İçeriğe atla

İktisad, Kanaat, İsraf Mevzuunda Bir Mektup/bg: Revizyonlar arasındaki fark

İktisad, Kanaat, İsraf Mevzuunda Bir Mektup/bg (kaynağı gör)

09.43, 12 Temmuz 2024 tarihindeki hâli

11.382 bayt eklendi ,  12 Temmuz
"اَلْبَاقِى هُوَ الْبَاقِى Всебъдващият вовеки е Вечния!" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
GörselVikimetin
("От Книга На Приложенията - Приложение за Емирдаг" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
 
("اَلْبَاقِى هُوَ الْبَاقِى Всебъдващият вовеки е Вечния!" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
 
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 12 değişikliği gösterilmiyor)
1. satır: 1. satır:
<languages/>
<languages/>
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<nowiki></nowiki>
'''(Üstadımız Bedîüzzaman Said Nursî Hazretlerinin iktisad, kanaat, israf mevzuunda, bir mektubda beyan eylediği bir hakikattır.)'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Защо си се отказал от цивилизованото градско начало?'''
Sen eskiden şarktaki bedevi aşairde seyahat ettiğin vakit, onları medeniyet ve terakkiyata çok teşvik ediyordun. Neden, kırk seneye yakındır, medeniyet-i hazıradan "mimsiz" diyerek hayat-ı içtimaiyeden çekildin, inzivaya sokuldun?
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Зададоха ми втори въпрос: “Защо в миналото, когато си обикалял бедуинските племена в източната част на Анадола, си ги зовял към цивилизован живот, и с тъга и печал си ги подбуждал към уседналост в градовете и към прогрес в сферите на бита им? И защо преди около четирийсет години си се отказал от цивилизованото градско начало и си го описал като долнопробно, а не културно, и си започнал да избягваш социалния живот, и си се оттеглил в самота и уединение?”'''
'''Elcevab:'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Отговорих така:'''
Medeniyet-i hazıra-i garbiye, semavî kanun-u esasîlere muhalif olarak hareket ettiği için seyyiatı hasenatına; hataları, zararları, faidelerine racih geldi. Medeniyetteki maksud-u hakikî olan istirahat-ı umumiye ve saadet-i hayat-ı dünyeviye bozuldu. İktisad, kanaat yerine israf ve sefahet ve sa'y ve hizmet yerine tenbellik ve istirahat meyli galebe çaldığından, bîçare beşeri hem gayet fakir, hem gayet tenbel eyledi. Semavî Kur'anın kanun-u esasîsi لَيْسَ لِْ۫لاِنْسَانِ اِلَّا مَا سَعٰى ٭ كُلُوا وَ اشْرَبُوا وَ لَا تُسْرِفُوا ferman-ı esasîsiyle: "Beşerin saadet-i hayatiyesi, iktisad ve sa'ye gayrette olduğunu ve onunla beşerin havas ve avam tabakası birbiriyle barışabilir." diye Risale-i Nur bu esası izaha binaen kısa bir-iki nükte söyleyeceğim:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Понеже западната цивилизация е поела път, обратен и напълно противоположен на основните небесни закони, и им се съпротивлява, везната на злините й натежава пред тази на добрините и теглилката на вредите й надвишава тази на ползите. Сигурността и спокойствието на хората са рухнали, те са се преизпълнили с тревога, истинското им щастие се е разложило и онова, което се изисква и очаква от цивилизацията, се е разпаднало. По тази причина прекомерността и разточителството са заели местата на пестеливостта и скромността, експлоатира се склонността към мързел и леност и е изоставено пасбището на усилията и труда. Тази цивилизованост е навлякла тревожното човечество в одеждите на унизителната бедност и е покрила голотата му с дрипите на мързела и на ужасяващата мудност.
'''Birincisi:'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Послания от светлина (Рисале-и Нур) са разяснили закона, за който Свещеният Коран говори в извисения си призив:
Bedevilikte beşer üç-dört şeye muhtaç oluyordu. O üç-dört hacatını tedarik etmeyen on adedde ancak ikisi idi. Şimdiki garb medeniyet-i zalime-i hazırası sû'-i istimalât ve israfat ve hevesatı tehyic ve havaic-i gayr-ı zaruriyeyi, zarurî hacatlar hükmüne getirip görenek ve tiryakilik cihetiyle şimdiki o medenî insanın tam muhtaç olduğu dört hacatı yerine, yirmi şeye bu zamanda muhtaç oluyor. O yirmi hacatı tam helâl bir tarzda tedarik edecek, yirmiden ancak ikisi olabilir. Onsekizi muhtaç hükmünde kalır. Demek bu medeniyet-i hazıra insanı çok fakir ediyor. O ihtiyaç cihetinde beşeri zulme, başka haram kazanmaya sevk etmiş. Bîçare avam ve havas tabakasını daima mübarezeye teşvik etmiş. Kur'an'ın kanun-u esasîsi olan "vücub-u zekat, hurmet-i riba" vasıtasıyla avamın havassa karşı itaatini ve havassın avama karşı şefkatini temin eden o kudsî kanunu bırakıp burjuvaları zulme, fukaraları isyana sevk etmeye mecbur etmiş. İstirahat-ı beşeriyeyi zîr ü zeber etti!
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“... И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!” (7: 31)
'''İkinci Nükte:'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Също и в следните Слова на Всевишния:
Bu medeniyet-i hazıranın hârikaları, beşere birer nimet-i Rabbaniye olmasından, hakikî bir şükür ve menfaat-ı beşerde istimali iktiza ettiği halde, şimdi görüyoruz ki: Ehemmiyetli bir kısım insanı tenbelliğe ve sefahete ve sa'yi ve çalışmayı bırakıp istirahat içinde hevesatı dinlemek meylini verdiği için sa'yin şevkini kırıyor. Ve kanaatsizlik ve iktisadsızlık yoluyla sefahete, israfa, zulme, harama sevkediyor. Meselâ: Risale-i Nur'daki "Nur Anahtarı"nın dediği gibi: "Radyo büyük bir nimet iken, maslahat-ı beşeriyeye sarf edilmek ile bir manevî şükür iktiza ettiği halde, beşte dördü hevesata, lüzumsuz malayani şeylere sarf edildiğinden; tenbelliğe, radyo dinlemekle heveslenmeye sevk edip, sa'yin şevkini kırıyor. Vazife-i hakikiyesini bırakıyor. Hattâ çok menfaatli olan bir kısım hârika vesait, sa'y ve amel ve hakikî maslahat-ı ihtiyac-ı beşeriyeye istimali lâzım gelirken, ben kendim gördüm; ondan bir-ikisi zarurî ihtiyacata sarfedilmeye mukabil, ondan sekizi keyf, hevesat, tenezzüh, tenbelliğe mecbur ediyor. Bu iki cüz'î misale binler misaller var.
“... и човек ще има само онова, за което се е постарал...” (53: 39)
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Като се опират на споменатото разяснение, озарени от светлината на цитираните по-горе коранични знамения, Послания от светлина сочат, че щастието в живота на човечеството е свързано с пестеливостта и липсата на прекомерност, и се гради върху пораждането на енергия и твърда решимост за полагане на усилия, на труд и тежка работа. При тези две условия е възможно да се осъществи обединение и съчетаване на двете човешки класи – аристокрация и простолюдие. Затова ще говоря по два деликатни проблема – по две кратки положения – и те са следните:
'''Elhasıl:'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Първо положение'''
Medeniyet-i garbiye-i hazıra, semavî dinleri tam dinlemediği için, beşeri hem fakir edip ihtiyacatı ziyadeleştirmiş. İktisad ve kanaat esasını bozup, israf ve hırs ve tama'ı ziyadeleştirmeye, zulüm ve harama yol açmış. Hem beşeri vesait-i sefahete teşvik etmekle o bîçare muhtaç beşeri tam tenbelliğe atmış. Sa'y ve amelin şevkini kırıyor. Hevesata, sefahete sevk edip ömrünü faidesiz zayi' ediyor. Hem o muhtaç ve tenbelleşmiş beşeri hasta etmiş. Sû'-i istimal ve israfat ile yüz nevi hastalığın sirayetine, intişarına vesile olmuş.
 
</div>
В епохата на чергарството хората се нуждаели от три или четири неща, така че двама от десет човека нямали възможност постоянно да си ги набавят. В днешно време под господството на всепоглъщащата западна цивилизация, която се отличава по това, че поражда злоупотреби, тласка към прекомерност, разпалва страстите и похотта и придава на непотребните изисквания и претенции характер на потребност, по силата на любовта към подражанието и пристрастяването съвременният човек има поне двайсет нужди вместо наложителните тричетири. Възможно е само двама от всеки двайсет човека да удовлетворят тези двайсет потребности, като ползват законосъобразен източник и прибягват до позволени форми и средства. Останалите осемнайсет човека живеят в нищета и бедност. Следователно съвременната цивилизация превръща човека в окаян бедняк и във вечно нуждаещ се клетник. С оглед на тези потребности човечеството се насочва към облагодетелстване със забранени доходи и към упражняване на различни форми на гнет и несправедливост. Класата на бедняците се поощрява да се бори и да встъпва в постоянни конфликти с аристокрацията, защото се изоставя основният закон, постановен от Свещения Коран – задължението да се дава милостиня зекят и забраната да се взима лихва. Чрез тези две положения се реализира възможността простолюдието да уважава аристокрацията и се осигурява нейното състрадание към хората в нужда. С изоставянето на основния закон капиталистите се принуждават да угнетяват бедните и да погазват правата им, а пролетариите се задължават да не се подчиняват и да се бунтуват срещу богатите. Така се е разрушило щастието на човечеството, неговото спокойствие и сигурност, и се е превърнало в бегла следа от обилие.
 
'''Второ положение'''
 
Чудесата, постигнати от съвременната цивилизация в областта на науката, са Господни блага, които изискват човек да отправя искрена благодарност, че е удостоен с тях, и налагат да ги употребява по подобаващ начин в полза и в интерес на всички хора. Но днес наблюдаваме тъкмо обратното положение, защото споменатите чудеса водят част от хората – онези, които имат огромно значение в живота – към изворите на мързела и леността. Научните постижения разпалват огъня на душевните страсти и възбуждат скритите склонности към телесна похот, и така отклоняват човека от труда и усилията, отвличат го от желанието за работа и чрез липсата на удовлетворение и отсъствието на пестеливост го тласкат към дързост, прекомерност, гнет и извършване на забранени дела.
Ще дам пример за това, както е споменат в посланието Ключ за света на светлината.
 
Радиото е велика Божия благодат за човечеството. Докато тя налага да сме признателни за нея чрез използването й в интерес на всички хора, виждаме четири пети от възможните й употреби да се отклоняват за възбуждане на душевните страсти и за незначителни неща, които никак не засягат хората. Така се изтръгват корените на желанието за работа и човек се впуска в мързелуване, отдава се на почивка и се наслаждава на слушането на радио, докато изостави истинската си житейска функция. По време, когато е необходимо част от полезните чудотворни средства и способи да се насочат и прилагат за улесняване на реалните изгоди за човечеството, за полагане на усилия и извършване на работа за благото на всички хора, за обезпечаване на реалните им нужди и потребности и за намаляване на тегобите им, сам виждам, че от споменатите средства и способи едно или две от десет се употребяват за удовлетворяване на насъщните нужди, а останалите осем се насочват за леконравие, разпуснатост, възбуждане на страстите, изнеженост, леност, мързел и пропиляване на времето.
 
Хиляди са случаите, които потвърждават горните два примера.
 
'''Обобщение'''
 
Съвременната западна цивилизация не се вслушва напълно в небесните религии, затова човечеството е изпаднало в унизителна мизерия и са се умножили потребностите и изискванията му. То упорито разпалва в себе си оrъня на прекомерността, алчността и амбицията, след като са рухнали основите на пестеливостта и скромността и пред него са се отворили пътищата на гнета и нарушаването на забраните. И нещо повече, по този начин клетите нуждаещи се хора биват хвърлени в прегръдките на мързела и на рушителното безделие, след като са поощрени да ползват средствата за оглупяване. Така се пропилява трудолюбието и желанието за полагане на усилия и човек изгубва напразно скъпоценния си житейски срок, като следва страстите на съвременната цивилизация и върви подир нейното безсрамие и леконравие.
 
И още нещо, цивилизацията поражда у този беден и бездеен човек болести, увреждания и недъзи, защото тя е средство за разпространение в кътчетата на планетата на стотици епидемии и зарази, които плъзват по света в резултат на прекомерностите и злоупотребите.
 
Вследствие на тези три порока, възникнали като плодове на цивилизацията – наложителната потребност, склонността към наглост и множеството болести, напомнящи за смъртта, – чрез разпространението на безбожието и усвояването му от човечеството хората се опомнят от своята дрямка и изведнъж цивилизацията започва да им носи постоянна заплаха – показва им смъртта като ликвидиране завинаги и ги кара още в земния живот да вкусят вид пъклено мъчение.
 
Пред тази ужасна беда, сполетяла човечеството, Свещеният Коран лекува споменатите три тежки рани чрез будността на своите ученици, които надвишават четирийсет милиона, а също и чрез обявените от него свещени небесни закони, както е изцерявал болестите на човечеството преди хиляда и триста години. Той е готов да превърже дълбоките рани чрез възвишените си основни закони. Наред с това Свещеният Коран е достатъчен, за да осигури на човечеството щастие в този и в отвъдния живот, преди да се стовари върху него неочаквано възкресение. И още, той разяснява на хората, че смъртта е отдих от земните функции и че с нея се предоставя билет за влизане в света на светлината вместо да се стигне до унищожение вовеки. Разяснява също, че добрините на родената от Свещения Коран цивилизация решително ще натежат на везната пред злините на съвременната западна култура и дори ще я накарат да се подчинява на небесните закони, да им служи и да ги подпомага вместо както досега се случва – част от религията да прави отстъпки пред част от днешната мнима култура и религиозните предписания да се жертват като рушвет в името на тази “култура”. Всичко това се подразбира от указанията и символите на чудотворния в лаконизма и красноречието си Свещен Коран. Пробуждащото се днешно човечество се надява на свято изцеляване от милосърдието на Всевишния, смирява се пред Не~о и Го търси.
 
اَلْبَاقِى هُوَ الْبَاقِى
 
Всебъдващият вовеки е Вечния!
 
'''Саид Нурси'''
"https://risale.site/index.php/Özel:MobileDiff/132885...132920" sayfasından alınmıştır