Yirmi Beşinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark

    Risale-i Nur Tercümeleri sitesinden
    ("Болни човече, който се оплакваш, знай, че нямаш право на това, а трябва да си признателен и трябва да си търпелив, защото твоето битие, твоите органи и системи не ти принадлежат – не си ги произвел сам и не си ги купил от никоя фирма или завод. Следовател..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
    Değişiklik özeti yok
     
    (Aynı kullanıcının aradaki diğer 118 değişikliği gösterilmiyor)
    45. satır: 45. satır:
    вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от милосърдния си Творец, прибягва до Неговото покровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.
    вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от милосърдния си Творец, прибягва до Неговото покровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.


    <div class="mw-translate-fuzzy">
    Да, съществуват достоверни изказвания на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оплаква от Всевишния Аллах.(<ref>Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Когато Аллах изпитва раб мюсюлманин чрез беда в тялото му, Аллах, Всемогъи (ия и Преславния, казва: “Запиши благочестивите му дела!” Ако го излекува, Той го измива и пречиства, а ако го прибере, го опрои)ава и се смилява над него.” (добър хадис, разказан от Ахмед – Сахих ал-джами ас-сагир, 256)</ref>) Няколко автентични сведения и правдиви открития дори потвърждават, че за част от благодарните и търпеливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените – на цял ден.
    Да, съществуват достоверни изказвания на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оплаква от Всевишния Аллах.(<ref>Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Когато Аллах изпитва раб мюсюлманин чрез беда в тялото му, Аллах, Всемогъи{ия и Преславния, казва: “Запиши благочестивите му дела!” Ако го излекува, Той го измива и пречиства, а ако го прибере, го опрои{ава и се смилява над него.” (добър хадис, разказан от Ахмед – Сахих ал-джами ас-сагир, 256)</ref>) Няколко автентични сведения и правдиви открития дори потвърждават, че за част от благодарните и търпеливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените – на цял ден.
    </div>


    Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!
    Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!
    67. satır: 65. satır:
    Болни човече, който се оплакваш, знай, че нямаш право на това, а трябва да си признателен и трябва да си търпелив, защото твоето битие, твоите органи и системи не ти принадлежат – не си ги произвел сам и не си ги купил от никоя фирма или завод. Следователно те са чужда собственост. Владетелят на тези неща се разпорежда във владението си, както желае.
    Болни човече, който се оплакваш, знай, че нямаш право на това, а трябва да си признателен и трябва да си търпелив, защото твоето битие, твоите органи и системи не ти принадлежат – не си ги произвел сам и не си ги купил от никоя фирма или завод. Следователно те са чужда собственост. Владетелят на тези неща се разпорежда във владението си, както желае.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Това бе изложено с пример в Двайсет и шесто слово, посветено на съдбата. Ето примера.
    Yirmi Altıncı Söz’de denildiği gibi mesela gayet zengin, gayet mahir bir sanatkâr; güzel sanatını, kıymettar servetini göstermek için miskin bir adama modellik vazifesini gördürmek maksadıyla, bir ücrete mukabil, bir saatçik zamanda, murassa ve gayet sanatlı diktiği bir gömleği, bir hulleyi o fakire giydirir. Onun üstünde işler ve vaziyetler verir. Hârika enva-ı sanatını göstermek için keser, değiştirir, uzaltır, kısaltır. Acaba şu ücretli miskin adam, o zata dese: “Bana zahmet veriyorsun, eğilip kalkmakla verdiğin vaziyetten bana sıkıntı veriyorsun, beni güzelleştiren bu gömleği kesip kısaltmakla güzelliğimi bozuyorsun.” demeye hak kazanabilir mi? Merhametsizlik, insafsızlık ettin diyebilir mi?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Богат и изкусен производител възлага на някой бедняк срещу определено възнаграждение да работи за него един час като модел. За да покаже изящното си производство и значимото си богатство, той облича човека във везана риза, която сам е ушил, и в бляскава инкрустирана одежда, изтъкана от него с изключителна красота и майсторство. Творецът работи над произведението си, демонстрира различни положения и форми, за да разкрие чудесата на своето изкуство и шедьоврите на своя талант – реже, подменя, удължава, скъсява и т.н. Как мислиш, има ли право този нает бедняк да каже на твореца майстор: “Изморяваш ме, обременяваш ме, притесняваш ме, като искаш ту да се наведа, ту да се изправя. Със своето рязане и скъсяване разваляш бляскавото изящество на ризата, която краси снагата ми и разхубавява тялото ми. Ти ме угнетяваш и не си справедлив към мен.
    İşte aynen bu misal gibi Sâni’-i Zülcelal sana ey hasta! Göz, kulak, akıl, kalp gibi nurani duygularla murassa olarak giydirdiği cisim gömleğini, esma-i hüsnasının nakışlarını göstermek için çok hâlât içinde seni çevirir ve çok vaziyetlerde seni değiştirir. Sen açlıkla onun Rezzak ismini tanıdığın gibi Şâfî ismini de hastalığınla bil. Elemler, musibetler bir kısım esmasının ahkâmını gösterdikleri için onlarda hikmetten lem’alar ve rahmetten şuâlar ve o şuâat içinde çok güzellikler bulunuyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Такова е положението и по отношение на превеликия Творец, пречист е Той и всевишен – “На Аллах принадлежи върховният идеал” Той те облича, болни човече, в одеждата на тялото и влага в него инкрустираните сияйни сетивни органи – окото, ухото, разума. За да разкрие гравюрите на Най-прекрасните Си имена, Той те изменя в рамките на многообразни положения и те поставя в различни условия. Както се запознаваш с името Му Вседаряваиуия препитание (Ар-Раззак), вкусвайки горчивината на глада, така научаваш за името му Лечителя (Аш-Шафи) чрез болестта. С оглед на това, че част от Най-прекрасните Му имена се изявяват чрез болките и се разкриват чрез бедите, в тях се съдържат проблясъците на мъдростта, лъчите на милосърдието и сиянията на красотата.
    Eğer perde açılsa tevahhuş ve nefret ettiğin hastalık perdesi arkasında, sevimli güzel manaları bulursun.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако се вдигне воалът зад твоята болест, от която се страхуваш и която мразиш, ще установиш, че зад нея е скрито приятно за теб, дълбоко, красиво и обичано съдържание.
    == Beşinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Beşinci_Deva"></span>
    Ey maraza müptela hasta! Bu zamanda tecrübemle kanaatim gelmiştir ki '''hastalık bazılara bir ihsan-ı İlahîdir, bir hediye-i Rahmanîdir.''' Bu sekiz dokuz senedir, liyakatsiz olduğum halde, bazı genç zatlar, hastalık münasebetiyle dua için benimle görüştüler. Dikkat ettim ki hangi hastalıklı genci gördüm, sair gençlere nisbeten âhiretini düşünmeye başlıyor. Gençlik sarhoşluğu yok. Gaflet içindeki hayvanî hevesattan bir derece kendini kurtarıyor. Ben de bakıyordum, onların tahammül dâhilindeki hastalıklarını bir ihsan-ı İlahî olduğunu ihtar ederdim. Derdim ki: “Kardeşim, senin bu hastalığının aleyhinde değilim, hastalık için sana karşı bir şefkat hissedip acımıyorum ki dua edeyim. Hastalık seni tam uyandırıncaya kadar sabra çalış ve hastalık, vazifesini bitirdikten sonra Hâlık-ı Rahîm inşâallah sana şifa verir.”
    == ПЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Човече, подложен на изпитание чрез болестта, от опита ми през това време напълно и докрай се убедих, че тя е вид Божие благодеяние и Всемилостиво напътствие за част от хората. (<ref> Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Онзи, за когото Аллах иска благо, страда от Него.” (хадис, предаден от ал-Бухари и Малик) - Б. пр.</ref>) Въпреки че не съм достоен за това, през тези осем или девет години някои младежи се обърнаха към мен да се моля за тях, защото ги е сполетяла болест. Забелязах, че който е в такова състояние, той повече мисли и си спомня за отвъдния живот, и не е опиянен от нехайството на младостта, а остава донякъде защитен под мъките и страданията на болестта, и запазва душата си от животинските страсти. Напомнях им, че според мен тези им болести – в рамките на способността им да търпят – са само Божие добротворство и дар от Него, Преславния. Казвах: “Братко, аз не съм против и срещу твоята болест, така че не чувствам състрадание и жалост към теб, за да отправя зов в твоя полза. Опитай се да понасяш търпеливо и да устояваш пред страданието, докато оздравееш и дойдеш на себе си! След като болестта изпълни задачите си, Милосърдният Творец ще те излекува, ако е пожелал.”
    Hem derdim: “Senin bir kısım emsalin sıhhat belasıyla gaflete düşüp, namazı terk edip, kabri düşünmeyip, Allah’ı unutup, bir saatlik hayat-ı dünyeviyenin zâhirî keyfi ile hadsiz bir hayat-ı ebediyesini sarsar, zedeler belki de harap eder. Sen hastalık gözüyle, herhalde gideceğin bir menzilin olan kabrini ve daha arkasında uhrevî menzilleri görürsün ve onlara göre davranıyorsun. Demek senin için hastalık, bir sıhhattir. Bir kısım emsalindeki sıhhat, bir hastalıktır.”
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Казвах също: “Част от подобните на теб разклащат и дори разрушават вечния си живот заради мнима наслада, продължила около един мимолетен земен час. Така е, защото вървят безразлични в нехайство, произтичащо от изпитанието на здравето, изоставят молитвата, забравят смъртта, пренебрегват Всемогъщия и Превеликия Аллах. А ти виждаш с окото на болестта гроба – неизбежния ти дом – и прозираш оттатък него другите отвъдни жилища. Действията и поведението ти се ръководят от това. Следователно болестта ти е само нещо от рода на здраве за теб, а здравето, на което се радва част от себеподобните ти, е болест.”
    == Altıncı Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Altıncı_Deva"></span>
    Ey elemden teşekki eden hasta! Senden soruyorum, geçmiş ömrünü düşün ve o ömürde geçmiş lezzetli safa günleri ve bela ve elemli vakitlerini tahattur et. Herhalde ya “Oh!” ya “Âh!” diyeceksin. Yani, ya “Elhamdülillah şükür.” veyahut “Vâ-hasretâ, vâ-esefâ!” kalbin veya lisanın diyecek.
    == ШЕСТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, който се оплакваш от страданието, моля те да възстановиш в съзнанието си своя отминал живот – да си спомниш за сладките и приятни дни, за мъчителните и ~орчиви времена. Няма съмнение, че ще произнесеш на глас или наум: “Ах!” или “Ох!”, или дълбоко ще въздъхнеш и ще кажеш: “Слава на Аллах и признателност!”, или ще простенеш: “Горко ми! Тежко ми!”
    Dikkat et, sana “Oh elhamdülillah şükür.” dediren, senin başından geçmiş elemler, musibetlerin düşünmesi, bir manevî lezzeti deşiyor ki senin kalbin şükreder. Çünkü elemin zevali, lezzettir. O elemler, o musibetler zevaliyle, ruhta bir lezzet irsiyet bırakmış ki düşünmekle deşilse ruhtan bir lezzet akıyor, şükürler takattur ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Забележи как при мисълта за болките и бедите, от които преди си страдал, те обзема духовна наслада и сърцето ти се разтуптява с прославата: “Хвала на Аллах и признателност Нему!” Така е, защото изчезването на болката поражда наслада и чувство за облекчение. Когато страданията и нещастията престанат, те засаждат в духа скрита радост. Щом човек помисли за нея, тя излиза от убежището си и потича блаженство и ликуване, което се излива в благодарност и прослава на Аллах.
    Sana “Vâ-esefâ, vâ-hasretâ!” dedirten, eski zamanda geçirdiğin lezzetli ve safalı o hallerdir ki zevalleriyle, senin ruhunda daimî bir elem irsiyet bırakıp, ne vakit düşünsen o elem yine deşiliyor, esef ve hasret akıtıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    А състоянията на удоволствие и безметежност, които си преживял, сега те карат да крещиш от болка: “Горко ми! Тежко ми!”. Когато отминат, засаждат в духа ти спотаена и постоянна болка. Спазмите на страданието се надигат отново и отново при най-малката мисъл за отсъствието на насладите и бликват сълзите на тъгата и скръбта.
    Madem bir günlük gayr-ı meşru lezzet, bazen bir sene manevî elem çektiriyor. Ve muvakkat bir günlük hastalıkla gelen elem, çok günler manevî lezzet-i sevapla beraber, zevalindeki halâs ve kurtulmaktan gelen manevî lezzet vardır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Непозволеното удоволствие, което човек изпитва за един ден, понякога го кара да вкусва душевна болка цяла година, а болката, изтърпяна през един ден мимолетно боледуване, осигурява насладата на няколко дена възмездие наред с удоволствието на оздравяването.
    Senin başındaki şimdilik bu muvakkat hastalığın neticesi ve içyüzündeki sevabı düşün “Bu da geçer yahu!” de, şekva yerinde şükret.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато това е така, помни добре резултата от краткотрайното боледуване, което те мъчи, мисли за лелеяната награда, вложена в протичането му, настойчиво благодари, пренебрегвай оплакванията и си казвай: “Човече, всичко отминава!”
    == Altıncı Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Altıncı_Deva"></span>
    (Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Fıtrî bir surette bu lem’a tahattur ettiğinden altıncı mertebede iki deva yazılmış. Fıtrîliğine ilişmemek için öylece bıraktık belki bir sır vardır diye değiştirmedik.</ref>)
    == ШЕСТИ ЛЕК (II) ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    (<ref>Този проблясък се появи съвсем естествено, без никаква преднамереност и без усилия. Така в шестата степен бяха включени две лекарства. Като се въздържахме от намеса в естествеността на изложението, го запазихме в първоначалния му вид и не се осмелихме да нанесем корекции от страх, че в случая се крие мистерия. – Б. а.</ref>)
    Ey dünya zevkini düşünüp hastalıktan ızdırap çeken kardeşim! Bu dünya eğer daimî olsa idi ve yolumuzda ölüm olmasaydı ve firak ve zevalin rüzgârları esmeseydi ve musibetli, fırtınalı istikbalde manevî kış mevsimleri olmasaydı; ben de seninle beraber senin haline acıyacaktım. Fakat madem dünya bir gün bize haydi dışarı diyecek, feryadımızdan kulağını kapayacak, o bizi dışarı kovmadan biz bu hastalıklar ikazatıyla şimdiden onun aşkından vazgeçmeliyiz. O bizi terk etmeden, kalben onu terke çalışmalıyız.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Братко, който се разстройваш от болестта, щом се сетиш за вкуса и насладите на земния живот! Ако мирският свят наистина е дълготраен, ако смъртта действително е отстранена от пътя ни, ако отсега нататък ураганите на раздялата и изчезването престанат да бушуват, ако бъдещето, вихрещо събития, спре да носи духовна зима, бих застанал на твоя страна и бих те оплакал за състоянието ти. Но докато земният живот продължава да ни гони оттук (“Хайде, вървете си!”), глух за виковете ни и безразличен към молбите ни за помощ, би трябвало още отсега, преди да ни е натирил и прокудил, да се откажем от любовта и увлечението си по него чрез пробуждащите ни болести и чрез стремежа сърцето и съзнанието ни да се освободят от този свят, преди той да се е освободил от нас.
    Evet, hastalık bu manayı bize ihtar edip der ki: '''“Senin vücudun taştan, demirden değildir. Belki daima ayrılmaya müsait muhtelif maddelerden terkip edilmiştir. Gururu bırak, aczini anla, mâlikini tanı, vazifeni bil, dünyaya ne için geldiğini öğren!”''' kalbin kulağına gizli ihtar ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, като ни напомня този прекрасен и дълбок смисъл, болестта ни шепне в най-съкровените и интимни кътчета на душата: “Ти не си създаден от камък и желязо, а от разнообразни материали, комбинирани у теб и напълно пригодни за разпадане, разлагане и разчленяване начаса. Остави самозаблудата, разбери безсилието си, познай своя Творец, вникни във функцията си и научи каква мъдрост и цел са вложени в идването ти на земята.
    Hem madem dünyanın zevki, lezzeti devam etmiyor. Hususan meşru olmazsa hem devamsız hem elemli hem günahlı oluyor. O zevki kaybettiğinden hastalık bahanesiyle ağlama; bilakis hastalıktaki manevî ibadet ve uhrevî sevap cihetini düşün, zevk almaya çalış.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, докато удоволствията и насладите на земния живот продължават да бъдат нетрайни, особено ако са непозволени, и нещо повече – да пораждат в душата страдание и да навличат грях и престъпление, не плачи, че си ги изгубил, аргументирайки се с болестта, а размишлявай за смисъла на духовното богослужене, което се съдържа в нея, и за отвъдното възмездие, скрито за теб в мъката, и се стреми да получиш това чисто и неподправено блаженство.
    == Yedinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Yedinci_Deva"></span>
    Ey sıhhatinin lezzetini kaybeden hasta! Senin hastalığın sıhhatteki nimet-i İlahiyenin lezzetini kaçırmıyor bilakis tattırıyor, ziyadeleştiriyor. Çünkü bir şey devam etse tesirini kaybeder. Hattâ ehl-i hakikat müttefikan diyorlar ki: اِنَّمَا ال۟اَش۟يَاءُ تُع۟رَفُ بِاَض۟دَادِهَا yani “Her şey zıddıyla bilinir.” Mesela, karanlık olmazsa ışık bilinmez, lezzetsiz kalır. Soğuk olmazsa hararet anlaşılmaz, zevksiz kalır. Açlık olmazsa yemek lezzet vermez. Mide harareti olmazsa su içmesi zevk vermez. İllet olmazsa âfiyet zevksizdir. Maraz olmazsa sıhhat lezzetsizdir.
    == СЕДМИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, изгубил дара на здравето, твоето страдание не отнема сладостта на тази Божия благодат. Напротив, болестта ти позволява да вкусиш по-силно щастието да си здрав, да почувстваш колко е приятно изцеляването, да усетиш още повече удоволствието от липсата на оплаквания. Така е, защото всяко нещо губи стойността и въздействието си, когато се запази в едно и също състояние, без да се променя. Радетелите на истината дори приемат като безспорен факта, че “нещата напълно се осъзнават единствено чрез техните противоположности”.
    Madem Fâtır-ı Hakîm insana her çeşit ihsanını ihsas etmek ve her bir nevi nimetini tattırmak ve insanı daima şükre sevk etmek istediğini, şu kâinatta çeşit çeşit hadsiz enva-ı nimeti tadacak tanıyacak derecede gayet çok cihazat ile insanı teçhiz etmesi gösteriyor ki elbette sıhhat ve âfiyeti verdiği gibi; hastalıkları, illetleri, dertleri de verecektir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Например ако липсваше мракът, не бихме могли да осъзнаем светлината и да почувстваме нейната сладост. Ако го нямаше студът, не бихме разбрали колко хубава е топлината. Ако не изпитвахме глад, храната не би ни дала приятен вкус и наслада. Ако организмът не страдаше от жажда, утоляването с вода не би ни донесло блаженство. Ако липсваха оплаквания, изцеляването им не би породило радост. Ако нямаше болест, бихме останали безразлични към здравето.
    Senden soruyorum: “Bu hastalık senin başında veya elinde veya midende olmasaydı sen; başın, elin, midenin sıhhatindeki lezzetli, zevkli nimet-i İlahiyeyi hissedip şükreder miydin? Elbette şükür değil belki düşünmeyecektin; şuursuz, o sıhhati gaflete belki sefahete sarf ederdin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Когато Всемогъщият Творец е поискал човек да почувства многообразните Му добрини и го е накарал да ги усеща и да вкусва различните Му благодеяния, Той го е снабдил с изключително обилие от органи за възприемане на хилядите Му дарове. Тогава би трябвало да изпрати свише и болестите, недъзите и неразположенията, както оказва милост и удостоява със здраве и добро състояние.
    == Sekizinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Питам те в името на Аллах: “Ако не бе болестта, засегнала главата, ръката или стомаха ти, щеше ли да си способен да усетиш сладостта, скрита в здравето, което е разпростряло сянката си над тези органи? И би ли могъл да вкусиш Божията благодат, въплътена в този дар? Напротив, щеше да забравиш за него вместо да си признателен. Или щеше до глупост несъзнателно да го прахосаш чрез прекомерността на нехайството.”
    Ey âhiretini düşünen hasta! '''Hastalık, sabun gibi günahların kirlerini yıkar, temizler.''' Hastalıklar, keffaretü’z-zünub olduğu hadîs-i sahih ile sabittir. Hem hadîste vardır ki: “Ermiş ağacı silkmekle nasıl meyveleri düşer, imanlı bir hastanın titremesi de öyle günahları silker.”
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Sekizinci_Deva"></span>
    '''Günahlar, hayat-ı ebediyede daimî hastalıklardır.''' Bu hayat-ı dünyevîde dahi kalp, vicdan, ruh için manevî hastalıklardır. Sen eğer sabredip şekva etmezsen şu muvakkat bir hastalık ile daimî pek çok hastalıklardan kurtuluyorsun.
    == ОСМИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, който не забравяш отвъдния свят, твоята болест действа като сапун – отмива от теб мръсотията, премахва греховете ти и те пречиства от провиненията. Потвърдено е, че болестите са изкупление за греховете и простъпките. В достоверен хадис се казва: ~Винаги щом мюсюлманин го порази страдание, Аллах снема от него греховете му, както окапват листата на дърво.”
    Eğer günahları düşünmüyorsan yahut âhireti bilmiyorsan veya Allah’ı tanımıyorsan sende öyle dehşetli bir hastalık var ki milyon defa sendeki bu küçük hastalıktan daha büyüktür. Ondan feryat et.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така е, защото греховете са вечни болести в безсмъртния живот, а на този свят те пораждат духовни болести на сърцето, съвестта и душата. Ако си търпелив и не се оплакваш, чрез своето страдание се избавяш от твърде много нескончаеми болести,
    Çünkü bütün dünyanın mevcudatıyla kalbin, ruhun ve nefsin alâkadardır. Mütemadiyen firak ve zeval ile o alâkalar kesilip sende hadsiz yaralar açılır. Bâhusus âhireti bilmediğin için ölümü idam-ı ebedî tahayyül ettiğinden –âdeta– güya yara bere içinde, dünya kadar hastalıklı bir vücudun var.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    а ако се отвличаш от греховете си, забравяш отвъдния свят и си нехаен към своя Господ, твърдя, че ще те сполети опасна болест – милион пъти по-опасна, по-губителна и по-страшна от сегашните мимолетни временни болести. Бягай от нея и крещи,
    İşte en evvel hadsiz yaralı ve hastalıklı bu büyük manevî vücudun hadsiz hastalıklarına kat’î ilaç ve kat’î şifa verici bir tiryak olan iman ilacını aramak ve itikadını düzeltmek gerektir ki o ilacı bulmakta en kısa yol, bu maddî hastalığın yırttığı gaflet perdesinin altında sana gösterdiği aczin ve zaafın penceresiyle, bir Kadîr-i Zülcelal’in kudretini ve rahmetini tanımaktır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    защото сърцето, духът и душата ти са изцяло обвързани с всички налични творения в този свят. Тези връзки постоянно се отсичат с мечовете на раздялата и изчезването, което отваря у теб дълбоки рани, особено когато поради липса на знание за отвъдния свят си въобразяваш, че смъртта е окончателно ликвидиране. Раните и уврежданията обикновено те превръщат сякаш в болно тяло, голямо колкото цялата земя.
    '''Evet Allah’ı tanımayanın, dünya dolusu bela başında vardır. Allah’ı tanıyanın dünyası nurla ve manevî sürurla doludur.''' Derecesine göre iman kuvvetiyle hisseder. Bu imandan gelen manevî sürur ve şifa ve lezzet altında, cüz’î maddî hastalıkların elemi erir, ezilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Това налага преди всичко да потърсиш начини за пълно излекуване и за реално оздравяване на твоя огромен духовен организъм, терзан от безгранични болести и от безчет рани. Не мисля, че ще откриеш изход в друго освен в излекуване на вярата и в прибягване до нейния целебен балсам. И знай, че най-краткият път за достигане на това лечение е надникването през прозорците на безсилието и бедността, които се разтварят, след като физическата болест разкъса завесата на небрежността, и които прерязват човека. Тогава ще стигнеш до знанието за могъществото на Всемогъщия, Владетеля на величието, и за всеобхватното Му милосърдие.
    == Dokuzuncu Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, онзи, който няма знание за Аллах, носи на плещите си грижи и беди, необятни като земята и нейното съдържание. А който познава своя Господ, земният му живот се изпълва със светлина и духовна радост. Така той чувства в себе си наличната сила на вярата (всеки според собствената си степен). Да, болката, произтичаща от вторичните физически болести, се разтопява и става на прах под пороя на духовната радост и на сладкото изцеление в резултат на вярата.
    Ey Hâlık’ını tanıyan hasta! Hastalıklardaki elem ve tevahhuş ve korkmak ise hastalık bazen ölüme vesile olduğu cihetindendir. Ölüm, nazar-ı gaflet ve zâhirî cihetinde dehşetli olduğundan ona vesile olabilen hastalıklar korkutuyor, telaş veriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Dokuzuncu_Deva"></span>
    Evvela: Bil ve kat’î iman et ki: “Ecel mukadderdir, tagayyür etmez.” Çok ağır hastaların başında ağlayanlar ve sıhhatleri yerinde olanlar ölmüşler, o ağır hastalar şifa bulup yaşamışlar.
    == ДЕВЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, вярващ в своя Творец, причината да страдаш от болестите, да се страхуваш и да се плашиш от тях произтича от това, че те понякога водят до смърт и гибел. Понеже очите на нехайството виждат смъртта като външно ужасяваща и страховита, болестите, които могат да я причинят, пораждат тревога и безпокойство.
    Sâniyen: Ölüm, sureten göründüğü gibi dehşetli değil. Çok risalelerde gayet kat’î, şeksiz, şüphesiz bir surette, Kur’an-ı Hakîm’in verdiği nur ile ispat etmişiz ki ehl-i iman için ölüm:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Затова знай първо – и вярвай непоколебимо, – че житейският срок е предопределен и не се променя. Случва се да починат ридаещите над някой в предсмъртен хрип, въпреки че са се радвали на здраве и благополучие, а болните, чието състояние е било тежко и са се намирали в опасност, са оздравявали и са живели дълго след това.
    Vazife-i hayat külfetinden bir terhistir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Второ: смъртта не е страшна сама по себе си, както ни изглежда във външния си облик. С вдъхновение от светлината на Свещения Коран в много наши послания доказахме категорично, без да оставим никакво съмнение и колебание, че за вярващия смъртта е демобилизация, приключване на функциите и край на житейските трудности;
    Hem dünya meydanındaki imtihanda, talim ve talimat olan ubudiyetten bir paydostur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    освобождаване от робството
    Hem öteki âleme gitmiş yüzde doksan dokuz ahbap ve akrabasına kavuşmak için bir vesiledir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    – от обучението и тренировката на земното поле за изпитания;
    Hem hakiki vatanına ve ebedî makam-ı saadetine girmeye bir vasıtadır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    преходна врата за среща с деветдесет и девет процента от любимите хора и от приятелите, отпътували в отвъдния свят;
    Hem zindan-ı dünyadan bostan-ı cinana bir davettir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    начин да се влезе в простора на истинската родина и на вечното местопребиваване за несекващо блаженство;
    Hem Hâlık-ı Rahîm’inin fazlından kendi hizmetine mukabil ahz-ı ücret etmeye bir nöbettir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    преминаване от земния зандан в градините на Рая;
    Madem ölümün mahiyeti hakikat noktasında budur; ona dehşetli bakmak değil bilakis rahmet ve saadetin bir mukaddimesi nazarıyla bakmak gerektir. Hem ehlullahın bir kısmının ölümden korkmaları, ölümün dehşetinden değildir. Belki daha fazla hayır kazanacağım diye vazife-i hayatın idamesinden kazanacakları hayrat içindir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    задължителен момент за получаване на възнаграждението за свършената работа, което щедро и обилно се лее от благодатната съкровищница на Всемилостивия Творец.
    '''Evet ehl-i iman için ölüm, rahmet kapısıdır. Ehl-i dalalet için zulümat-ı ebediye kuyusudur.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато същността и реалността на смъртта са такива, на нея не бива да се гледа, сякаш е нещо страшно, а трябва да се смята за благовестие на милосърдието и щастието. При това част от поклонниците на Аллах не се страхуват от смъртта, защото е свирепа и сразяваща, а по причина на желанието си да придобият повече добри дела, които да извършат при удължаване на житейската им функция.
    == Onuncu Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, за радетелите на вярата смъртта е вратата на милосърдието, а за радетелите на заблудата е кладенец на вечен мрак.
    Ey lüzumsuz merak eden hasta! Sen, hastalığın ağırlığından merak ediyorsun. O merakın, senin hastalığını ağırlaştırır. Hastalığın hafifleşmesini istersen merak etmemeye çalış. Yani hastalığın faydalarını, sevabını ve çabuk geçeceğini düşün, merakı kaldır, hastalığın kökünü kes.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Onuncu_Deva"></span>
    '''Evet merak, hastalığı ikileştirir; maddî hastalığın altında merak ile manevî bir hastalığı kalbine verir; maddî hastalık ona dayanır, devam eder.''' Eğer teslimiyetle rıza ile hastalığın hikmetini düşünmekle o merak gitse, o maddî hastalığın mühim bir kökü kesilir, hafifleşir, kısmen gider. Hususan evhamla bir dirhem maddî hastalık, bazen merak vasıtasıyla on dirhem kadar büyür. Merak kesilmesiyle, o hastalığın onda dokuzu gider.
    == ДЕСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, който се тревожиш без причина, ти се безпокоиш от тежките стъпки и от силата на болестта, а това увеличава бремето на страданието ти. Ако искаш да го облекчиш, старай се и полагай усилия да преодолееш тревогата. Тоест мисли за ползите от болестта и за наградата, която предстои да получиш за нея, ускорявай стъпките към оздравяването и изтръгвай от себе си корените на безпокойството, за да изтръгнеш болестта от корените й!
    Merak, hastalığı ziyade ettiği gibi hikmet-i İlahiyeyi ittiham ve rahmet-i İlahiyeyi tenkit ve Hâlık-ı Rahîm’inden şekva hükmünde olduğu için aks-i maksadıyla tokat yer, hastalığını ziyadeleştirir. Evet, nasıl ki şükür nimeti ziyadeleştirir öyle de şekva; hastalığı, musibeti tezyid eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, тревогата (нашепванията на сатаната) уголемява и удвоява състоянието ти, защото под стъпките на физическата болест безпокойството поражда в сърцето духовна болест и физическата се задържа, опирайки се на духовната. Ако прогониш тревогата и вълненията, като повериш на Аллах повелята, удовлетвориш се с предопределението от Него и си представяш вложената в страданието мъдрост, физическата болест ще изгуби важно разклонение от корените си, част от нея ще се облекчи и ще изчезне. Когато болестта ти е съпроводена от самовнушения и безпокойства, е възможно в резултат на тревогата една стотна част от тези заблуди да нарасне десет пъти. А с преодоляването на безпокойството действието на болестта отслабва с девет десети.
    Hem merakın kendisi de bir hastalıktır. Onun ilacı, hastalığın hikmetini bilmektir. Madem hikmetini, faydasını bildin; o merhemi meraka sür, kurtul. “Âh!” yerine “Oh!” de “Vâ-esefâ!” yerine اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى كُلِّ حَالٍ söyle.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Когато тревогата е подхранвана от страхове и грижи, това засилва страданието. Болният изпада в положение, при което сякаш обвинява Божията мъдрост, критикува Божието милосърдие и се оплаква от Милостивия си Творец. Затова, противно на намеренията си, той бива подлаган на превъзпитание и получава удари, които засилват страданието му, защото както признателността увеличава благодатните моменти, така и оплакването изостря болестта и бедата.
    == On Birinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Впрочем по своята същност и тревогата е болест и лечението й се заключава единствено в осъзнаване на мъдростта, вложена в страданието. Ако разбереш тази мъдрост и ползите от болестите, намажи тревогата си с то- 
зи мехлем, избави се от това и вместо “О, горко 
ми!” кажи: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى كُلِّ حَالٍ  “Слава на Аллах за всяко състояние!”
    Ey sabırsız hasta kardeş! Hastalık, hazır bir elemi sana vermekle beraber; evvelki hastalığından bugüne kadar o hastalığın zevalindeki bir lezzet-i maneviye ve sevabındaki bir lezzet-i ruhiye veriyor. Bugünden belki bu saatten sonraki zamanda hastalık yok, elbette yoktan elem yok; elem olmazsa teessür olamaz. Sen yanlış bir surette tevehhüm ettiğin için sabırsızlık geliyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Birinci_Deva"></span>
    Çünkü bugünden evvel bütün hastalık zamanının maddîsi gitmekle elemi de beraber gitmiş; kendindeki sevabı ve zevalindeki lezzet kalmış. Sana kâr ve sürur vermek lâzım gelirken, onları düşünüp müteellim olmak ve sabırsızlık etmek divaneliktir. Gelecek günler daha gelmemişler. Onları şimdiden düşünüp yok bir günde, yok olan bir hastalıktan, yok olan bir elemden tevehhüm ile düşünüp müteellim olmak, sabırsızlık göstermekle üç mertebe yok yoğa vücud rengi vermek, divanelik değil de nedir?
    == ЕДИНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни братко, чието търпение се изчерпва, въпреки че болестта ти причинява страдание в момента, в същото време тя те дарява с нематериална сладост, която блика от предходно излекуване, наред с духовно удоволствие, извиращо от наградата за тази болест. Времето от днес нататък, и дори от този час насетне, повече не носи болест. Без съмнение, няма болка без причина. Когато няма болка, няма нито страдание, нито оплакване. Понеже си въобразяваш и представите ти са погрешни, те е обхванало нетърпение.
    Madem bu saatten evvelki hastalık zamanları ise sürur veriyor. Ve madem yine bu saatten sonraki zaman ma’dum, hastalık ma’dum, elem ma’dumdur. Sen, Cenab-ı Hakk’ın sana verdiği bütün sabır kuvvetini böyle sağa sola dağıtma; bu saatteki eleme karşı tahşid et “Yâ Sabûr!” de, dayan.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ала с отминаването на болестния период ще се разтопи и ще се изличи страданието, изживяно през него, ще се запази само въздаянието за болестта и ще остане сладостта от нейното отшумяване. Би било глупост и дори лудост да си спомняш после за отминалата болест и да страдаш от нея, да изгубиш и да изчерпаш търпението си, когато би трябвало да си весел и доволен за дарената ти радост и блаженство от въздаянието за търпението. Отминалите дни не ще се завърнат повече, а не е ли глупост отсега да ангажираме съзнанието си с мисли за ден, който все още не се е родил, за болест, която все още не ни е сполетяла, и за страдание, което не е започнало да ни мъчи? Подобна самозаблуда в резултат на горчив размисъл и обременяване на съзнанието с жестоко страдание тласкат към изгубване на търпението. То е все едно три типа несъществуващи състояния да се обагрят с цветовете на три степени от реалността. Не е ли това глупост?
    == On İkinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато времето на болестта, отминала преди настоящия момент, поражда възторг и ликуване, и докато бъдещото време, което предстои да настъпи от днес насетне, все още не се е превърнало в действителност, и болестта липсва, и страданието липсва.
    Ey hastalık sebebiyle ibadet ve evradından mahrum kalan ve o mahrumiyetten teessüf eden hasta! Bil ki hadîsçe sabittir ki müttaki bir mü’min, hastalık sebebiyle yapamadığı daimî virdinin sevabını, hastalık zamanında yine kazanır. Farzı, mümkün olduğu kadar yerine getiren bir hasta, sabır ve tevekkül ile ve farzlarını yerine getirmekle o ağır hastalık zamanında sair sünnetlerin yerini hem hâlis bir surette, hastalık tutar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Не разпилявай, братко, наляво и надясно силата да търпиш, дарена ти от Истината (АлХак), преславен е Той и всевишен, а събери цялата си способност да устояваш пред болката, която те е обзела в този миг, изречи: “Многотърпеливи човече!” и твърдо понеси всичко!
    Hem hastalık insandaki aczini, zaafını ihsas eder. O aczin lisanıyla ve zaafın diliyle halen ve kālen bir dua ettirir. Cenab-ı Hak, insana hadsiz bir acz ve nihayetsiz bir zaaf vermiş tâ ki daimî bir surette dergâh-ı İlahiyeye iltica edip niyaz etsin, dua etsin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_İkinci_Deva"></span>
    قُل۟ مَا يَع۟بَؤُا بِكُم۟ رَبّٖى لَو۟لَا دُعَٓاؤُكُم۟ yani “Eğer duanız olmazsa ne ehemmiyetiniz var?” âyetin sırrıyla insanın hikmet-i hilkati ve sebeb-i kıymeti olan samimi dua ve niyazın bir sebebi hastalık olduğundan, bu nokta-i nazardan şekva değil, Allah’a şükretmek ve hastalığın açtığı dua musluğunu, âfiyeti kesbetmekle kapamamak gerektir.
    == ДВАНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, който по причина на своето страдание си възпрепятстван да извършваш богослужене и да отправяш зов, и който съжаляваш за подобно лишение, знай, че това е регламентирано в знатен пророчески хадис. (<ref> От Абу Муса се предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~7Согато някой раб е болен или на път, за него Всевишният Аллах е предписал съи(ото въздаяние, каквото и за онзи, който е действал здрав и пребиваваи) на едно място.</ref>) Внего се казва, че и когато е болен, вярващият получава награда за своето богослужене. Болестта не лишава от въздаяние. Ако човек в такова състояние изпълнява религиозните предписания според възможностите си, болестта компенсира за всички пропуснати по тази причина задължения, а когато положението му се влоши, напълно ги замества, щом понася търпеливо, уповава се на Аллах и има намерение да се придържа към законите на вярата.
    == On Üçüncü Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така също страданието кара човека да чувства своята слабост и безпомощност. Болният се примирява с тази даденост, като отправя зов с думи и действия.  
    Ey hastalıktan şekva eden bîçare adam! Hastalık bazılara ehemmiyetli bir definedir, gayet kıymettar bir hediye-i İlahiyedir. Her hasta, kendi hastalığını o neviden tasavvur edebilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    А Аллах, Преславния и Всевишния, не влага у човека безгранична слабост и безкрайна немощ за друго освен за да го накара да прибягва винаги с молби до Божието присъствие, да проси и да иска подкрепа, както е казано в следното коранично знамение:
    Madem ecel vakti muayyen değil; Cenab-ı Hak, insanı yeis-i mutlak ve gaflet-i mutlaktan kurtarmak için havf ve reca ortasında ve hem dünya ve hem âhireti muhafaza etmek noktasında tutmak için hikmetiyle eceli gizlemiş. Madem her vakit ecel gelebilir, eğer insanı gaflet içinde yakalasa ebedî hayatına çok zarar verebilir. '''Hastalık gafleti dağıtır, âhireti düşündürür, ölümü tahattur ettirir, öylece hazırlanır.''' Bazı öyle bir kazancı olur ki yirmi senede kazanamadığı bir mertebeyi yirmi günde kazanıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    قُل۟ مَا يَع۟بَؤُا بِكُم۟ رَبّٖى لَو۟لَا دُعَٓاؤُكُم۟
    Ezcümle: Arkadaşlarımızdan –Allah rahmet etsin– iki genç vardı. Biri İlamalı Sabri, diğeri İslâmköylü Vezirzade Mustafa. Bu iki zat, talebelerim içinde kalemsiz oldukları halde, samimiyette ve iman hizmetinde en ileri safta olduklarını hayretle görüyordum. Hikmetini bilmedim. Vefatlarından sonra anladım ki her ikisinde de ehemmiyetli bir hastalık vardı. O hastalık irşadıyla, sair gafil ve feraizi terk eden gençlere bedel, en mühim bir takva ve en kıymettar bir hizmette ve âhirete nâfi’ bir vaziyette bulundular. İnşâallah iki senelik hastalık zahmeti, milyonlar sene hayat-ı ebediyenin saadetine medar oldu. Ben onların sıhhati için bazı ettiğim duayı, şimdi anlıyorum dünya itibarıyla beddua olmuş. İnşâallah o duam, sıhhat-i uhreviye için kabul olunmuştur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте го призовавали.” (25: 77)
    İşte bu iki zat, benim itikadımca, on senelik bir takva ile elde edilecek bir kazanç kadar bir kâr buldular. Eğer ikisi, bir kısım gençler gibi sıhhat ve gençliğine güvenip gaflet ve sefahete atılsaydılar, ölüm de onları tarassud edip tam günahlarının pislikleri içinde yakalasaydı o nurlar definesi yerine, kabirlerini akrepler ve yılanlar yuvası yapacaklardı.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Понеже болестта е мотив за отправяне на искрен зов, в което се крие мъдростта при сътворяването на човека и основната причина за неговата важност, не е правилно да се оплакваме от нея, а трябва да благодарим на Аллах. Изворите на зова, отприщени и бликнали с болестта, не трябва да се пресушават просто като се сдобиваме само със здраве.
    Madem hastalıkların böyle menfaati var, ondan şekva değil; tevekkül, sabır ile belki şükredip rahmet-i İlahiyeye itimat etmektir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Üçüncü_Deva"></span>
    == On Dördüncü Deva ==
    == ТРИНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Клетнико, оплакващ се от болестта, тя е съкровище за някои хора, скъпоценен Божи дар и всеки сполетян от нея е способен да си я представи от този ъгъл.
    Ey gözüne perde gelen hasta! Eğer ehl-i imanın gözüne gelen perdenin altında nasıl bir nur ve manevî bir göz olduğunu bilsen “Yüz bin şükür Rabb-i Rahîm’ime!” dersin. Bu merhemi izah için bir hâdise söyleyeceğim. Şöyle ki:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Божията мъдрост изисква житейският край да настъпи в неизвестен час, той да бъде избавление за човека от абсолютното отчаяние и от абсолютното безгрижие, да го държи между страха и надеждата и да запази земния и отвъдния му живот от падане в бездната на гибелта. С други думи, очаква се житейският край да настъпи всеки миг и ако той свари човека в момент, когато е потънал в нехайство, ще му нанесе тежки щети във вечния отвъден живот. А болестта разсейва и разпръсква това безгрижие, кара ни да мислим за другия свят и ангажира с него съзнанието ни. Случва се дори човек да получи огромна печалба и за двайсет дена да придобие ползи, каквито навярно е трудно да достигне и за двайсет години.
    Bana sekiz sene kemal-i sadakatle hiç gücendirmeden hizmet eden Barlalı Süleyman’ın halasının, bir vakit gözü kapandı. O saliha kadın, bana karşı haddimden yüz derece fazla hüsn-ü zan ederek “Gözümün açılması için dua et.” diyerek, cami kapısında beni yakaladı. Ben de o mübarek ve meczube kadının salahatini duama şefaatçi yapıp “Yâ Rabbî, onun salahati hürmetine onun gözünü aç.” diye yalvardım. İkinci gün Burdurlu bir göz hekimi geldi, gözünü açtı. Kırk gün sonra yine gözü kapandı. Ben çok müteessir oldum, çok dua ettim. İnşâallah o dua, âhireti için kabul olmuştur. Yoksa benim o duam, onun hakkında gayet yanlış bir beddua olurdu. Çünkü eceli kırk gün kalmıştı. Kırk gün sonra –Allah rahmet etsin– vefat eyledi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ето един пример.
    İşte o merhume, kırk gün Barla’nın hazînane bağlarına rikkatli ihtiyarlık gözüyle bakmasına bedel; kabrinde, cennet bağlarını kırk bin günlerde seyredeceğini kazandı. Çünkü imanı kuvvetli, salahati şiddetli idi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Имаше двама младежи, Аллах да ги опрости, единият – Сабри от Илема, а другият – Мустафа Везирзаде от Ислямкьой. Въпреки че бяха единствените неграмотни измежду всичките ми ученици, бях забелязал с възхита, че са в първата редица по преданост и искреност в служенето на исляма. Аз не разбрах тогава каква мъдрост се крие в този факт, но след смъртта им научих, че и двамата са страдали от неизлечима болест. Ръководени от нея, те придобили велико благочестие, стремели се към извисена всеотдайност и към поведение, което да им донесе полза в отвъдния живот, за разлика от всички останали младежи, небрежни и пропускащи дори задълженията си. Моля Аллах двете години на болест и страдание, което споменатите момчета прекараха в земния свят, да са се превърнали в милиони години блаженство и щастие в отвъдния живот, в Рая. Едва сега разбирам, че отправеният от мен зов да се излекуват – от гледна точка на земната действителност – е бил зов в тяхна вреда. Но моля Аллах молитвата ми за тяхното здраве да е била приета.
    Evet bir mü’min, gözüne perde çekilse ve gözü kapalı kabre girse, derecesine göre, ehl-i kuburdan çok ziyade o âlem-i nuru temaşa edebilir. Bu dünyada nasıl çok şeyleri biz görüyoruz, kör olan mü’minler görmüyorlar. Kabirde o körler, iman ile gitmiş ise o derece ehl-i kuburdan ziyade görür. En uzak gösteren dürbünlerle bakar nevinde, kabrinde derecesine göre cennet bağlarını sinema gibi görüp temaşa ederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, онези двама младежи, по мое дълбоко убеждение, са успели да получат печалба, равностойна на онова, което човек постига поне за десет години усилия и благочестие. (<ref> Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~Ако някой човек има пред Аллах положение, което той не може да достигне с дела, Аллах не престава да го подлага на изпитания чрез нежелани за него неи а, докато накрая му позволи да го достигне.” (добър хадис)</ref>) Ако сегордееха с доброто си здраве подобно на някои свои връстници и се водеха по обичая на нехайството и неразумността, докато накрая ги връхлети дебнещата смърт – както се прокрадват опипом в тинята и мрака на греховете, – сега гробовете им щяха да бъдат дупки на скорпиони и змии вместо да са могили от светлина и съкровища от блясък.
    İşte böyle gayet nurlu ve toprak altında iken göklerin üstündeki cenneti görecek ve seyredecek bir gözü, bu gözündeki perde altında şükür ile sabır ile bulabilirsin. İşte o perdeyi senin gözünden kaldıracak, o gözle seni baktıracak göz hekimi, Kur’an-ı Hakîm’dir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато болестите продължават да носят в същността си тези огромни ползи, е недопустимо да се оплакваме от тях, а трябва да се опираме на Божието милосърдие чрез упование, търпение и радостна прослава и благодарност.
    == On Beşinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Dördüncü_Deva"></span>
    Ey âh ü enîn eden hasta! Hastalığın suretine bakıp âh eyleme! Manasına bak oh de! Eğer hastalığın manası güzel bir şey olmasa idi, Hâlık-ı Rahîm en sevdiği ibadına hastalıkları vermezdi. Halbuki hadîs-i sahihte vardır ki اَشَدُّ النَّاسِ بَلَاءً اَل۟اَن۟بِيَاءُ ثُمَّ ال۟اَو۟لِيَاءُ اَل۟اَم۟ثَلُ فَال۟اَم۟ثَلُ – اَو۟ كَمَا قَالَ – yani '''“En ziyade musibet ve meşakkate giriftar olanlar, insanların en iyisi, en kâmilleridirler.”''' Başta Hazret-i Eyyüb aleyhisselâm, enbiyalar sonra evliyalar ve sonra ehl-i salahat çektikleri hastalıklara birer ibadet-i hâlisa, birer hediye-i Rahmaniye nazarıyla bakmışlar; sabır içinde şükretmişler. Hâlık-ı Rahîm’in rahmetinden gelen bir ameliyat-ı cerrahiye nevinden görmüşler.
    == ЧЕТИРИНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, пред чиито очи е спусната пелена, ако разбереш, че зад воала пред погледите на вярващите хора се крие светлина (и то каква!) и има духовно око, ще кажеш: “Благодаря и хиляди пъти признателност на милосърдния ми Господ!”. За обяснение на този мехлем ще разкажа следната случка.
    Sen ey âh u fîzar eden hasta! Bu nurani kafileye iltihak etmek istersen sabır içinde şükret. Yoksa şekva etsen onlar seni kafilelerine almayacaklar. Ehl-i gafletin çukurlarına düşersin! Karanlıklı bir yolda gideceksin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Нещастие сполетя лелята на Сюлейман от Барла(<ref>Отдалечено селце в планинската верига Тавър (Торос), разположена в Южна Турция. Там Учителя Саид Нурси бил изпратен на заточение през 1926 г. и пребивавал принудително осем години и половина. Споменатият Сюлейман е първият ученик на Рисале-и Нур в онези краии а. – Б. пр.</ref>), който продължи да ми служи осем години, без да ми досади нито веднъж и без да ме притесни с каквото и да било, напълно всеотдайно и почтително. Клетницата бе поразена от слепота и светлината бе угаснала в очите й. Понеже тази праведна жена ми имаше изключително доверие, много повече, отколкото заслужавах, тя се вкопчи в мен, когато напусках джамията, и ми каза: “За Бога, помоли се на Аллах за очите ми!”. Аз на свой ред превърнах праведността на тази благословена вярваща жена в застъпник и ходатай за зова си, и отправих към Аллах молба със смирение и богоугодност: “Боже, Господи мой, заради светостта на нейната праведност възстанови зрението ù!” На следващия ден от близкия окръжен град Бурдур дойде лекар офталмолог и я излекува. Аллах е върна зрението, а след четирийсет дена отново затвори очите й. Много ме заболя, много се молих за нея и се надявам да е било откликнато на зова ми в полза на нейния отвъден живот. Иначе този мой зов погрешно ще се е превърнал в молба против нея. Тя остана да живее само още четирийсет дена, за да завърши житейския си срок. След изтичането му се отправи към милостта на Аллах.
    Evet, hastalıkların bir kısmı var ki eğer ölümle neticelense manevî şehit hükmünde şehadet gibi bir velayet derecesine sebebiyet verir. Ezcümle: Çocuk doğurmaktan gelen hastalıklar '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Bu hastalığın manevî şehadeti kazandırması, lohusa zamanı olan kırk güne kadardır.</ref>)''' ve karın sancısıyla, gark ve hark ve taun ile vefat eden, şehid-i manevî olduğu gibi çok mübarek hastalıklar var ki velayet derecesini ölümle kazandırır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, лишаването на тази жена, за която молим състрадание, от благото на зрението и от възможността да се любува на тъжните градини на Барла, и спускането на воал между нея и прекрасните поля за четирийсет дена, сега са получили своето възмездие в гроба й, където тя четири хиляди дена гледа Рая и съзерцава зеленината на Небесните градини. Това е по причина на нейната твърда и дълбока вяра, и на нейната сияйна и велика праведност.
    Hem hastalık, dünya aşkını ve alâkasını hafifleştirdiğinden vefat ile dünyadan, ehl-i dünya için gayet elîm ve acı olan müfarakatı tahfif eder; bazen de sevdirir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, когато пред очите на вярващия се спуснат воалите на слепотата и той влезе в гроба в такова състояние, пред него се отваря възможността да наблюдава според степента си Сияйния свят с по-широк поглед, отколкото останалите покойници. Както ние на земята виждаме с очите си повечето неща, а слепите вярващи не са способни на това, така и в гроба незрящите, ако са били вярващи и благочестиви, ще виждат повече – всеки според степента си, – в сравнение с останалите покойници. Те ще съзерцават Градините и блаженствата на Рая – всеки според степента си, – сякаш са снабдени с телескопи, които улавят прелестни гледки от Рая и ги прожектират като на киноекрани пред тези слепи хора, лишени в земния живот от светлината на зрението.
    == On Altıncı Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ти можеш, братко, да придобеш озареното око, разкриващо Рая над върховните небеса, докато си още в гроба. Това ще стане чрез търпение и благодарност за спуснатия пред зрението ти воал. Знай, че единственият лекар – специалист по очни болести, способен да вдигне завесата пред погледа ти, за да виждаш с окото на вярата, е Премъдрият Коран.
    Ey sıkıntıdan şekva eden hasta! '''Hastalık, hayat-ı içtimaiye-i insaniyede en mühim ve gayet güzel olan hürmet ve merhameti telkin eder.''' Çünkü insanı vahşete ve merhametsizliğe sevk eden istiğnadan kurtarıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Beşinci_Deva"></span>
    Çünkü اِنَّ ال۟اِن۟سَانَ لَيَط۟غٰى ۝ اَن۟ رَاٰهُ اس۟تَغ۟نٰى sırrıyla, sıhhat ve âfiyetten gelen istiğnada bulunan bir nefs-i emmare, şâyan-ı hürmet çok uhuvvetlere karşı hürmeti hissetmez. Ve şâyan-ı merhamet ve şefkat olan musibetzedelere ve hastalıklılara merhameti duymaz.
    == ПЕТНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни човече, който охкаш в стонове, не охкай и недей да стенеш, вгледан в образа на отвратителната и противна болест, а виж нейния смисъл и значение, отпусни се и изречи: “Слава на Аллах”.
    Ne vakit hasta olsa o hastalıkta aczini ve fakrını anlar, lâyık-ı hürmet olan ihvanlarına ihtiram eder. Ziyaretine gelen veya ona yardım eden mü’min kardeşlerine karşı hürmeti hisseder. Ve rikkat-i cinsiyeden gelen şefkat-i insaniye ve en mühim bir haslet-i İslâmiye olan musibetzedelere karşı merhameti hissedip, onları nefsine kıyas ederek, onlara tam manasıyla acır, şefkat eder, elinden gelse muavenet eder, hiç olmazsa dua eder, hiç olmazsa şer’an sünnet olan keyfini sormak için ziyaretine gider, sevap kazanır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако смисълът на болестта не бе нещо красиво, Милостивият Творец не би подлагал на изпитание чрез болести и страдания най-обичните измежду любимите Си раби. В един от пророческите хадиси се казва така, или както е казано:
    == On Yedinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “На най-жестоките беди сред хората са подлагани пророците, после – светците, а после – най-идеалните и най-идеалните.
    Ey hastalık vasıtasıyla hayrat yapamamaktan şekva eden hasta! Şükret, hayratın en hâlisinin kapısını sana açan, hastalıktır. Hastalık mütemadiyen hastaya ve lillah için hastaya bakıcılara sevap kazandırmakla beraber, duanın makbuliyetine en mühim bir vesiledir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَشَدُّ النَّاسِ بَلَاءً اَل۟اَن۟بِيَاءُ ثُمَّ ال۟اَو۟لِيَاءُ اَل۟اَم۟ثَلُ فَال۟اَم۟ثَلُ – اَو۟ كَمَا قَالَ
    Evet, hastalara bakmak ehl-i iman için mühim sevabı vardır. Hastaların keyfini sormak fakat hastayı sıkmamak şartıyla ziyaret etmek, sünnet-i seniyedir; keffaretü’z-zünub olur. Hadîste vardır ki: “Hastaların duasını alınız, onların duası makbuldür.” Bâhusus hasta, akrabadan olsa hususan peder ve valide olsa onlara hizmet mühim bir ibadettir, mühim bir sevaptır. Hastaların kalbini hoşnut etmek, teselli vermek, mühim bir sadaka hükmüne geçer.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Начело на подложените на изпитание стои търпеливият Айюб, мир нему, после – останалите пророци, мир на тях, после – светците, после – праведниците. Всички те приемали болестите, от които страдали, като чисто богослужене и всемилостива награда, търпеливо отправяли благодарност и смятали, че това им състояние е вид хирургическа операция, дарена им от Всемилостивия, Милосърдния.
    Bahtiyardır o evlat ki peder ve validesinin hastalık zamanında, onların seriü’t-teessür olan kalplerini memnun edip hayır dualarını alır. Evet, hayat-ı içtimaiyede en muhterem bir hakikat olan peder ve validesinin şefkatlerine mukabil, hastalıkları zamanında kemal-i hürmet ve şefkat-i ferzendane ile mukabele eden o iyi evladın vaziyetini ve insaniyetin ulviyetini gösteren o vefadar levhaya karşı, hattâ melâikeler dahi “Mâşâallah, bârekellah” deyip alkışlıyorlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако и ти, болни човече, който охкаш и се мъчиш, желаеш да се присъединиш към кервана от озарени хора, отдавай благодарност с търпение! В противен случай твоето оплакване ще ги накара да се въздържат и да не те включат в групата си. Тогава ще изпаднеш в бездната на нехайните и ще тръгнеш по път, над който се е възцарил мрак.
    Evet hastalık zamanında, hastalık elemini hiçe indirecek gayet hoş ve ferahlı, etrafında tezahür eden şefkatlerden ve acımak ve merhametlerden gelen lezzetler var.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, има болести и трагични инциденти, които ако бъдат последвани от смърт, ще увенчаят своята жертва със сана на приближените до Аллах (аулия), сякаш това е духовно мъченичество (шахада). Такива са болестите, свързани с раждането (<ref> Тези болести придават степен на духовно мъченичество до изтичане на следродилния период - четиресет дена.</ref>), спазмите в стомаха, удавянето, изгарянето и чумата. Ако някой почине при подобни обстоятелства, ще бъде издигнат до степента на мъченик за вярата (шахид). Има и много благословени болести, които ако завършат със смърт, придават на починалия от тях степента на светостта (уwаая).
    Hastanın duasının makbuliyeti, ehemmiyetli bir meseledir. Ben otuz kırk seneden beri, bendeki kulunç denilen bir hastalıktan şifa için dua ederdim. Ben anladım ki hastalık dua için verilmiş. Dua ile duayı, yani dua kendi kendini kaldırmadığından anladım ki duanın neticesi uhrevîdir '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, bir kısım hastalık duanın sebeb-i vücudu iken, dua hastalığın ademine sebep olsa duanın vücudu kendi ademine sebep olur; bu da olamaz.</ref>)''' kendisi de bir nevi ibadettir ve hastalık ile aczini anlayıp dergâh-ı İlahiyeye iltica eder. Onun için otuz senedir şifa duasını ettiğim halde, duam zâhirî kabul olmadığından duayı terk etmek kalbime gelmedi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    След като болестта намалява силата и необуздаността на обичта към земния живот, на страстта и огромната привързаност към не~о, тя облекчава също и раздялата с живота, болезнена и горчива за хората на земните удоволствия, и дори ги кара да харесват и да предпочитат смъртта.
    '''Zira hastalık, duanın vaktidir; şifa, duanın neticesi değil. Belki Cenab-ı Hakîm-i Rahîm şifa verse fazlından verir.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Altıncı_Deva"></span>
    Hem dua, istediğimiz tarzda kabul olmazsa makbul olmadı denilmez. Hâlık-ı Hakîm daha iyi biliyor, menfaatimize hayırlı ne ise onu verir. Bazen dünyaya ait dualarımızı, menfaatimiz için âhiretimize çevirir, öyle kabul eder. Her ne ise…
    == ШЕСТНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Раздразнени болни човече, болестта учи пострадалите от нея да зачитат най-важните социални връзки и най-прелестните отношения в живота на хората: уважението и обичта. Тя избавя човека от затварянето в себе си, което води до подивяване и го лишава от милосърдие,
    Hastalık sırrıyla hulusiyet kazanan, hususan zaaf ve aczden ve tezellül ve ihtiyaçtan gelen bir dua, kabule çok yakındır. Hastalık böyle hâlis bir duanın medarıdır. Hem dindar olan hasta hem hastaya bakan mü’minler de bu duadan istifade etmelidirler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    както е обяснено в следното коранично знамение:
    == On Sekizinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اِنَّ ال۟اِن۟سَانَ لَيَط۟غٰى ۝ اَن۟ رَاٰهُ اس۟تَغ۟نٰى
    Ey şükrü bırakıp şekvaya giren hasta! Şekva, bir haktan gelir. Senin bir hakkın zayi olmamış ki şekva ediyorsun. Belki senin üstünde hak olan çok şükürler var, yapmadın. Cenab-ı Hakk’ın hakkını vermeden haksız bir surette hak istiyorsun gibi şekva ediyorsun. Sen, kendinden yukarı mertebelerdeki sıhhatli olanlara bakıp şekva edemezsin. Belki sen, kendinden sıhhat noktasında aşağı derecelerde bulunan bîçare hastalara bakıp şükretmekle mükellefsin. Senin elin kırık ise kesilmiş ellere bak! Bir gözün yoksa iki gözü de olmayan âmâlara bak! Allah’a şükret.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Ала не! Човек престъпва, защото се е видял богат.”(96: 6–7)
    Evet, nimette kendinden yukarıya bakıp şekva etmeye hiç kimsenin hakkı yoktur. Ve musibette herkesin hakkı, kendinden musibet noktasında daha yukarı olanlara bakmaktır ki şükretsin. Bu sır bazı risalelerde bir temsil ile izah edilmiş. İcmali şudur ki:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Повеляващата зло душа, попаднала в мрежата на отчуждението, което произтича от здравето и благополучието, не ще почувства подобаващо уважение към братските връзки и не ще усети милосърдието и състраданието, свойствено за подложените на изпитание чрез беди или за болните.
    Bir zat, bir bîçareyi, bir minarenin başına çıkarıyor. Minarenin her basamağında ayrı ayrı birer ihsan, birer hediye veriyor. Tam minarenin başında da en büyük bir hediyeyi veriyor. O mütenevvi hediyelere karşı ondan teşekkür ve minnettarlık istediği halde; o hırçın adam, bütün o basamaklarda gördüğü hediyeleri unutup veyahut hiçe sayıp şükretmeyerek yukarıya bakar. Keşke bu minare daha uzun olsaydı, daha yukarıya çıksaydım; ne için o dağ gibi veyahut öteki minare gibi çok yüksek değil deyip şekvaya başlarsa ne kadar bir küfran-ı nimettir, bir haksızlıktır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ала когато болест връхлети човека и под натиска на своите страдания, оплаквания и тегоби той осъзнае колко е безпомощен и колко е беден, ще почувства дължимото уважение към вярващите си братя, които се грижат за него, или които го посещават. По аналогия със себе си той ще усети човешка нежност и към всички хора, изпаднали в беда и сполетени от нещастие, сърцето му ще прелее от милосърдие и жалост към тях в пълния им смисъл – а това са най-важните ислямски черти. У него ще пламне горещо съчувствие към братята му по съдба и ако може, ще им подаде ръка за помощ, а ако не е способен на това, ще отправи зов за тях, ще ги посети и ще се заинтересува за състоянието им, с което ще отдаде дан на законосъобразна традиция и ще получи велика награда за постъпката си.
    Öyle de bir insan hiçlikten vücuda gelip, taş olmayarak, ağaç olmayıp, hayvan kalmayarak, insan olup, Müslüman olarak, çok zaman sıhhat ve âfiyet görüp, yüksek bir derece-i nimet kazandığı halde, bazı arızalarla, sıhhat ve âfiyet gibi bazı nimetlere lâyık olmadığı veya sû-i ihtiyarıyla veya sû-i istimaliyle elinden kaçırdığı veyahut eli yetişmediği için şekva etmek, sabırsızlık göstermek “Aman ne yaptım, böyle başıma geldi?” diye rububiyet-i İlahiyeyi tenkit etmek gibi bir halet; maddî hastalıktan daha musibetli, manevî bir hastalıktır. Kırılmış el ile dövüşmek gibi şikâyetiyle hastalığını ziyadeleştirir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Yedinci_Deva"></span>
    Âkıl odur ki لِكُلِّ مُصٖيبَةٍ اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ sırrıyla teslim olup sabretsin; tâ o hastalık, vazifesini bitirsin gitsin.
    == СЕДЕМНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни братко, който се оплакваш, че си безсилен да вършиш праведни дела, бъди признателен: благовествам те, че самата болест отваря пред теб вратите на най-чистите добротворства. Освен че страданието носи постоянна награда и за болния, и за онези, които се грижат за него, то е най-значимото средство за получаване на онова, за което се отправя зов.
    == On Dokuzuncu Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, грижата за болните носи на вярващия велика награда. Посещаването им и заинтересоваността за тяхното здраве и спокойствие (при условие да не бъдат разстройвани и да не им се досажда) са благородна пророческа сунна и в същото време са изкупление за греховете. Има и хадис с такова съдържание:
    Cemil-i Zülcelal’in bütün isimleri esmaü’l-hüsna tabir-i Samedanîsiyle gösteriyor ki güzeldirler. Mevcudat içinde en latîf, en güzel, en câmi’ âyine-i samediyet de hayattır. Güzelin âyinesi güzeldir. Güzelin mehasinlerini gösteren âyine güzelleşir. O âyinenin başına o güzelden ne gelse, güzel olduğu gibi; hayatın başına dahi ne gelse, hakikat noktasında güzeldir. Çünkü güzel olan o esmaü’l-hüsnanın güzel nakışlarını gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Търсете зов от болен, на него се откликва!”
    Hayat, daima sıhhat ve âfiyette yeknesak gitse, nâkıs bir âyine olur. Belki bir cihette adem ve yokluğu ve hiçliği ihsas edip sıkıntı verir. Hayatın kıymetini tenzil eder. Ömrün lezzetini sıkıntıya kalbeder. Çabuk vaktimi geçireceğim diye sıkıntıdan ya sefahete ya eğlenceye atılır. Hapis müddeti gibi kıymettar ömrüne adâvet edip, çabuk öldürüp geçirmek istiyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Горното е валидно особено ако болният е някой от най-близките хора, например баща или майка. Тогава грижата за тях е важно богослужене и за нея също се получава най-голямото въздаяние. Успокояването на сърцата на болните и вдъхването на утеха в душите им се смята за нещо равностойно на важна милостиня. Колко щастливи са децата, които се грижат за своите бащи и майки при боледуването им, успокояват нежните им угнетени сърца и вселяват в тях мир, като така си спечелват молитвите на своите родители.
    Fakat tahavvülde ve harekette ve ayrı ayrı tavırlar içinde yuvarlanmakta olan bir hayat, kıymetini ihsas ediyor, ömrün ehemmiyetini ve lezzetini bildiriyor. Meşakkatte ve musibette dahi olsa ömrün geçmesini istemiyor. “Aman güneş batmadı, ya gece bitmedi.” diye sıkıntısından of! of! etmiyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, истината, която заслужава повече внимание и по-високо място в социалния живот, е, че добрите синове ще бъдат възнаградени за своята жал и състрадание към родителите си, след като са им оказвали подобаващо уважение и са изразявали чисти чувства към тях по време на боледуването им. Картините на преданост, които разкриват това добро поведение на децата и тяхната човечност, предизвикват възхитата на всички творения и дори на ангелите. Те ги поздравяват, прославяйки и величаейки Аллах, като възклицават: “Това е пожелал Аллах!(машааллах) и “Благословил е Аллах!(баракаллах).
    Evet gayet zengin ve işsiz, istirahat döşeğinde her şeyi mükemmel bir efendiden sor “Ne haldesin?” Elbette “Aman vakit geçmiyor, gel bir şeşbeş oynayalım.” veyahut “Vakti geçirmek için bir eğlence bulalım.” gibi müteellimane sözleri ondan işiteceksin veyahut tûl-i emelden gelen “Bu şeyim eksik, keşke şu işi yapsaydım.gibi şekvaları işiteceksin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, състраданието, съчувствието и милосърдието, които ограждат болния, разтопяват страданията му и ги превръщат в приятни и радостни наслади.
    Sen bir musibetzede veya işçi ve meşakkatli bir halde olan bir fakirden sor “Ne haldesin?” Aklı başında ise diyecek ki “Şükürler olsun Rabb’ime, iyiyim, çalışıyorum. Keşke çabuk güneş gitmeseydi, bu işi de bitirseydim. Vakit çabuk geçiyor, ömür durmuyor gidiyor. Vakıâ zahmet çekiyorum fakat bu da geçer, her şey böyle çabuk geçiyor.” diye manen ömür ne kadar kıymettar olduğunu, geçmesindeki teessüfle bildiriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Приемането на зова на болния и откликването му е важен и заслужаващ внимание въпрос. Преди близо четирийсет години бях отправил зов да се излекувам от болки в гърба. После осъзнах, че страданието е дар, въздаван заради зова. Както и зовът, който не може сам да се анулира, така и резултатът от него, принадлежат на отвъдния живот. (<ref> Въпреки че част от болестите са причина за наличието на зов (дуа), ако зовът стане причина за изчезването на болестта, то сякаш зовът е станал причина за изчезването на самия себе си, което е невъзможно. – Б. а.</ref>) А зовът сам по себе си е вид богослужене, защото болният търси убежище при Аллах, когато осъзнае своята безпомощност. Затова отсъствието на видим отговор на моя зов за изцеляване от болестта ми в продължение на трийсет години въобще не ме отклони от мисълта, че някой ден ще се избавя от нея.
    Demek, meşakkat ve çalışmakla, ömrün lezzetini ve hayatın kıymetini anlıyor. İstirahat ve sıhhat ise ömrü acılaştırıyor ki geçmesini arzu ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Причината е, че болестта е времето за отправяне на зов, а оздравяването не е резултат от зова, по-скоро ако Преславният Аллах – Премъдрият, Всемилостивият – реши да дари изцеляване, той прави това от щедрост и великодушие.
    Ey hasta kardeş! Bil ki başka risalelerde tafsilatıyla kat’î bir surette ispat edildiği gibi; musibetlerin, şerlerin, hattâ günahların aslı ve mâyesi ademdir. Adem ise şerdir, karanlıktır. Yeknesak istirahat, sükût, sükûnet, tevakkuf gibi haletler ademe, hiçliğe yakınlığı içindir ki ademdeki karanlığı ihsas edip sıkıntı veriyor. Hareket ve tahavvül ise vücuddur, vücudu ihsas eder. Vücud ise hâlis hayırdır, nurdur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако зовът ни не бъде приет по желания от нас начин, не можем да кажем, че не му е откликнато. Премъдрият Творец знае по-добре от нас, а ние сме невежи. Преславният ни набавя най-хубавото и най-полезното, което е в наш интерес. Понякога Той трупа запаси от молбите ни, свързани със земния живот, за да ни бъдат от полза в отвъдния, и така приема зова ни.
    Madem hakikat budur; sendeki hastalık, kıymettar hayatı safileştirmek, kuvvetleştirmek, terakki ettirmek ve vücudundaki sair cihazat-ı insaniyeyi o hastalıklı uzvun etrafına muavenettarane müteveccih etmek ve Sâni’-i Hakîm’in ayrı ayrı isimlerinin nakışlarını göstermek gibi çok vazifeler için o hastalık senin vücuduna misafir olarak gönderilmiştir. İnşâallah çabuk vazifesini bitirir gider. Ve âfiyete der ki sen gel, benim yerimde daimî kal, vazifeni gör, bu hane senindir, âfiyetle kal.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Каквото и да е положението, зовът, придобил искреност, произтичащ от тайнството на болестта и възникнал от слабост, безпомощност, принизяване и нужда, е твърде близо до приемането. Болестта е фундамент и ос на подобен искрен зов, затова болният и хората, които се грижат за него, трябва да извлекат полза от своите молби.
    == Yirminci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Sekizinci_Deva"></span>
    Ey derdine derman arayan hasta! Hastalık iki kısımdır. Bir kısmı hakiki, bir kısmı vehmîdir. Hakiki kısmı ise Şâfî-i Hakîm-i Zülcelal, küre-i arz olan eczahane-i kübrasında, her derde bir deva istif etmiş. O devalar ise dertleri isterler. Her derde bir derman halk etmiştir. '''Tedavi için ilaçları almak, istimal etmek meşrudur. Fakat tesiri ve şifayı, Ce­nab-ı Hak’tan bilmek gerektir.''' Dermanı o verdiği gibi şifayı da o veriyor.
    == ОСЕМНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни братко, който си изоставил благодарността и си капитулирал пред оплакванията, жалбите ти произтичат от накърняването на някое твое право. Но правата ти не са отнети, за да се оплакваш. Напротив, ти не си изпълнил задълженията си, нарушил си чужди права над теб и не си отдал признателност. Ти не си изпълнил дълга си към Аллах, Който има права над теб. И нещо повече, оплакваш се с лъжа, а сякаш казваш истината. Не трябва да се оплакваш, като гледаш към онези, които те превъзхождат със своето здраве, а по-скоро би следвало да видиш от ъгъла на здравето клетите болнйци, които стоят по-ниско от теб и се превиват от силната болка и страдание.
    Hâzık mütedeyyin hekimlerin tavsiyelerini tutmak, ehemmiyetli bir ilaçtır. Çünkü ekser hastalıklar sû-i istimalattan, perhizsizlikten ve israftan ve hatîattan ve sefahetten ve dikkatsizlikten geliyor. Mütedeyyin hekim, elbette meşru bir dairede nasihat eder ve vesayada bulunur. Sû-i istimalattan, israfattan men’eder, teselli verir. Hasta o vesaya ve o teselliye itimat edip hastalığı hafifleşir, sıkıntı yerinde bir ferahlık verir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Следователно ти си натоварен със задачата много да благодариш. И ако ръката ти е счупена, наблюдавай отрязаните ръце, а ако си с едно око, гледай изтубилите и двете, докато започнеш да благодариш на Преславния Аллах.
    Amma vehmî hastalık kısmı ise onun en müessir ilacı, ehemmiyet vermemektir. Ehemmiyet verdikçe o büyür, şişer. Ehemmiyet vermezse küçülür, dağılır. Nasıl ki arılara iliştikçe insanın başına üşüşürler, aldırmazsan dağılır. Hem karanlıkta gözüne sallanan bir ipten gelen bir hayale ehemmiyet verdikçe büyür. Hattâ bazen onu divane gibi kaçırır. Ehemmiyet vermezse âdi bir ipin yılan olmadığını görür, başındaki telaşına güler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, никой няма право да протяга поглед към онези, които от позицията на добруването стоят по-високо, за да не пламне у него изгарящият пожар на оплакванията. Ала при беда е задължително човек да отправя очи към онези, които от позицията на нещастието са пострадали повече от него и са по-тежко болни, а после да благодари и да се задоволи с положението си. Тази тайна бе разяснена в някои Послания от светлина (Рисале-и Нур) чрез пример, който може да се обобщи по следния начин.
    Bu vehmî hastalık çok devam etse hakikate inkılab eder. Vehham ve asabî insanlarda fena bir hastalıktır. Habbeyi kubbe yapar; kuvve-i maneviyesi kırılır. Hususan merhametsiz yarım hekimlere veyahut insafsız doktorlara rast gelse, evhamını daha ziyade tahrik eder. Zengin ise malı gider, yoksa ya aklı gider veya sıhhati gider.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Някакъв човек хваща за ръка клетник, за да го заведе на върха на минаре, като му прави подарък на всяко стъпало по пътя нагоре и накрая след всичко това го удостоява на върха с найголемия дар. Но вместо да благодари и да бъде признателен, както се очаква от него, клетникът се преструва, че е забравил наградите, които е получил на стъпалата и впоследствие, и смята, че са без значение. Не само че не благодари, но и вдига поглед нагоре, към онези, които стоят над него, и се оплаква с думите: “Ако минарето бе още по-високо, щях да превъзхождам другите! Защо то не се издига като онази величествена планина в далечината?” Ако човек така се жалва, колко огромна е неблагодарността му пред даровете и колко много престъпва правдата!
    == Yirmi Birinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Подобна е ситуацията и с човека, който се е появил на бял свят от нищото и не е станал нито камък, нито дърво, нито животно, а човек мюсюлманин, удостоен с много здраве и жизнени сили и получил висока степен на благодат. Въпреки това той идва и започва да се оплаква, защото е лишен от здраве в резултат на някои случайности или защото е изгубил даровете вследствие на лошия си избор или поради злоупотреба, или понеже е безсилен да ги постигне благополучие. Тогава казва: “Горко ми, какво съгреших, та ме сполетя всичко това!” Така разкрива, че търпението му се е изчерпало и изрича незаслужени критики към Божието господство. Това състояние е духовна болест и беда, по-голяма от физическото страдание и от бедата, в която човек е изпаднал. Жалбите му само засилват болестта, както ако някой се бори с контузена ръка.
    Ey hasta kardeş! Senin hastalığında maddî elem var fakat o maddî elemin tesirini izale edecek ehemmiyetli bir manevî lezzet seni ihata ediyor. Çünkü peder ve validen ve akraban varsa, çoktan beri unuttuğun gayet lezzetli o eski şefkatleri senin etrafında yeniden uyanıp çocukluk zamanında gördüğün o şirin nazarları yine görmekle beraber; çok gizli perdeli kalan etrafındaki dostluklar, hastalığın cazibesiyle yine sana karşı muhabbettarane baktıklarından elbette onlara karşı senin bu maddî elemin pek ucuz düşer.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Позицията на разумния е представена от споменатите слова на Всевишния:
    Hem sen müftehirane hizmet ettiğin ve iltifatlarını kazanmasına çalıştığın zatlar, hastalığın hükmüyle sana merhametkârane hizmetkârlık ettiklerinden, efendilerine efendi oldun. Hem insanlardaki rikkat-i cinsiyeyi ve şefkat-i neviyeyi kendine celbettiğinden, hiçten çok yardımcı ahbap ve şefkatli dost buldun. Hem çok meşakkatli hizmetlerden paydos emrini yine hastalıktan aldın, istirahat ediyorsun.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    لِكُلِّ مُصٖيبَةٍ اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ
    Elbette senin cüz’î elemin, bu manevî lezzetlere karşı seni şekvaya değil, teşekküre sevk etmelidir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “... Които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2: 156)
    == Yirmi İkinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Разумният търпеливо предоставя на Аллах да реши, така че болестта да приключи изпълнението на своите функции и да си отиде.
    Ey nüzul gibi ağır hastalıklara müptela olan kardeş! Evvela sana müjde ediyorum ki mü’min için nüzul mübarek sayılıyor. Bunu çoktan ehl-i velayetten işitiyordum. Sırrını bilmezdim. Bir sırrı şöyle kalbime geliyor ki:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="On_Dokuzuncu_Deva"></span>
    Ehlullah, Cenab-ı Hakk’a vâsıl olmak ve dünyanın azîm manevî tehlikelerinden kurtulmak ve saadet-i ebediyeyi temin etmek için iki esası ihtiyaren takip etmişler:
    == ДЕВЕТНАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както сочи формулировката, дадена от Безсмъртния – Аллах Красивия, Носителя на величието, – Който е определил като Най-прекрасните всички Свои имена, всички те са красиви. Така и животът е най-красивото, най-прелестното и най-комплексното огледало на Безсмъртния, а огледалото на Красивия е също красиво. Огледалото, което отразява Неговите хубости, също става красиво. Всяко нещо, което се случва от страна на Красивия и се изявява там, е също красиво. Всичко, което се случва в живота, е красиво от гледна точка на реалността, защото разкрива красивите гравюри на Най-прекрасните имена.
    '''Birisi:''' Rabıta-i mevttir. Yani dünya fâni olduğu gibi kendisi de içinde vazifedar fâni bir misafir olduğunu düşünmekle, hayat-ı ebediyesine o suretle çalışmışlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако животът премине в еднообразие, само в здраве и благополучие, той би се превърнал в дефектно огледало – в известна насока той би породил чувство за празнота и безсмислие, би причинил страдание и затруднение, би се принизила стойността му. Тогава сладостта и удоволствието на съществуването биха се превърнали в болка и огорчение, а човекът би се хвърлил или в тинята на глупостта, или в блатото на развлеченията и разгула, и би заприличал на затворник, който се отнася враждебно към живота си и се старае бързо да го убива в своето желание срокът на присъдата да изтече по-скоро.
    '''İkincisi:''' Nefs-i emmarenin ve kör hissiyatın tehlikelerinden kurtulmak için çileler ile riyazetlerle nefs-i emmarenin öldürülmesine çalışmışlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    А животът, който протича в промени и в движение, и изисква да се преминава през различни етапи, ни кара да чувстваме, че той има стойност и тежест. Това придава значение на съществуването и го насища с удивителна сладост. Тогава човек не желае житейският му срок да приключи по-скоро и въпреки че страда от различни трудности и беди, не охка и не скърби: “Кога ли слънцето ще залезе!”, или “Кога ли нощта ще свърши!”
    Sizler ey yarı vücudunun sıhhatini kaybeden kardeş! Sen ihtiyarsız kısa ve kolay ve sebeb-i saadet olan iki esas sana verilmiş ki daima senin vücudunun vaziyeti, dünyanın zevalini ve insanın fâni olduğunu ihtar ediyor. Daha dünya seni boğamıyor, gaflet senin gözünü kapayamıyor. Ve yarım insan vaziyetinde bir zata, nefs-i emmare elbette hevesat-ı rezile ile ve nefsanî müştehiyat ile onu aldatamaz, çabuk o nefsin belasından kurtulur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, ако желаете, попитайте някой богат безделник, на когото всичко е наред, попитайте го как е, и непременно ще чуете от него изрази на болка и печал: “Ох, времето не минава! Ела да потърсим някакво забавление, за да убием времето! Нека поиграем малко табла!” Hли ще чуете оплаквания, които произтичат от големи надежди: “Недостатъчно съм свършил! Ех, да мога да направя еди-какво си!”
    İşte mü’min sırr-ı iman ile ve teslimiyet ve tevekkül ile o ağır nüzul gibi hastalıktan az bir zamanda, ehl-i velayetin çileleri gibi istifade edebilir. O vakit o ağır hastalık çok ucuz düşer.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    А щом попиташ как е някой бедняк, потънал в беди, или тежкоработник, ако е разумен, ще ти отговори: “Добре съм, слава на Аллах, хиляди благодарности на моя Господ! Аз живея в постоянен труд. Хубаво би било слънцето да не залязва скоро, та да свърша работата си. Така времето минава бързо и животът тече безспирно, и въпреки че съм потънал в действителността, и това ще отмине. Всяко нещо ускорява стъпките си по този шаблон.” С подобни думи бедният човек дава израз на виждането си за стойността и значението на съществуването наред със своето съжаление, че животът му се изплъзва.
    == Yirmi Üçüncü Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Въпреки че съжалява за това, той все пак разбира, че сладостта на съществуването и стойността на живота е в полагането на труд и на тежки усилия. А спокойствието, веселието, здравето и благополучието вгорчават битието и го утежняват, така че човек пожелава да се отърве от него по-скоро.
    Ey kimsesiz, garib, bîçare hasta! Hastalığınla beraber kimsesizlik ve gurbet, sana karşı en katı kalpleri rikkate getirirse ve nazar-ı şefkati celbederse; acaba Kur’an’ın bütün surelerinin başlarında kendini Rahmanu’r-Rahîm sıfatıyla bize takdim eden ve bir lem’a-i şefkatiyle umum yavrulara karşı umum valideleri, o hârika şefkatiyle terbiye ettiren ve her baharda bir cilve-i rahmetiyle zemin yüzünü nimetlerle dolduran ve ebedî bir hayattaki cennet, bütün mehasiniyle bir cilve-i rahmeti olan senin Hâlık-ı Rahîm’ine iman ile intisabın ve onu tanıyıp hastalığın lisan-ı acziyle niyazın, elbette senin bu gurbetteki kimsesizlik hastalığın, her şeye bedel onun nazar-ı rahmetini sana celbeder. '''Madem o var, sana bakar, sana her şey var. Asıl gurbette, kimsesizlikte kalan odur ki iman ve teslimiyetle ona intisap etmesin veya intisabına ehemmiyet vermesin.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни братко, знай, че коренът на бедите и злините, и дори на греховете, е нищото. Както бе категорично и подробно доказано в повечето Послания от светлина (Рисале-и Нур), нищото е чиста злина и пълен мрак.
    == Yirmi Dördüncü Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Монотонните състояния – еднотипен и равномерен покой и отдих – стоят твърде близо до нищото и до безсмислието. Тази близост ни кара да усещаме мрака, скрит в небитието, и поражда скука и тегоба. А движението и промяната са реалности, които ни позволяват да чувствамесъществуването – чисто благо и светлина.
    Ey masum hasta çocuklara ve masum çocuklar hükmünde olan ihtiyarlara hizmet eden hasta bakıcılar! Sizin önünüzde mühim bir ticaret-i uhreviye var. Şevk ve gayret ile o ticareti kazanınız.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато истината е такава, болестта, от която страдаш, е само гост, изпратен, за да изпълни множеството си функции: да пречисти живота ти, да го подсили и извиси, да насочи всички органи от тялото ти към оказване помощ на пострадалата част от организма, да изяви Имената на Премъдрия Творец. Ако е рекъл Аллах, иншааллах, болестта скоро ще приключи своята задача и ще си отиде с думите, отправени към здравето: “Ела сега ти, за да заемеш мястото ми завинаги! Отново спазвай задълженията си! Това е твоят дом, засели се в него! Приятно пребиваване!”
    Masum çocukların hastalıklarını, o nazik vücudlara bir idman, bir riyazet ve ileride dünyanın dağdağalarına mukavemet verdirmek için bir şırınga ve bir terbiye-i Rabbaniye gibi çocuğun hayat-ı dünyeviyesine ait çok hikmetlerle beraber ve hayat-ı ruhiyesine ve tasaffi-i hayatına medar olacak büyüklerdeki keffaretü’z-zünub yerine, manevî ve ileride veyahut âhirette terakkiyat-ı maneviyesine medar şırıngalar nevindeki hastalıklardan gelen sevap, peder ve validelerinin defter-i a’maline, bilhassa sırr-ı şefkatle çocuğun sıhhatini kendi sıhhatine tercih eden validesinin sahife-i hasenatına girdiği, ehl-i hakikatçe sabittir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Yirminci_Deva"></span>
    İhtiyarlara bakmak ise hem azîm sevap almakla beraber, o ihtiyarların ve bilhassa peder ve valide ise dualarını almak ve kalplerini hoşnut etmek ve vefakârane hizmet etmek hem bu dünyadaki saadete hem âhiretin saadetine medar olduğu rivayat-ı sahiha ile ve çok vukuat-ı tarihiye ile sabittir. İhtiyar peder ve validesine tam itaat eden bahtiyar bir veled, evladından aynı vaziyeti gördüğü gibi; bedbaht bir veled eğer ebeveynini rencide etse azab-ı uhrevîden başka, dünyada çok felaketlerle cezasını gördüğü, çok vukuatla sabittir.
    == ДВАЙСЕТИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни братко, търсещ цяр, знай, че болестта бива два вида: реална и въображаема. Премъдрият и всеславен Изцелител, превелик е Той и всевишен, е сторил да има лек за всяка болест и е складирал лекарствата си в огромната аптека – земното кълбо. Наличието им предполага наличие и на болести. Преславния е създал цяр за всяка болест и използването на лечебни средства, както и пиенето на лекарства за изцеляване, е поначало законосъобразно. Но трябва да се знае, че изцеляването и въздействието на лекарството са в правомощията на Преблагословения, Всевишния. Както донася болестта, така Той дарява и изцеляването.
    Evet ihtiyarlara, masumlara, yalnız akrabasına bakmak değil belki ehl-i iman (madem sırr-ı imanla uhuvvet-i hakikiye var) onlara rast gelse, muhterem hasta ihtiyar ona muhtaç olsa ruh u canla ona hizmet etmek İslâmiyet’in muktezasıdır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Мюсюлманинът трябва да се придържа към указанията и препоръките на опитните мюсюлмански лекари. Това е най-важното лечение, защото повечето болести се пораждат от злоупотреба, липса на диета, пренебрегване на здравомислието, прекомерност, грехове, глупост, непредпазливост. Без съмнение, религиозният лекар ще даде съвети и предписания в рамките на шариата. Той ще предупреди за злоупотребата и за прекомерността, и ще внуши на болния утеха и надежда. На свой ред, когато се опира на тези предписания и утехи, болният ще усети облекчение на състоянието си и ще го обземе радост вместо да почувства тегоба и досада.
    == Yirmi Beşinci Deva ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Що се отнася до въображаемата болест, единственото въздействащо и успешно лечение за нея е игнорирането й, защото колкото повече се обръща внимание на внушението, толкова повече то се уголемява и раздува, а ако го пренебрегват, се смалява, замира и изчезва. Така и когато човек попадне на гнездо на оси, ако им обръща внимание, те се струпват и го нападат, а ако не реагира, се разпръсват и разпиляват. Подобен пример е поведението на някой, който прекалено се вживява при гледката на висящо в мрака въже и фантазията му дотам нараства и се уголемява пред него, че го кара да побегне като обезумял. Ако е по-сдържан, ще открие, че това не е змия, а най-обикновено въже, и ще започне да се присмива на своето объркване и самовнушение.
    Ey hasta kardeşler! '''Siz gayet nâfi’ ve her derde deva ve hakiki lezzetli kudsî bir tiryak isterseniz imanınızı inkişaf ettiriniz. Yani tövbe ve istiğfar ile ve namaz ve ubudiyetle, o tiryak-ı kudsî olan imanı ve imandan gelen ilacı istimal ediniz.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Подобно е положението и с въображаемата болест – ако тя продължи прекалено дълго, се превръща в реалност. Фантазията на нервен човек с изострена чувствителност е твърде гибелна болест, защото го плаши, превръща мравката в слон и руши духовните му сили, особено ако попадне на лекари с грубо сърце, лишени от състрадание, или на мними лечители, които още повече възбуждат и подклаждат самовнушенията му. Накрая той пропилява и изчерпва състоянието си, ако е бил богат, или изгубва разсъдъка си, или окончателно съсипва здравето си.
    Evet, dünyaya muhabbet ve alâka yüzünden güya âdeta ehl-i gafletin dünya gibi büyük, hasta, manevî bir vücudu vardır. İman ise o dünya gibi zeval ve firak darbelerine, yara ve bere içinde olan o manevî vücuduna birden şifa verip, yaralardan kurtarıp, hakiki şifa verdiğini pek çok risalelerde kat’î ispat etmişiz. Başınızı ağrıtmamak için kısa kesiyorum.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Yirmi_Birinci_Deva"></span>
    '''İman ilacı ise feraizi mümkün oldukça yerine getirmekle tesirini gösteriyor. Gaflet ve sefahet ve hevesat-ı nefsaniye ve lehviyat-ı gayr-ı meşrua, o tiryakın tesirini men’eder.''' Hastalık madem gafleti kaldırıyor, iştihayı kesiyor, gayr-ı meşru keyiflere gitmeye mani oluyor; ondan istifade ediniz. Hakiki imanın kudsî ilaçlarından ve nurlarından tövbe ve istiğfar ile dua ve niyaz ile istimal ediniz.
    == ДВАЙСЕТ И ПЪРВИ ЛЕК ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Болни братко, ти наистина изпитваш физическо страдание, но те обзема и значима духовна наслада, която изличава всички симптоми на физическата болка. Мъките на тялото не удавят позабравеното сладко състрадание и жалост към теб от времето, когато си бил малък – чувствата, преизпълнени с щастие, опиянение и спомени от детството, които сега отново бликват, породени от вниманието на твоите родители и близки, ако имаш такива. И сякаш от любимите ти хора наоколо се вдига скрита завеса, за да те поемат отново под своите грижи и да се устремяват към теб с обич, привлечени от болестта, която е подбудила тези интимни чувства.
    Cenab-ı Hak sizlere şifa versin, hastalıklarınızı keffaretü’z-zünub yapsın, âmin âmin âmin!
     
    </div>
    Колко струват мъчителните ти физически болки пред огромната самоотверженост, примесена с милосърдие и състрадание – заради болестта ти, – от страна на онези, на които си бил горд да служиш и си се стремил да ги удовлетвориш. Така ти се превръщаш сега в техен господар и повелител и чрез болестта си печелиш много помагащи ти приятели и съчувстващи ти другари, които са съпричастни с теб поради вложената в човешката природа нежност и жалост. И още, по причина на своето състояние ти си взел отпуск, за да си починеш от тежките си и убийствени задължения. Сега си оставен на мира и си се отдал на отдих.
     
    Би трябвало след всички тези духовни наслади да обърнеш лице към простора на признателността и да излезеш от теснината на оплакването, скръбта и грижата за незначителното си страдание.
     
    <span id="Yirmi_İkinci_Deva"></span>
    == ДВАЙСЕТ И ВТОРИ ЛЕК ==
     
    Братко, повален от такава неизлечима болест като парализата, искам да те зарадвам, като те възвестя, че тя е смятана за една от благословените болести за вярващия. Чувал съм това от праведните светци (ал-аулия ас-салихин) отпреди време, но не съм знаел какво се влага в него. Сега една от тайните му осенява сърцето ми по следния начин.
     
    Хората на светостта са се придържали по свое желание към два важни принципа с цел да стигнат до Истината (ал-хак), Преблагословен и всевишен е Той, за да се избавят от огромните духовни опасности на земния живот и да си обезпечат вечното щастие. Тези два принципа са:
     
    Първо – връзка със смъртта. В името на блаженството си във вечния живот те силно са се стремели към размисъл за мимолетността на този свят и за факта, че са гости, натоварени с временни функции.
     
    Второ – умъртвяване на повеляващата зло душа чрез полагане на усилия и духовни упражнения за избавяне от губителните грехове, към които тя ни тласка.
     
    Братко, изгубил здравето на половината си тяло, у теб са вложени, без да имаш друг избор, две кратки и лесни основи, които прокарват пътя ти към вечното щастие и ти напомнят винаги за човешката тленност. Земният живот не ще може повече да спира дъха ти и да те задушава, нехайството не ще се осмелява да затваря очите ти и нито повеляващата зло душа, нито порочните страсти ще могат да измамят някой, който е половин човек, така че бързо ще се избавиш от техните беди и вреди.
     
    Според тайнството на вярата, покорството и уповаването на Аллах вярващият за най-кратко време извлича полза от такава неизлечима болест като парализата и това му се отдава до степента на полагащите усилие сред светците (аулия). Тогава болестта постепенно отслабва и по-лесно се понася.
     
    <span id="Yirmi_Üçüncü_Deva"></span>
    == ДВАЙСЕТ И ТРЕТИ ЛЕК ==
     
    Болни клетнико, който си самотник и странник, ако твоето изгнаничество и липсата на семейство наред с болестта ти са причина да омайваш сърцата и да ги изпълваш с нежност, какво остава тогава за милосърдието на твоя милостив Творец, Носителя на проявленията, Който в началото на всяка сура от Свещения Коран се представя с великия си атрибут Всемилостивия, Милосърдния (Ар-рахман ар-рахим), и Който само с една от искрите на Своето съчувствие и състрадание кара всички майки да изпитват и упражняват същата необичайна жал при отглеждането на рожбите си, и Който само с едно проявление на Своето милосърдие всяка пролет преизпълва земната повърхност с багри и с разнообразни дарове и благодати, и също така превръща в реалност безсмъртния райски живот с обилието му от прелести. Когато се приобщаваш към Него чрез вярата, прибягваш до помощта Му с езика на безсилието, подбуден от болестта, молиш Го и се смиряваш пред Него, това превръща болестта на твоята самота и изгнаничество в цел и в средство да привличеш към себе си погледа на Божието милосърдие погледа, пред който всички са равни.
     
    Докато Той съществува и гледа към теб, всичко е твое. Истински странник и действителен самотник е онзи, който не се приобщава към Него чрез вярата и подчинението, или не желае това.
     
    <span id="Yirmi_Dördüncü_Deva"></span>
    == ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЛЕК ==
     
    Вие, които се грижите за невинни болни деца и за старци, безпомощни и слаби, сякаш и те са деца, пред вас стои важна сделка за отвъдния живот. Възползвайте се от тази търговия и силно копнейте за нея, и бързо се устремете, за да спечелите!
     
    За невинните деца болестите са инжекции на Господно възпитание, впръсквани във вените на крехките им телца, за да свикват с тях и да се учат, за да придобият имунитет и да противодействат на житейските трудности в бъдеще. Това сякаш са инжекции, които съдържат в състава си мъдрости и ползи за децата по отношение на земната им действителност, и полагат за тях основите на духовния им живот. Така малчуганите се пречистват духовно, както и възрастните се пречистват с изкуплението на греховете си. Тези инжекции са фундамент и ос на духовно издигане за децата в тяхното бъдеще тук или в отвъдния свят.
     
    Както е доказано от радетелите на истината, въздаянието в резултат на подобни болести се включва в книгата на делата на родителите или в книгата на добротворствата на майката, която съгласно тайнството на състраданието предпочита здравето на рожбата си пред своето собствено благополучие.
     
    Що се отнася до грижата за старците, то множество достоверни хадиси и исторически събития доказват, че гледането им, особено на родителите, вниманието към тях, откликването на молбите им, ощастливяването на сърцата им, служенето им с вярност и преданост водят до блаженство и в земния, и в отвъдния живот. Щастливото дете, което слуша немощните си родители, ще срещне същото послушание и от своите потомци, докато непокорният син, огорчаващ майка си и баща си, освен че ще бъде подложен на мъчение в отвъдния живот, ще се натъкне на множество сътресения и в земния свят.
     
    Да, грижата за старите, немощни и невинни хора не се отнася само за най-близките роднини, но и ако се случи на вярващ да попадне на болен възрастен човек, той трябва да му прислугва самоотвержено и предано, докато съществува наистина братство във вярата. Това се изисква от исляма.
     
    <span id="Yirmi_Beşinci_Deva"></span>
    == ДВАЙСЕТ И ПЕТИ ЛЕК ==
     
    Мои болни братя, ако сте почувствали нужда от свято и много полезно лечение, от наистина сладък цяр за всяка болест, подобрете и усъвършенствайте вярата си, тоест чрез покаяние, молба за прошка, молитва и богослужене получете свещения лек на вярата!
     
    Да, по причина на любовта си към земния живот и на силната си привързаност към него нехайните сякаш са придобили болно духовно тяло с големината на цялата земя. Тогава идва вярата и поднася на този болен организъм, пребит от ударите на тлението и раздялата, мехлем за оздравяването му, като го спасява от раните и травмите. В няколко послания доказахме, че вярата дарява реално оздравяване. За да избегна пространното изложение, ще синтезирам мисълта си по следния начин.
     
    Въздействието на вярата като лекарство се проявява при изпълнението и съблюдаването на религиозните задължения колкото е възможно повече според силите на човека. Нехайството, лекомислието, душевните страсти и непозволените развлечения премахват ефекта и действието на това лекарство.
     
    Доколкото болестта премахва небрежното отношение, гаси огъня на похотта и предпазва от затъване в непозволени наслади, възползвайте се от това си състояние, прилагайте действителния лек на вярата и свещените й светлини чрез покаяние, молба за прошка,
     
    зов и молба към Истината (АлХак), Преблагословения и Всевишния, за да ви дари Той изцеление и да стори от болестите ви изкупления за греховете! Амин! Амин! Амин!


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ الَّذٖى هَدٰينَا لِهٰذَا وَمَا كُنَّا لِنَه۟تَدِىَ لَو۟لَٓا اَن۟ هَدٰينَا اللّٰهُ لَقَد۟ جَٓاءَت۟ رُسُلُ رَبِّنَا بِال۟حَقِّ
    اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ الَّذٖى هَدٰينَا لِهٰذَا وَمَا كُنَّا لِنَه۟تَدِىَ لَو۟لَٓا اَن۟ هَدٰينَا اللّٰهُ لَقَد۟ جَٓاءَت۟ رُسُلُ رَبِّنَا بِال۟حَقِّ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
    سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ طِبِّ ال۟قُلُوبِ وَ دَوَائِهَا وَ عَافِيَةِ ال۟اَب۟دَانِ وَ شِفَائِهَا وَ نُورِ ال۟اَب۟صَارِ وَ ضِيَائِهَا وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ وَ سَلِّم۟
    اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ طِبِّ ال۟قُلُوبِ وَ دَوَائِهَا وَ عَافِيَةِ ال۟اَب۟دَانِ وَ شِفَائِهَا وَ نُورِ ال۟اَب۟صَارِ وَ ضِيَائِهَا وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ وَ سَلِّم۟
    </div>
     
    “И ще казват: “Слава на Аллах, Който ни напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” (7: 43)
     
    Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия. (2: 32)
     
    О, Аллах, благослови нашия водач Мухаммед – лекарството и цяра за сърцата, оздравяването и възстановяването на телата, светлината и сиянието за погледите! (Благослов) и мир за неговия род и за сподвижниците му!”


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">

    15.03, 15 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

    Съставен от двайсет и пет лека

    Той е клиника и балсам за болните, мехлем за облекчаване на раните им, духовна рецепта. Написан е по подражание на традиционните думи: “Дано да си отиде бедата и слава на Аллах за оздравяването!”

    Предупреждение и извинение

    Тази духовна рецепта бе написана с бързина, която надхвърля обичайната за нас при досегашните ни съчинения. ([1]) Поради ограниченото време, с което разполагахме, за разлика от всичките ни останали трудове, този бе коригиран и редактиран с бегъл поглед и с изключителна скорост, както и бе написан. Той си остана в суров вид, като първа чернова, а не почувствахме нужда да нанасяме нови поправки, защото идеите, които по природа вълнуват сърцето, не бива да се опорочават чрез словесна ryкраса, хryдожественост и педантизъм. Затова моля читателите, и особено болните сред тях, да не се дразнят от необработените изрази и от сложните изречения, а задочно да отправят зов за мен.

    Саид Нурси

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

    اَلَّذٖينَ اِذَٓا اَصَابَت۟هُم۟ مُصٖيبَةٌ قَالُٓوا اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ ۝

    “... Които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2: 156)

    وَالَّذٖى هُوَ يُط۟عِمُنٖى وَيَس۟قٖينِ ۝ وَاِذَا مَرِض۟تُ فَهُوَ يَش۟فٖينِ

    “... И Който ме храни, и ми дава да пия, и ако се разболея, Той ме изцелява...” (26: 79–80)

    В този проблясък ще разясним накратко двайсет и пет лека – цяровете, които могат да бъдат реална утеха и полезен мехлем за хората в беда, за страдалците и болните, съставящи една десета от човечеството.

    ПЪРВИ ЛЕК

    Немощни болни човече, не се тревожи, бъди търпелив! Твоята болест не е порок, а е вид лекарство, защото житейският срок е стопяващ се капитал. Ако той не бъде използван, се губи всичко, и особено ако е изтекъл в спокойствие и нехайство, когато ускорява крачките си към своя край. Болестта ти носи огромни печалби от този твой капитал и не позволява да се пропилее бързо – забавя стъпките на живота, задържа го, удължава го, докато даде плодовете си, и едва тогава го пуска да си върви.

    Затова ако например човек е бил болен през всичките си житейски периоди, се казва: “Колко дълго е времето на злощастията, колко кратко е времето на радостта!”

    ВТОРИ ЛЕК

    Болни човече, чието търпение се изчерпва, търпеливо понасяй, търпеливо благодари! Болестта ти може да превърне минутите от твоя живот в часове богослужене,

    защото то бива два вида:

    първият: богослужене при позитивни ситуации, което се въплъщава в отслужването на молитвите, отправянето на зов и други подобни;

    вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от милосърдния си Творец, прибягва до Неговото покровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.

    Да, съществуват достоверни изказвания на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оплаква от Всевишния Аллах.([2]) Няколко автентични сведения и правдиви открития дори потвърждават, че за част от благодарните и търпеливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените – на цял ден.

    Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!

    ТРЕТИ ЛЕК

    Човече, за когото болестта е непосилна, хората не идват на този свят за удоволствие и наслада. Свидетелство за това е отпътуването на всеки дошъл, посивяването на младежите, спускането на всички във водовъртежа на изчезването и раздялата.

    И понеже човекът е най-съвършеното, най-извисеното от живите създания, най-богатото на органи, и дори е господарят на всички тях, виждаш, че когато разсъждава за сладостите на миналото и за бедите на бъдещето, той прекарва живота си в трудности и печал, принизявайки се до равнището на най-долните твари.

    Следователно човекът не е дошъл на този свят, за да води приятно и красиво съществуване, гален от бриза на покоя и безметежността, а е дошъл, за да придобие блаженството на пребъдващ и вечен живот чрез облекчените възможности за търгуване с великия си капитал – житейския срок. Ако не е болестта, в резултат на здравето и благополучието човек ще изпадне в нехайство и земното битие ще изглежда в очите му приятно, сладко, свежо. Тогава ще го порази болестта на забравата – не ще си спомня за отвъдния свят и ще отбягва да мисли за смъртта и гроба. Така капиталът на скъпоценния му живот ще се стопи и ще се пропилее напразно. А болестта скоро ще го пробуди, ще отвори очите му с думите: “Ти не си нито вечен, нито оставен без надзор, а си подчинен на определена функция. Отмахни от себе си заблудата, помни своя Творец, знай, че отиваш към гроба, готви се и се въоръжавай за него!”

    Следователно болестта изпълнява ролята на честен и пробуждащ наставник и съветник, и тогава няма причини да се оплакваме от нея в тази насока, а трябва да се приютим под сянката на благодарността. Когато премазващите крачки на болестта натежат, е нужно да потърсиш от Всевишния търпение.

    ЧЕТВЪРТИ ЛЕК

    Болни човече, който се оплакваш, знай, че нямаш право на това, а трябва да си признателен и трябва да си търпелив, защото твоето битие, твоите органи и системи не ти принадлежат – не си ги произвел сам и не си ги купил от никоя фирма или завод. Следователно те са чужда собственост. Владетелят на тези неща се разпорежда във владението си, както желае.

    Това бе изложено с пример в Двайсет и шесто слово, посветено на съдбата. Ето примера.

    Богат и изкусен производител възлага на някой бедняк срещу определено възнаграждение да работи за него един час като модел. За да покаже изящното си производство и значимото си богатство, той облича човека във везана риза, която сам е ушил, и в бляскава инкрустирана одежда, изтъкана от него с изключителна красота и майсторство. Творецът работи над произведението си, демонстрира различни положения и форми, за да разкрие чудесата на своето изкуство и шедьоврите на своя талант – реже, подменя, удължава, скъсява и т.н. Как мислиш, има ли право този нает бедняк да каже на твореца майстор: “Изморяваш ме, обременяваш ме, притесняваш ме, като искаш ту да се наведа, ту да се изправя. Със своето рязане и скъсяване разваляш бляскавото изящество на ризата, която краси снагата ми и разхубавява тялото ми. Ти ме угнетяваш и не си справедлив към мен.”

    Такова е положението и по отношение на превеликия Творец, пречист е Той и всевишен – “На Аллах принадлежи върховният идеал” Той те облича, болни човече, в одеждата на тялото и влага в него инкрустираните сияйни сетивни органи – окото, ухото, разума. За да разкрие гравюрите на Най-прекрасните Си имена, Той те изменя в рамките на многообразни положения и те поставя в различни условия. Както се запознаваш с името Му Вседаряваиуия препитание (Ар-Раззак), вкусвайки горчивината на глада, така научаваш за името му Лечителя (Аш-Шафи) чрез болестта. С оглед на това, че част от Най-прекрасните Му имена се изявяват чрез болките и се разкриват чрез бедите, в тях се съдържат проблясъците на мъдростта, лъчите на милосърдието и сиянията на красотата.

    Ако се вдигне воалът зад твоята болест, от която се страхуваш и която мразиш, ще установиш, че зад нея е скрито приятно за теб, дълбоко, красиво и обичано съдържание.

    ПЕТИ ЛЕК

    Човече, подложен на изпитание чрез болестта, от опита ми през това време напълно и докрай се убедих, че тя е вид Божие благодеяние и Всемилостиво напътствие за част от хората. ([3]) Въпреки че не съм достоен за това, през тези осем или девет години някои младежи се обърнаха към мен да се моля за тях, защото ги е сполетяла болест. Забелязах, че който е в такова състояние, той повече мисли и си спомня за отвъдния живот, и не е опиянен от нехайството на младостта, а остава донякъде защитен под мъките и страданията на болестта, и запазва душата си от животинските страсти. Напомнях им, че според мен тези им болести – в рамките на способността им да търпят – са само Божие добротворство и дар от Него, Преславния. Казвах: “Братко, аз не съм против и срещу твоята болест, така че не чувствам състрадание и жалост към теб, за да отправя зов в твоя полза. Опитай се да понасяш търпеливо и да устояваш пред страданието, докато оздравееш и дойдеш на себе си! След като болестта изпълни задачите си, Милосърдният Творец ще те излекува, ако е пожелал.”

    Казвах също: “Част от подобните на теб разклащат и дори разрушават вечния си живот заради мнима наслада, продължила около един мимолетен земен час. Така е, защото вървят безразлични в нехайство, произтичащо от изпитанието на здравето, изоставят молитвата, забравят смъртта, пренебрегват Всемогъщия и Превеликия Аллах. А ти виждаш с окото на болестта гроба – неизбежния ти дом – и прозираш оттатък него другите отвъдни жилища. Действията и поведението ти се ръководят от това. Следователно болестта ти е само нещо от рода на здраве за теб, а здравето, на което се радва част от себеподобните ти, е болест.”

    ШЕСТИ ЛЕК

    Болни човече, който се оплакваш от страданието, моля те да възстановиш в съзнанието си своя отминал живот – да си спомниш за сладките и приятни дни, за мъчителните и ~орчиви времена. Няма съмнение, че ще произнесеш на глас или наум: “Ах!” или “Ох!”, или дълбоко ще въздъхнеш и ще кажеш: “Слава на Аллах и признателност!”, или ще простенеш: “Горко ми! Тежко ми!”

    Забележи как при мисълта за болките и бедите, от които преди си страдал, те обзема духовна наслада и сърцето ти се разтуптява с прославата: “Хвала на Аллах и признателност Нему!” Така е, защото изчезването на болката поражда наслада и чувство за облекчение. Когато страданията и нещастията престанат, те засаждат в духа скрита радост. Щом човек помисли за нея, тя излиза от убежището си и потича блаженство и ликуване, което се излива в благодарност и прослава на Аллах.

    А състоянията на удоволствие и безметежност, които си преживял, сега те карат да крещиш от болка: “Горко ми! Тежко ми!”. Когато отминат, засаждат в духа ти спотаена и постоянна болка. Спазмите на страданието се надигат отново и отново при най-малката мисъл за отсъствието на насладите и бликват сълзите на тъгата и скръбта.

    Непозволеното удоволствие, което човек изпитва за един ден, понякога го кара да вкусва душевна болка цяла година, а болката, изтърпяна през един ден мимолетно боледуване, осигурява насладата на няколко дена възмездие наред с удоволствието на оздравяването.

    Докато това е така, помни добре резултата от краткотрайното боледуване, което те мъчи, мисли за лелеяната награда, вложена в протичането му, настойчиво благодари, пренебрегвай оплакванията и си казвай: “Човече, всичко отминава!”

    ШЕСТИ ЛЕК (II)

    ([4])

    Братко, който се разстройваш от болестта, щом се сетиш за вкуса и насладите на земния живот! Ако мирският свят наистина е дълготраен, ако смъртта действително е отстранена от пътя ни, ако отсега нататък ураганите на раздялата и изчезването престанат да бушуват, ако бъдещето, вихрещо събития, спре да носи духовна зима, бих застанал на твоя страна и бих те оплакал за състоянието ти. Но докато земният живот продължава да ни гони оттук (“Хайде, вървете си!”), глух за виковете ни и безразличен към молбите ни за помощ, би трябвало още отсега, преди да ни е натирил и прокудил, да се откажем от любовта и увлечението си по него чрез пробуждащите ни болести и чрез стремежа сърцето и съзнанието ни да се освободят от този свят, преди той да се е освободил от нас.

    Да, като ни напомня този прекрасен и дълбок смисъл, болестта ни шепне в най-съкровените и интимни кътчета на душата: “Ти не си създаден от камък и желязо, а от разнообразни материали, комбинирани у теб и напълно пригодни за разпадане, разлагане и разчленяване начаса. Остави самозаблудата, разбери безсилието си, познай своя Творец, вникни във функцията си и научи каква мъдрост и цел са вложени в идването ти на земята.”

    И още, докато удоволствията и насладите на земния живот продължават да бъдат нетрайни, особено ако са непозволени, и нещо повече – да пораждат в душата страдание и да навличат грях и престъпление, не плачи, че си ги изгубил, аргументирайки се с болестта, а размишлявай за смисъла на духовното богослужене, което се съдържа в нея, и за отвъдното възмездие, скрито за теб в мъката, и се стреми да получиш това чисто и неподправено блаженство.

    СЕДМИ ЛЕК

    Болни човече, изгубил дара на здравето, твоето страдание не отнема сладостта на тази Божия благодат. Напротив, болестта ти позволява да вкусиш по-силно щастието да си здрав, да почувстваш колко е приятно изцеляването, да усетиш още повече удоволствието от липсата на оплаквания. Така е, защото всяко нещо губи стойността и въздействието си, когато се запази в едно и също състояние, без да се променя. Радетелите на истината дори приемат като безспорен факта, че “нещата напълно се осъзнават единствено чрез техните противоположности”.

    Например ако липсваше мракът, не бихме могли да осъзнаем светлината и да почувстваме нейната сладост. Ако го нямаше студът, не бихме разбрали колко хубава е топлината. Ако не изпитвахме глад, храната не би ни дала приятен вкус и наслада. Ако организмът не страдаше от жажда, утоляването с вода не би ни донесло блаженство. Ако липсваха оплаквания, изцеляването им не би породило радост. Ако нямаше болест, бихме останали безразлични към здравето.

    Когато Всемогъщият Творец е поискал човек да почувства многообразните Му добрини и го е накарал да ги усеща и да вкусва различните Му благодеяния, Той го е снабдил с изключително обилие от органи за възприемане на хилядите Му дарове. Тогава би трябвало да изпрати свише и болестите, недъзите и неразположенията, както оказва милост и удостоява със здраве и добро състояние.

    Питам те в името на Аллах: “Ако не бе болестта, засегнала главата, ръката или стомаха ти, щеше ли да си способен да усетиш сладостта, скрита в здравето, което е разпростряло сянката си над тези органи? И би ли могъл да вкусиш Божията благодат, въплътена в този дар? Напротив, щеше да забравиш за него вместо да си признателен. Или щеше до глупост несъзнателно да го прахосаш чрез прекомерността на нехайството.”

    ОСМИ ЛЕК

    Болни човече, който не забравяш отвъдния свят, твоята болест действа като сапун – отмива от теб мръсотията, премахва греховете ти и те пречиства от провиненията. Потвърдено е, че болестите са изкупление за греховете и простъпките. В достоверен хадис се казва: ~Винаги щом мюсюлманин го порази страдание, Аллах снема от него греховете му, както окапват листата на дърво.”

    Така е, защото греховете са вечни болести в безсмъртния живот, а на този свят те пораждат духовни болести на сърцето, съвестта и душата. Ако си търпелив и не се оплакваш, чрез своето страдание се избавяш от твърде много нескончаеми болести,

    а ако се отвличаш от греховете си, забравяш отвъдния свят и си нехаен към своя Господ, твърдя, че ще те сполети опасна болест – милион пъти по-опасна, по-губителна и по-страшна от сегашните мимолетни временни болести. Бягай от нея и крещи,

    защото сърцето, духът и душата ти са изцяло обвързани с всички налични творения в този свят. Тези връзки постоянно се отсичат с мечовете на раздялата и изчезването, което отваря у теб дълбоки рани, особено когато поради липса на знание за отвъдния свят си въобразяваш, че смъртта е окончателно ликвидиране. Раните и уврежданията обикновено те превръщат сякаш в болно тяло, голямо колкото цялата земя.

    Това налага преди всичко да потърсиш начини за пълно излекуване и за реално оздравяване на твоя огромен духовен организъм, терзан от безгранични болести и от безчет рани. Не мисля, че ще откриеш изход в друго освен в излекуване на вярата и в прибягване до нейния целебен балсам. И знай, че най-краткият път за достигане на това лечение е надникването през прозорците на безсилието и бедността, които се разтварят, след като физическата болест разкъса завесата на небрежността, и които прерязват човека. Тогава ще стигнеш до знанието за могъществото на Всемогъщия, Владетеля на величието, и за всеобхватното Му милосърдие.

    Да, онзи, който няма знание за Аллах, носи на плещите си грижи и беди, необятни като земята и нейното съдържание. А който познава своя Господ, земният му живот се изпълва със светлина и духовна радост. Така той чувства в себе си наличната сила на вярата (всеки според собствената си степен). Да, болката, произтичаща от вторичните физически болести, се разтопява и става на прах под пороя на духовната радост и на сладкото изцеление в резултат на вярата.

    ДЕВЕТИ ЛЕК

    Болни човече, вярващ в своя Творец, причината да страдаш от болестите, да се страхуваш и да се плашиш от тях произтича от това, че те понякога водят до смърт и гибел. Понеже очите на нехайството виждат смъртта като външно ужасяваща и страховита, болестите, които могат да я причинят, пораждат тревога и безпокойство.

    Затова знай първо – и вярвай непоколебимо, – че житейският срок е предопределен и не се променя. Случва се да починат ридаещите над някой в предсмъртен хрип, въпреки че са се радвали на здраве и благополучие, а болните, чието състояние е било тежко и са се намирали в опасност, са оздравявали и са живели дълго след това.

    Второ: смъртта не е страшна сама по себе си, както ни изглежда във външния си облик. С вдъхновение от светлината на Свещения Коран в много наши послания доказахме категорично, без да оставим никакво съмнение и колебание, че за вярващия смъртта е демобилизация, приключване на функциите и край на житейските трудности;

    освобождаване от робството

    – от обучението и тренировката на земното поле за изпитания;

    преходна врата за среща с деветдесет и девет процента от любимите хора и от приятелите, отпътували в отвъдния свят;

    начин да се влезе в простора на истинската родина и на вечното местопребиваване за несекващо блаженство;

    преминаване от земния зандан в градините на Рая;

    задължителен момент за получаване на възнаграждението за свършената работа, което щедро и обилно се лее от благодатната съкровищница на Всемилостивия Творец.

    Докато същността и реалността на смъртта са такива, на нея не бива да се гледа, сякаш е нещо страшно, а трябва да се смята за благовестие на милосърдието и щастието. При това част от поклонниците на Аллах не се страхуват от смъртта, защото е свирепа и сразяваща, а по причина на желанието си да придобият повече добри дела, които да извършат при удължаване на житейската им функция.

    Да, за радетелите на вярата смъртта е вратата на милосърдието, а за радетелите на заблудата е кладенец на вечен мрак.

    ДЕСЕТИ ЛЕК

    Болни човече, който се тревожиш без причина, ти се безпокоиш от тежките стъпки и от силата на болестта, а това увеличава бремето на страданието ти. Ако искаш да го облекчиш, старай се и полагай усилия да преодолееш тревогата. Тоест мисли за ползите от болестта и за наградата, която предстои да получиш за нея, ускорявай стъпките към оздравяването и изтръгвай от себе си корените на безпокойството, за да изтръгнеш болестта от корените й!

    Да, тревогата (нашепванията на сатаната) уголемява и удвоява състоянието ти, защото под стъпките на физическата болест безпокойството поражда в сърцето духовна болест и физическата се задържа, опирайки се на духовната. Ако прогониш тревогата и вълненията, като повериш на Аллах повелята, удовлетвориш се с предопределението от Него и си представяш вложената в страданието мъдрост, физическата болест ще изгуби важно разклонение от корените си, част от нея ще се облекчи и ще изчезне. Когато болестта ти е съпроводена от самовнушения и безпокойства, е възможно в резултат на тревогата една стотна част от тези заблуди да нарасне десет пъти. А с преодоляването на безпокойството действието на болестта отслабва с девет десети.

    Когато тревогата е подхранвана от страхове и грижи, това засилва страданието. Болният изпада в положение, при което сякаш обвинява Божията мъдрост, критикува Божието милосърдие и се оплаква от Милостивия си Творец. Затова, противно на намеренията си, той бива подлаган на превъзпитание и получава удари, които засилват страданието му, защото както признателността увеличава благодатните моменти, така и оплакването изостря болестта и бедата.

    Впрочем по своята същност и тревогата е болест и лечението й се заключава единствено в осъзнаване на мъдростта, вложена в страданието. Ако разбереш тази мъдрост и ползите от болестите, намажи тревогата си с то- 
зи мехлем, избави се от това и вместо “О, горко 
ми!” кажи: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى كُلِّ حَالٍ “Слава на Аллах за всяко състояние!”

    ЕДИНАЙСЕТИ ЛЕК

    Болни братко, чието търпение се изчерпва, въпреки че болестта ти причинява страдание в момента, в същото време тя те дарява с нематериална сладост, която блика от предходно излекуване, наред с духовно удоволствие, извиращо от наградата за тази болест. Времето от днес нататък, и дори от този час насетне, повече не носи болест. Без съмнение, няма болка без причина. Когато няма болка, няма нито страдание, нито оплакване. Понеже си въобразяваш и представите ти са погрешни, те е обхванало нетърпение.

    Ала с отминаването на болестния период ще се разтопи и ще се изличи страданието, изживяно през него, ще се запази само въздаянието за болестта и ще остане сладостта от нейното отшумяване. Би било глупост и дори лудост да си спомняш после за отминалата болест и да страдаш от нея, да изгубиш и да изчерпаш търпението си, когато би трябвало да си весел и доволен за дарената ти радост и блаженство от въздаянието за търпението. Отминалите дни не ще се завърнат повече, а не е ли глупост отсега да ангажираме съзнанието си с мисли за ден, който все още не се е родил, за болест, която все още не ни е сполетяла, и за страдание, което не е започнало да ни мъчи? Подобна самозаблуда в резултат на горчив размисъл и обременяване на съзнанието с жестоко страдание тласкат към изгубване на търпението. То е все едно три типа несъществуващи състояния да се обагрят с цветовете на три степени от реалността. Не е ли това глупост?

    Докато времето на болестта, отминала преди настоящия момент, поражда възторг и ликуване, и докато бъдещото време, което предстои да настъпи от днес насетне, все още не се е превърнало в действителност, и болестта липсва, и страданието липсва.

    Не разпилявай, братко, наляво и надясно силата да търпиш, дарена ти от Истината (АлХак), преславен е Той и всевишен, а събери цялата си способност да устояваш пред болката, която те е обзела в този миг, изречи: “Многотърпеливи човече!” и твърдо понеси всичко!

    ДВАНАЙСЕТИ ЛЕК

    Болни човече, който по причина на своето страдание си възпрепятстван да извършваш богослужене и да отправяш зов, и който съжаляваш за подобно лишение, знай, че това е регламентирано в знатен пророчески хадис. ([5]) Внего се казва, че и когато е болен, вярващият получава награда за своето богослужене. Болестта не лишава от въздаяние. Ако човек в такова състояние изпълнява религиозните предписания според възможностите си, болестта компенсира за всички пропуснати по тази причина задължения, а когато положението му се влоши, напълно ги замества, щом понася търпеливо, уповава се на Аллах и има намерение да се придържа към законите на вярата.

    Така също страданието кара човека да чувства своята слабост и безпомощност. Болният се примирява с тази даденост, като отправя зов с думи и действия.

    А Аллах, Преславния и Всевишния, не влага у човека безгранична слабост и безкрайна немощ за друго освен за да го накара да прибягва винаги с молби до Божието присъствие, да проси и да иска подкрепа, както е казано в следното коранично знамение:

    قُل۟ مَا يَع۟بَؤُا بِكُم۟ رَبّٖى لَو۟لَا دُعَٓاؤُكُم۟

    “Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте го призовавали.” (25: 77)

    Понеже болестта е мотив за отправяне на искрен зов, в което се крие мъдростта при сътворяването на човека и основната причина за неговата важност, не е правилно да се оплакваме от нея, а трябва да благодарим на Аллах. Изворите на зова, отприщени и бликнали с болестта, не трябва да се пресушават просто като се сдобиваме само със здраве.

    ТРИНАЙСЕТИ ЛЕК

    Клетнико, оплакващ се от болестта, тя е съкровище за някои хора, скъпоценен Божи дар и всеки сполетян от нея е способен да си я представи от този ъгъл.

    Божията мъдрост изисква житейският край да настъпи в неизвестен час, той да бъде избавление за човека от абсолютното отчаяние и от абсолютното безгрижие, да го държи между страха и надеждата и да запази земния и отвъдния му живот от падане в бездната на гибелта. С други думи, очаква се житейският край да настъпи всеки миг и ако той свари човека в момент, когато е потънал в нехайство, ще му нанесе тежки щети във вечния отвъден живот. А болестта разсейва и разпръсква това безгрижие, кара ни да мислим за другия свят и ангажира с него съзнанието ни. Случва се дори човек да получи огромна печалба и за двайсет дена да придобие ползи, каквито навярно е трудно да достигне и за двайсет години.

    Ето един пример.

    Имаше двама младежи, Аллах да ги опрости, единият – Сабри от Илема, а другият – Мустафа Везирзаде от Ислямкьой. Въпреки че бяха единствените неграмотни измежду всичките ми ученици, бях забелязал с възхита, че са в първата редица по преданост и искреност в служенето на исляма. Аз не разбрах тогава каква мъдрост се крие в този факт, но след смъртта им научих, че и двамата са страдали от неизлечима болест. Ръководени от нея, те придобили велико благочестие, стремели се към извисена всеотдайност и към поведение, което да им донесе полза в отвъдния живот, за разлика от всички останали младежи, небрежни и пропускащи дори задълженията си. Моля Аллах двете години на болест и страдание, което споменатите момчета прекараха в земния свят, да са се превърнали в милиони години блаженство и щастие в отвъдния живот, в Рая. Едва сега разбирам, че отправеният от мен зов да се излекуват – от гледна точка на земната действителност – е бил зов в тяхна вреда. Но моля Аллах молитвата ми за тяхното здраве да е била приета.

    И така, онези двама младежи, по мое дълбоко убеждение, са успели да получат печалба, равностойна на онова, което човек постига поне за десет години усилия и благочестие. ([6]) Ако сегордееха с доброто си здраве подобно на някои свои връстници и се водеха по обичая на нехайството и неразумността, докато накрая ги връхлети дебнещата смърт – както се прокрадват опипом в тинята и мрака на греховете, – сега гробовете им щяха да бъдат дупки на скорпиони и змии вместо да са могили от светлина и съкровища от блясък.

    Докато болестите продължават да носят в същността си тези огромни ползи, е недопустимо да се оплакваме от тях, а трябва да се опираме на Божието милосърдие чрез упование, търпение и радостна прослава и благодарност.

    ЧЕТИРИНАЙСЕТИ ЛЕК

    Болни човече, пред чиито очи е спусната пелена, ако разбереш, че зад воала пред погледите на вярващите хора се крие светлина (и то каква!) и има духовно око, ще кажеш: “Благодаря и хиляди пъти признателност на милосърдния ми Господ!”. За обяснение на този мехлем ще разкажа следната случка.

    Нещастие сполетя лелята на Сюлейман от Барла([7]), който продължи да ми служи осем години, без да ми досади нито веднъж и без да ме притесни с каквото и да било, напълно всеотдайно и почтително. Клетницата бе поразена от слепота и светлината бе угаснала в очите й. Понеже тази праведна жена ми имаше изключително доверие, много повече, отколкото заслужавах, тя се вкопчи в мен, когато напусках джамията, и ми каза: “За Бога, помоли се на Аллах за очите ми!”. Аз на свой ред превърнах праведността на тази благословена вярваща жена в застъпник и ходатай за зова си, и отправих към Аллах молба със смирение и богоугодност: “Боже, Господи мой, заради светостта на нейната праведност възстанови зрението ù!” На следващия ден от близкия окръжен град Бурдур дойде лекар офталмолог и я излекува. Аллах е върна зрението, а след четирийсет дена отново затвори очите й. Много ме заболя, много се молих за нея и се надявам да е било откликнато на зова ми в полза на нейния отвъден живот. Иначе този мой зов погрешно ще се е превърнал в молба против нея. Тя остана да живее само още четирийсет дена, за да завърши житейския си срок. След изтичането му се отправи към милостта на Аллах.

    И така, лишаването на тази жена, за която молим състрадание, от благото на зрението и от възможността да се любува на тъжните градини на Барла, и спускането на воал между нея и прекрасните поля за четирийсет дена, сега са получили своето възмездие в гроба й, където тя четири хиляди дена гледа Рая и съзерцава зеленината на Небесните градини. Това е по причина на нейната твърда и дълбока вяра, и на нейната сияйна и велика праведност.

    Да, когато пред очите на вярващия се спуснат воалите на слепотата и той влезе в гроба в такова състояние, пред него се отваря възможността да наблюдава според степента си Сияйния свят с по-широк поглед, отколкото останалите покойници. Както ние на земята виждаме с очите си повечето неща, а слепите вярващи не са способни на това, така и в гроба незрящите, ако са били вярващи и благочестиви, ще виждат повече – всеки според степента си, – в сравнение с останалите покойници. Те ще съзерцават Градините и блаженствата на Рая – всеки според степента си, – сякаш са снабдени с телескопи, които улавят прелестни гледки от Рая и ги прожектират като на киноекрани пред тези слепи хора, лишени в земния живот от светлината на зрението.

    Ти можеш, братко, да придобеш озареното око, разкриващо Рая над върховните небеса, докато си още в гроба. Това ще стане чрез търпение и благодарност за спуснатия пред зрението ти воал. Знай, че единственият лекар – специалист по очни болести, способен да вдигне завесата пред погледа ти, за да виждаш с окото на вярата, е Премъдрият Коран.

    ПЕТНАЙСЕТИ ЛЕК

    Болни човече, който охкаш в стонове, не охкай и недей да стенеш, вгледан в образа на отвратителната и противна болест, а виж нейния смисъл и значение, отпусни се и изречи: “Слава на Аллах”.

    Ако смисълът на болестта не бе нещо красиво, Милостивият Творец не би подлагал на изпитание чрез болести и страдания най-обичните измежду любимите Си раби. В един от пророческите хадиси се казва така, или както е казано:

    “На най-жестоките беди сред хората са подлагани пророците, после – светците, а после – най-идеалните и най-идеалните.”

    اَشَدُّ النَّاسِ بَلَاءً اَل۟اَن۟بِيَاءُ ثُمَّ ال۟اَو۟لِيَاءُ اَل۟اَم۟ثَلُ فَال۟اَم۟ثَلُ – اَو۟ كَمَا قَالَ

    Начело на подложените на изпитание стои търпеливият Айюб, мир нему, после – останалите пророци, мир на тях, после – светците, после – праведниците. Всички те приемали болестите, от които страдали, като чисто богослужене и всемилостива награда, търпеливо отправяли благодарност и смятали, че това им състояние е вид хирургическа операция, дарена им от Всемилостивия, Милосърдния.

    Ако и ти, болни човече, който охкаш и се мъчиш, желаеш да се присъединиш към кервана от озарени хора, отдавай благодарност с търпение! В противен случай твоето оплакване ще ги накара да се въздържат и да не те включат в групата си. Тогава ще изпаднеш в бездната на нехайните и ще тръгнеш по път, над който се е възцарил мрак.

    Да, има болести и трагични инциденти, които ако бъдат последвани от смърт, ще увенчаят своята жертва със сана на приближените до Аллах (аулия), сякаш това е духовно мъченичество (шахада). Такива са болестите, свързани с раждането ([8]), спазмите в стомаха, удавянето, изгарянето и чумата. Ако някой почине при подобни обстоятелства, ще бъде издигнат до степента на мъченик за вярата (шахид). Има и много благословени болести, които ако завършат със смърт, придават на починалия от тях степента на светостта (уwаая).

    След като болестта намалява силата и необуздаността на обичта към земния живот, на страстта и огромната привързаност към не~о, тя облекчава също и раздялата с живота, болезнена и горчива за хората на земните удоволствия, и дори ги кара да харесват и да предпочитат смъртта.

    ШЕСТНАЙСЕТИ ЛЕК

    Раздразнени болни човече, болестта учи пострадалите от нея да зачитат най-важните социални връзки и най-прелестните отношения в живота на хората: уважението и обичта. Тя избавя човека от затварянето в себе си, което води до подивяване и го лишава от милосърдие,

    както е обяснено в следното коранично знамение:

    اِنَّ ال۟اِن۟سَانَ لَيَط۟غٰى ۝ اَن۟ رَاٰهُ اس۟تَغ۟نٰى

    “Ала не! Човек престъпва, защото се е видял богат.”(96: 6–7)

    Повеляващата зло душа, попаднала в мрежата на отчуждението, което произтича от здравето и благополучието, не ще почувства подобаващо уважение към братските връзки и не ще усети милосърдието и състраданието, свойствено за подложените на изпитание чрез беди или за болните.

    Ала когато болест връхлети човека и под натиска на своите страдания, оплаквания и тегоби той осъзнае колко е безпомощен и колко е беден, ще почувства дължимото уважение към вярващите си братя, които се грижат за него, или които го посещават. По аналогия със себе си той ще усети човешка нежност и към всички хора, изпаднали в беда и сполетени от нещастие, сърцето му ще прелее от милосърдие и жалост към тях в пълния им смисъл – а това са най-важните ислямски черти. У него ще пламне горещо съчувствие към братята му по съдба и ако може, ще им подаде ръка за помощ, а ако не е способен на това, ще отправи зов за тях, ще ги посети и ще се заинтересува за състоянието им, с което ще отдаде дан на законосъобразна традиция и ще получи велика награда за постъпката си.

    СЕДЕМНАЙСЕТИ ЛЕК

    Болни братко, който се оплакваш, че си безсилен да вършиш праведни дела, бъди признателен: благовествам те, че самата болест отваря пред теб вратите на най-чистите добротворства. Освен че страданието носи постоянна награда и за болния, и за онези, които се грижат за него, то е най-значимото средство за получаване на онова, за което се отправя зов.

    Да, грижата за болните носи на вярващия велика награда. Посещаването им и заинтересоваността за тяхното здраве и спокойствие (при условие да не бъдат разстройвани и да не им се досажда) са благородна пророческа сунна и в същото време са изкупление за греховете. Има и хадис с такова съдържание:

    “Търсете зов от болен, на него се откликва!”

    Горното е валидно особено ако болният е някой от най-близките хора, например баща или майка. Тогава грижата за тях е важно богослужене и за нея също се получава най-голямото въздаяние. Успокояването на сърцата на болните и вдъхването на утеха в душите им се смята за нещо равностойно на важна милостиня. Колко щастливи са децата, които се грижат за своите бащи и майки при боледуването им, успокояват нежните им угнетени сърца и вселяват в тях мир, като така си спечелват молитвите на своите родители.

    Да, истината, която заслужава повече внимание и по-високо място в социалния живот, е, че добрите синове ще бъдат възнаградени за своята жал и състрадание към родителите си, след като са им оказвали подобаващо уважение и са изразявали чисти чувства към тях по време на боледуването им. Картините на преданост, които разкриват това добро поведение на децата и тяхната човечност, предизвикват възхитата на всички творения и дори на ангелите. Те ги поздравяват, прославяйки и величаейки Аллах, като възклицават: “Това е пожелал Аллах!” (машааллах) и “Благословил е Аллах!” (баракаллах).

    Да, състраданието, съчувствието и милосърдието, които ограждат болния, разтопяват страданията му и ги превръщат в приятни и радостни наслади.

    Приемането на зова на болния и откликването му е важен и заслужаващ внимание въпрос. Преди близо четирийсет години бях отправил зов да се излекувам от болки в гърба. После осъзнах, че страданието е дар, въздаван заради зова. Както и зовът, който не може сам да се анулира, така и резултатът от него, принадлежат на отвъдния живот. ([9]) А зовът сам по себе си е вид богослужене, защото болният търси убежище при Аллах, когато осъзнае своята безпомощност. Затова отсъствието на видим отговор на моя зов за изцеляване от болестта ми в продължение на трийсет години въобще не ме отклони от мисълта, че някой ден ще се избавя от нея.

    Причината е, че болестта е времето за отправяне на зов, а оздравяването не е резултат от зова, по-скоро ако Преславният Аллах – Премъдрият, Всемилостивият – реши да дари изцеляване, той прави това от щедрост и великодушие.

    Ако зовът ни не бъде приет по желания от нас начин, не можем да кажем, че не му е откликнато. Премъдрият Творец знае по-добре от нас, а ние сме невежи. Преславният ни набавя най-хубавото и най-полезното, което е в наш интерес. Понякога Той трупа запаси от молбите ни, свързани със земния живот, за да ни бъдат от полза в отвъдния, и така приема зова ни.

    Каквото и да е положението, зовът, придобил искреност, произтичащ от тайнството на болестта и възникнал от слабост, безпомощност, принизяване и нужда, е твърде близо до приемането. Болестта е фундамент и ос на подобен искрен зов, затова болният и хората, които се грижат за него, трябва да извлекат полза от своите молби.

    ОСЕМНАЙСЕТИ ЛЕК

    Болни братко, който си изоставил благодарността и си капитулирал пред оплакванията, жалбите ти произтичат от накърняването на някое твое право. Но правата ти не са отнети, за да се оплакваш. Напротив, ти не си изпълнил задълженията си, нарушил си чужди права над теб и не си отдал признателност. Ти не си изпълнил дълга си към Аллах, Който има права над теб. И нещо повече, оплакваш се с лъжа, а сякаш казваш истината. Не трябва да се оплакваш, като гледаш към онези, които те превъзхождат със своето здраве, а по-скоро би следвало да видиш от ъгъла на здравето клетите болнйци, които стоят по-ниско от теб и се превиват от силната болка и страдание.

    Следователно ти си натоварен със задачата много да благодариш. И ако ръката ти е счупена, наблюдавай отрязаните ръце, а ако си с едно око, гледай изтубилите и двете, докато започнеш да благодариш на Преславния Аллах.

    Да, никой няма право да протяга поглед към онези, които от позицията на добруването стоят по-високо, за да не пламне у него изгарящият пожар на оплакванията. Ала при беда е задължително човек да отправя очи към онези, които от позицията на нещастието са пострадали повече от него и са по-тежко болни, а после да благодари и да се задоволи с положението си. Тази тайна бе разяснена в някои Послания от светлина (Рисале-и Нур) чрез пример, който може да се обобщи по следния начин.

    Някакъв човек хваща за ръка клетник, за да го заведе на върха на минаре, като му прави подарък на всяко стъпало по пътя нагоре и накрая след всичко това го удостоява на върха с найголемия дар. Но вместо да благодари и да бъде признателен, както се очаква от него, клетникът се преструва, че е забравил наградите, които е получил на стъпалата и впоследствие, и смята, че са без значение. Не само че не благодари, но и вдига поглед нагоре, към онези, които стоят над него, и се оплаква с думите: “Ако минарето бе още по-високо, щях да превъзхождам другите! Защо то не се издига като онази величествена планина в далечината?” Ако човек така се жалва, колко огромна е неблагодарността му пред даровете и колко много престъпва правдата!

    Подобна е ситуацията и с човека, който се е появил на бял свят от нищото и не е станал нито камък, нито дърво, нито животно, а човек мюсюлманин, удостоен с много здраве и жизнени сили и получил висока степен на благодат. Въпреки това той идва и започва да се оплаква, защото е лишен от здраве в резултат на някои случайности или защото е изгубил даровете вследствие на лошия си избор или поради злоупотреба, или понеже е безсилен да ги постигне благополучие. Тогава казва: “Горко ми, какво съгреших, та ме сполетя всичко това!” Така разкрива, че търпението му се е изчерпало и изрича незаслужени критики към Божието господство. Това състояние е духовна болест и беда, по-голяма от физическото страдание и от бедата, в която човек е изпаднал. Жалбите му само засилват болестта, както ако някой се бори с контузена ръка.

    Позицията на разумния е представена от споменатите слова на Всевишния:

    لِكُلِّ مُصٖيبَةٍ اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ

    “... Които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2: 156)

    Разумният търпеливо предоставя на Аллах да реши, така че болестта да приключи изпълнението на своите функции и да си отиде.

    ДЕВЕТНАЙСЕТИ ЛЕК

    Както сочи формулировката, дадена от Безсмъртния – Аллах Красивия, Носителя на величието, – Който е определил като Най-прекрасните всички Свои имена, всички те са красиви. Така и животът е най-красивото, най-прелестното и най-комплексното огледало на Безсмъртния, а огледалото на Красивия е също красиво. Огледалото, което отразява Неговите хубости, също става красиво. Всяко нещо, което се случва от страна на Красивия и се изявява там, е също красиво. Всичко, което се случва в живота, е красиво от гледна точка на реалността, защото разкрива красивите гравюри на Най-прекрасните имена.

    Ако животът премине в еднообразие, само в здраве и благополучие, той би се превърнал в дефектно огледало – в известна насока той би породил чувство за празнота и безсмислие, би причинил страдание и затруднение, би се принизила стойността му. Тогава сладостта и удоволствието на съществуването биха се превърнали в болка и огорчение, а човекът би се хвърлил или в тинята на глупостта, или в блатото на развлеченията и разгула, и би заприличал на затворник, който се отнася враждебно към живота си и се старае бързо да го убива в своето желание срокът на присъдата да изтече по-скоро.

    А животът, който протича в промени и в движение, и изисква да се преминава през различни етапи, ни кара да чувстваме, че той има стойност и тежест. Това придава значение на съществуването и го насища с удивителна сладост. Тогава човек не желае житейският му срок да приключи по-скоро и въпреки че страда от различни трудности и беди, не охка и не скърби: “Кога ли слънцето ще залезе!”, или “Кога ли нощта ще свърши!”

    Да, ако желаете, попитайте някой богат безделник, на когото всичко е наред, попитайте го как е, и непременно ще чуете от него изрази на болка и печал: “Ох, времето не минава! Ела да потърсим някакво забавление, за да убием времето! Нека поиграем малко табла!” Hли ще чуете оплаквания, които произтичат от големи надежди: “Недостатъчно съм свършил! Ех, да мога да направя еди-какво си!”

    А щом попиташ как е някой бедняк, потънал в беди, или тежкоработник, ако е разумен, ще ти отговори: “Добре съм, слава на Аллах, хиляди благодарности на моя Господ! Аз живея в постоянен труд. Хубаво би било слънцето да не залязва скоро, та да свърша работата си. Така времето минава бързо и животът тече безспирно, и въпреки че съм потънал в действителността, и това ще отмине. Всяко нещо ускорява стъпките си по този шаблон.” С подобни думи бедният човек дава израз на виждането си за стойността и значението на съществуването наред със своето съжаление, че животът му се изплъзва.

    Въпреки че съжалява за това, той все пак разбира, че сладостта на съществуването и стойността на живота е в полагането на труд и на тежки усилия. А спокойствието, веселието, здравето и благополучието вгорчават битието и го утежняват, така че човек пожелава да се отърве от него по-скоро.

    Болни братко, знай, че коренът на бедите и злините, и дори на греховете, е нищото. Както бе категорично и подробно доказано в повечето Послания от светлина (Рисале-и Нур), нищото е чиста злина и пълен мрак.

    Монотонните състояния – еднотипен и равномерен покой и отдих – стоят твърде близо до нищото и до безсмислието. Тази близост ни кара да усещаме мрака, скрит в небитието, и поражда скука и тегоба. А движението и промяната са реалности, които ни позволяват да чувствамесъществуването – чисто благо и светлина.

    Докато истината е такава, болестта, от която страдаш, е само гост, изпратен, за да изпълни множеството си функции: да пречисти живота ти, да го подсили и извиси, да насочи всички органи от тялото ти към оказване помощ на пострадалата част от организма, да изяви Имената на Премъдрия Творец. Ако е рекъл Аллах, иншааллах, болестта скоро ще приключи своята задача и ще си отиде с думите, отправени към здравето: “Ела сега ти, за да заемеш мястото ми завинаги! Отново спазвай задълженията си! Това е твоят дом, засели се в него! Приятно пребиваване!”

    ДВАЙСЕТИ ЛЕК

    Болни братко, търсещ цяр, знай, че болестта бива два вида: реална и въображаема. Премъдрият и всеславен Изцелител, превелик е Той и всевишен, е сторил да има лек за всяка болест и е складирал лекарствата си в огромната аптека – земното кълбо. Наличието им предполага наличие и на болести. Преславния е създал цяр за всяка болест и използването на лечебни средства, както и пиенето на лекарства за изцеляване, е поначало законосъобразно. Но трябва да се знае, че изцеляването и въздействието на лекарството са в правомощията на Преблагословения, Всевишния. Както донася болестта, така Той дарява и изцеляването.

    Мюсюлманинът трябва да се придържа към указанията и препоръките на опитните мюсюлмански лекари. Това е най-важното лечение, защото повечето болести се пораждат от злоупотреба, липса на диета, пренебрегване на здравомислието, прекомерност, грехове, глупост, непредпазливост. Без съмнение, религиозният лекар ще даде съвети и предписания в рамките на шариата. Той ще предупреди за злоупотребата и за прекомерността, и ще внуши на болния утеха и надежда. На свой ред, когато се опира на тези предписания и утехи, болният ще усети облекчение на състоянието си и ще го обземе радост вместо да почувства тегоба и досада.

    Що се отнася до въображаемата болест, единственото въздействащо и успешно лечение за нея е игнорирането й, защото колкото повече се обръща внимание на внушението, толкова повече то се уголемява и раздува, а ако го пренебрегват, се смалява, замира и изчезва. Така и когато човек попадне на гнездо на оси, ако им обръща внимание, те се струпват и го нападат, а ако не реагира, се разпръсват и разпиляват. Подобен пример е поведението на някой, който прекалено се вживява при гледката на висящо в мрака въже и фантазията му дотам нараства и се уголемява пред него, че го кара да побегне като обезумял. Ако е по-сдържан, ще открие, че това не е змия, а най-обикновено въже, и ще започне да се присмива на своето объркване и самовнушение.

    Подобно е положението и с въображаемата болест – ако тя продължи прекалено дълго, се превръща в реалност. Фантазията на нервен човек с изострена чувствителност е твърде гибелна болест, защото го плаши, превръща мравката в слон и руши духовните му сили, особено ако попадне на лекари с грубо сърце, лишени от състрадание, или на мними лечители, които още повече възбуждат и подклаждат самовнушенията му. Накрая той пропилява и изчерпва състоянието си, ако е бил богат, или изгубва разсъдъка си, или окончателно съсипва здравето си.

    ДВАЙСЕТ И ПЪРВИ ЛЕК

    Болни братко, ти наистина изпитваш физическо страдание, но те обзема и значима духовна наслада, която изличава всички симптоми на физическата болка. Мъките на тялото не удавят позабравеното сладко състрадание и жалост към теб от времето, когато си бил малък – чувствата, преизпълнени с щастие, опиянение и спомени от детството, които сега отново бликват, породени от вниманието на твоите родители и близки, ако имаш такива. И сякаш от любимите ти хора наоколо се вдига скрита завеса, за да те поемат отново под своите грижи и да се устремяват към теб с обич, привлечени от болестта, която е подбудила тези интимни чувства.

    Колко струват мъчителните ти физически болки пред огромната самоотверженост, примесена с милосърдие и състрадание – заради болестта ти, – от страна на онези, на които си бил горд да служиш и си се стремил да ги удовлетвориш. Така ти се превръщаш сега в техен господар и повелител и чрез болестта си печелиш много помагащи ти приятели и съчувстващи ти другари, които са съпричастни с теб поради вложената в човешката природа нежност и жалост. И още, по причина на своето състояние ти си взел отпуск, за да си починеш от тежките си и убийствени задължения. Сега си оставен на мира и си се отдал на отдих.

    Би трябвало след всички тези духовни наслади да обърнеш лице към простора на признателността и да излезеш от теснината на оплакването, скръбта и грижата за незначителното си страдание.

    ДВАЙСЕТ И ВТОРИ ЛЕК

    Братко, повален от такава неизлечима болест като парализата, искам да те зарадвам, като те възвестя, че тя е смятана за една от благословените болести за вярващия. Чувал съм това от праведните светци (ал-аулия ас-салихин) отпреди време, но не съм знаел какво се влага в него. Сега една от тайните му осенява сърцето ми по следния начин.

    Хората на светостта са се придържали по свое желание към два важни принципа с цел да стигнат до Истината (ал-хак), Преблагословен и всевишен е Той, за да се избавят от огромните духовни опасности на земния живот и да си обезпечат вечното щастие. Тези два принципа са:

    Първо – връзка със смъртта. В името на блаженството си във вечния живот те силно са се стремели към размисъл за мимолетността на този свят и за факта, че са гости, натоварени с временни функции.

    Второ – умъртвяване на повеляващата зло душа чрез полагане на усилия и духовни упражнения за избавяне от губителните грехове, към които тя ни тласка.

    Братко, изгубил здравето на половината си тяло, у теб са вложени, без да имаш друг избор, две кратки и лесни основи, които прокарват пътя ти към вечното щастие и ти напомнят винаги за човешката тленност. Земният живот не ще може повече да спира дъха ти и да те задушава, нехайството не ще се осмелява да затваря очите ти и нито повеляващата зло душа, нито порочните страсти ще могат да измамят някой, който е половин човек, така че бързо ще се избавиш от техните беди и вреди.

    Според тайнството на вярата, покорството и уповаването на Аллах вярващият за най-кратко време извлича полза от такава неизлечима болест като парализата и това му се отдава до степента на полагащите усилие сред светците (аулия). Тогава болестта постепенно отслабва и по-лесно се понася.

    ДВАЙСЕТ И ТРЕТИ ЛЕК

    Болни клетнико, който си самотник и странник, ако твоето изгнаничество и липсата на семейство наред с болестта ти са причина да омайваш сърцата и да ги изпълваш с нежност, какво остава тогава за милосърдието на твоя милостив Творец, Носителя на проявленията, Който в началото на всяка сура от Свещения Коран се представя с великия си атрибут Всемилостивия, Милосърдния (Ар-рахман ар-рахим), и Който само с една от искрите на Своето съчувствие и състрадание кара всички майки да изпитват и упражняват същата необичайна жал при отглеждането на рожбите си, и Който само с едно проявление на Своето милосърдие всяка пролет преизпълва земната повърхност с багри и с разнообразни дарове и благодати, и също така превръща в реалност безсмъртния райски живот с обилието му от прелести. Когато се приобщаваш към Него чрез вярата, прибягваш до помощта Му с езика на безсилието, подбуден от болестта, молиш Го и се смиряваш пред Него, това превръща болестта на твоята самота и изгнаничество в цел и в средство да привличеш към себе си погледа на Божието милосърдие погледа, пред който всички са равни.

    Докато Той съществува и гледа към теб, всичко е твое. Истински странник и действителен самотник е онзи, който не се приобщава към Него чрез вярата и подчинението, или не желае това.

    ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЛЕК

    Вие, които се грижите за невинни болни деца и за старци, безпомощни и слаби, сякаш и те са деца, пред вас стои важна сделка за отвъдния живот. Възползвайте се от тази търговия и силно копнейте за нея, и бързо се устремете, за да спечелите!

    За невинните деца болестите са инжекции на Господно възпитание, впръсквани във вените на крехките им телца, за да свикват с тях и да се учат, за да придобият имунитет и да противодействат на житейските трудности в бъдеще. Това сякаш са инжекции, които съдържат в състава си мъдрости и ползи за децата по отношение на земната им действителност, и полагат за тях основите на духовния им живот. Така малчуганите се пречистват духовно, както и възрастните се пречистват с изкуплението на греховете си. Тези инжекции са фундамент и ос на духовно издигане за децата в тяхното бъдеще тук или в отвъдния свят.

    Както е доказано от радетелите на истината, въздаянието в резултат на подобни болести се включва в книгата на делата на родителите или в книгата на добротворствата на майката, която съгласно тайнството на състраданието предпочита здравето на рожбата си пред своето собствено благополучие.

    Що се отнася до грижата за старците, то множество достоверни хадиси и исторически събития доказват, че гледането им, особено на родителите, вниманието към тях, откликването на молбите им, ощастливяването на сърцата им, служенето им с вярност и преданост водят до блаженство и в земния, и в отвъдния живот. Щастливото дете, което слуша немощните си родители, ще срещне същото послушание и от своите потомци, докато непокорният син, огорчаващ майка си и баща си, освен че ще бъде подложен на мъчение в отвъдния живот, ще се натъкне на множество сътресения и в земния свят.

    Да, грижата за старите, немощни и невинни хора не се отнася само за най-близките роднини, но и ако се случи на вярващ да попадне на болен възрастен човек, той трябва да му прислугва самоотвержено и предано, докато съществува наистина братство във вярата. Това се изисква от исляма.

    ДВАЙСЕТ И ПЕТИ ЛЕК

    Мои болни братя, ако сте почувствали нужда от свято и много полезно лечение, от наистина сладък цяр за всяка болест, подобрете и усъвършенствайте вярата си, тоест чрез покаяние, молба за прошка, молитва и богослужене получете свещения лек на вярата!

    Да, по причина на любовта си към земния живот и на силната си привързаност към него нехайните сякаш са придобили болно духовно тяло с големината на цялата земя. Тогава идва вярата и поднася на този болен организъм, пребит от ударите на тлението и раздялата, мехлем за оздравяването му, като го спасява от раните и травмите. В няколко послания доказахме, че вярата дарява реално оздравяване. За да избегна пространното изложение, ще синтезирам мисълта си по следния начин.

    Въздействието на вярата като лекарство се проявява при изпълнението и съблюдаването на религиозните задължения колкото е възможно повече според силите на човека. Нехайството, лекомислието, душевните страсти и непозволените развлечения премахват ефекта и действието на това лекарство.

    Доколкото болестта премахва небрежното отношение, гаси огъня на похотта и предпазва от затъване в непозволени наслади, възползвайте се от това си състояние, прилагайте действителния лек на вярата и свещените й светлини чрез покаяние, молба за прошка,

    зов и молба към Истината (АлХак), Преблагословения и Всевишния, за да ви дари Той изцеление и да стори от болестите ви изкупления за греховете! Амин! Амин! Амин!

    اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ الَّذٖى هَدٰينَا لِهٰذَا وَمَا كُنَّا لِنَه۟تَدِىَ لَو۟لَٓا اَن۟ هَدٰينَا اللّٰهُ لَقَد۟ جَٓاءَت۟ رُسُلُ رَبِّنَا بِال۟حَقِّ

    سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ

    اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ طِبِّ ال۟قُلُوبِ وَ دَوَائِهَا وَ عَافِيَةِ ال۟اَب۟دَانِ وَ شِفَائِهَا وَ نُورِ ال۟اَب۟صَارِ وَ ضِيَائِهَا وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ وَ سَلِّم۟

    “И ще казват: “Слава на Аллах, Който ни напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” (7: 43)

    Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия. (2: 32)

    О, Аллах, благослови нашия водач Мухаммед – лекарството и цяра за сърцата, оздравяването и възстановяването на телата, светлината и сиянието за погледите! (Благослов) и мир за неговия род и за сподвижниците му!”

    وَهُوَ لِكُلِّ دَاءٍ دَوَاءٌ

    Meali: “Bu kitap her derde dermandır.”

    Tevafukat-ı latîfedendir ki Re’fet Bey’in birinci tesvidden gayet süratle yazdığı nüsha ile beraber, Hüsrev’in yazdığı diğer bir nüshada, ihtiyarsız hiç düşünmeden satır başlarında gelen elifleri saydık; aynen bu وَهُوَ لِكُلِّ دَاءٍ دَوَاءٌ cümlesine tevafuk ediyor. (Hâşiye[10]) Hem bu risalenin müellifinin Said ismine, bir tek fark ile yine tevafuk ediyor. (Hâşiye[11]) Yalnız risalenin unvanına ait yazıdaki bir elif hesaba dâhil edilmemiştir.

    Cây-ı hayrettir ki Süleyman Rüşdü’nün yazdığı nüsha, hiç elif hatıra gelmeden ve düşünmeden, yüz on dört elif, yüz on dört şifa-yı kudsiyeyi tazammun eden yüz on dört suver-i Kur’aniyenin adedine tevafukla beraber وَهُوَ لِكُلِّ دَاءٍ دَوَاءٌ şeddeli lâm bir sayılmak cihetiyle yüz on dört harfine tam tamına tevafuk ediyor.

    Yirmi Beşinci Lem’a’nın Zeyli

    On Yedinci Mektup olup Mektubat mecmuasına idhal edildiğinden buraya dercedilmedi.


    1. Да, свидетелстваме, че това послание бе написано за четири часа и половина.” Удостоверили: Рушди, Рафат, Хусрев, Саид. – Б. а.
    2. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Когато Аллах изпитва раб мюсюлманин чрез беда в тялото му, Аллах, Всемогъи (ия и Преславния, казва: “Запиши благочестивите му дела!” Ако го излекува, Той го измива и пречиства, а ако го прибере, го опрои)ава и се смилява над него.” (добър хадис, разказан от Ахмед – Сахих ал-джами ас-сагир, 256)
    3. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Онзи, за когото Аллах иска благо, страда от Него.” (хадис, предаден от ал-Бухари и Малик) - Б. пр.
    4. Този проблясък се появи съвсем естествено, без никаква преднамереност и без усилия. Така в шестата степен бяха включени две лекарства. Като се въздържахме от намеса в естествеността на изложението, го запазихме в първоначалния му вид и не се осмелихме да нанесем корекции от страх, че в случая се крие мистерия. – Б. а.
    5. От Абу Муса се предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~7Согато някой раб е болен или на път, за него Всевишният Аллах е предписал съи(ото въздаяние, каквото и за онзи, който е действал здрав и пребиваваи) на едно място.
    6. Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~Ако някой човек има пред Аллах положение, което той не може да достигне с дела, Аллах не престава да го подлага на изпитания чрез нежелани за него неи а, докато накрая му позволи да го достигне.” (добър хадис)
    7. Отдалечено селце в планинската верига Тавър (Торос), разположена в Южна Турция. Там Учителя Саид Нурси бил изпратен на заточение през 1926 г. и пребивавал принудително осем години и половина. Споменатият Сюлейман е първият ученик на Рисале-и Нур в онези краии а. – Б. пр.
    8. Тези болести придават степен на духовно мъченичество до изтичане на следродилния период - четиресет дена.
    9. Въпреки че част от болестите са причина за наличието на зов (дуа), ако зовът стане причина за изчезването на болестта, то сякаш зовът е станал причина за изчезването на самия себе си, което е невъзможно. – Б. а.
    10. Hâşiye: Sonradan yazılan ihtarın iki elifi bu hesaba dâhil olamayacağı için dâhil edilmemiştir.
    11. Hâşiye: Madem Keramet-i Aleviye’de ve Gavsiye’de, Said’in âhirinde nida için vaz’edilmiş bir elif var (Saidâ) olmuş belki fazla olan bu elif, o elife bakıyor.
      Re’fet, Hüsrev