единият – обучен да служи, сериозен и с чувство за дълг, а другият – невеж за функцията си и поддаващ се на страс-ти. Онзи, който се усъвършенствал в задълже-нията си, се интересувал единствено от трени-ровката и борбата срещу врага. Той въобще не мислел за насъщните нужди и за продовол-ствието, понеже категорично разбрал, че задъл-жение на държавата е да го храни, да се грижи за делата му, да го снабдява със снаряжение, да го лекува при заболяване и дори да слага късчета в устата му, ако се наложи. Неговото основно задължение била единствено подготов-ката за военни действия, нищо друго, но знаел, че това не му пречи да се занимава с оборуд-ването и с продоволствена работа като готвене и миене на съдове.
-Seferberlikte bir taburda biri muallem, vazife-perver; diğeri acemi, nefis-perver iki asker beraber bulunuyordu. Vazife-perver nefer, talime ve cihada dikkat eder, erzak ve tayinatını hiç düşünmezdi. Çünkü anlamış ki onu beslemek ve cihazatını vermek, hasta olsa tedavi etmek, hattâ inde’l-hace lokmayı ağzına koymaya kadar devletin vazifesidir. Ve onun asıl vazifesi, talim ve cihaddır. Fakat bazı erzak ve cihazat işlerinde işler. Kazan kaynatır, karavanayı yıkar, getirir.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Дори тогава ако го бяха попитали какво прави,
-Ona sorulsa: “Ne yapıyorsun?”
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+би отговорил: “Изпълня-вам доброволно някои от задълженията на държавата”, а не би казал: “Старая се да придо-бия някои средства за съществуване.”
-“Devletin angaryasını çekiyorum.” der. Demiyor: “Nafakam için çalışıyorum.”
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+А другият, невежият за задълженията си войник, не обръщал внимание на тренировката и не се интересувал от войната. Той казвал: “Това е задължение на държавата, мен какво ме засяга.” И се ангажирал с прехраната си, като се задъхвал в стремежа си да я увеличава. Дори напускал полка, за да върти покупко-продажби по пазарите.
-Diğer şikem-perver ve acemi nefer ise talime ve harbe dikkat etmezdi. “O, devlet işidir. Bana ne?” derdi. Daim nafakasını düşünüp onun peşine dolaşır, taburu terk eder, çarşıya gider, alışveriş ederdi.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Един ден приятелят му-отличник казал:
-Bir gün, muallem arkadaşı ona dedi:
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+“Братко, основната ти задача е трениров-ката и подготовката за война. Ти затова си дове-ден тук. Опри се на владетеля и му се довери относно средствата си за съществуване! Той не ще те остави гладен. Това е негово задължение и негова работа. Та ти си безсилен и беден, не ще можеш сам да си осигуряваш препитание. И нещо повече, ние сме във време на битка и на полесражението на голямата световна война. Боя се, че ще те сметнат зачовек, който не се подчинява на заповедите им и строго ще те накажат.”
-“Birader, asıl vazifen, talim ve muharebedir. Sen, onun için buraya getirilmişsin. Padişaha itimat et. O, seni aç bırakmaz. O, onun vazifesidir. Hem sen, âciz ve fakirsin; her yerde kendini beslettiremezsin. Hem mücahede ve seferberlik zamanıdır. Hem sana âsidir der, ceza verirler. Evet, iki vazife peşimizde görünüyor. Biri, padişahın vazifesidir. Bazen biz onun angaryasını çekeriz ki bizi beslemektir. Diğeri, bizim vazifemizdir. Padişah bize teshilat ile yardım eder ki talim ve harptir.”
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Да, две задължения се открояват пред нас.
-Acaba o serseri nefer, o mücahid mualleme kulak vermezse ne kadar tehlikede kalır, anlarsın.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Едното е задължението на владетеля, и то е да осигурява прехраната ни. Възможно е ние да му служим безвъзмездно за изпълнение на тази негова функция.
-İşte ey tembel nefsim! O dalgalı meydan-ı harp, bu dağdağalı dünya hayatıdır. O taburlara taksim edilen ordu ise cemiyet-i beşeriyedir. Ve o tabur ise şu asrın cemaat-i İslâmiyesidir. O iki nefer ise biri feraiz-i diniyesini bilen ve işleyen ve kebairi terk ve günahları işlememek için nefis ve şeytanla mücahede eden müttaki Müslüman’dır. Diğeri, Rezzak-ı Hakiki’yi ittiham etmek derecesinde derd-i maişete dalıp, feraizi terk ve maişet yolunda rastgele günahları işleyen fâsık-ı hâsirdir. Ve o talim ve talimat ise –başta namaz– ibadettir. Ve o harp ise nefis ve heva, cin ve ins şeytanlarına karşı mücahede edip günahlardan ve ahlâk-ı rezileden kalp ve ruhunu helâket-i ebediyeden kurtarmaktır. Ve o iki vazife ise birisi, hayatı verip beslemektir. Diğeri, hayatı verene ve besleyene perestiş edip yalvarmaktır, ona tevekkül edip emniyet etmektir.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Другото е нашето задължение: да тренира-ме и да се готвим за войната, като владетелят ни предоставя необходимите помощи и посо-бия.
-Evet, en parlak bir mu’cize-i sanat-ı Samedaniye ve bir hârika-i hikmet-i Rabbaniye olan hayatı kim vermiş, yapmış ise rızıkla o hayatı besleyen ve idame eden de odur. Ondan başka olmaz. Delil mi istersin? En zayıf, en aptal hayvan en iyi beslenir (meyve kurtları ve balıklar gibi). En âciz, en nazik mahluk en iyi rızkı o yer (çocuklar ve yavrular gibi).
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Размисли, братко, колко загуби би понесъл и на колко опасности и гибелни ситуации би се изложил нехайният войник, ако не се вслуша в думите на обучения боец!
-Evet, vasıta-i rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar ile olmadığını; belki acz ve zaaf ile olduğunu anlamak için balıklar ile tilkileri, yavrular ile canavarları, ağaçlar ile hayvanları muvazene etmek kâfidir.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+О, моя ленива душа! Полесражението, което кипи, е бурният ни земен живот. Армията, поде-лена на полкове, са човешките поколения. Кон-кретният полк е съвременното мюсюлманско общество. От двамата войника единият е прос-ветеният за Аллах, който изпълнява задължени-ята си и избягва големите грехове. Той е благо-честивият мюсюлманин, който води борба със себе си и със сатаната в боязън да не изпадне в прегрешения и простъпки. А другият е губещият разпътник, който се задъхва подир грижите на битието дотам, че започва да подозира истин-ския Даряващ препитание. Той се впуска да припечели коматчето си хляб и не обръща вни-мание дали ще пропусне да изпълни задълже-нията си и дали ще го съблазнят грехове. Тре-нировките и занятията са богослуженето начело с молитвата. Войната е борбата на човека със самия себе си и със страстите си, избягването на грехове и на нравствени падения, съпроти-вата срещу сатаните сред джиновете и хората за спасение едновременно и на сърцето, и на духа от вечната гибел и явната загуба.
-Demek derd-i maişet için namazını terk eden, o nefere benzer ki talimi ve siperini bırakıp çarşıda dilencilik eder. Fakat namazını kıldıktan sonra Cenab-ı Rezzak-ı Kerîm’in matbaha-i rahmetinden tayinatını aramak, başkalara bâr olmamak için kendisi bizzat gitmek; güzeldir, mertliktir, o dahi bir ibadettir.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Едното от двете задължения е даряването на живот и неговото поддържане, а другото  богослуженето пред Даряващия живот и Храни-теля на живота, молбите, упованието и довери-ето, отправени към Него.
-Hem insan ibadet için halk olunduğunu, fıtratı ve cihazat-ı maneviyesi gösteriyor. Zira hayat-ı dünyeviyesine lâzım olan amel ve iktidar cihetinde en edna bir serçe kuşuna yetişmez. Fakat hayat-ı maneviye ve uhreviyesine lâzım olan ilim ve iftikar ile tazarru ve ibadet cihetinde hayvanatın sultanı ve kumandanı hükmündedir.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Да, Онзи, Който е дарил живот и го е наченал с най-ярко и дивно майсторство, и го е сторил да бъде чудна и сияйна господна мъдрост, Той го поддържа и единствен Той се грижи за него и го запазва чрез препитанието.
-Demek ey nefsim! Eğer hayat-ı dünyeviyeyi gaye-i maksat yapsan ve ona daim çalışsan en edna bir serçe kuşunun bir neferi hükmünde olursun. Eğer hayat-ı uhreviyeyi gaye-i maksat yapsan ve şu hayatı dahi ona vesile ve mezraa etsen ve ona göre çalışsan; o vakit hayvanatın büyük bir kumandanı hükmünde ve şu dünyada Cenab-ı Hakk’ın nazlı ve niyazdar bir abdi, mükerrem ve muhterem bir misafiri olursun.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Нима искаш доказателство? На най-слабите и лишени от разум същества (като например ри-бите и плодовите червеи) е отредено да ядат най-предпочитаната и добра храна. Най-без-помощните и крехки творения (като например децата и малките животни) се хранят с най-ху-бавото и най-приятното препитание.
-İşte sana iki yol, istediğini intihab edebilirsin. Hidayet ve tevfiki Erhamü’r-Râhimîn’den iste.
-</div>
+За да разбереш, че средството за придо-биване на позволеното (халал) препитание не е силата и волята, а безпомощността и слабо-стта, е достатъчно да направиш паралел между глупавите риби и лисиците, между безпомощ-ните рожби на животните и хищниците, между извисяващите се дървета и задъхващите се зверове.
+Онзи, който изоставя молитвата си заради земните грижи, прилича на войника, изоставил тренировката и окопа си и отишъл да се шляе на пазара и да проси. А онзи, който отслужва молитвата, без да забравя своя дял от препи-танието, като го търси в кухнята на Прещедрия, Даряващия препитание, за да не бъде бреме за другите, върши прекрасно дело. Това е също мъжко достойнство и благородство, както и вид богослужене.
+И още нещо, човешката природа и вложе-ната в нея от Аллах духовна система сочат, че хората са сътворени за богослужене, защото наличните им способности и вършената от тях дейност на този свят не достига равнището и на най-нищожното врабче, което се радва на по-приятен и по-хубав живот. В същото време
+човекът е владетел на създанията и госпо-дар на творенията от гледна точка на духовния и отвъдния живот поради вложените у него знание за Аллах, потребност от Него и богослу-жене.
+Ако ти, душа, си поставяш за главна цел зем-ния живот и му отдаваш всичките си усилия, ще изпаднеш в положението на най-нищожното врабче. А ако си поставяш за заветна цел отвъ-дния живот и приемаш земния свят като сред-ство и поле за нейното постигане, и се стремиш всецяло към това, ще бъдеш в положението на господар на живите същества и могъщ раб пред своя прещедър Творец, и ще бъдеш почитан и скъп гост в земния свят.
+И така, пред теб има два пътя. Избирай кой от тях желаеш! И моли своя милостив Господ за напътствие и успех!