İkinci Söz/bg

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

اَلَّذٖينَ يُؤ۟مِنُونَ بِال۟غَي۟بِ

“...които вярват в неведомото...” (Коран, Сура Кравата: 2)

Ако искаш да узнаеш какво щастие и благо-деяние и каква сладост и покой се крият във вярата, чуй този кратък разказ.

Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себел-юбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.

Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злопо-лучна и нещастна според него. Това било съот-ветното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започ-нало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно.

А другият мъж набожният, който служел на Аллах и търсел правдата, имал хубав нрав, тъй че попаднал при пъту-ването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този пра-веден мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тър-жества в пълен ход, и във всеки край радост, и във всяко кътче ликуване, и на всяко място светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демоби-лизация цялото царство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на приз-нателност и благодарност. Чул сред тях и зву-ците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък так-бир (“Аллаху акбар!” - “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” - “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.

Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава.

Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демоби-лизация и отпуска ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”

После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здраво-мислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”

О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества са сираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир, нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и из-стисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени пред-стави, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека, който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.

Diğer adam ise mü’mindir; Cenab-ı Hâlık’ı tanır, tasdik eder. Onun nazarında şu dünya, bir zikirhane-i Rahman, bir talimgâh-ı beşer ve hayvan ve bir meydan-ı imtihan-ı ins ü cândır. Bütün vefiyat-ı hayvaniye ve insaniye ise terhisattır. Vazife-i hayatını bitirenler, bu dâr-ı fâniden, manen mesrurane, dağdağasız diğer bir âleme giderler. Tâ yeni vazifedarlara yer açılsın, gelip çalışsınlar. Bütün tevellüdat-ı hayvaniye ve insaniye ise ahz-ı askere, silah altına, vazife başına gelmektir. Bütün zîhayat, birer muvazzaf mesrur asker, birer müstakim memnun memurlardır. Bütün sadâlar ise ya vazife başlamasındaki zikir ve tesbih ve paydostan gelen şükür ve tefrih veya işlemek neşesinden neş’et eden nağamattır. Bütün mevcudat, o mü’minin nazarında, Seyyid-i Kerîm’inin ve Mâlik-i Rahîm’inin birer munis hizmetkârı, birer dost memuru, birer şirin kitabıdır. Daha bunun gibi pek çok latîf, ulvi ve leziz, tatlı hakikatler, imanından tecelli eder, tezahür eder.

Demek iman, bir manevî tûba-i cennet çekirdeğini taşıyor. Küfür ise manevî bir zakkum-u cehennem tohumunu saklıyor.

Demek selâmet ve emniyet, yalnız İslâmiyet’te ve imandadır. Öyle ise biz daima اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ demeliyiz.

---

Birinci Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Üçüncü Söz

---