İkinci Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

    Risale-i Nur Tercümeleri sitesinden
    ("О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изо..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
    Değişiklik özeti yok
     
    (Aynı kullanıcının aradaki diğer 3 değişikliği gösterilmiyor)
    22. satır: 22. satır:
    О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир, нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и из-стисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени пред-стави, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека, който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.
    О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир, нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и из-стисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени пред-стави, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека, който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Вторият мъж е вярващият, който притежава правдиво знание за своя Творец и е убеден в Неговото съществуване. На него земният свят му изглежда като дом на милосърдието и място, където човечеството и животните се учат и тренират, и като поле за проверка и изпитание на хората и джиновете.  
    Diğer adam ise mü’mindir; Cenab-ı Hâlık’ı tanır, tasdik eder. Onun nazarında şu dünya, bir zikirhane-i Rahman, bir talimgâh-ı beşer ve hayvan ve bir meydan-ı imtihan-ı ins ü cândır. Bütün vefiyat-ı hayvaniye ve insaniye ise terhisattır. Vazife-i hayatını bitirenler, bu dâr-ı fâniden, manen mesrurane, dağdağasız diğer bir âleme giderler. Tâ yeni vazifedarlara yer açılsın, gelip çalışsınlar. Bütün tevellüdat-ı hayvaniye ve insaniye ise ahz-ı askere, silah altına, vazife başına gelmektir. Bütün zîhayat, birer muvazzaf mesrur asker, birer müstakim memnun memurlardır. Bütün sadâlar ise ya vazife başlamasındaki zikir ve tesbih ve paydostan gelen şükür ve tefrih veya işlemek neşesinden neş’et eden nağamattır. Bütün mevcudat, o mü’minin nazarında, Seyyid-i Kerîm’inin ve Mâlik-i Rahîm’inin birer munis hizmetkârı, birer dost memuru, birer şirin kitabıdır. Daha bunun gibi pek çok latîf, ulvi ve leziz, tatlı hakikatler, imanından tecelli eder, tezahür eder.
    Всички смърти  и на животни, и на хора  са прекратяване на функциите и приключване на задълженията. Онези, които приключат жи-тейските си функции, духовно радостни се сбогуват с този тленен свят и преминават в друг, безгрижен свят, лишен от скверностите на материята, болките на времето и мястото, превратностите на съдбата и бедствените съби-тия, за да се отвори широк простор за нови служители, които идват устремени към своите задачи.      
    </div>
       
    И всички раждания  и на животни, и на хора  са като военна мобилизация, получа-ване на оръжие, нагърбване с функции и задъл-жения. Всяко създание е само служител и ра-достен воин, който се намира под правилна повеля, удовлетворява се с малко и е непретен-циозен.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Гласовете, които се носят и ехото, което отеква по кътчетата на земята, са или зикр (спо-менаване на Аллах) и тасбих (възхвала на Аллах с думите “Преславен е Аллах!”) за нагър-бване с функциите и пристъпване към тях, или шукр (благодарност) и тахлил (повтаряне на формулата на единобожието: Ля иляха иллял-лах!  “Няма друг бог освен Аллах!”), с които се възвестява приключването на задълженията, или пък това са напеви в резултат на страстно желание за труд и радост от него.
    Demek iman, bir manevî tûba-i cennet çekirdeğini taşıyor. Küfür ise manevî bir zakkum-u cehennem tohumunu saklıyor.
    Според възгледите на вярващия човек всички същества са приветливи служители, дру-желюбни изпълнители и хубави книги на Него-вия прещедър Господар и милосърден Владе-тел. Така чрез вярата му (иман) се изясняват твърде много подобни на тези истини, които са безкрайно нежни, възвишени, приятни и изтън-чени.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Следователно вярата (иман) наистина съдържа духовно семе, откъснато от райското дърво Туба. А неверието (куфр) крие духовно семе, отделено от адовия Зокум.
    '''Demek selâmet ve emniyet, yalnız İslâmiyet’te ve imandadır.''' Öyle ise biz daima اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ demeliyiz.
     
    </div>
    Значи спасе-нието и вярата могат да съществуват единстве-но в исляма и вярата (иман).
     
    Ние трябва непрекъснато да повтаряме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ “Слава на Аллах за ислямската религия и за пълноценността на вярата (иман)”!





    20.33, 3 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

    اَلَّذٖينَ يُؤ۟مِنُونَ بِال۟غَي۟بِ

    “...които вярват в неведомото...” (Коран, Сура Кравата: 2)

    Ако искаш да узнаеш какво щастие и благо-деяние и каква сладост и покой се крият във вярата, чуй този кратък разказ.

    Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себел-юбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.

    Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злопо-лучна и нещастна според него. Това било съот-ветното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започ-нало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно.

    А другият мъж набожният, който служел на Аллах и търсел правдата, имал хубав нрав, тъй че попаднал при пъту-ването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този пра-веден мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тър-жества в пълен ход, и във всеки край радост, и във всяко кътче ликуване, и на всяко място светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демоби-лизация цялото царство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на приз-нателност и благодарност. Чул сред тях и зву-ците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък так-бир (“Аллаху акбар!” - “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” - “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.

    Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава.

    Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демоби-лизация и отпуска ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”

    После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здраво-мислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”

    О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир, нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и из-стисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени пред-стави, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека, който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.

    Вторият мъж е вярващият, който притежава правдиво знание за своя Творец и е убеден в Неговото съществуване. На него земният свят му изглежда като дом на милосърдието и място, където човечеството и животните се учат и тренират, и като поле за проверка и изпитание на хората и джиновете. Всички смърти и на животни, и на хора са прекратяване на функциите и приключване на задълженията. Онези, които приключат жи-тейските си функции, духовно радостни се сбогуват с този тленен свят и преминават в друг, безгрижен свят, лишен от скверностите на материята, болките на времето и мястото, превратностите на съдбата и бедствените съби-тия, за да се отвори широк простор за нови служители, които идват устремени към своите задачи.

    И всички раждания и на животни, и на хора са като военна мобилизация, получа-ване на оръжие, нагърбване с функции и задъл-жения. Всяко създание е само служител и ра-достен воин, който се намира под правилна повеля, удовлетворява се с малко и е непретен-циозен.

    Гласовете, които се носят и ехото, което отеква по кътчетата на земята, са или зикр (спо-менаване на Аллах) и тасбих (възхвала на Аллах с думите “Преславен е Аллах!”) за нагър-бване с функциите и пристъпване към тях, или шукр (благодарност) и тахлил (повтаряне на формулата на единобожието: Ля иляха иллял-лах! “Няма друг бог освен Аллах!”), с които се възвестява приключването на задълженията, или пък това са напеви в резултат на страстно желание за труд и радост от него. Според възгледите на вярващия човек всички същества са приветливи служители, дру-желюбни изпълнители и хубави книги на Него-вия прещедър Господар и милосърден Владе-тел. Така чрез вярата му (иман) се изясняват твърде много подобни на тези истини, които са безкрайно нежни, възвишени, приятни и изтън-чени.

    Следователно вярата (иман) наистина съдържа духовно семе, откъснато от райското дърво Туба. А неверието (куфр) крие духовно семе, отделено от адовия Зокум.

    Значи спасе-нието и вярата могат да съществуват единстве-но в исляма и вярата (иман).

    Ние трябва непрекъснато да повтаряме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ “Слава на Аллах за ислямската религия и за пълноценността на вярата (иман)”!