Birinci Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark
("ПЪРВО СЛОВО" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
Değişiklik özeti yok Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
||
(2 kullanıcıdan 15 ara revizyon gösterilmiyor) | |||
1. satır: | 1. satır: | ||
<languages/> | <languages/> | ||
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ | بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ | ||
وَ بِهٖ نَس۟تَعٖينُ | وَ بِهٖ نَس۟تَعٖينُ | ||
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ | اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ | ||
وَ الصَّلَاةُ وَ السَّلَامُ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ | وَ الصَّلَاةُ وَ السَّلَامُ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ | ||
وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ اَج۟مَعٖينَ (<ref>В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!<br> | |||
وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ اَج۟مَعٖينَ | Слава на Аллах, Господа на световете, и благослов, и мир за нашия предводител Мухаммад, и за семейството му, и за всички негови сподвижници! | ||
</ | </ref>) | ||
'''Братко,''' | |||
Tи ме помоли за някои съвети. Ето сега ти поднасям няколко истини в рамките на осем кратки разказа. Послушай ги заедно с мен, който изпитва найголямата потребност от съвет. Понеже си воин, ще ти ги разкажа с примери от твоя живот. На времето аз ги изрекох в пространна реч в осем слова, които извлякох от осем коранични знамения. Сега ще ти ги предам накратко и на достъпен език. Който желае, нека ги послуша заедно с мен | |||
< | <span id="Birinci_Söz"></span> | ||
== ПЪРВО СЛОВО == | |||
</ | |||
Бисмиллах (“С името на Аллах!”) е начало на всяко благо и първоизвор на всяко важно нещо, затова и ние започваме с него. Знай, душа, че както тези добри и благословени думи са девиз на Исляма, така те се произнасят от всички тво-рения на съответния им език. | |||
Ако желаеш да разбереш каква неизчерпа-ема огромна сила и каква неизтощима широка благодат се съдържа в Бисмиллах, послушай този кратък разказ в образи. | |||
Бедуинът, който се придвижва и странства в пустинята, трябва да се присъедини към някой племенен вожд и да премине под негова защ-ита, за да се спаси от злосторствата на разбой-ниците, да свърши работата си и да удовлет-вори потребностите си. Иначе ще остане сам, объркан и смутен пред много врагове и безгра-нични нужди. | |||
И ето веднъж двама тръгнали на подобно пътуване. Единият бил скромен, а другият горд. Скромният се присъединил към един вожд, а гордият се отказал от това. Пътували те из пустинята и всякога щом присъединилият се влизал в някоя шатра, го посрещали с почит и уважение благодарение на името на вожда. Ако го срещнел разбойник, мъжът му казвал: “Аз пътувам под закрилата на еди-кой си вожд...”, и не го закачали. А гордият се сблъсквал с нео-писуеми беди и горести. През цялото време на пътуването той изпитвал постоянен страх и безспирен уплах, и непрекъснато просел. Така се самоунижавал и самопрезирал. | |||
Знай, горда душа, ти си тази странстваща бедуинка! А този просторен свят е пустинята. Безгранични са твоята бедност и немощ, както и враговете ти са безчет, и нуждите ти безкра-йни. Докато положението е все още такова, носи името на истинския Владетел на тази пустиня и на безсмъртния й Управник, за да се спасиш от унижението на просията пред творенията и от позора на страха пред събитията. | |||
Да, това благо слово «Бисмиллах» е велико съкровище, което не ще се изчерпа никога, по-неже чрез него твоята бедност се свързва с абсолютно всеобхватно милосърдие, пооб-ширно, отколкото това на творенията, и твоето безсилие се съчетава с абсолютна велика мощ, която държи юздите на битието от прашинките до галактиките. Така безсилието и бедността ти стават твои застъпници, приети от Всемогъщия, Милосърдния, Владетеля на величието. | |||
Който произнася словата Бисмиллах и в дви-жение, и в покой, и сутрин, и вечер, е като човек, който постъпва на военна служба. Той действа в името на държавата и не се страхува от никого, тъй като говори в името на закона и в името на държавата, и така осъществява делата си и ус-тоява пред всичко. | |||
В началото споменахме, че всички създания изричат на съответния си език Бисмиллах. Дали това е така? | |||
Да, също както и ако видиш някого да води хората към някое място и да ги принуждава да вършат различна работа, ще си сигурен, че този човек не представя себе си и не е повел хората чрез собствената си личност и сила, а е войник, който действа от името на държавата и се опира на силата на някой владетел. | |||
В името на Аллах (Бисмиллах) творенията също изпълняват своите функции. В името на Аллах безкрайно ребните семенца носят в себе си огромни дървета и внушителна тежест. | |||
Всяко дърво изрича Бисмиллах, неговите ръцеклони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божието милосърдие и ги поднасят на нас. | |||
Всяка градина изрича Бисмиллах и се превръща в кухня на Божията мощ, в която се готвят раз-лични вкусни ястия. | |||
Всяко благословено и по-лезно животно като камила, коза, крава изрича Бисмиллах, става леещ се извор от приятно мляко и ни поднася в името на Даряващия пре-питание (ар-Раззак) най-приятната и най-чис-тата храна. | |||
Корените на всяко растение и трева казват Бисмиллах, пробиват в името на Аллах твърдите скали, покълват от нежните си копрне-ни зрънца и в името на Аллах, и в името на Всемилостивия пред тях се подчинява всяко сложно дело и всяко твърдо нещо. | |||
Да, разклоняването на стволовете във въздуха и плодоносенето, разрастването на корените в масивните скали и съхраняването от тях на препитанието в тъмната земя, както и понасянето на силната горещина и зноя от зелените листа и оставането им свежи и сочни, всички тези и други факти категорично карат материалистите да замълчат, тези роби на причинността. | |||
Това е оглушителен вик в лицето им, който казва: “И твърдостта, и температу-рата, с които се надхвалвате помежду си, също не действат от самосебе си, а изпълняват функциите си по повелята на един Повелител. Той кара тези тънки нежни корени, сякаш са тоягата на Муса, да разцепват скалите и да се подчиняват на повеля: فَقُل۟نَا اض۟رِب۟ بِعَصَاكَ ال۟حَجَرَ | |||
“...рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” (Коран, Сура Кравата: 60). Той кара тези свежи сочни листа, сякаш са членовете на Ибрахим, мир нему, да изричат пред знойната горещина: | |||
يَا نَارُ كُونٖى بَر۟دًا وَ سَلَامًا “О, огън, бъди студен и безопасен...” (Коран, Сура Пророците: 69) | |||
Всяко нещо във вселената не престава да изрича Бисмиллах, да придобива благодеянията на Аллах чрез Неговото име и да ни ги поднася. Ние също трябва да казваме Бисмиллах, да даваме с тези слова и да получаваме с тях. Трябва също да отклоняваме ръцете на нехай-ните хора, които не даряват в името на Аллах. | |||
'''Въпрос:''' Ние изразяваме почит и уважение към онзи, който ни е оказал благодеяние. А как мислите, какво изисква от нас нашият Господ Аллах, Владетелят на всички тези благодеяния и истинският им Притежател? | |||
'''Отговор:''' Този истински Благодетел изисква от нас три неща като отплата за скъпите му дарове: първото е да се споменава Аллах, второто е признателност към Него, третото е да се размишлява върху това. | |||
Бисмиллах в началото е Неговото споме-наване. | |||
Алхамдулиллах (Слава на Аллах!) в края е признателност. | |||
Между тях е размисъл и осъзнаване на тези дивни благодеяния като чудо, което свидетелства за могъществото на Единосъщия, Всевечния, и като подаръци от всеобхватното Му милосърдие. Това осъзнава-не е размисълът. | |||
Ала нима онзи, който целува краката на военен служител, предал му подарък от владетеля, не извършва ужасна глупост и не проявява позорно слабоумие? Как може някой да превъзнася материалните причини за благо-деянията и да се отблагодарява за тях с обич и приятелство, без да прави това за истинския Благодетел?Не извършва ли така хиляда пъти по-голяма глупост? | |||
О, душа, ако не искаш да бъдеш така глупава и безумна, то давай в името на Аллах и взимай в името на Аллах, и започвай в името на Аллах, и работи в името на Аллах! Това е всичко. | |||
18.17, 3 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
وَ بِهٖ نَس۟تَعٖينُ
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ
وَ الصَّلَاةُ وَ السَّلَامُ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ
وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ اَج۟مَعٖينَ ([1])
Братко,
Tи ме помоли за някои съвети. Ето сега ти поднасям няколко истини в рамките на осем кратки разказа. Послушай ги заедно с мен, който изпитва найголямата потребност от съвет. Понеже си воин, ще ти ги разкажа с примери от твоя живот. На времето аз ги изрекох в пространна реч в осем слова, които извлякох от осем коранични знамения. Сега ще ти ги предам накратко и на достъпен език. Който желае, нека ги послуша заедно с мен
ПЪРВО СЛОВО
Бисмиллах (“С името на Аллах!”) е начало на всяко благо и първоизвор на всяко важно нещо, затова и ние започваме с него. Знай, душа, че както тези добри и благословени думи са девиз на Исляма, така те се произнасят от всички тво-рения на съответния им език.
Ако желаеш да разбереш каква неизчерпа-ема огромна сила и каква неизтощима широка благодат се съдържа в Бисмиллах, послушай този кратък разказ в образи.
Бедуинът, който се придвижва и странства в пустинята, трябва да се присъедини към някой племенен вожд и да премине под негова защ-ита, за да се спаси от злосторствата на разбой-ниците, да свърши работата си и да удовлет-вори потребностите си. Иначе ще остане сам, объркан и смутен пред много врагове и безгра-нични нужди.
И ето веднъж двама тръгнали на подобно пътуване. Единият бил скромен, а другият горд. Скромният се присъединил към един вожд, а гордият се отказал от това. Пътували те из пустинята и всякога щом присъединилият се влизал в някоя шатра, го посрещали с почит и уважение благодарение на името на вожда. Ако го срещнел разбойник, мъжът му казвал: “Аз пътувам под закрилата на еди-кой си вожд...”, и не го закачали. А гордият се сблъсквал с нео-писуеми беди и горести. През цялото време на пътуването той изпитвал постоянен страх и безспирен уплах, и непрекъснато просел. Така се самоунижавал и самопрезирал.
Знай, горда душа, ти си тази странстваща бедуинка! А този просторен свят е пустинята. Безгранични са твоята бедност и немощ, както и враговете ти са безчет, и нуждите ти безкра-йни. Докато положението е все още такова, носи името на истинския Владетел на тази пустиня и на безсмъртния й Управник, за да се спасиш от унижението на просията пред творенията и от позора на страха пред събитията.
Да, това благо слово «Бисмиллах» е велико съкровище, което не ще се изчерпа никога, по-неже чрез него твоята бедност се свързва с абсолютно всеобхватно милосърдие, пооб-ширно, отколкото това на творенията, и твоето безсилие се съчетава с абсолютна велика мощ, която държи юздите на битието от прашинките до галактиките. Така безсилието и бедността ти стават твои застъпници, приети от Всемогъщия, Милосърдния, Владетеля на величието.
Който произнася словата Бисмиллах и в дви-жение, и в покой, и сутрин, и вечер, е като човек, който постъпва на военна служба. Той действа в името на държавата и не се страхува от никого, тъй като говори в името на закона и в името на държавата, и така осъществява делата си и ус-тоява пред всичко.
В началото споменахме, че всички създания изричат на съответния си език Бисмиллах. Дали това е така?
Да, също както и ако видиш някого да води хората към някое място и да ги принуждава да вършат различна работа, ще си сигурен, че този човек не представя себе си и не е повел хората чрез собствената си личност и сила, а е войник, който действа от името на държавата и се опира на силата на някой владетел.
В името на Аллах (Бисмиллах) творенията също изпълняват своите функции. В името на Аллах безкрайно ребните семенца носят в себе си огромни дървета и внушителна тежест.
Всяко дърво изрича Бисмиллах, неговите ръцеклони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божието милосърдие и ги поднасят на нас.
Всяка градина изрича Бисмиллах и се превръща в кухня на Божията мощ, в която се готвят раз-лични вкусни ястия.
Всяко благословено и по-лезно животно като камила, коза, крава изрича Бисмиллах, става леещ се извор от приятно мляко и ни поднася в името на Даряващия пре-питание (ар-Раззак) най-приятната и най-чис-тата храна.
Корените на всяко растение и трева казват Бисмиллах, пробиват в името на Аллах твърдите скали, покълват от нежните си копрне-ни зрънца и в името на Аллах, и в името на Всемилостивия пред тях се подчинява всяко сложно дело и всяко твърдо нещо.
Да, разклоняването на стволовете във въздуха и плодоносенето, разрастването на корените в масивните скали и съхраняването от тях на препитанието в тъмната земя, както и понасянето на силната горещина и зноя от зелените листа и оставането им свежи и сочни, всички тези и други факти категорично карат материалистите да замълчат, тези роби на причинността.
Това е оглушителен вик в лицето им, който казва: “И твърдостта, и температу-рата, с които се надхвалвате помежду си, също не действат от самосебе си, а изпълняват функциите си по повелята на един Повелител. Той кара тези тънки нежни корени, сякаш са тоягата на Муса, да разцепват скалите и да се подчиняват на повеля: فَقُل۟نَا اض۟رِب۟ بِعَصَاكَ ال۟حَجَرَ
“...рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” (Коран, Сура Кравата: 60). Той кара тези свежи сочни листа, сякаш са членовете на Ибрахим, мир нему, да изричат пред знойната горещина:
يَا نَارُ كُونٖى بَر۟دًا وَ سَلَامًا “О, огън, бъди студен и безопасен...” (Коран, Сура Пророците: 69)
Всяко нещо във вселената не престава да изрича Бисмиллах, да придобива благодеянията на Аллах чрез Неговото име и да ни ги поднася. Ние също трябва да казваме Бисмиллах, да даваме с тези слова и да получаваме с тях. Трябва също да отклоняваме ръцете на нехай-ните хора, които не даряват в името на Аллах.
Въпрос: Ние изразяваме почит и уважение към онзи, който ни е оказал благодеяние. А как мислите, какво изисква от нас нашият Господ Аллах, Владетелят на всички тези благодеяния и истинският им Притежател?
Отговор: Този истински Благодетел изисква от нас три неща като отплата за скъпите му дарове: първото е да се споменава Аллах, второто е признателност към Него, третото е да се размишлява върху това.
Бисмиллах в началото е Неговото споме-наване.
Алхамдулиллах (Слава на Аллах!) в края е признателност.
Между тях е размисъл и осъзнаване на тези дивни благодеяния като чудо, което свидетелства за могъществото на Единосъщия, Всевечния, и като подаръци от всеобхватното Му милосърдие. Това осъзнава-не е размисълът.
Ала нима онзи, който целува краката на военен служител, предал му подарък от владетеля, не извършва ужасна глупост и не проявява позорно слабоумие? Как може някой да превъзнася материалните причини за благо-деянията и да се отблагодарява за тях с обич и приятелство, без да прави това за истинския Благодетел?Не извършва ли така хиляда пъти по-голяма глупост?
О, душа, ако не искаш да бъдеш така глупава и безумна, то давай в името на Аллах и взимай в името на Аллах, и започвай в името на Аллах, и работи в името на Аллах! Това е всичко.
- ↑ В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Слава на Аллах, Господа на световете, и благослов, и мир за нашия предводител Мухаммад, и за семейството му, и за всички негови сподвижници!