Birinci Söz/bg

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

وَ بِهٖ نَس۟تَعٖينُ

اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ

وَ الصَّلَاةُ وَ السَّلَامُ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ

وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ اَج۟مَعٖينَ ()

Братко,

Tи ме помоли за някои съвети. Ето сега ти поднасям няколко истини в рамките на осем кратки разказа. Послушай ги заедно с мен, който изпитва найголямата потребност от съвет. Понеже си воин, ще ти ги разкажа с примери от твоя живот. На времето аз ги изрекох в пространна реч в осем слова, които извлякох от осем коранични знамения. Сега ще ти ги предам накратко и на достъпен език. Който желае, нека ги послуша заедно с мен

ПЪРВО СЛОВО

Бисмиллах (“С името на Аллах!”) е начало на всяко благо и първоизвор на всяко важно нещо, затова и ние започваме с него. Знай, душа, че както тези добри и благословени думи са девиз на Исляма, така те се произнасят от всички тво-рения на съответния им език.

Ако желаеш да разбереш каква неизчерпа-ема огромна сила и каква неизтощима широка благодат се съдържа в Бисмиллах, послушай този кратък разказ в образи.

Бедуинът, който се придвижва и странства в пустинята, трябва да се присъедини към някой племенен вожд и да премине под негова защ-ита, за да се спаси от злосторствата на разбой-ниците, да свърши работата си и да удовлет-вори потребностите си. Иначе ще остане сам, объркан и смутен пред много врагове и безгра-нични нужди.

И ето веднъж двама тръгнали на подобно пътуване. Единият бил скромен, а другият горд. Скромният се присъединил към един вожд, а гордият се отказал от това. Пътували те из пустинята и всякога щом присъединилият се влизал в някоя шатра, го посрещали с почит и уважение благодарение на името на вожда. Ако го срещнел разбойник, мъжът му казвал: “Аз пътувам под закрилата на еди-кой си вожд...”, и не го закачали. А гордият се сблъсквал с нео-писуеми беди и горести. През цялото време на пътуването той изпитвал постоянен страх и безспирен уплах, и непрекъснато просел. Така се самоунижавал и самопрезирал.

Знай, горда душа, ти си тази странстваща бедуинка! А този просторен свят е пустинята. Безгранични са твоята бедност и немощ, както и враговете ти са безчет, и нуждите ти безкра-йни. Докато положението е все още такова, носи името на истинския Владетел на тази пустиня и на безсмъртния й Управник, за да се спасиш от унижението на просията пред творенията и от позора на страха пред събитията.

Да, това благо слово «Бисмиллах» е велико съкровище, което не ще се изчерпа никога, по-неже чрез него твоята бедност се свързва с абсолютно всеобхватно милосърдие, пооб-ширно, отколкото това на творенията, и твоето безсилие се съчетава с абсолютна велика мощ, която държи юздите на битието от прашинките до галактиките. Така безсилието и бедността ти стават твои застъпници, приети от Всемогъщия, Милосърдния, Владетеля на величието.

Който произнася словата Бисмиллах и в дви-жение, и в покой, и сутрин, и вечер, е като човек, който постъпва на военна служба. Той действа в името на държавата и не се страхува от никого, тъй като говори в името на закона и в името на държавата, и така осъществява делата си и ус-тоява пред всичко.

В началото споменахме, че всички създания изричат на съответния си език Бисмиллах. Дали това е така?

Да, също както и ако видиш някого да води хората към някое място и да ги принуждава да вършат различна работа, ще си сигурен, че този човек не представя себе си и не е повел хората чрез собствената си личност и сила, а е войник, който действа от името на държавата и се опира на силата на някой владетел.

В името на Аллах (Бисмиллах) творенията също изпълняват своите функции. В името на Аллах безкрайно ребните семенца носят в себе си огромни дървета и внушителна тежест.

Всяко дърво изрича Бисмиллах, неговите ръцеклони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божието милосърдие и ги поднасят на нас.

Всяка градина изрича Бисмиллах и се превръща в кухня на Божията мощ, в която се готвят раз-лични вкусни ястия.

Всяко благословено и по-лезно животно като камила, коза, крава изрича Бисмиллах, става леещ се извор от приятно мляко и ни поднася в името на Даряващия пре-питание (ар-Раззак) най-приятната и най-чис-тата храна.

Корените на всяко растение и трева казват Бисмиллах, пробиват в името на Аллах твърдите скали, покълват от нежните си копрне-ни зрънца и в името на Аллах, и в името на Всемилостивия пред тях се подчинява всяко сложно дело и всяко твърдо нещо.

Да, разклоняването на стволовете във въздуха и плодоносенето, разрастването на корените в масивните скали и съхраняването от тях на препитанието в тъмната земя, както и понасянето на силната горещина и зноя от зелените листа и оставането им свежи и сочни, всички тези и други факти категорично карат материалистите да замълчат, тези роби на причинността.

Това е оглушителен вик в лицето им, който казва: “И твърдостта, и температу-рата, с които се надхвалвате помежду си, също не действат от самосебе си, а изпълняват функциите си по повелята на един Повелител. Той кара тези тънки нежни корени, сякаш са тоягата на Муса, да разцепват скалите и да се подчиняват на повеля: فَقُل۟نَا اض۟رِب۟ بِعَصَاكَ ال۟حَجَرَ

“...рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” (Коран, Сура Кравата: 60). Той кара тези свежи сочни листа, сякаш са членовете на Ибрахим, мир нему, да изричат пред знойната горещина:

يَا نَارُ كُونٖى بَر۟دًا وَ سَلَامًا “О, огън, бъди студен и безопасен...” (Коран, Сура Пророците: 69)

Всяко нещо във вселената не престава да изрича Бисмиллах, да придобива благодеянията на Аллах чрез Неговото име и да ни ги поднася. Ние също трябва да казваме Бисмиллах, да даваме с тези слова и да получаваме с тях. Трябва също да отклоняваме ръцете на нехай-ните хора, които не даряват в името на Аллах.

Въпрос: Ние изразяваме почит и уважение към онзи, който ни е оказал благодеяние. А как мислите, какво изисква от нас нашият Господ Аллах, Владетелят на всички тези благодеяния и истинският им Притежател?

Отговор: Този истински Благодетел изисква от нас три неща като отплата за скъпите му дарове: първото е да се споменава Аллах, второто е признателност към Него, третото е да се размишлява върху това.

Бисмиллах в началото е Неговото споме-наване.

Алхамдулиллах (Слава на Аллах!) в края е признателност.

Между тях е размисъл и осъзнаване на тези дивни благодеяния като чудо, което свидетелства за могъществото на Единосъщия, Всевечния, и като подаръци от всеобхватното Му милосърдие. Това осъзнава-не е размисълът.

Ала нима онзи, който целува краката на военен служител, предал му подарък от владетеля, не извършва ужасна глупост и не проявява позорно слабоумие? Как може някой да превъзнася материалните причини за благо-деянията и да се отблагодарява за тях с обич и приятелство, без да прави това за истинския Благодетел?Не извършва ли така хиляда пъти по-голяма глупост?

О, душа, ако не искаш да бъдеш така глупава и безумна, то давай в името на Аллах и взимай в името на Аллах, и започвай в името на Аллах, и работи в името на Аллах! Това е всичко.

ON DÖRDÜNCÜ LEM’A’NIN İKİNCİ MAKAMI

---

Sözler | ⇒ İkinci Söz

---