64.622
düzenleme
("Болни братко, ти наистина изпитваш физическо страдание, но те обзема и значима духовна наслада, която изличава всички симптоми на физическата болка. Мъките на тялото не удавят позабравеното сладко състрадание и жалост към теб от времето, когато си би..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("Би трябвало след всички тези духовни наслади да обърнеш лице към простора на признателността и да излезеш от теснината на оплакването, скръбта и грижата за незначителното си страдание." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
341. satır: | 341. satır: | ||
Болни братко, ти наистина изпитваш физическо страдание, но те обзема и значима духовна наслада, която изличава всички симптоми на физическата болка. Мъките на тялото не удавят позабравеното сладко състрадание и жалост към теб от времето, когато си бил малък – чувствата, преизпълнени с щастие, опиянение и спомени от детството, които сега отново бликват, породени от вниманието на твоите родители и близки, ако имаш такива. И сякаш от любимите ти хора наоколо се вдига скрита завеса, за да те поемат отново под своите грижи и да се устремяват към теб с обич, привлечени от болестта, която е подбудила тези интимни чувства. | Болни братко, ти наистина изпитваш физическо страдание, но те обзема и значима духовна наслада, която изличава всички симптоми на физическата болка. Мъките на тялото не удавят позабравеното сладко състрадание и жалост към теб от времето, когато си бил малък – чувствата, преизпълнени с щастие, опиянение и спомени от детството, които сега отново бликват, породени от вниманието на твоите родители и близки, ако имаш такива. И сякаш от любимите ти хора наоколо се вдига скрита завеса, за да те поемат отново под своите грижи и да се устремяват към теб с обич, привлечени от болестта, която е подбудила тези интимни чувства. | ||
Колко струват мъчителните ти физически болки пред огромната самоотверженост, примесена с милосърдие и състрадание – заради болестта ти, – от страна на онези, на които си бил горд да служиш и си се стремил да ги удовлетвориш. Така ти се превръщаш сега в техен господар и повелител и чрез болестта си печелиш много помагащи ти приятели и съчувстващи ти другари, които са съпричастни с теб поради вложената в човешката природа нежност и жалост. И още, по причина на своето състояние ти си взел отпуск, за да си починеш от тежките си и убийствени задължения. Сега си оставен на мира и си се отдал на отдих. | |||
Би трябвало след всички тези духовни наслади да обърнеш лице към простора на признателността и да излезеш от теснината на оплакването, скръбта и грижата за незначителното си страдание. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
düzenleme