Dördüncü Hakikat olan Otuzüçüncü Mertebe/bg: Revizyonlar arasındaki fark

    Risale-i Nur Tercümeleri sitesinden
    ("Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за същ..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
    ("<nowiki>*</nowiki> * *" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
     
    (Aynı kullanıcının aradaki bir diğer değişikliği gösterilmiyor)
    40. satır: 40. satır:
    Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва.
    Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване.
    Nasıl ki mide bir rızık ister, öyle de kalp ve ruh ve akıl ve göz ve kulak ve ağız gibi insanın latîfeleri ve duyguları dahi Rezzak-ı Rahîm’den rızıklarını isterler ve müteşekkirane alırlar. Her birisine ayrı ayrı ve onlara lâyık ve onları memnun ve mütelezziz eden rızıkları, hazine-i rahmetten ihsan edilir. Belki Rezzak-ı Rahîm, onlara daha geniş rızık vermek için göz ve kulak, kalp ve hayal ve akıl gibi o latîfelerin her birisini, hazine-i rahmetinin birer anahtarı hükmünde yaratmış.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Например окото е ключ за съкровищниците със скъпоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата.
    Mesela göz, kâinat yüzündeki hüsün ve cemal gibi kıymettar cevher hazinelerinin bir anahtarı olduğu misillü ötekiler dahi her biri birer âlemin anahtarı olur, iman ile istifade eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <nowiki>*</nowiki> * *
    <nowiki>*</nowiki> * *
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">

    09.16, 12 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

    Diğer diller:

    От ВЕЛИКОТО ЗНАМЕИИЕ:

    Четвъртата истина, която е трийсет и третата степен: истината за милосърдието и даряването на препитание

    Тоест предоставянето на препитание на всички живи същества и особено на дарените с дух, най-вече на безпомощните и слабите сред тях, и главно на децата и малките, по цялата земя, в недрата й, във въздуха, в морето, осигуряването с пълно съчувствие и състрадание на цялата им прехрана, независимо дали е материална - за стомаха, или духовна - за сърцето. А храните се получават от елементарна суха пръст и от твърди като кост и сухи късчета дърво, при това най-приятното препитание е извлечено измежду кръв и мръсотия и огромни количества храна са произведени от твърдо като кост зрънце, което не тежи и грам. Нормираното получаване на всичко това пред очите ни в съответното му време, без да бъде забравен някой или да се допусне объркване или грешка, е именно истината за препитанието от неведома ръка.

    В едно от кораничните знамения е казано:

    اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ

    “Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.” (51:58)

    Да, в това знамение осигуряването на средствата за съществуване и на препитанието се ограничава в правомощията единствено на Всеславния и Всевишния, както е казано и в друго коранично знамение:

    وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا وَيَع۟لَمُ مُس۟تَقَرَّهَا وَمُس۟تَو۟دَعَهَا كُلٌّ فٖى كِتَابٍ مُبٖينٍ

    “И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (11:6) Тук прехраната на всички хора и животни се поставя под грижата на Всеславния Господ и се обезпечава от Него, както и в следното знамение:

    وَكَاَيِّن۟ مِن۟ دَٓابَّةٍ لَا تَح۟مِلُ رِز۟قَهَا اَللّٰهُ يَر۟زُقُهَا وَاِيَّاكُم۟ وَ هُوَ السَّمٖيعُ ال۟عَلٖيمُ

    “И колко твари има, които не си набавят препитанието – Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (29: 60) Знамението доказва и обявява, че както е видно, Всеславния Аллах е Онзи, Който носи отговорността за прехраната на клетниците, слабите, безпомощните и други неспособни да се сдобият с него. Той им го изпраща откъдето не са и предполагали, от източници, за които не им е и хрумвало, дори от неведомото, дори от нищо. Така например насекомите в морските дълбини се хранят от нищо; за всички малки рожби препитанието идва откъдето не предполагат; на всички животни Всеславния е гарантирал прехраната и действително за тях Той изразходва средства направо от неведомото, както се вижда всяка пролет; дори препитанието на запленените от причинността им се изпраща от Всеславния под воала на причините и никой друг не ги храни. Тези коранични знамения и наблюдавани явления разкриват, доказват и оповестяват кой осигурява препитанието. Множество други знамения и безчет свидетелства във вселената сочат категорично и без колебания, че всяко живо създание расте, отглеждано под милосърдното крило на единствен и единосъщ всевелик Осигурител на прехрана.

    Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието.

    Силата на могъществото, волята и ума, която поражда предимно алчност, водеща към загуба, насочва почувствалите тази сила учени мъже към смирение и нещо подобно на просия, докато отсъствието на увенчано с упование могъщество отправя повечето обикновени и не особено умни хора към богатството и заможността, и дори популярна мъдрост гласи:

    كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا

    “Колко и колко учени са изнемогвали от теориите си, и колко, и колко невежи си срещал в доволство!” Това доказва, че творенията не получават и не намират законосъобразното препитание чрез силата на своите способности и избор, а само им го дава с милосърдие Някой, Който приема труда и усилията им, и им го отпуска с добрина от жалост и състрадание Някой трогнат от нуждите и бедността им.

    Но препитанието бива два вида:

    Първият: истинската и естествената насъщна прехрана, гарантирана от Даряващия препитание и така отмерена, че запасите в човешкото тяло под формата на мазнини или други вещества да осигурят оцеляване и запазване на живота повече от двайсет дни, без да се поглъща никаква храна. Смъртта на онези, които умират уж от глад, преди да са изминали двайсет или трийсет дни и да са се изчерпали естествените им запаси, не настъпва поради липса на препитание, а се причинява от болест вследствие на лоши привички и нарушаване на обичайния стереотип.

    Вторият: метафоричното и изкуствено препитание, което се превръща в необходимост, след като човек се пристрасти към него по силата на навика, прекаляването и злоупотребата. Този вид е извън рамките на гарантираното и обезпеченото, но зависи от благодеянието на Преславния, което може или да се въздаде, или да се възпре.

    Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за съществуване. Такъв човек прекарва живота си в доволство и приема милостинята с признателност и благодарност.

    Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва.

    Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване.

    Например окото е ключ за съкровищниците със скъпоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата.

    * * *

    Ey israflı, iktisadsız.. ey zulümlü, adaletsiz.. ey kirli, nezafetsiz bedbaht insan! Bütün kâinatın ve bütün mevcudatın düstur-u hareketi olan iktisad ve nezafet ve adaleti yapmadığından, umum mevcudata muhalefetinle, manen onların nefretlerine ve hiddetlerine mazhar oluyorsun. Neye dayanıyorsun ki; umum mevcudatı zulmünle, mizansızlığınla, israfınla, nezafetsizliğinle kızdırıyorsun?

    Evet İsm-i Hakîm'in cilve-i a'zamından olan hikmet-i âmme-i kâinat, iktisad ve israfsızlık üzerinde hareket ediyor; iktisadı emrediyor.

    * * *