İçeriğe atla

On Dokuzuncu Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark

On Dokuzuncu Lem'a/bg (kaynağı gör)

10.53, 11 Temmuz 2024 tarihindeki hâli

22.886 bayt eklendi ,  11 Temmuz
"Послание за пестеливостта бе преписано от петима или шестима различни кописти, трима от които не владееха добре писмото, при това те се намираха на различни места, преписваха от различни копия и имаха различен почерк. Въпреки този факт и независимо ч..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
GörselVikimetin
("И така, на основата на тази тайна бихме могли да предположим, че разполагаме с две хапки: една от някакъв хранителен продукт като например сирене или яйца, която струва един грош, и друга – от висококачествен сладкиш, която струва десет гроша. Те са рав..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
("Послание за пестеливостта бе преписано от петима или шестима различни кописти, трима от които не владееха добре писмото, при това те се намираха на различни места, преписваха от различни копия и имаха различен почерк. Въпреки този факт и независимо ч..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
 
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 53 değişikliği gösterilmiyor)
33. satır: 33. satır:
И така, ако за възнаграждение на пазача се заделят девет пъти повече награди, отколкото за владетеля на двореца, това несъмнено би го обрекло на възгордяване и алчност, и би го накарало да си каже: "Именно аз съм управникът!" Тогава ще допуска вътре онзи, който му дава поголям подарък и му доставя по-голямо удоволствие, и ще стане причина за опорочаване на съществуващия ред и за подпалване на пожар, който ще го накара да крещи за помощ: "Бързо, доведете веднага лекаря, за да свали температурата ми и да угаси този огън!"
И така, ако за възнаграждение на пазача се заделят девет пъти повече награди, отколкото за владетеля на двореца, това несъмнено би го обрекло на възгордяване и алчност, и би го накарало да си каже: "Именно аз съм управникът!" Тогава ще допуска вътре онзи, който му дава поголям подарък и му доставя по-голямо удоволствие, и ще стане причина за опорочаване на съществуващия ред и за подпалване на пожар, който ще го накара да крещи за помощ: "Бързо, доведете веднага лекаря, за да свали температурата ми и да угаси този огън!"


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Пестеливостта и непретенциозността напълно хармонират с Божията мъдрост, защото третират вкусовите усещания като пазач, ограничават се в тях и им въздават според функцията им. А прекомерността се изразява в поведение, което противоречи на Божията мъдрост и затова прекаляващият скоро получава болезнени плесници, понеже храните в стомаха неприятно се смесват, което води до загуба на истинския апетит. Тогава човек яде с фалшив и изкуствен апетит, като поглъща разнообразие от храни, а това затруднява храносмилането.
'''İşte iktisat ve kanaat, hikmet-i İlahiyeye tevfik-i harekettir.''' Kuvve-i zaikayı kapıcı hükmünde tutup ona göre bahşiş verir. İsraf ise o hikmete zıt hareket ettiği için çabuk tokat yer, mideyi karıştırır, iştiha-yı hakikiyi kaybeder. Tenevvü-ü et’imeden gelen sun’î bir iştiha-yı kâzibe ile yedirir, hazımsızlığa sebebiyet verir, hasta eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Üçüncü_Nükte"></span>
== Üçüncü Nükte ==
== Трето положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Във Второ положение споменахме, че вкусовите възприятия изпълняват ролята на пазач. Да, така е за нехайните, които не са се извисили духовно, и за онези, които не са напреднали в попрището на благодарността и не са се издигнали по нейните пътища. Да, не би трябвало да се прибягва до прекомерност като например да се харчи десетократно по-висока сума за насладите на тези охраняващи сетива.
Sâbık ikinci nüktede, kuvve-i zaika kapıcıdır dedik. Evet, ehl-i gaflet ve ruhen terakki etmeyen ve şükür mesleğinde ileri gitmeyen insanlar için bir kapıcı hükmündedir. Onun telezzüzü hatırı için israfata ve bir dereceden on derece fiyata çıkmamak gerektir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
За истински признателните, за придържащите се към реалността, за сърдечните и проницателните вкусовите възприятия са подобни на наблюдател и инспектор в кухните на Божието милосърдие (както бе разяснено в сравнението, направено в Шесто слово). Тези възприятия оценяват стойността на Божиите дарове и опознават разнообразните им видове чрез вложените в тях точни и чувствителни везни, многобройни, колкото е броят на храните, и с всяко подобно действие пращат вести на тялото и на стомаха под формата на благодарност.
Fakat hakiki ehl-i şükrün ve ehl-i hakikatin ve ehl-i kalbin kuvve-i zaikası –Altıncı Söz’deki muvazenede beyan edildiği gibi kuvve-i zaikası– rahmet-i İlahiyenin matbahlarına bir nâzır ve bir müfettiş hükmündedir. Ve o kuvve-i zaikada taamlar adedince mizancıklarla nimet-i İlahiyenin envaını tartmak ve tanımak; bir şükr-ü manevî suretinde cesede, mideye haber vermektir. İşte bu surette kuvve-i zaika, yalnız maddî cesede bakmıyor. Belki kalbe, ruha, akla dahi baktığı cihetle midenin fevkinde hükmü var, makamı var.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тогава функцията на вкусовите възприятия не се ограничава единствено в материалната грижа за тялото, а понеже се грижат и за сърцето, духа и разума, те са по-високопоставени и по-издигнати по функция в сравнение със стомаха.
'''İsraf etmemek şartıyla ve sırf vazife-i şükraniyeyi yerine getirmek ve enva-ı niam-ı İlahiyeyi hissedip tanımak kaydı ile ve meşru olmak ve zillet ve dilenciliğe vesile olmamak şartıyla, lezzetini takip edebilir.''' Ve o kuvve-i zaikayı taşıyan lisanı, şükürde istimal etmek için leziz taamları tercih edebilir. Bu hakikate işaret eden bir hâdise ve bir keramet-i Gavsiye:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Те могат да продължат да получават наслада – при условие да не се прекалява, – като изпълняват предопределената си задача да отдават искрена благодарност с намерението да опознават разнообразието от Божии дарове, като ги вкусват и ги опитват – при условие да са законосъобразни и да не водят до унижение и просия. Тоест можем да предпочетем вкусните храни, за да използваме езика си, който е носител на вкусовите усещания, да отдава благодарност за тях.
Bir zaman Hazret-i Gavs-ı A’zam Şeyh Geylanî’nin (ks) terbiyesinde, nazdar ve ihtiyare bir hanımın bir tek evladı bulunuyormuş. O muhterem ihtiyare, gitmiş oğlunun hücresine; bakıyor ki oğlu bir parça kuru ve siyah ekmek yiyor. O riyazattan zafiyetiyle validesinin şefkatini celbetmiş. Ona acımış. Sonra Hazret-i Gavs’ın yanına şekva için gitmiş. Bakmış ki Hazret-i Gavs kızartılmış bir tavuk yiyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Сега ще разкажа случка, която сочи тази истина и представя едно от чудотворствата на шейх Гейлани, свята да е съкровеността му.
Nazdarlığından demiş: “Yâ Üstad! Benim oğlum açlıktan ölüyor. Sen tavuk yersin!”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Една крехка и мила старица имала син, възпитан от шейха. Веднъж тя влязла при сина си и видяла, че яде къшей сух черен хляб – практикувал духовни упражнения, докато отслабнал и тялото му изнемощяло. Неговото състояние породило жалост у любвеобвилната му майка и я накарало да му съчувства, затова отишла при шейх Гейлани да му се оплаче. И ето че го заварила да яде печена кокошка.
Hazret-i Gavs tavuğa demiş: ! قُم۟ بِاِذ۟نِ اللّٰهِ O pişmiş tavuğun kemikleri toplanıp tavuk olarak yemek kabından dışarı atıldığını, mutemed ve mevsuk çok zatlardan Hazret-i Gavs gibi keramat-ı hârikaya mazhariyeti dünyaca meşhur bir zatın bir kerameti olarak manevî tevatürle nakledilmiş.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В силното си състрадание и нежност тя изрекла: "Синът ми едва не умира от глад, а ти ядеш кокошка!"
Hazret-i Gavs demiş: “Ne vakit senin oğlun da bu dereceye gelirse o zaman o da tavuk yesin.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тогава шейхът се обърнал към кокошката с думите: "Стани с позволението на Аллах!" Сготвената кокошка скокнала извън съда, след като костите й се съчленили и оживяла. Това сведение е предадено без прекъсване във верига от много авторитети като факт за едно от чудесата на известния в цял свят чудотворец шейх Гейлани, свята да е съкровеността му.(<ref>АлЯфии, Аллах да е доволен от него, предава: "Достоверна и непрекъсната верига от разказвачи потвърждава, че веднъж майка на младеж влязла при изтъкнатия шейх (кутб) Абдулкадир ал-~ейлани, Аллах Всевишния да се смили над него, и го заварила да яде кокошка. Старата жена се възмутила, че шейхът си угажда, а дава на сина й най-лошата храна. Той й казал: "Когато синът ти стигне дотам, да каже на подобна кокошка: "Стани с позволението на Аллах!" и тя да стане, да й поникнат крила и да полети, тогава ще има право да яде кокошки." (Ал-фатауа ал-хадисия на Ибн Хаджар, с. 80 – Б. пр.)</ref>)
İşte Hazret-i Gavs’ın bu emrinin manası şudur ki: Ne vakit senin oğlun da ruhu cesedine, kalbi nefsine, aklı midesine hâkim olsa ve lezzeti şükür için istese o vakit leziz şeyleri yiyebilir…
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Между другото шейхът казал на старицата: "Когато синът ти достигне тази степен, нека и той яде кокошка!"
== Dördüncü Nükte ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тези думи, изречени от шейх Гейлани, означават: "Когато духът на сина ти започне да управлява тялото му и сърцето му да властва над душата, и разумът му да господства над стомаха, и да търси насладата заради благодарността, тогава може да консумира вкусните и приятни храни."
“İktisat eden, maişetçe aile belasını çekmez.” mealinde لَا يَعُولُ مَنِ اق۟تَصَدَ hadîs-i şerifi sırrıyla: İktisat eden, maişetçe aile zahmet ve meşakkatini çok çekmez. Evet iktisat, kat’î bir sebeb-i bereket ve medar-ı hüsn-ü maişet olduğuna o kadar kat’î deliller var ki hadd ü hesaba gelmez.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Dördüncü_Nükte"></span>
Ezcümle, ben kendi şahsımda gördüğüm ve bana hizmet ve arkadaşlık eden zatların şehadetleriyle diyorum ki: İktisat vasıtasıyla bazen bire on bereket gördüm ve arkadaşlarım gördüler. Hattâ dokuz sene –şimdi otuz sene– evvel benimle beraber Burdur’a nefyedilen reislerden bir kısmı, parasızlıktan zillet ve sefalete düşmemekliğim için zekâtlarını bana kabul ettirmeye çok çalıştılar. O zengin reislere dedim: “Gerçi param pek azdır fakat iktisadım var, kanaate alışmışım. Ben sizden daha zenginim.” Mükerrer ve musırrane tekliflerini reddettim. Cây-ı dikkattir ki iki sene sonra, bana zekâtlarını teklif edenlerin bir kısmı iktisatsızlık yüzünden borçlandılar. Lillahi’l-hamd onlardan yedi sene sonra, o az para iktisat bereketiyle bana kâfi geldi; benim yüzsuyumu döktürmedi, beni halklara arz-ı hâcete mecbur etmedi. Hayatımın bir düsturu olan “nâstan istiğna” mesleğimi bozmadı.
== Четвърто положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Икономичният не страда от семейни лишения и недоимък, както е известно от пророческия хадис: "Пестеливият не храни семейство." Да, има категорични и неизброими аргументи в подкрепа на това, че скромността е решаваща причина за получаване на благодат свише и е солидна основа на по-добро съществуване.
Evet iktisat etmeyen, zillete ve manen dilenciliğe ve sefalete düşmeye namzettir. Bu zamanda israfata medar olacak para, çok pahalıdır. Mukabilinde bazen haysiyet, namus rüşvet alınıyor. Bazen mukaddesat-ı diniye mukabil alınıyor, sonra menhus bir para veriliyor. Demek, manevî yüz lira zarar ile maddî yüz paralık bir mal alınır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тук ще спомена свои преживявания, засвидетелствани от онези, които ме подпомагаха в моето служене и се отнасяха към мен с напълно искрено приятелство. И аз, и моите другари се сдобивахме понякога с десеторна благодат по причина на пестеливостта. Преди девет години (<ref>Има се предвид 1926 г. - Б. пр.</ref>) вождовете на племената, заточени с мен в Бурдур, дори настояваха да приема тяхната милостиня, за да ме избавят от мизерията и нуждата, в която бях изпаднал поради безпаричието си. На тези богати вождове казах следното: "Въпреки че разполагам с твърде малко средства, аз притежавам пестеливостта и съм свикнал да се задоволявам с малко, затова съм много по-богат от вас." И отхвърлих повтаряните им и настойчиви предложения да ме подпомогнат. Заслужава си да се отбележи, че след две години част от онези, които ми предлагаха милостиня, затънаха в дългове, защото не се придържаха към пестеливостта. Хвала на Аллах, чрез благодатта на скромното съществуване тези нищожни пари ми бяха достатъчни и не се лееше от мен пот, и не бях принуден да излагам потребностите си пред хората, и не се накърни възприетият от мен закон на живота ми: "Не се нуждай от хората!"
Eğer iktisat edip hâcat-ı zaruriyeye iktisar ve ihtisar ve hasretse اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ sırrıyla وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا sarahatiyle, ummadığı tarzda yaşayacak kadar rızkını bulacak. Çünkü şu âyet taahhüd ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, който не е пестелив, рискува да пропадне в бездните на унижението и е изложен на опасността да се подхлъзне към просия и презряно положение. Парите, прекомерно и разточително използвани в нашето време, са скъпо и обременяващо богатство. Понякога човек плаща за тях с цената и рушвета на своята чест и достойнство и дори е възможно да му бъдат отнети религиозните светини. После получава някакви злощастни и трагични пари – взима няколко материални гроша вместо стотиците лири духовно въздаяние.
Evet rızık ikidir:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
А ако се ограничи в насъщните си нужди и стесни грижите си единствено в тях, ще открие препитание, което ще обезпечи живота му и ще идва при него по неочаквани пътища. Това произтича от съдържанието на следното коранично знамение:
'''Biri:''' Hakiki rızıktır ki onunla yaşayacak. Bu âyetin hükmü ile o rızık, taahhüd-ü Rabbanî altındadır. Beşerin sû-i ihtiyarı karışmazsa o zarurî rızkı herhalde bulabilir. Ne dinini, ne namusunu, ne izzetini feda etmeye mecbur olmaz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ
'''İkincisi:''' Rızk-ı mecazîdir ki sû-i istimalat ile hâcat-ı gayr-ı zaruriye, hâcat-ı zaruriye hükmüne geçip, görenek belasıyla tiryaki olup terk edemiyor. İşte bu rızık, taahhüd-ü Rabbanî altında olmadığı için bu rızkı tahsil etmek, hususan bu zamanda çok pahalıdır. Başta izzetini feda edip zilleti kabul etmek, bazen alçak insanların ayaklarını öpmek kadar manen bir dilencilik vaziyetine düşmek, bazen hayat-ı ebediyesinin nuru olan mukaddesat-ı diniyesini feda etmek suretiyle o bereketsiz menhus malı alır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия." (51: 58)
Hem bu fakr u zaruret zamanında, aç ve muhtaç olanların elemlerinden ehl-i vicdana rikkat-i cinsiye vasıtasıyla gelen teellüm; o gayr-ı meşru bir surette kazandığı para ile aldığı lezzeti, vicdanı varsa acılaştırıyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Друго коранично знамение ясно посочва този категоричен обет:
Böyle acib bir zamanda, şüpheli mallarda, zaruret derecesinde iktifa etmek lâzımdır. Çünkü اِنَّ الضَّرُورَةَ تُقَدَّرُ بِقَد۟رِهَا sırrıyla: Haram maldan mecburiyetle zaruret derecesini alabilir, fazlasını alamaz. Evet muztar adam, murdar etten tok oluncaya kadar yiyemez. Belki ölmeyecek kadar yiyebilir. Hem yüz aç adamın huzurunda, kemal-i lezzet ile fazla yenilmez.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا
'''İktisat, sebeb-i izzet ve kemal olduğuna delâlet eden bir vakıa:'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах." (11: 6)
Bir zaman, dünyaca sehavetle meşhur Hâtem-i Tâî, mühim bir ziyafet veriyor. Misafirlerine gayet fazla hediyeler verdiği vakit, çölde gezmeye çıkıyor. Bakar ki bir ihtiyar fakir adam, bir yük dikenli çalı ve gevenleri beline yüklemiş; cesedine batıyor, kanatıyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, препитанието бива два дяла.
Hâtem ona dedi: “Hâtem-i Tâî, hediyelerle beraber mühim bir ziyafet veriyor. Sen de oraya git; beş kuruşluk bu çalı yüküne bedel, beş yüz kuruş alırsın.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Първи дял:''' истинско препитание, което поддържа човешкия живот. За него е даден Господен обет да бъде осигурено по силата на горното коранично знамение. Човек е способен да си набави това насъщно препитание при каквито и да било условия (стига да не се намеси собственият му лош избор), без да е принуден да жертва своята вяра и без да се лишава от честта и достойнството си.
O muktesid ihtiyar demiş ki: “Ben, bu dikenli yükümü izzetimle çekerim, kaldırırım. Hâtem-i Tâî’nin minnetini almam.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Втори дял:''' метафорично препитание. Който го използва лошо, е неспособен да се освободи от несъществените нужди, превърнати за него в необходима потребност в резултат на това, че е бил подложен на изпитанието на традициите. Цената на подобно препитание, особено в нашето време, е твърде злощастна, защото това не влиза в Господния обет. Възможно е то да е получено, като човек е пожертвал предишната си чест и се е задоволил да го унизяват. Възможно е дори да е стигнал до ръба на просията и да е паднал дотам, че да целува краката на долни и подли хора. И нещо повече, възможно е да се е сдобил с това трагично и пагубно състояние, като е пожертвал религиозните си светини, а те са сиянието на вечния му живот.
Sonra, Hâtem-i Tâî’den sormuşlar: “Sen kendinden daha civanmert, aziz, kimi bulmuşsun?”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И още, човешка болка обзема чувствителните хора, когато виждат страданията на злощастниците в нужда през епохата, в която цари бедност и недоимък. Това помрачава сладостта, която изпитват благодарение на незаконна собственост, и горчивината им расте, ако имат съвест.
Demiş: “İşte o sahrada rast geldiğim o muktesid ihtiyarı benden daha aziz, daha yüksek, daha civanmert gördüm.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В удивителното ни време трябва да се задоволяваме в рамките на насъщното, когато черпим от съмнителна собственост. Съгласно правилото "Насъщното се определя в съответствие с неговия размер" е допустимо при принуда да ползват забранените средства само за да се удовлетворят най-нужните потребности, но не повече. Принуденият не може да яде до насита от мърша, а трябва само да похапне, колкото да не умре от глад. Не може също лакомо да се яде пред стотици гладни.
== Beşinci Nükte ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ще разкажем тук истинска случка, за да посочим, че пестеливостта е причина за могъщество и съвършенство.
Cenab-ı Hak kemal-i kereminden, en fakir adama en zengin adam gibi ve gedaya (yani fakire) padişah gibi lezzet-i nimetini ihsas ettiriyor. Evet bir fakirin, kuru bir parça siyah ekmekten açlık ve iktisat vasıtasıyla aldığı lezzet, bir padişahın ve bir zenginin israftan gelen usanç ve iştahsızlık ile yediği en a’lâ baklavadan aldığı lezzetten daha ziyade lezzetlidir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Веднъж известният с щедростта и великодушието си Хатим ат-Таи вдигнал пищно пиршество и обсипал гостите си със скъпи подаръци. После той излязъл да поскита из пустинята и срещнал беден шейх, който носел на гръб тежък товар от дърва, треволяк и тръни и на някои места по тялото му течала кръв.
Cây-ı hayrettir ki bazı müsrif ve mübezzir insanlar, böyle iktisatçıları “hısset” ile ittiham ediyorlar. Hâşâ… '''İktisat, izzet ve cömertliktir. Hısset ve zillet, ehl-i israf ve tebzirin zâhirî merdane keyfiyetlerinin içyüzüdür.''' Bu hakikati teyid eden, bu risalenin telifi senesinde Isparta’da hücremde cereyan eden bir vakıa var. Şöyle ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Хатим му казал:
Kaideme ve düstur-u hayatıma muhalif bir surette, bir talebem iki buçuk okkaya yakın bir balı, bana hediye kabul ettirmeye ısrar etti. Ne kadar kaidemi ileri sürdüm, kanmadı. Bilmecburiye, yanımdaki üç kardeşime yedirmek ve şaban-ı şerif ve ramazanda o baldan iktisat ile otuz kırk gün üç adam yesin ve getiren de sevap kazansın ve kendileri de tatlısız kalmasın diyerek “Alınız!” dedim. Bir okka bal da benim vardı. O üç arkadaşım, gerçi müstakim ve iktisadı takdir edenlerdendi. Fakat her ne ise birbirine ikram etmek ve her biri ötekinin nefsini okşamak ve kendi nefsine tercih etmek olan bir cihette ulvi bir haslet ile iktisadı unuttular. Üç gecede iki buçuk okka balı bitirdiler. Ben gülerek dedim:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Старче, днес Хатим ат-Таи кани на щедро угощение и раздава скъпи подаръци. Побързай да се сдобиеш от него с много по-голям имот, отколкото този товар!
“Sizi, otuz kırk gün o bal ile tatlandıracaktım. Siz, otuz günü üçe indirdiniz. Âfiyet olsun.” dedim. Fakat, ben kendi o bir okka balımı iktisat ile sarf ettim. Bütün şaban ve ramazanda hem ben yedim hem lillahi’l-hamd o kardeşlerimin her birisine iftar vaktinde birer kaşık '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Yani, büyükçe bir çay kaşığı iledir.</ref>)''' verip mühim sevaba medar oldu.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Скромният шейх му казал:
Benim halimi görenler, o vaziyetimi belki hısset telakki etmişlerdir. Öteki kardeşlerimin üç gecelik vaziyetlerini bir civanmertlik telakki edebilirler. Fakat hakikat noktasında, o zâhirî hısset altında ulvi bir izzet ve büyük bir bereket ve yüksek bir sevap gizlendiğini gördük. Ve o civanmertlik ve israf altında, eğer vazgeçilmese idi, bir dilencilik ve gayrın eline tama’kârane ve muntazırane bakmak gibi hıssetten çok aşağı bir haleti netice verir idi.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Ще нося товара си със своята собствена мощ и с потта на челото си. Не ми харесва да съм задължен на Хатим ат-Таи.
== Altıncı Nükte ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Попитали веднъж Хатим:
İktisat ve hıssetin çok farkı var. Tevazu, nasıl ki ahlâk-ı seyyieden olan tezellülden manen ayrı ve sureten benzer bir haslet-i memduhadır. Ve vakar, nasıl ki kötü hasletlerden olan tekebbürden manen ayrı ve sureten benzer bir haslet-i memduhadır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Срещал ли си някога човек, по-могъщ и пощедър от теб?
Öyle de ahlâk-ı âliye-i Peygamberiyeden olan ve belki kâinattaki nizam-ı hikmet-i İlahiyenin medarlarından olan iktisat ise sefillik ve bahillik ve tama’kârlık ve hırsın bir halitası olan hısset ile hiç münasebeti yok. Yalnız, sureten bir benzeyiş var. Bu hakikati teyid eden bir vakıa:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Отговорил:
Sahabenin Abâdile-i Seb’a-yı Meşhure’sinden olan Abdullah İbn-i Ömer Hazretleri ki halife-i Resulullah olan Faruk-u A’zam Hazret-i Ömer’in (ra) en mühim ve büyük mahdumu ve sahabe âlimlerinin içinde en mümtazlarından olan o zat-ı mübarek çarşı içinde, alışverişte, kırk paralık bir meseleden, iktisat için ve ticaretin medarı olan emniyet ve istikameti muhafaza için şiddetli münakaşa etmiş. Bir sahabe ona bakmış. Rûy-i zeminin halife-i zîşanı olan Hazret-i Ömer’in mahdumunun kırk para için münakaşasını acib bir hısset tevehhüm ederek o imamın arkasına düşüp ahvalini anlamak ister. Baktı ki Hazret-i Abdullah hane-i mübareğine girdi. Kapıda bir fakir adam gördü. Bir parça eğlendi; ayrıldı, gitti. Sonra hanesinin ikinci kapısından çıktı, diğer bir fakiri orada da gördü. Onun yanında da bir parça eğlendi; ayrıldı, gitti. Uzaktan bakan o sahabe merak etti.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Онзи пестелив шейх, когото срещнах един ден в пустинята... Той бе наистина по-могъщ и по-щедър от мен.
Gitti o fakirlere sordu: “İmam sizin yanınızda durdu, ne yaptı?”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Beşinci_Nükte"></span>
Her birisi dedi: “Bana bir altın verdi.”
== Пето положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Едно от съвършенствата, вложени в щедростта на Аллах, Всеславния и Всевишния, е че Той дава и на най-бедния човек да вкуси насладата на Неговите блага, както прави това и за най-богатия. Бедният усеща и изпитва същото удоволоствие, каквото и султанът.
O sahabe dedi: “Fesübhanallah! Çarşı içinde kırk para için böyle münakaşa etsin de sonra hanesinde iki yüz kuruşu kimseye sezdirmeden kemal-i rıza-yı nefisle versin!” diye düşündü, gitti, Hazret-i Abdullah İbn-i Ömer’i gördü.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, насладата, която бедният получава от къшей сух черен хляб по причина на глада и пестеливостта си, превъзхожда тази на султана или богаташа, когато яде разкошен сладкиш с досада и липса на апетит, произтичащи от неговото разточителство.
Dedi: “Yâ İmam! Bu müşkülümü hallet. Sen çarşıda böyle yaptın, hanende de şöyle yapmışsın.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Наистина е удивително някои хора, които прекаляват и разточителстват, да подозират пестеливите, че са долни и стиснати. Опазил Аллах! Именно в пестеливостта е могъществото и щедростта, докато подлостта и низостта са истинското лице на външното великодушие, демонстрирано от прахосниците.
Ona cevaben dedi ki: “Çarşıdaki vaziyet iktisattan ve kemal-i akıldan ve alışverişin esası ve ruhu olan emniyetin, sadakatin muhafazasından gelmiş bir halettir; hısset değildir. Hanemdeki vaziyet, kalbin şefkatinden ve ruhun kemalinden gelmiş bir halettir. Ne o hıssettir ve ne de bu israftır.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В стаята ми в Испарта, в годината, когато приключи написването на това послание, се случи събитие, потвърждаващо тази истина.
İmam-ı A’zam, bu sırra işaret olarak لَا اِس۟رَافَ فِى ال۟خَي۟رِ كَمَا لَا خَي۟رَ فِى ال۟اِس۟رَافِ demiş. Yani '''“Hayırda ve ihsanda (fakat müstahak olanlara) israf olmadığı gibi israfta da hiçbir hayır yoktur.”'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Един от моите ученици много упорито настоя да приема от него подарък – ока (<ref> Една ока се равнява на 1.280 кг – Б. пр.</ref>) и половина мед – и така да наруша закона на живота си.(<ref>Учителят Саид Нурси следвал принципа да не приема незаслужени подаръци. – Б. пр.</ref>) Колкото и да му обяснявах необходимостта да се придържам към своя принцип, той не се убеди. Принудих се да приема меда с намерението да го поделя с трима свои братя, които бяха с мен в стаята. Те трябваше икономично да похапват от него в продължение на четирийсет дена през месец Шабан и през благословения Рамадан. Така дарителят щеше да получи въздаянието за своя жест, а и те нямаше да останат без десерт. Посъветвах ги да вземат подаръка за себе си, защото разполагах с една ока мед. Тримата ми приятели бяха истински читави и скромни хора от онези, които действително високо ценяха пестеливостта, но във всеки случай и те я забравиха, защото проявяваха взаимна щедрост, грижеха се за другите, бяха всеотдайни помежду си и имаха и други подобни похвални качества, така че медът им се изчерпа само за три нощи.
== Yedinci Nükte ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Казах им усмихнат: "Намерението ми бе да ви дам да вкусвате меда в продължение на трийсет или повечедни, но вие го изразходихте само за три. Дано ви е било сладко." А аз продължих да си взимам пестеливо от количеството, с което разполагах и го консумирах и през Шабан, и през Рамадан, като наред с това медът стана причина да получа – хвала на Аллах! – велико въздаяние, защото давах от него по една лъжичка(<ref>' Голяма чаена лъжичка. – Б. а.</ref>) за разговявяне (ифтар) на всеки от споменатите си приятели.
İsraf, hırsı intac eder. Hırs, '''üç netice'''yi verir:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Навярно някой, който ме бе видял така да постъпвам, би сметнал, че това е скъперничество, и би решил, че поведението на тримата ми другари е силна изява на щедрост. Но от гледна точка на истината аз съзирах зад външното смаляване извисена мощ, широка благодат и велика награда, а зад щедростта и прахосничеството – ако не бъдат изоставени – виждах просия, алчно гледане в ръцете на другите хора с очакване за подаяние и други подобни състояния, много подолни от скъперничеството.
'''Birincisi:''' Kanaatsizliktir. Kanaatsizlik ise sa’ye, çalışmaya şevki kırar. Şükür yerine şekva ettirir, tembelliğe atar. Ve meşru, helâl, az malı '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' İktisatsızlık yüzünden müstehlikler çoğalır, müstahsiller azalır. Herkes gözünü hükûmet kapısına diker. O vakit hayat-ı içtimaiyenin medarı olan “sanat, ticaret, ziraat” tenakus eder. O millet de tedenni edip sukut eder, fakir düşer.</ref>)''' terk edip; gayr-ı meşru, külfetsiz bir malı arar. Ve o yolda izzetini, belki haysiyetini feda eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Altıncı_Nükte"></span>
'''Hırsın ikinci neticesi:''' Haybet ve hasarettir. Maksudunu kaçırmak ve istiskale maruz kalıp, teshilat ve muavenetten mahrum kalmaktır. Hattâ اَل۟حَرٖيصُ خَائِبٌ خَاسِرٌ yani “Hırs, hasaret ve muvaffakiyetsizliğin sebebidir.” olan darb-ı mesele mâsadak olur.
== Шесто положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Има голяма разлика и значителна дистанция между пестеливостта и скъперничеството. Така и скромността, която е похвално качество, е противоположна на себеунижението и угодничеството, което е порицавана черта, въпреки привидното сходство между тях. И достойнството, което е похвално качество, е противоположно на високомерието, което е лоша черта, въпреки привидното сходство между тях.
Hırs ve kanaatin tesiratı, zîhayat âleminde gayet geniş bir düstur ile cereyan ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Подобно е положението и с пестеливостта, която е една от извисените пророчески добродетели и дори е една от осите, около които се върти редът на Господната мъдрост, управляваща вселената. Това качество няма никаква връзка със скъперничеството, в което се смесват низост, стиснатост и алчност. И нещо повече, между тях няма абсолютно никакви допирни точки освен външната прилика. Ето случка, която потвърждава тази истина.
'''Ezcümle,''' rızka muhtaç ağaçların fıtrî kanaatleri, onların rızkını onlara koşturduğu gibi hayvanatın hırs ile meşakkat ve noksaniyet içinde rızka koşmaları, hırsın büyük zararını ve kanaatin azîm menfaatini gösterir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тя е свързана с Абдуллах – един от известните седем Абдуллаховци и от изтъкнатите учени сред сподвижниците, и най-големия от синовете на Омар ибн ал-Хаттаб, ал-Фарук ал-~зам (Найвеликия мъдрец) – халиф на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Веднъж на пазара този забележителен сподвижник встъпил в остър спор за нещо, което не струвало и един грош. Той искал да се съхрани пестеливостта и да се запазят честността и доверието, които крепят търговията. В това време го видял друг сподвижник, който допуснал, че е малко скъперник и му се сторило прекалено да е такъв, след като е син на Повелителя на вярващите и наместника на земята. Проследил го до дома му, за да разбере нещо за положението му, и установил, че прекарал известно време при портата с някакъв бедняк, с когото поприказвал любезно и приятелски. После излязъл през втората порта и се поразговорил с друг бедняк, който седял там. Този факт озадачил сподвижника и той побързал да разпита двамата бедняци:
Hem zayıf umum yavruların lisan-ı halleriyle kanaatleri, süt gibi latîf bir gıdanın ummadığı bir yerden onlara akması ve canavarların hırs ile noksan ve mülevves rızıklarına saldırması; davamızı parlak bir surette ispat ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Може ли да ми обясните какво направи синът на Омар, когато се спря с вас.
Hem semiz balıkların vaziyet-i kanaatkâranesi, mükemmel rızıklarına medar olması; ve tilki ve maymun gibi zeki hayvanların hırs ile rızıkları peşinde dolaşmakla beraber kâfi derecede bulmamalarından cılız ve zayıf kalmaları, yine hırs ne derece sebeb-i meşakkat ve kanaat ne derece medar-ı rahat olduğunu gösterir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Даде на всеки от нас по една жълтица.
Hem Yahudi milleti hırs ile riba ile hile dolabı ile rızıklarını zilletli ve sefaletli, gayr-ı meşru ve ancak yaşayacak kadar rızıklarını bulması ve sahra-nişinlerin (yani bedevîlerin) kanaatkârane vaziyetleri, izzetle yaşaması ve kâfi rızkı bulması; yine mezkûr davamızı kat’î ispat eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Това го поразило и си казал изумен: "Всеславен е Аллах, какво удивително нещо! На пазара той вдигна голям скандал заради един грош, а в дома си раздава стократно повече на двама сиромаси, при това – доброволно и без да разбере някой." Отишъл при сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, и го попитал:
Hem çok âlimlerin '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-1:''' İran’ın âdil padişahlarından Nuşirevan-ı Âdil’in veziri, akılca meşhur âlim olan Büzürücumhur’dan (Büzürg-Mihr) sormuşlar: “Neden ulema, ümera kapısında görünüyor da ümera ulema kapısında görünmüyor. Halbuki ilim, emaretin fevkindedir?”
<br />
Cevaben demiş ki: “Ulemanın ilminden, ümeranın cehlindendir.” Yani ümera, cehlinden ilmin kıymetini bilmiyorlar ki ulemanın kapısına gidip ilmi arasınlar. Ulema ise marifetlerinden mallarının kıymetini dahi bildikleri için ümera kapısında arıyorlar. İşte Büzürücumhur, ulemanın arasında fakr ve zilletlerine sebep olan zekâvetlerinin neticesi bulunan hırslarını zarif bir surette tevil ederek nazikane cevap vermiştir.
<br />
'''Hüsrev'''</ref>)''' ve ediblerin '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-2:''' Bunu teyid eden bir hâdise: Fransa’da ediblere, iyi dilencilik yaptıkları için dilencilik vesikası veriliyor.
<br />
'''Süleyman Rüşdü'''</ref>)''' zekâvetlerinin verdiği bir hırs sebebiyle fakr-ı hale düşmeleri ve çok aptal ve iktidarsızların fıtrî, kanaatkârane vaziyetleri ile zenginleşmeleri kat’î bir surette ispat eder ki: '''Rızk-ı helâl, acz ve iftikara göre gelir; iktidar ve ihtiyar ile değil. Belki o rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar ile makûsen mütenasiptir.''' Çünkü çocukların iktidar ve ihtiyarı geldikçe rızkı azalır, uzaklaşır, sakîlleşir. اَل۟قَنَاعَةُ كَن۟زٌ لَا يَف۟نٰى hadîsinin sırrıyla kanaat, bir define-i hüsn-ü maişet ve rahat-ı hayattır. Hırs ise bir maden-i hasaret ve sefalettir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Повелителю, как да разреша тази загадка – на пазара ти постъпи така, а в дома си – иначе?
'''Üçüncü Netice:''' Hırs ihlası kırar, amel-i uhreviyeyi zedeler. Çünkü bir ehl-i takvanın hırsı varsa teveccüh-ü nâsı ister. Teveccüh-ü nâsı müraat eden, ihlas-ı tammı bulamaz. Bu netice çok ehemmiyetli, çok cây-ı dikkattir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Отговорил му с думите:
'''Elhasıl:''' İsraf, kanaatsizliği intac eder. Kanaatsizlik ise çalışmanın şevkini kırar, tembelliğe atar; hayatından şekva kapısını açar, mütemadiyen şekva ettirir. '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-3:''' Evet, hangi müsrif ile görüşsen şekvalar işiteceksin. Ne kadar zengin olsa da yine dili şekva edecektir. En fakir fakat kanaatkâr bir adamla görüşsen şükür işiteceksin.</ref>)''' Hem ihlası kırar, riya kapısını açar. Hem izzetini kırar, dilencilik yolunu gösterir. İktisat ise kanaati intac eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
- Онова, което се случи на пазара, бе в резултат на пестеливост и благоразумие. Направих го в защита на честността и в подкрепа на правдивостта, които са основа и дух на разменните отношения, а не защото ми се свиди или съм скъперник. Вкъщи постъпих така, защото изпитах състрадание и нежност в сърцето си и почувствах духа си извисен и съвършен. Нито едното бе скъперничество, нито другото – разхищение.
عَزَّ مَن۟ قَنَعَ ذَلَّ مَن۟ طَمَعَ hadîsin sırrıyla kanaat, izzeti intac eder. Hem sa’ye ve çalışmaya teşci eder. Şevkini ziyadeleştirir, çalıştırır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Указвайки на тази тайна, най-великият имам Абу Ханифа ан-Нуман, Аллах да е доволен от него, посочва: "Няма разточителство в доброто, както и няма добро в разточителството." Тоест както не е възможно да се прекалява в доброто и в благотворителността спрямо онзи, който го заслужава, така и въобще не е добре да се прекалява.
Çünkü mesela, bir gün çalıştı. Akşamda aldığı cüz’î bir ücrete kanaat sırrıyla, ikinci gün yine çalışır. Müsrif ise kanaat etmediği için ikinci gün daha çalışmaz. Çalışsa da şevksiz çalışır. Hem iktisattan gelen kanaat; şükür kapısını açar, şekva kapısını kapatır. Hayatında daima şâkir olur. Hem kanaat vasıtasıyla insanlardan istiğna etmek cihetinde teveccühlerini aramaz. İhlas kapısı açılır, riya kapısı kapanır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Yedinci_Nükte"></span>
İktisatsızlık ve israfın dehşetli zararlarını geniş bir dairede müşahede ettim. Şöyle ki: Ben, dokuz sene evvel mübarek bir şehre geldim. Kış münasebetiyle o şehrin menabi-i servetini göremedim. –Allah rahmet etsin– oranın müftüsü birkaç defa bana dedi: “Ahalimiz fakirdir.” Bu söz benim rikkatime dokundu. Beş altı sene sonraya kadar daima o şehir ahalisine acıyordum. Sekiz sene sonra yazın yine o şehre geldim. Bağlarına baktım. Merhum Müftünün sözü hatırıma geldi. Fesübhanallah dedim, bu bağların mahsulatı şehrin hâcetinin pek fevkindedir. Bu şehir ahalisi pek çok zengin olmak lâzım gelir. Hayret ettim. Beni aldatmayan ve hakikatlerin derkinde bir rehberim olan bir hatıra-i hakikatle anladım: İktisatsızlık ve israf yüzünden bereket kalkmış ki o kadar menabi-i servetle beraber o merhum Müftü “Ahalimiz fakirdir.” diyordu.
== Седмо положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Разточителството поражда алчност, а от нея произтичат три последствия.
Evet, zekât vermek ve iktisat etmek, malda bi’t-tecrübe sebeb-i bereket olduğu gibi; israf etmek ile zekât vermemek, sebeb-i ref’-i bereket olduğuna hadsiz vakıat vardır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Първо последствие – човек престава да се задоволява с малко, а това го отклонява от желанието да полага усилия и да работи. По този начин алчният започва да се оплаква и да се жалва вместо да бъде признателен, което го хвърля в обятията на мързела. Той изоставя оскъдните средства, идващи от законния доход(<ref>С отдалечаването от пестеливостта се увеличават консуматорите и намаляват онези, които творят блага. Всички започват да втренчват поглед към вратата на правителството. Тогава западат и се сриват промишлеността, търговията и земеделието, които са ос и средоточие на социалния живот. И обществото на свой ред стига до упадък и се принизява, а беднякът става безимотен. – Б. а.</ref>), и бърза да потърси нелегитимни приходи, които не изискват да се труди и не му струват нищо. Като върви по този път, той жертва и изгубва честта и достойнството си.
İslâm hükemasının Eflatun’u ve hekimlerin şeyhi ve feylesofların üstadı, dâhî-i meşhur Ebu Ali İbn-i Sina, yalnız tıp noktasında كُلُوا وَ اش۟رَبُوا وَ لَا تُس۟رِفُوا âyetini şöyle tefsir etmiş. Demiş:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Второто последствие''' от алчността е разочарованието и загубата. Алчният губи целта си, излага се на обременяване, лишава се от облекчаване и помощ и дори се превръща в потвърждение на известната мъдрост: "Алчният е разочарован и губещ."
<nowiki>:</nowiki> جَمَع۟تُ الطِّبَّ فِى ال۟بَي۟تَي۟نِ جَم۟عًا وَ حُس۟نُ ال۟قَو۟لِ فٖى قَص۟رِ ال۟كَلَامِ
 
</div>
Алчността и задоволяването с малко оказват влияние и на животинския свят съгласно всеобхватен закон и повсеместен обичай.
 
Например дърветата се отличават с природна непретенциозност и това е причина до тях да стига препитанието, от което се нуждаят, а животните се устремяват към своята храна и я получават с тежки усилия и страдат от недостиг. Този факт доказва колко огромна е вредата, скрита в алчността, и колко велика е ползата, вложена в непретенциозността.
 
Показателен е също и фактът, че поради непретенциозността на невръстните малки рожби, изричана с езика на тяхното положение, млякото – тази прекрасна храна – тече към устата им откъдето не очакват, а дивите зверове се нахвърлят лакомо и настървено на своето оскъдно и нечисто препитание. Това аргументира твърдението ни по най-яркия начин.
 
Така и условията на живот на тлъстите и лениви риби произтичат от тяхната непретенциозност, която е причина храната им да идва при тях пълноценно и в обилие, а хитроумни животни като лисиците и маймуните остават слаби и хилави, защото са неспособни да си набавят охолно препитание въпреки че ненаситно го преследват. Този факт разяснява доколко алчността причинява затруднения и води до полагане на тежки усилия, и доколко непретенциозността е източник на спокойствие и безгрижие.
 
Така и евреите изкарват насъщната си прехрана по незаконен път и понеже са алчни, взимат лихви и следват методи на мошеничество и измама, оскъдното им препитание се примесва с унижение и бедност, а бедуините, които ги краси непретенциозност и се задоволяват с малко, намират достатъчно храна и живеят достойно и гордо. Всичко това още веднъж напълно подкрепя нашето твърдение.
 
Много учени(<ref>Справедливият и мъдър владетел на Иран Ануширван попитал своя везир Бузургмехр защо се виждат учени пред вратите на емирите, а не се виждат емири пред вратите на учените въпреки че науката превъзхожда властването. Той отговорил, че това произтича от знанието на учените и от невежеството на емирите. Тоест емирите не знаят стойността на науката и затова не отиват да я търсят пред вратите на учените, докато учените знаят цената й и отиват да я получат пред вратите на мирите. Този прекрасен отговор дава оригинално тълкуване на алчността на учените, произтичаща от техния ум, който ги тласка към унижение и бедност.<br>Подпис: Хюсрев</ref>) и литератори(<ref>Има факти, които потвърждават това заключение, например на литераторите във Франция им дават документ за просия, защото владеят отлично този занаят.<br>Подпис: Сюлейман Рушди</ref>) са изпадали в унизителна бедност и оскъден живот заради алчността и амбицията, произтичащи от техния ум и интелигентност. А мнозина глупави и безпомощни хора забогатяват по причина на вродената си непретенциозност. Това кате~орично аргументира извода, че законосъобразното препитание се дава според слабостта, нуждата и бедността, а не според способността и избора, с които се намира дори в обратнопропорционална зависимост. Например препитанието на децата намалява, отдалечава се и става трудно за намиране винаги щом нараства степента на избора, желанието и умението им.
 
Да, задоволяването с малко е съкровище за лекия и спокоен живот и източник на спокойствие за битието, докато алчността е първоизвор на загуба и низост, както това е разяснено в пророческия хадис: "Удовлетворяването с малко е неизчерпаемо съкровище."
 
'''Третото последствие''' от алчността е, че тя погубва искреността и покварява делата за отвъдното. Ако някой бла~очестив вярващ не е лишен от амбиция и алчност, той би желал да привлече към себе си хората, а който очаква това, със сигурност не ще постигне пълната искреност. Този резултат е от най-~оляма важност и заслужава да бъде взет под внимание.
 
'''Обобщение:''' прекомерността и разточителството пораждат липса на скромност в ползването на благата, тоест възниква алчност, а тя убива ентусиазма за работа, хвърля хората в лентяйство и мързел и отваря пред тях вратата на скръбта и на оплакването от живота им, докато ги накара вечно да стенат от раните на жалбите и скуката(<ref>Да, ако срещнеш някой разточителен човек, безусловно ще чуеш от него пространни жалби, и колкото и да е богат, езикът му все се оплаква. А ако срещнеш беден, който се задоволява с малко, не ще чуеш от него друго освен признателност към Аллах и прослава. – Б. а.</ref>). Алчността покварява искреността и отваря пред хората вратата на лицемерието и изкуствеността, така че силата им се пречупва и се насочват по пътя на просията и себеунижението.
 
А икономичността и пестеливостта дават плодовете на удовлетворяването с малко, и непретенциозността поражда сила въз основа на пророческия хадис: "Могъщ е онзи, който се удовлетворява с малко, и е жалък онзи, който се лакоми." Задоволяването с малко изостря желанието за труд и за полагане на усилия, подбужда към тях и води целенасочено към извършването им с усилена работа.
 
Когато човек се труди един ден и на вечерта получи възнаграждението си, на следващия ден той пак ще полага усилия съгласно тайната на наличната у него скромност. А разточителният не ще се труди през втория ден заради своето неудовлетворение и дори ако се старае, ще върши работата си без ентусиазъм. И така, непретенциозността, която произтича от пестеливостта, отваря вратата на благодарността и хлопва вратата на оплакването, и човек продължава да е признателен и да прославя през целия си живот. Вследствие на скромността човек не се озърта за вниманието на околните, защото не се нуждае от тях, и пред него се отваря вратата на искреността и се затваря вратата на лицемерието.
 
Виждал съм огромните вреди и тежките загуби, настъпващи в резултат на разточителството и на липсата на пестеливост – виждал съм ги въплътени в твърде широк диапазон. Ето какво ми се случи.
 
Преди девет години посетих един благословен град. Понеже бе зима, не можах да видя източниците на богатството му и сферите на производството му. Мюфтията на града, Аллах да се смили над него, ми каза и многократно повтори, че жителите му са окаяни бедняци. Думите му силно ме впечатлиха и развълнуваха. Близо шест години продължих да моля Аллах Всевишния за милост към жителите на града и да страдам за тях. След осем години се върнах там. Бе лято и погледът ми се зарея из градините на селището. Тогава си спомних думите на мюфтията, Аллах да се смили над него, и си казах възхитен: "Хвала на Аллах! Реколтата и продукцията на тези градини многократно надвишават нуждите на града. Жителите му заслужават да бъдат твърде богати." Останах изумен от този факт. Но после осъзнах истина, която външните проявления не можеха да скрият и да ме заблудят – истина, от която се ръководех и се ориентирах при разбирането на други истини, а именно: този град е лишен от благодатта си по причина на своето разточителство и липса на пестеливост. Това е накарало мюфтията, Аллах да се смили над него, да каже, че съгражданите му са окаяни бедняци въпреки огромния брой източници на богатства и съкровища от ресурси.
 
Да, потвърдено е от опита и от безброй факти, че даването на милостинята зекят и пестеливостта са причини за добруване и за увеличване на благосъстоянието, докато разточителството и въздържането от зекят лишават хората от благодат.
 
Ибн Сина, който е мюсюлманският Платон, старейшината на лечителите и учителят на философите, е коментирал само от гледна точка на медицината следното коранично знамение:
 
كُلُوا وَ اش۟رَبُوا وَ لَا تُس۟رِفُوا
 
"И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!" (7: 31) Той е изразил това в следните стихове:
 
<nowiki>:</nowiki> جَمَع۟تُ الطِّبَّ فِى ال۟بَي۟تَي۟نِ جَم۟عًا وَ حُس۟نُ ال۟قَو۟لِ فٖى قَص۟رِ ال۟كَلَامِ  


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
فَقَلِّل۟ اِن۟ اَكَل۟تَ وَ بَع۟دَ اَك۟لٍ تَجَنَّب۟ وَ الشِّفَاءُ فِى ال۟اِن۟هِضَامِ
فَقَلِّل۟ اِن۟ اَكَل۟تَ وَ بَع۟دَ اَك۟لٍ تَجَنَّب۟ وَ الشِّفَاءُ فِى ال۟اِن۟هِضَامِ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
وَ لَي۟سَ عَلَى النُّفُوسِ اَشَدُّ حَالًا مِن۟ اِد۟خَالِ الطَّعَامِ عَلَى الطَّعَامِ
وَ لَي۟سَ عَلَى النُّفُوسِ اَشَدُّ حَالًا مِن۟ اِد۟خَالِ الطَّعَامِ عَلَى الطَّعَامِ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Събрах цялата медицина само в два стиха – най-хубавите думи са най-лаконичните. Малко се храни и след нахранването се въздържай! Здравето е в храносмилането. За хората няма по-тежко състояние от това – да се трупа (в стомаха) храна връз храна.(<ref>Тоест най-вредното нещо за тялото е да не се прави пауза между отделните хранения поне за четири или пет часа и стомахът да се тъпче непрестанно за удоволствие. – Б. а.</ref>)
Yani “İlm-i tıbbı iki satırla topluyorum. Sözün güzelliği kısalığındadır: '''Yediğin vakit az ye. Yedikten sonra dört beş saat kadar daha yeme. Şifa, hazımdadır. Yani kolayca hazmedeceğin miktarı ye. Nefse ve mideye en ağır ve yorucu hal, taam taam üstüne yemektir.” (Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Yani vücuda en muzır, dört beş saat fâsıla vermeden yemek yemek veyahut telezzüz için mütenevvi yemekleri birbiri üstüne mideye doldurmaktır.</ref>)'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ето и едно изумително странно съвпадение, което ни кара да си извлечем поука.
'''Cây-ı hayret ve medar-ı ibret bir tevafuk'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Послание за пестеливостта бе преписано от петима или шестима различни кописти, трима от които не владееха добре писмото, при това те се намираха на различни места, преписваха от различни копия и имаха различен почерк. Въпреки този факт и независимо че не мислеха за броя на алифите(<ref>Алиф е първата буква от арабската азбука. – Б. пр.</ref>) в ръкописите, съвпадащите измежду алифите на всяко отделно копие наброяваха петдесет и един, без да се включва зовът (дуа), или петдесет и три с него. Броят им съвпадаше с годината на създаване и преписване на Послание за пестеливостта: 1351 според календара на Руми или 1353 според летоброенето по хиджра. Няма никакво съмнение, че този факт не може да се отдаде на случайност. Той е знак за издигане на скритата в пестеливостта благодат до степен на чудо. И наистина тази година заслужава да бъде наречена Годината на пестеливостта.
İktisat Risalesi’ni, üçü acemi olarak beş altı ayrı ayrı müstensih ayrı ayrı yerde ayrı ayrı nüshadan yazıp birbirinden uzak, hatları birbirinden ayrı, hiç elifleri düşünmeyerek yazdıkları her bir nüshanın elifleri; duasız elli bir, dua ile beraber elli üçte tevafuk etmekle beraber; İktisat Risalesi’nin tarih-i telif ve istinsahı olan Rumîce elli bir ve Arabî elli üç tarihinde tevafuku ise şüphesiz tesadüf olamaz. İktisaddaki bereketin keramet derecesine çıktığına bir işarettir. Ve bu seneye “Sene-i İktisat” tesmiyesi lâyıktır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, времето действително потвърди това чудо на пестеливостта, когато след две години човечеството стана свидетел на Втората световна война – войната, която донесе и разпространи глад, разруха и различни излишества и прахосничества по всички краища на света, и това принуди хората да се придържат към пестеливостта и по неволя да се обърнат към нея.
Evet, zaman iki sene sonra bu keramet-i iktisadiyeyi, İkinci Harb-i Umumî’de her taraftaki açlık ve tahribat ve israfatla ve nev-i beşer ve herkes iktisada mecbur olmasıyla ispat etti.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
</div>
 
"Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Всемъдрия." (2:32)




"https://risale.site/index.php/Özel:MobileDiff/132652...132774" sayfasından alınmıştır