Dördüncü Söz/bg

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

اَلصَّلَاةُ عِمَادُ الدّٖينِ

“Молитвата е опората на религията.”

Ако искаш да узнаеш значението и стой-ността на молитвата, и колко лесно е тя да бъде получена, и колко малко се изисква, за да бъде придобита, и че който не я отслужва и не й отда-ва полагащото й се по право, е слабоумен и губещ... Да, ако искаш да узнаеш това с пълна категоричност като две и две е четири, размис-ли над този кратък разказ в образи.

Веднъж един велик владетел изпратил два-ма от слугите си до своето красиво поле, като дал на всеки от тях по двайсет и четири златни лири, за да могат да стигнат до мястото, което се намирало на разстояние два месеца път. Той им заповядал: “Използвайте тази сума за разходи, свързани със закупуването на билети и на нужното за пътуването. Купете си и необхо-димото там за живеене и настаняване. На раз-стояние един ден път има станция, където могат да се вземат всякакви превозни средства: кола, самолет, кораб...Всяко е със съответната цена.”

След като изслушали нарежданията, слугите тръгнали на път. Единият от двамата бил щаст-лив, с късмет. Той похарчил много малко до пристигането си в станцията. Изразходил го за печеливша търговия, от която господарят му ос-танал доволен, защото капиталът му нараснал хиляда пъти.

Другият слуга, поради лошия късмет и глу-постта си, похарчил от отпуснатите му средства двайсет и три лири, които дал за забавления и комар. Изгубил всичко освен единствена лира, с която разполагал при пристигането си в станци-ята.

Спътникът му казал: “С лирата, която ти е ос-танала, си купи билет за път, не я прахосвай! Нашият господар е щедър и милостив. Може и към теб да се смили, да ти прости за грешката и да ти позволи да се качиш на самолета. Така и двамата ще пристигнем на местопребиваването ни в един и същ ден. Ако не постъпиш, както ти казвам, ще си принуден да продължиш пътува-нето си два пълни месеца пеш в пустинята. Глад ще те мори, носталгия ще те завладява, ще си сам, ще скиташ по дългия път.”

Ако този човек прояви упорство и похарчи дори последната си лира заради мимолетна страст и за да се удовлетвори изчезваща сла-дост, вместо да си купи билет, който за него е като ключ за съкровище, това не означава ли, че той е злощастен губещ и наистина безумен глупец? Нима това не ще разбере и най-глупа-вият човек?

О, ти, който не отслужваш молитвата! О, ти, моя душа, която се отегчаваш от нея!

Този Вла-детел е нашият Господ и Творец, превелик е Той и всевишен. Единият от двамата пътници-слуги е религиозният, който отслужва молитвата с копнеж и я извършва истински, а другият е нехайният, който изоставя молитвата. Двайсет и четирите златни лири са часовете на всяко денонощие от човешкия живот. Специалната градина е Раят. Станцията е гробът. А придвиж-ването и дългото пътуване са странстването на хората към гроба, отиването към стълпотворе-нието и отправянето към Дома на вечността. Онези, които вървят по дългия път, го прекос-яват в различна степен, всеки според делата си и предела на благочестието си. Част от правед-ните прекосяват за един ден разстояние от хил-яда години, сякаш са мълния. Друга част от тях прекосяват за един ден разстояние от петдесет хиляди години, сякаш са химери. Великият Коран е посочил тази истина в две свещени зна-мения.

А билетът е молитвата, която по пет пъти на ден заедно с измиването за нея (уду) не отнема повече от час.

Каква голяма загуба за онзи, който изразход-ва двайсет и три часа от денонощието за крат-кия земен живот, а няма време за единствен час, който да отдаде на вечния траен живот! Какъв очевиден угнетител на собствената си душа! Какъв безумен глупец!

Ако се смята за нещо разумно човек да плати половината от имуществото си, за да се включи в хазартната лотария, в която участват повече от хиляда човека, въпреки че възможността да се спечели е едно на хиляда, какво да кажем за човека, въздържал се да отдели само една от двайсет и четирите части на своето имущество в името на гарантирана печалба, за да получи вечно съкровище при възможност деветдесет и девет процента? Подобна постъпка не се ли смята за противоречаща на здравия разум и за отклоняваща се от мъдростта? Нима не разбира това всеки, който се мисли за умен?

Halbuki namazda ruhun ve kalbin ve aklın büyük bir rahatı vardır. Hem cisme de o kadar ağır bir iş değildir. Hem namaz kılanın diğer mübah dünyevî amelleri, güzel bir niyet ile ibadet hükmünü alır. Bu surette bütün sermaye-i ömrünü, âhirete mal edebilir. Fâni ömrünü, bir cihette ibka eder.

---

Üçüncü Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Beşinci Söz

---