On Yedinci Mektup/bg

Съболезнования За Едно Дете

(Това е писмо, изпратено от Учителя Бадиуззаман Саид Нурси, докато е бил в Барла, до един от учениците на Послания от светлина (Рисалеи Нур) по повод смъртта на любимото му дете)

بِاس۟مِهٖ

وَ اِن۟ مِن۟ شَى۟ءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَم۟دِهٖ

“И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала.” (17: 44)

وَبَشِّرِ الصَّابِرٖينَ ۝ اَلَّذٖينَ اِذَٓا اَصَابَت۟هُم۟ مُصٖيبَةٌ قَالُٓوا اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ

“И бла~овествай търпеливите, които щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Не~о се завръщаме.” (2: 155–156)

Братко, много ме заболя от вестта за смъртта на детето ти, но присъдата е от Аллах. Девизът на исляма е да се задоволяваме с отредената ни участ и да се примиряваме със съдбата.

Моля Аллах, Пречистия и Всевишния, да ви удостои с прелестно търпение и да стори покойното дете да стане ваш защитник в отвъдния свят и застъпник в Съдния ден.

Ще разясня за вас и за други благочестиви вярващи шест положения, които излъчват радостни вести и ви носят истинска утеха.

Първо положение

Смисълът и тайната на кораничното знамение وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ “вечномлади юноши” (56: 17) е както следва. Непълнолетните починали рожби на вярващите ще бъдат подобаващо увековечени в Рая като обичани деца, ще са източник на вечна радост в обятията на бащите и майките, които са отишли там, и ще са средоточие, осигуряващо на родителите най-нежното от вечните чувства – любовта към децата и ласката към рожбите.

И понеже в Рая ще са на разположение всякакви наслади, не е прав онзи, който казва, че там няма място за обичта и грижите към децата, защото хората не ще се плодят и множат. Напротив, в Рая е великата победа, постигана чрез любов към малчуганите и игра с тях в пълна чистота и наслада. Там това ще продължи милиони години, без да го опорочи нито болка, нито скръб, и то ще замени обичта към децата и забавленията с тях в продължение на няколкото кратки, тленни и помрачени десетилетия на земния живот.

Всичко това става реалност в споменатото коранично знамение чрез израза وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ “вечномлади юноши”, превръща се в средоточие на най-голямото щастие за вярващите и стига до тях като най-великото благовестие.

Второ положение

Веднъж в затвора попаднал благороден човек, чийто любим син го последвал и дошъл с него. Бащата много страдал от тегобите на своето безсилие да осигури на детето си спокойствие наред с личните болки, които понасял.

Милостивият владетел изпратил при него вестител, който да му съобщи следното: “Въпреки че това дете е твое, то е един от моите поданици и човек от народа. Ще го взема от теб, за да го отгледам в красив и пищен дворец.” Човекът започнал да плаче, да скърби и да охка, казвал: “Не, не давам и не пускам детето си! То е извор на утеха за мен.” Приятелите му в затвора възразявали: “Човече, няма защо да тъжиш и няма смисъл да те боли. Ако страдаш заради детето си, то ще отиде в разкошен и просторен дворец вместо да пребивава в тази мръсна, смрадлива и тясна тъмница. Ако пък те боли за теб самия и търсиш лична полза, то при престоя си тук, след като не напусне, твоето дете ще страда от много тегоби наред с голямата теснотия и силната мъка, за да можеш ти да се сдобиеш с временна и съмнителна облага. А ако отиде там, ще се превърне в средство да получиш хиляди ползи и облаги. Така е, защото чедото ти ще стане причина владетелят да те удостои със своето милосърдие и то ще се застъпва за теб. Би трябвало господарят да пожелае някой ден да те ощастливи, като те срещне със сина ти, и да поиска ти да си готов за подобна среща. Несъмнено той не ще го изпрати при теб в затвора, а ще те заведе при него, ще те освободи оттук и ще те изпрати в онзи дворец, за да се насладиш на срещата с детето си, ако си бил верноподаник и си имал доверие на владетеля.”

В светлината на този пример, скъпи братко, трябва да разсъждават и другите подобни на теб вярващи, когато починат децата им, и да си казват: “Това дете е невинно, а Творецът му е милосърден и прещедър. Вместо ограничената нежност и недостатъчното възпитание, което давах на своето чедо, то сега се намира в прегръдката на Божията милост и Божията грижа го е прибрала под великото си крило, като го е извадила от затвора на земните тегоби, беди и болки, и го е изпратила в сенчестата Градина на великия си Рай. Честито за това дете!

Кой знае какво би правило то и как би постъпвало, ако бе останало на този свят. Затова не страдам за него, а го виждам с щастлива участ. Остава ми да мисля за личната си наслада.

Да, ако покойната ми рожба не бе напуснала земния живот, тя би ми осигурила за десетина години временната детска любов и игра, опорочена от болки. Чедото ми би могло да бъде праведно и читаво, да е способно да се справя със земните дела, да е по силите му да помага и да си сътрудничим. Но със смъртта си то ми обезпечава детската обич за десетки милиони годи, при това – във вечния Рай, става ми и застъпник, за да вляза там и завинаги да блаженствам. И значи не бива силно да страдам нито за него, нито за себе си, защото ако някой изгуби бърза и съмнителна полза, но спечели хиляда отложени и и все пак сигурни облаги, той не ще изпитва болезнена скръб и въобще не ще оплаква загубата отчаян.

Трето положение

Покойното дете е само творение на милосърден Творец и Негов раб. С цялото си същество то е едно от произведенията на Пречистия и е поверен от Него приятел на родителите, за да бъде под тяхна грижа. Той е отредил майка му и баща му да бъдат негови верни слуги и е дарил на всеки от тях сладостно състрадание – незабавна награда за това тяхно дело.

А сега Всемилостивия Творец – истинския Владетел на детето, Който го притежава деветстотин деветдесет и девет процента от хиляда, си го взима съгласно законите на Своето милосърдие и мъдрост, като слага край на грижите за него. При това положение не подобава на вярващите хора да тъгуват в отчаяние и да плачат в ридания, което би означавало, че се оплакват пред действителния му Господар, Притежателя на хилядата процента, заради един въображаем процент. Така биха могли да постъпят единствено нехайните и заблудени хора.

Четвърто положение

Ако земният свят бе вечен вовеки веков, ако хората в него бяха безсмъртни и обезсмъртени, ако раздялата бе завинаги, тогава болезнената скръб и отчайващата мъка биха имали някакъв смисъл. Ала докато земният свят е странноприемница, дотогава всички – и аз, и ти, и ние – неизбежно ще отпътуваме там, където е отишло покойното дете.

И още нещо, тази смърт не е събитие, сполетяло единствено него, а е път, следван от всички. Няма човек на земята, който някой ден да не тръгне по него.

След като раздялата не е завинаги, тогава в идните дни ще се срещнем в Междинния свят (барзах) и в Рая. Затова трябва да кажем: اَل۟حُك۟مُ لِلّٰهِ “Присъдата е от Аллах. Нему привадлежи онова, което Той взима и дава. Безропотно, с добро търпение и благодарност казваме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى كُلِّ حَالٍ “Слава на Аллах за всяко състояние!”

Пето положение

Състраданието, което е най-нежното, найкрасивото, най-милото и най-сладкото от проявленията на Божието милосърдие, е сияен елексир. То е много по-всеобхватно в сравнение с любовта и е най-бързото средство за стигане до Истината (ал-хак) – до Преблагословения и Всевишния. Метафоричната и земната обич се превръщат в истинска любов с огромни трудности и влюбеният открива Аллах, превелико е величието Му. Така и състраданието, но без трудности, привързва сърцето към Аллах Преславния, за да се стигне до Него по най-краткия път и в най-чистата форма.

Майката и бащата еднакво обичат детето си с любов, колкото цялата земя, и когато им бъде отнето, ако са били щастливи и вярващи, те ще отвърнат лице от земния живот и ще му обърнат гръб, и ще открият, че истинският Благодетел присъства. Тогава ще си кажат: “Докато земният живот е мимолетен и тленен, той не заслужава сърцето да се привързва към него.” И ще открият, че неразривно са свързани със света, в който детето им е заминало, и ще придобият духовна извисеност.

Нехайните и заблудените са лишени от щастието и благовестията на тези пет истини. Преценете от следващите редове колко болезнено е за тях да видят единственото си и всеотдайно обичано дете да се гърчи в предсмъртна агония. Те веднага си мислят, че рожбата им ще легне в гроба вместо в меката си постеля, защото си представят смъртта като отиване в небитието и вечна раздяла, и си въобразяват, че в пръстта се остава завинаги. В резултат на нехайството и заблудата на тези хора не им хрумва мисълта за състраданието на Всемилостивия, Милосърдния, и за блаженството на вовеки пребъдващия Му Рай. Можете да прецените доколко ги измъчва болка и отчаяна, безпросветна скръб.

А вярата и ислямът – средствата за постигане на щастие в двата Дома – казват на вярващия: “Това дете, обзето от предсмъртна агония, ще бъде изпратено от милосърдния си Творец в светостта на Рая, след като е било изведено от този скверен свят. И нещо повече, Той ще го стори да бъде застъпник за родителите си, както и тяхна вечна рожба.” Затова не се тревожи, не скърби! Раздялата е временна. Бъди търпелив и си казвай:

اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ

“Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2: 156)

اَل۟بَاقٖى هُوَ ال۟بَاقٖى

Пребъдващият, Той е пребъдващият вовеки!

Саид Нурси

---

On Altıncı Mektup ⇐ | Mektubat | ⇒ On Sekizinci Mektup

---