İkinci Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

20.33, 3 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

Diğer diller:

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

اَلَّذٖينَ يُؤ۟مِنُونَ بِال۟غَي۟بِ

“...които вярват в неведомото...” (Коран, Сура Кравата: 2)

Ако искаш да узнаеш какво щастие и благо-деяние и каква сладост и покой се крият във вярата, чуй този кратък разказ.

Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себел-юбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.

Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злопо-лучна и нещастна според него. Това било съот-ветното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започ-нало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно.

А другият мъж набожният, който служел на Аллах и търсел правдата, имал хубав нрав, тъй че попаднал при пъту-ването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този пра-веден мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тър-жества в пълен ход, и във всеки край радост, и във всяко кътче ликуване, и на всяко място светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демоби-лизация цялото царство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на приз-нателност и благодарност. Чул сред тях и зву-ците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък так-бир (“Аллаху акбар!” - “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” - “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.

Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава.

Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демоби-лизация и отпуска ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”

После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здраво-мислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”

О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир, нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и из-стисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени пред-стави, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека, който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.

Вторият мъж е вярващият, който притежава правдиво знание за своя Творец и е убеден в Неговото съществуване. На него земният свят му изглежда като дом на милосърдието и място, където човечеството и животните се учат и тренират, и като поле за проверка и изпитание на хората и джиновете. Всички смърти и на животни, и на хора са прекратяване на функциите и приключване на задълженията. Онези, които приключат жи-тейските си функции, духовно радостни се сбогуват с този тленен свят и преминават в друг, безгрижен свят, лишен от скверностите на материята, болките на времето и мястото, превратностите на съдбата и бедствените съби-тия, за да се отвори широк простор за нови служители, които идват устремени към своите задачи.

И всички раждания и на животни, и на хора са като военна мобилизация, получа-ване на оръжие, нагърбване с функции и задъл-жения. Всяко създание е само служител и ра-достен воин, който се намира под правилна повеля, удовлетворява се с малко и е непретен-циозен.

Гласовете, които се носят и ехото, което отеква по кътчетата на земята, са или зикр (спо-менаване на Аллах) и тасбих (възхвала на Аллах с думите “Преславен е Аллах!”) за нагър-бване с функциите и пристъпване към тях, или шукр (благодарност) и тахлил (повтаряне на формулата на единобожието: Ля иляха иллял-лах! “Няма друг бог освен Аллах!”), с които се възвестява приключването на задълженията, или пък това са напеви в резултат на страстно желание за труд и радост от него. Според възгледите на вярващия човек всички същества са приветливи служители, дру-желюбни изпълнители и хубави книги на Него-вия прещедър Господар и милосърден Владе-тел. Така чрез вярата му (иман) се изясняват твърде много подобни на тези истини, които са безкрайно нежни, възвишени, приятни и изтън-чени.

Следователно вярата (иман) наистина съдържа духовно семе, откъснато от райското дърво Туба. А неверието (куфр) крие духовно семе, отделено от адовия Зокум.

Значи спасе-нието и вярата могат да съществуват единстве-но в исляма и вярата (иман).

Ние трябва непрекъснато да повтаряме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ “Слава на Аллах за ислямската религия и за пълноценността на вярата (иман)”!

Birinci Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Üçüncü Söz

@@ 6. satır: / 6. satır: @@
 “...които вярват в неведомото...” (Коран, Сура Кравата: 2)
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Ако искаш да узнаеш какво щастие и благо-деяние и каква сладост и покой се крият във вярата, чуй този кратък разказ.
-İmanda ne kadar büyük bir saadet ve nimet ve ne kadar büyük bir lezzet ve rahat bulunduğunu anlamak istersen şu temsilî hikâyeciğe bak, dinle:
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себел-юбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.
-Bir vakit iki adam, hem keyif hem ticaret için seyahate giderler. Biri hodbin, tâli’siz bir tarafa; diğeri hudâbin, bahtiyar diğer tarafa sülûk eder, giderler.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злопо-лучна и нещастна според него. Това било съот-ветното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започ-нало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно.
-Hodbin adam, hem hodgâm hem hod-endiş hem bedbin olduğundan bedbinlik cezası olarak nazarında pek fena bir memlekete düşer. Bakar ki her yerde âciz bîçareler, zorba müthiş adamların ellerinden ve tahribatlarından vaveylâ ediyorlar. Bütün gezdiği yerlerde böyle hazîn, elîm bir hali görür. Bütün memleket, bir matemhane-i umumî şeklini almış. Kendisi şu elîm ve muzlim haleti hissetmemek için sarhoşluktan başka çare bulamaz. Çünkü herkes ona düşman ve ecnebi görünüyor. Ve ortalıkta dahi müthiş cenazeleri ve meyusane ağlayan yetimleri görür. Vicdanı, azap içinde kalır.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+А другият мъж  набожният, който служел на Аллах и търсел правдата,  имал хубав нрав, тъй че попаднал при пъту-ването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този пра-веден мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тър-жества в пълен ход, и във всеки край  радост, и във всяко кътче  ликуване, и на всяко място  светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демоби-лизация цялото царство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на приз-нателност и благодарност. Чул сред тях и зву-ците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък так-бир (“Аллаху акбар!” - “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” - “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.
-Diğeri hudâbin, hudâ-perest ve hak-endiş, güzel ahlâklı idi ki nazarında pek güzel bir memlekete düştü. İşte bu iyi adam, girdiği memlekette bir umumî şenlik görüyor. Her tarafta bir sürur, bir şehrâyin, bir cezbe ve neşe içinde zikirhaneler; herkes ona dost ve akraba görünür. Bütün memlekette yaşasınlar ve teşekkürler ile bir terhisat-ı umumiye şenliği görüyor. Hem tekbir ve tehlil ile mesrurane ahz-ı asker için bir davul, bir muzıka sesi işitiyor. Evvelki bedbahtın hem kendi hem umum halkın elemi ile müteellim olmasına bedel; şu bahtiyar, hem kendi hem umum halkın süruru ile mesrur ve müferrah olur. Hem güzelce bir ticaret eline geçer, Allah’a şükreder.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава.
-Sonra döner, öteki adama rast gelir. Halini anlar. Ona der: “Yahu sen divane olmuşsun. Bâtınındaki çirkinlikler, zâhirine aksetmiş olmalı ki gülmeyi ağlamak, terhisatı soymak ve talan etmek tevehhüm etmişsin. Aklını başına al, kalbini temizle. Tâ şu musibetli perde senin nazarından kalksın, hakikati görebilesin. Zira nihayet derecede âdil, merhametkâr, raiyet-perver, muktedir, intizam-perver, müşfik bir melikin memleketi hem bu derece göz önünde âsâr-ı terakkiyat ve kemalât gösteren bir memleket, senin vehminin gösterdiği surette olamaz.” Sonra o bedbahtın aklı başına gelir, nedamet eder. “Evet, ben işretten divane olmuştum. Allah senden razı olsun ki cehennemî bir haletten beni kurtardın.” der.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демоби-лизация и отпуска  ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”
-Ey nefsim! Bil ki evvelki adam kâfirdir veya fâsık-ı gafildir. Şu dünya, onun nazarında bir matemhane-i umumiyedir. Bütün zîhayat, firak ve zeval sillesiyle ağlayan yetimlerdir. Hayvan ve insan ise ecel pençesiyle parçalanan kimsesiz başıbozuklardır. Dağlar ve denizler gibi büyük mevcudat, ruhsuz, müthiş cenazeler hükmündedirler. Daha bunun gibi çok elîm, ezici, dehşetli evham, küfründen ve dalaletinden neş’et edip, onu manen tazip eder.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здраво-мислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”
-Diğer adam ise mü’mindir; Cenab-ı Hâlık’ı tanır, tasdik eder. Onun nazarında şu dünya, bir zikirhane-i Rahman, bir talimgâh-ı beşer ve hayvan ve bir meydan-ı imtihan-ı ins ü cândır. Bütün vefiyat-ı hayvaniye ve insaniye ise terhisattır. Vazife-i hayatını bitirenler, bu dâr-ı fâniden, manen mesrurane, dağdağasız diğer bir âleme giderler. Tâ yeni vazifedarlara yer açılsın, gelip çalışsınlar. Bütün tevellüdat-ı hayvaniye ve insaniye ise ahz-ı askere, silah altına, vazife başına gelmektir. Bütün zîhayat, birer muvazzaf mesrur asker, birer müstakim memnun memurlardır. Bütün sadâlar ise ya vazife başlamasındaki zikir ve tesbih ve paydostan gelen şükür ve tefrih veya işlemek neşesinden neş’et eden nağamattır. Bütün mevcudat, o mü’minin nazarında, Seyyid-i Kerîm’inin ve Mâlik-i Rahîm’inin birer munis hizmetkârı, birer dost memuru, birer şirin kitabıdır. Daha bunun gibi pek çok latîf, ulvi ve leziz, tatlı hakikatler, imanından tecelli eder, tezahür eder.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир, нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и из-стисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени пред-стави, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека, който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.
-Demek iman, bir manevî tûba-i cennet çekirdeğini taşıyor. Küfür ise manevî bir zakkum-u cehennem tohumunu saklıyor.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Вторият мъж е вярващият, който притежава правдиво знание за своя Творец и е убеден в Неговото съществуване. На него земният свят му изглежда като дом на милосърдието и място, където човечеството и животните се учат и тренират, и като поле за проверка и изпитание на хората и джиновете.
-'''Demek selâmet ve emniyet, yalnız İslâmiyet’te ve imandadır.''' Öyle ise biz daima اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ demeliyiz.
+Всички смърти  и на животни, и на хора  са прекратяване на функциите и приключване на задълженията. Онези, които приключат жи-тейските си функции, духовно радостни се сбогуват с този тленен свят и преминават в друг, безгрижен свят, лишен от скверностите на материята, болките на времето и мястото, превратностите на съдбата и бедствените съби-тия, за да се отвори широк простор за нови служители, които идват устремени към своите задачи.
-</div>
+И всички раждания  и на животни, и на хора  са като военна мобилизация, получа-ване на оръжие, нагърбване с функции и задъл-жения. Всяко създание е само служител и ра-достен воин, който се намира под правилна повеля, удовлетворява се с малко и е непретен-циозен.
+Гласовете, които се носят и ехото, което отеква по кътчетата на земята, са или зикр (спо-менаване на Аллах) и тасбих (възхвала на Аллах с думите “Преславен е Аллах!”) за нагър-бване с функциите и пристъпване към тях, или шукр (благодарност) и тахлил (повтаряне на формулата на единобожието: Ля иляха иллял-лах!  “Няма друг бог освен Аллах!”), с които се възвестява приключването на задълженията, или пък това са напеви в резултат на страстно желание за труд и радост от него.
+Според възгледите на вярващия човек всички същества са приветливи служители, дру-желюбни изпълнители и хубави книги на Него-вия прещедър Господар и милосърден Владе-тел. Така чрез вярата му (иман) се изясняват твърде много подобни на тези истини, които са безкрайно нежни, възвишени, приятни и изтън-чени.
+Следователно вярата (иман) наистина съдържа духовно семе, откъснато от райското дърво Туба. А неверието (куфр) крие духовно семе, отделено от адовия Зокум.
+Значи спасе-нието и вярата могат да съществуват единстве-но в исляма и вярата (иман).
+Ние трябва непрекъснато да повтаряме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ “Слава на Аллах за ислямската религия и за пълноценността на вярата (иман)”!