Yedinci Şuâ/bg

ВЕЛИКОТО ЗНАМЕНИЕ

ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И РАЗЯСНЕНИЕ

Въпреки значението на това послание и великата му стойност не всеки човек би разбрал всички застъпени тук проблеми, но за никого не ще е безполезно. За онзи, който влезе в огромна градина и ръката му не стигне до всички плодове, набраното все пак е достатъчно. Градината не е предназначена единствено за него, а и за други хора с по-дълги ръце, които също имат право на дял.

Пет причини затрудняват вникването в смисъла на тази брошура:

първата е, че записвах наблюденията си, както си ги представях според собствената си степен на разбиране. Писах ги за себе си, а не подобно на останалите си послания, в които се съобразявах с равнището на знание и възприемчивост на другите хора;

втората е, че тук истинското единобожие е разкрито в най-величествения си образ чрез обилието от проявления на Най-великото име, та въпросите са придобили твърде голяма широта, задълбоченост и обемност, затова не всеки може да ги обозре директно и от пръв поглед;

третата е, че всеки от разгледаните проблеми е сам по себе си голяма и пространна истина, и за да се запази нейната монолитност, без да се раздробява, понякога изречението е толкова дълго, че заема цяла страница, а има и много въведения, съдържащи се в качеството им на единствено доказателство;

четвъртата е, че повечето въпроси, третирани в брошурата, изискват множество аргументи и значително количество доводи. Когато се съберат десет или понякога двайсет аргумента, приложени като единствено доказателство, проблемът нараства по обем и по-ограничените умове не могат да го обхванат;

петата е, че сиянието на това послание ме озари в преливащите обилия и дарове на благословения месец Рамадан, ала то бе записано набързо и се задоволих с първата чернова. Понеже страдах от болести и ме измъчваха притеснения от всички страни, а и при записването чувствах, че посланието нахлува в сърцето ми независимо от моите предпочитания и воля, не смятах за уместно да му придавам по-организиран вид или да го шлифовам съобразно мисленето си. По тази причина то придоби вид, който би затруднил разбирането му. Освен това в него бяха включени много пасажи на арабски, а Първата тема, написана изцяло на арабски, бе отделена от брошурата в самостоятелна книга.

Въпреки недостатъците и затрудненията, които произтичат от споменатите пет причини, посланието има толкова огромно значение, че имам Али, Аллах да е доволен от него, е предвидил по чудотворен начин неговата поява и му е дал заглавието “Великото знамение” (Ал-айя ал-кубра) и “Жезълът на Муса” (Аса Муса). На него той е обърнал особено внимание сред останалите съчинения на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), което привлече погледите.()

Това послание е една от истините на велико коранично знамение и негово тълкуване(). То е седмият лъч от “Книга на лъчите” и е основният аргумент на вярата в сборника “Жезълът на Муса”.

Седмият лъч се състои от две теми и въведение, което разяснява четири важни въпроса. Първата тема осветлява на арабски език тълкуването на Великото знамение, а втората разкрива аргументите относно първата, пояснява ги и ги утвърждава.

Следващото относително дълго въведение и пространното му разясняване не бе по мой избор. Имало е нужда то да ми бъде продиктувано по този начин. Ала въпреки че е обширно, някои може да го сметнат и за кратко.

Саид Нурси

ВЪВЕДЕНИЕ

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

وَمَا خَلَق۟تُ ال۟جِنَّ وَال۟اِن۟سَ اِلَّا لِيَع۟بُدُونِ

“Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.” (Коран, 51: 56)

От тайните на това велико коранично знамение разбираме, че мъдростта, вложена в идването на човека на този свят и неговата цел е познанието за Твореца на вселената, преславен е Той, вярата в Него и извършването на богослужене. Научаваме също, че естествената функция и дългът на този човек е да познава Аллах и да вярва в Него, с покорство и убеденост да приема за истина Неговото съществуване и Неговата единственост.

Да, клетият човек по природа търси вечния и безсмъртен живот и благополучие, и има безгранични надежди и безкрайни страдания. Тогава би трябвало всички други неща и подробности да бъдат незначителни и нищожни спрямо него, и дори повечето от тях напълно да са лишени от стойност освен вярата в Аллах и знанието за Него, и освен средствата за достигането на вярата, която е основата и ключът към вечния живот.

Доколкото “Послания от светлина” доказват тази истина напълно ясно и с категорични аргументи, ще я предадем на уважаемите читатели, като разгледаме тук в четири теми две бездни, които подронват твърдата вяра през тази епоха и водят до смут и колебание.

Пътят за избавление от първата бездна са следните два проблема.

Първият проблем. Както бе подробно доказано в “Тринайсто сияние” от “Трийсет и първо писмо”, “отрицанието по общите въпроси губи стойност пред доказателствата и постановките му са слаби”. Например, ако двама обикновени свидетели потвърдят, че са видели полумесеца в началото на Рамадан, а хиляди знатни граждани и учени отхвърлят това, като кажат, че не са го видели, отрицанието им няма никаква стойност и значение. Така е, защото чрез потвърждението единият се солидаризира с другия, подпомага го и му придава сила, и в това се съдържа взаимна подкрепа и обединяване. А за отрицанието е без разлика дали то произтича от един или от хиляда човека, понеже отричащият е изолиран и сам в своето отрицание.

Потвърждаващият поглежда към самия обект и после прави своя извод, каквото е положението и в нашия пример: ако някой каже, че полумесецът е на небето, а друг му повярва и потвърди, като посочи самото място, двамата заедно гледат натам, подкрепят се един друг и решението им придобива сила и категоричност.

При отрицанието и отхвърлянето не се гледа към самия обект и това дори е невъзможно, оттук и известното правило: “Отрицание, което не е конкретизирано и фиксирано, е недоказуемо.” Например, ако направя пред теб заключението, че определено нещо съществува на света, аз бих могъл с пределна лекота да докажа това, просто като го посоча, а ако ти отречеш съществуването му, би трябвало да го потърсиш и издириш по всички кътчета на земята, и дори да се потопиш в дълбините на отминалите епохи, и едва тогава може да направиш извода за неговото отсъствие и да кажеш: “Наистина не съществува и никога не е имало такова нещо.”

Онези, които отхвърлят и отричат, не разглеждат нещата, каквито са, а изхождат в постановките си от своите желания и правят заключения в зависимост от интелекта и възгледите си, затова не е необходимо да се подкрепят взаимно и да се бранят един друг. При тях преградите, които им пречат да виждат, и причините, които ги възпират от знанието, са различни и многообразни, защото всеки може да каже: “Не виждам еди-кое си нещо. Според мен го няма. По мое убеждение то не съществува.”, ала не е възможно да каже: “То наистина не съществува.” Ако някой изрече подобно отрицание, и по-специално по въпросите на вярата, които обхващат цялата вселена, това би било толкова велика измама и огромна като земята лъжа, че такъв човек никога повече не ще бъде правдив и не ще се поправи вовеки.

Накратко казано, при потвърждаването има единствен резултат и мненията взаимно се подкрепят, докато при отрицанието резултатът е повече от един, защото ограничения от рода на “според мен...”, “по мое мнение...”, “струва ми се, че...” и други подобни уговорки, забулващи реалния факт, са многобройни и се различават в зависимост от индивидите. Затова и резултатите също са многобройни и разнообразни, и абсолютно не произтича взаимна солидарност в мнението.

И така, като изхождаме от тази истина, установяваме, че видимата многобройност на неверниците и отрицателите, които възпират от вярата, няма никакво значение и стойност. Но във времето, когато не би трябвало твърдата убеденост и религиозността на вярващите да се повлиява и да се примесва с каквито и да било варианти на съмнение и колебание, виждаме, че отрицанието и подозренията, които европейските философи пораждат в настоящата епоха, са причинили смут у някои запленени от тях жертви, унищожили са убедеността им, лишили са ги от вечното им щастие и са ги въвлекли в беда и трагедия. Така е, защото отрицанието им е подменило истинското съдържание на смъртта, която всекидневно отнема по трийсет хиляди човешки живота, и от понятие за приключване на човешките функции на земята я е превърнало в образ на унищожение вовеки, на окончателно изчезване и на страшен и ужасяващ край. Гробът с постоянно отворената си врата трови сладостите в живота на отрицателя и вгорчава съществуването му с тежки страдания, като му напомня за страховитото небитие. Затова разбери колко велика е вярата и колко велика е нейната благодат! И разбери, че тя е душата на живота!

Вторият проблем. По дискусионен въпрос, който засяга дадена наука или занаят, не се взима под внимание мнението на хора извън конкретната сфера, дори ако те са велики личности, учени и майстори в своята специалност. Техните решения не се използват като аргумент по въпроса и самите те не встъпват в общността от учени, работещи по съответната дисциплина.

Например мнението на велик инженер няма стойност пред това на обикновен лекар относно диагнозата на някоя болест и нейното лечение. Затова и думите на отрицание, изречени дори от най-великия философ материалист с оглед на духовните явления, не се зачитат и са лишени от необходимата тежест, и по-специално думите на онези философи, които толкова много са погълнати от материалността, че тя е отнела зрението им и ги е направила слепи за светлината. Съзнанието им е притъпено за възприемане на духовното и разумът им се е свел до вижданото с двете им очи, и дотолкова се е принизил, че не съзира друго освен материята, и не разбира нищо друго освен нея.

Как мислиш, колко струват думите на философи, които се объркват пред деленето на елементарните частици, губят ориентация пред най-малките от тях и напълно затъват? Каква стойност могат да имат изказванията им по въпросите на монотеизма, вярата и възвишените духовни явления, по които стотици хиляди дейци на науката и истината са стигнали до пълно съгласие? Един от тях е шейх Абдулкадир Гилани, Аллах да освети съкровението му - личност със свят ум и остра проницателност. Той успял да наблюдава Най-великия престол (ал-арш ал-азам) приживе, от земята, и в продължение на деветдесет години се стремял да се издига по степените на духовността, докато разкрил истините на вярата с научна, очевидна и дори абсолютна достоверност. Нима отрицанието на споменатите философи и тяхното слабо и вяло възражение не прилича на жужене на комар пред грохота на небето и трясъка на гръмотевиците?

Същността на неверието, което проявява враждебност към ислямските истини и се бори срещу тях, е само отрицание, невежество и опровергаване, и дори ако външно се изявява уж като потвърждение и битие, смисълът му е отрицание и небитие.

А вярата (иман) е знание, битие, потвърждение и решение, и дори негативните й въпроси са воал пред позитивна истина и преддверие към нея.

Дори ако възпиращите от вярата следовници на неверието се стремят да потвърдят, макар и с огромни затруднения, своите отричащи и негативни убеждения, и да ги направят допустими под формата на приемане и потвърждение на небитието, това неверие в известно отношение може да бъде смятано за погрешно знание и за неправилна постановка. Иначе лесното и елементарно “отхвърляне”, “отрицание” и “липса на потвърждение” е само абсолютно невежество и отсъствие на решение.

Накратко, убедеността в неверието бива два вида.

Първият няма връзка с ислямските истини. Той е погрешно допускане, несъстоятелен възглед, приемане на заблуда и несправедливо решение, което засяга само него. Тази част от неверието излиза от рамките на нашето изследване и нито ние имаме отношение към нея, нито тя към нас.

Вторият противодейства на истините на вярата и се бори срещу тях. Той също бива два вида.

Първият е отхвърляне и неприемане. Той е просто липса на доверие в доказателствата и не е друго освен невежество и отсъствие на решение по въпроса, което лесно се постига. Този вид също остава извън обсега на нашето изследване.

Вторият е приемане на небитието и искрена вяра в него със сърцето. Тази част от безбожието означава взимане на решение и убеденост, която обрича своя привърженик да се ангажира с възгледите си и той е принуден да доказва отрицанието си.

На свой ред и отрицанието бива два вида.

Първият е отрицателят да казва: “Дадено нещо не съществува на конкретно място и в определена посока.” Този вид фиксирано отрицание може да бъде доказано. Нашето изследване не се спира и на него.

Вторият е отхвърляне и отрицание на доктриналните, сакралните, общите и всестранните въпроси, които са свързани със земния живот, обхващат вселената, засягат отвъдното и включват епохите. И това отрицание, както споменахме при мотивирането на първия проблем, не може да бъде напълно доказано, защото се изисква всеобхватен поглед, който да обозре вселената, да обгърне отвъдното и да проникне без ограничения във всички посоки на времето, за да бъде аргументирано подобно отрицание.

Пътят за избавление от втората бездна са също два проблема.

Първият е, че ограничените умове, които не могат да вместят величието, могъществото и абсолютния необят, и са неспособни да ги възприемат поради своето нехайство, греховност или затъване в материалните неща и подчинение пред тях, изпадат в отрицание и с научно високомерие отхвърлят великите и грандиозни проблеми, защото са безсилни да ги обхванат и разберат. Да, онези, които са безпомощни, тесногръди, със закостенели умове, с порочни и мъртви за духовното сърца, не могат да асимилират твърде универсалните, твърде глобалните и дълбоки въпроси на вярата, попадат в обятията на неверието и заблудата и се удавят в тях.

Но ако тези хора можеха да вникнат в същината на своето неверие и в естеството на своята заблуда, биха видели, че на онова, което е логично, уместно и необходимо за величието, вложено в религията, съответстват безкрайни абсурди, невероятни и невъзможни неща, скрити под безбожието или в самото него.

“Послания от светлина” (Рисале-и Нур) доказаха тази истина със стотици паралели и съпоставки, и с пълна категоричност, подобно на заключението, че две и две е равно на четири. Например, който е безсилен да приеме вярата в непременното съществуване, вечността и всеобхватните атрибути() на Преславния и Всевишния, поради Неговото величие и величието на колосалните Му атрибути ще се принуди да ги приписва на всичките безбройни създания и дори на безпределните атоми, за да успява да вярва в своето безбожие, или иначе, подобно на глупците софисти, трябва да се откаже от разума, като отхвърли собственото си битие и отрече битието на вселената.

Така, опирайки се на величието, което е част от значението и смисъла на истините на вярата и Исляма, тези истини улягат, напълно покорни и доверчиво отдадени, и се утвърждават в чистите сърца и здравите умове, като избавят своите носители от противостоящото им неверие с неговите поразителни абсурди, диви небивалици и мрачна безпросветност.

Да, става ясно, че величието и могъществото са задължителни и потребни завеси, което проличава от обявяването им по всяко време: в призива за молитва (азан), в самата молитва (намаз) и в повечето ислямски обреди чрез повтарянето на:

اَللّهُ اَكْبَرُ اَللّهُ اَكْبَرُ اَللّهُ اَكْبَرُ اَللّهُ اَكْبَرُ

“Аллаху акбар! Аллаху акбар! Аллаху акбар!” (“Аллах е Най-великият! Аллах е Най-великият! Аллах е Най-великият!”)

Това се изяснява също от свещения хадис: اَلْعَظَمَةُ اِزَارِى وَ الْكِبْرِيَاءُ رِدَائِى “Величието е Моят пояс и могъществото е Моят плащ!” И в осемдесет и шеста част от молитвите на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изложени красноречиво в Ал-джаушан ал-кабир, е разкрито следното:

يَا مَن۟ لَا مُل۟كَ اِلَّا مُل۟كَهُ ۝ يَا مَن۟ لَا يُح۟صِى ال۟عِبَادُ ثَنَائَهُ ۝

يَا مَن۟ لَا تَصِفُ ال۟خَـلَائِقُ جَلَالَهُ ۝ يَا مَن۟ لَا تَنَالُ ال۟اَو۟هَامُ كُن۟هَهُ ۝

يَا مَن۟ لَا يُد۟رِكُ ال۟اَب۟صَارُ كَمَالَهُ ۝ يَا مَن۟ لَا يَب۟لُغُ ال۟اَف۟هَامُ صِفَاتَهُ ۝

يَا مَن۟ لَا يَنَالُ ال۟اَف۟كَارُ كِب۟رِيَائَهُ ۝ يَا مَن۟ لَا يُح۟سِنُ ال۟اِن۟سَانُ نُعُوتَهُ ۝

يَا مَن۟ لَا يَرُدُّ ال۟عِبَادُ قَضَائَهُ ۝ يَا مَن۟ ظَهَرَ فٖى كُلِّ شَى۟ءٍ اٰيَاتُهُ ۝

سُب۟حَانَكَ يَا لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اَن۟تَ ال۟اَمَانُ ال۟اَمَانُ نَجِّنَا مِنَ النَّارِ

“О, Ти, освен Чието царство няма друго царство! О, Ти, Чиито възхвали са неизброими за рабите! О, Ти, Чието величие творенията не могат да изобразят! О, Ти, Чието съвършенство погледите не обхващат! О, Ти, до Чиито свойства проникновенията не достигат! О, Ти, с Чието могъщество мислите не се сдобиват! О, Ти, Когото човек не може прекрасно да опише! О, Ти, Чиято присъда рабите не могат да отхвърлят! О, Ти, Чиито знамения се проявяват във всяко нещо!

Преславен си Ти освен Когото няма друг бог! Безопасност! Безопасност! Избави ни Ти от Огъня!”

ПЪРВА ГЛАВА

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НЕПРЕМЕННОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ

تُسَبِّحُ لَهُ السَّموَاتُ السَّبْعُ وَاْلاَرْضُ وَمَنْ فِيهِنَّ وَ اِنْ مِنْ شَيْءٍ اِلاَّ يُسَبِّحُ بِحَمْدِهِ وَلكِنْ لاَ تَفْقَهُونَ تَسْبِيحَهُمْ اِنَّهُ كَانَ حَلِيمًا غَفُورًا

“Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.” (Коран, 17: 44)

(Освен че тълкува това велико коранично знамение Втората тема разяснява също доводите, аргументите и смисъла на Първата тема, която е написана на арабски и не е включена в брошурата.)

Много коранични знамения, подобно на цитираното по-горе, споменават в началото на своето определение на Твореца на тази вселена небесата, които са най-ярката страница, доказваща единобожието. Всеки, който поразсъждава за тях, потъва в удивление и го обзема възхита, наслаждава се да я чете с удоволствие и блаженство. Затова е най-уместно да започнем с небесата.

Да, винаги щом отвори очи и погледне, всеки, който е дошъл на гости в земното царство и се е настанил в неговата странноприемница, вижда: то е гостилница с изключителна щедрост, изложба с ненадминато майсторство, тренировъчен лагер с пределна внушителност, красиво място за развлечения с невероятна прелест, гледка, която буди неистов копнеж и радост, разтворена книга с изключително красноречие и мъдрост. Докато странникът гост се увлича по това, да види и да се запознае със Собственика на тази щедра странноприемница, с Автора на тази голяма книга и с Владетеля на това внушително царство, изведнъж съзира красивото и обсипано със звезди сияйно лице на небесата, които продължават да го зоват: “Погледни ни! Ние ще те запознаем с Онзи, Когото търсиш.” Той поглежда и съзира как се изявява видима божественост:

в извисените над нас стотици хиляди небесни тела, които нямат нито стълб, нито подпора, а част от тях са хиляда пъти по-големи от нашата земя и седемдесет пъти по-бързи от снаряд;

в едновременното задвижване и пускане в ход на тези небесни тела с огромна скорост, без да си пречат и да се сблъскват;

в запалването на тези неугасващи висящи светилници без гориво, което да ги подхранва;

в задвижването на тези внушителни безпределни маси без шум, без грохот, без повреда.

Той вижда проявленията на божествеността също и:

в подчиняването от нея на тези велики творения, за да изпълняват определени задачи, като например смиреното функциониране на слънцето и луната, без да се отказват и без да се бавят;

в управлението на колосалното, безкрайно пространство, разстоянията на което не се поддават на изчисление с цифри, дори ако те се изпишат от полюс до полюс – всичко това действа едновременно, със същата сила, по същия модел, по същия естествен път, под същата форма, вкупом, без да възникне и най-малък недостатък или дефект.

Наред с това той се и ужасява от проявлението на божествеността, на което е свидетел:

в покоряването от нея на тези огромни небесни тела, които притежават колосални и надхвърлящи границите им сили – подчинени, подвластни на нейния закон, без да престъпват или да се отклоняват;

в поддържането на небесната повърхност чиста и неопетнена, премахваща без видима прашинка и щета по самата нея замърсяванията от отпадъците на гъсто разположените планети;

в ръководенето на тези небесни тела, сякаш участват в координирана военна маневра, и в показването им на творенията, сякаш филмови кадри пред зрители, посредством земното редуване на деня и нощта и обновяването на различните реални, пленителни, вълнуващи въображението гледки на тази прекрасна маневра и показването им всяка нощ и всяка година.

Тази видима величествена божественост и проявяващата се в нейната активност ясна истина, съставена от подчинение, предприемане на мерки, управление, организиране, почистване и възлагане на задължения, свидетелства със своята внушителна колосалност и пълна всеобхватност, че непременно трябва да съществува Творец на тези небеса и че Той е един, и явно свидетелства, че Неговото съществуване – всевисш и превелик е Той – е по-очевидно и от това на небесата.

Тази идея е спомената в първата степен от Първата тема, където се казва:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهِ السَّمٰوَاتُ بِجَمٖيعِ مَا فٖيهَا بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ التَّس۟خٖيرِ وَ التَّد۟بٖيرِ وَ التَّد۟وٖيرِ وَ التَّن۟ظٖيمِ وَ التَّن۟ظٖيفِ وَ التَّو۟ظٖيفِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِال۟مُشَاهَدَةِ

После пространството – сбор от чудеса и изложба от невероятни явления, наречено небесна атмосфера, гръмогласно призовава дошлия на земята гост странник: “Погледни ме, за да те насоча към Онзи, Когото ти търсиш с копнеж и жар, и да те запозная с Онзи, Който те е изпратил тук!” Той поглежда към мрачното, но преливащо от милосърдие лице на атмосферата, и чува неговия заплашителен и ужасяващ гръм, който обаче носи уханието на благовестието, и вижда,

че облаците, придържани между небето и земята, напояват земната градина с обилие, от което блика мъдрост и милосърдие, и подсигуряват земните обитатели с животворна вода, като смекчават силната горещина (тоест знойния пек на съществуването) и незабавно се втурват навсякъде, където има нужда. Въпреки че тези тежки и огромни облаци изпълняват много подобни функции, те веднага изчезват и се разпръсват, след като са били запълнили кътчетата на небето. Всичките им части се изтеглят, за да се отдадат на покой и се скриват, без да оставят следа, сякаш по спешни команди се е появила и е напуснала дисциплинирана войска. Но мигом щом получат заповед: “Бегом да завалите!”, те се насъбират и изпълват начаса небето, дори за броени минути го покриват и са готови за разпореждания като дисциплинирани войници, които очакват заповедта на командира.

После странникът забелязва ветровете, които бродят по небето и вижда, че въздухът е използван за много функции с пределна мъдрост и щедрост, сякаш всеки отделен атом на неодушевената и безжизнена атмосфера чува и възприема заповедите, дадени му от Владетеля на тази вселена, и напълно организирано и точно изпълнява служебните си задължения чрез Неговата сила и господство, без да допусне и най-малкото недоглеждане. Въздухът позволява на всички живи същества по земята да дишат, предава звуците или пренася жизненоважните топлина, светлина и електричество, или спомага за опрашването на растенията, или други подобни многобройни функции, за изпълнението на които е използван от неведома сила с изключително чувство, знание и жизненост.

После той забелязва дъжда и вижда, че тези нежни, блестящи и приятни капки, изпратени и леещи се от съкровищницата на неведомото милосърдие, изобилстват от състрадателни дарове и богати функции, и дори сякаш в тях се е въплътила благодатта, която блика от изворите на Господната съкровищница. Затова на арабски дъждът се нарича милосърдие.

После забелязва светкавицата и чува гърма, и вижда, че те се използват за невероятно възхитителни и загадъчни неща.

Тогава той обръща поглед към своя разум и си казва: “Несъмнено този неодушевен, лишен от чувства и разчепкан като вълна облак не ни познава и няма представа за нас, и не е възможно сам да се устремява, за да ни помогне от жал и съчувствие заради положението ни. И не е възможно да се появява на небето и да се скрива без ничия повеля, а би трябвало да се впуска в работата си съгласно заповед на могъщ повелител с абсолютна мощ и на милосърден с абсолютно милосърдие. Първо той се стопява без следа, а после внезапно изниква, като получава задачите за работата си и изпълва небесния свят, и отвреме-навреме го опразва по заповед на деен, всевишен Властелин, носител на величие. Като постоянно пише с мъдрост по повърхността на небето и изтрива написаното след освобождаването си, той превръща небесния свод в черна дъска за изличаване и потвърждаване, и в умален образ на Стълпотворението (хашр) и Възкресението (кияма). Облаците яхват ветровете по заповед на Управник, който се разпорежда - Дарител и Благодетел, щедър и грижлив. Те носят съкровищници от дъждове и грамади като планини, с които подпомагат бедстващите райони и сякаш им съчувстват за тяхното положение, и изплакват над тях сълзите си, и ги карат да се смеят с цветове и ухания, и облекчават силата на слънчевия пек, и напояват градините и пасбищата, и измиват лицето и повърхността им, и премахват от тях прахоляка, за да засияят с чистота и блясък.

После любознателният пътник казва на разума си: “Стотиците хиляди дела, функции, дарове и помощи, изпълнени с мъдрост, милосърдие и майсторство, които възникват и се проявяват по причина и с външния облик на тази неодушевена, и безжизнена, и безчувствена атмосфера, която е в постоянно вълнение и в неспокойно кипене, и с нестихващи бури и урагани, очевидно потвърждават, че усърдните ветрове - тези странстващи слуги - не са самостоятелни и въобще нямат собствено движение, а ги привежда в ход единствено заповед на абсолютно могъщ и знаещ Повелител, абсолютно мъдър и щедър.

И сякаш всеки техен атом, подобно на дисциплиниран войник, чува и разбира всяка команда на Повелителя, осъзнава я и се подчинява, и изпълнява задачата да дава въздух на всички живи същества, да участва в продължването на живота им, да се включва в опрашването и изкласяването на растенията, да спомага за доставянето на жизненоважните елементи, да води облаците и да ги управлява, да движи и да носи по водата платноходните кораби, да бъде проводник, и специално при доставянето на гласове, разговори и съобщения чрез вълните на безжичните връзки, телефона, телеграфа и радиото, и други подобни общи и универсални функции въпреки че атомите на атмосферата са съставени от прости елементи като азот и кислород, и въпреки че са сходни един с друг. Смятам, че не е възможно друго освен те да бъдат използвани от мъдра ръка и в пълен ред сред стотиците хиляди видове Господни творения.”

Затова пътникът отсъжда и си казва: “Наистина, както е разяснено в кораничното знамение:

“...и в смяната на ветровете, и в покорните между земята и небето облаци...” (2: 164). Онзи, Който е подчинил на волята Си въздуха и го използва за безгранични Господни служения и функции, като управлява ветровете, и за безгранични милосърдни дела, като подчинява облаците, и е създал въздуха, и го е сътворил такъв, е само Господ, непременно съществуващ, способен на всяко нещо, знаещ всяко нещо, Владетел на величие и щедрост.”

После той обръща поглед към дъжда и вижда, че е натежал от ползи, колкото са пръските му, и носи Господни проявления, колкото са ръмежите му, и разкрива премъдрости, колкото са валежите му. И вижда, че тези приятни, нежни и благословени капки са създадени с пределна стриктност и с изключителна красота и прелест, и особено градушката, низпославана и падаща дори лете с такъв порядък и отмереност, че и свирепите бури и ветрове, от ужаса на които се разклащат гигантските масиви, не нарушават нейния ритъм и ред, и не струпват зърната й, за да не я превърнат в опасна грамада. Тази вода е безжизнена, примитивна и безчувствена, а се използва за такива мъдри дела, и е съставена от два прости елемента като кислород и водород, а се употребява за стотици хиляди различни функции и работи, изпълнени с мъдрост и чувство. Следователно този дъжд не е нищо друго освен именно въплътено милосърдие и не е създаден другаде освен в неведомата съкровищница на милосърдието на Всемилостивия, Милосърдния, и със своето изваляване и изливане над земята той практически и очевидно разяснява следното коранично знамение:...

“Той е, Който изсипва дъжда, след като се отчаят, и разпростира Своята милост...” (42: 28)

После странникът чува гърма, поглежда изумен светкавицата и вижда, че тези две удивителни небесни явления също така разясняват напълно следните две велики коранични знамения:

“И гърмът възхвалява Неговата слава...” (13: 13)

“...И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението.” (24: 43)

Те също така известяват за идването на дъжда и благовестват сломените хора в нужда.

Да, когато мрачното небе бъде накарано внезапно да прогърми и изтрещи, и гъстият мрак се изпълни с ослепителна светлина и с огън, който плаши всичко живо, и пламнат огромните като планини облаци, сякаш разчепкана вілна, натоварени с град, сняг и дъжд, и други подобни странни и премъдри явления, това е за да се пробуди нехайният човек и да се съвземе, сякаш с удар по сведената му глава и с думите: “Човече, вдигни глава и погледни дивните създания и чудните творения на Дейния, Всемогъщия Който иска да запознае Своите раби със Себе си! Както и ти не си оставен на свобода с разпуснати юзди в битието, така и тези събития не са напразни и безполезни, а всяко от тях е поведено покорно и смирено към премъдри функции и всяко от тях е използвано от страна на премъдър, управляващ Господ.”

Така любознателният пътник чува ясно възвишено свидетелство на истина, съставена от подчиняването на облаците, смяната на ветровете, низпославането на дъжда и управлението на небесните явления. И казва: “Повярвах в Аллах!”

Втората степен от Първата тема съобщава за наблюденията на пътника по небето, което е разкрито в следните изречения():

После земното кълбо проговаря на този мислещ пътник, свикнал с мисленото пътешествие, и му разказва за своето положение: “Защо витаеш във въздуха и се въртиш из кътчетата на небето и на космоса? Слез при мен, за да те запозная с Онзи, Когото търсиш! Разсъди над онова, което върша и над функциите, които изпълнявам! Чети написаното по страниците ми!” Пътникът поглежда и вижда:

земята като влюбен дервиш с двойното си завъртане очертава около мястото на Най-великото стълпотворение (хашр) орбита, в резултат на което възникват дните, годините и сезоните. Тя е като велик Господен кораб, който носи на палубата си повече от сто хиляди живи същества заедно с тяхното препитание и нужното им да оцелеят, и бразди космическата бездна, и се движи, сякаш прави туристическа обиколка, и се върти около слънцето със съвършена отмереност и в най-пълен порядък.

После пътникът поглежда страниците на земята и вижда: всяка от тях ни запознава със своя Господ чрез хилядите си знамения. И понеже не намира време да изчете всички страници, се ограничава само в една – тази, която въплъщава създаването и управлението на живите същества през пролетта.

Той наблюдава как в изключителен порядък неограничен брой отделни екземпляри от сто хиляди вида се разтварят, разкриват своя образ и порастват от елементарна материя. Те биват отглеждани с изключително милосърдие и се разпространяват по света с пределна широта, като семената на част от тях са дарени с нежни крилца, за да летят. Управлявани са с пределна грижовност и тяхното вегетиране и хранене се поддържат с крайно състрадание и съчувствие. Обилното им, разнообразно, сладко и приятно препитание се обезпечава с пределно милосърдие и щедрост. То се подсигурява от нищо – от влажна пръст, от твърди като кости корени, от сходни семена и приличащи си капки вода. Всяка пролет в пълен ред и хармония на живите същества биват изпращани от съкровищницата на Отвъдното като продоволствия от товарен влак сто хиляди вида храна и насъщни продукти,

и по-специално подаръците за малките и децата: чистото сладко мляко, което се лее от изворите на майчините гърди, от любещите майки, обзети от съчувствие, милосърдие и мъдрост. Всичко това с пределната си грижовност и състрадание очевидно потвърждава, че то е едно от проявленията на милостта на Всемилостивия, Милосърдния, и на всеобхватната Му благодат.

Накратко: като наблюдава страницата на живота през красивата пролет, пътникът разбира, че тя е един от образите на Стълпотворението (хашр) и Възкресението, показан чрез стотици хиляди примери и подобия. Тя дава на дело прекрасно осезаемо тълкуване на кораничното знамение:

“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

И самото знамение чудесно разкрива значенията, съдържащи се на тази страница.

Пътникът разбира и онова, което земното кълбо повтаря с всичките си страници и с пропорцията на своята величина и сила: няма друг бог освен Него!

И така, за да се осветли кратко наблюдение само на един от двайсет аспекта само на една от обширните страници на земното кълбо, които са повече от двайсет, и за да се разясни какво е научил пътникът от наблюденията си по всички аспекти и страници, в третата степен от Първата тема се казва:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهِ ال۟اَر۟ضُ بِجَمٖيعِ مَا فٖيهَا وَ مَا عَلَي۟هَا بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ التَّس۟خٖيرِ وَ التَّد۟بٖيرِ وَ التَّر۟بِيَةِ وَ ال۟فَتَّاحِيَّةِ وَ تَو۟زٖيعِ ال۟بُذُورِ وَ ال۟مُحَافَظَةِ وَ ال۟اِدَارَةِ وَ ال۟اِعَاشَةِ لِجَمٖيعِ ذَوِى ال۟حَيَاةِ وَ الرَّح۟مَانِيَّةِ وَ الرَّحٖيمِيَّةِ ال۟عَامَّةِ الشَّامِلَةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِال۟مُشَاهَدَةِ

После с всяко прочитане на някоя страница вярата на този размишляващ пътник започва да се засилва и укрепва, а тя е ключът към щастието, и се увеличава знанието му за Аллах, а то е ключът към духовното извисяване, и пред погледа му се разкрива още една степен от истината на вярата в Аллах, а тя е здравата основа на всички съвършенства и техен пълноводен и сладък извор. Въпреки че си е извлякъл красноречиви и комплексни уроци от небето, въздуха и земята, той продължава да търси още и още винаги когато тези страници му даряват множество прелестни духовни наслади и удоволствия, които пробуждат у него силна обич и пораждат любов. И казва: “Няма ли още?” Тогава изведнъж чува ехото от възторжената прослава на Аллах, повтаряна от големите реки и морета, които преливат от смирение и копнеж. Той се вслушва в шепота на тъжните им, благи гласове, които с езика на своето състояние и своя изказ говорят: “Не ще ли ни погледнеш? Не ще ли прочетеш и нас?” Той поглежда с изумително нетърпение и вижда:

моретата с вълни, които кипят от живот и непрестанно се удрят с мощ, и които по природа са склонни да се разливат и да наводняват сушата, обграждат земното кълбо и заедно с него се движат с пределна скорост, като за една година изминават орбита за двайсет и пет хиляди години. Въпреки всичко това те никога не се разпръскват, въобще не се разливат и не наводняват сушата в съседство с тях. Би трябвало да ги възпира, да ги задвижва и да ги предпазва повеля от някой, който има абсолютна мощ и абсолютно величие.

После той поглежда в недрата на морето и вижда че освен бляскавите бисери, които се отличават с изключителна красота, прелест и правилност, осигуряването на препитание за хилядите разнообразни животински видове, тяхното управление и определянето кога да се родят и да умрат протичат с изключителен ред и умение. Храната и препитанието им идват и се появяват от прост пясък и от солена вода с такава лекота и съвършенство, че това очевидно потвърждава: не е възможно да го управлява друг освен Всемогъщият, Владетелят на величието, и не е възможно да дарява препитание друг освен Милосърдният, Владетелят на красотата.

После пътникът поглежда към реките и вижда, че изгодите и ползите от тях, както и ролите, и функциите им, и изразходването, и напълването им, всичко се реализира с такава всеобхватна мъдрост и велико милосърдие, че то очевидно потвърждава: всички потоци, ручеи, вади и големи реки извират и текат от съкровищницата на Всемилостивия, Владетеля на могъществото и щедростта. При това техните води се насъбират и натрупват по някакъв свръхестествен начин, и се изразходват и текат толкова необичайно, че в един от пророческите хадиси се казва: “Четири реки текат от Рая.” Тоест те текат далеч свръх разчетите на видимите причини и затова не е възможно да произлизат от друго освен от духовна райска съкровищница, която не се изчерпва, и от обилието на неведом извор, който не секва.

Например река Нил, която е превърнала безплодните пустини на Египет в земен рай, тече като неизчерпаемо малко море и извира от разположена на юг планина, наречена Лунната. Ако се насъбере и замрази дебитното количество вода, изтекла през Нил за шест месеца, ще се получи по-голяма от тази планина. В действителност мястото, отредено за хранилището на реката, не достига и една шеста част от планинския масив, а притокът на вода е твърде слаб, понеже оскъдните дъждове, зноят в района и жаждата на земята като цяло оставят само малко място за запасяване с ресурси и не позволяват да се съхраняват за дълго с оглед на постъпващото и изразходваното количество вода. Затова е казано, че тази река тече от неведом рай, неподвластна на обичайните земни закони. Това е израз на прекрасна истина с много дълбок смисъл.

Така пътникът вижда само една картина и само една истина измежду хиляди картини и истини, обширни като самите морета, и разбира, че всички те заедно повтарят с единодушие и с великата сила на моретата: “Няма друг бог освен Него!” (ля иляха илля хуа). И пред пътника изникват толкова свидетели, потвърждаващи истинността на това свидетелство, колкото са морските създания.

За разясняване на всички свидетелства на моретата и реките четвъртата степен от Първата тема съобщава следното:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ جَمٖيعُ ال۟بِحَارِ وَ ال۟اَن۟هَارِ بِجَمٖيعِ مَا فٖيهَا بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ التَّس۟خٖيرِ وَ ال۟مُحَافَظَةِ وَ ال۟اِدِّخَارِ وَ ال۟اِدَارَةِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِال۟مُشَاهَدَةِ

После планините и пустините призовават този пътник, потънал в мислено пътешествие, с думите: “Не ще ли прочетеш също и нашата страница?” Той на свой ред се взира и вижда: цялостните функции на планините и общите ползи от тях са толкова величествени и мъдри, че поразяват ума.

Например появата на планините и издигането им от недрата по Господната повеля успокоява вълнението на земята, намалява нейния гняв, ярост и негодуване, които произтичат от вътрешните й вибрации, и я оставя спокойно да диша чрез изригването на вулканите и през отверстията им, като така я избавя от гибелните земетресения и разрушителните пропуквания и тя вече не нарушава покоя на доверяващите й се нейни обитатели.

И както на корабите се издигат мачти и подпори, за да се поддържа балансът им и да се предпазват от клатене и потъване, така и планините - тези съкровищници - са подпори за кораба на Земята, и го предпазват от сътресения, стабилизират го и поддържат баланса му. Свещеният Коран разяснява тази истина в много от знаменията си:

وَ ال۟جِبَالَ اَو۟تَادًا ۝ وَاَل۟قَي۟نَا فٖيهَا رَوَاسِىَ ۝ وَال۟جِبَالَ اَر۟سٰيهَا

“...и планините - подпори...” (78: 7); “...и положихме върху нея непоклатими планини...” (15: 19); “...и планините поби...” (79: 32)

Например в недрата на планините се намират различни извори, води, минерали, вещества и лекарства, всяко от които е нужно за живите същества. Те са насъбрани с такава мъдрост, доставени са с такава щедрост и са струпани с такава грижовност, че всичко това потвърждава: планините са само съкровищници и хранилища, струпани по повеля и в служба на Всемогъщия, Чиято мощ е безкрайна, и на Премъдрия, Чиято мъдрост е безпределна.

Пътникът разбира това и съизмерва с тези два примера други функции на планините и пустините, и мъдростите им, огромни като самите тях, и вижда: с думите “Няма друг бог освен Него!” (ля иляха илля хуа) и с езика на всички свои мъдрости и функции, и специално с безрезервното си натрупване на суровини, планините и пустините засвидетелстват и обявяват единобожието. Това свидетелство и единобожие са мощни и непоклатими като високите планини, и всеобхватни и просторни като пустините. И езикът повтаря с покорство: “Повярвах в Аллах!” (аманту биллах).

Така за разяснение на горната истина в петата степен от Първата тема е споменато следното:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ جَمٖيعُ ال۟جِبَالِ وَ الصَّحَارٰى بِجَمٖيعِ مَا فٖيهَا وَ مَا عَلَي۟هَا بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اِدِّخَارِ وَ ال۟اِدَارَةِ وَ نَش۟رِ ال۟بُذُورِ وَ ال۟مُحَافَظَةِ وَ التَّد۟بٖيرِ ال۟اِح۟تِيَاطِيَّةِ الرَّبَّانِيَّةِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟عَامَّةِ ال۟مُن۟تَظَمَةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِال۟مُشَاهَدَةِ

Докато този пътник обикалял във въображанието си из планините и пустините, пред мислите му се разтворила вратата на дървесния и растителен свят, който го призовал с думите: “Ела при нас, разходи се из нашите градини и прочети редовете по нашите страници!” Той влязъл и видял:

дърветата и растенията са свикани на пищен и прелестен съвет за прослава на единобожието, и са сформирали внушителен кръг за споменаване на Аллах и за изразяване на благодарност към Него. От специфичните им езици пътникът разбрал, че те в хор произнасят и в пълно съгласие повтарят: “Няма друг бог освен Него!”. Това станало, след като прозрял три големи, генерални истини, които сочат, че всички плодни дървета и всички цъфтящи растения изричат прославящото си свидетелство и заедно говорят с красноречивите езици на оразмерените си листа, с обилното слово на прелестните си цветове и с изразителните думи на акуратните си плодове, и произнасят: “Няма друг бог освен Него!”.

Първата от трите истини е тази за целенасоченото оказване на благодеяние и на щедър прием, за умишленото добротворство и даряване, които проявяват осезаемия си смисъл във всяко растение и дърво. Тоест всяко от тях попада под грижата да му бъде оказано благодеяние и под волята да му бъде даден щедър прием. Добротворството е целта на това желание и даряването е един от стремежите на обилната му щедрост. Тази истина, ясна като слънчевата светлина, е валидна също и за съвкупността от дървета и растения. Целостта им е потопена в благодеяния и щедрост, обхваната е от милостините на добротворството и даряването.

Втората е истината за целенасоченото и мъдро разделяне и разграничаване, за умишленото и милосърдно украсяване и оформяне. Тя е ясна като ден. Разграничаването на тези видове и на безбройните отделни екземпляри е умишлена цел. Различията между тях са търсена мъдрост. Щрихите на разкрасяването и разхубавяването са съзнателно милосърдие. Тази истина е дотолкова ясна, че не оставя възможност да бъде отдавана на случайността, което очевидно разкрива, че това са произведения на Премъдрия Творец и негови оригинални шедьоври.

Третата е истината за разтварянето и развитието на безбройните форми на отделните екземпляри от стотиците хиляди различни видове и разнообразни сортове растения, като се започне от малобройни и сходни семена, и от ограничени подобни една на друга костилки, и се стигне до поникването им с пределен порядък и отмереност, с изключителна хубост и красота, въпреки че те са елементарни, неодушевени и смесени помежду си. Формите на всеки отделен екземпляр от тези различни видове, които надхвърлят двеста хиляди, се разпукват и разтварят всяка поотделно, със съвършен ред, с пълен баланс, с жизненост и мъдрост, без никаква грешка. Това е наистина ярка и бляскава истина, по-ясна и от слънцето. Пътникът разбира, че съществуват толкова потвърждаващи я свидетелства и доказателства, колкото са цветята на пролетта, нейните плодове, листа и същества. Той изрича достойните мисли, които извират от сърцето му и казва: “Слава на Аллах за благодеянието на вярата!”

За разясняване на тези истини и свидетелства в шестата степен от Първата тема се споменава следното:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِج۟مَاعُ جَمٖيعِ اَن۟وَاعِ ال۟اَش۟جَارِ وَ النَّبَاتَاتِ ال۟مُسَبِّحَاتِ النَّاطِقَاتِ بِكَلِمَاتِ اَو۟رَاقِهَا ال۟مَو۟زُونَاتِ ال۟فَصٖيحَاتِ وَ اَز۟هَارِهَا ال۟مُزَيَّنَاتِ ال۟جَزٖيلَاتِ وَ اَث۟مَارِهَا ال۟مُن۟تَظَمَاتِ ال۟بَلٖيغَاتِ بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اِن۟عَامِ وَ ال۟اِك۟رَامِ وَ ال۟اِح۟سَانِ بِقَص۟دٍ وَ رَح۟مَةٍ وَ حَقٖيقَةِ التَّم۟يٖيزِ وَ التَّز۟يٖينِ وَ التَّص۟وٖيرِ بِاِرَادَةٍ وَ حِك۟مَةٍ مَعَ قَط۟عِيَّةِ دَلَالَةِ حَقٖيقَةِ فَت۟حِ جَمٖيعِ صُوَرِهَا ال۟مَو۟زُونَاتِ ال۟مُزَيَّنَاتِ ال۟مُتَبَايِنَةِ ال۟مُتَنَوِّعَةِ ال۟غَي۟رِ ال۟مَح۟دُودَةِ مِن۟ نُوَاتَاتٍ وَ حَبَّاتٍ مُتَمَاثِلَةٍ مُتَشَابِهَةٍ مَح۟صُورَةٍ مَع۟دُودَةٍ

Любознателният пътник, чиято склонност и копнеж все повече нараствали и се извисявали, се връщал от мисленото си пътешествие, радостен от насладата на възправянето си пред истината и откриването на градините на вярата, и си идвал от китните пространства на пролетта, като носел голям, колкото самата пролет букет от цветовете на знанието и вярата. Тогава изведнъж пред ума му, жадуващ за истината, и мисълта му, копнееща за знанието, се разтворила вратата на света на птиците и животните, които със стотиците си хиляди различни гласове и езици го канели да влезе в този просторен свят и го поздравявали с “Добре дошъл!”. Той влязъл и видял:

всички птици и всички животни с различните си видове, групи и общности, със специфичния си език и говор единодушно произнасят: “Няма друг бог освен Аллах!”. И сякаш повърхността на земята е място за внушителна и величествена сбирка, на която се произнасят имената на Аллах и се отдава Нему възхвала. И пътникът видял, че всяка твар сама по себе си е Господна ода, която възпява Божиите благодати, и слово на Преславния, което говори за светостта на своя Създател, и смислена буква на Всемилостивия, която разкрива Божието милосърдие. Всички птици и животни величаят своя Творец и Го описват с хвала и признателност. И сякаш сетивата им, усещанията, органите, средствата, с които си служат, системите и силите им, са отмерени и подредени думи, красноречиви и изискани слова. В това пътникът прозрял три велики и всеобхватни истини, които правдиво сочат, че птиците и животните отправят признателността си към своя Творец и Дарител на препитание, и с тези думи и слова свидетелстват, че Той, Преславния, е единствен.

Първата от трите истини е тази за сътворяването и създаването, тоест истината за даряването на живот и дух, което абсолютно не може да бъде приписвано на сляпата случайност, на някаква незряща сила, на глухата природа, защото е мъдро съзидание от нищото, изкусно творчество, волево сътворяване и начеване, което се гради върху знание. Това ясно разкрива в двайсет аспекта проявлението на знанието, мъдростта и волята. То е ярък аргумент, че Вечноживия, Вездесъщия непременно съществува и е правдиво свидетелство за седемте Му велики атрибута, както и истинен знак за Неговата единственост, превелик е Той и всевишен. Истината за даряването на живот се засвидетелства и потвърждава толкова пъти, колкото са одушевените създания.

Втората е истината за разграничаването, разкрасяването и придаването на образ, което става ясно чрез безбройните творения, различаващи се едно от друго по специфичните си външни признаци, по разкрасените си прелестни форми, по точните си и отмерени пропорции, по правилните си и хармонични образи. Това е велика, силна истина, според която не е възможно подобно всеобхватно дело, демонстриращо съвсем очевидно хиляди мъдрости и чудеса, да принадлежи на друг освен на Способния на всяко нещо и Знаещия всяко нещо. Друга възможност е изключено да съществува.

Третата е появата на безчет животни в стотици хиляди форми и видове от малко на брой сходни яйца и от ограничени капки сперма, подобни една на друга или с дребни несъответствия между тях. Тези разноликости, всяка от които сама по себе си е чудо на мъдростта, се появяват в пълен порядък и със съвършена отмереност, без никаква грешка, без да се надбави или да липсва нещо. Това е изключително ярка и сияйна истина, която черпи светлината си от толкова аргументи и доказателства, колкото са всички животни.

Така пътникът видял света на птиците и животните и получил пълноценен урок от съвкупния аргумент на тези три истини - ясно доказателство, че всички животни заедно произнасят свидетелството “Няма друг бог освен Него!” И сякаш цялата земя е грамаден човек, който с мощта на своя ръст и размер изрича “Няма друг бог освен Него!” толкова гръмко, че небесният свод се изпълва със звука и го чуват дори обитателите на небесата. За разяснение на тези истини в седмата степен от Първата тема се казва следното:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِتِّفَاقُ جَمٖيعِ اَن۟وَاعِ ال۟حَيَوَانَاتِ وَ الطُّيُورِ ال۟حَامِدَاتِ الشَّاهِدَاتِ بِكَلِمَاتِ حَوَاسِّهَا وَ قُوَاهَا وَ حِسِّيَّاتِهَا وَ لَطَائِفِهَا ال۟مَو۟زُونَاتِ ال۟مُن۟تَظَمَاتِ ال۟فَصٖيحَاتِ وَ بِكَلِمَاتِ جِهَازَاتِهَا وَ جَوَارِحِهَا وَ اَع۟ضَائِهَا وَاٰلَاتِهَا ال۟مُكَمَّلَةِ ال۟بَلٖيغَاتِ بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اٖيجَادِ وَ الصُّن۟عِ وَ ال۟اِب۟دَاعِ بِال۟اِرَادَةِ وَ حَقٖيقَةِ التَّم۟يٖيزِ وَ التَّز۟يٖينِ بِال۟قَص۟دِ وَ حَقٖيقَةِ التَّق۟دٖيرِ وَ التَّص۟وٖيرِ بِال۟حِك۟مَةِ مَعَ قَط۟عِيَّةِ دَلَالَةِ حَقٖيقَةِ فَت۟حِ جَمٖيعِ صُوَرِهَا ال۟مُن۟تَظَمَةِ ال۟مُتَخَالِفَةِ ال۟مُتَنَوِّعَةِ ال۟غَي۟رِ ال۟مَح۟صُورَةِ مِن۟ بَي۟ضَاتٍ وَ قَطَرَاتٍ مُتَمَاثِلَةٍ مُتَشَابِهَةٍ مَح۟صُورَةٍ مَح۟دُودَةٍ

После размишляващият пътник поискал да влезе в света на хората и в земния живот на човечеството, за да продължи да се изкачва по безкрайните степени на знанието за Бога, да се издигне на по-горно стъпало в неговото усвояване и да достигне по-високо равнище в безпределните му озарения. Първи го поканили да влезе най-добрите сред човечеството - пророците, мир на тях. Той влязъл и преди всичко се потопил в дълбините на отминалите времена. Тогава видял:

всички пророци, мир на тях, които са абсолютно най-прекрасните и най-съвършените от човешкия род, споменанават Аллах и изричат с един език, и повтарят вкупом и хорово: “Няма друг бог освен Него!”. Всички те призовават към чистото единобожие със силата на безбройните сияйни и потвърдени чудеса на тях самите и на техните мисии. Пътникът видял, че всички те призовават човечеството към вярата в Аллах, за да го издигнат от степента на животните до тази на ангелите. Той паднал на колене напълно благовъзпитано и с дълбока почит в помещението на това лъчезарно училище, и видял, че всеки от изтъкнатите духовни водачи на човечеството разполага с чудотворни знаци в потвърждение на мисията си от страна на Преславния, Господа на световете,

и че около всеки от тях се сформира огромна група и многочислена потвърждаваща общност от хора, които встъпват в лоното на вярата вследствие на пророческото известие. Така пътникът успял да установи колко силно и непоклатимо е единобожието - тази истина, подкрепяна напълно безрезервно и всецяло от споменатите правдиви пророци, чийто брой надхвърля сто хиляди. Той разбрал също колко важна грешка и голям грях извършват заблудените хора, които отхвърлят тази категорична истина, притежаваща подобна сила и потвърдена, и доказана от толкова много правдиви вестители с техните безчет чудеса. Пътникът осъзнал и доколко те заслужават вечно болезнено мъчение, както и доколко са прави и се опират на истината онези, които са се доверили на пророците, повярвали са в тях и са встъпили в лоното на вярата. И така пред него се разкрила велика и колосална степен на светостта на вярата и извисеността на единобожието.

Да, безбройните чудеса, дарени на пророците, мир на тях, от Истината - от Преславния и Всевишния, и на дело потвърждаващи думите им; небесните наказания, стоварили се над техните отрицатели и противници, което разкривало, че са прави и че Аллах ги подкрепя; личното им съвършенство и правилните им указания, които сочели, че изричаното от тях е напълно достоверно; силата на вярата им, крайната им сериозност и жертвоготовност, които свидетелствали, че говорят истината и че призивът им е действителен; свещените книги и свитъци, с които разполагали; безбройните им ученици, които като ги следвали, достигали истината, извисявали се до съвършенството и се насочвали към светлината - свидетелство за верността и правотата на техния път; единодушието на тези правдиви вестители по утвърдените въпроси - всичко това е категорично доказателство за правдивостта на вярата и е велика сила, която дотолкова подкрепя истината за нея, че никоя друга сила на света не е способна да я пребори. Тя е неопровержима истина, пред която отпада всяко съмнение или подозрение.

Нашият пътник научил мъдростта, че признаването на всички пратеници на Аллах е една от опорите на вярата и обилен извор и източник на велика сила за собствената му вяра. Скоро той започнал да черпи от този препълнен извор.

И така, в осмата степен от Първата тема се съобщава съдържанието на споменатия урок, който пътникът си извлякъл:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِج۟مَاعُ جَمٖيعِ ال۟اَن۟بِيَاءِ بِقُوَّةِ مُع۟جِزَاتِهِمُ ال۟بَاهِرَةِ ال۟مُصَدِّقَةِ ال۟مُصَدَّقَةِ

Когато този търсещ пътник, който вкусил възвишени наслади от силата на вярата и вдъхнал от чистите ухания на живота, се връщал от сбирката на пророците, мир на тях, го призовали усърдните и задълбочени учени, всички те наречени избраници (асфия) и всеправдиви (сиддикун), които с научна достоверност аргументират твърденията на пророците и прилагат неопровержими доказателства за тяхната истинност. Повикали го от своите училища, той влязъл и видял многобройна сбирка.

Там присъствали хиляди изключителни гении и стотици хиляди прецизни учени и изследвачи, които предоставят аргументи, издигат доводи и с дълбоките си изследвания, разсейващи и най-малкото съмнение, утвърждават установените въпроси на вярата начело с този за необходимостта от съществуването и единствеността на Твореца, преславен е Той.

Да, въпреки различните им способности, природни дарби и методи взаимното съгласие на такива изтъкнати учени относно основите на вярата и нейните стълбове, като всеки от тях се опира на силата и категоричността на своите аргументи, е убедителен довод, който никой не може да оспорва или опровергава, или отхвърля освен ако притежава по-остър и развит ум от този на подобни велики личности, и ако аргументите и доказателствата му са по-силни и по-убедителни от аргументите на всички тях. А това е изключено! Ето защо е невъзможно да им се дава отпор иначе освен чрез невежество, игнориране и отхвърляне, както и чрез непосилни за доказване отрицания или чрез упорство и затваряне на очите пред светлината. В действителност, който си затваря очите, превръща деня в нощ, но само за себе си.

Пътникът разбрал, че за повече от хилядолетие озаренията, разпространявани от тези задълбочени учители във високото и просторно училище, са засияли над половината земно кълбо. Той открил, че в същността му се влива огромна духовна сила и дотолкова го изпълва, че ако се съберат всички отрицатели и упорстващи хора, не ще успеят ни на косъм да я разколебаят.

Така в деветата степен от Първата тема следното кратко указание споменава какви уроци и поуки си е извлякъл пътникът в онова училище:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِتِّفَاقُ جَمٖيعِ ال۟اَص۟فِيَاءِ بِقُوَّةِ بَرَاهٖينِهِمُ الظَّاهِرَةِ ال۟مُحَقَّقَةِ ال۟مُتَّفِقَةِ

Когато този размишляващ пътник се връщал от училището, го обзел настойчив копнеж да увеличи и развие вярата си, и го обхванало силно желание да зърне светлините и да почувства насладите по пътя на издигането от степента на достоверното знание до равнището на очевидната достоверност. Тогава го призовали хиляди и милиони извисени, праведни и святи духовни наставници, които са чули правдата, установили са истината и са достигнали степента на очевидната достоверност, като са се устремили и издигнали под сянката на Възнесението (мирадж) и по стъпките на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, по широкия му и величествен път. Наставниците го поканили да влезе в просторен и прелестен храм за възхвала на Аллах и място за щедро и правилно ръководство, откъдето се излъчвала обилна светлина. Тя изпълвала всеки ъгъл и извирала от съчетаването в едно на безбройните им отшелнически обители и кътчета за усамотение.

Странникът влязъл и видял, че тези откриватели и чудотворци повтарят в хор и с пълно съгласие: “Няма друг бог освен Него!” Така, опирайки се на своите прозрения, тайнства и наблюдения, те обявявали, че Господ, преславен е Той и всевишен, непременно съществува и е единствен.

Да, както за слънцето се правят изводи чрез седемте цвята на неговата светлина, така и тези изтъкнати познавачи и озарени сведущи личности споделят с пълно мнозинство истината за единобожието, въпреки че представят последователите на различни правдиви направления, на разнородни верни пътища и на редица истинни течения, обагрени в седемдесет цвята и дори в толкова цветове, колкото са Най-прекрасните имена на Аллах - от онези различни сияйни багри и цветни светлини от светлината на Слънцето на вечността, които се изявяват в сърцата и по хоризонтите. Пътникът видял с очевидна достоверност изявата на тази блестяща истина. Затова прозрял, че истината, за която са единодушни пророците, мир на тях, и избраниците сред учените са напълно съгласни относно нейната категоричност, и мненията на праведните святи хора изцяло я подкрепят, е истина, по-ярка и от дневната светлина, която демонстрира съществуването на слънцето.

Така в десетата степен от Първата тема се споменава накратко за обилието от уроци, които пътникът усвоил в обителите и кътчетата на суфитите:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِج۟مَاعُ ال۟اَو۟لِيَاءِ بِكَش۟فِيَّاتِهِم۟ وَ كَرَامَاتِهِمُ الظَّاهِرَةِ ال۟مُحَقَّقَةِ ال۟مُصَدَّقَةِ

После пътникът пожелал с всички свои способности и сили да се издигне още повече във вярата си, да я укрепи и да увеличи знанието си за Аллах, защото разбрал, че любовта към Него, която произтича от вярата и извира от знанието, е най-великото, най-важното и най-обхватното човешко съвършенство, и дори е извор и основа на всички съвършенства. Затова той вдигнал глава с поглед към небето и казал на разума си:

“Животът не престава да бъде най-ценното нещо във вселената и всички същества му се подчиняват. Най-ценните живи създания са онези, които притежават дух, а най-извисени сред имащите душа са онези, които притежават чувства. През всяка епоха и всяка година земното кълбо се опразва и изпълва заради това издигнато положение, за да се множат живите създания. Би трябвало и няма съмнение, че прекрасните високи небеса също имат своите подобаващи обитатели, дарени с живот, дух и чувства. Достоверни разкази потвърждават, че още от древността са виждани ангели и е разговаряно с тях, като например появата в човешки образ на Джибрил, мир нему, пред сподвижниците в присъствието на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари.” Пътникът си казал: “О, да можех да постигна честта да видя обитателите на небето! О, да можех да узная мнението им относно истината за вярата и единобожието, след като на тях принадлежи най-важното свидетелство за Твореца на вселената.” Още не изрекъл това, и изведнъж чул сякаш небесен шепот да му казва:

“Понеже искаш да се срещнеш с нас и да чуеш уроците ни, знай, че ние първи приехме за истина онези въпроси на вярата, които бяха низпослани на всички пророци начело с Мухаммед, мир и благослов за него, в Свещения Коран! И знай също, че всички чисти духове измежду нас, които са се явявали на хората, са засвидетелствали без изключение и с пълно мнозинство, че Творецът на вселената непременно съществува, че Той е единствен, че притежава свещени атрибути и че безчет многото известия, които са съобщени, напълно съвпадат помежду си и си съответстват, а това е за теб ясен като слънцето пътеводител.” Странникът осъзнал какво имат предвид и светлината на вярата му дотолкова засияла, че се възнесла чак на небесата.

Единайстата степен от Първата тема съвсем накратко споменава какво пътникът е усвоил от уроците на ангелите:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِتِّفَاقُ ال۟مَلٰئِكَةِ ال۟مُتَمَثِّلٖينَ لِاَن۟ظَارِ النَّاسِ وَ ال۟مُتَكَلِّمٖينَ مَعَ خَوَاصِّ ال۟بَشَرِ بِاِخ۟بَارَاتِهِمُ ال۟مُتَطَابِقَةِ ال۟مُتَوَافِقَةِ

След като пламенният и любознателен пътник получил уроци, дадени на своеобразните езици на отделни групи от видимия свят – от телесната и материалната му сфера, – той закопнял да извърши още повече пътешествия, изследвания и проучвания в търсене на истината и пристъпил към запознаване също и с онова, което е в Неведомия (гайб) и Междинния (барзах) свят(). Тогава пред него се разтворила вратата на правдивите озарени умове и искрените сияйни сърца, от които не е лишена нито една група от човечеството.

Умът и сърцето са ядрото и костилката на човека и благодарение на тях той е успял да стане плод на вселената, защото въпреки че са малки, притежават способността да се разгръщат и разширяват до размерите на мирозданието. Тогава пътникът видял:

сърцата и умовете са сфера на преход (барзах) между световете на неведомото и на явното. По отношение на човека връзките и взаимните контакти между двата свята протичат именно в тези точки. Затова странникът се обърнал и към сърцето, и към разума си с думите: “Елате, най-кратките пътища към истината са през врати като вас! Нека извлечем полза, като опознаваме умовете и сърцата, отличаващи се с вяра, и изучаваме техните качества и багри. Това не е урок, даван на различни езици, каквото е положението с другите пътища.” После той започнал да прелиства страниците на умовете и да разтваря страниците на сърцата, като внимателно се взирал и дълго разсъждавал. Тогава видял:

всички правдиви и озарени умове напълно споделят ясната и твърда убеденост във вярата и единобожието, и мненията им съвпадат в решителната си категоричност и непоколебимата сигурност въпреки твърде големите различия в техните способности, въпреки дистанцията и противоречията в теориите им. Тоест те се опират на неизменно убеждение, с което са свързани, и са приели древна неразчленима истина. Солидарността на тези умове във вярата и убедеността им в непременното съществуване и единствеността на Бога са сякаш непрекъсната верига от светлина и широк озарен прозорец, който гледа към истината.

Освен това пътникът видял, че в своите открития и наблюдения, които се отличават с пълно съгласие, убеденост и спонтанност, мненията на всички сияйни искрени сърца съвпадат помежду си относно основите на вярата и те приемат изцяло единобожието въпреки различните си пътища и течения.

Тоест всяко от тези озарени сърца е много малък трон, на който се е възправило Господното знание - огледало, фокусиращо светлините на Божите проявления, доколкото стои пред истината, възпроизвежда я и я представя. Това са отворени прозорци пред слънцето на истината. Тяхната съвкупност образува пред него голямо и просторно като океан огледало. Солидарността и съгласието на тези сърца и умове относно непременното съществуване и единствеността на Преславния е най-съвършеният водач и най-добрият наставник, който напътва безупречно, без да се обърква и да изпада в заблуда.

Абсолютно е невъзможно и напълно е изключено в каквато и да било насока някаква неправдоподобна илюзия, откъсната от реалността мисъл или безпочвено качество да заблудят едновременно острите и проницателни очи на такова огромно множество от хора с чисти сърца и уравновесени умове, при това заблудата да продължи векове и да се запази непоколебима, или всички те да попаднат в мрежите на измамата и небрежността. Възможно ли е някой да допусне подобна вероятност освен човек с увреден и загнил ум? Дори глупците софисти, които отричат всичко съществуващо, я отхвърлят и не я приемат.

Така пътникът разбрал и изрекъл в хармония със своя ум и сърце: “Няма друг бог освен Него!”.

Кратко сведение за онова, което научил за вярата от правдивите умове и озарените сърца, се дава в тринайстата степен от Първата тема:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِج۟مَاعُ ال۟عُقُولِ ال۟مُس۟تَقٖيمَةِ ال۟مُنَوَّرَةِ بِاِع۟تِقَادَاتِهَا ال۟مُتَوَافِقَةِ وَ بِقَنَاعَاتِهَا وَ يَقٖينِيَّاتِهَا ال۟مُتَطَابِقَةِ مَعَ تَخَالُفِ ال۟اِس۟تِع۟دَادَاتِ وَ ال۟مَذَاهِبِ وَ كَذَا دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِتِّفَاقُ ال۟قُلُوبِ السَّلٖيمَةِ النُّورَانِيَّةِ بِكَش۟فِيَّاتِهَا ال۟مُتَطَابِقَةِ وَ بِمُشَاهَدَاتِهَا ال۟مُتَوَافِقَةِ مَعَ تَبَايُنِ ال۟مَسَالِكِ وَ ال۟مَشَارِبِ

После пътникът, който побродил из световете на ума и сърцето и зърнал отблизо света на Неведомото, започнал да чука на вратата на онзи свят, като разсъждавал: “Интересно какво ли казва той.” Защото:

в материалния свят не преставаме да виждаме как Преславния, скрит зад завесата на Неведомото, ни дава знание за Себе Си чрез огромното обилие от прекрасни и изящни творения, кара ни да Го обичаме чрез безбройните Си сладки и приятни благодеяния и ни известява за скритите Си съвършенства чрез пълноводието от изключително оригинални произведения. Да, Онзи, Който дава знание за Себе Си и ни кара да Го обичаме чрез дела и на специфичен език, по-очевиден от думите и говоренето, би трябвало по подобен начин да говори и да произнася слова.

Затова пътникът се обърнал към самия себе си с думите: “Ние би трябвало да познаем Преславния чрез проявленията на Неговото господство и божественост в Неведомия свят.” Сърцето му се потопило в дълбините и видяло с умозрението си:

чрез изключително силни и ясни явления истината на Божието откровение властва над всички кътчета на Неведомия свят. Свидетелството за съществуването и единствеността на Преславния идва от Всезнаещия неведомите неща (аллям ал-гуюб). Това е свидетелството на откровението и вдъхновението, които са многократно по-силни в сравнение със свидетелството на творенията и създанията, защото Преславния не оставя нито познанието за Своята същност, нито аргументите за Своето битие и единственост да бъдат ограничени само в свидетелството на творенията Си, а произнася подобаващо за Него вечно Слово. Няма нито граница, нито предел за Словото на Онзи, Който присъства и наблюдава навсякъде със Своята мощ и знание. Както смисълът на Словото Му ни дава знание за Него, така и Неговата беседа ни запознава с атрибутите Му.

Да, непрекъснатата последователност при изпращането на сто хиляди пророци, мир на тях, единодушието им във всичките им известия, почерпани от Божието откровение, аргументите и чудесата на Свещените писания и на Небесните свитъци, които са плодове на Божието откровение и засвидетелствано Божие слово, и на които е повярвало абсолютното мнозинство от човечеството, и то ги следва, и се напътва по тях... Всичко това накарало пътника ясно да разбере: откровението е стабилна истина, която не подлежи на съмнение.

Той разбрал също, че истината на откровението съобщава, потвърждава и разкрива пет свещени истини.

Първата. Говоренето според понятията на хората и равнището на техния интелект е проявление на т. нар. “Божествени низпославания в човешките умове”. Да, божествеността на Онзи, Който предоставя на одухотворените сред Своите творения възможността да говорят, и знае какво изричат, изисква Той да излива съдържанието на вечното Си Слово в думи, които хората лесно да четат помежду своята реч.

Втората. Онзи, Който е създал света като чудо и го е напълнил с превъзходните Си чудеса, за да бъдат Негов израз, и ги е сторил да бъдат езици, които разказват за Неговите съвършенства, би трябвало да дава знание за Себе си и чрез собственото Си Слово.

Третата. Изява на съзидателност е Онзи, Който на дело приема молитвите и благодарността на истинските хора - най-отбраните и най-достойните от съществата, най-нуждаещите се сред тях, най-жадуващите, най-деликатните, - да им откликва със Слово.

Четвъртата. След като свойството да се говори е насъщна потребност и ярко проявление на знанието и на живота, би трябвало то да присъства под всеобхватна и вечна форма у Онзи, Който притежава всеобхватно знание и вечен живот.

Петата. Онзи, Който е създал Своите творения така, че да се отличават с безсилие, жажда, бедност, нужда и тревога за бъдещето, и ги е дарил с такава обич и преклонение, че да чувстват силна любов и всеобземащ копнеж по знанието за истинския им Господар и Владетел, и да усещат крайна потребност от сила, на която да се опират и под чието крило да се приютяват, докато страдат от превратностите на бедността и се ужасяват от идното... Да, божествеността на Онзи, Който е създал творенията по такъв начин, налага Той, Преславния, да ги накара да чувстват съществуването Му, като им говори.

Така пътникът разбрал значимостта на аргументите, които без изключение доказват битието и единственността на Непременносъществуващия Господ чрез общото небесно откровение, гарантиращо истините на Божественото низпославане, на Господното знание, отзивчивостта на Всемилостивия, беседата от Преславния и известяването от Всевечния. Тези аргументи са по-силни, отколкото ако чрез слънчевите лъчи се засвидетелства съществуването на слънцето.

После той погледнал към вдъхновенията (илхамат) и видял, че, от една страна, дори правдивите сред тях да приличат на откровение, понеже са един вид разговор с Господа, все пак се наблюдават две различия.

Първото е, че повечето откровения - твърде по-извисени и издигнати в сравнение с вдъхновенията - се предават чрез ангели, за разлика от тях, които идват без посредник.

За да изясним това, ще дадем два примера.

Известно е, че по отношение на владетелите съществуват две форми на водене на разговор и на издаване на заповеди:

първо: от името на държавата, на нейното величие, господство и власт над всички. Владетелят изпраща свой пратеник при някой местен управител, а понякога се среща с него, след което издава заповед като проявление на това господство и на значението на заповедта;

второ: от лично име, а не от името на властта и управлението. Тогава той води частен разговор по личния си телефон със собствения си слуга или с някого от обикновените си поданици във връзка със специфичен въпрос или лични взаимоотношения.

Така говори и Владетеля на Вечността, Преславния и Всевишния. Словото Му може да се предава чрез откровение и цялостно вдъхновение, което изпълнява функциите на откровение: говори се от името на Господа на световете и Твореца на вселената. В качеството Му на Господ и Творец Той би могъл да говори и по друг начин - в специфична форма, зад воал или завеса, с всеки индивид или с всяко живо същество в зависимост от неговите способности.

Второто различие между откровението и вдъхновението се състои в това, че откровението е чисто, без сянка, и е запазено за избраници, докато във вдъхновението има сянка, в него багрите се смесват, общовалидно е и се проявява в твърде много различни и разнообразни форми: вдъхновение на ангели, на човек, на животни. С големия си брой разновидности вдъхновението показва широтата и безбрежното количество на Божите слова, които са повече от капките в океана.

И пътникът разбрал, че това е едно от тълкуванията на кораничното знамение:

لَو۟ كَانَ ال۟بَح۟رُ مِدَادًا لِكَلِمَاتِ رَبّٖى لَنَفِدَ ال۟بَح۟رُ قَب۟لَ اَن۟ تَن۟فَدَ كَلِمَاتُ رَبّٖى

“Дори морето да е от мастило за Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.” (18: 109)

После той се взрял в същността на вдъхновението, за да вникне в тайнството му и да се запознае с неговата мъдрост и свидетелство, и видял, че същността, мъдростта и резултатът му се състоят от четири озарения.

Първото озарение се заключава в това, че както чрез делата Си Преславният Аллах кара Своите творения да го обикнат, което се определя като любов към Бога (тауаддуд илахи), така и качествата Му на обичан и всемилостив изискват Той да им дари любов към Себе си чрез Своите Слова, присъствие и общуване.

Второто озарение се заключава в това, че и отзивчивостта към зова на рабите чрез дела, и откликването чрез Слова зад завеса е проява на милосърдието на Преславния.

Третото озарение се заключава в това, че както Всевишният Аллах поддържа и подпомага с дела помолилите Го за помощ със стенания и зов творения, изпаднали в тежки беди и сурови злощастия, така Господната природа налага Той да общува с тях и да разсейва самотата им чрез подкрепа с вдъхновена Реч - разновидност на Неговото Слово.

Четвъртото озарение се заключава в това, че Преславният дава да се усетят на дело Неговото съществуване, присъствие и защита на дарените с чувства сред творенията Му, които са обзети от крайно безсилие и слабост, от огромна бедност и принуда, от насъщна потребност и копнеж да получат знание за своя Владетел, Защитник, Управител и Пазител. Както Той прави това, би следвало по необходимост според качествата на Божественото състрадание и Господното милосърдие да позволи също и на определено творение по специфичен начин и в зависимост от възприемчивостта му да усети Неговото присъствие, съпричастие и битие чрез част от правдивите словесни вдъхновения по телефона на сърцето му. Това се смята за вид Господно събеседване.

После пътникът се вгледал в свидетелството за вдъхновението и прозрял, че ако слънцето например бе живо и притежаваше чувства, и седемте цвята, вложени в светлината му, бяха седем негови атрибута, по необходимост то би трябвало и да говори чрез лъчите си и чрез светлинните си проявления. При това положение съществуването на неговия образ и отражението му по лъскавите повърхности, тоест беседването му с всяко отразяващо огледало, с всеки блестящ обект, с всяко парче стъкло, с водните мехурчета и капките на морето, и дори с най-малките слюдени частици в зависимост от способността на всяко от тези неща, както и откликването на всяка една от потребностите им... Всичко това ще бъде правдиво свидетелство за съществуването на слънцето и че никое действие не препятства друго, както и че никой разговор не измества друг.

Подобно ясно свидетелство е и беседата на Господаря на вечността и безсмъртието, Владетеля на величието, Твореца на всичко съществуващо, Владетеля на Красотата, на вечната светлина и на безсмъртното слънце. Неговият разговор е цялостен и всеобхватен, каквото е и знанието на Преславния, и мощта Му. Неговото широко проявление се осъзнава в зависимост от възприемчивостта на конкретния субект, без някой въпрос да измества друг, нито някое действие да пречи на друго, нито пък някоя беседа да се примесва с друга. Пътникът узнал с най-близката до очевидността достоверност, че всички тези проявления, разговори и вдъхновения - всяко поотделно и всички като цяло без изключение - сочат и свидетелстват с пълно мнозинство, че вечният Озарител, Преславният, непременно присъства, има Го и е единствен и единосъщ.

Така накратко урокът и знанието, които любознателният пътник усвоил от Неведомия свят (гайб), се разкриват в четиринайстата и петнайстата степен от Първата тема:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِج۟مَاعُ جَمٖيعِ ال۟وَح۟يَاتِ ال۟حَقَّةِ ال۟مُتَضَمِّنَةِ لِلتَّنَزُّلَاتِ ال۟اِلٰهِيَّةِ وَ لِل۟مُكَالَمَاتِ السُّب۟حَانِيَّةِ وَ لِلتَّعَرُّفَاتِ الرَّبَّانِيَّةِ وَ لِل۟مُقَابَلَاتِ الرَّح۟مَانِيَّةِ عِن۟دَ مُنَاجَاةِ عِبَادِهٖ وَلِل۟اِش۟عَارَاتِ الصَّمَدَانِيَّةِ لِوُجُودِهٖ لِمَخ۟لُوقَاتِهٖ وَ كَذَا دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اِتِّفَاقُ ال۟اِل۟هَامَاتِ الصَّادِقَةِ ال۟مُتَضَمِّنَةِ لِلتَّوَدُّدَاتِ ال۟اِلٰهِيَّةِ وَ لِل۟اِجَابَاتِ الرَّح۟مَانِيَّةِ لِدَعَوَاتِ مَخ۟لُوقَاتِهٖ وَ لِل۟اِم۟دَادَاتِ الرَّبَّانِيَّةِ لِاِس۟تِغَاثَاتِ عِبَادِهٖ وَ لِل۟اِح۟سَاسَاتِ السُّب۟حَانِيَّةِ لِوُجُودِهٖ لِمَص۟نُوعَاتِهٖ

После този пътник през света се обърнал към разума си с думите: “Доколкото търся своя Владетел и Творец чрез допитване до вселенските същества, най-уместно е да посетя най-съвършения човек, живял някога, най-великия водач към добро, на когото дори враговете повярвали, най-прославения, най-правдивия в речта си, най-издигнатия по степен и най-озарения по ум. Той не е никой друг освен Мухаммед, мир и благослов за него, който е озарявал с добродетелите си и с Корана цели четиринайсет столетия. За да съумея да го посетя и да го попитам за онова, което търся, трябва да се върнем заедно към най-добрата епоха - тази на щастието, на пророчеството.” Пътникът встъпил мислено в нея и видял, че епохата,

в която е живял този човек, мир и благослов за него, е наистина епоха на щастие за човечеството, защото чрез светлината , която го озарила, той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за кратко време успял да превърне народ, потънал в най-тежкото невежество и най-вкорененото чергарство, в учител и господар на света.

Пътникът се обърнал към своя разум и със следните думи: “Би трябвало преди всичко да узнаем нещо за величието на тази личност чудо чрез справедливостта на нейните изказвания и истинността на сведенията за нея и после да я попитаме за Преславния ни Творец.” Той пристъпил към изследване и открил безчет неопровержими и категорични доказателства за достоверността на пророческата мисия, но се ограничил в девет от тях.

Първото е, че този човек, мир нему, притежавал всички вродени добродетели и похвални качества, за което свидетелстват дори противниците му. Той извършил стотици чудеса, например след като направил знак с пръст, луната се разцепила наполовина, за което се споменава и в Корана: “... и се разцепи луната.” (54: 1) Друг пример е разгромяването на вражеската армия, след като хвърлил с шепа малко пръст и тя заслепила всички воини, за което научаваме от следното коранично знамение: “ ... и не ти хвърли, а Аллах хвърли...” (8: 17) Веднъж сподвижниците му утолили мъчителната си жажда с вода, която бликнала измежду петте му благословени пръста подобно извора ал-Каусар. Той извършил и стотици други чудеса, сведенията за които са достигнали до нас чрез напълно достоверни и категорично потвърдени разкази. Странникът се запознал с тях чрез необикновеното и удивително послание “Чудесата на Мухаммед” (или “Деветнайсто писмо”), което съдържа разказ за повече от триста такива случки, потвърдени от неопровержими и авторитетни доказателства и извори. После той си казал:

“Човек, който се отличава с толкова прекрасен нрав и толкова много добродетели, и е извършил толкова очевидни чудеса, без съмнение говори най-правдиво и не е възможно, и е напълно изключено да се принизи до обичайните за покварените хора хитрост, лъжа и измама.”

Второто е, че той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, държи в ръцете си повеля от Владетеля на вселената - повеля, която се приема и потвърждава от над триста милиона човека през всяка епоха. “Двайсет и петотото слово” (“Кораничните чудеса”), което е слънцето на “Посланията от светлина” (Рисале-и Нур), потвърждава със силни аргументи, че Свещеният Коран е чудо в четиридесет аспекта и е Слово от Господа на световете. Като предоставил на това известно послание детайлното разяснение на удивителното коранично красноречие, пътникът си казал:

“Пречестният към Словото на Аллах, действителният му изразител и съобщителят на великата вест на всички хора, който е самата истина и самата правда, не би могъл никога да излъже и да бъде заподозрян.”

Третото е, че той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил изпратен със свят Закон, с вродена религия, с чисто богослужене, със смирен зов, с всеобхватна мисия и с устойчива вяра, което няма прецедент и не ще има, и нищо не е било по-съвършено от него, и не ще бъде.

Така е, защото никога не би могло да има подобие на Закона, намерил своето проявление чрез човек, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който не можел да чете и пише. Чрез многото си прецизни юридически постановки този Закон управлява от четиринайсет века насам една пета от човечеството въпреки различията и на основата на истината и справедливостта.

Така и Ислямът, възникнал от делата, изказванията и състоянията на човек, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който не можел да чете и пише, е пътеводител и първоизвор, учител на умовете и ръководител на триста милиона човека във всяка епоха. Той озарява сърцето им и го поправя, възпитава душата им и я пречиства, и е източник на напредък и извисяване за духа им. Това е без прецедент и никога не ще има нещо подобно.

Във всички видове богослужения (ибадат), които се съдържат в неговата религия, Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, винаги бил пръв. Великото му благочестие превъзхождало това на когото и да било, и силната му богобоязън, и постоянната му борба, и стриктното му придържане към най-тънките тайни на богослуженето в най-тежките условия и ситуации, и извършването на това чисто поклонение, без да се следва нечий пример и новаторски в пълния смисъл, и по най-съвършения начин да се съчетава началото и края. Без съмнение, това е без прецедент и никога не ще има нещо подобно.

В молитвата Ал-джаушан ал-кабир, която е един от хилядите му призиви и съкровени беседи, той описва своя Господ с толкова извисено знание, че неговите следовници - проникновени учени и святи хора, - взети заедно, от древността до днес и при обединяване на идеите им не са достигнали нито подобна степен на задълбоченост, нито такова равнище на описание. Това разкрива, че той е уникален в зова. Който се вгледа в краткото разяснение, съдържащо се в началото на посланието “Съкровена молитва” (Ал-мунаджат), само на една от деветдесет и деветте части на Ал-джаушан ал-кабир, не ще бъде способен на друго освен да каже, че този прекрасен зов е уникален връх на знанието за Господа.

В съобщаването на своето послание и в призоваването на хората към правдата той проявил неповторима твърдост, постоянство и смелост, без да го обхване и най-малката следа от колебание, нито да го завладее безпокойство или да го обземе страх въпреки враждебността към него на големите държави и великите религии и дори на собствения му род, на племето и на чичо му. Той сам посрещнал предизвикателствата на цялата земя и Аллах го подпомогнал и подкрепил, и увенчал света с короната на Исляма. Кой друг като Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е възвестил така Посланията на Аллах?

Той притежавал силна и твърда вяра, необичайна категоричност, удивителна природна проникновеност, висока убеденост, която изпълвала света със сияние, и всички господстващи през епохата идеи, вярвания, мъдрост на мъдреци и знания на духовни водачи не успели да му повлияят, дори само като му внушат съмнение или колебание, или слабост, или объркване. Да, те не успели да повлияят нито на категоричната му убеденост, нито на вярата, нито на уповаването на Аллах, нито на доверието му в Него въпреки тяхната съпротива, противоборство и отрицание. И нещо повече, от високата му степен във вярата черпели вдъхновение всички онези святи и праведни хора начело със знатните му сподвижници, които израствали духовно, развивавали се по стъпалата на вярата и го смятали за издигнат до най-високото равнище. Всичко това очевидно показва, че и неговата вяра е неповторима.

Пътникът осъзнал и разумът му потвърдил, че човек, който е въвел толкова щедро и уникално законодателство, истинско и безподобно себеотдаване (ислям) на Аллах, чисто и неповторимо богослужене, изключителна и прекрасна молитва, всеобхватна вселенска мисия и удивителна вяра никога не би прибягнал до лъжа и абсолютно не би станал измамник.

Четвъртото доказателство е фактът, че пророците, мир на тях, приемат с пълно мнозинство и съгласие самите истини на вярата, което е категоричен аргумент за съществуването на Преславния Аллах и за Неговата единственост, както и правдиво свидетелство за честността на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и на неговото Послание. Така е, защото той според исторически потвърдени данни притежавал в още по-съвършена форма всички доказателства за истинността на мисията на тези пророци, мир на тях, и всички свещени качества, чудеса и изпълнявани от тях функции, които са ос на дейността им.

Тези пророци, мир на тях, са съобщили с езика на Словото - в Тората, Евангелието, псалмите и свитъците, с които разполагали, - че ще дойде подобна благословена личност, и са възрадвали хората с вестта за идването му, Аллах да го благослови и с мир да го дари. На повече от двайсет места в тези свещени писания се дават ясни и очевидни благовестващи сведения, които са осветлени и аргументирани в “Чудесата на Мухаммед” (или “Деветнайсто писмо”). Както пророците са предали радостната вест, че той ще се появи, Аллах да го благослови и с мир да го дари, така и са удостоверили правдивостта му чрез езика на делата си, тоест чрез пророчетвото и чудесата си, и окончателно са потвърдили истинността на мисията му, защото той е най-първият и най-съвършеният в изпълнението на задачите и функциите на пророчеството и призоваването към Аллах. Пътникът разбрал, че както аргументират единобожието с езика на словата и с пълно мнозинство, така също и с езика на делата, и с всеобщо съгласие свидетелстват, че този достоен Пророк, Аллах да го дари и с мир да го дари, говори истината.

Петото доказателство е, че хилядите святи хора (аулия) са стигнали до правдата и истината, получили са достъп до съвършенствата и чудесата (карамат) и са завоювали открития и наблюдения единствено като следват напътствените предписания и указанията на Пророка, мир нему, и вървят по стъпките му. Както без изключение потвърждават единобожието, така с пълно мнозинство и съгласие те свидетелстват, че Знатният Пророк - техният учител и водач, мир нему, - говори истината и че неговото послание е правдиво. Пътникът прозрял, че и видяната от тях чрез озарението на светостта (уилая) част от онова, което той е известил за света на Неведомото, и проглеждането им чрез озарението на вярата за всичко, което е съобщил, и тяхната убеденост, и потвърждението им или чрез достоверното знание, или чрез очевидната достоверност, или чрез абсолютната достоверност - всичко това показва ясно като слънце колко всеправдив е най-великият им учител и колко истинен е най-големият им водач, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Шестото доказателство е, че милиони отбрани, задълбочени и прецизни учени - всеправдиви търсачи на истината и гениални вярващи мъдреци, - са достигнали най-високите степени на знанието благодарение на наученото и усвоеното от святите истини, донесени от Знатния Пратеник, мир нему, въпреки че бил неграмотен, и благодарение на произлезлите от тях висши науки, които са разкрили знания за Бога. Тези учени целокупно потвърждават и без изключение аргументират с категорични доказателства истинността на единобожието, което е основа на Пророческата мисия, а така също солидарно споделят мнението и свидетелстват, че най-големият Учител, мир нему, говори истината, че този най-велик Наставник е правдив и че словата му са достоверни. Свидетелството на учените е ясен като ден аргумент за правдивостта и истинността на неговото послание. Например Рисале-и Нур с всичките си части, които надхвърлят сто, са само единствен аргумент в полза на любимия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Седмото доказателство е огромното множество от онези, които са наречени “семейство” и “сподвижници” на Мухаммед, мир нему, и след пророците са най-известните хора по своята проницателност, най-великите по осведоменост, най-издигнатите по съвършенство, най-добрите по ранг, най-високопоставените по слава, най-силно придържащите се към религията, най-вглъбените по проникновеност. Пътникът разбрал, че тези личности са проучвали внимателно и са изследвали прецизно всички скрити и явни състояния на Знатния Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, неговите мисли и постъпки, което те са извършили с пълна жар и страст, с изключителна точност и пределна сериозност и в резултат на това са потвърдили с пълно единодушие и мнозинство, че той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е най-правдивият в думите си човек на земята, най-издигнатият по положение, най-силно придържащият се към истината. Тяхното потвърждение, което заедно с дълбоката им вяра не се разколебава, е толкова очевиден аргумент, колкото и дневната светлина е свидетелство за сиянието на слънцето.

Осмото доказателство е, че тази вселена сочи своя Създател, Автор и Ваятел, Който я е сътворил и Който я управлява, въдворява ред и действа, като вае, преценява и предприема мерки, сякаш тя е огромен дворец или обемиста книга, или оригинална изложба, или велик спектакъл. Както тя показва това, така и без съмнение изисква да съществува Някой, Който да влага съдържание в голямата книга, да знае и да запознава с Божите цели, скрити зад сътворяването на вселената, да преподава Господните мъдрости, вложени в нейните преобразования и промени, да осветлява резултатите от функционалните й действия, да обявява стойността на нейната същност и съвършенствата на наличните в нея създания. Тоест тя изисква присъствие на велик глашатай, на правдив възвестител, на потвърждаващ учител и превъзходен преподавател. Пътникът разбрал, че в съответствие с това изискване вселената сочи и свидетелства, че Знатният Пророк, мир нему, говори истината и изреченото от него е вярно, както и че той е най-добрият изпълнител на тези функции и задачи, и най-добрият, и най-правдивият пратеник на Господа на световете.

Деветото доказателство е, че зад завесата има Някой, Който чрез произведенията Си, създадени с изкусност и мъдрост, разкрива Своята оригиналност и майсторство; чрез безбройните Си красиви и прелестни творения Той позволява да Го познаят и поражда обич към Себе Си; чрез несекващите Си сладки и ценни благодеяния Той внушава признателност и възхвала; Той буди у създанията копнеж да Му служат с покорство, което се отличава с любов и благодарност заради грижите и живителното Му препитание, изпълнени със състрадание и покровителство (Той осигурява храни и Господни угощения, които удовлетворяват дори най-изтънчените вкусове и всички разнообразни желания); Той подтиква творенията към вяра, себеотдаване, подчинение и покорство пред Неговата божественост, която намира проявление в смяната на сезоните, редуването на деня и нощта и други подобни величествени процеси, грандиозни действия, удивителна активност и мъдра съзидателност; Той разкрива Своята справедливост и правосъдие чрез постоянната Си защита за добротворството и добротворците, унищожаването на злосторството и злосторните, ликвидирането на тираните и неверниците и погубването им чрез небесни катаклизми.

Няма съмнение, че най-обичното творение за Скрития в неведомото и най-правдивият Негов раб е онзи, който е работил всеотдайно за гореспоменатите цели, разбулил е най-великото тайнство на сътворяването на вселената, разкрил е нейната загадка и винаги е полагал усилия в името на своя Творец, извличал е сили от Него и единствено Него е зовял за подкрепа, и е получавал помощ и сполука. Не би могло това да бъде друг освен Мухаммед от племето Курайш, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

После пътникът се обърнал към своя разум: “Доколкото тези девет истини свидетелстват и потвърждават, че Знатният Пророк, мир нему, говори истината, тогава няма съмнение, че той е изтъкната личност, която е почит за човечеството и прослава за света, и напълно е достоен и заслужил да го наричат Честта на синовете на Адам и да го назовават Гордостта на световете. Предоставената му повеля на Всемилостивия - Свещеният Коран, - която е възцарила могъщата си духовна власт над половината земя, както и личното му съвършенство, и високите му добродетели, разкриват, че най-изтъкнатият човек на света е именно този велик Пророк и следователно най-категоричните думи относно преславния ни Творец са именно неговите, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Ела, разсъди: основата на всички призиви на Знатния Пророк, мир нему, и целта на целия му живот е само да засвидетелства, че Непременносъществуващия е реалност, да аргументира Неговата единственост, да разясни великите Му атрибути, да разкрие Най-прекрасните Му имена, да потвърди всичко това, да го обяви и да го съобщи, като се опира на хилядите непоколебими истини в своята религия и на силата на стотиците очевидни и категорични чудеса, показани от Аллах чрез него.

Следователно духовното слънце, което озарява тази вселена, и аргументът, който осветлява съществуването и единствеността на Преславния ни Творец, е само този Знатен Пророк, наречен Любимия на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Има три вида голямо единодушие, които не биват пренебрегвани и самите те не пренебрегват нищо, когато потвърждават и подкрепят свидетелството на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Първото е единодушието на онези, които са станали известни и са се отличили в света с името Семейството на Мухаммед (Ал Мухаммед), Аллах да го благослови и с мир да го дари. Начело на тази озарена общност стои имам Али, Аллах да е доволен от него, който е казал: “Ако завесата се вдигне, твърдата ми убеденост не ще нарасне.” Наследили са го хиляди велики святи хора от онези, които притежават дълбока проницателност и остър поглед за Неведомото като шейх Абдулкадир ал-Гилани, да е свято съкровението му, който с удивителното си зрение съзерцавал от земята Най-великия престол (ал-арш ал-азам) и Исрафил в цялото му достолепие.

Второто е единодушието на общността от известните в света и познати като достойните сподвижници (сахаба), Аллах да е доволен от всички тях. Те подкрепили с пълно мнозинство и с непоколебима силна вяра Знатния Пророк, което ги подтикнало дори към саможертва и готовност да се лишат от живот, богатство, баща, семейство. Били бедуини, които вегетирали в океан от невежество, без прояви на социален живот и политически идеи, без напътствие и озаряващо Писание, потънали в мрака на “междуцарствената” епоха - периода до идването на новия пророк. После за кратко време станали учители, ръководители, политици и справедливи управници на най- цивилизованите народи, на най-издигнатите в науката, обществото и политиката. Те управлявали света на изток и на запад и знамето на справедливостта им се развявало по суша и по море.

Третото единодушие се заключава в потвърждението от огромната група безброй и безчет достопочтени учени - изключително задълбочени в своите области прецизни изследвачи, които израствали в общността на Пророка, мир нему, и следвали различни пътища. Във всяка епоха хиляди от тях благодарение на своя ум завоювали гениални постижения във всяка наука. Единодушното потвърждение от подобни авторитети до степен на достоверно знание превъзхожда всяко колективно съвпадане на мненията.

Пътникът стигнал до заключението, че свидетелството за единобожието от Пророка, който не можел да чете и пише, не е лично и частично, а е общо, цялостно и непоколебимо твърдо, и дори да се съберат отвсякъде всички сатани, не ще успеят да му дадат отпор.

И така, урокът, усвоен от пътника, който мислено странствал в Щастливата епоха и се запознал с различните страни от живота на озарената школа, е обобщен накратко в шестнайстата степен от Първата тема:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ فَخ۟رُ ال۟عَالَمِ وَ شَرَفُ نَو۟عِ بَنٖى اٰدَمَ بِعَظَمَةِ سَل۟طَنَةِ قُر۟اٰنِهٖ وَ حَش۟مَةِ وُس۟عَةِ دٖينِهٖ وَ كَث۟رَةِ كَمَالَاتِهٖ وَ عُل۟وِيَّةِ اَخ۟لَاقِهٖ حَتّٰى بِتَص۟دٖيقِ اَع۟دَائِهٖ وَ كَذَا شَهِدَ وَ بَر۟هَنَ بِقُوَّةِ مِاٰتِ مُع۟جِزَاتِهِ الظَّاهِرَةِ ال۟بَاهِرَةِ ال۟مُصَدِّقَةِ ال۟مُصَدَّقَةِ وَ بِقُوَّةِ اٰلَافِ حَقَائِقِ دٖينِهِ السَّاطِعَةِ ال۟قَاطِعَةِ بِاِج۟مَاعِ اٰلِهٖ ذَوِى ال۟اَن۟وَارِ وَ بِاِتِّفَاقِ اَص۟حَابِهٖ ذَوِى ال۟اَب۟صَارِ وَ بِتَوَافُقِ مُحَقِّقٖى اُمَّتِهٖ ذَوِى ال۟بَرَاهٖينِ وَ ال۟بَصَائِرِ النَّوَّارَةِ

После неуморният и неутолим пътник, който узнал, че житейската цел на този свят и въобще същността на живота е единствено вярата (иман), проговорил на сърцето си: “Словото на Онзи, Когото търсим, е най-известното на света, най-правдивото и най-мъдрото. Във всяка епоха то отправя предизвикателство към онзи, който не му се подчинява. Това е Свещеният Коран, който се отличава с чудно красноречие. Нека се обърнем към тази свята Книга и видим какво казва. Но преди да влезем в този красив свят, нека поспрем за миг, за да проучим какво ни кара да сме сигурни, че това наистина е Книга на нашия Творец.” Така той пристъпил към детайлно изследване на Корана.

Понеже този пътник е наш съвременник, той първо се обърнал към “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), които са проблясъци от духовното чудо на Свещения Коран, и видял, че те - над сто и трийсет брошури - са ценно тълкуване на знаменията на тази разграничителна Книга, понеже разкриват детайлните им тънкости и ярките им светлини.

Въпреки че “Послания от светлина” разпространяват кораничните истини по всички хоризонти в постоянна борба през тази епоха на упорито безбожие, никой не е успял да ги оспори или разкритикува. Това потвърждава, че Свещеният Коран - техният пътеводител, първоизточник, основен извор и слънце - не е човешка реч, а е небесно Слово на Аллах, Господа на световете.

Нещо повече, “Двайсет и пето слово” и краят на “Деветнайсто писмо” аргументират в двайсет аспекта чудотворното красноречие на Корана по начин, който удивлява всеки читател. Достатъчно е той да ги погледне, за да ги оцени и да се възхити, и не само не ги критикува и въобще не им възразява, но и много ги прославя.

А това е само едно измежду стотиците доказателства, дадени в “Послания от светлина”, на които пътникът предоставил задачата да потвърждават чудното красноречие на Корана и че той е Слово на Преславния Аллах, като обърнал внимание само на няколко пункта, разясняващи накратко величието на Книгата.

Първи пункт. Както Свещеният Коран с всички негови чудеса и истини, сочещи достоверността му, е чудо на Мухаммед, мир и благослов за него, така и Мухаммед с всички негови чудеса, аргументи за пророческата му мисия и научни съвършенства е също чудо на Свещения Коран и безспорно доказателство, че той е Слово на Аллах, Господа на световете.

Втори пункт. Свещеният Коран внася епохална промяна в социалния живот, озарява хоризонтите, изпълва ги с щастие и с истини и реализира велик обрат и в душите на хората, и в сърцата им, и в духа, и в разума им, и в личния, и в обществения, и в политическия живот. Коранът прави обрата траен и го управлява. Неговите знамения, които достигат шест хиляди шестсотин шейсет и шест, от четиринайсет века насам се четат по всяко време с пълно благоговение и почит от поне сто милиона човека. Той възпитава хората, извисява душите им, пречиства сърцата им, дарява на духа им отваряне и развитие, на разума им - правдивост и светлина, на живота им - смисъл и щастие. Няма съмнение, че не съществува друга такава книга и подобна на нея. Тя е необичайна и удивителна. Тя е чудо.

Третият пункт. Свещеният Коран изявява такова красноречие във всяко отношение още от онази епоха до наши дни, че принизява стойността на най-изтънчените произведения на арабските поети, известни като Седемте окачени оди, които били написани със златна течност и висели по стените на храма ал-Кааба. Дъщерята на знаменития поет Лабид дори снела одата на баща си от стените на храма с думите: “След като се появиха знаменията, за това повече няма място тук.”

Така и когато някакъв бедуински поет чул кораничното знамение: (“Извести онова, което ти бе повелено...” - 15: 94), паднал в поклон доземи. Попитали го дали е мюсюлманин, а той отговорил: “Не, но се прекланям пред красноречието на това знамение!”

И хиляди гениални реторици и литератори като Абдулкахир ал-Джурджани, ас-Саккаки и аз-Замахшари са потвърдили с пълно единодушие и съгласие, че “красноречието на Корана надхвърля човешките способности и не може да бъде достигнато.”

И така, още с низпославането си до днес Свещеният Коран отправя предизвикателство към всички заслепени и придирчиви литератори и оратори, като сломява тяхното високомерие и гордост и ги провокира или да създадат сура, подобна на някоя от неговите, или да се примирят с гибелта и позора и в долния, и в отвъдния свят.

Докато Коранът отправял своето предизвикателство, упоритите майстори на красноречието от онази епоха се отказали от краткия път - този на сравняването и съпоставянето чрез създаване на поне една подобна сура - и тръгнали по дългия път - този на войната, която носи гибел и опустошение за духа и имота. Изборът им потвърждава, че по краткия път е невъзможно да се върви.

Разполагаме с милиони книги на арабски, написани от последователите на Корана с желание да заимстват неговия стил и да му подражават, или от враговете му с цел да го оспорват и критикуват. Въпреки че всичко, което е написано и се пише от онези времена до днес, се отличава с напредък и развитие на стила в резултат на идейното обогатяване, нищо не може да се сравни със стила на Корана или поне да се доближи до него. Когато чуе да се чете Свещеният Коран, дори обикновен човек е принуден да каже: “Той не прилича на никоя от книгите и не е на едно равнище с тях. Красноречието му или отстъпва от тяхното, или ги превъзхожда всички.” Никой човек на земята, нито неверник, нито глупец, би могъл да каже, че то е на по-ниско равнище в сравнение с това на всички останали книги. Тогава би трябвало красноречието му да ги превъзхожда.

Веднъж някакъв човек прочел кораничното знамение: سَبَّحَ لِلّٰهِ مَا فِى السَّمٰوَاتِ وَال۟اَر۟ضِ (“Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах.” - 57: 1). И казал: “Не виждам чудото, което съзирате в красноречието на това знамение!” Отговорили му: “А ти като странника въображаемо се върни в онази епоха и го чуй там!”

Представил си, че живее преди низпославането на Свещения Коран и изведнъж видял, че всички същества на света обитават безпределно, огромно и празно пространство в изчезващия и тленен земен живот, който е в объркано и отчаяно състояние, блъска се в непрогледен мрак и е застинал, безжизнен, безчувствен, бездеен - без функции, без задачи.

Но веднага щом чул споменатото коранично знамение и размислил над него, изведнъж прозрял, че то вдига завеса, спусната над вселената и над целия свят, и повърхността им ярко засиява. Това вечно Слово и тази безсмъртна Повеля дават урок на всички разумни същества, строени в редицата от епохи, и им показват: вселената е като огромна джамия и всички творения, особено небесата и земята, са потънали и пулсират от жизненост в споменаване, прослава и възхвала на Аллах. Всички изпълняват функциите си с пълна страст и опиянение, с щастие и задоволство.

Така пътникът видял действието на споменатото коранично знамение във вселената, вкусил доколко извисено е красноречието му и съизмерил с него останалите знамения. Тогава разбрал тайната на господството, което изключителното коранично красноречие упражнява над половината земя и над една пета от човечеството, и узнал една от хилядите мъдрости на безспир продължаващата вече четиринайсет столетия с пълна почит и благоговение величествена власт на Свещения Коран.

Четвъртият пункт. Свещеният Коран разкрива такава трайна и истинска сладост, че дори многократното повтаряне, което иначе предизвиква досада и по отношение на най-приятните неща, не поражда скука у хора с неопорочени сърца и непритъпен вкус, а засилва у тях неговата сладост и прелест. Този факт се признава от всички още от онази епоха и дори е станал пословичен.

И нещо повече, Свещеният Коран показва такава свежест, младост, блясък и оригиналност, че макар и да са минали четиринайсет века от низпославането му, и да е достъпен за всички, той запазва тези си качества и сякаш току-що е изпратен. Всяка епоха го възприема като млад и процъфтяващ, и сякаш именно към нея се обръща. Въпреки че всяка научна общност разполага с него, черпи от богатството му по всяко време, следва метода му на изложение и му подражава, той винаги запазва непроменена същата оригиналност на стила си и същата младежка свежест на красноречието си.

Петият пункт. Свещеният Коран е разпрострял едното от крилата си към миналото, а другото - към бъдещето. Истината, която се споделя без изключение от предходните пророци, е коренът на Корана и едното от крилата му. Той удостоверява правдивостта им и ги подкрепя, и те на свой ред го потвърждават и аргументират истинността му с езика на единодушното си мнение.

Така и жизненото духовно усъвършенстване на святите праведници и на отбраните учени, които са плодове, почерпили живот от дървото на Свещения Коран, сочи, че самото това благословено дърво е носител на жизненост и щедрост, на вечно обилие, на истина и непоклатимост. Представителите на всички истински суфитски пътища на светостта и на всички истински ислямски науки, които се намират под защитата на второто крило на Корана и живеят под неговата сянка, свидетелстват, че той е самата истина и фокусира всички истини, че е безподобен в своята универсалност и всеобхватност, и е очевидно чудо.

Шестият пункт. В шестте си посоки Свещеният Коран дарява светлина и озарява, което показва неговата достоверност и справедливост. Да, под него са стълбовете на аргументите и доказателствата, над него сияе невероятното му красноречие, пред него като цел - даровете на блаженството в двата Дома, зад него като опорна точка - небесното откровение, отдясно - безграничното потвърждение с доводите на честните умове, отляво - сериозната убеденост, искрената възхита и пълната отдаденост на непорочните сърца и чистите съвести.

Както споменатите шест посоки доказват, че Свещеният Коран е небесна крепост и земна твърдина, в която никой не е способен да проникне, нито да пробие стените й, така съществуват и шест положения, които потвърждават, че той е самата правда и самата истина, че въобще не е човешко слово и не съдържа никаква лъжа.

Първото от тези положения е, че Разпоредителят и Управителят на вселената, който е превърнал в текущ обичай на Своята активност проявлението на красотата, защитата на честността и правдата, изтреблението на лъжците и унищожението на клеветниците, е подкрепил и утвърдил Корана, като му е дарил почетно и похвално място, и го е удостоил с най-приемливата, най-високата и най-доминиращата в света степен на успех и благополучие.

Доказателство са също и възможно най-силната непоколебима убеденост в Корана, и подобаващото преклонение пред него у онзи, който е първоизворът на Исляма и преводачът на Божието Слово; състоянието му между будност и сън при низпославането на Откровението, разкривано му независимо от неговата воля; фактът, че останалите му изказвания - въпреки че бил най-красноречивият човек - не могат да достигнат такъв връх и дори частично да се доближат до него; тълкуването, което чрез Корана е дал без колебание и с пълна увереност - въпреки че бил неграмотен, - на отминали и бъдещи неведоми събития; недопускането и на най-малката хитрост или грешка, или на нещо подобно, въпреки че се намирал в полезрението на хора, които внимателно наблюдавали постъпките му. Вярата на този достоен преводач и велик известител, Аллах да го благослови и с мир да го дари, цялостното му потвърждение на всички предписания на Свещения Коран, непоколебимостта му пред всичко, колкото и да е огромно, подкрепя и потвърждава, че Коранът е небесна Книга и целият е правда, справедливост и благословено Слово на Милосърдния Господ.

Доказателство е също и фактът, че една пета от човечеството и дори по-голямата част от него е свързана с този видим за тях Коран чрез отношение на привличане и религиозност, чрез вслушването им в него със сериозност, копнеж и жар, както и засвидетелстваното от множество достоверни признаци, факти и открития насъбиране около него при четенето му на джиновете, ангелите и духовните създания, подобно кръженето на влюбените пеперуди около светлината. Всичко това потвърждава, че Коранът е обект на всеобщо признание и възхита във вселената и че в нея той заема най-високото и най-издигнатото положение.

Доказателство е също и фактът, че всички слоеве сред хората, като се започне от най-посредствените и неграмотните и се стигне до най-блестящите умове и най-образованите, получават своя пълен дял от уроците, давани им от Свещения Коран, и разбират най-дълбоките истини, а учените от всички области откриват в него и създават основите на стотиците ислямски науки и изкуства, и по-специално авторитетите() в сферата на Свещения закон - Шариата, прецизните изследвачи на основите на религията, гениалните богослови и други, които извличат от Свещения Коран необходимите им убедителни отговори на въпросите, засягащи техните области. Това е потвърждение, че Свещеният Коран е извор на правдата и източник на истината.

Доказателство е и фактът, че въпреки настойчивото желание на най-изтъкнатите арабски литератори и особено онези, които не са встъпили в Исляма, да му противодействат, те се оказали неспособни на това и били възпрепятствани дори само в един от седемте най-значими аспекти на удивителното коранично красноречие - неговото реторично съвършенство, както и да сътворят дори само една подобна сура. Не са успели да му съперничат и до днес в никой от аспектите на неговото красноречие най-известните майстори на словото и генилните учени, които са се отказали да го сторят и безсилни мълчат въпреки желанието си да разширят своята слава по този начин. Това е категоричен аргумент, че Свещеният Коран е чудо и че той надхвърля човешките възможности.

Да, стойността на словото, неговата извисеност и изразителност се проявяват при изясняването на въпроса кой го е изрекъл, за кого и защо. На тази основа Свещеният Коран е неповторим и недостижим, защото е Обръщение на Господа на всички светове и Слово на техния Творец.

Това е неподражаема във всяко отношение беседа, в която няма и единствен признак на имитация и изкуственост, и адресатът й е пратеник в името на цялото човечество и дори на всички творения - най-достойния и най-знаменития, от чиято сила и широта на вярата е възникнал великият Ислям, и дори бил издигнат на разстояние два лъка или по-близо, и после слязъл, увенчан с беседа от Всевечния(). С удивителното си красноречие Свещеният Коран разкрива пътя към блаженството в двата Дома и разяснява Господните цели и намерения при сътворяването на вселената. Той показва също извисената необятна вяра на достойния Божи събеседник, която съдържа всички ислямски истини, хвърля светлина върху всяко кътче от огромната вселена, като я върти пред него, сякаш е карта или часовник, и чрез етапите и превратностите на битието запознава човека с неговия Творец и Създател, преславен е Той. Затова е несъмнено и абсолютно е сигурно, че въобще не може да се напише подобна Книга и да се достигне нейната степен на красноречие.

Доказателство са също и усилията на хилядите изключителни учени, всеки от които е написал тълкуване на Свещения Коран, понякога в трийсет, четиридесет или дори седемдесет тома. Със своите доказателства и аргументи те разясняват безкрайните високи достойнства на Корана, значимите му тънкости, детайлните му особености, прекрасните му тайни, върховните му смисли, множеството известия за Отвъдното в техните разновидности. Разкриването и удостоверяването на тези характеристики от страна на подобни учени е категоричен аргумент, че Свещеният Коран е изключително Божие чудо. Особено е важна категоричната аргументация с неопровержими доказателства, която се съдържа във всяка от сто и трийсетте книги на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) в потвърждение на някои от достойнствата или тънкостите на Корана. По-конкретно това са брошурата “Кораничните чудеса” и Втората тема от “Двайсто Слово”, където много от удивителните проявления на съвременната цивилизация като влака и самолета например се открити и в Свещения Коран, или “Първият лъч”, назован “Кораничните знаци”, където се разясняват знамения, указващи на “Послания от светлина” и на електричеството, или осемте малки брошури със заглавие “Осемте символа”, където се разкрива доколко буквите на Свещения Коран се подчиняват на строг ред и носят мистериозност и многозначност, или неголяма брошура, която тълкува финала на сура Ал-фатх и доказва в пет аспекта, че е чудо от гледна точка на известията за Отвъдното, както и още други такива брошури. Фактът, че всяка от частите на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) изявява истина от истините на Свещения Коран и озарение от озаренията му, е потвърждение, че той е уникален, че е необичайна и удивителна Книга, че е език на Неведомото във видимия свят, че е Слово на Всезнаещия тайните.

И така, благодарение на достойнствата и специфичните качества на Свещения Коран, които бяха отбелязани в шест пункта, шест посоки и шест положения, неговото славно сияйно господство и величествена свята власт с пълна почит и уважение продължава да озарява епохите и да осветява цялата земя в течение вече на хиляда и триста години. Благодарение на тези си особености Свещеният Коран е получил признаци на святост - на всяка от буквите му съответстват най-малко десет въздаяния, десет добрини и десет вечни плода, и дори за някои от буквите на част от знаменията и сурите са отредени по сто, хиляда и повече от плодовете на Отвъдното, а в благословените часове озарението, въздаянието и стойността на всяка буква нараства от десет до сто. Пътникът през света разбрал, че Коранът притежава и други подобни святи достойнства и се обърнал към сърцето си с думите:

“Наистина чрез единодушието на сурите си, съгласието на знаменията си, хармонията на тайните и озаренията си, пълното сходство на плодовете и следствията си Коранът, който е чудо във всяко отношение, аргументирано свидетелства за съществуването, единствеността, великите атрибути и Най-прекрасните имена на Непременносъществуващия, а от това свидетелство са произтекли безбройните свидетелства на вярващите хора.

И така, в седемнайстата степен от Първата тема се споменава накратко за урока по единобожие и вяра, който пътникът получил от Свещения Коран:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهِ ال۟قُر۟اٰنُ ال۟مُع۟جِزُ ال۟بَيَانِ اَل۟مَق۟بُولُ ال۟مَر۟غُوبُ لِاَج۟نَاسِ ال۟مَلَكِ وَ ال۟اِن۟سِ وَ ال۟جَانِّ اَل۟مَق۟رُوءُ كُلُّ اٰيَاتِهٖ فٖى كُلِّ دَقٖيقَةٍ بِكَمَالِ ال۟اِح۟تِرَامِ بِاَل۟سِنَةِ مِأٰتِ مِل۟يُونٍ مِن۟ نَو۟عِ ال۟اِن۟سَانِ اَلدَّائِمُ سَل۟طَنَتُهُ ال۟قُد۟سِيَّةُ عَلٰى اَق۟طَارِ ال۟اَر۟ضِ وَ ال۟اَك۟وَانِ وَ عَلٰى وُجُوهِ ال۟اَع۟صَارِ وَ الزَّمَانِ وَ ال۟جَارٖى حَاكِمِيَّتُهُ ال۟مَع۟نَوِيَّةُ النُّورَانِيَّةُ عَلٰى نِص۟فِ ال۟اَر۟ضِ وَ خُم۟سِ ال۟بَشَرِ فٖى اَر۟بَعَةَ عَشَرَ عَص۟رًا بِكَمَالِ ال۟اِح۟تِشَامِ . وَ كَذَا : شَهِدَ وَ بَر۟هَنَ بِاِج۟مَاعِ سُوَرِهِ ال۟قُد۟سِيَّةِ السَّمَاوِيَّةِ وَ بِاِتِّفَاقِ اٰيَاتِهِ النُّورَانِيَّةِ ال۟اِلٰهِيَّةِ وَ بِتَوَافُقِ اَس۟رَارِهٖ وَ اَن۟وَارِهٖ وَ بِتَطَابُقِ حَقَائِقِهٖ وَ ثَمَرَاتِهٖ وَ اٰثَارِهٖ بِال۟مُشَاهَدَةِ وَ ال۟عِيَانِ

После нашият странник и пътник през живота категорично се убедил, че вярата, до която стигнал, e най-великият капитал за човека, защото дава възможност на него, бедния, да притежава не някаква тленна нива и временно жилище, а великата вселена, и го прави достоен да придобие обширно и вечно владение, по-просторно от земята, и предоставя на него, смъртния, всичко нужно за вечен и безкраен живот, и спасява него, клетника, очакващ бесилката на смъртта, от ужасяващия край и унищожението вовеки, и разтваря пред него съкровищниците на вечното щастие. Затова пътникът казал на душата си:

“Да отидем още по-натам! За да постигнем друга степен от безкрайните степени на вярата, да обърнем поглед към вселената като цяло, да се вслушаме в нея и да видим какво казва и тя, за да хвърлим светлина върху уроците, получени от нейните основни части и съставни елементи!”

Пътникът отправил поглед към цялата вселена през широк и всеобхватен телескоп, заимстван от Свещения Коран, и видял,

че тя е така блестящо организирана и съдържа такова обилие от значения, че сякаш е въплътена книга на Преславния или материализиран Господен Коран, или украсен дворец на Всевечния, или уреден град на Всемилостивия. Всички сури на тази Книга, нейните знамения, думи и дори букви, глави, раздели, страници и редове, протичащите по всички тях анулиране и утвърждаване с изящен смисъл, изменения и преображения с мъдрост и съзидание - всичко това единодушно и очевидно съобщава, че съществува Такъв, Който знае всяко нещо и Който има мощ за всяко нещо, и че съществува преславен Създател, пресъвършен Ваятел, Който вижда всичко навсякъде и знае, и съблюдава всички взаимни връзки.

И така, всичко във вселената - нейните основи, видове, части и елементи, обитатели и съдържание, приходи и разходи, полезни промени и мъдри обновления - всичко без изключение обявява и оповестява съществуването и единствеността на всеиздигнат Творец и уникален Майстор, Който работи с безгранична мощ и безпределна мъдрост. Това велико свидетелство на вселената се потвърждава от две велики, симетрични и обширни като нея истини.

Първата е истината за възникването и вероятността. Тя е прозряна и аргументирана с неопровержими доказателства от мъдреците на Исляма и от учените, задълбочени в основите на религията и в богословието, които са казали:

“След като в света и във всяко нещо се наблюдават изменения и преобразования, би трябвало той да е тленен и нововъзникнал и не може да бъде извечен. И понеже е нов, би трябвало той да има Творец, Който го е породил. И след като в същността на нещо липсва причина за неговото битие или небитие, поради което и двете са еднакво вероятни, то не би могло да бъде необходимо и вечно.”

С категорични аргументи е потвърдено и че е невъзможно, абсурдно и нелепо едни неща да пораждат други с редуване и последователност, което прави задължително съществуването на Непременносъществуващия, а то изключва наличие на Негово подобие и не допуска да има Негов двойник. Всичко освен Него е вероятно и всичко освен Него е сътворено.

Да, истината за възникването обхваща цялата вселена и по-голямата част от нея е видима за очите, а разумът съзира останалата част. Така е, защото всяка година с настъпването на есента наблюдаваме смъртта на твърде голям свят, с който измират безчет екземпляри от сто хиляди вида растения и дребни животинки, а всеки вид от тях е сякаш жива вселена. Но тази смърт протича изключително организирано, защото отделните екземпляри оставят своите семена, зърна и яйчица, които се превръщат в средство за тяхното възкресяване и повторно раждане. Сами по себе си това са чудеса на милосърдието и мъдростта и необичайни проявления на мощ и знание - да оставят семената си на съхранение при мъдростта на Преславния Пазител, под Неговата грижа и защита, като им предадат книгата на делата си и програмите на функциите, които изпълняват, и после да умрат.

С настъпването на пролетта мъртвите дървета, корени и животинки възкръсват точно същите, възправят се и оживяват, а друга част бива замествана от подобни и сходни творения. Така се представят сто хиляди примери, образци и аргументи за най-великото Възкресение. С разпространението и обявяването през новата пролет на страниците за извършените от тях дела и изпълняваните функции творенията на отминалата пролет представят ясна илюстрация на следното коранично знамение: “И когато книгите (за делата) бъдат разгърнати...” (81: 10)

Това е общовалидно: всяка есен умира огромен свят и всяка пролет възниква нов. Умиранията и ражданията протичат в толкова точен порядък, включително смъртта и появата на безчет живи организми с изключителна стриктност и балансираност, че сякаш земята е някаква станция или странноприемница, където живите същества биват настанявани и идват светове пришълци и пътници, които изпълняват своите задължения, после напускат и заминават.

Създаването на живи светове и пораждането на творения, които да функционират на този свят, извършено с такова върховно знание и мъдрост, с умереност и балансираност, с организираност и стриктност, използването им с мощ и употребата им с милосърдие за Господните цели, за Божите промисли, в служба на състраданието, очевидно доказват задължителното наличие на превелика свята същност с безгранично могъщество и безкрайна мъдрост. За умовете тя се разкрива, ясна като слънцето. Нека сега затворим вратата на тези въпроси и ги предоставим за разрешаване на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) и на книгите на учените богослови.

Що се отнася до вероятността, тя е другата насока, която засяга и обхваща цялата вселена. Виждаме, че всяко нещо, независимо дали е съвкупно или частично, голямо или малко, от Божия престол до пръстта, от атомите до звездите, биват изпращани на този свят с неповторима същност, определена форма, отличаваща се идентичност, особени характеристики, мъдри качества и полезни органи и принадлежности. Истината е, че да се придаде подобно своеобразие на тази индивидуална същност и специфична природа измежду неограничен брой възможности; да се облече именно в тази определена форма с нейната украса и отличителни съразмерни признаци измежду толкова много вероятности и възможности, колкото са и формите; да се конкретизира тази подобаваща индивидуалност, като се направи специфичен избор на това създание, объркано сред толкова възможности, колкото са отделните представители на неговия вид; да се подсигурят уместни и полезни лични свойства за даденото творение, което все още не притежава външна форма и се колебае между толкова вероятности и възможности, колкото са различните видове и степени атрибути; да се снабди това създание с подобни мъдри качества и да се въоръжи с такива грижовни принадлежности, които е възможно да се проявяват в неограничен брой способи и варианти, при положение, че то блуждае смутено, объркано и без цел сред безчет вероятности и допустими състояния...

Би трябвало всички тези признаци, аргументи и свидетелства, които произтичат от истината за вероятността, да формират едното от двете крила на това най-велико свидетелство на вселената: колкото е броят на всички възможни съвкупни и частични творения, както и броят на вероятните им гореспоменати същности и индивидуалности със съответната им форма, образ, отичителни черти и състояние, толкова са и наличните признаци, аргументи и свидетелства за битието на Непременносъщеествуващия, преславен е Той, Който създава, определя, прави избор и придава специфика, и могъществото Му е безгранично, и мъдростта Му е безкрайна, и от Него не остава скрита нито вещ, нито положение, и никой не Го обезсилва, и нищо не Му убягва, и най-огромното е дребно за Него, както и най-малкото, и е способен да създаде пролет с лекотата, с която създава дърво, и може да създаде дърво с лекотата, с която създава зърно.

Понеже частите на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), и особено “Двайсет и второ слово” и “Трийсет и второ слово”, и “Двайсто писмо” и “Трийсет и трето писмо”, напълно доказват и изцяло разясняват свидетелството на вселената с двете й крила и двете й истини, ще приключим този твърде пространен въпрос с отпратка към споменатите “Послания”.

Второто крило на най-голямото цялостно свидетелство, което произтича от вселената като цяло, е:

Втората истина - тази за сътрудничеството. Тя ясно проличава у творенията, които се стремят към запазване на съществуването, функциите и живота си, ако са живи организми, и към изпълняване на задачите си сред постоянните объркващи промени и вечните удари на превратностите. Истината за сътрудничеството се проявява далеч свръх силите и възможностите на творенията като цяло.

Например неодушевените елементи се стремят да подкрепят живите същества, и по-специално облаците подпомагат растенията, които от своя страна съдействат на животните, а те на свой ред оказват помощ на човека. Млякото във виметата, обилно като райския извор ал-Каусар, се лее, за да нахрани малките рожби. Фактът, че на живите същества се предоставя от безчет посоки и свръх възможностите им нужното за удовлетворяване на техните потребности и твърде голямото им препитание, и дори атомите на храната бързат да възстановят клетките на тялото, както и множество сходни илюстрации на истината за сътрудничеството благодарение на подчинението от Господа и използването от Всемилостивия, ясно разкриват универсалното и всеобщо върховенство на Господа на световете и Неговата цялостна и всеобхватна състрадателност. Той, Преславният, управлява просторната вселена, както се стопанисва обикновен дворец.

Да, сътрудничеството между неща, които са безжизнени, безчувствени и неспособни на жалост, но проявяват помежду си отношения с признаци на състрадание и усещания, са безспорен аргумент, че те са тласкани към взаимна помощ и подкрепа и действат чрез силата, волята и милосърдието на преславен Господ, абсолютно състрадателен и абсолютно премъдър.

И така, всеобщото сътрудничество, което протича във вселената; всестранната балансираност, която е задвижвана от съвършен порядък; цялостното съхранение, като се започне от галактиките и планетите и се стигне до прецизните системи, органи и дори атоми на живото тяло; разкрасяването с четка, която тръгва от повърхността на бляскавите небеса и слиза до тази на прелестната земя и дори до лицата на красивите цветя; организираността, която господства от Млечния път и Слънчевата система до кочаните на царевицата, плодовете на нара и т. н.; възлагането на задължения, като се започне от слънцето, луната, елементите и облаците, и се стигне до пчелите и мравките... Тези и други твърде велики истини, които свидетелстват в съответствие със своята грандиозност, формират и аргументират второто крило на вселенското свидетелство за съществуването и единствеността на Преславния.

Доколкото “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) са доказали и разяснили това величествено свидетелство, ще се задоволим тук със съвсем кратки бележки.

И така, в осемнайстата степен от Първата тема се посочва накратко какъв урок за вярата е получил от вселената пътникът през света:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ ال۟مُم۟تَنِعُ نَظٖيرُهُ اَل۟مُم۟كِنُ كُلُّ مَاسِوَاهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ هٰذِهِ ال۟كَائِنَاتُ ال۟كِتَابُ ال۟كَبٖيرُ ال۟مُجَسَّمُ وَ ال۟قُر۟اٰنُ ال۟جِس۟مَانِىُّ ال۟مُعَظَّمُ وَ ال۟قَص۟رُ ال۟مُزَيَّنُ ال۟مُنَظَّمُ وَ ال۟بَلَدُ ال۟مُح۟تَشَمُ ال۟مُن۟تَظَمُ بِاِج۟مَاعِ سُوَرِهٖ وَ اٰيَاتِهٖ وَ كَلِمَاتِهٖ وَ حُرُوفِهٖ وَ اَب۟وَابِهٖ وَ فُصُولِهٖ وَ صُحُفِهٖ وَ سُطُورِهٖ وَ اِتِّفَاقِ اَر۟كَانِهٖ وَ اَن۟وَاعِهٖ وَ اَج۟زَائِهٖ وَ جُز۟ئِيَّاتِهٖ وَ سَكَنَتِهٖ وَ مُش۟تَمِلَاتِهٖ وَ وَارِدَاتِهٖ وَ مَصَارِفِهٖ بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟حُدُوثِ وَ التَّغَيُّرِ وَ ال۟اِم۟كَانِ بِاِج۟مَاعِ جَمٖيعِ عُلَمَاءِ عِل۟مِ ال۟كَلَامِ وَ بِشَهَادَةِ حَقٖيقَةِ تَب۟دٖيلِ صُورَتِهٖ وَ مُش۟تَمِلَاتِهٖ بِال۟حِك۟مَةِ وَ ال۟اِن۟تِظَامِ وَ تَج۟دٖيدِ حُرُوفِهٖ وَ كَلِمَاتِهٖ بِالنِّظَامِ وَ ال۟مٖيزَانِ وَ بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ التَّعَاوُنِ وَ التَّجَاوُبِ وَ التَّسَانُدِ وَ التَّدَاخُلِ وَ ال۟مُوَازَنَةِ وَ ال۟مُحَافَظَةِ فٖى مَو۟جُودَاتِهٖ بِال۟مُشَاهَدَةِ وَ ال۟عِيَانِ

После любознателният и пламенен пътник, който дошъл на този свят, търсел неговия Творец, издигнал се по осемнайсет степени и чрез възнесението на вярата достигнал трона на Истината, успял да се извиси от позицията на косвеното знание до тази на директното присъствие и общуване. Той се обърнал към духа си с думите:

“Задочната прослава и възхвала от началото на сура Ал-Фатиха до израза “на Теб” (иййака) е последвана от спокойствие, което издига човека и го извисява до степента на директното общуване чрез иййака. Така и ние трябва да питаме пряко Онзи, Когото търсим и да изоставим задочното Му дирене. За озаряващото навред слънце трябва да питаме самото него. Несъмнено Онзи, Който разкрива и показва всяко нещо, ще изяви Себе Си повече от всичко друго. Затова както можем да видим слънцето и да се запознаем с него чрез лъчите и сиянието му, така също можем да се стремим според способностите си към запознанство с нашия Творец, преславен е Той и всевишен, чрез проявленията на Най-прекрасните Му имена и чрез светлините на величествените Му атрибути.

В това “Послание” ще разясним обобщено и накратко само две измежду множеството истини и пространни детайли на две от безкрайните степени на два от множеството пътища към тази цел.

Първата истина - тази за завладяващата активност, която цари в цялата вселена, протича видима пред погледите ни, управлява, видоизменя, обновява всички творения - всеобхватна, постоянна, организирана, величествена, дейна и в небесата, и на земята. Тя изисква да почувстваме очевидността на истината за проявлението на Божието господство (рубубия) в рамките на тази премъдра във всяко отношение активност. Това усещане по необходимост ни отправя към осъзнаване на божествеността (улухия) и нейното разкриване в рамките на истината за проявлението на Божието господство, което излъчва милосърдие във всяко отношение.

От тази премъдра, доминираща и постоянна активност, и зад нейната завеса, се чувстват, сякаш са видими, действията на всемогъщ и всезнаещ Извършител.

От тези управленски и грижовни Господни дела и зад тяхната завеса се узнават ясно, до степен на осезаемост, Най-прекрасните Божи имена, които се изявяват във всяко нещо.

От тези Най-прекрасни имена, които се изявяват с величие и красота, и зад тяхната завеса, стават разбираеми с научна достоверност, с очевидна достоверност и дори с абсолютна достоверност съществуването и реализирането на седемте свещени атрибута.

От безкрайните проявления на тези седем свещени атрибута - носители на жизненост, могъщество, знание, всечуване, всевиждане, воля и слово, бива узнавано пак с категорично знание, с очевидност и по необходимост, с научна достоверност и според свидетелството на всички творения, че задължително Го има описаният с тези свойства Непременносъществуващ и назованият с тези имена Единствен (уахид) и Единосъщ (ахад), без съдружници и вечен Извършител. За зрението Неговото битие - преславен е Той - е по-ясно и по-сияйно от слънцето, и се осъзнава като очевиден факт.

Така е, защото всяка прелестна книга с дълбок смисъл задължително е написана от някого, и всяка внушителна великолепна сграда - построена от някого, и той би трябвало да се назове, а името му предполага наличие на майсторство и качества в съответните области, което на свой ред изисква да съществува описаната и назована съзидателна личност извършителка. И понеже е невъзможно да има действие без извършител, както и име без назован, не е възможно да има свойство без негов носител, както и занаят без занаятчия.

И така, на основата на тази истина и това правило се установява, че вселената с всички свои творения съдържа безчет книги и послания с дълбок смисъл, написани с калема на Божието предопределение, и безброй здания и дворци, построени с чука на Божието могъщество. Всяко едно от тези творения поотделно сочи по хиляди начини, както и всички в съвкупност под безчет форми показват с безброй знаци и свидетелстват с безкрайни свидетелства за Господните дела, за безпределното Божие милосърдие, за безграничните проявления на хиляда и едно от Най-прекрасните имена - първоизвор на делата, и за необятните изяви на седемте преславни атрибута - първоизточник на тези имена. Така се стига до заключението за необходимото битие и за единствеността на велика, вечна и безсмъртна Божествена същност, която е носител и начало на седемте всеобхватни святи атрибута.

Всички съдържащи се в съвкупността от творения аспекти на хубостта и красотата и всички разновидности на ценността и съвършенството, свещената красота и свещеното съвършенство, които подобават и съответстват на Господните дела, на Божите имена, на Неговите превечни атрибути и преславни работи - всичко това само по себе си и като цяло очевидно свидетелства за пресвятата красота и пресвятото съвършенство на Неговата същност, преславен и всевишен е Той.

Истината за Божието господство (рубубия), което се изявява в рамките на истината за всеобхватната активност, дава представа и яснота за себе си чрез своите дела и власт в света, чрез сътворяване, създаване и произвеждане, извършвани със знание и мъдрост, чрез предопределяне, придаване на форма, предприемане на мерки и управление, отличаващи се с ред и балансираност, чрез видоизменение, промяна, низпославане и усъвършенстване, реализирани с целенасоченост и воля, чрез хранене, оказване на благодеяния, щедрост и добротворство, предоставяни със състрадание и милосърдие.

И истината за изявата на божествеността, която се чувства и очевидно се съдържа в рамките на истината за разкриването на Божието господство, също дава представа и разбиране за себе си чрез проявленията на Най-прекрасните имена - носители на милост и щедрост, чрез величествените и красиви проявления на седемте устойчиви атрибута: Живот, Знание, Могъщество, Воля, Всечуване, Всевиждане, Слово.

Да, както атрибутът Слово дава представа за Най-святата същност - преславен е Той и всевишен - чрез откровение и вдъхновение, така атрибутът Могъщество осведомява за Неговата същност - превелик е Той и върховен - чрез шедьоврите й - сякаш въплътените й Слова, които описват могъщ Владетел на величие и дават представа за Него чрез показването на вселената от начало до край в образа на материална книга на разграничение.

Атрибутът Знание също дефинира описваната единна и неповторима същност толкова пъти, колкото са всички мъдри, регулирани и балансирани произведения и всички творения, които чрез знанието са управлявани, ръководени, украсявани и правени различни.

А атрибутът Живот... Неговото реализиране се демонстрира не само от собствените му признаци, но от всички произведения, показващи Могъществото, от формите и положенията с вложени в тях ред, мъдрост, балансираност и украса, които съобщават за присъствието на Знанието, от всички признаци, известяващи за останалите превелики атрибути.

Самият живот със съвкупността от своите признаци изявява всички живи същества, които са сякаш негови огледала, и превръща цялата вселена в образ на огромно огледало, съставено от безчет вечно променящи се и постоянно обновяващи се огледала, за да се показват разноликите оригинални проявления и прекрасни картини в нова и свежа светлина по всяко време.

По аналогия всеки един от останалите атрибути - Всевиждането, Всечуването, Волята и Словото - дава подобни твърде пространни, с широтата на вселената, представа и разбиране за Най-святата същност.

Както аргументират присъствието на Неговата същност - превелик е Той и върховен, - тези атрибути доказват наличието и реализирането на Живота като Негово свойство, и че Той, Преславния и Всевишния, е вечножив. Така е, защото знанието е признак на живота, чуването е качество на одушевеността, зрение притежават само живите създания, волята съпътства живота, избирателната способност се среща единствено при живите твари, а говоренето е особеност на разумните същества.

От тези положения се разбира, че атрибутът Живот притежава пространни признаци и аргументи, които седем пъти надвишават широтата на вселената. Те дават представа за неговото съществуване и за това на носителя му - Вечноживия, което превръща този атрибут в основа и източник на всички други качества, в първоизвор и център на Най-великото име.

Доколкото “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) са разяснили аспекти на първата истина и са я доказали с неопровержими аргументи, засега ще се задоволим със споменатата капка от това море.

Втората истина е Божията реч, която произтича от атрибута Слово и е безкрайна според тайнството на кораничното знамение:

“Дори морето да е от мастило за Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.” (18: 109)

Словото е най-ясният признак за нечие съществуване. Тоест истината за Божията реч дава безгранично свидетелство за присъствието и единствеността на всевечния Събеседник, преславен е Той.

Две силни свидетелства на тази истина от гледна точка на Божието откровение и вдъхновение бяха дадени и разяснени в четиринайстата и петнайстата степен от това “Послание”. Друго пространно свидетелство бе дадено в неговата десета степен от гледна точка на съдържащото се в свещените небесни Писания. Седемнайстата степен включва и друго ярко и всеобхватно свидетелство от гледна точка на чудотворния Коран. Затова предоставяме разяснението и засвидетелстването на тази истина на споменатите степени.

В едно от кораничните знамения е казано: “Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото - Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него - Всемогъщия, Премъдрия.” (3: 18) Озаренията и тайнствата на това знамение обявяват споменатата истина с удивително красноречие и съобщават нейното свидетелство заедно с това на останалите истини. Те били напълно достатъчни за нашия пътник и той не могъл да надхвърли техните граници.

В деветнайстата степен от Първата тема се посочват накратко някои положения от урока, който пътникът получил от тази свещена позиция:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ لَهُ ال۟اَس۟مَاءُ ال۟حُس۟نٰى وَ لَهُ الصِّفَاتُ ال۟عُل۟يَا وَ لَهُ ال۟مَثَلُ ال۟اَع۟لٰى اَلَّذٖى دَلَّ عَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ فٖى وَح۟دَتِهٖ اَلذَّاتُ ال۟وَاجِبُ ال۟وُجُودِ بِاِج۟مَاعِ جَمٖيعِ صِفَاتِهِ ال۟قُد۟سِيَّةِ ال۟مُحٖيطَةِ وَ جَمٖيعِ اَس۟مَائِهِ ال۟حُس۟نٰى اَل۟مُتَجَلِّيَّةِ بِاِتِّفَاقِ جَمٖيعِ شُؤُنَاتِهٖ وَ اَف۟عَالِهِ ال۟مُتَصَرِّفَةِ بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ حَقٖيقَةِ تَبَارُزِ ال۟اُلُوهِيَّةِ فٖى تَظَاهُرِ الرُّبُوبِيَّةِ فٖى دَوَامِ ال۟فَعَّالِيَّةِ ال۟مُس۟تَو۟لِيَةِ بِفِع۟لِ ال۟اٖيجَادِ وَ ال۟خَل۟قِ وَ الصُّن۟عِ وَ ال۟اِب۟دَاعِ بِاِرَادَةٍ وَ قُد۟رَةٍ وَ بِفِع۟لِ التَّق۟دٖيرِ وَ التَّص۟وٖيرِ وَ التَّد۟بٖيرِ وَ التَّد۟وٖيرِ بِاِخ۟تِيَارٍ وَ حِك۟مَةٍ وَ بِفِع۟لِ التَّص۟رٖيفِ وَ التَّن۟ظٖيمِ وَ ال۟مُحَافَظَةِ وَ ال۟اِدَارَةِ وَ ال۟اِعَاشَةِ بِقَص۟دٍ وَ رَح۟مَةٍ وَ بِكَمَالِ ال۟اِن۟تِظَامِ وَ ال۟مُوَازَنَةِ وَ بِشَهَادَةِ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ اَس۟رَارِ - شَهِدَ اللّٰهُ اَنَّهُ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ وَ ال۟مَلٰٓئِكَةُ وَ اُولُوا ال۟عِل۟مِ قَٓائِمًا بِال۟قِس۟طِ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ ال۟عَزٖيزُ ال۟حَكٖيمُ

БЕЛЕЖКА

Всяка от свидетелстващите истини на гореспоменатите деветнайсет степени на първа глава доказват Божията единственост и единосъщие в тяхната всеобхватност, но аргументите за непременното съществуване на Бога са споменати в началото, защото го мотивират по-открито и ясно.

Понеже втора глава явно утвърждава най-вече единобожието и едва после съдържа доводи за Божието присъствие, е наречена “Аргументите на единобожието”. Иначе и първа, и втора глава същевременно доказват и едното, и другото. Обаче за да се направи разграничение, в първа глава се повтаря изразът “със свидетелство за величието на всеобхватността на истината...”,

а във втора глава - изразът “с наблюдение на величието...”, чрез което се посочва ясното и видимо единобожие, сякаш се наблюдава с очите.

Имах намерение да разясня степените на следващата втора глава, както е направено в първа глава, но поради някои пречки и ситуации бях принуден да проявя повече лаконизъм и обобщеност. Затова насочваме любезния читател към “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), за да получи напълно дължимото му тълкуване и разяснение.

ВТОРА ГЛАВА

АРГУМЕНТИТЕ НА ЕДИНОБОЖИЕТО

Пътникът, който бил изпратен на света заради вярата и извършил мислено пътешествие в цялата вселена, за да попита всяко нещо за своя Творец, да се запознае на всяко място със своя Господ и да укрепи до степен на абсолютна сигурност вярата си в непременното съществуване на своя Бог, Когото търсел - този пътник се обърнал към разума си с думите: “Ела да излезем заедно на ново пътешествие, за да видим аргументи, които ще ни отправят към единствеността на превеликия ни Творец, преславен е Той и всевишен.”

С обзелия ги копнеж тръгнали да търсят тези “Аргументи на единобожието” и на първите степени открили наличието на четири свещени истини, които владеят цялата вселена и до равнището на очевидността задължително предполагат необходимост от единобожието.

Първата истина: абсолютната божественост

Обсебеността на всяка човешка общност от даден вид богослужене и заниманията й с него, сякаш е природно свойство; изпълнението на вродени задължения и функции от всички живи същества и дори от неодушевени творения, което е като вид богослужене; превръщането на всички материални и духовни благодеяния и дарове, които обсипват творенията, в средство за поклонение и признателност за предоставената възможност да се служи; изявяването на неведомото и обявяването чрез откровение и вдъхновение на нуждата от преклонение пред единствения Бог - всичко това би трябвало очевидно да потвърди реализирането и властването на единствената абсолютна божественост.

Доколкото истината за подобна божественост съществува и е в наличие, тя не ще приеме съдружаване с нея, защото онези, които й откликват с признателност и богослужене, тоест се подчиняват и стават Божи раби, са одухотворени плодове на върха на вселенското дърво. Ако е възможно да съществуват други, които са способни да привлекат вниманието на разумните творения, да ги спечелят, да ги накарат да са им благодарни и признателни, да се опитат да изтрият от съзнанието им техния истински обект на обожание, който лесно може да бъде забравен, защото е невидим за очите и скрит от погледите, това би противоречало на природата на божествеността и би било отрицание на свещените й цели. Невъзможно е то да бъде прието.

Оттук Свещеният Коран сурово отхвърля съдружаването с Аллах и отправя заплаха към съдружаващите, че ги очаква мъчението на Ада.

Втората истина: абсолютното господство

Всеобщото и всеобхватно разпореждане с мъдрост и милосърдие от страна на неведома ръка сред вселената и особено сред живите същества в грижите за тяхното отглеждане и предоставянето им на препитание, което протича паралелно по един и същ начин, във всички посоки и под ненадейна и неочаквана форма, като някои твари подпомагат други - всичко това са само излъчвания и сияние, които доказват единственото и абсолютно Божие господство и дори са неопровержим аргумент за неговата реалност.

Доколкото съществува единствено абсолютно господство, то не ще приеме съдружаване и въобще никаква съвместност, защото най-важните му цели и крайните му стремежи са разкриване на неговата красота, обявяване на неговото съвършенство, демонстриране на неговите скъпоценни произведения и показване на уникалните му шедьоври. Всички тези цели се съчетават у всяко одухотворено създание и дори в отделните съставни елементи. Затова е напълно изключено единственото абсолютно господство да приеме каквото и да било съдружаване или съдружници, защото сляпата намеса на съучастник в което и да било творение, колкото и частично да е то, и в което и да било живо създание, колкото и то да е дребно и елементарно, ще поквари тези цели, ще анулира тези стремежи и ще отклони съзнанието от тази умисъл, от желаното и възнамеряваното, към причините, което напълно противоречи на естеството на абсолютното господство и е посегателство спрямо него. Затова би трябвало единственото абсолютно господство да забрани съдружаването и проявленията му под каквато и да било форма.

В своите знамения и думи, и дори букви и външен облик, Свещеният Коран постоянно дава множество указания за единобожието, светостта, пречистотата и прославата, което произтича от това най-велико тайнство.

Третата истина: съвършенствата

Да, всичко във вселената - върховните премъдрости, необичайната красота, справедливите закони, мъдрите цели - всичко сочи очевидно, че истината за съвършенствата съществува, а тя е видимо свидетелство за съвършенството на Преславния Творец, Който е създал тази вселена от нищото и я управлява във всички посоки по чудодеен, привлекатателен и прекрасен начин. Освен това тя е ясно доказателство за съвършенството на човека, който е одухотворено огледало, приемащо и отразяващо проявленията на Твореца, превелик и върховен е Той.

Доколкото истината за съвършенствата съществува, както и съвършенството на Твореца, Който е създал вселената съвършена, това е безспорен и реален факт. Доколкото съществува и съвършенството на човека - най-добрия плод във вселената, наместника на Аллах на земята, най-почитаното създание и най-любимото произведение на Твореца, преславен и всевишен е Той, - това също е безспорна и реална истина.

А съдружаването превръща вселената, надарена със съвършенство и видима мъдрост, в играчка за ръката на случайността, в забавно развлечение за природата, в жестока и ужасна кланица за живите същества, в мрачно и страховито събиране за имащите разум, защото там всяко нещо изпада в небитието, спуска се към залез и скоро си отива без цел и стремеж. Съдружаването принизява и човека, чиито съвършенства личат от делата му, до най-долното стъпало на животинския свят като най-гибелното и най-жалкото творение. Съдружаването спуска завеса върху всички създания, свидетелстващи за абсолютното свещено съвършенство на прещедрия Творец, а те са огледалата за проявленията на Неговото съвършенство, преславен е Той. Така се анулира резултатът от Неговата активност и съзидателност. Затова съдружаването въобще не може да се опира на никаква истина и да пребъде във вселената.

Предизвикателствата му към Божите, човешките и вселенските съвършенства, враждебността му към тях и опорочаването им от него са изследвани и детайлно доказани със силни и неопровержими аргументи във “Втория лъч”, и по-специално в Първата му тема, където се разясняват три плода на единобожието, затова отправяме любезния читател към въпросния труд.

Четвъртата истина: абсолютната власт

Да, който отправи към вселената обхватен и изучаващ поглед, ще забележи, че тя е като много внушително царство, изключително дейно и величествено, и ще я види като огромен град, ръководен мъдро и управляван от пределно силна и респектираща власт, и ще установи, че всяко нещо и всеки вид са отдадени и подчинени на определена функция. В едно от кораничните знамения се казва: “На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята.” (48: 7) Военната метафора тук известява, че всички създания, като се започне от армиите на атомите, бригадите на растенията и полковете на животните, и се стигне до войските на звездите, всички са мобилизирани Божи войници. И най-дребните служители, и най-високопоставените бойци, всички се подчиняват на доминиращите съзидателни команди, действащите заповеди и закони на Пресветия цар, което доказва с дълбоки и очевидни аргументи наличието на единствена абсолютна власт и единствено цялостно управление.

Доколкото единствената абсолютна власт е съществуваща и налична истина, съдружаването не би трябвало да бъде друга истина, защото и в Свещения Коран е казано: “Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах.” (21: 22) Категоричната истина, обявена от това коранично знамение, гласи, че ако в разрешаването на даден въпрос се намесят множество влиятелни ръце, той се обърква. Ако в някое царство има двама владетели или дори ако в някой район има две отговорни лица, редът се опорочава и разстройва, и управлението се превръща в анархия. Но напротив, свидетели сме на безупречен ред, който действа от крилото на комара до небесните светила, от клетките на тялото до съзвездията и планетите, и не е възможна намесата на какъвто и да било съдружник на Аллах, дори с размер на прашинка.

И така, самото управление предполага наличие на могъща позиция, която не би приела съперник и противник, защото това би означавало да се надхвърли висотата на властта и да се пречупи мощта й.

Да, след като човекът, който поради слабостта и безсилието си винаги се нуждае някой да го подпомогне, с гнет убива брат си или децата си заради външна, частична и временна власт, това подсказва, че властта въобще не приема съперничеството. Ако безсилният човек прибягва до подобно дело само заради частична власт, при никакво положение не би могло Абсолютно всемогъщия, Който владее цялата вселена, да допусне някаква намеса или съдружие с някого в Своята автономна свята власт - ос на абсолютното Му господство и на цялостната Му реална божественост.

С оглед на факта, че тази лъчезарна истина е доказана със силни аргументи във Втората тема от “Втория лъч” и на много места в “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), отправяме любезния читател към тях.

И така, след като нашият пътник станал свидетел на тези четири истини, единствеността на преславния Аллах се превърнала за него в реалност до степен на очевидност. Вярата му се развила и извисила, и започнал високо да повтаря:

“Няма друг бог освен Аллах, Единствения, няма Той съдружник!” (ля иляха илляллах уахдаху ля шарика ляху).

В първата тема от втората глава се посочва и споменава накратко какъв урок е получил пътникът на тази степен:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وَح۟دَانِيَّتِهٖ وَ وُجُوبِ وُجُودِهٖ مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ حَقٖيقَةِ تَبَارُزِ ال۟اُلُوهِيَّةِ ال۟مُط۟لَقَةِ وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ تَظَاهُرِ الرُّبُوبِيَّةِ ال۟مُط۟لَقَةِ ال۟مُق۟تَضِيَّةِ لِل۟وَح۟دَةِ وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟كَمَالَاتِ النَّاشِئَةِ مِنَ ال۟وَح۟دَةِ وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟حَاكِمِيَّةِ ال۟مُط۟لَقَةِ ال۟مَانِعَةِ وَ ال۟مُنَافِيَةِ لِلشِّر۟كَةِ

После пътникът, който не се успокоявал и не намирал душевен мир, се обърнал към сърцето си с думите: “Вярващите хора, и по-специално суфитите, непрекъснато повтарят: ”Няма друг бог освен Него!” (ля иляха илляллах). Те обявяват зова на единобожието и го напомнят, с което ни разясняват, че съществуват твърде много степени на единобожието и че то е най-важната свещена функция, най-приятното естествено задължение и най-извисеното богослужене с вяра. Докато това е така, ела, сърце, да отворим вратата на друго от жилищата на този Дом на поуката и изпитанието, за да се запознаем чрез него с друга от степените на единобожието!

Истинското единобожие, което продължихме да търсим, не се ограничава само в знание, произтичащо от въображението, а е по-скоро научно потвърждение и като такова според логиката то е опозиция на въображението, резултат е от аргументи и стои много по-високо от въображаемото знание.”

Истинското единобожие е решение, потвърждение, послушание и приемане, което позволява човек да се насочва към своя Господ чрез всичко, да вижда във всичко озарения път към прещедрия си Творец и абсолютно нищо да не го възпира от спокойствието и увереността на сърцето му, и от повика му да наблюдава своя Господ. Ако не бе така, човек би бил принуден всеки път да къса и прорязва покривалото на вселената, за да успее да познае своя Господ. Затова пътникът извикал: “Нека тогава почукаме на вратата на Божието величие и градиозност, за да влезем в жилището на Божите дела и работи, в света на съзиданието и творчеството!” Още не влязъл там, и забелязал пет всеобхватни истини, които владеят цялата вселена, аргументират единобожието и очевидно налагат неговата необходимост.

Първата истина:

за величието и грандиозността

Понеже тази истина бе аргументирано изяснена в Първата тема от “Втория лъч” и на някои други места в “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), ще се задоволим тук със следното.

Онзи, Който създава звездите, отдалечени една от друга на хиляди години, и се разпорежда с тях по едно и също време и един и същ начин; и Който сътворява безчет екземпляри от един и същ вид цвете, виреещо на земята и на изток, и на запад, и на север, и на юг, и Който му придава образ по едно и също време, с една и съща външност,

с една и съща форма; и Който ни известява за най-удивителното отминало и неведомо събитие в превисшите Си Слова: “Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни...”, и потвърждава този факт, случващ се сякаш пред очите ни с пораждането по повърхността на земята на сходни и подобни явления, и по-специално при идването на пролетта... Каква прелест изниква пред погледа ни през този сезон: над сто хиляди примера за Най-великото възкресение, дадени с повече от двеста хиляди вида от растителните групи и животинските общности, които са сътворени и възникват само за няколко седмици. Няма съмнение, че Онзи, в Чиято ръка се намира управлението на подобно съвкупно множество, и Който се грижи за него, осигурява му прехрана, разграничава един вид от друг и разкрасява, и прави това в пълен порядък и балансираност, без объркване или пропуск, или грешка, и без закъснение или небрежност...

В Неговата ръка се намира въртенето на земята и смяната на деня и нощта в безупречен порядък, както е заявено в следното коранично знамение: “Нима не виждаш, че Аллах въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта...” (31: 29). С това въртене всекидневните събития и промени се записват и изтриват по страниците на деня и нощта. Той е, Който узнава начаса и в същия миг трепетите на душата и съкровенията на сърцето, и ги управлява по Своя воля.

След като всяко от споменатите действия е отделен, единичен и конкретен акт, би трябвало техният Извършител също да е единствен, уникален, могъщ и преславен, и да притежава очевидно величие и грандиозност, с което да изтръгва всички корени на съдружаването с Него, да изличава всичките му следи и възможности за поява, какъвто и да е видът им, от каквато и посока да идват, в каквото и да било нещо, където и да било.

Доколкото това величие и огромно могъщество съществуват, и доколкото това величие е качество с изключително съвършенство и пълна всеобхватност, абсолютно е невъзможна снизходителност към какъвто и да било вид съдружаване, защото така на абсолютното могъщество биха се приписали безсилие и нужда, на величието - неспособност, на съвършенството - недостатък, и би се наложило ограничение на всеобхватността, и би се поставил предел на абсолютната безпределност. Затова никое разумно и одушевено същество и създание с чиста, непокварена природа не може да приеме подобни твърдения.

И така, понеже съдружаването е предизвикателство към това величие, посегателство към мощта на Владетеля на могъществото и съучастие в грандиозността, то е престъпление, толкова огромно, че не оставя поле за милост, извинение и прошка. Коранът - носител на удивително красноречие - изразява това, разяснява го и се застъпва за него със следната остра заплаха и страховита угроза: “Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае.” (4: 48)

Втората истина:

абсолютното и всеобхватно проявление на Господните дела

Действието на тази истина се наблюдава в цялата вселена и намира абсолютна и всеобхватна изява, без тези дела да се ограничават от друго освен от Господната мъдрост, Божията воля и способностите на проявленията. Случайното стечение на обстоятелствата, бездушната природа, сляпата сила, безжизнените причини и разпилените елементи нямат отношение и не биха могли да се намесват в делата, които се отличават с изключителна точност, балансираност и мъдрост, и се извършват с пълна проницателност, жизненост, ред и стабилност. Причините са само външно покривало, използвано от действената мощ на Владетеля на могъществото и подчинено на Неговата заповед, воля и сила.

Тук бихме искали да разясним три от хилядите примери за Господните дела измежду посочените в три последователни и взаимосвързани коранични знамения от сура Ан-Нахл. Въпреки че всяко от тези дела съдържа безчет тънкости, ще споменем само три от тях.

Първото знамение: “И внуши твоят Господ на пчелите: “Вземете си жилища сред планините...” (16: 68)

Да, по своята природа и функция пчелата е толкова внушително чудо на Господното могъщество, че на нея е назована цяла сура от Свещения Коран. Така е, защото в твърде малката глава на тази машина за мед са записани пълните програми за изпълнението на значимата й функция, освен това и в стомаха й е разположена и узрява най-хубавата и сладка храна, и в жилото й е избрано подходящо място за слагането на отрова, която убива и унищожава живи същества, без да влияе на останалите телесни органи. Всичко това не би могло да се направи иначе освен с невероятна точност и знание, с пределна мъдрост и воля, с крайна балансираност и ред. Абсолютно е изключено в подобни уникални дела да се намесва нещо неодушевено, лишено от ред и баланс, като например мъртвата природа или сляпата случайност.

Така в това Божие майсторство забелязваме три чудеса и виждаме това Господно дело да се появява също по всички кътчета на планетата. Неговото възникване и абсолютна всеобхватност, със същата мъдрост, същата точност и същата отмереност, по същото време и по същия начин, очевидно доказва единството и потвърждава единобожието.

Второто знамение: “И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв - чисто мляко, приятно за пиещите.” (16: 66)

От тази Божия повеля извират поуки и уроци. Да, чистото бяло мляко, хранително и сладко, се добива от фабриките, поместени в майчините вимета, главно на кравите, камилите, козите и овцете, и обилно се лее сред изпражнения и кръв, без да се смесва с тях или да се замърсява. Засаждането в сърцата на майките на нещо по-сладко и от млякото, по-прелестно, по-приятно и по-ценно от него, а именно нежността и състраданието, които достигат границата на саможертвата и себеотдаването, неизбежно се нуждаят от такава степен на милосърдие, мъдрост, знание, могъщество, избор и точност, която абсолютно изключва да е дело на случайно стечение на обстоятелствата, на заблудени елементи и слепи сили.

Общовалидността на това Господно майсторство, всеобхватността на това Божие дело и неговото проявление със същата мъдрост, същата точност, същата чудодейност, по едно и също време, по един и същ начин, в сърцата и виметата на хилядите майки от различни видове, по цялата земя, дава очевидно доказателство за единството и аргументира единобожието.

Третото знамение: “И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.” (Коран, 16: 67)

Това коранично знамение насочва погледа и вниманието към палмите и гроздето, и човек забелязва, че в тези два плода се съдържа велико знамение за умните хора и блестящо доказателство за единобожието. Да, споменатите два плода са храна и препитание, раждани от дърво и служещи като източник за производство на множество сладки хранителни продукти, въпреки че виреят в суха почва и растат на безводна земя. Да, всеки от тях е едно от чудесата на Божието могъщество и едно от необичайните проявления на Господната мъдрост. Всеки от тях е фабрика за производство на захар и десерти, цех за медена напитка и произведение, създадено с толкова чувствителен прецизен баланс и съвършен ред, с толкова мъдро майсторство и пълна изкусност, че всеки, който притежава и най-малкия разум, и има очи, е принуден да каже: “Онзи, Който ги е сътворил така, е създал и цялата вселена.”

С очите си например виждаме как на дребната и слаба лоза висят близо двайсетина грозда, всеки от които носи по стотина прелестни зърна и мехчета с медена напитка, покрити с тънка, нежна, обагрена и сияеща кожица, а в меката си вътрешност съдържат твърди семки, носещи историята на живота и програмата им. Да, сътворяването на всичко това и подобни на него безброй и безчет форми и варианти по повърхността на цялата земя и със същата точност и същата мъдрост, както и създаването на тези необичайни и чудни произведения на изкуството в множество шедьоври по едно и също време и един и същ начин, очевидно аргументира, че Онзи, Който извършва това дело, не е друг освен Творецът на всяко нещо, и че след като изисква подобна абсолютна мощ и върховна мъдрост, то не би могло да е дело на друг освен на този преславен Творец.

Да, сляпата сила, мъртвата природа и разпръснатите неориентирани причини не биха могли да управляват и да се намесват в прецизния чувствителен баланс, върховното майсторство и мъдрия порядък на това изкуство, а само служат и са подчинени на Господна воля в Господните дела. Те са единствено пасивни и послушни изпълнители, и дори са само покорни завеси и воали в Ръката на Преславния.

И както тези три знамения посочват три истини, и всяка от тях аргументира единобожието с три тънкости, съществуват безчет Господни дела и безброй проявления на Господните разпоредби, които съвкупно и без изключение доказват и правдиво свидетелстват за единствеността на Единия, Единосъщия, Владетеля на величието и щедростта.

Третата истина:

за създаването и сътворяването

Тоест създаването на творенията, и по-специално растенията и животните, с абсолютно множество и абсолютна бързина при абсолютен ред, с абсолютна лекота, с пределна хубост и красота при изкусно майсторство и съвършена организираност, с изключителна ценност, превъзходство и ясно разграничение въпреки прекомерното обилие и крайното смесване и сливане.

Да, създават се неща в изключително количество, с изключителна бързина и изключителна лекота, с изключително умение и майсторство, с точност и ред, с изключително превъзходство, висока стойност и разграничение въпреки изключителното обилие и щедрост, и без да се допусне смесване, объркване или нарушение въпреки множеството различия и несходства. Не е възможно всичко това да се извършва и не ще се извършва иначе освен чрез мощ на могъщ, единствен, единосъщ, когото нищо не е способно да го затрудни.

Да, за да осъзнаем видяното и наблюдаваното с очите, би трябвало да погледнем на звездите и атомите като на равнопоставени помежду си и еднакво нищожни пред това могъщество. Най-големите неща са като най-малките, безбройните екземпляри от даден вид са като отделен негов представител, великата всеобхватна цялост е като малката и специфична частица, съживяването на огромната земя е като това на единствено дърво и създаването на грамадно дърво е като това на безкрайно малкия атом.

На разглежданото равнище на единобожието, в тази трета истина и слово на единобожието, се съдържа важното тайнство на равнопоставеността пред Господното могъщество и на най-голямата цялост, и на най-малката частица, без да има и незначителна разлика между многото и малкото. Така се разкриват тънките съкровени тайни на Свещения Коран. Чрез разяснението и тълкуването на тази изумителна мъдрост и недостижима за човешкия разум велика загадка - въпреки че тя е най-важната основа на Исляма, най-дълбокият извор на вярата и най-големият компонент на единобожието - се осъзнават най-скритите неизвестни тайни на истината за сътворението на вселената, които философията е безсилна да достигне.

Хиляди и хиляди благодарности, хиляди пъти слава и признателност на моя милосърден Творец, възвеличаван от мен толкова, колкото са буквите на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), защото в тези свои книги успях да разгадая споменатото удивително тайнство, да разкрия нещо, което невежите смятат за неясно и странно, и дори да го докажа с неопровержими аргументи, особено в изследването “Аллах над всяко нещо има сила”, съдържащо се в края на “Двайсто писмо”, и в изследването “Деятелят е всемогъщ” от “Двайсет и девето слово” (“Послание за ангелите, духа и отвъдния живот”). Всеобхватността и свободата на Божието могъщество бе доказана с неопровержими аргументи като две и две е равно на четири в степените на “Аллах е Най-великият” от “Двайсет и девети проблясък”, написан на арабски.

Въпреки препоръката любезният читател да се обърне за повече разяснения и подробности към споменатите заглавия, исках тук да осветля най-общо и да дам нещо като кратък указател на принципите и аргументите, които третират, разкриват и тълкуват това тайнство, и оттук да посоча тринайсет тайнства с тринайсет степени. Пристъпих към написването на първото и второто тайнство, но за съжаление две силни материални и духовни пречки не ми позволиха да продължа с останалите.

Първото тайнство: ако нещо е същностно, неговата опозиция не би могла да има достъп до дефинираната от него същност, защото ще се стигне до съчетаване на опозиции, което е абсурд. Въз основа на този принцип, ако Божието могъщество е същностно, а то е задължително свойство на Пресвятата същност, не би могло безсилието - неговата опозиция - да има достъп до Всемогъщата същност.

Когато в дадено нещо проникне неговата опозиция, се наблюдават степени, например засилването и отслабването на светлината са резултат от вмешателството на мрака, покачването и спадането на температурата произтича от влиянието на студа, нарастването и отслабването на силата зависи от оказваната й съпротива и противодействие. Следователно е невъзможно същностното могъщество да съдържа степени. То сътворява всички неща и ги създава, сякаш са едно-единствено нещо.

Доколкото е лишено от степени, от слабост и недостатък, няма съмнение, че пред него не се възправя пречка и не го затруднява никакво сътворяване.

Понеже за него няма нищо непосилно, би трябвало пораждането на Най-великото събиране (хашр) - Деня на възкресението - да му е лесно, колкото и създаването на пролетта, нейното сътворяване - колкото това на дърво, а неговото - колкото на цвете. Както съзидава с лекота и без усилия, така същностното могъщество върши всичко с най-изтънчено майсторство и изкусност. Виждаме, че то сътворява цветето със същото умение, както и дървото, със същото значение и стойност, и създава дървото с чудодейството, с което сътворява колосалната пролет, а нея създава като Възкресението - всеобхватна, повсеместна и невероятна. Всичко това става пред очите ни.

“Послания от светлина” (Рисале-и Нур) доказва с множество неопровержими и силни аргументи, че ако сътворението не се припише на единството и единобожието, създаването на цвете ще стане толкова трудно, колкото и на дърво, и дори още повече, а неговото сътворяване ще стане по-сложно от това на пролетта. Така всичко ще изгуби своята стойност и изкусност. Сътвореното за минута ще се произвежда за година или дори въобще не ще е възможно да се създаде наведнъж.

Въз основа на това тайнство всички плодове, цветя, дървета и свързани с тях прецизно сътворени животни се появяват на белия свят с изключително обилие и количество, въпреки че са крайно превъзходни и скъпоценни, и се раждат с пределна бързина и лекота, въпреки че са създадени с изключително майсторство и умение. Те се появяват на света в порядък, изпълняват функциите си и отправят прослави, оставят след себе си семената да ги заместят и отминават по своя път.

Второто тайнство: въз основа на тайнството на озарението, блясъка и подчинението чрез проявление от Същностното могъщество единично слънце излъчва светлина в единично огледало, което в същото време по Божия повеля и чрез всеобхватната активност на това абсолютно могъщество разпространява същата светлина и същата топлина в лъскави огледала, блестящи обекти и безчет сияйни капки. Пред нас малкото и многото са равностойни и не се различават.

Ако някой изрече единствена дума, нечии уши я чуват с пълна лекота въз основа на абсолютната всеобхватност на съзиданието, като по Господна повеля би могла да стигне просто и с лекота до съзнанието и ушите на милиони хора. Пред нас хилядите слушатели и единственият слушател са равностойни и не се различават.

Така и окото като единична светлина вижда с пълна лекота едно или хиляди места, или единичен озарен дух като Джибрил, мир нему, въз основа на съвършената всеобхватност на Господната активност в проявлението на милосърдието вижда, отива и присъства с лекота на едно място, но посредством Божието могъщество вижда, отива и присъства със същата лекота на хиляди места. Следователно тук няма разлика между малкото и многото.

Вечното същностно могъщество - а Аллах е висшият идеал -представлява най-изящната, най-специфичната и дори най-върховната светлина, докато природата на нещата, истините за тях и небесните им аспекти са блестящи и сияйни, сякаш огледала. Всяко нещо, като се започне от атомите, мине се през растенията и всички видове животни, и се стигне до звездите, слънцата и планетите, следва, подчинява се и се покорява по най-пълноценния начин на господството на това същностно могъщество, пред чиито повели всяко нещо е абсолютно подвластно, мобилизирано и изпълнително. Няма съмнение, че това могъщество създава безбройните неща, сътворява ги като единично нещо и присъства при всяко от тях по всяко време и на всяко място. Пред мощта му нищо не може да бъде препятствие. Голямото и малкото, множественото и малобройното, частичното и цялостното, всичко е равностойно за него, което не е безсилно пред нищо и нищо не му е трудно.

Както е споменато в “Десето слово” (“Послание за Възкресението”) и “Двайсет и девето слово” (“Послание за ангелите, духа и отвъдния живот”), според тайнствата на реда, равновесието, изпълнението на заповедите и подчинението пред разпоредбите твърде голям кораб може да бъде движен и управляван с лекотата, с която дете мести своята играчка.

Както някой командир повежда единствен боец със заповедта “На атака!”, със същата заповед той ще поведе на война и редовна дисциплинирана армия.

Нека си представим, че две планини се балансират на огромна и много чувствителна везна. Ако на обикновена мерилка поставим по едно яйце във всеки от двата й съда и те са в равновесие, а после слагаме орех в някой от тях, мерилката ще се наклонява наляво или надясно. Според закона на мъдростта същото е валидно и за везната с планините: орехът ще наклонява единия съд до дъното на долината, а другият ще се издига до върха.

Такова е положението и с Господното могъщество, което е абсолютно, безкрайно, сияйно, същностно, вековечно, с вложени в него абсолютна мъдрост и пълна справедливост, които са извор, източник, първооснова и начало на всеки ред, организираност и балансираност. Частичното и цялостното, голямото и малкото от което и да било и от всяко нещо са подвластни на Господното могъщество и покорно изпълняват разпорежданията му. Затова чрез тайнството на мъдрия си ред то движи звездите и планетите с лекотата, с която управлява и пуска в ход атомите.

И както с лекота дарява живот на единствена муха през пролетта, със същата лекота и същата команда, с вложената в него мъдрост и чрез тайнството на балансираността Господното могъщество повежда към жизненото поприще всички групи насекоми, растения и животни и им позволява да се появят на света.

Както кара някое дърво да покълне напролет с пределна бързина и вдъхва живот в корените и стъблото му, които са като негови кости, със същото абсолютно, премъдро и справедливо могъщество и със същата повеля Бог придава жизненост на огромната земя, сякаш на гигантски труп. Както с простота се вдъхва живот на единствено дърво напролет, така това се прави със стотици хиляди видове - примери и образци за Възкресението и Съдния ден.

Преславния съживява земята чрез Своята съзидателна повеля. Така Той дава и следната Си велика повеля: “Ще е само един Вик и ето ги - всички при Нас доведени!” (Коран, 36: 53)

“Повелята за Часа е, само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (Коран, 16: 77)

“Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа.” (Коран, 31: 28)

Със същата повеля и същата лекота Той извиква всички хора и джинове, всички животни, духовни създания и ангели да се стекат на попрището на Най-голямото събиране (хашр) и пред Най-голямото мерило. Никое дело не може да възпре друго.

Отложих по неволя за по-натам написването на останалите тайнства от трето до тринайсто.

Четвъртата истина:

Mevcudatın vücudları ve zuhurları, beraberlik ve birbiri içinde birlik ve birbirine benzemeklik ve birbirinin misal-i musağğarı ve numune-i ekberi ve bir kısım küll ve küllî ve diğer kısım onun cüzleri ve fertleri ve birbirine sikke-i fıtratta müşabehet ve nakş-ı sanatta münasebet ve birbirine yardım etmek ve birbirinin vazife-i fıtriyesini tekmil etmek gibi çok cihetü’l-vahdet noktalarında; bedahet derecesinde tevhidi ilan ve Sâni’lerinin vâhid olduğunu ispat etmek ve kâinatın rububiyet cihetinde, tecezzi ve inkısam kabul etmez bir küll ve küllî hükmünde bulunduğunu izhar etmektir.

Evet mesela, her baharda nebatattan ve hayvanattan dört yüz bin nev’in hadsiz efradlarını, beraber ve birbiri içinde, bir anda ve bir tarzda, yanlışsız, hatasız, kemal-i hikmet ve hüsn-ü sanatla icad etmek ve idare ve iaşe etmek...

Hem kuşların misal-i musağğarları olan sineklerden tâ numune-i ekberleri olan kartallara kadar hadsiz efradlarını yaratmak ve hava âleminde, seyahat ve yaşamalarına yardım eden cihazatı verip gezdirmek ve havayı şenlendirmekle beraber, yüzlerinde mu’cizane birer sikke-i sanat ve cisimlerinde müdebbirane birer hâtem-i hikmet ve mahiyetlerinde mürebbiyane birer turra-i ehadiyet koymak...

Hem zerrat-ı taamiyeyi hüceyrat-ı bedeniyenin imdadına ve nebatatı hayvanatın imdadına ve hayvanatı insanların yardımına ve umum valideleri iktidarsız yavruların muavenetine hakîmane, rahîmane koşturmak, göndermek…

Hem daire-i Kehkeşan’dan ve manzume-i şemsiyeden ve anâsır-ı arziyeden tâ göz hadekasının perdelerine ve gül goncasının yapraklarına ve mısır sümbülünün gömleklerine ve kavunun çekirdeklerine kadar mütedâhil daireler gibi cüz’î ve küllî hükmünde aynı intizam ve hüsn-ü sanat ve aynı fiil ve kemal-i hikmetle tasarruf etmek, elbette bedahet derecesinde ispat eder ki:

Bu işleri yapan hem vâhiddir, birdir, her şeyde sikkesi var.

Hem de hiçbir mekânda olmadığı gibi her mekânda hazırdır.

Hem güneş gibi; her şey ondan uzak, o ise her şeye yakındır.

Hem daire-i Kehkeşan ve manzume-i şemsiye gibi en büyük şeyler ona ağır gelmediği gibi kandaki küreyvat, kalpteki hatırat ondan gizlenmez; tasarrufundan hariç kalmaz.

Hem her şey ne kadar büyük ve çok olursa olsun, en küçük, en az bir şey gibi ona kolaydır ki sineği kartal sisteminde ve çekirdeği ağacın mahiyetinde ve bir ağacı bir bahçe suretinde ve bir bahçeyi bir bahar sanatında ve bir baharı bir haşir vaziyetinde suhuletle icad eder.

Ve sanatça çok kıymettar şeyleri, bize çok ucuz verir, ihsan eder. İstediği fiyat ise bir “Bismillah” ve bir “Elhamdülillah”tır. Yani, o çok kıymettar nimetlerin makbul fiyatları, başta “Bismillahirrahmanirrahîm” ve âhirinde “Elhamdülillah” demektir.

Bu Dördüncü Hakikat dahi Risale-i Nur’da izah ve ispat edildiğinden bu kısacık işaretle iktifa ediyoruz.

Bizim seyyahın ikinci menzilde gördüğü

BEŞİNCİ HAKİKAT

Kâinatın mecmuunda ve erkânında ve eczasında ve her mevcudunda bir intizam-ı ekmelin bulunması ve o memleket-i vâsianın tedvir ve idaresine medar olan ve heyet-i umumiyesine taalluk eden maddeler ve vazifedarlar birer vâhid olması ve o haşmetli şehir ve meşherde tasarruf eden isimler ve fiiller, birbiri içinde ve birer ve bir mahiyet ve vâhid ve her yerde aynı isim ve aynı fiil olmakla beraber, her şeyi veya ekser eşyayı ihataları ve şümulleri ve o ziynetli sarayın tedbirine ve şenlenmesine ve binasına medar olan unsurlar ve neviler, birbiri içinde ve birer ve bir mahiyet-i vâhide ve her yerde aynı unsur ve aynı nevi bulunmakla beraber zeminin yüzünü ve ekserisini intişar ile ihata etmeleri elbette bedahetle ve zaruretle iktiza eder ve delâlet eder ve şehadet eder ve gösterir ki:

Bu kâinatın sâni’i ve müdebbiri ve bu memleketin sultanı ve mürebbisi ve bu sarayın sahibi ve bânisi birdir, tektir, vâhiddir, ehaddir. Misli ve naziri olamaz ve veziri ve muîni yoktur. Şeriki ve zıddı olamaz, aczi ve kusuru yoktur.

Evet, intizam tam bir vahdettir, bir tek nazzamı ister. Münakaşaya medar olan şirki kaldırmaz.

Madem bu kâinatın heyet-i mecmuasından, arzın yevmî ve senevî deveranından tâ insanın simasına ve başının duygular manzumesine ve kandaki beyaz ve kırmızı küreyvatın deveranına ve cereyanına kadar, küllî olsun cüz’î olsun her bir şeyde hikmetli ve dikkatli bir intizam var. Elbette bir Kadîr-i Mutlak’tan ve bir Hakîm-i Mutlak’tan başka hiçbir şey, kasd ve icad suretiyle elini hiçbir şeye uzatamaz ve karışamazlar. Belki yalnız kabul ederler, mazhar ve münfail olurlar.

Ve madem tanzim etmek ve bilhassa gayeleri takip etmek ve maslahatları gözeterek bir intizam vermek, yalnız ilim ve hikmetle olur ve irade ve ihtiyar ile yapılır. Elbette ve herhalde, bu hikmet-perverane intizam ve bu gözümüz önündeki maslahatkârane, çeşit çeşit, hadsiz intizamat-ı mahlukat, bedahet derecesinde delâlet ve şehadet eder ki bu mevcudatın hâlıkı ve müdebbiri birdir, fâildir, muhtardır. Her şey onun kudretiyle vücuda gelir, onun iradesiyle birer vaziyet-i mahsusa alır ve onun ihtiyarıyla bir suret-i muntazama giyer.

Hem madem bu misafirhane-i dünyanın sobalı lambası birdir ve rûznameli kandili birdir ve rahmetli süngeri birdir ve ateşli aşçısı birdir ve hayatlı şurubu birdir ve himayetli tarlası birdir… Bir, bir, bir… Tâ bin bir birler kadar... Elbette bu bir birler bedahetle şehadet eder ki bu misafirhanenin sâni’i ve sahibi birdir. Hem gayet kerîm ve misafirperverdir ki bu yüksek ve büyük memurlarını, zîhayat yolcularına hizmetkâr edip istirahatlerine çalıştırıyor.

Hem madem dünyanın her tarafında tasarruf eden ve nakışları ve cilveleri görünen “Hakîm, Rahîm, Musavvir, Müdebbir, Muhyî, Mürebbi” gibi isimler ve “hikmet ve rahmet ve inayet” gibi şe’nler ve “tasvir ve tedvir ve terbiye” gibi fiiller birdirler. Her yerde aynı isim, aynı fiil birbiri içinde hem nihayet mertebede hem ihatalıdırlar. Hem birbirinin nakşını öyle tekmil ederler ki güya o isimler ve o fiiller ittihat edip kudret ayn-ı hikmet ve rahmet ve hikmet ayn-ı inayet ve hayat oluyor.

Mesela, hayat verici ismin bir şeyde tasarrufu göründüğü anda, yaratıcı ve tasvir edici ve rızık verici gibi çok isimlerin aynı anda, her yerde, aynı sistemde tasarrufatları görünüyor. Elbette ve elbette ve bedahetle şehadet eder ki o ihatalı isimlerin müsemması ve her yerde aynı tarzda görünen şümullü fiillerin fâili birdir, tektir, vâhiddir, ehaddir. Âmennâ ve saddaknâ!

Hem madem masnuatın maddeleri ve mâyeleri olan unsurlar zemini ihata ederler. Ve mahlukattan, vahdeti gösteren çeşit çeşit sikkeleri taşıyan nevilerin her biri bir iken rûy-i zeminde intişar edip istila ederler. Elbette bedahetle ispat eder ki o unsurlar müştemilatıyla ve o neviler efradıyla bir tek zatın malıdır, mülküdür. Ve öyle bir Vâhid-i Kadîr’in masnuları ve hizmetkârlarıdır ki o koca istilacı unsurları, gayet itaatli bir hizmetçi ve o zeminin her tarafına dağılan nevileri gayet intizamlı bir nefer hükmünde istihdam eder.

Bu hakikat dahi Risaletü’n-Nur’da ispat ve izah edildiğinden burada bu kısa işaretle iktifa ediyoruz. Bizim yolcu, bu beş hakikatten aldığı feyz-i imanî ve zevk-i tevhidî neşesiyle müşahedatını hülâsa ve hissiyatını tercüme ederek kalbine diyor:

Bak kitab-ı kâinatın safha-i rengînine

Hâme-i zerrîn-i kudret, gör ne tasvir eylemiş

Kalmamış bir nokta-i muzlim çeşm-i dil erbabına

Sanki âyâtın Hudâ, nur ile tahrir eylemiş.

Hem bil ki:

Kitab-ı âlemin evrakıdır eb’ad-ı nâmahdud

Sutûr-u hâdisat-ı dehirdir âsâr-ı nâma’dud

Yazılmış destgâh-ı levh-i mahfuz-u hakikatte

Mücessem lafz-ı manidardır, âlemde her mevcud.

Hem dinle:

چُو لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ بَرَابَر۟ مٖيزَنَن۟د۟ هَر۟ شَى۟

دَمَادَم۟ جُويَدَن۟د۟ يَا حَق۟ سَرَاسَر۟ گُويَدَن۟د۟ يَا حَى۟

نَعَم۟ وَ فٖى كُلِّ شَى۟ءٍ لَهُ اٰيَةٌ تَدُلُّ عَلٰى اَنَّهُ وَاحِدٌ diyerek, kalbiyle beraber nefsi dahi tasdik ederek “Evet, evet” dediler.

İşte dünya misafiri ve kâinat seyyahının ikinci menzilde müşahede ettiği beş hakikat-i tevhidiyeye kısa bir işaret olarak Birinci Makam’ın ikinci babında ikinci menzile ait böyle denilmiş:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وَح۟دَتِهٖ فٖى وُجُوبِ وُجُودِهٖ مُشَاهَدَةُ حَقٖيقَةِ ال۟كِب۟رِيَاءِ وَ ال۟عَظَمَةِ فِى ال۟كَمَالِ وَ ال۟اِحَاطَةِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ حَقٖيقَةِ ظُهُورِ ال۟اَف۟عَالِ بِال۟اِط۟لَاقِ وَ عَدَمُ النِّهَايَةِ لَا تُقَيِّدُهَا اِلَّا ال۟اِرَادَةُ وَ ال۟حِك۟مَةُ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ حَقٖيقَةِ اٖيجَادِ ال۟مَو۟جُودَاتِ بِال۟كَث۟رَةِ ال۟مُط۟لَقَةِ فِى السُّر۟عَةِ ال۟مُط۟لَقَةِ وَ خَل۟قُ ال۟مَخ۟لُوقَاتِ بِالسُّهُولَةِ ال۟مُط۟لَقَةِ فِى ال۟اِت۟قَانِ ال۟مُط۟لَقِ وَ اِب۟دَاعُ ال۟مَص۟نُوعَاتِ بِال۟مَب۟ذُولِيَّةِ ال۟مُط۟لَقَةِ فٖى غَايَةِ حُس۟نِ الصَّن۟عَةِ وَ غُلُوِّ ال۟قِي۟مَةِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ حَقٖيقَةِ وُجُودِ ال۟مَو۟جُودَاتِ عَلٰى وَج۟هِ ال۟كُلِّ وَ ال۟كُلِّيَّةِ وَ ال۟مَعِيَّةِ وَ ال۟جَامِعِيَّةِ وَ التَّدَاخُلِ وَ ال۟مُنَاسَبَةِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ حَقٖيقَةِ ال۟اِن۟تِظَامَاتِ ال۟عَامَّةِ ال۟مُنَافِيَةِ لِلشِّر۟كَةِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ وَح۟دَةِ مَدَارَاتِ تَدَابٖيرِ ال۟كَائِنَاتِ الدَّالَّةِ عَلٰى وَح۟دَةِ صَانِعِهَا بِال۟بَدَاهَةِ وَ كَذَا وَح۟دَةُ ال۟اَس۟مَاءِ وَ ال۟اَف۟عَالِ ال۟مُتَصَرِّفَةِ ال۟مُحٖيطَةِ . وَ كَذَا وَح۟دَةُ ال۟عَنَاصِرِ وَ ال۟اَن۟وَاعِ ال۟مُن۟تَشِرَةِ ال۟مُس۟تَو۟لِيَةِ عَلٰى وَج۟هِ ال۟اَر۟ضِ

Sonra o seyyah-ı âlem asırlarda gezerken müceddid-i elf-i sânî, İmam-ı Rabbanî Ahmed-i Farukî’nin medresesine rast geldi, girdi; onu dinledi. O İmam, ders verirken diyordu:

“Bütün tarîkatların en mühim neticesi, hakaik-i imaniyenin inkişafıdır.” ve “Bir tek mesele-i imaniyenin vuzuh ile inkişafı, bin keramata ve ezvaka müreccahtır.” Hem diyordu:

Eski zamanda, büyük zatlar demişler ki: “Mütekellimînden ve ilm-i kelâm ulemasından birisi gelecek, bütün hakaik-i imaniye ve İslâmiyeyi delail-i akliye ile kemal-i vuzuh ile ispat edecek.” Ben istiyorum ki ben o olsam belki (Hâşiye) o adamım, diye iman ve tevhid bütün kemalât-ı insaniyenin esası, mâyesi, nuru, hayatı olduğunu ve تَفَكُّرُ سَاعَةٍ خَي۟رٌ مِن۟ عِبَادَةِ سَنَةٍ düsturu, tefekkürat-ı imaniyeye ait bulunması ve Nakşî tarîkatında hafî zikrin ehemmiyeti ise bu çok kıymettar tefekkürün bir nevi olmasıdır, diye talim ederdi.

Seyyah tamamıyla işitti. Döndü, nefsine dedi ki: Madem bu kahraman imam böyle diyor ve madem bir zerre kuvvet-i imaniyenin ziyadeleşmesi, bir batman marifet ve kemalâttan daha kıymetlidir ve yüz ezvakın balından daha tatlıdır. Ve madem bin seneden beri iman ve Kur’an aleyhinde teraküm eden Avrupa feylesoflarının itirazları ve şüpheleri yol bulup ehl-i imana hücum ediyor. Ve bir saadet-i ebediyenin ve bir hayat-ı bâkiyenin ve bir cennet-i daimenin anahtarı, medarı, esası olan erkân-ı imaniyeyi sarsmak istiyorlar. Elbette her şeyden evvel imanımızı taklitten tahkike çevirip kuvvetlendirmeliyiz.

Öyle ise haydi ileri! Gel, bulduğumuz birer dağ kuvvetindeki bu yirmi dokuz mertebe-i imaniyeyi namazın mübarek tesbihatının mübarek adedi olan otuz üç mertebesine iblağ etmek fikriyle, bu ibretgâhın bir üçüncü menzilini daha görmek için Bismillahirrahmanirrahîm’in anahtarı ile zîhayat âlemindeki idare ve iaşe-i rabbaniyenin kapısını çalmalıyız ve açmalıyız, diyerek mahşer-i acayip ve mecma-ı garaib olan bu üçüncü menzilin kapısını istirhamla çaldı, Bismillahilfettah ile açtı. Üçüncü menzil göründü. Girdi, gördü ki dört hakikat-i muazzama ve muhita o menzili ışıklandırıyorlar ve güneş gibi tevhidi gösteriyorlar.

BİRİNCİ HAKİKAT: “Fettahiyet” hakikatidir.

Yani Fettah isminin tecellisiyle basit bir maddeden ayrı ayrı, çeşit çeşit, hadsiz, muntazam suretlerin, beraber, her tarafta, bir anda, bir fiil ile açılmasıdır. Evet, nasıl ki umum kâinatın bağistanında ayrı ayrı hadsiz mevcudatı; çiçekler misillü, Fettah ismiyle her birisine münasip bir tarz-ı muntazam ve bir şahsiyet-i mümtaze kudret-i Fâtıra açmış, vermiş. Aynen öyle de fakat daha mu’cizatlı olarak; zemin bahçesinde dört yüz bin enva-ı zîhayata dahi her birisine gayet sanatlı ve hikmetli bir suret-i mevzune ve müzeyyene ve mümtaze vermiş.

يَخ۟لُقُكُم۟ فٖى بُطُونِ اُمَّهَاتِكُم۟ خَل۟قًا مِن۟ بَع۟دِ خَل۟قٍ فٖى ظُلُمَاتٍ ثَلَاثٍ ذٰلِكُمُ اللّٰهُ رَبُّكُم۟ لَهُ ال۟مُل۟كُ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ فَاَنّٰى تُص۟رَفُونَ ۝اِ نَّ اللّٰهَ لَا يَخ۟فٰى عَلَي۟هِ شَى۟ءٌ فِى ال۟اَر۟ضِ وَلَا فِى السَّمَٓاءِ ۝ هُوَ الَّذٖى يُصَوِّرُكُم۟ فِى ال۟اَر۟حَامِ كَي۟فَ يَشَٓاءُ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ ال۟عَزٖيزُ ال۟حَكٖيمُ

âyetlerin ifadesiyle tevhidin en kuvvetli delili ve kudretin en hayretli mu’cizesi, suretleri açmasıdır. Bu hikmete binaen, feth-i suver hakikati tekrar ile –birkaç suretlerde– Risaletü’n-Nur’da ve bilhassa bu risalenin İkinci Makamı’nın Birinci Bab’ında altıncı ve yedinci mertebelerinde ispat ve beyan edilmesinden onlara havale edip burada bu kadar deriz ki:

Fenn-i nebatat ve fenn-i hayvanatın şehadetiyle ve tetkikat-ı amîkasıyla, bu feth-i suverde öyle bir ihata ve şümul ve sanat var ki bir tek Vâhid-i Ehad’den ve her şeyde her şeyi görebilecek ve yapabilecek bir Kadîr-i Mutlak’tan başka hiçbir şey bu cem’iyetli ve ihatalı fiile sahip olamaz. Çünkü bu feth-i suver fiili ise her yerde ve her anda bulunan nihayetsiz bir kudretin içinde nihayet derecede bir hikmet, bir dikkat, bir ihata ister. Ve böyle bir kudret ise ancak bütün kâinatı idare eden bir tek zatta bulunabilir.

Evet mesela, mezkûr âyetlerin ferman ettikleri gibi; üç karanlık içinde bütün validelerin erhamında insanların suretlerini ayrı ayrı, mizanlı, imtiyazlı, ziynetli ve intizamlı olarak hem şaşırmadan, yanlış etmeden, karıştırmadan basit bir maddeden açmak ve yaratmak olan fettahiyet ve umum rûy-i zeminde aynı kudret, aynı hikmet, aynı sanatla umum insanları ve hayvanları ve nebatları ihata eden bu feth-i suver hakikati; vahdaniyetin en kuvvetli bir bürhanıdır. Çünkü ihata etmek bir vahdettir, şirke yer bırakmaz.

Ve Birinci Bab’da vücub-u vücuda şehadet eden on dokuz hakikat nasıl ki vücudlarıyla Hâlık’ın vücuduna delâlet ederler, öyle de ihatalarıyla da vahdete şehadet ederler.

Bizim yolcunun üçüncü menzilde gördüğü

İKİNCİ HAKİKAT: “Rahmaniyet” hakikatidir.

Yani gözümüzle görüyoruz, birisi var ki bize zemin yüzünü rahmetin binlerle hediyeleri ile doldurmuş, bir ziyafetgâh yapmış ve rahmaniyetin yüz binlerle ayrı ayrı lezzetli taamları içinde dizilmiş bir sofra etmiş ve zemin içini rahîmiyet ve hakîmiyetin binlerle kıymettar ihsanlarını câmi’ bir mahzen yapmış.

Ve zemini devr-i senevîsinde bir ticaret gemisi hükmünde her sene âlem-i gaybdan levazımat-ı insaniye ve hayatiyenin yüz bin çeşitlerinden en güzellerini içine alarak yüklenmiş bir nevi sefine veya şimendifer gibi ve her baharı ise erzak ve elbisemizi taşıyan bir vagon hükmünde olarak bizlere gönderir. Bizi gayet rahîmane beslettirir. Ve bütün o hediyelerden, o nimetlerden istifade etmemiz için bize de yüzlerle ve binlerle iştihalar, ihtiyaçlar, duygular, hissiyatlar, hisler vermiş.

Evet, Âyet-i Hasbiye’ye dair olan Dördüncü Şuâ’da izah ve ispat edildiği gibi bize öyle bir mide vermiş ki hadsiz taamlardan lezzet alır.

Ve öyle bir hayat ihsan etmiş ki duyguları ile –bir sofra-i nimet gibi– koca cismanî âlemde hadsiz nimetlerinden istifade eder.

Ve öyle bir insaniyet bize lütfetmiş ki akıl ve kalp gibi çok âletleri ile hem maddî hem manevî âlemin nihayetsiz hediyelerinden zevk alır.

Ve öyle bir İslâmiyet bize bildirmiş ki âlem-i gayb ve âlem-i şehadetin nihayetsiz hazinelerinden nur alır.

Ve öyle bir iman hidayet etmiş ki dünya ve âhiret âlemlerinin hasra gelmez envarından ve hediyelerinden tenevvür edip müstefid eder.

Güya rahmet tarafından bu kâinat hadsiz antika ve acib ve kıymetli şeylerle tezyin edilmiş bir saraydır. Ve bütün o saraydaki hadsiz sandıkları ve menzilleri açacak anahtarlar insanın ellerine verilmiş ve bütün onlardan istifade ettirecek olan ihtiyaçlar, hissiyatlar insanın fıtratına verilmiş.

İşte böyle dünyayı ve âhireti ve her şeyi kaplamış bir rahmet, elbette o rahmet, vâhidiyet içinde bir ehadiyetin cilvesidir.

Yani nasıl ki güneşin ziyası, mukabilindeki umum eşyayı ihata etmesi ile vâhidiyete bir misal olduğu gibi parlak ve şeffaf her bir şey dahi kabiliyetine göre güneşin hem ziyasını hem hararetini hem ziyasındaki yedi rengini hem aks-i misalini almakla ehadiyete bir misal olduğundan elbette o ihatalı ziyayı gören adam, arzın güneşi vâhiddir, bir tektir diye hükmeder. Ve her parlak şeyde hattâ katrelerde güneşin ışıklı, hararetli aksini müşahede eden o adam, güneşin ehadiyetini, yani bizzat güneşi sıfatlarıyla her şeyin yanındadır ve her şeyin âyine-i kalbindedir diye, bilir.

Aynen öyle de Rahman-ı Zülcemal’in geniş rahmeti dahi ziya gibi umum eşyayı ihatası, o Rahman’ın vâhidiyetini ve hiçbir cihette şeriki bulunmadığını gösterdiği gibi her şeyde hususan her bir zîhayatta ve bilhassa insanda o cem’iyetli rahmetin perdesi altında o Rahman’ın ekser isimlerinin ışıkları ve bir nevi cilve-i zatiyesi bulunarak her ferde, bütün kâinata baktıracak ve münasebettarlık verecek bir cemiyet-i hayatiye vermesi dahi o Rahman’ın ehadiyetini ve her şeyin yanında hazır ve her şeyin her şeyini yapan o olduğunu ispat eder.

Evet nasıl ki o Rahman, o rahmetin vâhidiyetiyle ve ihatasıyla, kâinatın mecmuunda ve zeminin yüzünde celalinin haşmetini gösteriyor. Öyle de ehadiyetin cilvesiyle her bir zîhayatta, hususan insanda bütün nimetlerin numunelerini o fertte toplayıp o zîhayatın âlât ve cihazatına geçirip, tanzim ederek mecmu-u kâinatı parçalanmadan o tek ferde, bir cihette aynı hanesi gibi verdirmesiyle dahi cemalinin hususi şefkatini ilan eder ve insanda enva-ı ihsanatının temerküzünü bildirir.

Hem nasıl ki bir kavunun mesela her bir çekirdeğinde, o kavun temerküz ediyor. Ve o çekirdeği yapan zat elbette odur ki o kavunu yapar, sonra ilminin hususi mizanıyla ve hikmetinin ona mahsus kanunuyla o çekirdeği ondan sağar, toplar, tecessüm ettirir. Ve o tek kavunun tek ve vâhid ustasından başka hiçbir şey, o çekirdeği yapamaz ve yapması muhaldir.

Aynen öyle de rahmaniyetin tecellisiyle kâinat bir ağaç, bir bostan ve zemin bir meyve, bir kavun ve zîhayat ve insan bir çekirdek hükmünde olduğundan elbette en küçük bir zîhayatın Hâlık’ı ve Rabb’i, bütün zeminin ve kâinatın Hâlık’ı olmak lâzım gelir.

Elhasıl: Nasıl ki ihatalı olan fettahiyet hakikatiyle bütün mevcudatın muntazam suretlerini basit maddeden yapmak ve açmak, vahdeti bedahetle ispat eder. Öyle de her şeyi ihata eden rahmaniyet hakikati dahi vücuda gelen ve dünya hayatına giren bütün zîhayatları ve bilhassa yeni gelenleri kemal-i intizamla beslemesi ve levazımatını yetiştirmesi ve hiçbirini unutmaması ve aynı rahmet, her yerde, her anda ve her ferde yetişmesiyle bedahetle hem vahdeti hem vahdet içinde ehadiyeti gösterir.

Risale-i Nur, ism-i Hakîm ve ism-i Rahîm’in mazharı olduğundan Risale-i Nur’un birçok yerlerinde, hakikat-i rahmetin nükteleri ve cilveleri izah ve ispat edildiğinden, burada bu katre ile o bahre işaret edip o pek uzun kıssayı kısa kesiyoruz.

Seyyahımızın üçüncü menzilde müşahede ettiği

ÜÇÜNCÜ HAKİKAT: “Müdebbiriyet ve idare” hakikatidir.

Yani, gayet dehşetli ve süratli ecram-ı semaviyeyi ve gayet istilacı ve karıştırıcı unsurları ve gayet ihtiyaçlı, zafiyetli mahlukat-ı arziyeyi kemal-i intizam ve muvazene ile idare etmek, birbirlerine muavenettar yapmak ve imtizaçkârane idare etmek ve tedbirlerini görmek ve bu koca âlemi bir mükemmel memleket, bir muhteşem şehir, bir müzeyyen saray gibi yapmak hakikatidir.

İşte bu cebbarane ve rahmanane idarenin büyük dairelerini bırakıp yalnız baharda zemin yüzünde cereyan eden o idarenin bir tek sahife ve safhasını Risaletü’n-Nur, Onuncu Söz gibi mühim risalelerinde izah ve ispat etmesine binaen, kısa bir suretini bir temsil ile göstereceğiz. Şöyle ki:

Mesela ve faraza, hârika ve cihangir bir zat, dört yüz bin ayrı ayrı milletlerden, taifelerden bir ordu teşkil etse her milletin ve her taifenin neferlerine ait elbiselerini hem silahlarını hem yemeklerini hem talimat hem terhisatlarını hem hidematlarını, birbirinden ayrı ayrı hem çeşit çeşit olarak bütün o muhtelif cihazatı noksansız, kusursuz, yanlışsız, hatasız, vakti vaktine, gecikmeden, karıştırmadan kemal-i intizamla ve gayet mükemmel bir tarzda o mu’cizatlı kumandan verse; elbette o gayet geniş ve karışık ve ince ve muvazeneli ve kesretli ve adaletli idareye, o hârika kumandanın fevkalâde kudretinden başka hiçbir sebep elini uzatamaz. Eğer uzatsa muvazeneyi bozar ve karıştırır.

Aynen öyle de gözümüzle görüyoruz ki bir dest-i gaybî, her baharda dört yüz bin muhtelif nevilerden mürekkeb bir muhteşem orduyu icad edip idare ediyor. Kıyamete numune olan güz mevsiminde, o dört yüz binden üç yüz bin nebatî ve hayvanî nevilerini vefatlar suretinde ve mevtler namında terhis edip vazifelerinden paydos ediyor. Ve haşir ve neşre numune olan baharda haşr-i a’zamın üç yüz bin misalini birkaç hafta zarfında kemal-i intizamla inşa edip hattâ bir tek ağaçta dört küçük haşirleri, yani kendini ve yapraklarını ve çiçeklerini ve meyvelerini, gitmiş baharın aynı gibi neşirlerini gözümüze gösterdikten sonra, o dört yüz bin envaa bâliğ olan ordu-yu Sübhanînin her nev’e, her taifeye mahsus ve münasip ayrı ayrı rızıklarını ve çeşit çeşit müdafaa silahlarını ve ayrı ayrı libaslarını ve ayrı ayrı talimlerini ve terhislerini ve ayrı ayrı bütün cihazat ve levazımatlarını, kemal-i intizamla, sehivsiz, hatasız, karıştırmadan ve hiçbirini unutmadan, umulmadık yerlerden, vakti vaktine vermekle kemal-i rububiyet ve hâkimiyet ve hikmet içinde vahdaniyetini ve ehadiyetini ve ferdiyetini ve nihayetsiz iktidarını ve hadsiz rahmetini ispat ederek bu tevhid fermanını zemin yüzünde, her bahar sahifesinde, kalem-i kader ile yazar.

Bizim seyyah, yalnız bir baharda bu fermanın bir tek sahifesini okuduktan sonra, nefsine dedi ki: Böyle her baharda haşr-i ekberden daha garib binlerle haşirleri inşa eden, mükâfat ve mücazat için kudretine nisbeten bir bahardan daha kolay olan haşri yapacağını ve kıyameti getireceğini umum enbiyasına binlerle defa vaad ve ahdeden ve Kur’an’da haşrin vukuuna binlerle işaretle beraber, bin adet âyetlerinde sarahaten hükmedip tehdit ve taahhüd eden bir Kadîr-i Cebbar’ın, bir Kahhar-ı Zülcelal’in o kadar vaadlerini tekzip ve kudretini inkâr hükmünde olan inkâr-ı haşir hatasını irtikâb edenlere cehennem azabı ayn-ı adalettir diye hükmetti, nefsi dahi “Âmennâ” dedi.

Dünya yolcusunun üçüncü menzilde müşahede ettiği

DÖRDÜNCÜ HAKİKAT olan Otuz Üçüncü Mertebe: “Rahîmiyet ve rezzakıyet” hakikatidir.

Yani umum zemin yüzünde ve içinde ve havasında ve denizinde bütün zîhayatın ve bilhassa zîruhun ve bilhassa âciz ve zayıfların ve bilhassa yavruların hem maddî ve midevî hem manevî bütün rızıklarını, şefkatkârane, kuru ve basit bir topraktan ve camid ve kemik gibi kuru odun parçalarından yapılan ve bilhassa en latîfi kan ve fışkı ortasından gelen ve bir dirhem kemik gibi bir tek çekirdekten yapılan binlerle okka taamların, vakti vaktine mukannen bir surette hiçbirini unutmayarak ve şaşırmayarak gözümüz önünde bir dest-i gaybî tarafından verilmesi hakikatidir.

Evet اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ âyeti, iaşeyi ve infakı Ce­nab-ı Hakk’a tahsis edip hasrettiği gibi وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا وَيَع۟لَمُ مُس۟تَقَرَّهَا وَمُس۟تَو۟دَعَهَا كُلٌّ فٖى كِتَابٍ مُبٖينٍ âyeti dahi bütün insanların ve hayvanların rızıklarını taahhüd ve tekeffül-ü Rabbanî altına aldığı hem وَكَاَيِّن۟ مِن۟ دَٓابَّةٍ لَا تَح۟مِلُ رِز۟قَهَا اَللّٰهُ يَر۟زُقُهَا وَاِيَّاكُم۟ وَ هُوَ السَّمٖيعُ ال۟عَلٖيمُ âyeti de rızkı tedarik edemeyen, âciz ve iktidarsız olan zayıf bîçarelerin rızıklarını umulmadık yerden, belki gaybdan belki hiçten –mesela, denizin dibindeki böceklere hiçten ve bütün yavrulara umulmadık yerlerden ve bütün hayvanlara her baharda âdeta sırf gaybdan– infaklarını bilfiil tekeffül ederek bilmüşahede vermekle; esbab-perest insanlara dahi esbab perdesi altında yine o veriyor diye ispat ve ilan ettiği gibi pek çok âyât-ı Kur’aniye ve hadsiz şevahid-i kevniye, bi’l-ittifak her bir zîhayatın bir tek Rezzak-ı Zülcelal’in rahîmiyeti ile beslendiklerini gösteriyorlar.

Evet, bir nevi rızık isteyen ağaçlar iktidarsız ve ihtiyarsız olduklarından onlar, yerlerinde mütevekkilane dururken rızıkları onlara koşup gelmesi ve âciz yavruların nafakaları hayret-nümun tulumbacıklardan ağızlarına akması ve o yavrulara bir parça iktidar ve azıcık bir ihtiyar gelmesiyle süt kesilmesi, hususan insan yavrularına analarının şefkatleri yardımcı verilmesi, bedahetle ispat eder ki helâl rızık, iktidar ve ihtiyar ile mütenasiben değildir belki tevekkül veren zaaf ve acze nisbeten geliyor.

Ekseriyetçe sebeb-i hüsran olan hırsı tahrik eden iktidar ve ihtiyar ve zekâvet, bir kısım büyük ediblerde o edibleri bir nevi dilenciliğe kadar sevk ettiği gibi zekâvetsiz, kaba, çok âmî adamların tevekkülvari iktidarsızlıkları dahi onları zenginliğe îsal etmesi ve كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا darb-ı mesel olması ispat eder ki rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar kuvvetiyle kazanılmaz, buldurulmaz. Belki çalışmasını ve sa’yini kabul eden bir merhamet tarafından verilir ve ihtiyacına acıyan bir şefkat canibinden ihsan edilir. Fakat rızık ikidir:

Biri: Yaşamak için hakiki ve fıtrî rızıktır ki taahhüd-ü Rabbanî altındadır. Hattâ o kadar muntazamdır ki bedende yağ vesaire suretinde iddihar olunan fıtrî rızık, hiç olmazsa yirmi günden ziyade bir şey yemeden yaşatır, hayatını idame eder. Demek, yirmi otuz günden evvel ve bedende müddehar olan fıtrî rızkı bitmeden zâhiren açlıktan vefat edenler, rızıksızlıktan değil belki sû-i itiyaddan ve terk-i âdetten neş’et eden bir hastalıktan vefat ederler.

İkinci kısım rızık: İtiyad, israf ve sû-i istimalat ile tiryaki olup zaruret hükmüne geçen mecazî ve sun’î rızıktır. Bu kısım ise taahhüd-ü Rabbanî altında değil belki ihsana tabidir. Kâh verir kâh vermez.

Bu ikinci rızıkta, bahtiyar odur ki medar-ı saadet ve lezzet olan iktisat ve kanaatle sa’y-i helâli, bir nevi ibadet ve rızık için bir fiilî dua bilerek müteşekkirane ve minnettarane o ihsanı kabul edip hayatını saadetkârane geçirir.

Ve bedbaht odur ki medar-ı şakavet ve hasaret ve elem olan israf ve hırs ile sa’y-i helâli bırakarak, her kapıya başvurup tembelkârane ve zalimane ve müştekiyane hayatını geçirir, belki öldürür.

Nasıl ki mide bir rızık ister, öyle de kalp ve ruh ve akıl ve göz ve kulak ve ağız gibi insanın latîfeleri ve duyguları dahi Rezzak-ı Rahîm’den rızıklarını isterler ve müteşekkirane alırlar. Her birisine ayrı ayrı ve onlara lâyık ve onları memnun ve mütelezziz eden rızıkları, hazine-i rahmetten ihsan edilir. Belki Rezzak-ı Rahîm, onlara daha geniş rızık vermek için göz ve kulak, kalp ve hayal ve akıl gibi o latîfelerin her birisini, hazine-i rahmetinin birer anahtarı hükmünde yaratmış.

Mesela göz, kâinat yüzündeki hüsün ve cemal gibi kıymettar cevher hazinelerinin bir anahtarı olduğu misillü ötekiler dahi her biri birer âlemin anahtarı olur, iman ile istifade eder. Yine sadedimize dönüyoruz.

Bu kâinatı yaratan Zat-ı Kadîr-i Hakîm, nasıl ki kâinattan hayatı bir hülâsa-i câmia olarak halk edip umum maksatlarını ve isimlerinin cilvelerini onda temerküz ettiriyor. Öyle de hayat âleminde dahi rızkı bir cem’iyetli merkez-i şuunat yaparak, iştiha ihtiyacını ve zevk-i rızkîyi zîhayatta halk ederek hilkat-i kâinatın en ehemmiyetli bir gayesi ve bir hikmeti olan daimî ve küllî bir teşekkür ve minnettarlık ve perestişlik ile rububiyetine ve sevdirmesine karşı mukabele ettiriyor.

Mesela, çok geniş olan memleket-i Rabbaniyenin her tarafını, hususan melâike ve ruhanîler ile semavatı ve ervah ile âlem-i gaybı şenlendirdiği gibi; maddî âlemi dahi hususan hava ve arzı, her vakit ve her tarafını zîruhun, hususan kuşların ve kuşçukların vücudlarıyla şenlendirmek ve ruhlandırmak hikmetiyle ihtiyac-ı rızkî ve rızkın zevki, pek kuvvetli bir kamçı olarak hayvanları ve insanları rızık peşinde koşturmakla tahrik ederek tembellikten ve ataletten kurtarıp gezdirmesi, şuunat-ı rububiyetin bir hikmetidir. Eğer bu hikmet gibi mühim hikmetler olmasa idi, ağaçların erzakını onlara koşturduğu gibi hayvanların da mukannen olan tayinatlarını onlara zahmetsiz bir surette fıtrî hâcetlerini koşturacaktı.

İsm-i Rahîm ve Rezzak’ın cemallerini ve vahdaniyete şehadetlerini tam görmek için zemin yüzünü birden ihata edip müşahede edecek bir göz bulunsa kış âhirinde erzakları bitmek üzere olan hayvanat kafilelerine, imdad-ı gaybî ve ihsan-ı Rahmanî olarak nebatatın ellerine verilen ve ağaçların başlarına konulan ve validelerin sinelerine takılan ve sırf hazine-i gaybiye-i rahmetten gayet leziz ve gayet çok ve gayet mütenevvi taamları ve nimetleri gönderen Rezzak-ı Rahîm’in bu cilve-i şefkatinde ne kadar şirin bir güzellik, ne kadar tatlı bir cemal bulunduğunu görecek ve ondan bilecek ki:

Bir tek elmayı yapıp bir adama hakiki bir rızık olarak mün’imane veren, yalnız öyle bir zat yapar, verir ki mevsimleri, gece ve gündüzleri çevirir ve küre-i arzı bir sefine-i tüccariye gibi gezdirerek mevsimlerin mahsulatlarını onunla zemindeki muhtaç misafirlerine getirir. Çünkü o elmanın yüzünde bulunan sikke-i fıtrat ve hâtem-i hikmet ve turra-i samediyet ve mühr-ü rahmet, bütün elmalarda ve sair meyvelerde ve bütün nebatat ve hayvanatta bulunduğundan o tek elmanın hakiki mâliki ve sâni’i, elbette ve herhalde o elmanın emsali ve hemcinsi ve kardeşleri olan bütün sekene-i arzın ve onun bahçesi olan koca zeminin ve onun fabrikası olan ağacının ve onun tezgâhı olan mevsiminin ve onun terbiyegâhı olan bahar ve yazın Mâlik-i Zülcelal’i ve Hâlık-ı Zülcemal’i olacak, başka olamaz.

Demek, her bir meyve öyle bir mühr-ü vahdettir ki onun ağacı olan arzın ve onun bahçesi olan kâinat kitabının kâtibini ve sâni’ini bildirir ve vahdetini gösterir ve meyveler adedince vahdaniyet fermanının mühürlendiğine işaret eder.

Risaletü’n-Nur ism-i Rahîm ve ism-i Hakîm’in mazharı olduğundan, bu rahîmiyet hakikatinin çok lem’alarını ve çok sırlarını Risaletü’n-Nur çok eczalarında beyan ve ispat ettiğinden ona havale ile bu pek büyük hazineden halimin müsaadesizliği cihetiyle bu kısa işaretle iktifa edildi.

İşte bizim seyyah diyor ki: Elhamdülillah her yerde aradığım ve her şeyden sorduğum Hâlık’ımın ve Mâlik’imin vücub-u vücuduna ve vahdetine şehadet eden otuz üç hakikati gördüm ve dinledim. Her bir hakikat, güneş gibi parlak, karanlık bırakmaz; dağ gibi kuvvetli ve sarsılmaz. Ve her biri tahakkukuyla vücuduna gayet kat’î şehadet eder ve ihatasıyla vahdetine gayet zâhir delâlet eder. Ve sair erkân-ı imaniyeyi dahi içinde kuvvetli ispat etmekle beraber mecmu hakikatlerin icmaı ve ittifakı, imanımızı taklitten tahkike ve tahkikten ilmelyakîne ve ilmelyakînden aynelyakîne ve aynelyakînden hakkalyakîne iblağ ediyor.

اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ هٰذَا مِن۟ فَض۟لِ رَبّٖى

اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ الَّذٖى هَدٰينَا لِهٰذَا وَمَا كُنَّا لِنَه۟تَدِىَ لَو۟لَٓا اَن۟ هَدٰينَا اللّٰهُ لَقَد۟ جَٓاءَت۟ رُسُلُ رَبِّنَا بِال۟حَقِّ

İşte bu pür-merak seyyahın bu üçüncü menzilde müşahede ettiği dört muazzam hakikatlerden aldığı envar-ı imaniyeye gayet kısa bir işaret olarak Birinci Makam’ın ikinci babında üçüncü menzilin hakikatlerine dair şöyle denilmiş:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وَح۟دَتِهٖ فٖى وُجُوبِ وُجُودِهٖ مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟فَتَّاحِيَّةِ بِفَت۟حِ الصُّوَرِ لِاَر۟بَعِ مِاَةِ اَل۟فِ نَو۟عٍ مِن۟ ذَوِى ال۟حَيَاةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِلَا قُصُورٍ بِشَهَادَةِ فَنِّ النَّبَاتِ وَ ال۟حَيَوَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّح۟مَانِيَّةِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا نُق۟صَانٍ بِال۟مُشَاهَدَةِ وَ ال۟عِيَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اِدَارَةِ ال۟مُحٖيطَةِ لِجَمٖيعِ ذَوِى ال۟حَيَاةِ وَ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا خَطَاءٍ وَ لَا نُق۟صَانٍ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّحٖيمِيَّةِ وَ ال۟اِعَاشَةِ الشَّامِلَةِ لِكُلِّ ال۟مُر۟تَزِقٖينَ ال۟مُقَنَّنَةِ فٖى كُلِّ وَق۟تِ ال۟حَاجَةِ بِلَا سَه۟وٍ وَ لَا نِس۟يَانٍ ۝ جَلَّ جَلَالُ رَزَّاقِهَا الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ ال۟حَنَّانِ ال۟مَنَّانِ وَ عَمَّ نَوَالُهُ وَ شَمِلَ اِح۟سَانُهُ وَ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ

سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ

يَا رَبِّ بِحَقِّ بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ يَا اَللّٰهُ يَا رَح۟مٰنُ يَا رَحٖيمُ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى اٰلِهٖ وَاَص۟حَابِهٖ اَج۟مَعٖينَ بِعَدَدِ جَمٖيعِ حُرُوفِ رَسَائِلِ النُّورِ ال۟مَض۟رُوبِ تِل۟كَ ال۟حُرُوفُ فٖى عَاشِرَاتِ دَقَائِقِ جَمٖيعِ عُم۟رِنَا فِى الدُّن۟يَا وَال۟اٰخِرَةِ مَعَ ضَر۟بِ مَج۟مُوعِهَا فٖى ذَرَّاتِ وُجُودٖى فٖى مُدَّةِ حَيَاتٖى وَاغ۟فِر۟لٖى وَلِمَن۟ يُعٖينُنٖى فٖى نَش۟رِ رَسَائِلِ النُّورِ وَكِتَابَتِهَا بِصَدَاقَةٍ بِكُلِّ صَلَاةٍ مِن۟هَا وَ لِاٰبَائِنَا وَلِسَادَاتِنَا وَشُيُوخِنَا وَ لِاَخَوَاتِنَا وَاِخ۟وَانِنَا وَلِطَلَبَةِ رِسَالَةِ النُّورِ الصَّادِقٖينَ وَبِال۟خَاصَّةِ لِمَن۟ يَك۟تُبُ وَيَس۟تَن۟سِخُ هٰذِهِ الرِّسَالَةَ بِرَح۟مَتِكَ يَا اَر۟حَمَ الرَّاحِمٖينَ اٰمٖينَ وَ اٰخِرُ دَع۟وٰيهُم۟ اَنِ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ

İHTAR

Bu risalenin mahall-i zuhuru olan şu memleket muhitinde Risaletü’n-Nur’un sair risaleleri bulunmadığından ve ihtiyarsız olarak burada telif edildiğinden Âyetü’l-Kübra gibi risalelerde, zâhirî bir tekrar suretinde başka Sözlerin ve Lem’aların bir kısım mühim meseleleri zikredilmiş ve buralardaki şakirdlere nisbeten her biri birer küçük Risaletü’n-Nur hükmüne geçmek hikmetiyle böyle yazdırılmış.

Bu müsveddenin birinci tebyizi bir mübarek zat tarafından oldu. O zatın tevafuktan haberi yokken yazdığı nüshada, kayda lâyık şöyle latîf ve manidar bir tevafuk gördük ki: O nüshanın satırları başında “Elif”ler altı yüz altmış altı olarak yazılmıştır.

Bu hal ise Hazret-i İmam-ı Ali radıyallahu anh tarafından bu hususi risaleye verilen Âyetü’l-Kübra namının cifrî ve ebcedî makamı olan altı yüz altmış altı adedine tam tamına muvafakatı ve mutabakatı ile bu risalenin bu nama liyakatini gösterir. Hem âyât-ı Kur’aniyenin adedi olan altı bin altı yüz altmış altının dört mertebesinden üç mertebesine tevafuku dahi bu risalenin, âyâtın bir lem’ası olduğuna bir işarettir diye telakki ettik.

Said Nursî

Bugünlerde, manevî bir muhaverede bir sual ve cevabı dinledim. Size bir hülâsasını beyan edeyim:

Biri dedi: Risale-i Nur’un iman ve tevhid için büyük tahşidatları ve küllî teçhizatları gittikçe çoğalıyor. Ve en muannid bir dinsizi susturmak için yüzde birisi kâfi iken neden bu derece hararetle daha yeni tahşidat yapıyor?

Ona cevaben dediler: “Risale-i Nur, yalnız bir cüz’î tahribatı ve bir küçük haneyi tamir etmiyor. Belki küllî bir tahribatı ve İslâmiyet’i içine alan ve dağlar büyüklüğünde taşları bulunan bir muhit kaleyi tamir ediyor. Ve yalnız hususi bir kalbi ve has bir vicdanı ıslaha çalışmıyor, belki bin seneden beri tedarik ve teraküm edilen müfsid âletler ile dehşetli rahnelenen kalb-i umumîyi ve efkâr-ı âmmeyi ve umumun ve bâhusus avam-ı mü’minînin istinadgâhları olan İslâmî esasların ve cereyanların ve şeairlerin kırılması ile bozulmaya yüz tutan vicdan-ı umumîyi, Kur’an’ın i’cazıyla ve geniş yaralarını Kur’an’ın ve imanın ilaçları ile tedavi etmeye çalışıyor. Elbette böyle küllî ve dehşetli tahribata ve rahnelere ve yaralara, hakkalyakîn derecesinde, dağlar kuvvetinde hüccetler, cihazlar ve bin tiryak hâsiyetinde mücerreb ilaçlar ve hadsiz edviyeler bulunmak gerektir ki bu zamanda Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın i’caz-ı manevîsinden çıkan Risale-i Nur o vazifeyi görmekle beraber, imanın hadsiz mertebelerinde terakkiyat ve inkişafata medardır.” diye uzun bir mükâleme cereyan etti. Ben de tamamen işittim, hadsiz şükrettim. Kısa kesiyorum.

Said Nursî

---

Altıncı Şuâ ⇐ | Şualar | ⇒ Dokuzuncu Şuâ

---