Dördüncü Hakikat olan Otuzüçüncü Mertebe/bg: Revizyonlar arasındaki fark
("Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
("<nowiki>*</nowiki> * *" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 3 değişikliği gösterilmiyor) | |||
24. satır: | 24. satır: | ||
Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието. | Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието. | ||
Силата на могъществото, волята и ума, която поражда предимно алчност, водеща към загуба, насочва почувствалите тази сила учени мъже към смирение и нещо подобно на просия, докато отсъствието на увенчано с упование могъщество отправя повечето обикновени и не особено умни хора към богатството и заможността, и дори популярна мъдрост гласи: | |||
كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا | |||
“Колко и колко учени са изнемогвали от теориите си, и колко, и колко невежи си срещал в доволство!” Това доказва, че творенията не получават и не намират законосъобразното препитание чрез силата на своите способности и избор, а само им го дава с милосърдие Някой, Който приема труда и усилията им, и им го отпуска с добрина от жалост и състрадание Някой трогнат от нуждите и бедността им. | |||
Но препитанието бива два вида: | |||
'''Първият:''' истинската и естествената насъщна прехрана, гарантирана от Даряващия препитание и така отмерена, че запасите в човешкото тяло под формата на мазнини или други вещества да осигурят оцеляване и запазване на живота повече от двайсет дни, без да се поглъща никаква храна. Смъртта на онези, които умират уж от глад, преди да са изминали двайсет или трийсет дни и да са се изчерпали естествените им запаси, не настъпва поради липса на препитание, а се причинява от болест вследствие на лоши привички и нарушаване на обичайния стереотип. | |||
'''Вторият:''' метафоричното и изкуствено препитание, което се превръща в необходимост, след като човек се пристрасти към него по силата на навика, прекаляването и злоупотребата. Този вид е извън рамките на гарантираното и обезпеченото, но зависи от благодеянието на Преславния, което може или да се въздаде, или да се възпре. | |||
Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за съществуване. Такъв човек прекарва живота си в доволство и приема милостинята с признателност и благодарност. | |||
Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва. | |||
Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване. | |||
Например окото е ключ за съкровищниците със скъпоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата. | |||
<nowiki>*</nowiki> * * | <nowiki>*</nowiki> * * | ||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
09.16, 12 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli
От ВЕЛИКОТО ЗНАМЕИИЕ:
Четвъртата истина, която е трийсет и третата степен: истината за милосърдието и даряването на препитание
Тоест предоставянето на препитание на всички живи същества и особено на дарените с дух, най-вече на безпомощните и слабите сред тях, и главно на децата и малките, по цялата земя, в недрата й, във въздуха, в морето, осигуряването с пълно съчувствие и състрадание на цялата им прехрана, независимо дали е материална - за стомаха, или духовна - за сърцето. А храните се получават от елементарна суха пръст и от твърди като кост и сухи късчета дърво, при това най-приятното препитание е извлечено измежду кръв и мръсотия и огромни количества храна са произведени от твърдо като кост зрънце, което не тежи и грам. Нормираното получаване на всичко това пред очите ни в съответното му време, без да бъде забравен някой или да се допусне объркване или грешка, е именно истината за препитанието от неведома ръка.
В едно от кораничните знамения е казано:
اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ
“Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.” (51:58)
Да, в това знамение осигуряването на средствата за съществуване и на препитанието се ограничава в правомощията единствено на Всеславния и Всевишния, както е казано и в друго коранично знамение:
وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا وَيَع۟لَمُ مُس۟تَقَرَّهَا وَمُس۟تَو۟دَعَهَا كُلٌّ فٖى كِتَابٍ مُبٖينٍ
“И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (11:6) Тук прехраната на всички хора и животни се поставя под грижата на Всеславния Господ и се обезпечава от Него, както и в следното знамение:
وَكَاَيِّن۟ مِن۟ دَٓابَّةٍ لَا تَح۟مِلُ رِز۟قَهَا اَللّٰهُ يَر۟زُقُهَا وَاِيَّاكُم۟ وَ هُوَ السَّمٖيعُ ال۟عَلٖيمُ
“И колко твари има, които не си набавят препитанието – Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (29: 60) Знамението доказва и обявява, че както е видно, Всеславния Аллах е Онзи, Който носи отговорността за прехраната на клетниците, слабите, безпомощните и други неспособни да се сдобият с него. Той им го изпраща откъдето не са и предполагали, от източници, за които не им е и хрумвало, дори от неведомото, дори от нищо. Така например насекомите в морските дълбини се хранят от нищо; за всички малки рожби препитанието идва откъдето не предполагат; на всички животни Всеславния е гарантирал прехраната и действително за тях Той изразходва средства направо от неведомото, както се вижда всяка пролет; дори препитанието на запленените от причинността им се изпраща от Всеславния под воала на причините и никой друг не ги храни. Тези коранични знамения и наблюдавани явления разкриват, доказват и оповестяват кой осигурява препитанието. Множество други знамения и безчет свидетелства във вселената сочат категорично и без колебания, че всяко живо създание расте, отглеждано под милосърдното крило на единствен и единосъщ всевелик Осигурител на прехрана.
Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието.
Силата на могъществото, волята и ума, която поражда предимно алчност, водеща към загуба, насочва почувствалите тази сила учени мъже към смирение и нещо подобно на просия, докато отсъствието на увенчано с упование могъщество отправя повечето обикновени и не особено умни хора към богатството и заможността, и дори популярна мъдрост гласи:
كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا
“Колко и колко учени са изнемогвали от теориите си, и колко, и колко невежи си срещал в доволство!” Това доказва, че творенията не получават и не намират законосъобразното препитание чрез силата на своите способности и избор, а само им го дава с милосърдие Някой, Който приема труда и усилията им, и им го отпуска с добрина от жалост и състрадание Някой трогнат от нуждите и бедността им.
Но препитанието бива два вида:
Първият: истинската и естествената насъщна прехрана, гарантирана от Даряващия препитание и така отмерена, че запасите в човешкото тяло под формата на мазнини или други вещества да осигурят оцеляване и запазване на живота повече от двайсет дни, без да се поглъща никаква храна. Смъртта на онези, които умират уж от глад, преди да са изминали двайсет или трийсет дни и да са се изчерпали естествените им запаси, не настъпва поради липса на препитание, а се причинява от болест вследствие на лоши привички и нарушаване на обичайния стереотип.
Вторият: метафоричното и изкуствено препитание, което се превръща в необходимост, след като човек се пристрасти към него по силата на навика, прекаляването и злоупотребата. Този вид е извън рамките на гарантираното и обезпеченото, но зависи от благодеянието на Преславния, което може или да се въздаде, или да се възпре.
Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за съществуване. Такъв човек прекарва живота си в доволство и приема милостинята с признателност и благодарност.
Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва.
Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване.
Например окото е ключ за съкровищниците със скъпоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата.
* * *
Ey israflı, iktisadsız.. ey zulümlü, adaletsiz.. ey kirli, nezafetsiz bedbaht insan! Bütün kâinatın ve bütün mevcudatın düstur-u hareketi olan iktisad ve nezafet ve adaleti yapmadığından, umum mevcudata muhalefetinle, manen onların nefretlerine ve hiddetlerine mazhar oluyorsun. Neye dayanıyorsun ki; umum mevcudatı zulmünle, mizansızlığınla, israfınla, nezafetsizliğinle kızdırıyorsun?
Evet İsm-i Hakîm'in cilve-i a'zamından olan hikmet-i âmme-i kâinat, iktisad ve israfsızlık üzerinde hareket ediyor; iktisadı emrediyor.
* * *