İçeriğe atla

Yirmi Beşinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark

Yirmi Beşinci Lem'a/bg (kaynağı gör)

15.03, 15 Temmuz 2024 tarihindeki hâli

30.614 bayt eklendi ,  15 Temmuz
düzenleme özeti yok
GörselVikimetin
("Болни човече, който по причина на своето страдание си възпрепятстван да извършваш богослужене и да отправяш зов, и който съжаляваш за подобно лишение, знай, че това е регламентирано в знатен пророчески хадис. (<ref> От Абу Муса се предава, че Пророкът, Ал..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Değişiklik özeti yok
 
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 70 değişikliği gösterilmiyor)
45. satır: 45. satır:
вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от милосърдния си Творец, прибягва до Неговото покровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.
вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от милосърдния си Творец, прибягва до Неговото покровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.


<div class="mw-translate-fuzzy">
Да, съществуват достоверни изказвания на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оплаква от Всевишния Аллах.(<ref>Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Когато Аллах изпитва раб мюсюлманин чрез беда в тялото му, Аллах, Всемогъи (ия и Преславния, казва: “Запиши благочестивите му дела!” Ако го излекува, Той го измива и пречиства, а ако го прибере, го опрои)ава и се смилява над него.” (добър хадис, разказан от Ахмед – Сахих ал-джами ас-сагир, 256)</ref>) Няколко автентични сведения и правдиви открития дори потвърждават, че за част от благодарните и търпеливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените – на цял ден.
Да, съществуват достоверни изказвания на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оплаква от Всевишния Аллах.(<ref>Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Когато Аллах изпитва раб мюсюлманин чрез беда в тялото му, Аллах, Всемогъи{ия и Преславния, казва: “Запиши благочестивите му дела!” Ако го излекува, Той го измива и пречиства, а ако го прибере, го опрои{ава и се смилява над него.” (добър хадис, разказан от Ахмед – Сахих ал-джами ас-сагир, 256)</ref>) Няколко автентични сведения и правдиви открития дори потвърждават, че за част от благодарните и търпеливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените – на цял ден.
</div>


Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!
Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!
184. satır: 182. satır:
Болни човече, който по причина на своето страдание си възпрепятстван да извършваш богослужене и да отправяш зов, и който съжаляваш за подобно лишение, знай, че това е регламентирано в знатен пророчески хадис. (<ref> От Абу Муса се предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~7Согато някой раб е болен или на път, за него Всевишният Аллах е предписал съи(ото въздаяние, каквото и за онзи, който е действал здрав и пребиваваи) на едно място.</ref>) Внего се казва, че и когато е болен, вярващият получава награда за своето богослужене. Болестта не лишава от въздаяние. Ако човек в такова състояние изпълнява религиозните предписания според възможностите си, болестта компенсира за всички пропуснати по тази причина задължения, а когато положението му се влоши, напълно ги замества, щом понася търпеливо, уповава се на Аллах и има намерение да се придържа към законите на вярата.
Болни човече, който по причина на своето страдание си възпрепятстван да извършваш богослужене и да отправяш зов, и който съжаляваш за подобно лишение, знай, че това е регламентирано в знатен пророчески хадис. (<ref> От Абу Муса се предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~7Согато някой раб е болен или на път, за него Всевишният Аллах е предписал съи(ото въздаяние, каквото и за онзи, който е действал здрав и пребиваваи) на едно място.</ref>) Внего се казва, че и когато е болен, вярващият получава награда за своето богослужене. Болестта не лишава от въздаяние. Ако човек в такова състояние изпълнява религиозните предписания според възможностите си, болестта компенсира за всички пропуснати по тази причина задължения, а когато положението му се влоши, напълно ги замества, щом понася търпеливо, уповава се на Аллах и има намерение да се придържа към законите на вярата.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Така също страданието кара човека да чувства своята слабост и безпомощност. Болният се примирява с тази даденост, като отправя зов с думи и действия.  
Hem hastalık insandaki aczini, zaafını ihsas eder. O aczin lisanıyla ve zaafın diliyle halen ve kālen bir dua ettirir. Cenab-ı Hak, insana hadsiz bir acz ve nihayetsiz bir zaaf vermiş tâ ki daimî bir surette dergâh-ı İlahiyeye iltica edip niyaz etsin, dua etsin.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
А Аллах, Преславния и Всевишния, не влага у човека безгранична слабост и безкрайна немощ за друго освен за да го накара да прибягва винаги с молби до Божието присъствие, да проси и да иска подкрепа, както е казано в следното коранично знамение:
قُل۟ مَا يَع۟بَؤُا بِكُم۟ رَبّٖى لَو۟لَا دُعَٓاؤُكُم۟ yani “Eğer duanız olmazsa ne ehemmiyetiniz var?” âyetin sırrıyla insanın hikmet-i hilkati ve sebeb-i kıymeti olan samimi dua ve niyazın bir sebebi hastalık olduğundan, bu nokta-i nazardan şekva değil, Allah’a şükretmek ve hastalığın açtığı dua musluğunu, âfiyeti kesbetmekle kapamamak gerektir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
قُل۟ مَا يَع۟بَؤُا بِكُم۟ رَبّٖى لَو۟لَا دُعَٓاؤُكُم۟
== On Üçüncü Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте го призовавали.” (25: 77)
Ey hastalıktan şekva eden bîçare adam! Hastalık bazılara ehemmiyetli bir definedir, gayet kıymettar bir hediye-i İlahiyedir. Her hasta, kendi hastalığını o neviden tasavvur edebilir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Понеже болестта е мотив за отправяне на искрен зов, в което се крие мъдростта при сътворяването на човека и основната причина за неговата важност, не е правилно да се оплакваме от нея, а трябва да благодарим на Аллах. Изворите на зова, отприщени и бликнали с болестта, не трябва да се пресушават просто като се сдобиваме само със здраве.
Madem ecel vakti muayyen değil; Cenab-ı Hak, insanı yeis-i mutlak ve gaflet-i mutlaktan kurtarmak için havf ve reca ortasında ve hem dünya ve hem âhireti muhafaza etmek noktasında tutmak için hikmetiyle eceli gizlemiş. Madem her vakit ecel gelebilir, eğer insanı gaflet içinde yakalasa ebedî hayatına çok zarar verebilir. '''Hastalık gafleti dağıtır, âhireti düşündürür, ölümü tahattur ettirir, öylece hazırlanır.''' Bazı öyle bir kazancı olur ki yirmi senede kazanamadığı bir mertebeyi yirmi günde kazanıyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="On_Üçüncü_Deva"></span>
Ezcümle: Arkadaşlarımızdan –Allah rahmet etsin– iki genç vardı. Biri İlamalı Sabri, diğeri İslâmköylü Vezirzade Mustafa. Bu iki zat, talebelerim içinde kalemsiz oldukları halde, samimiyette ve iman hizmetinde en ileri safta olduklarını hayretle görüyordum. Hikmetini bilmedim. Vefatlarından sonra anladım ki her ikisinde de ehemmiyetli bir hastalık vardı. O hastalık irşadıyla, sair gafil ve feraizi terk eden gençlere bedel, en mühim bir takva ve en kıymettar bir hizmette ve âhirete nâfi’ bir vaziyette bulundular. İnşâallah iki senelik hastalık zahmeti, milyonlar sene hayat-ı ebediyenin saadetine medar oldu. Ben onların sıhhati için bazı ettiğim duayı, şimdi anlıyorum dünya itibarıyla beddua olmuş. İnşâallah o duam, sıhhat-i uhreviye için kabul olunmuştur.
== ТРИНАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Клетнико, оплакващ се от болестта, тя е съкровище за някои хора, скъпоценен Божи дар и всеки сполетян от нея е способен да си я представи от този ъгъл.
İşte bu iki zat, benim itikadımca, on senelik bir takva ile elde edilecek bir kazanç kadar bir kâr buldular. Eğer ikisi, bir kısım gençler gibi sıhhat ve gençliğine güvenip gaflet ve sefahete atılsaydılar, ölüm de onları tarassud edip tam günahlarının pislikleri içinde yakalasaydı o nurlar definesi yerine, kabirlerini akrepler ve yılanlar yuvası yapacaklardı.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Божията мъдрост изисква житейският край да настъпи в неизвестен час, той да бъде избавление за човека от абсолютното отчаяние и от абсолютното безгрижие, да го държи между страха и надеждата и да запази земния и отвъдния му живот от падане в бездната на гибелта. С други думи, очаква се житейският край да настъпи всеки миг и ако той свари човека в момент, когато е потънал в нехайство, ще му нанесе тежки щети във вечния отвъден живот. А болестта разсейва и разпръсква това безгрижие, кара ни да мислим за другия свят и ангажира с него съзнанието ни. Случва се дори човек да получи огромна печалба и за двайсет дена да придобие ползи, каквито навярно е трудно да достигне и за двайсет години.
Madem hastalıkların böyle menfaati var, ondan şekva değil; tevekkül, sabır ile belki şükredip rahmet-i İlahiyeye itimat etmektir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ето един пример.
== On Dördüncü Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Имаше двама младежи, Аллах да ги опрости, единият – Сабри от Илема, а другият – Мустафа Везирзаде от Ислямкьой. Въпреки че бяха единствените неграмотни измежду всичките ми ученици, бях забелязал с възхита, че са в първата редица по преданост и искреност в служенето на исляма. Аз не разбрах тогава каква мъдрост се крие в този факт, но след смъртта им научих, че и двамата са страдали от неизлечима болест. Ръководени от нея, те придобили велико благочестие, стремели се към извисена всеотдайност и към поведение, което да им донесе полза в отвъдния живот, за разлика от всички останали младежи, небрежни и пропускащи дори задълженията си. Моля Аллах двете години на болест и страдание, което споменатите момчета прекараха в земния свят, да са се превърнали в милиони години блаженство и щастие в отвъдния живот, в Рая. Едва сега разбирам, че отправеният от мен зов да се излекуват – от гледна точка на земната действителност – е бил зов в тяхна вреда. Но моля Аллах молитвата ми за тяхното здраве да е била приета.
Ey gözüne perde gelen hasta! Eğer ehl-i imanın gözüne gelen perdenin altında nasıl bir nur ve manevî bir göz olduğunu bilsen “Yüz bin şükür Rabb-i Rahîm’ime!” dersin. Bu merhemi izah için bir hâdise söyleyeceğim. Şöyle ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И така, онези двама младежи, по мое дълбоко убеждение, са успели да получат печалба, равностойна на онова, което човек постига поне за десет години усилия и благочестие. (<ref> Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~Ако някой човек има пред Аллах положение, което той не може да достигне с дела, Аллах не престава да го подлага на изпитания чрез нежелани за него неи а, докато накрая му позволи да го достигне.” (добър хадис)</ref>) Ако сегордееха с доброто си здраве подобно на някои свои връстници и се водеха по обичая на нехайството и неразумността, докато накрая ги връхлети дебнещата смърт – както се прокрадват опипом в тинята и мрака на греховете, – сега гробовете им щяха да бъдат дупки на скорпиони и змии вместо да са могили от светлина и съкровища от блясък.
Bana sekiz sene kemal-i sadakatle hiç gücendirmeden hizmet eden Barlalı Süleyman’ın halasının, bir vakit gözü kapandı. O saliha kadın, bana karşı haddimden yüz derece fazla hüsn-ü zan ederek “Gözümün açılması için dua et.” diyerek, cami kapısında beni yakaladı. Ben de o mübarek ve meczube kadının salahatini duama şefaatçi yapıp “Yâ Rabbî, onun salahati hürmetine onun gözünü aç.” diye yalvardım. İkinci gün Burdurlu bir göz hekimi geldi, gözünü açtı. Kırk gün sonra yine gözü kapandı. Ben çok müteessir oldum, çok dua ettim. İnşâallah o dua, âhireti için kabul olmuştur. Yoksa benim o duam, onun hakkında gayet yanlış bir beddua olurdu. Çünkü eceli kırk gün kalmıştı. Kırk gün sonra –Allah rahmet etsin– vefat eyledi.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Докато болестите продължават да носят в същността си тези огромни ползи, е недопустимо да се оплакваме от тях, а трябва да се опираме на Божието милосърдие чрез упование, търпение и радостна прослава и благодарност.
İşte o merhume, kırk gün Barla’nın hazînane bağlarına rikkatli ihtiyarlık gözüyle bakmasına bedel; kabrinde, cennet bağlarını kırk bin günlerde seyredeceğini kazandı. Çünkü imanı kuvvetli, salahati şiddetli idi.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="On_Dördüncü_Deva"></span>
Evet bir mü’min, gözüne perde çekilse ve gözü kapalı kabre girse, derecesine göre, ehl-i kuburdan çok ziyade o âlem-i nuru temaşa edebilir. Bu dünyada nasıl çok şeyleri biz görüyoruz, kör olan mü’minler görmüyorlar. Kabirde o körler, iman ile gitmiş ise o derece ehl-i kuburdan ziyade görür. En uzak gösteren dürbünlerle bakar nevinde, kabrinde derecesine göre cennet bağlarını sinema gibi görüp temaşa ederler.
== ЧЕТИРИНАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Болни човече, пред чиито очи е спусната пелена, ако разбереш, че зад воала пред погледите на вярващите хора се крие светлина (и то каква!) и има духовно око, ще кажеш: “Благодаря и хиляди пъти признателност на милосърдния ми Господ!”. За обяснение на този мехлем ще разкажа следната случка.
İşte böyle gayet nurlu ve toprak altında iken göklerin üstündeki cenneti görecek ve seyredecek bir gözü, bu gözündeki perde altında şükür ile sabır ile bulabilirsin. İşte o perdeyi senin gözünden kaldıracak, o gözle seni baktıracak göz hekimi, Kur’an-ı Hakîm’dir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Нещастие сполетя лелята на Сюлейман от Барла(<ref>Отдалечено селце в планинската верига Тавър (Торос), разположена в Южна Турция. Там Учителя Саид Нурси бил изпратен на заточение през 1926 г. и пребивавал принудително осем години и половина. Споменатият Сюлейман е първият ученик на Рисале-и Нур в онези краии а. – Б. пр.</ref>), който продължи да ми служи осем години, без да ми досади нито веднъж и без да ме притесни с каквото и да било, напълно всеотдайно и почтително. Клетницата бе поразена от слепота и светлината бе угаснала в очите й. Понеже тази праведна жена ми имаше изключително доверие, много повече, отколкото заслужавах, тя се вкопчи в мен, когато напусках джамията, и ми каза: “За Бога, помоли се на Аллах за очите ми!”. Аз на свой ред превърнах праведността на тази благословена вярваща жена в застъпник и ходатай за зова си, и отправих към Аллах молба със смирение и богоугодност: “Боже, Господи мой, заради светостта на нейната праведност възстанови зрението ù!” На следващия ден от близкия окръжен град Бурдур дойде лекар офталмолог и я излекува. Аллах е върна зрението, а след четирийсет дена отново затвори очите й. Много ме заболя, много се молих за нея и се надявам да е било откликнато на зова ми в полза на нейния отвъден живот. Иначе този мой зов погрешно ще се е превърнал в молба против нея. Тя остана да живее само още четирийсет дена, за да завърши житейския си срок. След изтичането му се отправи към милостта на Аллах.
== On Beşinci Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И така, лишаването на тази жена, за която молим състрадание, от благото на зрението и от възможността да се любува на тъжните градини на Барла, и спускането на воал между нея и прекрасните поля за четирийсет дена, сега са получили своето възмездие в гроба й, където тя четири хиляди дена гледа Рая и съзерцава зеленината на Небесните градини. Това е по причина на нейната твърда и дълбока вяра, и на нейната сияйна и велика праведност.
Ey âh ü enîn eden hasta! Hastalığın suretine bakıp âh eyleme! Manasına bak oh de! Eğer hastalığın manası güzel bir şey olmasa idi, Hâlık-ı Rahîm en sevdiği ibadına hastalıkları vermezdi. Halbuki hadîs-i sahihte vardır ki اَشَدُّ النَّاسِ بَلَاءً اَل۟اَن۟بِيَاءُ ثُمَّ ال۟اَو۟لِيَاءُ اَل۟اَم۟ثَلُ فَال۟اَم۟ثَلُ – اَو۟ كَمَا قَالَ – yani '''“En ziyade musibet ve meşakkate giriftar olanlar, insanların en iyisi, en kâmilleridirler.”''' Başta Hazret-i Eyyüb aleyhisselâm, enbiyalar sonra evliyalar ve sonra ehl-i salahat çektikleri hastalıklara birer ibadet-i hâlisa, birer hediye-i Rahmaniye nazarıyla bakmışlar; sabır içinde şükretmişler. Hâlık-ı Rahîm’in rahmetinden gelen bir ameliyat-ı cerrahiye nevinden görmüşler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, когато пред очите на вярващия се спуснат воалите на слепотата и той влезе в гроба в такова състояние, пред него се отваря възможността да наблюдава според степента си Сияйния свят с по-широк поглед, отколкото останалите покойници. Както ние на земята виждаме с очите си повечето неща, а слепите вярващи не са способни на това, така и в гроба незрящите, ако са били вярващи и благочестиви, ще виждат повече – всеки според степента си, – в сравнение с останалите покойници. Те ще съзерцават Градините и блаженствата на Рая – всеки според степента си, – сякаш са снабдени с телескопи, които улавят прелестни гледки от Рая и ги прожектират като на киноекрани пред тези слепи хора, лишени в земния живот от светлината на зрението.
Sen ey âh u fîzar eden hasta! Bu nurani kafileye iltihak etmek istersen sabır içinde şükret. Yoksa şekva etsen onlar seni kafilelerine almayacaklar. Ehl-i gafletin çukurlarına düşersin! Karanlıklı bir yolda gideceksin.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ти можеш, братко, да придобеш озареното око, разкриващо Рая над върховните небеса, докато си още в гроба. Това ще стане чрез търпение и благодарност за спуснатия пред зрението ти воал. Знай, че единственият лекар – специалист по очни болести, способен да вдигне завесата пред погледа ти, за да виждаш с окото на вярата, е Премъдрият Коран.
Evet, hastalıkların bir kısmı var ki eğer ölümle neticelense manevî şehit hükmünde şehadet gibi bir velayet derecesine sebebiyet verir. Ezcümle: Çocuk doğurmaktan gelen hastalıklar '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Bu hastalığın manevî şehadeti kazandırması, lohusa zamanı olan kırk güne kadardır.</ref>)''' ve karın sancısıyla, gark ve hark ve taun ile vefat eden, şehid-i manevî olduğu gibi çok mübarek hastalıklar var ki velayet derecesini ölümle kazandırır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="On_Beşinci_Deva"></span>
Hem hastalık, dünya aşkını ve alâkasını hafifleştirdiğinden vefat ile dünyadan, ehl-i dünya için gayet elîm ve acı olan müfarakatı tahfif eder; bazen de sevdirir.
== ПЕТНАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Болни човече, който охкаш в стонове, не охкай и недей да стенеш, вгледан в образа на отвратителната и противна болест, а виж нейния смисъл и значение, отпусни се и изречи: “Слава на Аллах”.
== On Altıncı Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако смисълът на болестта не бе нещо красиво, Милостивият Творец не би подлагал на изпитание чрез болести и страдания най-обичните измежду любимите Си раби. В един от пророческите хадиси се казва така, или както е казано:
Ey sıkıntıdan şekva eden hasta! '''Hastalık, hayat-ı içtimaiye-i insaniyede en mühim ve gayet güzel olan hürmet ve merhameti telkin eder.''' Çünkü insanı vahşete ve merhametsizliğe sevk eden istiğnadan kurtarıyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“На най-жестоките беди сред хората са подлагани пророците, после – светците, а после – най-идеалните и най-идеалните.”
Çünkü اِنَّ ال۟اِن۟سَانَ لَيَط۟غٰى ۝ اَن۟ رَاٰهُ اس۟تَغ۟نٰى sırrıyla, sıhhat ve âfiyetten gelen istiğnada bulunan bir nefs-i emmare, şâyan-ı hürmet çok uhuvvetlere karşı hürmeti hissetmez. Ve şâyan-ı merhamet ve şefkat olan musibetzedelere ve hastalıklılara merhameti duymaz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اَشَدُّ النَّاسِ بَلَاءً اَل۟اَن۟بِيَاءُ ثُمَّ ال۟اَو۟لِيَاءُ اَل۟اَم۟ثَلُ فَال۟اَم۟ثَلُ – اَو۟ كَمَا قَالَ
Ne vakit hasta olsa o hastalıkta aczini ve fakrını anlar, lâyık-ı hürmet olan ihvanlarına ihtiram eder. Ziyaretine gelen veya ona yardım eden mü’min kardeşlerine karşı hürmeti hisseder. Ve rikkat-i cinsiyeden gelen şefkat-i insaniye ve en mühim bir haslet-i İslâmiye olan musibetzedelere karşı merhameti hissedip, onları nefsine kıyas ederek, onlara tam manasıyla acır, şefkat eder, elinden gelse muavenet eder, hiç olmazsa dua eder, hiç olmazsa şer’an sünnet olan keyfini sormak için ziyaretine gider, sevap kazanır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Начело на подложените на изпитание стои търпеливият Айюб, мир нему, после – останалите пророци, мир на тях, после – светците, после – праведниците. Всички те приемали болестите, от които страдали, като чисто богослужене и всемилостива награда, търпеливо отправяли благодарност и смятали, че това им състояние е вид хирургическа операция, дарена им от Всемилостивия, Милосърдния.
== On Yedinci Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако и ти, болни човече, който охкаш и се мъчиш, желаеш да се присъединиш към кервана от озарени хора, отдавай благодарност с търпение! В противен случай твоето оплакване ще ги накара да се въздържат и да не те включат в групата си. Тогава ще изпаднеш в бездната на нехайните и ще тръгнеш по път, над който се е възцарил мрак.
Ey hastalık vasıtasıyla hayrat yapamamaktan şekva eden hasta! Şükret, hayratın en hâlisinin kapısını sana açan, hastalıktır. Hastalık mütemadiyen hastaya ve lillah için hastaya bakıcılara sevap kazandırmakla beraber, duanın makbuliyetine en mühim bir vesiledir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, има болести и трагични инциденти, които ако бъдат последвани от смърт, ще увенчаят своята жертва със сана на приближените до Аллах (аулия), сякаш това е духовно мъченичество (шахада). Такива са болестите, свързани с раждането (<ref> Тези болести придават степен на духовно мъченичество до изтичане на следродилния период - четиресет дена.</ref>), спазмите в стомаха, удавянето, изгарянето и чумата. Ако някой почине при подобни обстоятелства, ще бъде издигнат до степента на мъченик за вярата (шахид). Има и много благословени болести, които ако завършат със смърт, придават на починалия от тях степента на светостта (уwаая).
Evet, hastalara bakmak ehl-i iman için mühim sevabı vardır. Hastaların keyfini sormak fakat hastayı sıkmamak şartıyla ziyaret etmek, sünnet-i seniyedir; keffaretü’z-zünub olur. Hadîste vardır ki: “Hastaların duasını alınız, onların duası makbuldür.” Bâhusus hasta, akrabadan olsa hususan peder ve valide olsa onlara hizmet mühim bir ibadettir, mühim bir sevaptır. Hastaların kalbini hoşnut etmek, teselli vermek, mühim bir sadaka hükmüne geçer.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
След като болестта намалява силата и необуздаността на обичта към земния живот, на страстта и огромната привързаност към не~о, тя облекчава също и раздялата с живота, болезнена и горчива за хората на земните удоволствия, и дори ги кара да харесват и да предпочитат смъртта.
Bahtiyardır o evlat ki peder ve validesinin hastalık zamanında, onların seriü’t-teessür olan kalplerini memnun edip hayır dualarını alır. Evet, hayat-ı içtimaiyede en muhterem bir hakikat olan peder ve validesinin şefkatlerine mukabil, hastalıkları zamanında kemal-i hürmet ve şefkat-i ferzendane ile mukabele eden o iyi evladın vaziyetini ve insaniyetin ulviyetini gösteren o vefadar levhaya karşı, hattâ melâikeler dahi “Mâşâallah, bârekellah” deyip alkışlıyorlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="On_Altıncı_Deva"></span>
Evet hastalık zamanında, hastalık elemini hiçe indirecek gayet hoş ve ferahlı, etrafında tezahür eden şefkatlerden ve acımak ve merhametlerden gelen lezzetler var.
== ШЕСТНАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Раздразнени болни човече, болестта учи пострадалите от нея да зачитат най-важните социални връзки и най-прелестните отношения в живота на хората: уважението и обичта. Тя избавя човека от затварянето в себе си, което води до подивяване и го лишава от милосърдие,
Hastanın duasının makbuliyeti, ehemmiyetli bir meseledir. Ben otuz kırk seneden beri, bendeki kulunç denilen bir hastalıktan şifa için dua ederdim. Ben anladım ki hastalık dua için verilmiş. Dua ile duayı, yani dua kendi kendini kaldırmadığından anladım ki duanın neticesi uhrevîdir '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, bir kısım hastalık duanın sebeb-i vücudu iken, dua hastalığın ademine sebep olsa duanın vücudu kendi ademine sebep olur; bu da olamaz.</ref>)''' kendisi de bir nevi ibadettir ve hastalık ile aczini anlayıp dergâh-ı İlahiyeye iltica eder. Onun için otuz senedir şifa duasını ettiğim halde, duam zâhirî kabul olmadığından duayı terk etmek kalbime gelmedi.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
както е обяснено в следното коранично знамение:
'''Zira hastalık, duanın vaktidir; şifa, duanın neticesi değil. Belki Cenab-ı Hakîm-i Rahîm şifa verse fazlından verir.'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اِنَّ ال۟اِن۟سَانَ لَيَط۟غٰى ۝ اَن۟ رَاٰهُ اس۟تَغ۟نٰى
Hem dua, istediğimiz tarzda kabul olmazsa makbul olmadı denilmez. Hâlık-ı Hakîm daha iyi biliyor, menfaatimize hayırlı ne ise onu verir. Bazen dünyaya ait dualarımızı, menfaatimiz için âhiretimize çevirir, öyle kabul eder. Her ne ise…
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Ала не! Човек престъпва, защото се е видял богат.”(96: 6–7)
Hastalık sırrıyla hulusiyet kazanan, hususan zaaf ve aczden ve tezellül ve ihtiyaçtan gelen bir dua, kabule çok yakındır. Hastalık böyle hâlis bir duanın medarıdır. Hem dindar olan hasta hem hastaya bakan mü’minler de bu duadan istifade etmelidirler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Повеляващата зло душа, попаднала в мрежата на отчуждението, което произтича от здравето и благополучието, не ще почувства подобаващо уважение към братските връзки и не ще усети милосърдието и състраданието, свойствено за подложените на изпитание чрез беди или за болните.
== On Sekizinci Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ала когато болест връхлети човека и под натиска на своите страдания, оплаквания и тегоби той осъзнае колко е безпомощен и колко е беден, ще почувства дължимото уважение към вярващите си братя, които се грижат за него, или които го посещават. По аналогия със себе си той ще усети човешка нежност и към всички хора, изпаднали в беда и сполетени от нещастие, сърцето му ще прелее от милосърдие и жалост към тях в пълния им смисъл – а това са най-важните ислямски черти. У него ще пламне горещо съчувствие към братята му по съдба и ако може, ще им подаде ръка за помощ, а ако не е способен на това, ще отправи зов за тях, ще ги посети и ще се заинтересува за състоянието им, с което ще отдаде дан на законосъобразна традиция и ще получи велика награда за постъпката си.
Ey şükrü bırakıp şekvaya giren hasta! Şekva, bir haktan gelir. Senin bir hakkın zayi olmamış ki şekva ediyorsun. Belki senin üstünde hak olan çok şükürler var, yapmadın. Cenab-ı Hakk’ın hakkını vermeden haksız bir surette hak istiyorsun gibi şekva ediyorsun. Sen, kendinden yukarı mertebelerdeki sıhhatli olanlara bakıp şekva edemezsin. Belki sen, kendinden sıhhat noktasında aşağı derecelerde bulunan bîçare hastalara bakıp şükretmekle mükellefsin. Senin elin kırık ise kesilmiş ellere bak! Bir gözün yoksa iki gözü de olmayan âmâlara bak! Allah’a şükret.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="On_Yedinci_Deva"></span>
Evet, nimette kendinden yukarıya bakıp şekva etmeye hiç kimsenin hakkı yoktur. Ve musibette herkesin hakkı, kendinden musibet noktasında daha yukarı olanlara bakmaktır ki şükretsin. Bu sır bazı risalelerde bir temsil ile izah edilmiş. İcmali şudur ki:
== СЕДЕМНАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Болни братко, който се оплакваш, че си безсилен да вършиш праведни дела, бъди признателен: благовествам те, че самата болест отваря пред теб вратите на най-чистите добротворства. Освен че страданието носи постоянна награда и за болния, и за онези, които се грижат за него, то е най-значимото средство за получаване на онова, за което се отправя зов.
Bir zat, bir bîçareyi, bir minarenin başına çıkarıyor. Minarenin her basamağında ayrı ayrı birer ihsan, birer hediye veriyor. Tam minarenin başında da en büyük bir hediyeyi veriyor. O mütenevvi hediyelere karşı ondan teşekkür ve minnettarlık istediği halde; o hırçın adam, bütün o basamaklarda gördüğü hediyeleri unutup veyahut hiçe sayıp şükretmeyerek yukarıya bakar. Keşke bu minare daha uzun olsaydı, daha yukarıya çıksaydım; ne için o dağ gibi veyahut öteki minare gibi çok yüksek değil deyip şekvaya başlarsa ne kadar bir küfran-ı nimettir, bir haksızlıktır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, грижата за болните носи на вярващия велика награда. Посещаването им и заинтересоваността за тяхното здраве и спокойствие (при условие да не бъдат разстройвани и да не им се досажда) са благородна пророческа сунна и в същото време са изкупление за греховете. Има и хадис с такова съдържание:
Öyle de bir insan hiçlikten vücuda gelip, taş olmayarak, ağaç olmayıp, hayvan kalmayarak, insan olup, Müslüman olarak, çok zaman sıhhat ve âfiyet görüp, yüksek bir derece-i nimet kazandığı halde, bazı arızalarla, sıhhat ve âfiyet gibi bazı nimetlere lâyık olmadığı veya sû-i ihtiyarıyla veya sû-i istimaliyle elinden kaçırdığı veyahut eli yetişmediği için şekva etmek, sabırsızlık göstermek “Aman ne yaptım, böyle başıma geldi?” diye rububiyet-i İlahiyeyi tenkit etmek gibi bir halet; maddî hastalıktan daha musibetli, manevî bir hastalıktır. Kırılmış el ile dövüşmek gibi şikâyetiyle hastalığını ziyadeleştirir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Търсете зов от болен, на него се откликва!”
Âkıl odur ki لِكُلِّ مُصٖيبَةٍ اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ sırrıyla teslim olup sabretsin; tâ o hastalık, vazifesini bitirsin gitsin.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Горното е валидно особено ако болният е някой от най-близките хора, например баща или майка. Тогава грижата за тях е важно богослужене и за нея също се получава най-голямото въздаяние. Успокояването на сърцата на болните и вдъхването на утеха в душите им се смята за нещо равностойно на важна милостиня. Колко щастливи са децата, които се грижат за своите бащи и майки при боледуването им, успокояват нежните им угнетени сърца и вселяват в тях мир, като така си спечелват молитвите на своите родители.
== On Dokuzuncu Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, истината, която заслужава повече внимание и по-високо място в социалния живот, е, че добрите синове ще бъдат възнаградени за своята жал и състрадание към родителите си, след като са им оказвали подобаващо уважение и са изразявали чисти чувства към тях по време на боледуването им. Картините на преданост, които разкриват това добро поведение на децата и тяхната човечност, предизвикват възхитата на всички творения и дори на ангелите. Те ги поздравяват, прославяйки и величаейки Аллах, като възклицават: “Това е пожелал Аллах!” (машааллах) и “Благословил е Аллах!” (баракаллах).
Cemil-i Zülcelal’in bütün isimleri esmaü’l-hüsna tabir-i Samedanîsiyle gösteriyor ki güzeldirler. Mevcudat içinde en latîf, en güzel, en câmi’ âyine-i samediyet de hayattır. Güzelin âyinesi güzeldir. Güzelin mehasinlerini gösteren âyine güzelleşir. O âyinenin başına o güzelden ne gelse, güzel olduğu gibi; hayatın başına dahi ne gelse, hakikat noktasında güzeldir. Çünkü güzel olan o esmaü’l-hüsnanın güzel nakışlarını gösterir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, състраданието, съчувствието и милосърдието, които ограждат болния, разтопяват страданията му и ги превръщат в приятни и радостни наслади.
Hayat, daima sıhhat ve âfiyette yeknesak gitse, nâkıs bir âyine olur. Belki bir cihette adem ve yokluğu ve hiçliği ihsas edip sıkıntı verir. Hayatın kıymetini tenzil eder. Ömrün lezzetini sıkıntıya kalbeder. Çabuk vaktimi geçireceğim diye sıkıntıdan ya sefahete ya eğlenceye atılır. Hapis müddeti gibi kıymettar ömrüne adâvet edip, çabuk öldürüp geçirmek istiyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Приемането на зова на болния и откликването му е важен и заслужаващ внимание въпрос. Преди близо четирийсет години бях отправил зов да се излекувам от болки в гърба. После осъзнах, че страданието е дар, въздаван заради зова. Както и зовът, който не може сам да се анулира, така и резултатът от него, принадлежат на отвъдния живот. (<ref> Въпреки че част от болестите са причина за наличието на зов (дуа), ако зовът стане причина за изчезването на болестта, то сякаш зовът е станал причина за изчезването на самия себе си, което е невъзможно. – Б. а.</ref>) А зовът сам по себе си е вид богослужене, защото болният търси убежище при Аллах, когато осъзнае своята безпомощност. Затова отсъствието на видим отговор на моя зов за изцеляване от болестта ми в продължение на трийсет години въобще не ме отклони от мисълта, че някой ден ще се избавя от нея.
Fakat tahavvülde ve harekette ve ayrı ayrı tavırlar içinde yuvarlanmakta olan bir hayat, kıymetini ihsas ediyor, ömrün ehemmiyetini ve lezzetini bildiriyor. Meşakkatte ve musibette dahi olsa ömrün geçmesini istemiyor. “Aman güneş batmadı, ya gece bitmedi.” diye sıkıntısından of! of! etmiyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Причината е, че болестта е времето за отправяне на зов, а оздравяването не е резултат от зова, по-скоро ако Преславният Аллах – Премъдрият, Всемилостивият – реши да дари изцеляване, той прави това от щедрост и великодушие.
Evet gayet zengin ve işsiz, istirahat döşeğinde her şeyi mükemmel bir efendiden sor “Ne haldesin?” Elbette “Aman vakit geçmiyor, gel bir şeşbeş oynayalım.” veyahut “Vakti geçirmek için bir eğlence bulalım.” gibi müteellimane sözleri ondan işiteceksin veyahut tûl-i emelden gelen “Bu şeyim eksik, keşke şu işi yapsaydım.” gibi şekvaları işiteceksin.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако зовът ни не бъде приет по желания от нас начин, не можем да кажем, че не му е откликнато. Премъдрият Творец знае по-добре от нас, а ние сме невежи. Преславният ни набавя най-хубавото и най-полезното, което е в наш интерес. Понякога Той трупа запаси от молбите ни, свързани със земния живот, за да ни бъдат от полза в отвъдния, и така приема зова ни.
Sen bir musibetzede veya işçi ve meşakkatli bir halde olan bir fakirden sor “Ne haldesin?” Aklı başında ise diyecek ki “Şükürler olsun Rabb’ime, iyiyim, çalışıyorum. Keşke çabuk güneş gitmeseydi, bu işi de bitirseydim. Vakit çabuk geçiyor, ömür durmuyor gidiyor. Vakıâ zahmet çekiyorum fakat bu da geçer, her şey böyle çabuk geçiyor.” diye manen ömür ne kadar kıymettar olduğunu, geçmesindeki teessüfle bildiriyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Каквото и да е положението, зовът, придобил искреност, произтичащ от тайнството на болестта и възникнал от слабост, безпомощност, принизяване и нужда, е твърде близо до приемането. Болестта е фундамент и ос на подобен искрен зов, затова болният и хората, които се грижат за него, трябва да извлекат полза от своите молби.
Demek, meşakkat ve çalışmakla, ömrün lezzetini ve hayatın kıymetini anlıyor. İstirahat ve sıhhat ise ömrü acılaştırıyor ki geçmesini arzu ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="On_Sekizinci_Deva"></span>
Ey hasta kardeş! Bil ki başka risalelerde tafsilatıyla kat’î bir surette ispat edildiği gibi; musibetlerin, şerlerin, hattâ günahların aslı ve mâyesi ademdir. Adem ise şerdir, karanlıktır. Yeknesak istirahat, sükût, sükûnet, tevakkuf gibi haletler ademe, hiçliğe yakınlığı içindir ki ademdeki karanlığı ihsas edip sıkıntı veriyor. Hareket ve tahavvül ise vücuddur, vücudu ihsas eder. Vücud ise hâlis hayırdır, nurdur.
== ОСЕМНАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Болни братко, който си изоставил благодарността и си капитулирал пред оплакванията, жалбите ти произтичат от накърняването на някое твое право. Но правата ти не са отнети, за да се оплакваш. Напротив, ти не си изпълнил задълженията си, нарушил си чужди права над теб и не си отдал признателност. Ти не си изпълнил дълга си към Аллах, Който има права над теб. И нещо повече, оплакваш се с лъжа, а сякаш казваш истината. Не трябва да се оплакваш, като гледаш към онези, които те превъзхождат със своето здраве, а по-скоро би следвало да видиш от ъгъла на здравето клетите болнйци, които стоят по-ниско от теб и се превиват от силната болка и страдание.
Madem hakikat budur; sendeki hastalık, kıymettar hayatı safileştirmek, kuvvetleştirmek, terakki ettirmek ve vücudundaki sair cihazat-ı insaniyeyi o hastalıklı uzvun etrafına muavenettarane müteveccih etmek ve Sâni’-i Hakîm’in ayrı ayrı isimlerinin nakışlarını göstermek gibi çok vazifeler için o hastalık senin vücuduna misafir olarak gönderilmiştir. İnşâallah çabuk vazifesini bitirir gider. Ve âfiyete der ki sen gel, benim yerimde daimî kal, vazifeni gör, bu hane senindir, âfiyetle kal.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Следователно ти си натоварен със задачата много да благодариш. И ако ръката ти е счупена, наблюдавай отрязаните ръце, а ако си с едно око, гледай изтубилите и двете, докато започнеш да благодариш на Преславния Аллах.
== Yirminci Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, никой няма право да протяга поглед към онези, които от позицията на добруването стоят по-високо, за да не пламне у него изгарящият пожар на оплакванията. Ала при беда е задължително човек да отправя очи към онези, които от позицията на нещастието са пострадали повече от него и са по-тежко болни, а после да благодари и да се задоволи с положението си. Тази тайна бе разяснена в някои Послания от светлина (Рисале-и Нур) чрез пример, който може да се обобщи по следния начин.
Ey derdine derman arayan hasta! Hastalık iki kısımdır. Bir kısmı hakiki, bir kısmı vehmîdir. Hakiki kısmı ise Şâfî-i Hakîm-i Zülcelal, küre-i arz olan eczahane-i kübrasında, her derde bir deva istif etmiş. O devalar ise dertleri isterler. Her derde bir derman halk etmiştir. '''Tedavi için ilaçları almak, istimal etmek meşrudur. Fakat tesiri ve şifayı, Ce­nab-ı Hak’tan bilmek gerektir.''' Dermanı o verdiği gibi şifayı da o veriyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Някакъв човек хваща за ръка клетник, за да го заведе на върха на минаре, като му прави подарък на всяко стъпало по пътя нагоре и накрая след всичко това го удостоява на върха с найголемия дар. Но вместо да благодари и да бъде признателен, както се очаква от него, клетникът се преструва, че е забравил наградите, които е получил на стъпалата и впоследствие, и смята, че са без значение. Не само че не благодари, но и вдига поглед нагоре, към онези, които стоят над него, и се оплаква с думите: “Ако минарето бе още по-високо, щях да превъзхождам другите! Защо то не се издига като онази величествена планина в далечината?” Ако човек така се жалва, колко огромна е неблагодарността му пред даровете и колко много престъпва правдата!
Hâzık mütedeyyin hekimlerin tavsiyelerini tutmak, ehemmiyetli bir ilaçtır. Çünkü ekser hastalıklar sû-i istimalattan, perhizsizlikten ve israftan ve hatîattan ve sefahetten ve dikkatsizlikten geliyor. Mütedeyyin hekim, elbette meşru bir dairede nasihat eder ve vesayada bulunur. Sû-i istimalattan, israfattan men’eder, teselli verir. Hasta o vesaya ve o teselliye itimat edip hastalığı hafifleşir, sıkıntı yerinde bir ferahlık verir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Подобна е ситуацията и с човека, който се е появил на бял свят от нищото и не е станал нито камък, нито дърво, нито животно, а човек мюсюлманин, удостоен с много здраве и жизнени сили и получил висока степен на благодат. Въпреки това той идва и започва да се оплаква, защото е лишен от здраве в резултат на някои случайности или защото е изгубил даровете вследствие на лошия си избор или поради злоупотреба, или понеже е безсилен да ги постигне благополучие. Тогава казва: “Горко ми, какво съгреших, та ме сполетя всичко това!” Така разкрива, че търпението му се е изчерпало и изрича незаслужени критики към Божието господство. Това състояние е духовна болест и беда, по-голяма от физическото страдание и от бедата, в която човек е изпаднал. Жалбите му само засилват болестта, както ако някой се бори с контузена ръка.
Amma vehmî hastalık kısmı ise onun en müessir ilacı, ehemmiyet vermemektir. Ehemmiyet verdikçe o büyür, şişer. Ehemmiyet vermezse küçülür, dağılır. Nasıl ki arılara iliştikçe insanın başına üşüşürler, aldırmazsan dağılır. Hem karanlıkta gözüne sallanan bir ipten gelen bir hayale ehemmiyet verdikçe büyür. Hattâ bazen onu divane gibi kaçırır. Ehemmiyet vermezse âdi bir ipin yılan olmadığını görür, başındaki telaşına güler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Позицията на разумния е представена от споменатите слова на Всевишния:
Bu vehmî hastalık çok devam etse hakikate inkılab eder. Vehham ve asabî insanlarda fena bir hastalıktır. Habbeyi kubbe yapar; kuvve-i maneviyesi kırılır. Hususan merhametsiz yarım hekimlere veyahut insafsız doktorlara rast gelse, evhamını daha ziyade tahrik eder. Zengin ise malı gider, yoksa ya aklı gider veya sıhhati gider.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
لِكُلِّ مُصٖيبَةٍ اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ
== Yirmi Birinci Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“... Които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2: 156)
Ey hasta kardeş! Senin hastalığında maddî elem var fakat o maddî elemin tesirini izale edecek ehemmiyetli bir manevî lezzet seni ihata ediyor. Çünkü peder ve validen ve akraban varsa, çoktan beri unuttuğun gayet lezzetli o eski şefkatleri senin etrafında yeniden uyanıp çocukluk zamanında gördüğün o şirin nazarları yine görmekle beraber; çok gizli perdeli kalan etrafındaki dostluklar, hastalığın cazibesiyle yine sana karşı muhabbettarane baktıklarından elbette onlara karşı senin bu maddî elemin pek ucuz düşer.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Разумният търпеливо предоставя на Аллах да реши, така че болестта да приключи изпълнението на своите функции и да си отиде.
Hem sen müftehirane hizmet ettiğin ve iltifatlarını kazanmasına çalıştığın zatlar, hastalığın hükmüyle sana merhametkârane hizmetkârlık ettiklerinden, efendilerine efendi oldun. Hem insanlardaki rikkat-i cinsiyeyi ve şefkat-i neviyeyi kendine celbettiğinden, hiçten çok yardımcı ahbap ve şefkatli dost buldun. Hem çok meşakkatli hizmetlerden paydos emrini yine hastalıktan aldın, istirahat ediyorsun.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="On_Dokuzuncu_Deva"></span>
Elbette senin cüz’î elemin, bu manevî lezzetlere karşı seni şekvaya değil, teşekküre sevk etmelidir.
== ДЕВЕТНАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Както сочи формулировката, дадена от Безсмъртния – Аллах Красивия, Носителя на величието, – Който е определил като Най-прекрасните всички Свои имена, всички те са красиви. Така и животът е най-красивото, най-прелестното и най-комплексното огледало на Безсмъртния, а огледалото на Красивия е също красиво. Огледалото, което отразява Неговите хубости, също става красиво. Всяко нещо, което се случва от страна на Красивия и се изявява там, е също красиво. Всичко, което се случва в живота, е красиво от гледна точка на реалността, защото разкрива красивите гравюри на Най-прекрасните имена.
== Yirmi İkinci Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако животът премине в еднообразие, само в здраве и благополучие, той би се превърнал в дефектно огледало – в известна насока той би породил чувство за празнота и безсмислие, би причинил страдание и затруднение, би се принизила стойността му. Тогава сладостта и удоволствието на съществуването биха се превърнали в болка и огорчение, а човекът би се хвърлил или в тинята на глупостта, или в блатото на развлеченията и разгула, и би заприличал на затворник, който се отнася враждебно към живота си и се старае бързо да го убива в своето желание срокът на присъдата да изтече по-скоро.
Ey nüzul gibi ağır hastalıklara müptela olan kardeş! Evvela sana müjde ediyorum ki mü’min için nüzul mübarek sayılıyor. Bunu çoktan ehl-i velayetten işitiyordum. Sırrını bilmezdim. Bir sırrı şöyle kalbime geliyor ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
А животът, който протича в промени и в движение, и изисква да се преминава през различни етапи, ни кара да чувстваме, че той има стойност и тежест. Това придава значение на съществуването и го насища с удивителна сладост. Тогава човек не желае житейският му срок да приключи по-скоро и въпреки че страда от различни трудности и беди, не охка и не скърби: “Кога ли слънцето ще залезе!”, или “Кога ли нощта ще свърши!”
Ehlullah, Cenab-ı Hakk’a vâsıl olmak ve dünyanın azîm manevî tehlikelerinden kurtulmak ve saadet-i ebediyeyi temin etmek için iki esası ihtiyaren takip etmişler:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, ако желаете, попитайте някой богат безделник, на когото всичко е наред, попитайте го как е, и непременно ще чуете от него изрази на болка и печал: “Ох, времето не минава! Ела да потърсим някакво забавление, за да убием времето! Нека поиграем малко табла!” Hли ще чуете оплаквания, които произтичат от големи надежди: “Недостатъчно съм свършил! Ех, да мога да направя еди-какво си!”
'''Birisi:''' Rabıta-i mevttir. Yani dünya fâni olduğu gibi kendisi de içinde vazifedar fâni bir misafir olduğunu düşünmekle, hayat-ı ebediyesine o suretle çalışmışlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
А щом попиташ как е някой бедняк, потънал в беди, или тежкоработник, ако е разумен, ще ти отговори: “Добре съм, слава на Аллах, хиляди благодарности на моя Господ! Аз живея в постоянен труд. Хубаво би било слънцето да не залязва скоро, та да свърша работата си. Така времето минава бързо и животът тече безспирно, и въпреки че съм потънал в действителността, и това ще отмине. Всяко нещо ускорява стъпките си по този шаблон.” С подобни думи бедният човек дава израз на виждането си за стойността и значението на съществуването наред със своето съжаление, че животът му се изплъзва.
'''İkincisi:''' Nefs-i emmarenin ve kör hissiyatın tehlikelerinden kurtulmak için çileler ile riyazetlerle nefs-i emmarenin öldürülmesine çalışmışlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Въпреки че съжалява за това, той все пак разбира, че сладостта на съществуването и стойността на живота е в полагането на труд и на тежки усилия. А спокойствието, веселието, здравето и благополучието вгорчават битието и го утежняват, така че човек пожелава да се отърве от него по-скоро.
Sizler ey yarı vücudunun sıhhatini kaybeden kardeş! Sen ihtiyarsız kısa ve kolay ve sebeb-i saadet olan iki esas sana verilmiş ki daima senin vücudunun vaziyeti, dünyanın zevalini ve insanın fâni olduğunu ihtar ediyor. Daha dünya seni boğamıyor, gaflet senin gözünü kapayamıyor. Ve yarım insan vaziyetinde bir zata, nefs-i emmare elbette hevesat-ı rezile ile ve nefsanî müştehiyat ile onu aldatamaz, çabuk o nefsin belasından kurtulur.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Болни братко, знай, че коренът на бедите и злините, и дори на греховете, е нищото. Както бе категорично и подробно доказано в повечето Послания от светлина (Рисале-и Нур), нищото е чиста злина и пълен мрак.
İşte mü’min sırr-ı iman ile ve teslimiyet ve tevekkül ile o ağır nüzul gibi hastalıktan az bir zamanda, ehl-i velayetin çileleri gibi istifade edebilir. O vakit o ağır hastalık çok ucuz düşer.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Монотонните състояния – еднотипен и равномерен покой и отдих – стоят твърде близо до нищото и до безсмислието. Тази близост ни кара да усещаме мрака, скрит в небитието, и поражда скука и тегоба. А движението и промяната са реалности, които ни позволяват да чувствамесъществуването – чисто благо и светлина.
== Yirmi Üçüncü Deva ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Докато истината е такава, болестта, от която страдаш, е само гост, изпратен, за да изпълни множеството си функции: да пречисти живота ти, да го подсили и извиси, да насочи всички органи от тялото ти към оказване помощ на пострадалата част от организма, да изяви Имената на Премъдрия Творец. Ако е рекъл Аллах, иншааллах, болестта скоро ще приключи своята задача и ще си отиде с думите, отправени към здравето: “Ела сега ти, за да заемеш мястото ми завинаги! Отново спазвай задълженията си! Това е твоят дом, засели се в него! Приятно пребиваване!”
Ey kimsesiz, garib, bîçare hasta! Hastalığınla beraber kimsesizlik ve gurbet, sana karşı en katı kalpleri rikkate getirirse ve nazar-ı şefkati celbederse; acaba Kur’an’ın bütün surelerinin başlarında kendini Rahmanu’r-Rahîm sıfatıyla bize takdim eden ve bir lem’a-i şefkatiyle umum yavrulara karşı umum valideleri, o hârika şefkatiyle terbiye ettiren ve her baharda bir cilve-i rahmetiyle zemin yüzünü nimetlerle dolduran ve ebedî bir hayattaki cennet, bütün mehasiniyle bir cilve-i rahmeti olan senin Hâlık-ı Rahîm’ine iman ile intisabın ve onu tanıyıp hastalığın lisan-ı acziyle niyazın, elbette senin bu gurbetteki kimsesizlik hastalığın, her şeye bedel onun nazar-ı rahmetini sana celbeder. '''Madem o var, sana bakar, sana her şey var. Asıl gurbette, kimsesizlikte kalan odur ki iman ve teslimiyetle ona intisap etmesin veya intisabına ehemmiyet vermesin.'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Yirminci_Deva"></span>
== Yirmi Dördüncü Deva ==
== ДВАЙСЕТИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Болни братко, търсещ цяр, знай, че болестта бива два вида: реална и въображаема. Премъдрият и всеславен Изцелител, превелик е Той и всевишен, е сторил да има лек за всяка болест и е складирал лекарствата си в огромната аптека – земното кълбо. Наличието им предполага наличие и на болести. Преславния е създал цяр за всяка болест и използването на лечебни средства, както и пиенето на лекарства за изцеляване, е поначало законосъобразно. Но трябва да се знае, че изцеляването и въздействието на лекарството са в правомощията на Преблагословения, Всевишния. Както донася болестта, така Той дарява и изцеляването.
Ey masum hasta çocuklara ve masum çocuklar hükmünde olan ihtiyarlara hizmet eden hasta bakıcılar! Sizin önünüzde mühim bir ticaret-i uhreviye var. Şevk ve gayret ile o ticareti kazanınız.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Мюсюлманинът трябва да се придържа към указанията и препоръките на опитните мюсюлмански лекари. Това е най-важното лечение, защото повечето болести се пораждат от злоупотреба, липса на диета, пренебрегване на здравомислието, прекомерност, грехове, глупост, непредпазливост. Без съмнение, религиозният лекар ще даде съвети и предписания в рамките на шариата. Той ще предупреди за злоупотребата и за прекомерността, и ще внуши на болния утеха и надежда. На свой ред, когато се опира на тези предписания и утехи, болният ще усети облекчение на състоянието си и ще го обземе радост вместо да почувства тегоба и досада.
Masum çocukların hastalıklarını, o nazik vücudlara bir idman, bir riyazet ve ileride dünyanın dağdağalarına mukavemet verdirmek için bir şırınga ve bir terbiye-i Rabbaniye gibi çocuğun hayat-ı dünyeviyesine ait çok hikmetlerle beraber ve hayat-ı ruhiyesine ve tasaffi-i hayatına medar olacak büyüklerdeki keffaretü’z-zünub yerine, manevî ve ileride veyahut âhirette terakkiyat-ı maneviyesine medar şırıngalar nevindeki hastalıklardan gelen sevap, peder ve validelerinin defter-i a’maline, bilhassa sırr-ı şefkatle çocuğun sıhhatini kendi sıhhatine tercih eden validesinin sahife-i hasenatına girdiği, ehl-i hakikatçe sabittir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Що се отнася до въображаемата болест, единственото въздействащо и успешно лечение за нея е игнорирането й, защото колкото повече се обръща внимание на внушението, толкова повече то се уголемява и раздува, а ако го пренебрегват, се смалява, замира и изчезва. Така и когато човек попадне на гнездо на оси, ако им обръща внимание, те се струпват и го нападат, а ако не реагира, се разпръсват и разпиляват. Подобен пример е поведението на някой, който прекалено се вживява при гледката на висящо в мрака въже и фантазията му дотам нараства и се уголемява пред него, че го кара да побегне като обезумял. Ако е по-сдържан, ще открие, че това не е змия, а най-обикновено въже, и ще започне да се присмива на своето объркване и самовнушение.
İhtiyarlara bakmak ise hem azîm sevap almakla beraber, o ihtiyarların ve bilhassa peder ve valide ise dualarını almak ve kalplerini hoşnut etmek ve vefakârane hizmet etmek hem bu dünyadaki saadete hem âhiretin saadetine medar olduğu rivayat-ı sahiha ile ve çok vukuat-ı tarihiye ile sabittir. İhtiyar peder ve validesine tam itaat eden bahtiyar bir veled, evladından aynı vaziyeti gördüğü gibi; bedbaht bir veled eğer ebeveynini rencide etse azab-ı uhrevîden başka, dünyada çok felaketlerle cezasını gördüğü, çok vukuatla sabittir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Подобно е положението и с въображаемата болест – ако тя продължи прекалено дълго, се превръща в реалност. Фантазията на нервен човек с изострена чувствителност е твърде гибелна болест, защото го плаши, превръща мравката в слон и руши духовните му сили, особено ако попадне на лекари с грубо сърце, лишени от състрадание, или на мними лечители, които още повече възбуждат и подклаждат самовнушенията му. Накрая той пропилява и изчерпва състоянието си, ако е бил богат, или изгубва разсъдъка си, или окончателно съсипва здравето си.
Evet ihtiyarlara, masumlara, yalnız akrabasına bakmak değil belki ehl-i iman (madem sırr-ı imanla uhuvvet-i hakikiye var) onlara rast gelse, muhterem hasta ihtiyar ona muhtaç olsa ruh u canla ona hizmet etmek İslâmiyet’in muktezasıdır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Yirmi_Birinci_Deva"></span>
== Yirmi Beşinci Deva ==
== ДВАЙСЕТ И ПЪРВИ ЛЕК ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Болни братко, ти наистина изпитваш физическо страдание, но те обзема и значима духовна наслада, която изличава всички симптоми на физическата болка. Мъките на тялото не удавят позабравеното сладко състрадание и жалост към теб от времето, когато си бил малък – чувствата, преизпълнени с щастие, опиянение и спомени от детството, които сега отново бликват, породени от вниманието на твоите родители и близки, ако имаш такива. И сякаш от любимите ти хора наоколо се вдига скрита завеса, за да те поемат отново под своите грижи и да се устремяват към теб с обич, привлечени от болестта, която е подбудила тези интимни чувства.
Ey hasta kardeşler! '''Siz gayet nâfi’ ve her derde deva ve hakiki lezzetli kudsî bir tiryak isterseniz imanınızı inkişaf ettiriniz. Yani tövbe ve istiğfar ile ve namaz ve ubudiyetle, o tiryak-ı kudsî olan imanı ve imandan gelen ilacı istimal ediniz.'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Колко струват мъчителните ти физически болки пред огромната самоотверженост, примесена с милосърдие и състрадание – заради болестта ти, – от страна на онези, на които си бил горд да служиш и си се стремил да ги удовлетвориш. Така ти се превръщаш сега в техен господар и повелител и чрез болестта си печелиш много помагащи ти приятели и съчувстващи ти другари, които са съпричастни с теб поради вложената в човешката природа нежност и жалост. И още, по причина на своето състояние ти си взел отпуск, за да си починеш от тежките си и убийствени задължения. Сега си оставен на мира и си се отдал на отдих.
Evet, dünyaya muhabbet ve alâka yüzünden güya âdeta ehl-i gafletin dünya gibi büyük, hasta, manevî bir vücudu vardır. İman ise o dünya gibi zeval ve firak darbelerine, yara ve bere içinde olan o manevî vücuduna birden şifa verip, yaralardan kurtarıp, hakiki şifa verdiğini pek çok risalelerde kat’î ispat etmişiz. Başınızı ağrıtmamak için kısa kesiyorum.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Би трябвало след всички тези духовни наслади да обърнеш лице към простора на признателността и да излезеш от теснината на оплакването, скръбта и грижата за незначителното си страдание.
'''İman ilacı ise feraizi mümkün oldukça yerine getirmekle tesirini gösteriyor. Gaflet ve sefahet ve hevesat-ı nefsaniye ve lehviyat-ı gayr-ı meşrua, o tiryakın tesirini men’eder.''' Hastalık madem gafleti kaldırıyor, iştihayı kesiyor, gayr-ı meşru keyiflere gitmeye mani oluyor; ondan istifade ediniz. Hakiki imanın kudsî ilaçlarından ve nurlarından tövbe ve istiğfar ile dua ve niyaz ile istimal ediniz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Yirmi_İkinci_Deva"></span>
Cenab-ı Hak sizlere şifa versin, hastalıklarınızı keffaretü’z-zünub yapsın, âmin âmin âmin!
== ДВАЙСЕТ И ВТОРИ ЛЕК ==
</div>
 
Братко, повален от такава неизлечима болест като парализата, искам да те зарадвам, като те възвестя, че тя е смятана за една от благословените болести за вярващия. Чувал съм това от праведните светци (ал-аулия ас-салихин) отпреди време, но не съм знаел какво се влага в него. Сега една от тайните му осенява сърцето ми по следния начин.
 
Хората на светостта са се придържали по свое желание към два важни принципа с цел да стигнат до Истината (ал-хак), Преблагословен и всевишен е Той, за да се избавят от огромните духовни опасности на земния живот и да си обезпечат вечното щастие. Тези два принципа са:
 
Първо – връзка със смъртта. В името на блаженството си във вечния живот те силно са се стремели към размисъл за мимолетността на този свят и за факта, че са гости, натоварени с временни функции.
 
Второ – умъртвяване на повеляващата зло душа чрез полагане на усилия и духовни упражнения за избавяне от губителните грехове, към които тя ни тласка.
 
Братко, изгубил здравето на половината си тяло, у теб са вложени, без да имаш друг избор, две кратки и лесни основи, които прокарват пътя ти към вечното щастие и ти напомнят винаги за човешката тленност. Земният живот не ще може повече да спира дъха ти и да те задушава, нехайството не ще се осмелява да затваря очите ти и нито повеляващата зло душа, нито порочните страсти ще могат да измамят някой, който е половин човек, така че бързо ще се избавиш от техните беди и вреди.
 
Според тайнството на вярата, покорството и уповаването на Аллах вярващият за най-кратко време извлича полза от такава неизлечима болест като парализата и това му се отдава до степента на полагащите усилие сред светците (аулия). Тогава болестта постепенно отслабва и по-лесно се понася.
 
<span id="Yirmi_Üçüncü_Deva"></span>
== ДВАЙСЕТ И ТРЕТИ ЛЕК ==
 
Болни клетнико, който си самотник и странник, ако твоето изгнаничество и липсата на семейство наред с болестта ти са причина да омайваш сърцата и да ги изпълваш с нежност, какво остава тогава за милосърдието на твоя милостив Творец, Носителя на проявленията, Който в началото на всяка сура от Свещения Коран се представя с великия си атрибут Всемилостивия, Милосърдния (Ар-рахман ар-рахим), и Който само с една от искрите на Своето съчувствие и състрадание кара всички майки да изпитват и упражняват същата необичайна жал при отглеждането на рожбите си, и Който само с едно проявление на Своето милосърдие всяка пролет преизпълва земната повърхност с багри и с разнообразни дарове и благодати, и също така превръща в реалност безсмъртния райски живот с обилието му от прелести. Когато се приобщаваш към Него чрез вярата, прибягваш до помощта Му с езика на безсилието, подбуден от болестта, молиш Го и се смиряваш пред Него, това превръща болестта на твоята самота и изгнаничество в цел и в средство да привличеш към себе си погледа на Божието милосърдие погледа, пред който всички са равни.
 
Докато Той съществува и гледа към теб, всичко е твое. Истински странник и действителен самотник е онзи, който не се приобщава към Него чрез вярата и подчинението, или не желае това.
 
<span id="Yirmi_Dördüncü_Deva"></span>
== ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЛЕК ==
 
Вие, които се грижите за невинни болни деца и за старци, безпомощни и слаби, сякаш и те са деца, пред вас стои важна сделка за отвъдния живот. Възползвайте се от тази търговия и силно копнейте за нея, и бързо се устремете, за да спечелите!
 
За невинните деца болестите са инжекции на Господно възпитание, впръсквани във вените на крехките им телца, за да свикват с тях и да се учат, за да придобият имунитет и да противодействат на житейските трудности в бъдеще. Това сякаш са инжекции, които съдържат в състава си мъдрости и ползи за децата по отношение на земната им действителност, и полагат за тях основите на духовния им живот. Така малчуганите се пречистват духовно, както и възрастните се пречистват с изкуплението на греховете си. Тези инжекции са фундамент и ос на духовно издигане за децата в тяхното бъдеще тук или в отвъдния свят.
 
Както е доказано от радетелите на истината, въздаянието в резултат на подобни болести се включва в книгата на делата на родителите или в книгата на добротворствата на майката, която съгласно тайнството на състраданието предпочита здравето на рожбата си пред своето собствено благополучие.
 
Що се отнася до грижата за старците, то множество достоверни хадиси и исторически събития доказват, че гледането им, особено на родителите, вниманието към тях, откликването на молбите им, ощастливяването на сърцата им, служенето им с вярност и преданост водят до блаженство и в земния, и в отвъдния живот. Щастливото дете, което слуша немощните си родители, ще срещне същото послушание и от своите потомци, докато непокорният син, огорчаващ майка си и баща си, освен че ще бъде подложен на мъчение в отвъдния живот, ще се натъкне на множество сътресения и в земния свят.
 
Да, грижата за старите, немощни и невинни хора не се отнася само за най-близките роднини, но и ако се случи на вярващ да попадне на болен възрастен човек, той трябва да му прислугва самоотвержено и предано, докато съществува наистина братство във вярата. Това се изисква от исляма.
 
<span id="Yirmi_Beşinci_Deva"></span>
== ДВАЙСЕТ И ПЕТИ ЛЕК ==
 
Мои болни братя, ако сте почувствали нужда от свято и много полезно лечение, от наистина сладък цяр за всяка болест, подобрете и усъвършенствайте вярата си, тоест чрез покаяние, молба за прошка, молитва и богослужене получете свещения лек на вярата!
 
Да, по причина на любовта си към земния живот и на силната си привързаност към него нехайните сякаш са придобили болно духовно тяло с големината на цялата земя. Тогава идва вярата и поднася на този болен организъм, пребит от ударите на тлението и раздялата, мехлем за оздравяването му, като го спасява от раните и травмите. В няколко послания доказахме, че вярата дарява реално оздравяване. За да избегна пространното изложение, ще синтезирам мисълта си по следния начин.
 
Въздействието на вярата като лекарство се проявява при изпълнението и съблюдаването на религиозните задължения колкото е възможно повече според силите на човека. Нехайството, лекомислието, душевните страсти и непозволените развлечения премахват ефекта и действието на това лекарство.
 
Доколкото болестта премахва небрежното отношение, гаси огъня на похотта и предпазва от затъване в непозволени наслади, възползвайте се от това си състояние, прилагайте действителния лек на вярата и свещените й светлини чрез покаяние, молба за прошка,
 
зов и молба към Истината (АлХак), Преблагословения и Всевишния, за да ви дари Той изцеление и да стори от болестите ви изкупления за греховете! Амин! Амин! Амин!


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ الَّذٖى هَدٰينَا لِهٰذَا وَمَا كُنَّا لِنَه۟تَدِىَ لَو۟لَٓا اَن۟ هَدٰينَا اللّٰهُ لَقَد۟ جَٓاءَت۟ رُسُلُ رَبِّنَا بِال۟حَقِّ
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ الَّذٖى هَدٰينَا لِهٰذَا وَمَا كُنَّا لِنَه۟تَدِىَ لَو۟لَٓا اَن۟ هَدٰينَا اللّٰهُ لَقَد۟ جَٓاءَت۟ رُسُلُ رَبِّنَا بِال۟حَقِّ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ طِبِّ ال۟قُلُوبِ وَ دَوَائِهَا وَ عَافِيَةِ ال۟اَب۟دَانِ وَ شِفَائِهَا وَ نُورِ ال۟اَب۟صَارِ وَ ضِيَائِهَا وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ وَ سَلِّم۟
اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ طِبِّ ال۟قُلُوبِ وَ دَوَائِهَا وَ عَافِيَةِ ال۟اَب۟دَانِ وَ شِفَائِهَا وَ نُورِ ال۟اَب۟صَارِ وَ ضِيَائِهَا وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ وَ سَلِّم۟
</div>
 
“И ще казват: “Слава на Аллах, Който ни напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” (7: 43)
 
Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия. (2: 32)
 
О, Аллах, благослови нашия водач Мухаммед – лекарството и цяра за сърцата, оздравяването и възстановяването на телата, светлината и сиянието за погледите! (Благослов) и мир за неговия род и за сподвижниците му!”


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"https://risale.site/index.php/Özel:MobileDiff/133243...133395" sayfasından alınmıştır