Dördüncü Hakikat olan Otuzüçüncü Mertebe/bg: Revizyonlar arasındaki fark

09.16, 12 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

Diğer diller:

От ВЕЛИКОТО ЗНАМЕИИЕ:

Четвъртата истина, която е трийсет и третата степен: истината за милосърдието и даряването на препитание

Тоест предоставянето на препитание на всички живи същества и особено на дарените с дух, най-вече на безпомощните и слабите сред тях, и главно на децата и малките, по цялата земя, в недрата й, във въздуха, в морето, осигуряването с пълно съчувствие и състрадание на цялата им прехрана, независимо дали е материална - за стомаха, или духовна - за сърцето. А храните се получават от елементарна суха пръст и от твърди като кост и сухи късчета дърво, при това най-приятното препитание е извлечено измежду кръв и мръсотия и огромни количества храна са произведени от твърдо като кост зрънце, което не тежи и грам. Нормираното получаване на всичко това пред очите ни в съответното му време, без да бъде забравен някой или да се допусне объркване или грешка, е именно истината за препитанието от неведома ръка.

В едно от кораничните знамения е казано:

اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ

“Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.” (51:58)

Да, в това знамение осигуряването на средствата за съществуване и на препитанието се ограничава в правомощията единствено на Всеславния и Всевишния, както е казано и в друго коранично знамение:

وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا وَيَع۟لَمُ مُس۟تَقَرَّهَا وَمُس۟تَو۟دَعَهَا كُلٌّ فٖى كِتَابٍ مُبٖينٍ

“И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (11:6) Тук прехраната на всички хора и животни се поставя под грижата на Всеславния Господ и се обезпечава от Него, както и в следното знамение:

وَكَاَيِّن۟ مِن۟ دَٓابَّةٍ لَا تَح۟مِلُ رِز۟قَهَا اَللّٰهُ يَر۟زُقُهَا وَاِيَّاكُم۟ وَ هُوَ السَّمٖيعُ ال۟عَلٖيمُ

“И колко твари има, които не си набавят препитанието – Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (29: 60) Знамението доказва и обявява, че както е видно, Всеславния Аллах е Онзи, Който носи отговорността за прехраната на клетниците, слабите, безпомощните и други неспособни да се сдобият с него. Той им го изпраща откъдето не са и предполагали, от източници, за които не им е и хрумвало, дори от неведомото, дори от нищо. Така например насекомите в морските дълбини се хранят от нищо; за всички малки рожби препитанието идва откъдето не предполагат; на всички животни Всеславния е гарантирал прехраната и действително за тях Той изразходва средства направо от неведомото, както се вижда всяка пролет; дори препитанието на запленените от причинността им се изпраща от Всеславния под воала на причините и никой друг не ги храни. Тези коранични знамения и наблюдавани явления разкриват, доказват и оповестяват кой осигурява препитанието. Множество други знамения и безчет свидетелства във вселената сочат категорично и без колебания, че всяко живо създание расте, отглеждано под милосърдното крило на единствен и единосъщ всевелик Осигурител на прехрана.

Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието.

Силата на могъществото, волята и ума, която поражда предимно алчност, водеща към загуба, насочва почувствалите тази сила учени мъже към смирение и нещо подобно на просия, докато отсъствието на увенчано с упование могъщество отправя повечето обикновени и не особено умни хора към богатството и заможността, и дори популярна мъдрост гласи:

كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا

“Колко и колко учени са изнемогвали от теориите си, и колко, и колко невежи си срещал в доволство!” Това доказва, че творенията не получават и не намират законосъобразното препитание чрез силата на своите способности и избор, а само им го дава с милосърдие Някой, Който приема труда и усилията им, и им го отпуска с добрина от жалост и състрадание Някой трогнат от нуждите и бедността им.

Но препитанието бива два вида:

Първият: истинската и естествената насъщна прехрана, гарантирана от Даряващия препитание и така отмерена, че запасите в човешкото тяло под формата на мазнини или други вещества да осигурят оцеляване и запазване на живота повече от двайсет дни, без да се поглъща никаква храна. Смъртта на онези, които умират уж от глад, преди да са изминали двайсет или трийсет дни и да са се изчерпали естествените им запаси, не настъпва поради липса на препитание, а се причинява от болест вследствие на лоши привички и нарушаване на обичайния стереотип.

Вторият: метафоричното и изкуствено препитание, което се превръща в необходимост, след като човек се пристрасти към него по силата на навика, прекаляването и злоупотребата. Този вид е извън рамките на гарантираното и обезпеченото, но зависи от благодеянието на Преславния, което може или да се въздаде, или да се възпре.

Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за съществуване. Такъв човек прекарва живота си в доволство и приема милостинята с признателност и благодарност.

Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва.

Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване.

Например окото е ключ за съкровищниците със скъпоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата.

* * *

Ey israflı, iktisadsız.. ey zulümlü, adaletsiz.. ey kirli, nezafetsiz bedbaht insan! Bütün kâinatın ve bütün mevcudatın düstur-u hareketi olan iktisad ve nezafet ve adaleti yapmadığından, umum mevcudata muhalefetinle, manen onların nefretlerine ve hiddetlerine mazhar oluyorsun. Neye dayanıyorsun ki; umum mevcudatı zulmünle, mizansızlığınla, israfınla, nezafetsizliğinle kızdırıyorsun?

Evet İsm-i Hakîm'in cilve-i a'zamından olan hikmet-i âmme-i kâinat, iktisad ve israfsızlık üzerinde hareket ediyor; iktisadı emrediyor.

* * *

@@ 6. satır: / 6. satır: @@
 Тоест предоставянето на препитание на всички живи същества и особено на дарените с дух, най-вече на безпомощните и слабите сред тях, и главно на децата и малките, по цялата земя, в недрата й, във въздуха, в морето, осигуряването с пълно съчувствие и състрадание на цялата им прехрана, независимо дали е материална - за стомаха, или духовна - за сърцето. А храните се получават от елементарна суха пръст и от твърди като кост и сухи късчета дърво, при това най-приятното препитание е извлечено измежду кръв и мръсотия и огромни количества храна са произведени от твърдо като кост зрънце, което не тежи и грам. Нормираното получаване на всичко това пред очите ни в съответното му време, без да бъде забравен някой или да се допусне объркване или грешка, е именно истината за препитанието от неведома ръка.
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+В едно от кораничните знамения е казано:
-Evet اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ âyeti, iaşeyi ve infakı Cenab-ı Hakk’a tahsis edip hasrettiği gibi وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا وَيَع۟لَمُ مُس۟تَقَرَّهَا وَمُس۟تَو۟دَعَهَا كُلٌّ فٖى كِتَابٍ مُبٖينٍ âyeti dahi bütün insanların ve hayvanların rızıklarını taahhüd ve tekeffül-ü Rabbanî altına aldığı hem وَكَاَيِّن۟ مِن۟ دَٓابَّةٍ لَا تَح۟مِلُ رِز۟قَهَا اَللّٰهُ يَر۟زُقُهَا وَاِيَّاكُم۟ وَ هُوَ السَّمٖيعُ ال۟عَلٖيمُ âyeti de rızkı tedarik edemeyen, âciz ve iktidarsız olan zayıf bîçarelerin rızıklarını umulmadık yerden, belki gaybdan belki hiçten –mesela, denizin dibindeki böceklere hiçten ve bütün yavrulara umulmadık yerlerden ve bütün hayvanlara her baharda âdeta sırf gaybdan– infaklarını bilfiil tekeffül ederek bilmüşahede vermekle; esbab-perest insanlara dahi esbab perdesi altında yine o veriyor diye ispat ve ilan ettiği gibi pek çok âyât-ı Kur’aniye ve hadsiz şevahid-i kevniye, bi’l-ittifak her bir zîhayatın bir tek Rezzak-ı Zülcelal’in rahîmiyeti ile beslendiklerini gösteriyorlar.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ
-Evet, bir nevi rızık isteyen ağaçlar iktidarsız ve ihtiyarsız olduklarından onlar, yerlerinde mütevekkilane dururken rızıkları onlara koşup gelmesi ve âciz yavruların nafakaları hayret-nümun tulumbacıklardan ağızlarına akması ve o yavrulara bir parça iktidar ve azıcık bir ihtiyar gelmesiyle süt kesilmesi, hususan insan yavrularına analarının şefkatleri yardımcı verilmesi, bedahetle ispat eder ki helâl rızık, iktidar ve ihtiyar ile mütenasiben değildir belki tevekkül veren zaaf ve acze nisbeten geliyor.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+“Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.” (51:58)
-Ekseriyetçe sebeb-i hüsran olan hırsı tahrik eden iktidar ve ihtiyar ve zekâvet, bir kısım büyük ediblerde o edibleri bir nevi dilenciliğe kadar sevk ettiği gibi zekâvetsiz, kaba, çok âmî adamların tevekkülvari iktidarsızlıkları dahi onları zenginliğe îsal etmesi ve كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا darb-ı mesel olması ispat eder ki rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar kuvvetiyle kazanılmaz, buldurulmaz. Belki çalışmasını ve sa’yini kabul eden bir merhamet tarafından verilir ve ihtiyacına acıyan bir şefkat canibinden ihsan edilir. Fakat rızık ikidir:
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Да, в това знамение осигуряването на средствата за съществуване и на препитанието се ограничава в правомощията единствено на Всеславния и Всевишния, както е казано и в друго коранично знамение:
-'''Biri:''' Yaşamak için hakiki ve fıtrî rızıktır ki taahhüd-ü Rabbanî altındadır. Hattâ o kadar muntazamdır ki bedende yağ vesaire suretinde iddihar olunan fıtrî rızık, hiç olmazsa yirmi günden ziyade bir şey yemeden yaşatır, hayatını idame eder. Demek, yirmi otuz günden evvel ve bedende müddehar olan fıtrî rızkı bitmeden zâhiren açlıktan vefat edenler, rızıksızlıktan değil belki sû-i itiyaddan ve terk-i âdetten neş’et eden bir hastalıktan vefat ederler.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا وَيَع۟لَمُ مُس۟تَقَرَّهَا وَمُس۟تَو۟دَعَهَا كُلٌّ فٖى كِتَابٍ مُبٖينٍ
-'''İkinci kısım rızık:''' İtiyad, israf ve sû-i istimalat ile tiryaki olup zaruret hükmüne geçen mecazî ve sun’î rızıktır. Bu kısım ise taahhüd-ü Rabbanî altında değil belki ihsana tabidir. Kâh verir kâh vermez.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+“И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (11:6) Тук прехраната на всички хора и животни се поставя под грижата на Всеславния Господ и се обезпечава от Него, както и в следното знамение:
-Bu ikinci rızıkta, bahtiyar odur ki medar-ı saadet ve lezzet olan iktisat ve kanaatle sa’y-i helâli, bir nevi ibadet ve rızık için bir fiilî dua bilerek müteşekkirane ve minnettarane o ihsanı kabul edip hayatını saadetkârane geçirir.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+وَكَاَيِّن۟ مِن۟ دَٓابَّةٍ لَا تَح۟مِلُ رِز۟قَهَا اَللّٰهُ يَر۟زُقُهَا وَاِيَّاكُم۟ وَ هُوَ السَّمٖيعُ ال۟عَلٖيمُ
-Ve bedbaht odur ki medar-ı şakavet ve hasaret ve elem olan israf ve hırs ile sa’y-i helâli bırakarak, her kapıya başvurup tembelkârane ve zalimane ve müştekiyane hayatını geçirir, belki öldürür.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+“И колко твари има, които не си набавят препитанието – Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (29: 60) Знамението доказва и обявява, че както е видно, Всеславния Аллах е Онзи, Който носи отговорността за прехраната на клетниците, слабите, безпомощните и други неспособни да се сдобият с него. Той им го изпраща откъдето не са и предполагали, от източници, за които не им е и хрумвало, дори от неведомото, дори от нищо. Така например насекомите в морските дълбини се хранят от нищо; за всички малки рожби препитанието идва откъдето не предполагат; на всички животни Всеславния е гарантирал прехраната и действително за тях Той изразходва средства направо от неведомото, както се вижда всяка пролет; дори препитанието на запленените от причинността им се изпраща от Всеславния под воала на причините и никой друг не ги храни. Тези коранични знамения и наблюдавани явления разкриват, доказват и оповестяват кой осигурява препитанието. Множество други знамения и безчет свидетелства във вселената сочат категорично и без колебания, че всяко живо създание расте, отглеждано под милосърдното крило на единствен и единосъщ всевелик Осигурител на прехрана.
-Nasıl ki mide bir rızık ister, öyle de kalp ve ruh ve akıl ve göz ve kulak ve ağız gibi insanın latîfeleri ve duyguları dahi Rezzak-ı Rahîm’den rızıklarını isterler ve müteşekkirane alırlar. Her birisine ayrı ayrı ve onlara lâyık ve onları memnun ve mütelezziz eden rızıkları, hazine-i rahmetten ihsan edilir. Belki Rezzak-ı Rahîm, onlara daha geniş rızık vermek için göz ve kulak, kalp ve hayal ve akıl gibi o latîfelerin her birisini, hazine-i rahmetinin birer anahtarı hükmünde yaratmış.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието.
-Mesela göz, kâinat yüzündeki hüsün ve cemal gibi kıymettar cevher hazinelerinin bir anahtarı olduğu misillü ötekiler dahi her biri birer âlemin anahtarı olur, iman ile istifade eder.
-</div>
+Силата на могъществото, волята и ума, която поражда предимно алчност, водеща към загуба, насочва почувствалите тази сила учени мъже към смирение и нещо подобно на просия, докато отсъствието на увенчано с упование могъщество отправя повечето обикновени и не особено умни хора към богатството и заможността, и дори популярна мъдрост гласи:
+كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا
+“Колко и колко учени са изнемогвали от теориите си, и колко, и колко невежи си срещал в доволство!” Това доказва, че творенията не получават и не намират законосъобразното препитание чрез силата на своите способности и избор, а само им го дава с милосърдие Някой, Който приема труда и усилията им, и им го отпуска с добрина от жалост и състрадание Някой трогнат от нуждите и бедността им.
+Но препитанието бива два вида:
+'''Първият:''' истинската и естествената насъщна прехрана, гарантирана от Даряващия препитание и така отмерена, че запасите в човешкото тяло под формата на мазнини или други вещества да осигурят оцеляване и запазване на живота повече от двайсет дни, без да се поглъща никаква храна. Смъртта на онези, които умират уж от глад, преди да са изминали двайсет или трийсет дни и да са се изчерпали естествените им запаси, не настъпва поради липса на препитание, а се причинява от болест вследствие на лоши привички и нарушаване на обичайния стереотип.
+'''Вторият:''' метафоричното и изкуствено препитание, което се превръща в необходимост, след като човек се пристрасти към него по силата на навика, прекаляването и злоупотребата. Този вид е извън рамките на гарантираното и обезпеченото, но зависи от благодеянието на Преславния, което може или да се въздаде, или да се възпре.
+Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за съществуване. Такъв човек прекарва живота си в доволство и приема милостинята с признателност и благодарност.
+Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва.
+Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване.
+Например окото е ключ за съкровищниците със скъпоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата.
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
 <nowiki>*</nowiki> * *
-</div>
 <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">