On Birinci Şuâ/bg

Плод от плодовете на затвора в град Денизли

Това послание е:

О защита на вярата, което Послания от светлина (Рисале-и Нур) предприемат за възпиране на ереста и абсолютното безбожие. В този наш затвор нямаме възможност за друга реална защита на каузата ни освен настоящата и не се стремим към друго освен към вярата;

О хрумнала ни идея, дошла като плод на затвора Денизли в два от благословените петъчни дни.

Саид Нурси

Плод от дървото

بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ

فَلَبِثَ فِى السِّج۟نِ بِض۟عَ سِنٖينَ âyetinin ihbarı ve sırrıyla Yusuf aleyhisselâm mahpusların pîridir. Ve hapishane bir nevi Medrese-i Yusufiye olur. Madem Risale-i Nur şakirdleri, iki defadır çoklukla bu medreseye giriyorlar; elbette Risale-i Nur’un hapse temas ve ispat ettiği bir kısım meselelerinin kısacık hülâsalarını, bu terbiye için açılan dershanede okumak ve okutmakla tam terbiye almak lâzım geliyor. İşte o hülâsalardan beş altı tanesini beyan ediyoruz.

BİRİNCİSİ

Dördüncü Söz’de izahı bulunan, her gün yirmi dört saat sermaye-i hayatı Hâlık’ımız bize ihsan ediyor. Tâ ki iki hayatımıza lâzım şeyler o sermaye ile alınsın.

Biz kısacık hayat-ı dünyeviyeye yirmi üç saati sarf edip beş farz namaza kâfi gelen bir saati, pek çok uzun olan hayat-ı uhreviyemize sarf etmezsek ne kadar hilaf-ı akıl bir hata ve o hatanın cezası olarak hem kalbî hem ruhî sıkıntıları çekmek ve o sıkıntılar yüzünden ahlâkını bozmak ve meyusane hayatını geçirmek sebebiyle değil terbiye almak, belki terbiyenin aksine gitmekle ne derece hasaret ederiz, kıyas edilsin.

Eğer, bir saati beş farz namaza sarf etsek o halde hapis ve musibet müddetinin her bir saati, bazen bir gün ibadet ve fâni bir saati bâki saatler hükmüne geçebilmesi ve kalbî ve ruhî meyusiyet ve sıkıntıların kısmen zeval bulması ve hapse sebebiyet veren hatalara keffareten affettirmesi ve hapsin hikmeti olan terbiyeyi alması ne derece kârlı bir imtihan, bir ders ve musibet arkadaşlarıyla tesellidarane bir hoşsohbet olduğu düşünülsün.

Dördüncü Söz’de denildiği gibi bin lira ikramiye kazancı için bin adam iştirak etmiş bir piyango kumarına yirmi dört lirasından beş on lirayı veren ve yirmi dörtten birisini ebedî bir mücevherat hazinesinin biletine vermeyen; halbuki dünyevî piyangoda o bin lirayı kazanmak ihtimali binden birdir, çünkü bin hissedar daha var.

Ve uhrevî mukadderat-ı beşer piyangosunda, hüsn-ü hâtimeye mazhar ehl-i iman için kazanç ihtimali binden dokuz yüz doksan dokuz olduğuna yüz yirmi dört bin enbiyanın ona dair ihbarını keşif ile tasdik eden evliyadan ve asfiyadan hadd ü hesaba gelmez sadık muhbirler haber verdikleri halde; evvelki piyangoya koşmak, ikincisinden kaçmak ne derece maslahata muhalif düşer, mukayese edilsin.

Bu meselede hapishane müdürleri ve ser-gardiyanları ve belki memleketin idare müdebbirleri ve asayiş muhafızları, Risale-i Nur’un bu dersinden memnun olmaları gerektir. Çünkü bin mütedeyyin ve cehennem hapsini her vakit tahattur eden adamların idare ve inzibatı, on namazsız ve itikadsız, yalnız dünyevî hapsi düşünen ve haram helâl bilmeyen ve kısmen serseriliğe alışan adamlardan daha kolay olduğu, çok tecrübelerle görülmüş.

ОБОБЩЕНИЕ НА ВТОРА ТЕМА

В посланието Пътеводител на младежта бе прекрасно разяснено и осветлено, че смъртта е абсолютно неизбежна и дори че идването й е по-сигурно от това на нощта подир деня и от настъпването на зимата подир есента. Както и този затвор е временен приют, който почти се опразва и после пак се напълва, така и земният живот е като хотел и като странноприемница за преспиване и заминаване по пътя на препускащите кервани.

Би трябвало смъртта, която стотици пъти опразва всеки град от обитателите му и ги захвърля в гробищата, да изисква и да предполага нещо повече и по-велико от мимолетния живот.

Послания от светлина (Рисале-и Нур) са разкрили и разрешили загадката на тази удивителна истина, която може да се обобщи така:

докато смъртта не бъде убита и вратата на гроба - затворена, най-великата грижа и най-огромната трудност за човека ще бъде спасението от ръката на този палач и избавлението от самотния затвор на гроба.

С преливащото сияние на Свещения Коран Послания от светлина (Рисале-и Нур) категорично са доказали, че за тази трудност има лек и накратко той се състои в следното:

смъртта или е ликвидиране завинаги и пълно изчезване, което поразява човека, всички негови любими хора и роднини, или е освобождаване от работа, за да се отиде в друг, по-добър свят, и паспорт за влизане в дворците на щастието чрез свидетелството и документа на вярата.

А гробът е или мрачна единична жене става изкупление за някои от извършените провинения и грехове, които навярно са били причината да се влезе в затвора. Така откриваме мъдростта на изпитанието ни в тъмницата и тя се превръща в училище, където получаваме полезни уроци н заедно с братята си по беда и злощастие намираме утеха и успокоение.

В Четвърто слово също бе споменат пример за разяснение на това, колко тежка е загубата, сполетяваща онзи, който се задъхва да гони щастието си в земния живот, а ненавижда отвъдния. Някакъв човек платил пет или десет от двадесет и четирите си лири, за да купи хазартен лотариен билет при вероятност да спечели едно на хиляда, защото участниците в играта били толкова, а не похарчил и един от предоставените му двадесет и четири часа, за да си купи билет, който ще му позволи да спечели вечно отвъдно съкровище, като се знае, че за вярващите, чиито дела приключат благополучно, вероятността да спечелят е категорично сигурна деветстотин деветдесет и девет от хиляда. Това е потвърдено от всички пророци и знатни пратеници, мир на тях, чиито думи са удостоверени чрез откровение и изследване от безброй святи хора и пречисти учени.

Отговорните лица от затвора и всички заинтересовани за страната и за делата й би трябвало да са удовлетворени от красноречивия урок. даден в Послания от светлина (Рисале-и Нур), защото въз основа на опита той доказва, че хиляда вярващи, които се страхуват от мъчението в Адовия зандан и молят Аллах да ги защити от него, се поддават на управление много повече, отколкото десет изоставили молитвите си хора с опорочена вяра и морал, удържани единствено от земното наказание и затвор, неспособни да разграничат позволеното от забраненото.

килия и оездънна яма, или врата към вечни градини и към озарен пристан подир освобождаването от затвора на земния живот.

Посланието Пътеводител на младежта доказва тази истина със следния пример.

В двора на тъмницата са издигнали бесилки, опрени о стената, а зад нея има огромен кръг с щедри печалби от лотария, в която участват всички хора. Ние, петстотинте затворници, очакваме своя ред, за да бъдем повикани на тази арена. Ще ни призоват там един по един независимо дали желаем това или го отхвърляме, и не ще има избавление. На всеки от нас ще бъде казано или: "Ела, за да получиш заповедта за своето ликвидиране и се качвай на бесилката!", или: "Получи заповедта за вековечната си единична килия и влизай в нея през тази отворена врата!", или: "Благовестван си! Ти спечели билет, който позволява да получиш милиони златни лири. Ела си ги вземи!”

Свидетели сме на разпръснатите тук и там обяви на този призив - виждаме хора, които един след друг се качват на бесилките и някои увисват, а други ги използват като стъпала, за да стигнат лотарийния кръг зад тях. Вече напълно категорично знаем какво става в този кръг и сякаш го съзираме с очите си въз основа на разказаното от отговорните служители там. Разказите им са правдиви и не подлежат на съмнение.

В това време в нашия затвор влизат два типа хора: едните носят музикални инструменти и ни предлагат, и ни карат да опитаме вино със сладкиши, които отвън са мед, а отвътре - отрова, сипана от сатаните сред хората;

втората група държат в ръка книги за възпитанието и издания за нравите заедно с добри храни и благословени напитки, които те ни ги предлагат като подаръци и напомнят единодушно, с пълна увереност и сигурност:

"Храните, което първата група ви предлага, са само изпитание и проверка. Ако ги приемете и одобрите, съдбата ви ще бъде. както е представена прел вас с бесилките. Ако одобрите нашите подаръци, конто ви поднасяме от името на господаря на тази страна и по негова команда, и четете съдържащите се в книгите ни указания и молитви, ще се избавите от унищожението н ще получите билет за награда от този лотариен кръг, за да спечелите огромна печалба - подарък, великодушие и благоволение от владетеля. Повярвайте на думите ни и бъдете твърдо убедени в тях, сякаш виждате това посред бял ден! Ала пазете се от възбранените или съмнителни медени сладости! Ако ядете от тях, ще се превивате от остри гърчове в стомаха вследствие на отровите и ще понасяте болките, докато бъдете качени на бесилката.”

Подобно на този пример, след като изтече земният им житейски срок, вярващите, които са прекарали живота си в послушание и са приключили делата си благополучно, ще бъдат дарени от Божията присъда с вечни, неизчерпаеми съкровища. А упорствалите в заблудата и разпътството, без да се покаят пред своя Господ, ще бъдат окончателно унищожени (онези, които не вярват в отвъдния живот), или ще бъдат хвърлени във вечна единична и мрачна килия (онези, които упорстват в заблудата и глупостта си, въпреки че вярват в безсмъртието на духа). Деветдесет и девет процента е сигурно, че те ще получат решението за вечното си злощастие. Да, това правдиво известие е съобщено от сто двадесет и четири хиляди пророци, мир на тях, които са разполагали с удостоверяващи чудеса(), и са го съобщили повече от сто двадесет и четири милиони святи хора (Аллах да придаде святост на съкровенията им!), които са вървели по стъпките на пророците и са удостоверили известията им с открития и от личен опит. Съобщили са го и безчет изследвачи() - усърдни и правдиви учени(), които чрез разум и мисъл, с неопровержими доказателства и категорични аргументи, с абсолютна сигурност са потвърдили и удостоверили заявеното от предходните две групи изтъкнати личности. Тези три велики общности и огромни множества от радетели на правдата и истината - пионери на хуманизма и слънца, луни и звезди на човечеството - съобщават истината в хор, единодушно и последователно. Жалко за онзи, който нехае за повелите им и не върви поправия път, водещ под указанията им към вечното щастие, и не го е грижа за болезнената си съдба, сигурна деветдесет и девет процента, и не поема по пътя само заради една възможна опасност и въз основа на изреченото от единствен осведомител, като подменя този път с друг, по-дълъг.

Тези хора приличат на пияница или злощастен малоумник, когото го отвличат ухапвания от мухи и не забелязва как му се нахвърлят свирепи зверове, защото е изгубил разума си, унищожил е сърцето си, покварил е духа си и е разрушил човешката си същност. Въпреки правдивите съобщения от споменатите безчет вестители той е изоставил най-краткия и лесен път към Рая и вечното щастие, и е избрал по-дългия, по-тежкия и по-тесния, който води към Адовия зандан и към окончателното вековечно злощастие.

Както казахме, в земния живот човек не тръгва по кратък път, по който евентуално би могло да има и един процент опасност или го чака месец затвор, при това - по сведенията на единствен човек, които може и да са лъжа, а предпочита друг път, дори да е дълъг или безполезен, просто защото не носи вреда.

Докато реалното положение е такова, ние, общността от подложени на изпитание чрез затвора, трябва да приемаме с пълно задоволство и радост даровете на втората група, за да отмъстим за себе си, че ни е сполетяла подобна беда. Както сладостта на минута възмездие или блаженството на няколко минути или часове неразумност са ни хвърлили в затвора и някои от нас излежават в него присъда за петнадесет години, други - за десет, пет, една, две или три... Ние би трябвало - а на затвора това не се нрави - да приемем даровете на втория ешелон и да превърнем малкото часове в дни богослужене, и две или три години от нашето наказание - в двадесет или тридесет години от вечния живот, и да заменим двадесет или тридесет години от пребиваването ни в затвора с милиони години вечност, тъй че издадените над нас присъди да станат средство за спасение от Адовия зандан. Когато нашият отвъден живот ни се усмихне и ни възрадва след плача и скръбта на земната ни участ, с това ще бъдем напълно отмъстели за изпитанието и наистина ще ни се разкрие, че тъмницата е училище за възпитание и поправяне на нравите.

Нека длъжностните лица и администрацията на затвора видят, че онези, които те са смятали за престъпници и убийци, за нагли нарушители на реда, са станали ученици в това благословено място за възпитание, където изучават добри обноски и нрави, и са се превърнали в полезни за страната и за Божиите раби членове на обществото. Затова нека много са признателни на своя Господ!

ТРЕТА ТЕМА

Това е поучителна случка, която вече бе разказана подробно в Пътеводител па младежта. Накратко тя се състои в следното.

През един от дните на Празника на републиката седях пред прозорчето на килията в затвора "Ески шехир" с изглед към девическа гимназия. Отрасналите момичета играеха и танцуваха в двора на училището весели и радостни.

Изведнъж на някакъв въображаем екран ми се показа тяхното положение след петдесет години. Видях, че близо петдесет от групата, която се състоеше от около шейсет момичета, са се превърнали в пръст и са измъчвани в гроба, а останалите десет са достигнали седемдесет-осемдесетгодишна възраст и са вече уродливи старици с деформирани лица и обезобразена хубост, и понеже не са съхранили целомъдрието си в дните на младостта, болезнено изживяват погледите на погнуса и отвращение от хора, от които са очаквали любов и възхита.

Да, видях това с категорична достоверност и заплаках за болезненото им положение толкова горещо, че привлякох вниманието на някои съ-килийници, които побързаха да ме попитат за причината. Казах им: "Оставете ме сега сам със себе си! Вървете си!”

Разбира се, видяното бе реално, а не въображаемо, защото както след лятото и есента идва зима, така и лятото на младостта бива последвано от есента на поси-вяването, зимата на гроба и на Междинния свят (барзах). Ако бе възможно с помощта на прожекционен апарат да се разкрият събитията през бъдещите петдесет години, както това е възможно за отминалите петдесет, и на заблудените хора да бъдат показани събитията и състоянията от живота им в бъдеще, те биха се отвратили, ще ги заболи и горчиво ще заплачат за онова, което сега ги радва, и за забранените блаженства, на които се наслаждават в настоящия момент.

Докато бях потънал в размисъл, отдаден на кадрите от въображаемия филм пред мен в затвора "Ески шехир, изведнъж пред себе си видях да се възправя въображаем субект, сякаш човек-сатана, който зове към неразумност и пропагандира заблудата. Той ми каза:

— Ние искаме да се наслаждаваме на всички блаженства в живота и да позволим и на другите да им се наслаждават. Остави ни да сме си такива, а ти може и да се отдръпнеш от нас!

Отговорих му така:

— Докато не преставаш да се хвърляш в прегръдките на заблудата и безразсъдството, за да получиш незначителна наслада и нищожно удоволствие, стараейки се да забравиш смъртта и да не й обръщаш внимание, знай:

Цялото “минало” - според твоята заблуда - е мъртво, изчезнало и приключило в небитието. То е огромно, безлюдно, ужасяващо гробище, в което се разлагат трупове и гният останки. Затова, ако имаш и капка разум или притежаваш сърце, което все още пулсира, тогава-по силата на твоята заблуда - болките, породени от смъртта вовеки и от видовете безгранична раздяла с твоите безчет близки и любими хора, би трябвало да премахнат незначителната опияняваща сладост, която вкусваш в твърде кратък период.

И както по отношение на теб миналото е ликвидирано, така и бъдещето не съществува, и дори е безлюл-на, ужасяваща, мрачна, мъртва територия, защото вярата ти е унищожена. Никое от нещастните създания, които идват и се появяват на света, преминавайки през настоящето, не е живяло, без да го е хванал палачът на смъртта и да го е захвърлил в небитието. Понеже по силата на своя разум си свързан с тези светове, бъдещето изсипва върху безбожната ти глава дъжда на злото от мъчителни болки, силна тревога и жестоко объркване, докато превърне дребните ти нищожни наслади от реалност в илюзия.

Но щом изоставиш пътя на заблудата и се откажеш от дръзкото си поведение, като встъпиш в лоното на осъзнатата вяра (и.ман) и се придържаш към нея, ще прозреш чрез светлината на вярата:

уж пропиляното минало не е унищожено и не е гробище, където всичко гние и изтлява, а е действително съществуващ сияен свят, който се превръща в бъдеще, и е чакалня за дълговечните души в очакване на възкресението, за да влязат в приготвения за тях Рай на вечното щастие. Затова този свят ти позволява - в зависимост от степента па твоята вяра - да вкусиш приживе, докато си все още на земята, духовната сладост на Рая. Също така и бъдещето не е нито болезнено, нито тревожно, и не е нито диво място, нито мрачна и страховита долина, а под светлината на вярата там изникват жилища на вечно щастие, които принадлежат на Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на величието и радушието, Чиято милост обхваща всяко нещо и, Чиято щедрост се простира навсякъде. Както Преславният е разстлал пролетната и есенната земя, сякаш

е трапеза, отрупана с различни дарове и храни, така Той е разгърнал пищните трапези на Своето гостоприемство в онези високи дворци и е разтворил там изложени на показ Своята благотворителност и всеобщите Си дарове, за които хората копнеят и дори са поведени натам.

Да, в зависимост от своето равнище вярващият вижда това на екрана на вярата и е способен да почувства нещо от сладостите на трайното блаженство.

Следователно истинската чиста наслада, нена-кърнявана от болка, се съдържа само във вярата и единствено чрез нея тя може да бъде постигната.

Хиляди са сладките плодове на вярата в този свят, хиляди са ползите и резултатите от нея. но ние ще разясним с пример само един от тях.

Представи си, братко, че единственият ти много-обичен син е прикован на легло в смъртна агония, а ти си потопен в отчаян, горчив размисъл и силно, болезнено страдаш от мъчителната раздяла с него вовеки. Представи си, както се намиращ в това отчайващо положение, че изведнъж се появява изкусен лечител като ал-Хадир или Лукман, мир на тях, напръсква детето с противоотрова и ето че то радостно отваря очи, преизпълнено с ликуването на живота, спасено от клопката на смъртта. Каква силна радост и щастие ще те обхванат!

Такова е положението и с хилядите потънали в гробището на миналото, които ти обичаш много - подобно на своя син - и с тях са те свързвали близки контакти. Когато почти са изчезнали п са престанали да съществуват в гробницата на миналото - според твоите възгледи, - ето че от прозорчето на сърцето бликва светлина - както е постъпил Лукман Лечителя с детето - и озарява широкото гробище, за което се предполага, че е място на тление. И ето че мъртвите се изправят живи с тази светлина в Междинния свят (барзах) и извикват на съответния им език: "Не сме мъртви! Никога не ще умрем! Ще се срещнем скоро!"

Да, както оздравяването на детето буди безгранична радост и щастие след отчаянието и безнадеждността, така и тук ситуацията ни кара да бъдем напълно убедени, че радостта и щастието, които вярата разпространява на този свят, аргументират факта, че нейната истина е зърно, носещо жизненост н само да се въплъти, от него пониква собствена градина за всеки вярващ и ще стане негово дървото на блаженството.”

Така казах на този упорит човек-сатана. но той ми възрази с думите:

— Остави ни да живеем живота си, дори като скотове, да нехаем за подробностите наоколо и да прекараме дните си в сладостни развлечения и опияняващи забавления!

Отговорих му, като казах:

— Ти не се съизмерваш с животните н не ще бъдеш като тях, защото те не разполагат с разум, чрез който да разсъждават за минало и настояше. Скотът не усеща нито болка, нито скръб по миналото и не чувства нито тревога, нито страх за бъдещето, затова насладата му е пълна и благодари на прещедрия си Творец. Дори обреченият на заколение скот не изпитва друго освен болката от забития нож, но скоро това усещане изчезва и той се избавя от нея.

Колко велико е Божието милосърдие и Господното състрадание, изявено в забулването на неведомото и скриването на бедите и изпитанията, особено за животните и скотовете.

Но, човече, по силата на разума, който носиш, нещо от твоето минало и бъдеше се е изплъзнало от неведомото и ти напълно си лишен от блаженото спокойствие и безметежност на животните, които са такива заради спуснатите пред тях завеси на тайния свят. Скърбите и жалбите, произтичащи от миналото, както и разнообразните болезнени раздели и страхове, пораждани от бъдещето, унищожават и погубват незначителната ти наслада, и по отношение на удоволствието те низвергнат на значително по-ниско равнише в сравнение с животните. Докато истината е все оше такава, не ти остава нн-що друго освен да се лишиш от разума си. да го изхвърлиш и да се смяташ за животно, за да се спасиш. Или да озариш разума си със светлината на вярата и да се вслушаш в благия глас на Свещения Коран, за да бъдеш по-извисен и по-издигнат от животните, възползвайки се от чисти и непорочни наслади, докато все оше пребиваваш в този тленен свят.

Оборих го с този аргумент, но те Г: ми възрази с думите:

— Ще живеем най-малкото като безбожниците -чужденци!

В отговор му казах следното:

— Не можеш да бъдеш дори като тези чуждестранни безбожници, защото и да отхвърлят един пророк, те вярват във всички пророци, и да не им е известен някой пророк, е възможно да вярват в Аллах, и дори ако им липсва вяра, може би притежават похвални черти и човешки качества, които ги водят към съвършенството, А ако мюсюлманин отрече последния Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отхвърли религията, която няма равна на себе си по истинност и всеобхватност, отклони се и се освободи от кръга на нейното напътствие, той не ще се съгласи с никой друг пророк и не ще приеме вярата в Аллах, защото не е узнал останалите пророци и не се е нанътнл към вярата на Аллах чрез друг освен чрез последния Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чрез неговото известие, наставление и насочване. Затова в сърцето на мюсюлманина не остава нищо от другите пророци без вярата в последния, Аллах да го благослови и с мир да го дари. По тази причина отдавна хората от останалите религии встъпват на тълпи в Исляма, докато не се е случило нито един мюсюлманин да стане истински юдей или маг, или християнин, а може да стане безбожник с покварен нрав и порочни качества, вреден за страната и за Божиите раби.

Така приведох на този упорит човек аргумента, че не може да се оприличи дори на чуждестранните безбожници и след като нямаше на какво да се опре той се скри и пропадна в Ада, който е толкова лоша участ!

Мои събратя, обединени в Юсуфовата школа, докато истината в Послания от светлина (Рисале-и Нур) продължава да разпространява своето озарение, а тя не престава да прави това от двадесет години, като пречупва упорството на метежниците и ги заставя да рата и лесния, полезен, непорочен прав път на земния ни живот, на бъдещето ни, на отвъдната ни съдба, на страната и общността ни. Затова да не убиваме времето си с безсмислените илюзии на въображението и с напразните надежди, а да го съживяваме с четенето и наричането на заучените сури от Свещения Коран в часовете на нощта и в краищата на деня, да усвояваме съдържанието им с помощта на работещите по тях събратя, да компенсираме пропуснатите предписани молитви, да придобиваме един от друг похвални нрави и може Преславният Аллах да ни отреди да бъдем сред онези, които засаждат в тъмницата стрък, за да израснат от него полезни плодоносни дървета. Ние полагаме усилия отговорните служители на затвора да бъдат учители и наставници, подготвящи в тази Юсуфова школа хора за Рая, както и да бъдат добри ръководители, поели задължението да напътстват благо, а не да се изявяват като Адско войнство за измъчване на престъпници и убийци.

ЧЕТВЪРТА ТЕМА

Веднъж братята ми, които бяха натоварени да ме обслужват, ми казаха:

— Световната война ангажира вниманието на хората, поражда загриженост по цялото земно кълбо и го потапя в смут и тревога. Тя има връзка и с ценностите на ислямския свят, а забелязваме, че не питаш за нея макар и да са изминали петдесет дни - и дори седем години () - от нейното избухване. В същото време виждаме религиозни хора и учени да изоставят джамията и групата, бързайки да чуят радиото. Нима има по-велик проблем, който да занимава ума ти? Или ангажирането с това носи вреда и щети?

Отговорих им така:

Капиталът на житейския срок е малък и пътят през живота е кратък, докато задълженията, които непременно трябва да изпълним, и задачите, с които сме натоварени, са много. Тези задължения са като взаимо-проникнати кръгове с общ център около човека.

Като се започне от кръга на сърцето, стомаха, тялото, дома, квартала, града, страната, земното кълбо и човечеството, и се стигне до кръга на живите създания в съвкупност и света в цялост, всички те са взаимопро-никнати кръгове. На всеки човек са отредени вид функции във всеки от тези кръгове, но най-великото, най-важното и всъщност най-трайното задължение по отношение на него е в най-малкия и най-близкия от тези кръгове, докато най-малкото, най-незначителното и най-непостоянното е в най-огромния и най-далечния. По аналогия с това може да се смята, че функцията и задълженията се намират в обратнопропорционална зависимост от широтата на кръга, тоест щом кръгът е малък - и близък, - функцията е велика, и съответно щом е голям - и отдалечен, - значението на функцията намалява.

Когато най-големият кръг е съблазнителен и привлекателен, той отвлича човека с ненужни неща и отклонява мислите му към работи, които по никакъв начин не го засягат, докато го накарат да пренебрегва необходимите си задължения в малкия и близък кръг. Тогава той пропилява капитала на живота си и погубва напразно житейския си срок. Освен това е възможно сърцето му да симпатизира на една от двете враждуващи страни и да се присъедини към нея, за да го преследват с нетърпение вестите за унищожителната война и да не намери в душата си сили да отхвърли жестокостите на своите любимци, а напротив, възможно е дори да им се радва, с което да им стане съучастник в техния гнет.

Отговорът на въпроса по първия му аспект е следният:

Пред всеки човек, и особено пред всеки мюсюлманин, стои важна кауза и значимо събитие, по-велико от конфликта между великите сили за господство над земното кълбо. То е толкова значимо и велико, че ако разумният човек притежаваше силата и богатството едновременно и на германците, н на англичаните, не би се поколебал да пожертва всичко, за да постигне тази желана цел.

Споменатата кауза е обявена от сто хиляди превъзходни избраници и знамето й е издигнато от безчет звезди и ръководители на човечеството, които са се опирали на договори, обети и обещания от Господа на световете, а част от тях са видели това с очите си. Каузата е съдбовна за хората и тя е: или човек да придобие вярата, или да изгуби без нея велико вечно богатство и прелестни жилища в Градините на Адн, просторни, колкото са небесата и земята. Ако той не завоюва свидетелството на вярата и не го спазва истински, окончателно ще изгуби и проиграе тази кауза. Това е явната загуба В нашата епоха мнозина измежду поразените от чумата на материализма са изгубили каузата. Един от тях - учен и изследовател - е открил и забелязал, че само малцина от всеки четиридесет човека на дадено място се спасяват с вярата си от агонията на смъртта и животът им завършва благополучно, а останалите загиват. Пита се, ако някой от тях замени тази велика кауза със земната власт, собственост и украса, дали то ще бъде равностойно на пропуснатото н дали в известни положения ще компенсира за него? Не, в никакъв случай!

Затова ние, общността от учениците на Рисале-и Нур, знаем категорично, че изоставянето на велики служения, които спечелват за нас тази кауза, пренебрегването на задачи, възложени от нейния Зак-рилник, Който дава деветдесет и девет процента гаранция, отклоняването от нея заради странични и безсмислени неща и незначителни грижи, сякаш земният живот е вечен - всичко това произтича само от глупост и безумие.

Ние споделяме този възглед с пълна категоричност и абсолютна убеденост. Затова ако някой от нас притежаваше четирикратно по-голям ум и разбиране за нещата, отколкото в момента, той би пожертвал всичко за нуждите на тази кауза и за нейното реализиране.

Братя мои, които наскоро ви е сполетяла бедата на затвора, вие все още не сте се запознали с Послания от светлина (Рисале-и Нур), както това са сторили предшествениците ви, влезли тук заедно с мен. Чуйте слова, които съм изричал многократно и съм ги потвърждавал редица пъти, и нека са ми свидетели всички тези братя и хиляди като тях:

Послания от светлина (Рисале-и Нур) са спечелили деветдесет и девет процента от тях за тази велика кауза и през изминалите двадесет години са връчили документа на спасението и неговото истинско свидетелство - осъзнатата вяра (гшан) - на двадесет хиляди човека. Не е удивително, защото Послания от светлина извират от духовното чудо на Свещения Коран и стоят начело на онези, които са опора и бранители на великата кауза в нашето време.

Въпреки че вече осемнайсет години враговете, еретиците и материалистите плетат различни интриги и злостно коварство, и не престават да подстрекават срещу мен част от чиновниците, използвайки ги в името па ликвидирането ми, докато не ме хвърлят в затворническата тъмница, както стана този път, те не направиха нищо значително и с позволението на Аллах не ще направят, защото не успяха да накърнят стоманената кула на Послания от светлина (Рисале-и Нур), нито да засегнат снаряженията й -посланията, достигащи броя сто и тридесет - освен две или той от тях.

Затова който иска да упълномощи адвокат, за да брани каузата му, е достатъчно да се укрепи в тази твърдина и да поглъща сиянието й.

Не се страхувайте, братя, Послания от светлина пе ще бъдат възбранени за погледите и скрити от очите, и с позволението на Аллах не ще бъде прекъснат достъпът на обществеността до тях, защото важните им части с изключение на едно или две послания са в напълно свободно обращение сред членовете на парламента и ръководителите на държавата.

Ще дойде денят, когато служителите и щастливите директори, ако е рекъл Аллах, ще раздават на затворниците Послания от светлина (Рисале-и Нур), както им раздават хляб и лекарства, и тогава затворите ще се превърнат в училища за напътствие, превъзпитание и поправяне.

ПЕТА ТЕМА

В посланието Пътеводител но младежта бе подробно разяснено, че младостта си отива и залязва, и без съмнение ще изчезне, защото както след лятото идва есента и зимата, и след деня - вечерта и нощта, така според тази неизбежна реалност и младостта ще се превърне в старост и смърт.

Когато младежът изразходва цялата си мимолетна енергия в името на добротворството и благочестието, в рамките на чистотата, целомъдрието и правия път, всички небесни повели му носят радостната вест, че ще се сдобие с вечна младост, която не ще изчезне.

И както една минута гняв тласка човека да извърши престъплението на убийството и го обрича да изтърпява милиони минути затворнически страдания, така и опиянението на младостта, нейната глупост и преходните й наслади, непозволени от Аллах, му причиняват повече и по-дълбоки болки в самото удоволствие наред с ужасното наказание в отвъдния живот и продължителното мъчение в гроба, и освен това пораждат тежки страдания, произтичащи от изчезването на насладата и наказанието в земния живот вследствие на греховете и провиненията. Наличието на подобни болки в самото удоволствие може да бъде правдиво засвидетелствано от всеки здравомислещ младеж в резултат на личния м> опит.

В забранената обич и любовта към друго освеь правдата се съдържат болки, които развалят незначителната наслада от тях: болката на ревността и завистта, болката на раздялата с обичния, болката от несподелената любов и много други огорчения, които превръщат дребната радост в отровен мед.

Ако искаш да разбереш, че лошото поведение и прекаляването на младежите става причина те да се разболеят и ги довежда до лечебните заведения и гробищата; и ако искаш да разбереш, че заслепението и лекомислието на младежите ги тласка към затвора; и ако искаш да разбереш, че душевните им болки и грижи от духовната пустота, сърдечния глад и празнотата ги води към вратите на кръчмите и увеселителните заведения... Да, ако искаш да узнаеш това, попитай в болниците, затворите, кръчмите и гробищата, и безусловно ще чуеш стенания и вопли, горчив плач, скръбни покаяния, печални гласове и съжаления, главно от злощастни младежи, получили болезнени плесници и мъчителни удари заради въставането им срещу благата, които Аллах им е позволил, по причина на техните капризи, на прекаляването и на лошите им постъпки, на извършването от тях на забранени деяния и подчиняването им пред злополучните наслади.

А ако младежът прекарва тази си възраст според повелите на Аллах, следва правия път и се придържа към него, той ще я превърне в най-сладката Божия благодат и в най-прекрасния Господен дар, и ще я използва като прав и равен път за достигане на благочестивите дела. Тя ще му донесе и плодовете на цветуща и вечна младост в отвъдния живот вместо мимолетните и стопяващи се години. За това благовестват всички небесни книги и низпослани писания начело със Свещения Коран и ясните му знамения.

Докато истината е такава и сферата на позволеното е достатъчна и обилна за радост, блаженство и възторг, и докато само една забранена наслада понякога отреж да година или десет години затворнически мъчения н; човека, който я е вкусил, това изисква и дори налап младежката възраст да се изживява в целомъдрие, чие тота и придържане към правия път, за да се отдаде бла годарност за този сладък Божи дар.

ШЕСТА ТЕМА

Този въпрос е кратко резюме само на един от хилядите комплексни аргументи на такъв стълб на Исляма като вярата в Аллах, който е разяснен с категоричните си доказателства на редица места в Послания от светлина (Рисале-и Нур).

В град Кастамону при мен дойдоха група ученици от гимназията и ми казаха: "Дай ни знание за нашия Творец! Учителите ни не споменават Аллах пред нас."

Отговорих им:

"Всяка наука, която усвоявате, постоянно търси Аллах и на специфичния си език дава знание за Пре-щедрия Творец, затова слушайте науките, а не толкова учителите!

Например в някоя голяма аптека има флакони и шишенца с лекарства и животоспасяващи препарати, премерени с чувствителни везни и в точни количества, което ни подсказва, че зад всичко това стои мъдър аптекар и квалифициран фармацевт.

А аптеката на земното кълбо съдържа повече от четиристотин хиляди растения и животни, всяко от които в действителност е подобно на стъкленица с прецизни химически препарати и на флакон с удивителни жизненоважни смеси. И в нея е видимо и за слепите присъствието на премъдрия й велик Аптекар, и тя дава представа за прещедрия си. преславен Творец според степента на съвършенството, реда и величието си в сравнение със споменатата аптека на пазара, съгласно критериите на изучаваната от вас медицина.

Да вземем друг пример. В някой необичаен и удивителен завод се произвеждат хиляди разнообразни видове тъкани и платове от твърде елементарен материал, което без съмнение ни дава знание и подсказва, че зад всичко това стои квалифициран машинен инженер.

Така и движещата се Господна машина, наречена земно кълбо, и Божият завод, в който има стотици хиляди главни фабрики, и във всяка от тях - стотици хиляди цехове, несъмнено ни дават знание за своя Създател и Собственик, съгласно критериите на механиката, която изучавате, и в зависимост от степента на съвършенство и величие на Божия завод спрямо човешкия.

И още един пример. В склад или помещение за съхраняване на хранителни стоки и в огромен магазин са насъбрани отвсякъде хиляди видове продукти, обособени един от друг и подредени на специалното си място, което ни показва, че тук има собственик и управител.

А Господното хранилище за продукти всяка година странства и изминава разстояние от двадесет и четири хиляди години в безупречен и прецизен ред. То съдържа стотици хиляди видове творения, всяко от които се нуждае от специфичен вид храна, минава през четирите сезона и през пролетта идва като камион, натоварен с хиляди видове различна храна, за да ги докара до клетите творения, чиито сили са се изчерпали през зимата. Това е земното кълбо - корабът на Преславния, който съдържа хиляди видове стоки, инструменти и консервирани продоволствия. Съгласно критериите на науката за общественото хранене и търговията, която вие изучавате, Собственикът, Владетелят и Разпоредителят на Господния магазин и склад е видим според величието на това хранилище, сравнено със създаденото от човека. Той ни дава знание за Себе си и ни кара да Го обикнем.

И друг пример. Велика армия включва под знамената си четиристотин хиляди народа, всеки от които консумира различна храна, използва различно оръжие, носи различна униформа, получава различен вид тренировка и обучение, има различен срок на дейност и време на демобилизация. Онзи, който ги снабдява с различни продоволствия., оръжия, униформи, без да забрави никого от тях и без да допусне нито грешка, нито объркване, несъмнено е пълководец с изключителни способности. Този чуден лагер ни подсказва по очевиден начин присъствието на необичайния пълководец и дори ни кара да го обикнем с пълна почит и възхита, което е валидно и за лагера на Земята.

Всяка пролет тук отново и отново се мобилизира велика армия на Преславния, съставена от четиристотин хиляди народа - видовете животни и растения, на всеки от които единствен и единосъщ велик Пълководец - преславен и всевишен е Той, - осигурява специфична униформа, прехрана, въоръжение, обучение и демобилизация, без никого да забрави, без да се допусне объркване и да стане грешка, с изключително съвършенство и пределен ред. Необятният лагер на пролетта, който се простира по цялото земно кълбо, подсказва на умните и проницателни хора присъствието на Владетеля на Земята - според военните науки, - на нейния Господ и Разпоредител, на най-святия и най-великия й Пълководец. Според степента на съвършенство на този внушителен лагер и границите на неговото величие в сравнение със споменатия по-горе хората получават знание за Владетеля му, преславен е Той, и Го обикват, като Го възвеличават, тачат светостта Му и Го възхваляват.

И например в някакъв чуден град милиони електрически лампи се движат, без да се изчерпва горивото им и без да угасват. Нима това не подсказва с възхита и почит, че съществува изключително способен инженер и талантлив електротехник, който е създал завод и произвежда тези лампи?

Така и светлиците на звездите висят от тавана на двореца Земя, хиляди пъти по-големи от земното кълбо - според науката астрономия, - и се движат по-бързо от изстрелян снаряд, без да нарушат реда си или да се сблъскат, без да изгаснат и да се изчерпа горивото им, според прочетеното от вас в астрономията. Тези светлици сочат с пръсти от светлина неограничената мощ на своя Творец.

Нашето слънце например, което е милион пъти по-голямо и по-старо о! земното ни кълбо, е само вечен светлик и неугасващг печка в гостилницата на Всемилостивия. За да се под държа горенето, пламъкът и температурата му, всею ден са необходими течно гориво с количеството н; земните морета, въглища с количеството на планинит! и дърва в размер на четири земни кълба.

Но онова, кое то запалва и без дърва, въглища и газ поддържа горене то на слънцето и на всички други подобни звезди, н допуска да изгаснат и ги движи едновременно с огром на скорост, без да се сблъскват, е само безпределн мощ и велика безгранична власт. Огромната вселена нейните лъчезарни светила и висящи фенери разкрив ясно - според критериите на онова, което сте прочел или ще прочетете от електротехниката - Владетеля н тази грандиозна изложба и на този огромен празник, дава знание за техния Озарител, за мъдрия им Оргат затор и великия Създател, чрез свидетелството на сияйните звезди. Вселената кара всички не само да Го обичат с прослава, възхвала и свято боготворене, но и ги води към поклонение пред Него.

И например ако има книга, във всеки ред на която с изтънчен почерк е написана друга книга, и във всяко от словата й е написана коранична сура, и поставените в нея въпроси носят дълбоко съдържание и смисъл, и всеки от тях подкрепя другия, такава удивителна книга без съмнение би разкрила превъзходното майсторство на писателя и съвършения му гений. Подобна книга би дала ясно като ден знание за автора си, би показала неговото съвършенство и талант и би предизвикала такова възхищение и признание сред читателите, че не биха били способни на друго освен да повтарят думи на одобрение и удивление: "Преблагословен е Аллах! Преславен е Аллах! Това е пожелал Аллах!".

Така и огромната книга на вселената... Само на една нейна страница - земната повърхност, - и само на един абзац -пролетта - са написани триста хиляди вида различни книги- групите животни и растения. Всичко това е написано едновременно и отделните му елементи се вза-имопроникват, без да се допусне нито объркване, нито грешка, без да се забрави нищо, с максимален ред и съвършенство. И във всяка дума - като дървото например - е написана прекрасна съвършена ода, и във всяка точка - като зърното - е вложено съдържанието на цялата книга. Това е видимо и обозримо пред пас, и със сигурност ни показва, че зад него се крие перо, което е работило и го е писало. Сами преценете доколко огромната и велика книга на вселената, всяка дума от която носи богат смисъл и различни премъдрости, и доколко този най-голям въплътен Коран - светът - указват на своя Създател - преславен е Той, - и на своя Автор - всемогъщ е и върховен, - в сравнение със споменатата в примера книга и според усвоеното от вас в областта на природознанието, науката за мъдростта на нещата, и на изкуството да се чете и пише. Възприемете това с по-голя.ма мярка и с широкия поглед към огромната вселена. Така разбирате как чрез израза "Аллах е Най-великият!" (Лллаху акоар) се дефинира великият Творец, как чрез израза "Пречист е Аллах!" (субханстлах) се дава знание за Неговата святост и как чрез възвели-чаването "Хвала на Аллах!" (апхамдултлах) се вдъхва у нас любов към Него.

Така по аналогия с казаното дотук, като използва присъщите си широки критерии, специфични огледала, проницателни очи и задълбочени погледи, всяка от твърде многото науки сочи Твореца на вселената, Владетеля па величието, дава ни знание за Преславния заедно с Най-прекрасните Му имена и ни осведомява за Него заедно с великите Му атрибути и съвършенства.

Тогава казах на младите ученици; "В Свещения Коран се повтарят знаменията

خَلَقَ السَّمٰوَاتِ وَال۟اَر۟ضَ

("Аллах сътвори небесата и земята") и

رَبُّ السَّمٰوَاتِ وَ ال۟اَر۟ضِ

("Господа на небесата и на земята”).

Мъдростта, вложена в това повторение, цели да се посочи споменатата истина, да се намекне за този блестящ аргумент на едноЬожието и да ни се даде знание за превеликия ни Творец, преславен е Той."

Учениците казаха: "Безкрайно благодарим на своя Господ и Творец, че ни даде урок. който е самата върховна истина! Нека Аллах те възнагради с много добро и да е доволен от теб!”

Отговорих: "Човек е жива машина, която може да страда с хиляди разнообразни болки и да се наслаждава на хиляди разнообразни удоволствия, и въпреки че е изключително безсилен, има безчет врагове, п материални, и духовни, и въпреки че е крайно беден, има безброй вътрешни и външни желания. Той е клето творение, което непрекъснато вкусва болките от ударите на загубата и раздялата. Въпреки всичко това чрез принадлежността си към Всемогъщия Владетел посредством вярата и богослуженето човек намира силна и велика опора, до която прибягва при отблъскването на всички врагове н в нея открива също източник на подкрепа, която да моли за удовлетворяване на потребностите си и удовлетворяване на всички свои желания и надежди. Всеки се гордее със знатността и положението на своя господар, а чрез вярата човек се приобщава към Всемо1"ьщия, Чиято мощ е безгранична, и към Милосърдния Властелин, Чиято милост е всеобхватна. Тон встъпва с покорство и благодарност в подчинение пред Него и тогава житейският срок и смъртта се превръщат от екзекуция завинаги във виза и разрешение за преминаване във вечния свят. Сами преценете доколко човек се наслаждава на поклонението пред своя Господар п се чувства задължен за вярата в сърцето си, и е щастлив за озапенията на Исляма, и е горд с всемогьщия и всемилостивия си Повелител, и е признателен за дара на вярата и религията си.”

Както изрекох това пред събратята си ученици, така ще го кажа и на затворниците: "Който е узнал Аллах и му се е подчинил, е щастлив дори ако е хвърлен в тъмничния затвор. А който не Го забелязва и Го е забравил, с злощастен дори ако се намира във високи дворци.

В деня, когато един угнетен отивал на екзекуция, той изкрещял в лицето па своите угнетители с радост и ликуване: "Аз не ще изчезна в нищото и не ще бъда ликвидиран, а ще се освободя от земния затвор и волно ще премина във вечното щастие. Но виждам, че вие сте осъдени на екзекуция вовеки, защото смятате смъртта за изчезване и небитие. Тогава съм отмъстен." И предал Богу дух с радост в очите, като повтарял:

لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ

Няма друг бог освен Аллах!

سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ

"Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия." (Коран, 2: 32)

СЕДМА ТЕМА

Плод на един петъчен ден в затвора на град Денизли

وَمَٓا اَم۟رُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَم۟حِ ال۟بَصَرِ اَو۟ هُوَ اَق۟رَبُ ۝ مَا خَل۟قُكُم۟ وَلَا بَع۟ثُكُم۟ اِلَّا كَنَف۟سٍ وَاحِدَةٍ ۝ فَان۟ظُر۟ اِلٰٓى اٰثَارِ رَح۟مَتِ اللّٰهِ كَي۟فَ يُح۟يِى ال۟اَر۟ضَ بَع۟دَ مَو۟تِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُح۟يِى ال۟مَو۟تٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَى۟ءٍ قَدٖيرٌ

"Повелята за Часа е само колкото да мигне око или още по-бързо." (Коран, 16: 77)

"Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа." (Коран, 31: 28)

"И виж следите от милостта на Лллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила." (Коран, 30: 50)

Както бе споменато в предходната Шеста тема, веднъж изнесох урок с езика на учебните дисциплини пред възпитаници на гимназията в град Кастамону, които ме помолиха да им дам знание за техния Творец. С този урок се запознаха някои от затворниците в Дениз-ли, които можеха да контактуват с мен и в резултат на това у тях се породи пълна убеденост във вярата, което ги накара да чувстват всепоглъщащ копнеж по Отвъдния свят и побързаха да кажат: "Дай ни също пълно знание и за Отвъдния свят, след което нашите души и сатаните на епохата не ще ни заблудят, та да ни хвърлят в подобни зандани!" Като отстъпих пред молбите на тези хора и за да подпомогна в потребностите им учениците на Послания от светлина (Рисале-и Нур) в затвора на Денизли, а също и да откликна на настоятелното желание на онези, които бяха чели Шеста тема, счетох за нужно да разясня обобщено и лаконично този важен стълб на вярата - Отвъдния свят. Ще отговоря чрез кратко изложение от Рисале-и Нур.

Както в Шеста тема попитахме земята и небесата за нашия Творец, преславен е Той и всевишен, и те ни отговориха с езика на съвременните науки, което ни даде ясно като слънце знание за Прещедрия ни Творец, така първо ще попитаме за Отвъдния свят своя Господ, за Когото сме получили достоверно знание, после ще попитаме Най-великия си Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари. после Свещения си Коран, после всички пророци, мир на тях, и свещени писания, после ангелите, после вселената.

И така, на първата степен ще попитаме за Отвъдния свят Пречистия и Всевишния Аллах, и Той, Превели-кия и Върховния, ще се обърне към нас чрез всичките Си повели, чрез всичките Си достойни пратеници, чрез всичките Си Най-прекрасни имена, чрез всичките Си велики атрибути, и ще каже: "Да, Отвъдният свят несъмнено съществува и вие ще бъдете заведени там." Доколкото Десето слово доказва реалността на Отвъдния свят с дванадесет неоспорими и ярки истини и го разяснява чрез значението на част от Най-прекрасните имена, тук ще се задоволим с това разяснение и само ще посочим накратко споменатите аргументи.

Да, няма велик владетел, без той да въздава награда на подчиняващите се и наказание на непокорните. Тогава би трябвало безсмъртният Владетел, Който е връх на абсолютното господство, да възнагради принадлежащите към Него чрез вярата и покорно подчиняващите се на повелите Му, и да накаже отхвърлящите величието и мощта Му чрез неверие и неподчинение. Би трябвало също наградата да съответства на Неговото милосърдие и красота, а наказанието да отговаря на Неговото величие и мощ. С това божествените Имена Справедливия владетел (Ас-Султану д-даййан) и Господа па световете (Раббу л-аламин) отговарят на въпроса ни относно отвъдния живот (ахирет).

И със собствените си очи виждаме ясно като слънце, че всеобщо милосърдие, всеобхватно състрадание и универсална щедрост обгръщат лицето на земята. Още щом настане цъфтящата пролет, виждаш милосърдието да разкрасява дърветата и плодоносните растения, да ги облича в зелени дрехи, сякаш са райски деви, да слага в ръцете им различни плодове и да ни ги поднася: "Заповядайте, берете, яжте!" И виждаш тя да ни храни с чист, целебен, сладък мед от отровно насекомо, да ни облича в нежна коприна, изпредена от безръка гъсеница, да струпва в шепа семенца и зрънца хиляди тонове храна и да ги превръща в съкровище от резерви за нас. Няма съмнение, че Онзи, на Когото принадлежи все-простиращото се милосърдие, всеобщото състрадание и пълната щедрост,

не ще унищожи и не ще ликвидира Своите обични вярващи раби - онези, които е отгледал и им е оказвал благодеяния, и до такава степен ги е почел с доброта, съчувствие и грижовност, но ще сложи край на службата им в земния им живот, за да ги удостой с по-обхватни и велики милости. С това едни от Най-прекрасните божии имена - Всемилостивия (Ар-Рахман) и Прещедрия (Ал-Керим) - отговарят на въпроса ни относно отвъдния живот, като ни казват: "Раят е истина.”

И виждаме, че функциите на творенията следват образеца на мъдростта и се измерват с везната на справедливостта с такава точност и чувствителност, че хората не могат да си представят по-добри от тях. Виждаш как вечната мъдрост е дарила човека със сила на паметта - малка, колкото синапеното зрънце, а в нея са записани подробностите от живота му и безбройните събития, които са му се случили, сякаш тя е умалена библиотека с документи, разположена в крайчеца на мозъка, за да му напомня винаги за Деня на равносметката - Деня, когато ще бъдат разтворени свитъците с делата.

И виждаш абсолютната справедливост да полага всеки орган в живия организъм на съответното му място и да го координира с точни и чувствителни мерки, като се започне от дребния микроб и се стигне до огромния носорог, и от малката пчела до внушителния орел, от прекрасното цвете до пролетта, засияла с милиони цветове. И виждаш тази справедливост да дарява всеки орган с хармония без разточителство, с отмере-ност без недостатък, с неповторим ред, и всичко това в рамките на ярка красота и сияйна хубост, и творенията се превръщат във въплътени образци на оригиналното изкуство, майсторството и красотата. И нещо повече, тя дарява на всяко одушевено създание правото да живее, облекчава го в съществуването му и издига за него критерии за върховна справедливост; въздаянието за доброто е равностойно добро, и за злото - равностойно зло. В същото време тя позволява да бъде чувствана нейната сила и вечност чрез унищожителното наказание, което се стоварва над тираните и угнетителите още от епохата на Адам, мир нему.

И както няма слънце без ден, така и тази вечна мъдрост и безсмъртна справедливост не ще се реализира напълно иначе освен чрез друг, вечен живот (ахирет) Затова тя никога не би приела и по никакъв начин не би подпомогнала житейски край, лишен от справедливост, мъдрост и възцаряване на правдата - такъв, при който смъртта не е последвана от възкръсване и закоравелите угнетители се изравняват със злощастните си жертви. Следователно би трябвало да има вечен отвъден живот, през който мъдростта и справедливостта да доведат докрай своята истина, С това едни от Най-прекрасните имена - Пре-мъдрия (Ап-Хаким} и Съдията (Ал-Хакам), Справедливостта (Ал-Адл) и Справедливия (Ал-Адил} - ни дават категоричен отговор на нашия въпрос относно отвъдния живот.

И виждаме, че се удовлетворяват потребностите на всяко живо същество, които иначе то не би могло само да удовлетвори, и се откликва на всичките му молби, отправени под формата на молитва и зов, независимо дали с езика на насъщните му потребности, или с езика на природните му способности, и това му се поднася от ръка на милосърден с всеобхватна милост, на всечуващ с абсолютен слух, на състрадателен с необятна жалост. Откликва се и на молбите за изпълнение на желания, особено на изричаните от свят човек и най-вече от пророците, мир на тях. на които в повечето случаи се откликва по необикновен начин.

Тази отзивчивост позволява напълно сигурно да разберем, че зад завесата присъства всечуващ (сами’) и откликващ (муджиб), който слуша воплите на всеки изпаднал в беда и риданията на всеки сполетян от болка, възприема зова на всеки нуждаещ се, съзира най-малката потребност на най-дребното творение и долавя най-скришния стон на най-слабото създание, като го обгръща със Своето състрадание, на дело му оказва помощ и го удовлетворява.

Докато това е така, зовът за отвъдното щастие и за вечното пребъдване - най-добрият и най-всеобщият, който засяга всички създания и е свързан с всички Най-прекрасни имена и с всички превелики атрибути, - този зов ще бъде отправян от най-доброто творение - човека - и ще го включва в молитвите си най-великият и най-обичаният от Аллах Божий раб - най-великият пратеник начело на пророците, мир на тях - слънцата, звездите и пътеводителите на човечеството, които изричат след молитвите му: Амин!", а това го прави всекидневно с благослова си за него всеки вярващ от общността"му най-малко по няколко пъти на ден, и всички творения участват в зова му с думите: "Откликни, Господи наш. на зова му, и ние като него ще се доближаваме до Теб и ще сме Ти покорни!" Подобен всеобхватен зов за безсмъртие и за вечно щастие от такъв любим Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в рамките на тези непреодолими обстоятелства, абсолютно без съмнение само по себе си е достатъчно основание и причина измежду безброй причини, налагащи това, за създаването на вечния Рай и сътворяването на отвъдния живот. И нещо повече, за мощта на Преславния то е по-лесно дори от създаването на пролетта. Така и други от Най-прекрасните имена - Всечуващия (Ас-Сами’) и Милосърдния (Ар-Рахим) — отговарят на въпроса ни относно отвъдния живот.

И всички проявления на смъртта и картини на възкресението при смяната на сезоните сочат ясно, както денят говори за наличието на слънцето, че зад завесата има Господ, Който управлява огромната земя с пределен ред и изключителна лекота, сякаш тя е само малка градина и дори единствено дърво, и управлява също просторната пролет, и й дарява красота така лесно и с такава отмерена хубост, сякаш е единствено цветче, и по свитъка на земята изписва триста хиляди вида книги - групите растения и животни, - показващи образци на Възкресението и примери за Съдния ден.

Всемогъщият Господ пише тези взаимопроникващи се примери без никакво объркване и смут, без грешка и недоглеждане. с майсторство и организираност, и с красноречив смисъл въпреки тяхното преплитане, подобие и сходство, и в рамките на преславното величие проявява действена, милосърдна, мъдра мощ. Той обгръща битието в Своето милосърдие и мъдрост и е дарил човека с високо положение, подчинил му е огромната вселена и я е превърнал в негово жилище и люлка, назначил го е за наместник на земята, натоварил то е с най-голямата отговорност (ал-амииа ач-кубра), която небесата, земята и планините отказали да понесат, предпочел го е пред всички творения и му е оказал почит чрез Господното Си Слово, преславното Си обръщение и подкрепата Си. И нещо повече, Той е дал категорична дума на човека и твърдо му е обещал във всички Свои низпослани писания, че ще го увековечи с нескончаемото щастие и отвъдното пребъдване.

Няма съмнение, че Той ще разтвори пред него врати на трайно блаженство и безусловно ще сътвори Възкресението и Съдния ден, което за него е по-лесно и от пораждането на пролетта. С това други от Най-прекрасните имена на Аллах - Съживяващия (Ал-Мухгш), Умъртвяващия (Ал-Мулшт), Вечноживия (Ал-Хайи), Вездесъщия (Ал-Каййум), Имащия сила (Ал-Кадир) и Знаещия (Ал-Алим) - отговарят на въпроса ни за отвъдния живот.

Наистина, всяка пролет Божието могъщество съживява корените на всички дървета и треви и сътворява триста хиляди животински и растителни образци на Възкресението и Съдния ден и дори ако мислено се проследят и сравнят хилядата години на съществуване на всяка от общностите на Мухаммед и Муса, мир на тях, ще се види, че за две хиляди пролети са показани хиляди примера и хиляди аргумента за Възкресението и Съдния ден(). Как тогава ще се смята за непосилно подобна абсолютна мощ да осъществи възправянето на телата и материалното възкресяване? Не е ли това слепота и пак слепота?

Сто двадесет и четири хиляди измежду най-добрите представители на човешкия род - пророците, мир на тях - единодушно са обявили безсмъртното щастие и вечността на Отвъдния свят, като са се опирали на хиляди обещания, дадени категорично от Преславния и Всевишния Аллах и с ярките си чудеса са потвърдили, че говорят правдата. И безчет пречисти светци (аулия) са потвърдили същата истина със своите открития и наблюдения. Би трябвало тя да е очевидна като слънце то по пладне и който се съмнява в нея, е лишен от разум.

Мнението на един или двама специалисти в дадена наука или професия по проблем в тяхната сфера анулира стойността на възгледите и съжденията па хиляда техни опоненти неспециалисти, дори ако са компетентни в други науки. Потвърждението от двама свидетели по даден въпрос е за предпочитане пред мненията на хиляди отрицатели, например засвидетелстването в ден на съмнение, че е видян новият полумесец Опдал), който ознаменува началото на месец Рамадан, или твърдението, че на земята съществуват кокосови палми с орехи, подобни на консерви с мляко. Така е, защото който твърди това, убеждава просто като посочи съответния плод или обясни къде виреят подобни насаждения.

А отричащият съществуването им може да докаже твърдението си само ако обходи всички кътчета на земята, издири и проучи навсякъде. Така и онзи, който известява за Рая, за Дома на щастието и вечността, убеждава и спечелва за своята кауза просто като прояви и разкрие някоя негова следа, признак или сянка. А който отрича и отхвърля съществуването му, не би могъл, колкото и да се труди, да аргументира твърдението си иначе освен като сам види и покаже на другите цялата вселена и всички времена отначало докрай във вечността, разкрие отсъствието на Рая и обоснове отрицанието си.

Поради тази мъдрост учените-изследовате-ли са възприели следното основно правило: "Невъзможно с доказването на неуточнено отрицание като например истините на вярата (иман), които обхващат всичко съществуващо, стига това да не е само по себе си абсурдно."

Въз основа на тази категорична истина би трябвало отрицанието и противодействието на хиляди философи да не предизвиква никакво съмнение, нито колебание спрямо никой правдив вестител по подобни въпроси на вярата. Каква глупост би било някой да се омърси със съмнение, каквото и да е то, относно стълбовете на вярата само защото се е вслушал в отрицанието на шепа философи материалисти, чийто разум се свежда до видяното с очите и които не съзират друго освен материя, а при това сърцата им са мъртви и не усещат духовните неща. В същото време тези стълбове на вярата са потвърдени единодушно от сто двадесет и четири хиляди правдиви познавачи пророци, мир на тях, и от безчет специалисти - светци, радетели за истината и учени-из следовател и.

Освен това ние забелязваме и у себе си, и около нас всеобщо милосърдие, всеобхватна мъдрост и постоянна грижа, които излъчват светлината си като ден, а също виждаме и внушителни Господни плодове, сияния на проницателна справедливост, проявления на велики и могъщи действия. Виждаме и Мъдрост, която облича всяко дърво в толкова много дълбоки смиели, колкото са цветовете и плодовете му. Виждаме и Милосърдие, което удостоява всеки човек с толкова добротворство н дарове, колкото са неговите сетива, сили и органи. Виждаме и могъща Справедливост, която погубва с меча на своето наказание метежни народи като тези на Нух, Худ и Салих, а също адитите. самудяните и народа на Фараона. Но тя е и грижовна и пази правата дори на най-дребното и най-слабото творение. Следното ко-ранично знамение разяснява с удивително лаконично красноречие тази велика Господна същност (рубубия) и абсолютната й мощ:

وَمِن۟ اٰيَاتِهٖٓ اَن۟ تَقُومَ السَّمَٓاءُ وَال۟اَر۟ضُ بِاَم۟رِهٖ ثُمَّ اِذَا دَعَاكُم۟ دَع۟وَةً مِنَ ال۟اَر۟ضِ اِذَٓا اَن۟تُم۟ تَخ۟رُجُونَ

“И от Неговите знамения е, че небето и земята стоят по Негова повеля. После, когато ви призове, ето ви - от земята излизате.” (30: 25)

Става ясно, че небесата и земята изпълняват Божията заповед като войници, които са отседнали и спят в два лагера, и веднага щом командирът ги призове и чуят глас на тръба, те грабват оръжието и хукват да заемат своите позиции. Така също небесата и земята са като два лагера, в които спят мъртвите и щом те бъдат призовани с тръбата на Исрафил, мир нему, мигом излизат от гробовете и обличат дрехата на телесния си образ. Величието и подчинението са видими всяка пролет, когато в лагера на земята се събират намиращите се там войници и щом протръби ангелът на гърма, множествата им започват да се разгръщат.

Въз основа на предходните изследвания и както бе доказано в Десето слово, би трябвало милосърдието, мъдростта, грижов-ността, справедливостта и вековечната власт да реализират своите перспективи и цели в един отвъден Дом, тоест те задължително изискват да се случи Възкресението (хашр), защото Часът на отвъдния живот (ахирет) несъмнено ще настъпи и обратното е дори напълно невъзможно. А ако все пак той не настъпи, това би означавало изключително красивото Милосърдие да се превърне в най-грозната жестокост, съвършената Мъдрост - в порочна ограничена игра и в пределна крайност, изключително добрата и милосърдна Загриженост - в напълно противно и горчиво унижение, всецяло точната и безпристрастна Справедливост - в най-свиреп гнет и безчинство. И още, ако Часът на отвъдния живот не настъпи, това би означавало също падение на могъщата вековечна власт и сриване на нейната сила и мощ, тоест подозрение, че Господното съвършенство е безсилно и неспособно. Всичко това е лъжа и абсурд и ничий човешки разум не би го приел, а то е и напълно изключено и невероятно.

Всяко одушевено създание знае, че Преславният Аллах е сътворил човека в най-прекрасния образ, отгледал го е по най-хубавия начин, снабдил го е със системи и органи като разума и сърцето, чрез които да се издига към вечното блаженство и да бъде воден към него, а също и да разбира какъв гнет и жестокост е житейският път на този човек, комуто е оказана почит, да завърши с вечно небитие, и да осъзнава каква липса на мъдрост е отсъствието на възкресение - така всички органи и природни способности, носещи хиляди ползи и блага, са обречени да се пропилеят без полза и без стойност. А в същото време Преславният е вложил в човешкия мозък хиляди мъдрости и изгоди. Човек разбира и доколко видимото безсилие и пълното невежество биха се намирали в пълно противоречие с Божията власт и Господното съвършенство, ако не бъдат изпълнени хилядите обещания и дадени думи. Превисоко е Аллах над това!

По аналогия би могъл да размислиш също и за Загрижеността и Справедливостта.

Така чрез споменатата истина едни от Най-прекрасните имена на Аллах Всемтостивия (Ар-Рахман), Премъдрия (Ал-Хаким), Всесправедливия (Ал-Адил), Прещедрш (Ал-Керим), Всевластващия (Ал-Хаким) отговарят на въпроса ни за отвъдния живот и без никакво съмнение, с яснотата и яркостта на слънцето, ни доказват, че той е истина.

Забелязваме също, че над всеки жив организъм, над всяко събитие властва внушително, всеобхватно и очевидно съхранение (хафизия), което запазва множеството им форми, регистрира делата, свързани с природната им функция, записва прославите им (тасбихат), всяко на своя език, пред Най-прекрасните имена - записва ги на идеални скрижали, в семената и зърната им, в паметта им - умален вариант на Пазения скрижал (ал-лаух ал-.махфуз), особено в човешката памет, която е велика и твърде миниатюрна библиотека, вложена в мозъка, записва ги във всички материални и духовни огледала. Щом настъпи пролетта - този цвят. въплъ-щаващ Божието могъщество, - съхранението проявява невеществените писмена и ги прави видими, налични, реални. Чрез този велик цвят се излага истината за Възкресението, която се съдържа в следното коранично знамение:

وَ اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَت۟

“... и когато книгите [за делата] бъдат разгърнати...” (81: 10).

Тя се обявява на милиарди езици с примери и аргументи, потвърждава се пред нас категорично, че всички неща, особено живите, не са сътворени, за да се стопят в празнотата, да изпаднат в небитието, да се изличат и да се превърнат в нищо, особено човекът, а са създадени, за да продължават да се издигат към безсмъртието, чрез пречистване на душата си да влязат в света на вечния живот, чрез природните си способности да встъпят във вечните си функции, които ги очакват в Дома на пребъдването.

Да, щом настъпи възкресението на пролетта, всяко дърво, всеки корен, всяко зърно и семе от безбройните растения, които умират наесен, сякаш е дошъл краят на света, изричат на специфичния си език и тълкуват някои смиели на кораничното знамение:

اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَت۟

"... и когато книгите [за делата] бъдат разгърнати…".

Това става, като всеки елемент на растението се връща към природните функции, които е изпълнявало в предходните години и в същото време разяснява величието на съхранението (хафизия) в най-широкия му обхват, както се съдържа в кораничното знамение:

هُوَ ال۟اَوَّلُ وَال۟اٰخِرُ وَالظَّاهِرُ وَال۟بَاطِنُ

"Той е Първия и Последния, и Явния, и Скрития. " (57: 3)

В него ни се посочват четири велики истини, валидни за всяко нещо, и се дава неоспоримо доказателство за неизбежността на Възкресението (хашр), което задължително предстои да настъпи с неумолимостта и лекотата на пролетта.

Да, сиянията и проявленията на горните четири Най-прекрасни имена - Първия (Ал-Ауусш), Последния (Ал-Ахир), Явния (Аз-Захир), Скрития (Ап- Батип) -действат и проникват навсякъде, от най-малкото и частичното до най-голямото и цялостното. Нека разясним това с пример.

Въпреки че семето, което е зачатък на дървото, е твърде миниатюрно по обем, под сиянията на Божието име اَل۟اَوَّلُ Първия то разкрива величието на съхранението (хафизия) чрез съдържащата се в него точна и съвършена програма на дървото и наличието на безупречни пособия и на всички необходими условия за образуване и покълване на стъбло.

И плодът, въпреки че е твърде малко вместилище, под сиянията на Божието име وَال۟اٰخِرُ Последния дава правдиво свидетелство за съхранението чрез съдържащия се в него указател на всички природни функции на дървото к наличието на неписани свитъци на действията му и на законите на втория му живот.

И външната форма на дървото под сиянията на Божието име وَالظَّاهِر Явния разкрива и прави видими за очите величието на могъществото, съвършенството на мъдростта и красотата на милосърдието в рамките на абсолютното съхранение. Дървото се гизди с бляскави украшения, разнообразни прелестни накити и ипкрус-тирани медальони, сякаш облича обагрените в седемдесет цвята одежди на райските деви.

И вътрешната структура на дървото, която е сякаш огледало, отразяващо светлините на Божието име وَال۟بَاطِنُ Скрития, също потвърждава с ярки като слънцето аргументи съвършенството на мощта и справедливостта и красотата на милосърдието и мъдростта. Тази структура е като чудотворен и перфектно организиран завод, велика химическа лаборатория и хранилище на препитание, в което нито един клон, плод или лист не остава без нужната му прехрана.

Както всяко семе, всеки плод, всяка външна форма и вътрешна структура на дървото разкрива проявленията на споменатите четири Най-прекрасни имена, така и земното кълбо ги разкрива и красноречиво изяснява, че могъщият и прещедрият Пазител (Ал-Хафиз) действа с абсолютна мощ, справедливост, мъдрост и милосърдие. И земното кълбо като дървото е подвластно на смяната на годишните сезони, и чрез проявлението на Божието име Първия всички семена и зърна, поверени на съхранение (хафизия) през есента, образуват безчет стъбла и клони, разпростират ги във всички посоки, разтварят безброй прелестни цветове и развиват сладки плодове. Земята облича прекрасната дреха на пролетта. Всяко от тези неща съдържа умалени записи на Господните повели и крие в себе си миниатюрни бележки, които регистрират извършените през отишлата си година дела. И нещо повече, всяко от тях носи изчерпателните кодове на образуването на великото дърво Земя.

Последен в годишния цикъл на това дърво е периодът, когато в безкрайно малки кутийки се влагат всички функции, изпълнявани от него през есента, всички природни прослави (тасбих) и моления (зикр), отслужвани пред Най-прекрасните имена, всички свитъци на деяния, които могат да бъдат възкресени през идната пролет. Всичко това се поверява на премъдрата Ръка на могъщия Пазител (Ал-Хафиз) и така на безчет езици пред цялата вселена се възвестява Божието име Последния.

Външността на дървото Земя са разнообразните цветове, които чрез триста хиляди вида разкриват примери и признаци на Възкресението. Това са трапезите на Всемилостивия, Милосърдния, и на Прещедрия дарител на препитание. Те са угощения, достъпни за всички живи същества. Всяко нещо по повърхността на дървото споменава и произнася Божието име Явния с езиците на своите плодове, цветове и хранителни продукти, като разкрива с блясъка на слънцето в неговия зенит истината: وَ اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَت۟ ';... и когато книгите (за делата) бъдат разгърнати…".

Вътрешността на това величествено дърво с завод и комбинат, в който се задвижват безчет и безброй стройни механизми и прецизни фабрики, и от суровина за един грош зреят и се произвеждат тонове хранителни продукти, доставяни на гладните. Процесите протичат с пределна точност, която не оставя никаква възможност за игра на случайността. Вътрешната същност на Земята споменава, утвърждава и обявява със сто хиляди видове и форми Божието име Скрития, както го обявяват сонм ангели, възславящи на сто хиляди езика.

От гледна точка на годишния й цикъл, подобно на дърво, земята ясно разкрива съхранението (хафизия) вложено в тези четири Най-прекрасни имена, и го превръща в ключ за вратата на Възкресението (хашр). По същия начин тя е подобна на твърде хармонично дърво и от гледна точка на живота през вековете и епохите, в продължение на които изпраща плодовете си на пазара на Отвъдния свят (ахирет).

Така цялата Земя се превръща в толкова обширно огледало на проявленията на четирите Имена и разкрива толкова просторен път към Отвъдния свят, че умовете и езиците ни се оказват неспособни и безсилни да обхванат всичко това. По тази причина ще се задоволим само със следните бележки.

Стрелките на часовника, който отброява секундите минутите, часовете и дните, си приличат. Едната указва на другата и напомня за нея. Който види движението на стрелката за секундите, е принуден да повярва в движението и на останалите стрелки. Така и земният живот е като голям часовник на Твореца на небесата и на земята: приличат си дните, които отмерват секундите на този свят, годините - минутите, епохите - часовете, ерите - дните. Освен че си приличат, всяко от тях указва на другото и го потвърждава.

От този ъгъл виждаме, че Земята известява с безчет признаци за идването на вечна пролет и на нескончаемо утро след зимата на тленния и мрачен земен живот. Тя известява, че идването му е неизбежно и напълно сигурно, както настъпването на утрото след нощта и на пролетта след зимата. С тази истина името Пазителя заедно с другите четири от Най-прекрасните имена (Първия Последния, Явния, Скрития) отговаря на зададения от нас въпрос за Възкресението (хашр).

Ние не преставаме да виждаме с очите си и да разбираме с ума си, че човекът е:

Şu kâinat ağacının en son ve en cem’iyetli meyvesi.

от гледна точка на истината на Мухам-мед, мир нему, той е семето-зародиш на това дърво;

той е най-голямото знамение от Корана на вселената;

той е знамението, носещо проявленията на Най-великото име в този вселенски Коран, каквото е знамението за Престола (ал-курси)

в Свещения Коран() той е най- почитаният гост в двореца на вселената;

той е най-активният служител, комуто е позволено да управлява обитателите на този дворец;

въоръжен със стотици науки и хиляди способности, той е подвластният, натоварен да се грижи за обработката на земята и надзорникът, отговорен за приходите и разходите;

той е наместникът на Земята, инспекторът в нейното царство, изпратеният от Властелина на безсмъртието и вечността, работещият под Неговото наблюдение;

той се разпорежда със земните дела, като постъпките му се записват цялостно и в детайли;

той е всецяло раб, натоварен с обширно, всеобхватно богослужене; той е понесъл голямата отговорност (ал-алшна ал-кубра), която небесата, земята и планините са отказали да носят; пред него са се отворили два пътя: единият е на злощастните, а другият - на блажените;

той отразява като огледало всички проявле ния на Най-прекрасните имена и у него се разкрива най-великото Божие име;

той е събеседникът, към когото е отправена речта на Преславния и най-добре той разбира Господното слово;

той с най-нуждаещият се и най-безсилният сред живите същества във вселената; той е безгранично слабо и бедно създание въпреки че има безчет врагове и мъчители, безброй цели и надежди,

той е най-богатият по способности сред живите същества;

при сладостта на живота той е най-чувствителният към болката и блаженствата му се примесват с горчиви страдания;

той е най-копнеещият за вечност и най-нуждаещият се от безсмъртие, но и най-достойният за това;

той е онзи, който се стреми с безчет молитви да придобие вечност и безсмъртие и дори да получи всички наслади по земята, те не биха утолили жаждата му за пребъдване;

той е онзи, който обича своя Дарител до степен на богослужене, кара другите да Го обичат и сам е обичан; той е най-великото чудо на Божието могъщество и най-удивителното творение,

доколкото съдържа в себе си огромния свят и доколкото всички негови пособия свидетелстват, че е създаден, за да върви към вечността и безсмъртието.

С такива двадесет целокупни истини човек се свързва с Божието име Истината (Ал-Хак) и е в тесни отношения с Божието име Пазителя (Ал-Хафиз), от Когото не се изплъзва нищо на небесата и на земята Той вижда и най-дребната потребност на най-малкото същество, чува молбата му, подпомага го и Неговите знатни писари регистрират всички дела и постъпки на хората към другите създания. По силата на споменатите двадесет истини за човека би трябвало да има Възкресение и Съден ден и в името на Аллах Истината несъмнено ще му се въздаде награда за извършените служения и дела, и наказание за провиненията. Без колебание, той иде бъде поведен към Равносметката И в името на Пазителя ще отговаря за записаните си дела, и за дребните, и за значимите, и пред него ще се разтворят дверите на вечно щастие и несекващо гостоприемство или дверите на ужасни зандани и трайно злощас-тие. Невъзможно е да не се потърси равносметка н да се скрие от погледите ръководител, който стои начело на повечето творения в този свят и се намесва в делата им, невъзможно е той да не бъде пробуден от своя сън.

Нелогично е да се долови най-тихият зов в жуженето на мухите и да се окаже действителна помощ с нужните средства за съществуване, а да не бъдат чути силни молитви, от които земята потреперва и които изхождат от двадесетте истини и просят вечност и безсмъртие. Нелогично и дори невъзможно е тези многобройни права изцяло да потънат в забравата и да пропаднат. Недопустимо е за мъдрост, която нищо не пропилява напразно, дори то да е с размер на крилце от муха, според свидетелството на неговата хармония и съвършенство, изцяло да пропилее човешките способности, свързани със споменатите истини, да пропилее всички надежди и желания, простиращи се до вечността, да пропилее всички тези многобройни връзки и реалности на вселената, развиващи способностите и засилващи желанията на хората. Подобна възможност би била ужасна несправедливост и противен позор, отхвърлян от всички същества с думите: "Това е сто пъти невъзможно и хиляда пъти нелепо."

Те го отричат, като свидетелстват за Най-прекрасните имена: Истината (Ал-Хак), Пазителя (Ал-Хафиз), Премъдрия (АлХакгш), Прекрасния (Ал-Джами), Милосърдния (Ар-Рахим).

Така тези Имена отговарят на въпроса ни за отвъдния живот и ни казват: "Възкресението (хашр) е несъмнена истина и безспорна и непоколебима реалност, както и самите ние сме истина и както свидетелства за нас реалната устойчивост на всичко съществуващо.”

Ако въпросът не бе по-ясен от слънцето, бих добавил повече разяснения, но ще се огранича и ще се задоволя със споменатите примери.

По аналогия с казаното в предходните параграфи, всяко от стоте и дори хилядата Най-прекрасни имена, които са насочени към света на създанията, красноречиво доказва наличието на своя преславен Носител чрез Неговите проявления и огледала - творенията, а също разкрива и категорично аргументира идването на Възкресението и на отвъдния живот.

Чрез всички Свои повели във всичките Си низпос-лани писания и чрез всичките Си Имена, с които се е назовал, преславният ни и всевишен Господ отговаря на зададения от нас въпрос за отвъдния живот, както и ни дава отговор и определение под друга форма с езика на Своите ангели, които изричат:

"Налице са безчет признаци и доказателства за нашето съществуване и за това на духовния свят. Още от епохата на Адам, мир нему, са ставали срещи, беседи и запознанства между нас и с духовните създания. Това са напълно достоверни и последователни случаи, които не подлежат на съмнение. Вече споменахме при срещите си с вашите пророци и винаги ще споменаваме какво сме видели при странстванията си из жилищата н залите на Отвъдния свят (ахирет). Благовестваме ви с безспорната вест, че нерушимите портали и намиращите се зад тях вековечни дворци и жилища са подготвени за посрещане на почетни гости и очакват идването ви." Така знатните ангели отговарят на въпроса ни за Отвъдния свят (ахирет),

Нашият прещедър Творец ни е отредил най-великия учител, най-съвършения наставник, най-правдивия образец, най-напътения предводител - Мухаммед от рода Бану Хашим, Аллах да му дари най-добрия благослов и мир. Той го е изпратил да бъде последният от знатните пратеници на Аллах, мир на тях. Затова би трябвало преди всичко да питаме своя Учител за онова, за което попитахме и премогьщия си, превелик Творец относно Отвъдния свят, за да усъвършенстваме своето знание и да се издигнем от степента на научната достоверност до степента на очевидната и абсолютната категоричност. Така е, защото любимият правдив Пророк, чиято истинност е потвърдена от всесведущия Творец с хиляди чудеса и самият той е едно от чудесата на Свещения Коран, е доказал на целия свят, че това е Книга от Господа на световете и нито отпред, нито отзад я спохожда лъжа. По същия начин и Свещеният Коран е едно от чудесата на тази личност и е доказателство, че той говори истината и правдивостта му е потвърдена, както н че е Пратеник на Господа на световете. Тези две чудеса, едното - език на видимия свят с потвърждение от всички пророци, мир на тях, и от всички светци (аулия), а другото - език на скрития свят (алям ал-гайб), съдържащ всички небесни писания и всички вселенски истини, дават аргументи за истината на Възкресението и Съдния ден, непоколебима и ясна като слънце и ден.

Това се прави чрез целия житейски път на първото чудо и чрез хилядите знамения на второто чудо.

Действително въпросът за Възкресението и Отвъдния свят е от проблемите, които надхвърлят възможностите и границите на човешкия разум. Той не може да бъде разбран иначе освен чрез уроците и напътствията на двамата необикновени учители - Свещения Коран и любимия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Защо предходните пророци, мир на тях, не са разяснили на своите народи въпроса за Възкресението с яснотата, с която той е изложен в Свещения Коран? Защото епохите им представят детския и чергарския етап от живота на човечеството, а както е известно, при началното обучение разясненията са кратки.

Извод. Доколкото повечето Най-прекрасни имена изискват наличие на отвъден свят и указват на него, би трябвало на свой ред потвърждаващите ги аргументи и доводи да се отнасят и за неговото настъпване и непоклатим ост.

Доколкото ангелите известяват за видените от тях отвъдни жилища и за дълговечния свят, би трябвало аргументите, свидетелстващи за наличието и богослуже-нето на ангелите и на духовете на свой ред да доказват съществуването и на Отвъдния свят.

Доколкото в продължение на пречистия благословен живот на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, най-важното известие и основният му призив след този за еднобожнето са свързани с Отвъдния свят, би трябвало всички чудеса и аргументи, доказващи неговото пророчество и правдивост, на свой ред да свидетелстват за настъпването и реалността на Отвъдния свят.

Доколкото една четвърт от Свещения Коран е посветена на Възкръсването и на Отвъдния свят, и хиляди негови знамения ги аргументират и известяват за тях, би трябвало всички свидетелства, аргументи и доказателства за правомощията на Свещения Коран да се отнасят и за сбъдването на вестта за Отвъдния свят и да го потвърждават.

И така, размислете над този велик стълб на вярата (иман), за да прецените доколко убедеността в отвъдното е категорична, твърда и непоколебима.

ОБОБЩЕНИЕ НА ОСМА ТЕМА

В Седма тема потърсихме от много инстанции разяснение на въпроса за Възкресението, но отговорът на нашия Творец чрез Най-прекрасните Му имена напълно ни удовлетвори. Той бе толкова убедителен и изчерпателен, и остави у нас толкова категорична сигурност, че по-нататъшпите питания са излишни. Затова тук се задоволяваме само да потвърдим казаното.

По този проблем ще обобщим накратко една стотна част от плодовете, ползите и резултатите, които се реализират от вярата в отвъдното - някои от тях произтичат от щастието на човека в задгробния свят, а други -от щастието му на земята. Що се отнася до отвъдното блаженство, то разяснението на Свещения Коран е напълно достатъчно и не се нуждае от допълнително тълкуване. А свързаното със земното щастие го разясняват Послания от светлина (Рисале-у Нур) и тук накратко ще разгледаме само няколко измежду стотиците резултати, които се реализират от вярата в отвъдното за ощастливяване на човека в личния и обществения му живот.

Първият илод.

Както човекът е свързан със своя дом - за разлика от животните. - така той е свързан и със земния свят; както се намира в тесни отношения с близките си, така по природа с свързан и с целия човешки род; както желае да пребъдва в мимолетния земен живот, така копнее да остане завинаги във Вечния дом; както постоянно се старае да си подсигури нужното препитание за своя стомах, така по природа е принуден и се стреми да обезпечи храна за ума, сърцето, духа и човечността си, и я получава на трапези, простиращи се по цялата земя и дори до вечността, защото тон има надежди и желания, които могат да бъдат удовлетворени само от вечното блаженство.

Както бе посочено в посланието Възкресението, веднъж в детството си аз се обърнах към своето въображение с думите: "Кое предпочиташ: да изживееш хиляда години в щастие като владетел на света и на неговата прелест, но това да приключи в небитието, или да съществуваш вечно след обикновен тежък живот?" Видях, че въображението ми желае второто и изпитва досада от първото. То ми отговори: "Не искам небитието, а вечността, дори да е в Ада!"

Доколкото всички земни сладости не удовлетворяват въображението, което е един от слугите на човешката същност, то истината за нея при нейната всеоб-хватност и комплексност би трябвало по природа да е свързана с вечността и безсмъртието. Тогава какво велико, обилно и предостатъчно съкровище е вярата в отвъдното за човека, който е тясно обвързан с нескончаеми надежди и желания, притежава незначителна свобода на волята и страда от абсолютна бедност! И колко тази вяра е ос на мечтаното щастие и на лелеяната наслада! И колко тя е източник на подкрепа и средство за утеха пред безбройните земни грижи! Дори ако човек пожертва целия си земен живот, за да спечели тези плодове и ползи, той би бил незначителен.

Вторият плод на вярата в отвъдното, засягащ личния живот.

Онова, което постоянно тревожи всеки човек и вгорчава живота му, е трайната мисъл за неговата участ и за отиването му в гроба, както е приключил житейският път на обичаните хора и на роднините му. Клетият човек жертвал духа си заради един само скъп приятел, като си представял, че хиляди и дори милиони, милиарди негови събратя умират и животът им потъва в небитието след смъртта - тази раздяла завинаги без надежда за бъдеща среша. Подобна представа и самозаблуда карат човека да вкусва силна болка, която предизвестява за мъките в Ада. Когато хората се превивали от болезнени страдания, произтичащи от тяхното мислене, дошла вярата в отвъдното, която отворила очите им и снела пелената пред тях. Казала им: "Погледнете!" Погледнали със светлината на вярата и видели, че всички, които те обичат, са се спасили и избавили от окончателната смърт, от тлението и изчезването, пребъдват безсмъртни в сияйния вечен свят и очакват тяхното идване. От това получили дълбока духовна наслада, която предизвестява за блаженството в Рая. Ще се ограничим в настоящото изложение, доколкото Сияния от светлина (Рисале-и Нур) разясняват споменатия резултат със съответните му аргументи.

Третият плод, свързан с взаимоотношенията на човека.

Издигнатото положение на човека, неговото превъзходство и привилегия над всички живи същества, произтича от високите му природни качества, съвкупните му естествени способности, цялостното му бо-гослужене и широките сфери на битието му. Затова човекът, ограничен единствено в настоящето, откъснат от миналото и лишен от връзка с бъдещето (две несъществуващи, мъртви и тъмни за него отрязъци от време), придобива нравствените качества на човечността, обичта, братството и хуманизма на основата на ограничения си днешен ден. Те се определят в зависимост от тесните им мерки и критерии, и в съответствие с тях такъв човек обича и служи на своите баща.

брат, съпруга или родина, които преди не е познавал и не ще ги види в бъдещето, затова никога не се издига до степента на искрената преданост, вярното приятелство, чистата обич, безкористното уважение в служенето. Тези качества и съвършенства се умаляват и издребняват и тогава човек изпада до равнището на най-лишеното от разум животно. Още щом вярата в отвъдното се появи, за да спаси и даде подкрепа на този човек, тясното, подобно на гроб време се превръща в много обширна продължителна епоха, обхващаща и миналото, и бъдещето, и му показва просторно като земята битие и дори такова, което стига до вечността и безсмъртието.

Тогава човек уважава и почита баща си с върховно синовно чувство, което се простира до Блажения дом и Духовния свят, със същата мисъл подкрепя и подпомага своя брат с простиращо се до вечността чувство, обича съпругата си, изпитва към нея състрадание, помага й, защото тя е най-красивата му спътница в живота, дори в Рая. Тази обширна и просторна житейска сфера със съдържащите се в нея важни взаимоотношения и функции не се превръща в средство за реализиране на дребни мирски дела, на нищожните им цели и незначителните им ползи. Човек постига съвършеното приятелство, чистата преданост и пълната искреност в своите взаимоотношения и функции, неговите достойнства и нравствени качества започват да се развиват и извисяват, човечността му нараства и се издига в зависимост от индивидуалното равнище.

Този човек, който в насладата си от живота не може да достигне и едно врабче, благодарение на вярата си в отвъдното вече става виден гост в земния живот и щастливо същество, и превъзходно творение, издига се над всички животни и дори се превръща в-.най-любимото създание, в най-почитания раб пред Господа и Владетеля на вселената.

Ще се задоволим с това разяснение на споменатия резултат от вярата в отвъдното, доколкото Послания от светлина (Рисале-и Нур) вече са го коментирали със съответните аргументи и доказателства.

Четвъртата полза, която обхваща и социалния живот.

Тя е изложена в Девети лъч на Послания от светлина (Рисале-и Нур) и същността й накратко се свежда до следното.

Без вярата в отвъдното не е възможно децата - една четвърт от човечеството - да живеят като истински хора с човешки стремежи. Без тази вяра те биха били принудени да водят съществуване, изпълнено с наглост, тревога и болезнени грижи, не биха се радвали на детските си игри и не биха се забавлявали с играчките си. Смъртта, нокосяваща и децата наоколо, би оказвала изключително въздействие върху всяко малко създание, върху изострената му и нежна чувствителност, върху сърцето му, което занапред ще таи много надежди и желания, върху духа му, неспособен да устоява и затова го сполетява безпокойство и смут. Тогава животът и разумът на такова дете биха се превърнали в средство за мъчение и не би имало полза от игрите и забавленията, зад които то се крие, докато не се намери отговор на неговите въпроси и недоумения.

А напътствието на вярата в отвъдното го кара да си казва: Моят приятел (брат), който почина, е станал сега райска птица. Той повече се забавлява, скача и обикаля. И мама почина, но тя се е отправила към всеобхватното Божие милосърдие и в Рая отново ще ме прегьрне до ласкавата си гръд, и ще видя там своята състрадателна майка." Това му позволява да живее спокойно и безгрижно, както подобава на истински човек.

Единствено чрез вярата в отвъдното и възрастните хора - друга четвърт от човечеството - не биха намерили утеха пред скорошното си угасване и отиване в гроба, когато прекрасният и сладък живот затваря пред тях вратите си. Ако не бе вярата, тези почитани милосърдни бащи и жертвоготовни състрадателни майки биха вкусвали горчивина след горчивина и биха останали в твърде злощастно душевно състояние, с жестока тревога в сърцето, и земният живот би бил за тях тесен като тъмница, и самото съществуване би се превърнало в трайно и непоносимо изтезание.

А вярата в отвъдното им говори и им казва: "Не скърбете, възрастни хора, не обръщайте голямо внимание, очаква ви вечна младост, която е пред вас и неизбежно ще дойде! Очаква ви прекрасен бляскав живот и дълги години безсмъртие. Вие ще срещнете изгубените си деца и близки, както и ще видите запазени добрите си дела, и ще получите въздаяние за тях." Така вярата в отвъдното им дарява толкова утеха и радост, че дори ако някой бъде натоварен със сто старости, би изтърпял всичко в очакване на щастливия отвъден живот, който ще последва.

Възможно е и младежите - една трета от човечеството - да не се вслушват в гласа на дръзките си умове, когато желанията и страстите им бушуват и кипят, и са подвластни на своите чувства и влечения. Ако тези младежи изгубят вярата си в отвъдното и не си спомнят за мъченията в Ада, имотите и репутацията на хората, спокойствието на слабите и достойнството на старите биха били подложени на опасност. Възможно е някой да разруши щастието на спокоен и безгрижен дом заради мимолетно удоволствие, а после дълги години в затвор като този да изпитва пагубността на своето деяние и да се превърне в подобие на хищен звяр.

Но ако вярата в отвъдното го подпомогне и подкрепи, скоро той ще възвърне благоразумието си, ще се допитва до своя разум и ще си казва: "Дори ако полицията и тайните служби не могат да ме видят, понеже съм се скрил от тях, ангелите на най-великия Владетел, на Господаря на величието, Комуто принадлежи най-голямата и вечна тъмница - Адовият зандан, записват всичките ми лоши деяния. Следователно не съм оставен на воля и не съм с разпуснати юзди, а съм гост и пътник с мисия. Един ден несъмнено и аз ще бъда слаб и стар като тези хора." Тогава от дълбините на сърцето му ще се отронят капки милосърдие, състрадание и жалост, и ще почувства уважение към онези, чиито права е искал да накърни с гнет. Понеже тази идея вече бе разяснена в Послания от светлина (Рисале-и Нур), ше се ограничим в рамките на настоящото изложение.

Още и болните, и угнетените. и такива като нас -изпаднали в беда, сиромаси, затворници с тежки наказания, които съставят най-важната част от човечеството... Ако на всички тях не им помагаше и не ги утешаваше вярата в отвъдното, несъмнено животът им би се превърнал в огромна тъмница и в мъчително изтезание при смъртта, която постоянно ги дебне по причина на болестите им; при унижението, на което ги подлагат угнетителите, без да могат нито да си отмъстят, нито да спасят от лапите им своето достойнство и чест; при мъчителното отчаяние вследствие на загубите и катастрофите, които са сполетели имотите и децата им; при тежкото си положение в резултат па болките и страданията в затвора, които се изтърпяват дълги години заради мимолетна наслада, продължила минути или часове.

Още щом вярата в отвъдното им даде утеха и търпение, те веднага се отпускат и дълбоко въздъхват, защото техните притеснения, отчаяния, тревоги, безпокойства и изблици на гняв изчезват напълно или частично в зависимост от степента на вярата у всеки един поотделно.

Дори мога да кажа, че ако не бе вярата в отвъдното, която помогна на мен и на другарите ми в нашата ужасна беда и при попадането ни в затвора без вина, понасянето на горчилката на единствен ден от дните на страдания би бил като самата смърт и бихме стигнали до сбогуване с живота. Но безкрайно съм признателен на Аллах, че ми е отредил да понасям страданията на мнозина мои братя, които са ми по-обични от самия мен, да изтърпявам загубата на хиляди Послания от светлина (Рисале-и Нур), които са ми по-скъпи и от собствените очи - загубата на много от ярките ми и драгоценни томове.

Понасям цялата тази скръб и печал благодарение на вярата в отвъдното, и въпреки че никога не съм могъл да понеса и най-дребното унижение и диктат над мен, кълна ви се за убедителност, че светлината и силата на вярата в отвъдното ми дадоха търпение, твърдост, утеха, успокоение, упорство и копнеж да получа въздаяние за велико усърдие в този изпит, и започнах да се готвя в училище, което изцяло е благо и красота. Справедливо е то да бъде наречено "Юсуфо-вото училище", както споменах в началото на настоящото послание. Ако не бе болестта, която понякога ме сполетява, и старческата нервност, при душевното си спокойствие бих полагал още по-сериозни усилия за усвояване на уроците в това училище. Но всъщност се отклоних от темата, за което моля да бъда извинен.

Така и домът на всеки човек е неговият малък свят и дори умален рай. Ако в щастливия му живот не цари и не властва вярата в отвъдното, всеки член на семейството би изпитвал болезнена тревога и силни страдания във взаимоотношенията си с другите в зависимост от степента на своето съчувствие и любов към тях. Тогава раят ще се превърне в непоносим ад. Възможно е разумът на такъв човек да се притъпи от мимолетни забавления и дързости, и да заприлича на щраус, който: неспособен да избяга и да полети, при опасност скрива главата си в пясъка, за да не го видят ловците. Така и той скрива главата си в нехайството, за да не го видят смъртта, изчезването и раздялата, по безумен начин временно анулира усещанията си и сякаш е открил лек за своите страдания.

Например майката, която се жертва за детето си, трепери от ужас и страх винаги щом го види изложено на опасност. Също и децата, когато не могат да избавят своите бащи и братя от нескончаемите беди, изпитват непрекъсната тревога и чувстват постоянен страх. По аналогия с това животът на семейството, което изглежда щастливо, изгубва своето щастие в тревожния из-менчив живот, защото в рамките на един твърде кратък живот нито връзката между членовете на семейството, нито родството между тях дават истинско приятелство, чиста преданост, пълна искреност, безкористно служене и обич, а нравите се омаловажават и дори се свиват в съответствие с краткостта на самия живот, като би могло и да се принизят, и съвсем да изчезнат.

Но веднага щом в този дом се настани вярата в отвъдното, тя го озарява и му дава светлина, защото тогава отношенията на близост, съчувствие и обич, които свързват членовете на семейството, не се измерват в рамките на твърде краткия житейски срок, а се възприемат като простиращи се до безсмъртието в Отвъдния дом и вечното блаженство. Тогава всеки един ще уважава останалите членове на семейството, ще се отнася към тях с чиста обич, искрено съчувствие и предано приятелство, без да обръща внимание на недостатъците. Нравите ще се извисят и издигнат, и в този дом ще започне да процъфтява истинското човешко щастие. Споменатите идеи вече са разяснени в Послания от светлина (Рисале-и Нур), затова тук ще се задоволим само с горното изложение.

И всеки град сам по себе си е просторен дом за своите обитатели. Ако вярата в отвъдното не властваше над членовете на това голямо семейство, вместо основните похвални нрави - искреността, човечността, добродетелта, обичта, търсенето на удовлетворение от Аллах и на отвъдната награда - сред тях биха се възцарили омразата, личните облаги, мошеничеството. егоизмът, притворството, лицемерието, рушветчийството, измамата. Под привидния ред, сигурност и човечност биха властвали терор, анархия и варварство, и това би отровило обществения живот в града. Децата биха се отличавали с наглост и пренебрежителност, младежите - с пиянство и буйство, силните - с гнет и престъпване. възрастните - с плач и стон.

По аналогия с това и цялата страна не е друго освен твърде просторен дом, и родината е дом за семейството на нацията. Ако в тези домове властваше вярата в отвъдното, в тях добродетелите биха се изявили и биха станали видими - ще проличи взаимното уважение и сериозното милосърдие, искрената безкористна обич, безхитростната помощ с реално служене, съжителството и благодеянието без лицемерие, добродетелта и почитта без надменност, придържането към всички останали положителни качества.

Вярата в отвъдното казва на децата: "Оставете наглостта и пренебрежението, пред вас е Градината на блаженството! Нека игрите не ви отклоняват от нея!" И нравствеността им укрепва чрез напътствията на Свещения Коран.

На младежите казва: "Пред вас е Адовият огън, престанете да пиянствате и буйствате!" И ги кара да се вразумят.

На угнетителя казва: "Пази се, ще те сполети сурово наказание!" И го възпира от гнета, и го кара да се подчинява на справедливостта.

На възрастните казва: "Благовествани сте! Пред вас е вечна цветуща младост. Очаква ви трайното и нескончаемо отвъдно блаженство. То превъзхожда цялото ви изгубено щастие и е много по-върховно. Бързайте и се стремете да го спечелите!" И плачът им се превръща в радост и веселие.

По аналогия с това вярата в отвъдното проявява благотворното си въздействие и изпраща лъчите на своята светлина до всяка социална група - значима и нищожна, обща и специфична, масова и малобройна. Нека този факт кънти в ушите на социолози и специалисти по етика, които се интересуват от човешките дела.

Ако съпоставим гореспоменатите и останалите ползи от вярата в отвъдното, ясно и напълно категорично ще се разбере, че оста на щастието в двата свята и в двата живота е единствено вярата (иман).

В Двадесет и осмо слово и в други Послания от светлина бяха дадени много силни отговори на някои незначителни съмнения относно материалното възкресение (хашр). Ще се задоволим с тях, като тук само ще ги набележим съвсем кратко и лаконично.

Повечето от Най-прекрасните божии имена се проявяват в материалността, която е най-съвкупното им огледало. В нея се разкриват пределните Божии цели при сътворяването на вселената и тя е най-богатият и най-действеният им център. В нея стават видими повечето разнообразни Господни благодеяния и всеобщи дарове. От нея произлизат болшинството наченки на молитвите, които човек отправя с езика на своите потребности, както и повечето корени на благодарността и прославата, които той изразява пред милостивия си Творец. В нея се съдържат и най-многообразните семена на духовните светове.

В съответствие с това в материалния свят се съсредоточават стотици целокупни истини. По тази причина прещедрият Създател умножава и увеличава на земята материалните творения, за да се изявяват чрез тях споменатите истини. С пределна скорост и с удивителна действеност Той им дарява съществуване и постоянно ги изпраща на този свят керван след керван, сякаш на изложба, после ги освобождава от функциите им и ги заменя с други. Така Той кара машината на вселената непрекъснато да работи, като създава на земята материални продукти и я превръща в нива за Отвъдния свят и в разсадник за Райската градина.

За да удовлетвори и задоволи материалния стомах на човека, Преславният дори се вслушва в неговия зов за продължаване на съществуването му, изричай с езика на състоянието му, и действително му откликва, като създава безброй сладки и изкусно приготвени храни и стотици хиляди видове скъпоценни блага. Това разкрива красноречиво и несъмнено, че повечето видове осезаеми сладости в Рая са материални, а също и най-важните благодеяния на вечното блаженство, които всички желаят и харесват.

Да, Всемогъщият (Ал-Кадир), Милосърдният (Ар-Рахим), Всезнаещият (Ал-Алим) и Прещедрият (Ал-Керим) Творец винаги приема изречения на конкретния език зов за просъществуване на този примитивен стомах и му откликва целенасочено и на дело, без никаква намеса на случайността, чрез осезаеми материални храни, създадени за него с изключително умение и чудотворство, и стомахът се удовлетворява с тях. Да. тогава дали е възможно, дали е логично и дали е вероятно Преславният да не приема безбройните общи молитви на големия човешки стомах и на първичното му естество, и да не го обсипва с телесни наслади в Отвъдния свят - с онези, които му харесват, надява се да ги получи и ги желае във Вечния дом? И дали е възможно Той на дело да не отговори на тези призиви и да не осъществи телесното възкресение, и да не бъде удовлетворен вовеки човекът - онзи, който е плод на вселената и наместник на земята, и е поддържан и почитан раб? Никак! И пак никак! Това е сто пъти невъзможно и дори изцяло е лъжа, защото как ще се чуе бръмченето на мухите, а не ще се долови неоесният гръм, и как ще се полагат грижи за снаряжението на простия войник, а не ще се обърне внимание на великата армия? Преви-соко е Аллах над всичко това!

Да, в следното коранично знамение е казано с категорична яснота:

وَ فٖيهَا مَا تَش۟تَهٖيهِ ال۟اَن۟فُسُ وَ تَلَذُّ ال۟اَع۟يُنُ

"... и ще има в тях каквото душите поискат и каквото радва очите.." (43: 71)

Това знамение разкрива, че човек ще види в Рая и ще вкуси там в подобаващата им форма повечето осезаеми материални наслади, вкусвани от него в земните им образци. Искрената признателност и специфичното богослужене от страна на езика, очите, ушите и останалите телесни органи ще бъдат възнаградени с подобаващи за тях материални удоволствия. Изложението на Свещения Коран за телесните наслади е дотам изключително ясно, че е невъзможно да се даде каквото и да било тълкуване, отклоняващо се от прекия смисъл и дори се изключва всякаква друга трактовка.

По този начин плодовете и резултатите на вярата в отвъдното разкриват, че както истината за човешкия стомах и неговите потребности категорично доказва съществуването на храните, така истината за човека и неговите съвършенства, естествени потребности, вечни мечти, реалности и способности изискват споменатите резултати и ползи от вярата в отвъдното, аргументират категорично наличието на Отвъдния свят, Рая и трайните осезаеми материални наслади, и свидетелстват за тяхното осъществяване. Така и съвършенствата на тази вселена, и мъдрите знамения на нейното сътворяване, и всичките й истини, свързани с тези на човека, категорично доказват съществуването и реализирането на Отвъдния свят, и дават правдиво свидетелство за идването на Възкресението и за разтварянето на дверите на Рая и Ада. Ще се задоволим с настоящото изложение, доколкото Послания от светлина (Рисале-и Нур) вече доказаха този въпрос по прекрасен начин и с твърде силни аргументи, без да оставят и капка съмнение, особено в Десето, Двадесет и осмо (в две теми) и Двадесет и девето слово, както и в Девети лъч и в посланието Молитва (Мунаджат).

Изложението на Свещения Коран за Ада е ясно и очевидно и не допуска никакво поле за друго тълкуване, но ние съвсем накратко ще разкрием две тънкости, които разсейват някои дребни съмнения, а детайлите ще предоставим на Послания от светлина (Рисале-и Нур).

Първа тънкост. Мисълта за Ада и страхът от него не премахват споменатите сладости на вярата, защото всеобхватното Господно милосърдие казва на изплашения: "Ела при мен, влез през вратата на покаянието (тауба)!” Адът съществува не за да всява страх, а за да ти даде пълно знание за сладостите на Рая и да ти позволи да ги вкусиш по-пълноценно, както и да отмъсти за теб и за безбройните творения, чиито права са нарушавани и спрямо които са извършвани престъпления, и за да бъдат всички те възрадвани и ощастливени.

О, ти, които си потънал в заблуда и си неспособен да се измъкнеш от нея, съществуването на Ада е по-добро за теб от вечното небитие, защото в наличието му се съдържа известно милосърдие дори за самите неверници - и човекът, и животните с рожби се наслаждават на насладата на своите близки, деца и обични създания, и донякъде ги ощастливява тяхното щастие.

Затова, безбожнико, ти или ще пропаднеш в бездната на нищото - според твоята заблуда, - или ще влезеш в огъня на Ада. Понеже нищото е абсолютно зло, окончателното изчезване на всичките ти обични хора и на твоите роднини, деца и потомци, чието щастие те ощастливява, ще изпепели духа ти, ще терзае сърцето ти и ще мъчи човешката ти същност хилядократно повече в сравнение с мъките в Ада. Ако нямаше Ад, не би имало и Рай, и тогава - според твоето неверие - всичко би пропаднало в нищото.

А ако влезеш в Ада и все пак останеш в кръга на битието, твоите любими и близки хора или ще бъдат ощастливени в Рая, или ще останат в сферите на съществуване под милосърдието на Преславния Аллах. Тогава за теб няма друг изход освен да приемеш съществуването на Ада, защото враждебността към него или отричането му означава присъединяване към абсолютното небитие, което е унищожаване и изличаване на щастието на всички любими и приятели.

Да, Адът е битиен дом, който изпълнява функциите на затвор под мъдрото и справедливо управление на Премъдрия, Преславния. Той е страховито и ужасяващо място в кръга на битието, което е абсолютно благо. Освен това Адът изпълнява други функции и важни задачи, и в него са вложени различни мъдрости, засягащи Вечния свят, Той е величествено и страховито обиталище на живи същества като например Адовото войнство.

Втора тънкост. Наличието на Ада и суровите му мъки категорично не противоречат нито на неограниченото милосърдие, нито на истинската справедливост, нито на отмерената мъдрост, лишена от всякаква прекомерност. Напротив, милосърдието, справедливостта и мъдростта изискват и налагат наличието на Ада. Убиването на свиреп звяр, унищожил стотици беззащитни животни и ликвидирането на угнетител, погубил хиляди невинни хора, е хилядократно милосърдие към угне-тените чрез справедливостта. Да се освободи от наказание или да се опрости този тиранин и да се пусне на воля дивият звяр би било позорен гнет и стократна липса на милосърдие към стотиците нещастници пред само едно неуместно състрадание.

Точно така и абсолютният неверник, който влиза в затвора на Ада. със своето безбожие отрича правата на Най-прекрасните божии имена, тоест ги нарушава; като смята за лъжа свидетелството на създанията относно тези Имена, той нарушава и техните права; като отрича високите функции на творенията - прославата им на Имената, - той престъп-ва и техните права; като отхвърля видовете богослужения, извършвани от творенията пред видимото Господство и Божественост, а това е целта на тяхното сътворяване и една от причините за съществуването и пре-бъдването им, той рязко нарушава правата на всички творения. Затова неверието е толкова велико престъпление и позорен гнет, че надхвърля границите на всяко извинение и прошка, и следователно заслужава заплахата от следното коранично знамение: "Аллах не прощава да се съдружала с Него..." (4: 48)

Ако такъв човек не бъде изпратен в Ада от състрадание към него, това би противоречало напълно на милосърдието, което огромните множества творения и създания с накърнени права заслужават. Както тези ищци изискват Адът да съществува, така и могъщата слава на Аллах, и великото Му съвършенство категорично изискват това.

Да, ако някой неразумен или злощастен бунтовник срещу могъщ управник на страната надхвърли собствените си възможности и нападне неговото могъщество и величие, като му каже: "Никога не ще успееш да ме хвърлиш в затвора и не си способен на това!", дори да няма затвор, владетелят би го създал за назидание на метежника.

Подобна е ситуацията и с абсолютния неверник. С безбожието си той силно напада мощта на Неговото величие, с отрицанието си предизвиква гран-диозността на Неговото могъщество и с прекалявапето си засяга съвършенството на Неговото господство. Дори ако за Ада и съществуването му нямаше такива наложителни причини и множество основания, и в него не бяха вложени толкова мъдрости и функции, сътворяването му за тези неверници и за хвърлянето им там би било свойство на Божието могъщество и величие.

Освен това самата същност на кеверието прави внушения за Ада. Ако същността на вярата (иман) се въплъти, със своите наслади и с блаженството на красотата си тя е способна да изгради индивидуален Рай в човешката душа и сърце. Това е умален Рай, който намеква и известява за Вечната градина, очакваща хората в Отвъдния свят.

Така също и неверието, особено абсолютното, лицемерието и вероотстъпничеството съдържат ужасни болки, мъчения и гнет, които ако се въплъ-тят и вкоренят в душата на съответния човек, създават за него индивидуален Ад, сочещ какви страховити и болезнени страдания го очакват там. Това вече бе доказано с неоспорими аргументи в Послания от светлина (Рисале-и Нур) и бе посочено също в началото на настоящия проблем.

След като земният живот е нива за отвъдния и малките истини, които се съдържат в него, ще изкласят и ще дадат своите плодове в другия свят, отровното зърно на неверието сочи от този ъгъл дървото Зокум и казва: "Аз съм коренът и сърцевината на това дърво. Който измежду отричащите ме понесе в сърцето си, моят плод за него ще бъде личен образец от това прокълнато дърво.”

Доколкото неверието е нарушаване на безчет права и позорна прекомерност, то е безгранично престъпление и затова обрича онзи, който му се поддаде, па заслужено безгранично наказание. Ако убийството, извършено за една минута, кара убиеца да изпита петнадесетгодишно мъчение (близо осем милиона минути) и човешката справедливост смята, че това е целесъобразно и съответства на общия интерес и на правосъдието, тогава безспорно според човешките закони на една минута абсолютно неверие (считано за хиляда убийства) съответстват близо осем милиарда минути. Ако някой е прекарал една година от живота си в неверие, той е заслужил наказание за два трилиона осемстотин и осемдесет милиарда минути, или, както е казано в коранично-то знамение:

خَالِدٖينَ فٖيهَٓا اَبَدًا

"... там ще пребивават вечно и завинаги." (4: 169)

Чудотворният стил на Свещения Коран при разясняването на Рая и Ада и аргументите за тяхното наличие, съдържащи се в Послания от светлина (Рисале-и Нур), които произлизат от обилието на Корана и са негово тълкуване, не оставят никакво поле за по-нататъшни разяснения.

Твърде много коранични знамения сочат:

وَيَتَفَكَّرُونَ فٖى خَل۟قِ السَّمٰوَاتِ وَال۟اَر۟ضِ رَبَّنَا مَا خَلَق۟تَ هٰذَا بَاطِلًا سُب۟حَانَكَ فَقِنَا عَذَابَ النَّارِ۝ رَبَّنَا اص۟رِف۟ عَنَّا عَذَابَ جَهَنَّمَ اِنَّ عَذَابَهَا كَانَ غَرَامًا ۝ اِنَّهَا سَٓاءَت۟ مُس۟تَقَرًّا وَمُقَامًا

"... и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: "Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!" (3: 191) "Господи, отклони от нас мъчението на Ада! Неотменимо е неговото мъчение." И колко лош е той за обиталище и пребивание!" (25; 65-66) В молитвите си по всяко време и най-достойният Пратеник на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и пророците, мир на тях, и знаещите истината най-много повтаряли:

اَجِر۟نَا مِنَ النَّارِ ۝ نَجِّنَا مِنَ النَّارِ ۝ خَلِّص۟نَا مِنَ النَّارِ

"Защити ни от Огъня!", "Спаси ни от Огъня!" "Избави ни от Огъня!”, което на основата на знаменателното откровение придобило за тях пълна категоричност. Всичко това ни разяснява, че на земята най-великият проблем е избавлението от Огъня и че най-великата, най-удивителната и дори най-значителната истина е Адът, видян от някои изследвачи (мухаккикун), съзерцатели (ахл аш-шухуд) и откриватели (ахл ач-кашф). Други са зърнали огнените му езици и черния му мрак, а някои са чули грохота на горенето и кипенето му и са крещели: "Спаси ни от него!”.

Да, дълбока мъдрост се съдържа в противопоставянето и взаимното проникване на доброто и злото в света, на насладата и болката, на светлината и мрака, на топлината и студа, на красотата и грозотата, на напътването и заблудата, защото ако нямаше зло, не би могло да се разбере и доброто, и ако нямаше болка, не би могло да се узнае насладата, и красотата на светлината не би могла да се разкрие без опозицията на тъмнината. Чрез наличието на студа се реализират градусите на топлината. Чрез наличието на уродливостта една истина на красотата се превръща в хиляда истини и дори придобива хиляди видове и степени красота. Без наличието на Ада много райски наслади биха останали скрити. По аналогия с това в известно отношение всяко нещо би могло се узнае чрез неговата противоположност и една истина би могла да породи много истини.

Доколкото тези смесени съществувания текат от Тленния към Вечния дом, би трябвало доброто, насладата, светлината, красотата, вярата и подобните на тях да текат към Рая, а злото, болката, мракът уродливостта, неверието и подобните на тях вредни неща да се изливат в Ада. Тези винаги стълкновяващи се потоци на вселената се стичат в двата резервоара и накрая стихват там успокоени. Ще се задоволим с този обем на изложение и ще насочим читателя към съдържащите се в края на Двадесет и девето слово символични тънкости.

О, мои събратя по учение в Юсуфовата школа, лесният път за спасение от ужасния вечен зандан на Ада се състои в това, да използваме времето на престоя си в земната тъмница, която не позволява да вършим много от греховете и ни избавя от тях. Тогава не ни остава друго освен да молим за прошка и покаяние за предходните си грехове, като изпълняваме религиозните си задължения (фард), за да превърнем всеки от часовете на тази тъмница в ден богослужене. Следователно това е най-добрата възможност за нас да се избавим от Вечния затвор и да влезем в Сияйния рай. Ако изпуснем тази възможност, ще удавим в сълзи отвъдния си живот, каквато е и земната ни участ, и ще се сбъднат за нас Словата на Всевишния:

خَسِرَ الدُّن۟يَا وَ ال۟اٰخِرَةَ

"Изгубил е и земния живот, и отвъдния." (22: 1 1)

Когато се пишеше този труд, се извисяваха гласове

на възхвала към Аллах, Аллах е Най-великият! - اَللّٰهُ اَك۟بَرُ ۝ اَللّٰهُ اَك۟بَرُ ۝ اَللّٰهُ اَك۟بَرُ (Аллаху акбар) по време на благословения Празник на жертвоприношението (курбан байрам). Представих си, че една пета от човечеството повтаря Аллаху акбар( اَللّٰهُ اَك۟بَرُ ) и че повече от триста милиона мюсюлмани повтарят това с нас, и сякаш този възглас се извисява с големината и широтата на земното кълбо, и земята кара своите посестрими - движещите се планети - да слушат свещените слова по кътчетата на небесата. Повече от двадесет хиляди поклонници при планината Арафат като ехо повтарят заедно по време на празника думите и наставленията, изречени преди повече от хиляда и триста години от Най-достойния пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заедно с неговите роднини и сподвиж-ници. Почувствах изключително силно и напълно се убедих, че тези отгласи и повтаряния са обширно и целокупно богослужене, което съответства на целокупното Божие господство (рубубия) чрез величието на

رَبُّ ال۟اَر۟ضِ وَ رَبُّ ال۟عَالَمٖينَ

Господа на земята и Господа на световете.

После се запитах: “Интересно каква е връзката между отвъдния живот и светите слова Аллаху акбар?” Веднага си спомних, че тези, както и останалите добри и дълготрайни праведни слова като Пречист е Аллах!

(سُب۟حَانَ اللّٰهِ субханаллах), Хвала на Аллах! ( اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ алхамдулиллах) и Няма друг бог освен Аллах!

(لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ля мляха илляллах) и други подоони слова от ислямските обреди несъмнено напомнят за Отвъдния свят и сочат реалността му, независимо дали частично или цялостно.

Един от смислите на израза Аллах е Най-великият!

(اَللّٰهُ اَك۟بَرُ Аллаху акбар) е, че могъществото и знанието на Аллах превъзхождат всяко нещо и са по-големи и по-велики от всичко на света. Нищо, каквото и да е то, никога не би могло да излезе от кръга на Неговото знание, да избяга и да се изплъзне от Неговото разпореждане и мощ. Преславният е по-велик от всичко велико, от което се боим и което величаем. Той е по-велик от сътворяването на Възкресението, което ни ужасява, по-велик от това, да бъдем избавени от нищото, по-велик от това, да ни се въздаде вечното щастие. Той е по-велик от всичко, което ни възхищава и от всичко извън обсега на нашия разум, както е казал Преславният: مَا خَل۟قُكُم۟ وَلَا بَع۟ثُكُم۟ اِلَّا كَنَف۟سٍ وَاحِدَةٍ "Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа." (31: 28) Това коранично знамение ясно разкрива, че възкресението на цялото човечество е толкова просто и лесно за Божието могъщество, колкото и сътворяването само на един човек. Тогава не е удивително, че изразът Аллах е Най-великият!, Аллах е Най-великият! става пословичен винаги когато човек види нещо велико, голяма беда или велика цел, с което се утешава и намира в тези думи велика опора и подкрепа. Да, тези слова заедно със сходните им Пречист е Аллах! и Хвала на Аллах! са указател на всички богослужения.

те са зародиши и същност на молитвата, както бе споменато в Девето слово. سُب۟حَانَ اللّٰهِ ۝ اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ ۝ اَللّٰهُ اَك۟بَرُ Тези изрази, тези три велики истини, се повтарят в молитвата и в следващите я прослави на Аллах, което се прави, за да се подсили смисълът й, да му се придаде задълбоченост и да се затвърди. Те са категоричен отговор на въпросите, възникващи при възхитата, насладата и благоговението, които обземат човешката душа при съзерцаване на вселената и виждане на форми и явления, способни да развълнуват, да изумят и да доведат до признателност, а също при наблюдаване на удивителни, прекрасни, грандиозни, колосални и необичайни явления в рамките на Величието и Значимостта.

Да, по време на празник войникът влиза при владетеля в неговия кабинет подобно на главнокомандващия, но в останалите дни той узнава своя господар чрез чина и позицията на офицера, както бе споменато в края на Двадесет и шесто слово. По време на поклонение хадж всеки човек също започва да познава истинския си Господар, Преславния и Всевишния, чрез رَبُّ ال۟اَرَضِ وَ رَبُّ ال۟عَالَمٖينَ и Господа наимето Господа на земята световете, и това твърде много наподобява познанието на светците и праведниците. Винаги щом в сърцето на човека се разкрият степени на Божието величие и значимост, той отговаря с Аллах е Най-великият! на повтарящите се,настойчиви и изумяващи въпроси, обзели духа му. Аллах е Най-великият! - е категоричният отговор на онзи,който обръща гръб на интригите на сатаната, както бе споменато в Тринадесети лъч.

Да, както думите Аллах е наи-великият!

дават кратък, но същевременно силен отговор на въпроса ни относно Отвъдния свят, така изречението Хвала на Аллах! (алхамдулиплах) е друго, което напомня за Възкресението и моли то да дойде,

като ни казва: "Смисълът ми е непълен без Отвъдния свят, защото значението ми известява, че всяка възхвала и благодарност, отправяна от всяко създание до всяко създание и от изначалието до безкрайността, принадлежи изключително на Него, Преславния; и защото вечното щастие е основата и върхът на всички блаженства, и именно то ги превръща в истински, нетленни и непреходни, и избавя всички съзнателни същества от бедите на небитието. Затова единствено то може да съответства на пълния ми смисъл.”

Да, по предписание на ислямския закон ежедневно всеки вярващ изрича след молитвата повече от поне сто и петдесет пъти Хвала на Аллах! اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ ۝ اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ (алхамду-лиллах). Този израз означава твърде обширна прослава, признателност и благодарност, която се простира от изначалието до безкрайността и тя е цената, плащана предварително за придобиване на вечното щастие в Рая, защото не е възможно значението на прославата да се ограничи в кратките мимолетни и вгорчени от страдания земни блаженства, а ако поразсъждаваш за самите тях, ще прозреш, че те са само средства за вечна благодат, заслужаваща признателност.

Що се отнася до израза سُب۟حَانَ اللّٰهِ Пречист е Аллах!, той означава, че Аллах е пресвят, няма съдружник и е без порок и недостатък, и не са му присъщи гнет, безсилие, жестокост, потребност, хитрост и всичко, което противоречи на Неговото съвършенство, красота и величие. Това съдържание напомня за вечното щастие и аргументира отвъдния живот, в който са съсредоточени величието, грандиозносттз и съвършенството на Преславния. То сочи и показва също какъв бла1 жен рай се намира в другия Дом. В противен случай пръстите на съмнението ще се насочат към величието, съвършенството, грандиозността, красотата и милосърдието на Преславния, и те ще бъдат накърнени от ограниченост и недостатък. Превисоко е Аллах над всичко това! С други думи. наличието на Отвъдния свят не подлежи на съмнение, защото в него е скрит смисълът на властта на Аллах, на Неговото съвършенство, величие, красота и милосърдие.

И така, всеки от трите свещени израза наред с думите В името па Аллах! ( بِس۟مِ اللّٰهِ бисмиллах) и Няма друг бог освен Аллах! ( اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ля иляхаилляллах), както и с всички благословени думи, е семе на стълбовете на вярата и същност на техните и на кораничните истини. Тези три израза са зърното и семето на молитвата, но също и на Свещения Коран, както се наблюдава в началото на някои от ярките сури, които започват с тях: сякаш с блестящ скъпоценен камък. Те са истински съкровища и здрави опори на части от Рисале-и Нур, които започват със спонтанни прослави на Аллах.

Те са и първоизвори на Мухаммедовия подход, при който биват повтаряни след молитвата в рамките на твърде широк обхват на Мухаммедовата приближеност (уипая) и Мухаммедовото служене (убудия). При всяка молитва по време на този огромен кръг за споменаване на Аллах повече от сто милиона вярващи повтарят заедно тридесет и три пъти Пречист е Аллах! ( سُب۟حَانَ اللّٰهِ суб-ханаллах), тридесет и три пъти - Хвала на Аллах! ( اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ алхамдулиллах) и тридесет и три пъти – Аллах е Най-великият! ( اَللّٰهُ اَك۟بَرُ аллаху акбар).

Би трябвало да осъзнаеш колко важно е произнасянето на тези три благословени израза, които са семената и същността на Корана, вярата и молитвата, и колко голямо е въздая-нието за тяхното повтаряне тридесет и три пъти след молитвата в рамките на споменатия широк кръг.

И както първата тема от това послание бе цепен урок за молитвата, така и краят му неволно се превърна в урок относно споменаването на Аллах в молитвата.

اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى اِن۟عَامِهٖ

Хвала на Аллах за Неговите дарове!

سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ

"Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия." (2:32) .

ДЕВЕТА ТЕМА

بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

اٰمَنَ الرَّسُولُ بِمَٓا اُن۟زِلَ اِلَي۟هِ مِن۟ رَبِّهٖ وَال۟مُؤ۟مِنُونَ كُلٌّ اٰمَنَ بِاللّٰهِ وَمَلٰٓئِكَتِهٖ وَكُتُبِهٖ وَرُسُلِهٖ لَا نُفَرِّقُ بَي۟نَ اَحَدٍ مِن۟ رُسُلِهٖ ... اِلٰى اٰخِرِ ال۟اٰيَة

"Пратеника повярва в онова, което му бе низпосла-но от неговия Господ, повярваха к вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. (И казаха:) "Разлика не правим между никого от Неговите пратеници." (2: 285)

Причината, която доведе до разясняване на това велико, върховно и съвкупно коранично знамение и стана повод за неговото тълкуване, е определено лично състояние в резултат на вълнуващ духовен въпрос и разкриване на велико Божие благодеяние, както следва.

У мен възникна въпросът: защо смятат за неверник онзи, който отхвърля част от истина на вярата и не считат за мюсюлманин онзи, който не я приема, въпреки че светлината на вярата в Аллах и Сетния ден е като слънце, разсейващо всеки мрак?

И още: защо се превръща във вероотстъпник п се срива до абсолютното неверие онзи, който отхвърля истина или стълб на вярата, и онзи. който не я приема, излиза от кръга на Исляма? А би трябвало вярата му в останалите стълбове да го избави от абсолютното неверие.

Отговорът:

Вярата е единна истина, произтичаща от шест слети в едно и взаимосвързани стълба, които не подлежат на отделяне. Тя е цялостна и не търпи разчленяване, и представлява органична съвкупност от стълбове, които не се поддават на изолиране. Така е, защото всеки от тези стълбове на вярата с техните аргументи, които го утвърждават, доказва останалите стълбове. Всеки отделен стълб е категорично и велико доказателство за всеки от другите стълбове. Затова и онзи, който не успее да уцели всички стълбове с всички техни аргументи, напълно е безсилен от гледна точка на правдата да отхвърли един от тях и да опровергае една от истините им. Отричащият затваря очите си и упорства в своето неприемане и отхвърляне. Тогава влиза противящото се настойчиво неверие, което с течение на времето завежда този човек при абсолютното неверие. Той изгубва човешката си същност и освен че се намира в духовен ад, бива хвърлен в материален ад.

Както в темите на Плод от дървото на вярата разяснихме накратко, че стълбовете на вярата доказват Възкресението (хашр), така и тук, опирайки се на гри-жовността на Преславния, с твърде лаконични и сумарни указания ще разясним в шест положения дълбокия велик смисъл на споменатото коранично знамение.

Първо положение

С категоричните си аргументи вярата в Аллах доказва вярата в отвъдното наред с утвърждаването на останалите стълбове на вярата, както бе разяснено в Седма тема.

Да, властта на Божието господство, нейното веко-вечно могъщество, пребъдваща сила и абсолютно богатство, както и управлението от страна на постоянната и несекваща Божественост, която ръководи безкрайната вселена с всичките й необходими и задължителни елементи, са като управлението на дворец или град. Тази власт се разпорежда с всички вселенски дела в рамките на ред и мярка и прави промени съобразно множество мъдрости. Тя е. която управлява атомите и планетите, и въоръжава едновременно и мухите, и звездите като подчиняващи се войници от организирана армия. Тя е, която в рамките на своята воля и команда води всички към грандиозен всеобщ парад на истинското богослужене (убудия) чрез върховни маневри, изпитания, проверки, обучение и трениране на функциите, с действеност и постоянна активност, с походи и неспирни движения. Възможно ли е тогава, логично ли е и впрочем съществува ли каквато и да било вероятност да няма вечен пристан, пребъдващо царство, нетленно проявление във вечен Дом, подобно па тази вечна власт и на това несекващо управление завинаги? В никакъв случай, не и хиляди пъти не!

Следователно властта и величието на господството на Аллах - преславен е Той и върховен, - а също и повечето Най-прекрасни имена на Аллах, както бе споменато в Седма тема, и всички доводи и аргументи за непременното битие на Пречистия и Всевишния, свидетелстват за Отвъдния свят, указват на него и налагат неговата реалност.

Как велика е основата на този велик стълб на вярата и как здрава е опората му! Осъзнай това и ще повярваш в него, сякаш го виждаш!

И както не е възможно вярата в Аллах да се отдели от вярата в Отвъдния свят, така също е невъзможно и нелогично тя да се отдели от вярата в пратениците. Това бе споменато накратко в Послание за възкресението.

Всевишният Аллах е създал тази вселена като изява на Своята божественост и под формата на огромна Книга на Всевечния. Всяка от нейните страници изразява съдържанието на цяла книга. Всеки от нейните редове разкрива смисъла на цяла страница. Той е създал вселената под формата на огромен Коран на Пречистия. Всяко от неговите съзидателни знамения, всяко от словата му и дори всяка буква и всяка точка са подобни на чудо, което боготвори светостта на Аллах и Го прославя. Той е създал вселената с образ на внушителен храм на Всемилостивия и го е разкрасил с безчет премъдри знамения и орнаменти. Във всеки от ъглите му има група, потънала във вид вродено богослужене пред нейния всемилостив Творец.

Възможно ли е този обожавай, всеправдив Творец да не изпрати учители, които да преподават съдържанието на Голямата книга и да обучават по нея? И възможно ли е Той да не се погрижи за тълкуватели, които да разясняват знаменията на този огромен Коран на Всевечния? И възможно ли е Той да не назначи имами в този голям храм, за да стоят начело на онези, които свещенодействат пред Него с различни форми на богослужене? И възможно ли е Той да не подсигури тези учители, тълкуватели и имами с повелите Си на Властелин? Опазил Бог! В никакъв случай, не и хиляди пъти не!

И още, милосърдният, прещедрият Творец е създал тази вселена, за да изяви красотата на Своето състрадание и прелестта на Своята жалост към живите същества наред със съвършенството на господството Си спрямо тях, както и за да ги подтикне към благодарност и прослава. Той е сътворил вселената под форма на огромна странноприемница, обширна великолепна изложба и неповторим красив парк. Там са подготвени безчет сладки и разнообразни дарове и са подредени чудеса на майсторството и блестящи шедьоври.

Възможно ли е този милосърден и прещедър Творец да не разговаря с одухотворените измежду Своите творения посредством пратениците Си в превъзходната странноприемница? И логично ли е Той да не ги научи на благодарствените им функции, на това, как да изразяват признателността си пред внушителните дарове, и какви са задачите на бо го служенето им пред Неговото огромно милосърдие, и как видимо да се печели любовта Му? Хиляди и хиляди пъти не!

И още, Творецът обича Своето творение и произведение, иска то да буди възхита и признание и дори изисква да бъде харесвано и възвеличавано, което се доказва от факта, че е вложил в устата хиляди видове вкусови усещания. Пречистия дава представа за Себе Си чрез всяко от Своите творения, чрез него разкрива част от духовната Си красота и го превръща в обект на любов от останалите творения. Той е украсил вселената с произведенията и шедьоврите Си.

Логично ли е този неповторим Творец да не проговори на най-добрите сред хората - господарите на творенията? Възможно ли е да не изпрати пратеници измежду най-добрите хора и красивите произведения да останат без признание, и красотата на Най-прелестните чудодейни имена да останат без одобрение и възхита, и знанието, което Той дава, и любовта, която Той внуша1 ва, да останат без съпричастие? Опазил Аллах, в никакъв случай! Не и хиляди пъти не!

И още, всесведущият Събеседник отговаря в уместното време на призивите на всички живи същества, удовлетворява естествените им потребности и ги подпомага в техните молби и желания, отправяни към Него на специфичния им език. Той беседва явно, действително и незабавно чрез безкрайните си добротворства и несекващите си благодеяния към тях, като разкрива це-лснасоченост, избор и воля. Възможно ли е и логично ли е този всесведущ Събеседник да говори на дело и начаса с най-малкото живо същество, да му оказва първа помощ при болест, да го подпомага с добротворст-вата Си и да удовлетворява потребностите му, а да не общува с духовните водачи на човека - господаря на повечето творения по земята, наместника на Аллах тук и избрания плод на вселената? И логично ли е Той да не отправя към тях думи и слова, както разговаря на дело и начаса с повечето живи същества? И възможно ли е да не изпраща по тях Своите повели, писания и свещени книги? Опазил Аллах, не и хиляди пъти не!

Така вярата в Аллах с неопровержимите си аргументи доказва вярата в свещените Му писания и в достойните Му пратеници.

И още, онзи, който гръмко е прогласил истината на Свещения Коран и я е възпял, и който е узнал неповторимия Творец, и е донесъл знание за Него, и Го е обикнал, и е накарал другите да Го обичат, и Му е отдавал признателност, и е посочил и на останалите хора, че трябва да му благодарят, и дори е заставил Земята да повтаря, докато я чуят върховните небеса: Пречист е Аллах!, Хвала на Аллах и Аллах е Най-великият! ...Онзи, който се е отзовал на видимите проявления на Божието господство с широко и цялостно преклонение и в течение на хиляда и триста години води една пета от човечеството - според количествените измерения, а според качествените -половината от него, и го води по начин, който кара сушата и морето да пресъхнат и да се изпълнят с копнеж и любов... Онзи, който в подчинение пред Божиите цели прогласил на вселената Свещения Коран и в продължение на всички епохи давал велик урок и отправял достоен зов, като разкривал функциите и стойността на човека и разяснявал неговото положение и ранг... Това е Мухаммед Честния, Правдивия, Потвърдения с хиляди чудеса, Аллах да го благослови и с мир да го дари!

Възможно ли е този скъп богоизбран раб да не бъде най-достойният пратеник на Обожавания, Истинния? И възможно ли е той да не бъде най-великият му пророк? Опазил Аллах, не и хиляди пъти не!

Следователно истината на "Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах!" заедно с нейните аргументи потвърждава истината на "Свидетелствам, че Мухаммед е Пратеник на Аллах!".

И още, Творецът е Онзи, Който е отредил Неговите творения да си разменят думи на стотици хиляди езици и Той е Онзи, Който слуша и разбира думите на всички. Възможно ли е тогава самият Той да не говори? Не и пак не!

И още, логично ли е Той да не даде знание за Своите божествени цели чрез велика книга като Свещения Коран, който отговаря на три изумителни въпроса: откъде изникват тези творения, къде отиват, защо идват едно след друго и не след дълго изчезват? ... Никога!

Свещеният Коран излъчва своята светлина и озарение тринадесет столетия. Всеки час сто милиона езика го повтарят с пълно благоговение и почит. Той е записан в сърцата на милиони хаф-изи, които са го запаме-тили с пълна извисеност и святост. Със своите закони той управлява по-голямата част от човечеството, възпитава душата на хората, пречиства духа и сърцето им, напътва ума им. Той е вечно чудо, както бе доказано чрез четиридесет положения в Послания от светлина (Рисале-и Нур). Бе разяснено, че Свещеният Коран притежава удивително красноречие за всеки от четиридесетте слоя хора, както бе споменато в изключително необичайното Деветпайсто писмо. Този велик Коран справедливо заслужава да бъде наричан Словото ма Аллах и с хилядите си чудеса Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се е превърнал в негово ярко чудо.

Възможно ли е тогава Свещеният Коран да не бъде Слово на безсмъртния преславен Събеседник? И възможно ли е това да не са заповеди на всевечния Творец, превелик е Той и всевисш? Опазил Аллах, не и не, и стотици хиляди пъти не!

Следователно вярата в Аллах с всички свои аргументи доказва, че Свещеният Коран е Словото на Аллах, всемогъщ е Той и превелик.

И още. Великият властелин постоянно изпълва земята с живи същества и премахва някои от тях, като я населява с разумни създания, за да Го опознават, да Му служат и да Го прославят.

Възможно ли е този велик Властелин да остави небесата и звездите празни и незаети, и да не насели небесните дворци с подобаващи им обитатели?

И възможно ли е този велик Властелин да остави властта на Своето господство в най-обширното си царство без величие и грандиозност, без изпълнителни служители, без посланици-пратеници, без контролиращи наблюдатели, без възхищаващи се зрители, без почитащи раби, без покорно паство? Опазил Аллах, никак и толкова пъти не. колкото многобройни са ангелите!

И още, премъдрият, всесведущ, милосърден Управител е създал вселената под форма на такава книга, че във всяко семенце на всяко дърво, тревнчка и цветче е записал програмата на живота им, житейските им функции и задачи, в малката като синапено зрънце памет на всяко разумно създание е регистрирал всички събития от живота му, съхранил е всяко действие в цялото Си владение и всяка случка в кътчетата на царството Си, като ги е уловил в многобройните им форми. Той е сътворил Рая и Ада, моста Сират и най-големите Мерилки, за да се проявят и реализират Справедливостта, Мъдростта и Милосърдието, които са най-важните основи на Господството (рубубия).

Възможно ли е този премъдър Управител, този Всесведущ и Милосърден, да не запише свързаните с вселената човешки дела?

И възможно ли е Той да не регистрира делата на хората, за да им се въздаде награда или наказание за тях, и да не запише лошите и добрите им постъпки в скри-жалите на съдбата? Опазил Аллах, не и пак не толкова пъти, колкото са буквите, изписани по Пазения скри-жал (ал-лаух ал-махфуз) на предопределението!

С други думи, истината на вярата в Аллах заедно със своите аргументи утвърждава истината на вярата в ангелите, а утвърждава също по неоспорим начин и истината на вярата в съдбата. Подобно на слънцето, което прави деня видим, и на деня, който указва на слънцето, и стълбовете на вярата взаимно се утвърждават.

Второ положение

Всичко, към което призовават небесните книги и свитъци начело със Свещения Коран, и всички призиви, отправяни от пророците, мир на тях, начело с Му-хаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се градят върху здрави основи и определени стълбове. Всички пророци се стремят да затвърдят тези основи и да ги предадат на другите. Затова всички аргументи и доказателства, свидетелстващи за пророческата им мисия и правдивостта им, са насочени заедно към тези основи и стълбове, което увеличава тяхната сила и законност. Тези основи не са друго освен вярата в Аллах, в Сетния ден, в Неговите ангели, писания и пратеници, в съдбата от Всевишния Аллах, и добрата, и лошата.

Следователно шестте стълба на вярата абсолютно не може да се разграничат. Всеки един от тях потвърждава останалите като цяло и дори ги изисква и налага. Те са органична цялост, която не приема разчленяване, и са комплексно единство, което въобще не може да се раздели на части. Както и всеки от клоновете на благословеното райско дърво Туба с корени в небето, и всеки от плодовете му, и всяко от листата му се опира на вечния живот на това дърво, така е невъзможно някой да отрече живота на единствено листо, свързано с него, без да успее да отхвърли съществуването на самото дърво, видимо и ярко като слънцето. Ако го отхвърли, това дърво ще го опровергава и ще го кара да замълчи толкова пъти, колкото е броят на клоните, плодовете и листата му. Подобна на него е и вярата с шестте й стълба.

В началото на тази тема имах намерението да разясня шестте стълба на вярата в шест положения, всяко от които - с пет съдържателни тънкости. Исках да отговоря с повече и по-обстойни разяснения на вълнуващия въпрос, зададен във въведението, но препятствия и трудности ми попречиха да осъществя това. Обаче мисля, че що се отнася до сведущите хора, първото положение, което е достатъчен критерий по темата, не оставя поле за повече разяснения.

Така бе напълно разяснено, че когато мюсюлманин отхвърли която и да е истина на вярата, той изпада в абсолютно безбожие.

защото стълбовете на вярата са взаимосвързани във верига. Ислямът разкрива това по-подробно и по-цялостно в сравнение с другите религии. Мюсюлманин, който г те признава и опровергава Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той не узнава Пречистия Аллах (заедно с Неговите атрибути) и не узнава също Отвъдния свят. Вярата на мюсюлманина е силна и твърда дотолкова, че никога не се разколебава и не оставя поле за отрицание, защото се опира на твърде много аргументи и дори сякаш разумът се принуждава да приеме тази вяра.

Трето положение

Веднъж изрекох Хвала на Аллах! (алхамдулиплах) и започнах да търся твърде велико благо, което да съответства на твърде обхватното значение на тези думи, и в сърцето ми хрумна следният израз:

اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلَى ال۟اٖيمَانِ بِاللّٰهِ وَعَلٰى وَح۟دَانِيَّتِهٖ وَعَلٰى وُجُوبِ وُجُودِهٖ وَعَلٰى صِفَاتِهٖ وَاَس۟مَائِهٖ حَم۟دًا بِعَدَدِ تَجَلِّيَاتِ اَس۟مَائِهٖ مِنَ ال۟اَزَلِ اِلَى ال۟اَبَدِ

Слава на Аллах за вярата в Него, за Неговата едии-ственост, за непременното Му съществуване, за ат-рибутите Му, за имената Му - толкова пъти слава, колкото са проявленията на имената Му от извечлостта към безкрайността!

Разсъждавах над тях и установих, че напълно съответстват на смисъла, както следва():

ДЕСЕТА ТЕМА

Цвете от Емирдаг

(Убедителен и окончателен отговор на възраженията относно повторенията в Свещения Коран)

Скъпи и верни братя,

когато започнах да пиша по тази тема, се намирах в тревожно и тежко състояние, а и понеже впоследствие не бе обработена и си остана спонтанно изразена, в нея цари известна неяснота. Но осъзнах, че тези недотам понятни изрази съдържат удивително и прекрасно красноречие (и 'джаз'). Жалко, че не можах да му отдам заслужения изказ. Колкото и езикът на това послание да излъчва приглушена светлина, от гледна точка на своята свързаност със Свещения Коран то се тълкува като мисловно богослужене и може да се сравни с раковина, която съдържа в себе си възвишени бляскави скъпоценности. Затова моля да не обръщате внимание на обвивката, а да се вглъбите в тях. И ако смятате, че посланието е наистина достойно за това, смятайте го за Десета тема на Плод от дървото на вярата, а иначе просто го приемете като отговор на вашите поздравления.

Понеже страдах от недохранване и болести, бях принуден да пиша това послание с изключителна обобщеност и лаконизъм, като само в едно изречение включвах много истини и аргументи. По милостта на Аллах го завърших за два дни през благословения месец Рама-дан. Моля да бъда извинен за краткостта().

Мои верни, истински братя,

Когато в Свещения месец Рамадан четях Корана -чудното му изложение, - разсъждавах над смисъла на тридесет и трите знамения, които указват на Послания от светлина (Рисале-и Нур} и са разяснени в Първи лъч. Забелязах, че всяко от тях и дори знаменията на съответната страница и тяхната тема сякаш фиксират Послания от светлина и техните ученици от гледна точка на това, че те получават част от обилието им и дял от съдържанието им, особено знамението за светлината в едноименната коранична сура (Ан-нур), Този айет сочи с десет пръста Послания от светлина (Рисале-п Нур'), както и следващите го знамения - за тъмнините. Те фиксират противниците и враговете на Посланията и дори им дават най-големия урок, защото не е тайна, че мястото, перспективите и целите на тези знамения не се ограничават в определено време и място, а обхващат всички времена и места, тоест излизат от конкретните рамки и придобиват универсалност и всеобща значимост. Затова почувствах, че Послания от светлина (Рисале-и Нур) и техните ученици представят по най-истинския начин един от елементите на тази всеобхватност.

Обръщението на Свещения Коран е придобило цялостност, абсолютна широта, върховна издигнатост и пълна универсалност, защото произлиза директно от абсолютно всеобхватната позиция на всеобщото Господство (рубубия) на Безсмъртния Събеседник, пречист е Той. Това обръщение придобива подобни качества и от великата обхватна позиция на онзи, на когото Книгата е била низпослана - достойния Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, представителя на човешкия род и възприемателя от името на целокупната човечност и дори на цялата вселена. Обръщението придобива качествата си и от това, че е отправено към широката и колосална позиция на всички слоеве от човечеството през всички епохи. То ги придобива също и от издигнатата всеобхватна позиция, която произтича от окончателното разяснение на законите на Пречистия Аллах, свързани с долния и с отвъдния живот, със земята и небето, с извечността и непреходността - законите, които засягат Неговото Господство (рубубия) и обхващат делата на всички творения.

Това велико обръщение, което е придобило съответната широта, извисеност, всеобхватност и универсалност, разкрива блестящо чудодейно красноречие и пълна повсеместност. Неговите природни и външни степени са достъпни и разбираеми за обикновените хора - а те са мнозинството от аудиторията му, - и същевременно дават обилен дял от знания на онези, които са достигнали най-високите равнища на мисълта и се числят към върховните интелектуални кръгове.

Това велико обръщение не само дарява на своите събеседници напътствията си и отправя към тях поука от историческо повествование, но изглежда свежо и ново, сякаш току-що е низпослано, и запазва своята актуалност и валидност за всяка прослойка през всяка епоха, доколкото той е единичен вариант от вариантите на всеобщ закон. Особено ако става дума за честото повторение اَلظَّالِمٖينَ ، اَلظَّالِمٖينَ на угнетителите... угнетителите, за строгото им възпиране, за страховитото предупреждение, че ще ги сполетят беди и на земята, и от небесата заради греховете и гнета им. Чрез повторението се привлича вниманието към безподобните насилия през тази епоха, като се излагат различните мъчения и беди, сполетели адитите, самудяните и Фараона, а същевременно се праща утеха и покой в сърцата на угнетените вярващи, като се споменава за спасението на достойни пророци от рода на Ибрахим и Муса, мир на тях.

И още, чрез блестящо чудодейно красноречие великият Коран дава ясно напътствие, като разкрива, че за заблудените нехайни хора отминалите времена и изтеклите епохи са долина на бездънно, пусто и ужасяващо небитие и на гниещо, болезнено и скръбно гробище. Коранът ги показва като жива страница, преизпълнена с поуки и уроци, с удивително знание, което пулсира от живот и блика в жизненост открай-докрай, показва ги като Господно царство, свързано с нас чрез взаимоотношения, разяснява ги чрез неповторимото си красноречие, като ги прави очевидни, сякаш ни ги прожектира на екран. Веднъж довежда пред нас едни епохи, друг път ни взима при други.

Със същото красноречие великият Коран разкрива, че нехайните виждат вселената като безкрайно и безлюдно пространство, като объркан неорганичен свят без дух, който се плъзга във водовъртежа на разделите и болките. А самият той го представя като забележителна книга, написана от Единствения, Всевечния, като уреден град, построен от Всемилостивия, Милосърдния, като забележителна изложба, уредена от Прещед-рия Господ, за да покаже Своите произведения. Чрез това разяснение Коранът вдъхва живот на неорганичния свят, кара някои от неодушевените творения да поддържат други и всяка част да подкрепя и подпомага другите, сякаш общуват и водят помежду си сърдечна дружеска беседа. Всяко нещо е подчинено и всяко нещо има своето задължение и функция. Така Свещеният Коран отправя уроците на истинската мъдрост и на озареното знание към всички хора, джинове и ангели. Няма съмнение, че този велик Коран, който се отличава с удивително красноречие, е достоен да притежава висши и превъзходни свойства, свещени и върховни качества като например следните: във всяка негова буква се съдържат по десет, а понякога и по хиляда благодеяния. И джиновете, и хората са неспособни да създадат подобен на него, дори ако обединят усилията си. Той се обръща с красноречиво и мъдро Слово към целия човешки род и дори към цялата вселена. Милиони хора във всяка епоха копнеят със страст и удоволствие да го наизустят. Въпреки повторенията си честото му четене не поражда досада. Въпреки многото си неясни изречения и места той напълно се утвърждава в милото и простодушие детско съзнание. И на болните, и на смъртниците, които страдат и от най-малката дума, им е приятно да го слушат и изпитват при слушането му наслада. Свещеният Коран притежава и други висши особености и свещени отличителни черти. Той дарява своите читатели и ученици с разнообразното щастие на двата Дома.

Прелестното красноречие на Корана се разкрива също и в стила на превъзходното му напътствие, доколкото в него се отчитат по най-добрия начин качествата на достойния му Вестител, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той не се е учил на четмо и писмо и не се поддавал на изкуственост, маниерност и прктворст-во под каквато и да било форма. Стилът му лесно се усвоява от обикновените хора, които са мнозинството от аудиторията, и със словесната си простота, разбираема и близка за тях, въздейства на съзнанието им. Той разтваря пред тях такива видими и ярки страници като небесата и земята, насочва погледите към чудесата на Божието могъщество и писмената на изключителната Божия мъдрост, които са скрити под обичайните неща и явления.

И още, Свещеният Коран разкрива част от уникалното си красноречие и чрез изразителното повтаряне на едно и също изречение или едно и също повествование, когато напътва различни слоеве от събеседниците си към много смиели и поуки, съдържащи се в съответното знамение или притча.

Повторението се налага от това, че Коранът е книга за молитва и призив, както и книга за споменаване на Аллах и за еднобожие. Всичко това изисква повторение. Следователно всяко знамение или притча, които се повтарят, съдържат нов смисъл и нова поука.

Удивителното коранично красноречие се разкрива и чрез включването в него на частни събития из живота на достойните сподвижници (сахаба) по времето, когато Коранът е бил низпославан и са се полагали основите на Исляма и на законодателните му норми. Виждаш как на тези събития се отделя изключително внимание, чрез което се показва, че и най-тънките детайли на най-дребните частни случки са под погледа на Божието милосърдие и в кръга на Неговото управление и Неговата воля наред с това, че чрез подробностите се разкриват произтичащи във вселената Божии обичаи, както и цялостни универсални закони. И нещо повече, споменатите събития из личния живот на сподвижниците са сякаш семена в основите на Исляма и на неговото законодателство. През следващите епохи те дават зрели плодове - предписания и ползи.

Повторението се налага от повтарянето на потребностите. Това е твърдо установено правило, поради което Свещеният Коран отговаря на множество въпроси, повтарящи се в продължение на двадесет години и чрез своите повтарящи се отговори напътва множество различни слоеве от аудиторията. В него се повтарят изречения, от които произтичат хиляди резултати и се повтарят напътствия, които са резултат от безчет аргументи. Това се прави, когато се утвърждава в съзнанието и се влага в сърцата убедеността в предстоящата велика промяна и ужасяващ обрат в света, в разрушението, което ще го сполети, в разпадането му на части, и в следващото го изграждане на прелестния и вечен отвъден свят вместо тази тленна земя.

И още, кораничните изречения и знамения се повтарят също и когато се утвърждава, че всички частни и универсални процеси и явления, като се започне от атомите и се стигне до звездите, се намират в Дланта на Единствения, преславен е Той, и са под Негово разпореждане, превелик е Той.

Повторения се употребяват и при разяснението на Божия гняв и на Господното недоволство пред гнета. упражняван от хората, когато престъпват целта на сътворението - гнета, който кара създанията, земята, небето и елементите да негодуват, и който разпалва гнева им към неговите извършители.

Затова не само че повторението на подобни изречения и знамения при разясняването на подобни велики и колосални въпроси не се смята за реторичен недостатък, но то е красноречие с изключителна прелест и неповторимост, красноречие с пределна извисеност и превъзходство, въздействащо слово, което напълно съответства на ситуацията.

Ето няколко примера.

بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ о Изречението В името па Аллах, Всемипостивия, Милосърдния се повтаря сто и четиринадесет пъти в Свещения Коран, защото е велика истина, която изпълва вселената със светлина и сияние, и здраво свързва земята и небето, както разяснихме в Четиринадесето сияние. Няма такъв, който да не изпитва наложителна потребност от тази колосална истина във всеки момент. Ако тя се повтори милиони пъти, потребността си остава, без да се утоли, защото не е всекидневна нужда като от хляб например а е също като въздуха и светлината, които са необходими всяка минута.

طٰسٓمٓ о Кораничното знамение اِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ال۟عَزٖيزُ الرَّحٖيمُ "Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния!" се повтаря осем пъти в Сура Аш-шуара (Поетите). Това велико знамение, съдържащо хиляди истини в сура, която споменава за спасението на пророците, мир на тях, и за наказанието на техните народи, се повтаря, за да разясни, че гнетът от страна на народите им засяга целта на сътворението и е противопоставяне на величието на абсолютното Господство (рубубия). Господната мощ изисква тези несправедливи народи да бъдат наказани, както и Божието милосърдие налага да бъдат спасени пророците, мир на тях. Дори да бъде повторено хиляда пъти, това знамение не ще удовлетвори потребността от него и жаждата. Следователно повторението и в този случай е изява на високо красноречие, което се отличава с чу-дотворство и лаконизъм.

с Същото е валидно и за кораничното знамение Та кои блага па своя Господ взимате за лъжа? فَبِاَىِّ اٰلَٓاءِ رَبِّكُمَا تُكَذِّبَانِ , което се повтаря в Сура Ар-Рахман (Всемилостивия), и за кораничното знамение Горко в този Ден за отричащите! وَي۟لٌ يَو۟مَئِذٍ لِل۟مُكَذِّبٖينَ което се повтаря в Сура Ал-мурсалат (Изпращаните). Всяко от тези знамения открито заявява пред лицето на всички епохи по кътчетата на небесата и на земята, че неблаго-дарността на джиновете и хората и непризнаването от тях на Божиите дарове, както и противният им гнет будят гнева на вселената, карат земята и небесата да недоволстват и да ги ненавиждат, накърняват мъдростта при сътворяването на света и неговата цел, нарушават правата на всички творения и извършват престъпления, пренебрегват и отхвърлят величието на Господството (рубубия). Затова споменатите две знамения са свързани с хиляди подобни истини и имат значението и силата на хиляди проблеми, и ако бъдат повторени хиляди пъти в обща беседа, отправена към джиновете и хората, потребността от тях си остава и нуждата продължава да съществува. И тук повторението е израз на величествен лакопизъм и на прекрасно чудо.

о Ще приведем и друг пример, свързан с мъдростта на пророческите хадиси. Пророческата молитва, наречена Ал-джаушан ал-кабир, е прекрасна и съответства на истината на Свещения Коран. Тя е извлечен от него образец, В нея виждаме изречението:

سُب۟حَانَكَ يَا لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اَن۟تَ ال۟اَمَانُ ال۟اَمَانُ خَلِّص۟نَا وَ اَجِر۟نَا وَ نَجِّنَا مِنَ النَّارِ

"Преславен си Ти, няма друг бог освен Теб! Безопасност! Безопасност! Спаси ни от Огъня!.. Защити ни от Огъня!... Избави ни от Огъня!”

Тези изречения се повтарят сто пъти, но да се повторят и хиляда, не ще се породи скука, защото съдържат най-важната истина на света - еднобожието (таухид), най-великата от функциите на творенията пред техния велик Господ - прославата (тасбих), възхвалата (тахмид) и почитта към светостта Му (такдис). Те съдържат и най-огромния проблем на човешкото битие -спасението от Огъня и избавлението от вечното зло-щастие, и най-нужната цел на богослуженето (убудпя) и на човешката слабост - молитвата.

Така виждаме подобни основи във видовете повторение, които се съдържат в Свещения Коран. Забелязваме, че понякога дори на една негова страница повече от двадесет пъти открито или косвено се дава израз на истината за еднобожието (таухид) според изискванията на темата, нуждата от разбираемост и нормите на красноречието. Чрез повторението се поражда копнеж да се препрочита оше и още, като на красноречието се придава сила и извисеност, без това да причинява досада и отегчение.

Частите на Послания от светлина (Рисале-и Нур) разясниха мъдростта на повторението в Свещения Коран и аргументите в негова полза и доказаха до каква степен то съответства на красноречието и е в хармония с него, и колко е прелестно.

о Що се отнася до разликата в красноречието на меканските и мединските сури, както и до несходството между тях от гледна точка на словесното чудо (и'джаз), на детайлността и обобщаемостта, това може да се разясни по следния начин.

В първата редица на събеседниците и опонентите в Мека стояли многобожниците от племето Курайш, които били неграмотни и безкнижни. Красноречието изисквало висок и силен стил, чудодейна убедителна краткост и повторение, което се налага, за да се постигне разбираемост и утвърждаване в съзнанието. Затова повечето мекански сури излагат стълбовете на вярата и степените на еднобожието с пределна сила и извисеност, с изключително чудотворен лаконизъм, многократно повтарят вярата в Аллах, принципите, Съдния ден и Отвъдния свят, и дори дават израз на тези стълбове на всяка страница, във всяко знамение, в едно изречение или една дума, а понякога и в една буква, в изнасяне напред и забавяне, в определеност и неопреде-леност, в изпускане и споменаване. При подобни положения и реторични конструкции стълбовете на вярата се утвърждават по начин, който кара теоретиците и майсторите на ораторското изкуство да онемеят от изумление пред този вълшебен стил.

Послания от светлина (Рисале-и Нур), и особено Двадесет и пето слово с приложенията си, разясниха чудотворното красноречие на Корана в четиридесет негови проявления, а също и тълкуването, което се съдържа в брошурата на арабски език, озаглавена Признаци на чудословието в предполагаемите места на лаконизъм. Тя прекрасно разяснява удивителното красноречие на Корана от гледна точка на съчетаването между отделните му знамения. И двете споменати послания фактически доказват, че меканските знамения се отличават с висок и изключителен реторичен стил и с върховен и чудодеен лаконизъм.

Що се отнася до мединските знамения и сури, в първата редица на техните събеседници и опоненти са стояли юдеите и християните, които са дарени с Писание и вярват в Аллах. Правилата на реториката, начините на напътствие и основите на известяването изисквали Словото, отправено към дарените с Писание, да съответства на реалното им състояние, затова и стилът е лек, ясен и плавен, като се разясняват детайлите и се хвърля светлина върху тях, а не върху основите и стълбовете на вярата. Причината е, че именно подробностите са източник на частичните предписания и цялостните закони, както и предмет на разногласия по правни и религиозни въпроси. Затова мединските сури често са ясни, лесни, издържани в специфичния за Корана чудотворен стил. Но когато в него се споменава силно обобщение, кратък извод, твърдо заключение или неопровержим аргумент като следствие от частен случай, това превръща отделното събитие в цялостно и универсално правило и обезпечава придържането към него чрез укрепване на вярата в Аллах, което се реализира чрез споменаването на тези окончателни обобщени детайли на еднобожието, вярата и Отвъдния свят. Виждаш как чрез подробностите ясната и лесна тема се озарява и извисява.. В десет отличителни черти и тънкости, съдържащи се във Втора светлина от Втори пламък на Двадесет и пето слово, посветено на кораничното чудословис (и'джаз), Послания от светлина (Рисале-и Нур) разкриват и доказват дори на упорстващите колко висока реторика, какви върховни достойнства и видове прецизно и недостижимо красноречие се съдържат в тези детайли и подробности.

Ако желаеш, погледни следните знамения:

اِنَّ اللّٰهَ عَلٰى كُلِّ شَى۟ءٍ قَدٖيرٌ ۝ اِنَّ اللّٰهَ بِكُلِّ شَى۟ءٍ عَلٖيمٌ ۝ وَهُوَ ال۟عَزٖيزُ الرَّحٖيمُ ۝ وَهُوَ ال۟عَزٖيزُ ال۟حَكٖيمُ

"Аллах над всяко нещо има сила", "Аллах всяко нещо знае", "Аллах е Всемогъщия, Премъдрия", 'Той е Всемогъщия, Милосърдния”.

Погледни и други подобни на тях, които съобщават за еднобожието и напомнят за Отвъдния свят, и повечето от които са във финална позиция.

Ще забележиш, че когато в Свещения Коран се разясняват второстепенните правни норми и социалните закони, погледът на събеседника се отправя към високи всеобщи хоризонти и чрез детайлите, разположени в края на знаменията, лесният, ясен и достъпен стил се заменя с висок, сякаш читателят преминава от урок по право към урок по едно-божяе. Така се доказва, че Коранът е книга със закони, предписания и мъдрост, а също книга по убеждения и вяра, а също и книга за напомняне и размисъл, и книга за молитва и зов.

И така, виждаш, че в мединските знамения се съдържа вид удивително ярко красноречие, което е по-различно от реториката на меканските знамения в зависимост от различните теми и цели на напътствие и известяване.

Различието може да се забележи дори само в два израза: Твоят Господ رَبُّكَ и Господът на световете رَبُّ ال۟عَالَمٖينَ.Първият дава знание за единосъщието (ахадия}, а вторият - за единствеността (уахидия), като известява за единосъщието в рамките на единствеността. Този вид красноречие може да се види дори в едно изречение. В единствено знамение например е показано проникването на Божието знание в атома на очната зеница и в позицията на слънцето в центъра на небето, както и всеобхватността на Божията мощ, която с един и същ инструмент поставя всяко нещо на мястото му и превръща слънцето в око на небето.

خَلَقَ السَّمٰوَاتِ وَ ال۟اَر۟ضَ Например знамениетоوَ هُوَ عَلٖيمٌ بِذَاتِ الصُّدُورِ "И знае съкровеното в сърцата" يُولِجُ الَّي۟لَ فِى النَّهَارِ وَ يُولِجُ النَّهَارَ فِى الَّي۟لِ " идва след знаменията "Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни [...].'Той въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта." (57: 4-6) Тоест откровението за проникването на Неговото знание в тайните на сърцата идва след като се спомене за величието на творенията на небесата и на земята и тяхното разпростиране пред погледите. В съзнанието се утвърждава, че Той знае помислите на сърцата и скришните им въжделения в рамките на величието, с което е сътворил небесата и земята и с което управлява делата им. Заключителните

думи "И знае съкровеното в сърцата" са форма на красноречие, което превръща лесния, разбираем и естествен стил, понятен за обикновените хора, във възвишено напътствие и в привлекателно универсално послание.

Въпрос:

Повърхностният и бегъл поглед не може да забележи съдържащата се в Свещения Коран значима истина и не разбира вида съотношение и връзка между кратко изложение, което дава израз на извисено еднобожие или съобщава цялостен закон, и обикновена частна случка. Затова някои си въобразяват, че става дума за известни реторични недостатъци. Не проличават например основанията за споменаване на следния велик закон: وَفَو۟قَ كُلِّ ذٖى عِل۟مٍ عَلٖيمٌ "А над всеки знаещ има Един Най-знаещ" (12: 76), които е формулиран като резултат от частно събитие - хитростта, чрез която Юсуф, мир нему, взима при себе си своя брат. Каква тайна и мъдрост се крие в това?

Отговор:

Повечето дълги и средни сури, всяка от които е сякаш сама по себе си малък Коран, не се задоволява с две или три от четирите му цели (еднобожие, пророчество, Съден ден, справедливост наред с богослужене), а се стреми да обхване същността му. Всяка от тези сури е книга за напомняне, вяра и размисъл, както и книга за законодателство, мъдрост и напътствие - книга, съставена от няколко книги, която насочва към различни многообразни урони. Установяваме, че всяка тема и дори отделната страница разтварят пред хората врати на вярата, на познанието на Аллах и на степените на еднобожието, чрез които се реализират много поставени цели. Коранът чете написаното в голямата Книга на вселената и му дава ясно тълкуване, в резултат на което утвърждава дълбоко в същността на вярващите всеоб-хватността на Божието господство (рубубия) и им показва неговите внушителни проявления по хоризонтите и в душите. Затова и онова, което външно изглежда слабо споено, се оказва основа за универсални цели и последователно встъпва в здрави връзки и стабилни взаимосвързани концепции. Така стилът напълно съответства на изискванията на темата и реторичната му стойност значително се повишава.

Друг въпрос:

Каква мъдрост се съдържа във факта, че Коранът привежда хиляди доказателства в потвърждение на отвъдните дела, на еднобожието и на въздаянието на хората? Каква тайна се крие в привличането на вниманието, явно и косвено, към тези положения във всяка сура и дори на всяка страница и във всяка тема?

Отговор:

Понеже Свещеният Коран напомня на хората за най-великия обрат в историята на света, който ще се случи сред творенията и в кръга на възможносъществу-ващите създания, а именно отвъдният живот. Коранът дава напътствия по най-великия проблем, който засяга човека - носителя на Най-великия завет (ал-имама ал-кубра) и наместника на Земята, - а именно въпроса за еднобожието, около който се върти темата за отвъдната съдба - за вечното блаженство или злощастие. В същото време Коранът премахва потока от безконечни съмнения и разбива най-силните разновидности на безбо-жието и ненавистното отрицание.

Затова ако Коранът насочва погледите към вярата в тези страховити обрати и тласка упорстващите да потвърдят този велик и задължителен за човечеството въпрос... Да, ако прави това хиляди пъти и повтаря тези въпроси милиони пъти, то в никакъв случай не може да бъде смятано за прекомерност в красноречието, както и не може да породи нито отегчение, нито досада, а не секза потребността пак и пак да се чете за тях в Свещения Коран, защото няма по-важен и по-велик въпрос в битието от този за еднобожието и за Отвъдния свят.

Да вземем за пример истината на следното коранично знамение:

اِنَّ الَّذٖينَ اٰمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ لَهُم۟ جَنَّاتٌ تَج۟رٖى مِن۟ تَح۟تِهَا ال۟اَن۟هَارُ ۝ ... خَالِدٖينَ فٖيهَٓا اَبَدًا

"За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е голямото спасение." (85: 11)

В знамението благовестието за вечното блаженство се прогласява пред клетия човек, който се сблъсква с истината за смъртта по всяко време и то избавя и него, и света му, и всичките му любими хора от представата за житейския край като за унищожение вовеки, спасява ги от лапите на небитието и дори им дарява вечна власт и трайно блаженство. Ако цитираното коранично знамение се повтори милиарди пъти, това не ще се смята за прекомерност и никак не ще накърни красноречието му.

Така виждаш, че Свещеният Коран, който разрешава подобни ценни въпроси и се стреми да удовлетвори в тях събеседниците си чрез неопровержими аргументи, вкоренява дълбоко в съзнанието и в сърцето споменатите велики обрати и колосални промени във вселената, и ги прави лесни и ясни като например промените в жилището и във външния му вид. Тогава би трябвало хилядократното обръщане на вниманието към подобни проблеми - явно, скрито и косвено - да възобновява своята благодат и да бъде изключително потребно, както за човека са насъщни хлябът, въздухът и светлината, и нуждата му от тях не секва.

И друг пример, свързан с мъдростта, вложена в повтарянето на следните коранични знамения:

اِنَّ ال۟كَافِرٖينَ فٖى نَارِ جَهَنَّمَ

اَلظَّالِمٖينَ لَهُم۟ عَذَابٌ اَلٖيمٌ

"А за неверниците е Огънят на Ада." (35: 36) и "За угнетителите има болезнено мъчение," (14: 22)

И в други сходни знамения се отправят подобни предупреждения и заплахи, които са издържани в изключително строг и суров стил. Както категорично бе доказано в Послания от светлина (Рисале-и Нур), чрез това повторение се цели да се внуши и подчертае, че безбожието на човека е престъпване във всякакъв смисъл и то нарушава правата на създанията и на повечето творения, което предизвиква гнева на небесата и на земята, и дотолкова изпълва същността на елементите с ненавист и ярост срещу неверниците, че се нахвърлят срешу угнетителите с потопи и други бедствия, и дори Адът настръхва, едва не избухва от силен гняв,както ясно е казано в следното коранично знамение:

اِذَٓا اُل۟قُوا فٖيهَا سَمِعُوا لَهَا شَهٖيقًا وَهِىَ تَفُورُ ۝ تَكَادُ تَمَيَّزُ مِنَ ال۟غَي۟ظِ

"Когато бъдат хвърлени там, ще чуят неговия рев, както ври, едва не избухва от ярост." (67: 7, 8)

Ако Владетелят на вселената повтори в повелите си с изключително забраняващ и суров тон хиляди, милиони и дори милиарди пъти този голям грях - неверието - и наказанието за него, това абсолютно не ще бъде смятано за прекомерност и за реторичен недостатък. Така е поради значимостта на споменатия грях, който засяга повсеместно всички и накърнява неограничените права, а също и поради мъдростта, вложена в разкриването на значението, което Преславния отдава на правата на Своите поданици и в изявата на безкрайната скверност, съдържаща се в неверието на отричащите и в гнусния им гнет. Повторението не цели да покаже колко нищожен и незначителен е човекът, а колко огромно е престъплението на неверника и колко страшен е гнетът му.

Виждаме, че повече от хиляда години стотици милиони хора четат Свещения Коран с жар, копнеж и неотложна потребност от него, без да почувстват досада и отегчение.

Да, всеки отрязък време и всеки ден са отминаващ свят и отваряща се врата към нов свят. Насъщното и жадно хилядократно повтаряне на Няма друг бог освен Аллах! ( لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ля иляха илляллах), за да бъдат озарени със светлината на вярата всички тези движещи се светове, превръщат това изричане на еднобожието сякаш в озаряващ светилник сред завесите на тези светове и дни. Така и четенето на кораничните повторения дава знание на човека за огромното наказание на греховете, извършвани в мрака, който цари над неизброимото множество от движещи се картини и отминаващи, и постоянно обновяващи се светове. Кораничните повторения показват и колко отвратителни са образите на греховете, отразяващи се в огледалото на живота, съдействат в Деня на възкресението идните условия да свидетелстват в полза на човека, а не против него, издигат го до степен да получи знание за възмездието, на което подлежат греховете, карат го да осъзнае ценността на предупрежденията, отправяни от Владетеля на вечността и безсмъртието и сломяваши упорството на угнетителите и тираните, пораждат у него копнеж да се освободи от деспотизма на повеляващата зло душа (нефс). В името на всички тези цели Свещеният Коран повтаря своите послания отново и отново с изключителна мъдрост, като разкрива, че множеството предупреждения, направени с такава настойчивост, сила, строгост и интензивност са велика реалност и сатаната се проваля в опитите си да внуши, че те са лъжа и избягва да ги представя за празни слова. Да, адските мъчения са самата справедливост за неверниците, които не са се вслушали в предупрежденията.

о Кораничните повторения се срещат и при разказите за пророците, мир на тях, например мъдростта, вложена в историята на Муса, мир нему, значенията и ползите, които се съдържат в жезъла му, а също и мъдростта в повтарянето на разказите за другите пророци, мир на тях, което цели да докаже пророческата мисия на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Като се разкрива пророчеството на всички тях, се аргументира истинността и правдивостта на неговата дейност, доколкото не е възможно тя да се отрече, без да се отхвърли тяхната мисия и следователно със споменаването им се доказва пророчеството му.

И още, много хора не могат и не успяват по всяко време да четат целия Коран, а се задоволяват само с лесните за тях места. Оттук се изяснява мъдростта в това, всяка дълга и средна сура да се превърне в един вид малък Коран, а също и в това, да се повтарят разказите, както се повтарят необходимите стълбове на вярата. Тоест повторението на пророческите истории не само въобще не е прекомерност, но е и реторична норма. И нещо повече, в него се съдържа известие, че появата на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е най-великото събитие за човечеството и най-значимият въпрос на вселената.

Да, фактът, че на личността на достойния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е отредено най-великото и най-високото положение в Свещения Коран и че Мухаммед е Пратеника на Аллах което се съдържа в четири от стълбовете на вярата, се съчетава с Няма друг бог освен Аллах,е категорично доказателство, че мисията на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е най-голямата истина във вселената, че той е най-знатният сред творенията и че неговата правда, която представя цялостната му духовна личност, високото му положение и издигнатата му степен, е слънце, озаряващо и двата свята. Горното също е доказателство, че той е достоен за необичайното си положение, както бе категорично доказано с много аргументи и доводи в частите на Послания от светлина (Рисале-и Иур). Тук ще приведем само един от хилядите, както следва.

Равностойността на всички добри дела, извършени през всички епохи от общността на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се записва в книгата на неговите добри дела според правилото: Причинителят е като извършителя Озаряването на всички вселенски истини чрез донесената от него светлина кара да изпитват удовлетворение и задоволство не само джиновете, хората и живите същества, но и цялата вселена, и небесата, и земята, които говорят за добродетелите му.

Първо той получава плодовете на всекидневните вродени молитви, на милосърдните призиви да бъде благословен и с мир дарен, на духовните придобивки и добрите дела, извършвани и поднасяни от праведниците сред неговата общност, чийто брой достига милиард и чиито молитви се приемат, без да бъдат отхвърляни. Доказателство за последното е, че пред очите ни действително се приемат молитвите на растенията, отправяни на достъпния им език, и молитвите на животните, отправяни на езика на естествените им потребности.

И още, в книгата на делата му, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влиза безгранична светлина при четенето - само при четенето - от страна на неговата общност, на Свещения Коран, във всяка буква от който са вложени по десет благодеяния и десет плода на отвъдния живот, но може и да са сто, и хиляда. А буквите му са повече от триста хиляди.

Да, Всезнаещия тайните, преславен е Той, предварително е знаел и виждал, че истината на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари - духовната личностна благословената му същност - ще е по подобие на райското дърво Туба, затова в Корана му се отдава такова велико значение, а той заслужава високото положение, с което с удостоен. В Своите повели Преславния е разяснил, че застъпничеството на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, може да бъде спечелено единствено като се следва благородната му традиция (сунна) и му се подражава, което е най-важният човешки въпрос. Понякога се взимат под внимание и условията, в които той е живял като човешко създание и които са семе за райското дърво Туба.

И така, понеже повтарящите се коранични истини притежават подобна висока стойност и в тях се съдържат наличните мъдрости, здравият вроден усет свидетелства, че в повтарянето им е вложено силно и обхватно духовно чудо, освен ако нечие сърце боледува и нечия същност е заразена от чумата на материализма.

Тогава е валидно следното известно правило:

قَد۟ يُن۟كِرُ ال۟مَر۟ءُ ضَو۟ءَ الشَّم۟سِ مِن۟ رَمَدٍ وَ يُن۟كِرُ ال۟فَمُ طَع۟مَ ال۟مَاءِ مِن۟ سَقَمٍ

"Човек може и да отрече слънчевата светлина поради недъг в очите, устата може и да отрече вкуса на водата поради болест.”

Заключение

Десета тема в два послеслова

Първи послеслов

Преди дванадесет години бях поразен да чуя, че е разобличено лошото намерение и скверната цел на някакъв упорит безбожник, който скроил ужасния план да принизи Свещения Коран чрез свой превод. Той открито заявил: "Нека се преведе Коранът, за да проличи стойността му!" Тоест хората да видят ненужните повторения в него, да четат превода му вместо оригинала и все в този дух отровни идеи.

Но благодарение на Аллах, чрез неопровержимите си аргументи и широкото си повсеместно разпространение Послания, от светлина (Рисале-и Нур) парализираха тази идея, превърнаха я в безплодна и мъртва, като доказаха по неопровержим начин, че въобще не е възможно да се направи истински превод на Свещения Коран; че никой друг език освен класическият арабски не е способен да запази и предаде реторичните особености и тънкости на оригинала; че обикновените и непълноценни човешки преводи не заместват по никакъв начин съдържателните и чудотворни изрази на кораничните слова, всяка буква от които носи от десет до хиляда благодеяния. Затова преводът в никакъв случай не може да бъде четен вместо оригинала.

Обаче лицемерите, които са се учили при този безбожник, са полагали старания и са правили прибързани опити в името на сатаната да угасят светлината на Свещения Коран. Понеже нямам възможност да се срещам с никого, не зная какви са реалните обстоятелства, но най-вече предполагам, че именно споменатото по-,горе е причината да продиктувам Десета тема въпреки тежките си условия на живот.

Втори послеслов

Един ден седях на горния етаж на хотел "Шехр" след освобождаването ни от затвора в град Депизли и съзерцавах многото тополи наоколо в китните и красиви градини. Видяха ми се весели с привлекателните си танцуваляи движения, както клоните им се люлеят и листата им потръпват при най-малкия полъх на вятъра. Показаха ми се в най-прелестния си и приятен образ и сякаш прославяха Аллах, насъбрани за Неговото споменаване и възхвала.

Прекрасните им движения докоснаха струните на тъжното ми сърде заради раздялата с братята м н. Скърбях, защото бях останал сам. Изведнъж ми хрумна мисълта за есента и зимата и ме обзе забрава, като си помислих, че листата ще увяхнат и красотата, и прелестта ще изчезнат. Започнах да страдам за чудните тополи и да скърбя за всички живи същества, у които се изявява същото удивително опиянение. Очите ми се напълниха със сълзи и в съзнанието ми се струпаха скърбите, стекли се със загубите и разделите, които изпълват света зад украсената и прелестна завеса на вселената.

Докато се намирах в това тъжно състояние, ето че светлината, донесена от истината на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ми помогна, както помага на всеки вярващ, и замени безкрайната тъга и скръб с неистова радост и ликуване. Завинаги ще съм благодарен и вечно ще съм удовлетворен от тази истина, която само с един от безбройните си потоци светлина ми донесе спасение и възцари утеха в кътчетата и дълбините на душата ми. Това стана по следния начин.

Нехайният поглед изявява тези нежни листа и високи стройни дървета като такива без цел, без функция и без полза, и прелестното им потръпване не произтича от силен копнеж и опиянение, а от ужас пред раздялата и небитието. Гибелен е този небрежен поглед, който засяга сърцевината на вродената у мен, а и у всички останали, любов към пребъдването и обич към живота, както и възхита от прелестите и съчувствие към себеподобните. Земята се превърна в духовен ад. а разумът -в оръдие за злощастие и мъчение. Докато страдах от това болезнено състояние, изведнъж чрез светлината, с която Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, озари цялото човечество, завесата бе вдигната и обвивката бе премахната, и тогава се разкриха толкова много мъдрости, смиели, функции и задачи, колкото са и листата на тополите. Стана ясно, че плодовете им не отиват в небитието, не потъват в празнотата, не се унищожават и не изчезват. Послания от светлина (Рисале-и Нур) доказаха, че тези функции и мъдрости се поделят на три части();

Първа част е насочена към Най-прекрасните имена на Превеликия Творец. Както когато някой изкусен майстор създаде оригинална машина, всички го прославят, високо оценяват произведението му и благосла вят изобретателността му, така и самата машина на свой ред благославя създателя си и го прославя на специфичния си език, като показва напълно очакваните резултати. Така подобно на тази машина всяко живо същество и всяко нещо прославя с възхвали своя Творец.

Втора част е насочена към погледите на живите същества и разумните създания, тоест е обект на приятно изучаване и сладко съзерцание, сякаш всяко нещо е познавателна и научна книга. Този свят - видимият -изчезва едва след като вложи своите смиели в съзнанието на разумните същества, запечата образите си в паметта им, както и в идеалните скрижали (алуах мисалия), и в архивите на скрития свят. Тоест той се оттегля от видимото в скритото едва след като встъпи в много битийни кръгове и придобие многообразия от духовното, скритото и познавателното съществуване вместо външното и образното, материалното.

Да, доколкото Аллах съществува и знанието Му е всеобхватно, от гледна точка на истината не би трябвало в света на вярващия да има небитие, унищожение, изчезване, празнота, ликвидиране и гибел. А светът на неверниците е пълен с небитие, раздяла и унищожение, с празнота и гибел. Тази истина се изяснява от известната поговорка: "Който има Аллах, той има всичко, а който няма, е лишен от всичко."

Elhasıl: Nasıl ki iman, ölüm vaktinde insanı idam-ı ebedîden kurtarıyor; öyle de herkesin hususi dünyasını dahi idamdan ve hiçlik karanlıklarından kurtarıyor. Ve küfür ise hususan küfr-ü mutlak olsa hem o insanı hem hususi dünyasını ölümle idam edip manevî cehennem zulmetlerine atar. Hayatının lezzetlerini acı zehirlere çevirir. Hayat-ı dünyeviyeyi âhiretine tercih edenlerin kulakları çınlasın. Gelsinler, buna ya bir çare bulsunlar veya imana girsinler. Bu dehşetli hasarattan kurtulsunlar.

سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ

Duanıza çok muhtaç ve size çok müştak kardeşiniz

Said Nursî

Onuncu Mesele Münasebetiyle Hüsrev’in Üstadına Yazdığı Mektup

Çok sevgili üstadım efendim!

Cenab-ı Hakk’a hadsiz şükürler olsun, iki aylık iftirak üzüntülerini ve muhaberesizlik ızdıraplarını hafifleştiren ve kalplerimize taze hayat bahşeden ve ruhlarımıza yeni, safi bir nesîm ihda eden Kur’an’ın celalli ve izzetli, rahmetli ve şefkatli âyetlerindeki tekraratın mehasinini ta’dad eden, hikmet-i tekrarının lüzum ve ehemmiyetini izah eden ve Risale-i Nur’un bir hârika müdafaası olan Denizli Meyvesinin Onuncu Meselesi namını alan “Emirdağı Çiçeği”ni aldık. Elhak, takdir ve tahsine çok lâyık olan bu çiçeği kokladıkça ruhumuzdaki iştiyak yükseldi. Dokuz aylık hapis sıkıntısına mukabil, Meyve’nin Dokuz Meselesi nasıl beraetimize büyük bir vesile olmakla güzelliğini göstermiş ise Onuncu Meselesi olan çiçeği de Kur’an’ın îcazlı i’cazındaki hârikaları göstermekle o nisbette güzelliğini göstermektedir.

Evet, sevgili üstadım, gülün çiçeğindeki fevkalâde letafet ve güzellik, ağacındaki dikenleri nazara hiç göstermediği gibi; bu nurani çiçek de bize dokuz aylık hapis sıkıntısını unutturacak bir şekilde o sıkıntılarımızı da hiçe indirmiştir.

Mütalaasına doyulmayacak şekilde kaleme alınan ve akılları hayrete sevk eden bu nurani çiçek, muhtevi olduğu çok güzelliklerinden bilhassa Kur’an’ın tercümesi suretiyle nazar-ı beşerde âdileştirilmek ihanetine mukabil; o tekraratın kıymetini tam göstermekle, Kur’an’ın cihan-değer ulviyetini meydana koymuştur.

Sâliklerinin her asırda fevkalâde bir metanetle sarılmaları ile ve emir ve nehyine tamamen inkıyad etmeleriyle, güya yeni nâzil olmuş gibi tazeliği ispat edilmiş olan Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın, bütün asırlarda, zalimlerine karşı şiddetli ve dehşetli ve tekrarlı tehditleri ve mazlumlarına karşı şefkatli ve rahmetli mükerrer taltifleri, hususuyla bu asrımıza bakan tehdidatı içinde zalimlerine misli görülmemiş bir halette, sanki feze’-i ekberden bir numuneyi andıran semavî bir cehennemle altı yedi seneden beri mütemadiyen feryad u figan ettirmesi ve keza mazlumlarının bu asırdaki küllî fertleri başında Risale-i Nur talebelerinin bulunması ve hakikaten bu talebeleri de ümem-i sâlifenin enbiyalarına verilen necatlar gibi pek büyük umumî ve hususi necatlara mazhar etmesi ve muarızları olan dinsizlerin cehennemî azapla tokatlanmalarını göstermesi hem iki güzel ve latîf hâşiyelerle hâtime verilmek suretiyle çiçeğin tamam edilmesi, bu fakir talebeniz Hüsrev’i o kadar büyük bir sürurla sonsuz bir şükre sevk etti ki bu güzel çiçeğin verdiği sevinç ve süruru, müddet-i ömrümde hissetmediğimi sevgili üstadıma arz ettiğim gibi kardeşlerime de kerratla söylemişim.

Cenab-ı Hak, zayıf ve tahammülsüz omuzlarına pek azametli bâr-ı sakîl tahmil edilen siz sevgili üstadımızdan ebediyen razı olsun. Ve yüklerinizi tahfif etmekle yüzlerinizi ebede kadar güldürsün, âmin!

Evet, sevgili üstadım, biz; Allah’tan, Kur’an’dan, Habib-i Zîşan’dan ve Risale-i Nur’dan ve Kur’an dellâlı siz sevgili üstadımızdan ebediyen razıyız. Ve intisabımızdan hiçbir cihetle pişmanlığımız yok. Hem kalbimizde zerre kadar kötülük etmek için niyet yok. Biz ancak Allah’ı ve rızasını istiyoruz. Gün geçtikçe, rızası içinde, Cenab-ı Hakk’a vuslat iştiyaklarını kalbimizde teksif ediyoruz. Bilâ-istisna bize fenalık edenleri Cenab-ı Hakk’a terk etmekle affetmek ve bilakis bize zulmeden o zalimler de dâhil olduğu halde, herkese iyilik etmek, Risale-i Nur talebelerinin kalplerine yerleşen bir şiar-ı İslâm olduğunu, biz istemeyerek ilan eden Hazret-i Allah’a hadsiz hudutsuz şükürler ediyoruz.

Çok kusurlu talebeniz

Hüsrev

ON BİRİNCİ MESELE

Meyve’nin On Birinci Mesele’sinin başı, bir meyvesi cennet ve biri saadet-i ebediye ve biri rü’yetullah olan iman şecere-i kudsiyesinin hadsiz, küllî ve cüz’î meyvelerinden yüzer numuneleri Risale-i Nur’da beyan ve hüccetlerle ispat edildiğinden, izahını Siracünnur’a havale edip küllî erkânının değil belki cüz’î ve cüzlerin, cüz’î ve hususi meyvelerinden birkaç numune beyan edilecek.

Birisi: Bir gün bir duada “Yâ Rabbî! Cebrail, Mikâil, İsrafil, Azrail hürmetlerine ve şefaatlerine, beni cin ve insin şerlerinden muhafaza eyle!” mealinde duayı dediğim zaman, herkesi titreten ve dehşet veren Azrail namını zikrettiğim vakit gayet tatlı ve tesellidar ve sevimli bir halet hissettim. Elhamdülillah, dedim. Azrail’i cidden sevmeye başladım. Melâikeye iman rüknünün bu cüz’î ferdinin pek çok meyvelerinden yalnız bir cüz’î meyvesine gayet kısa bir işaret ederiz.

Birisi: İnsanın en kıymetli ve üstünde titrediği malı, onun ruhudur. Onu zayi olmaktan ve fenadan ve başıboşluktan muhafaza etmek için kuvvetli ve emin bir ele teslimin derin bir sevinç verdiğini kat’î hissettim. Ve insanın amelini yazan melekler hatırıma geldi. Baktım, aynen bu meyve gibi çok tatlı meyveleri var.

Birisi: Her insan kıymetli bir sözünü ve fiilini bâkileştirmek için iştiyakla kitabet ve şiir hattâ sinema ile hıfzına çalışır. Hususan o fiillerin cennette bâki meyveleri bulunsa daha ziyade merak eder. “Kiramen Kâtibîn” insanın omuzlarında durup onları ebedî manzaralarda göstermek ve sahiplerine daimî mükâfat kazandırmak, o kadar bana şirin geldi ki tarif edemem.

Sonra ehl-i dünyanın, beni hayat-ı içtimaiyedeki her şeyden tecrit etmek içinde bütün kitaplarımdan ve dostlarımdan ve hizmetçilerimden ve teselli verici işlerden ayrı düşürmeleriyle beraber, gurbet vahşeti beni sıkarken ve boş dünya başıma yıkılırken melâikeye imanın pek çok meyvelerinden birisi imdadıma geldi. Kâinatımı ve dünyamı şenlendirdi, melekler ve ruhanîlerle doldurdu, âlemimi sevinçle güldürdü. Ve ehl-i dalaletin dünyaları vahşet ve boşluk ve karanlıkla ağladıklarını gösterdi.

Hayalim bu meyvenin lezzetiyle mesrur iken umum peygamberlere imanın pek çok meyvelerinden buna benzer bir tek meyvesini aldı, tattı. Birden, bütün geçmiş zamanlardaki enbiyalarla yaşamış gibi onlara imanım ve tasdikim, o zamanları ışıklandırdı ve imanımı küllî yapıp genişlendirdi. Ve Âhir Zaman Peygamberimizin imana ait olan davalarına binler imza bastırdı, şeytanları susturdu.

Birden Hikmetü’l-İstiaze Lem’ası’nda kat’î cevabı bulunan bir sual kalbime geldi ki:

“Bu meyveler gibi hadsiz tatlı semereler ve faydalar ve hasenatın gayet güzel neticeleri ve menfaatleri ve Erhamü’r-Râhimîn’in gayet merhametkârane tevfikleri ve inayetleri ehl-i hidayete yardım edip kuvvet verdikleri halde, ehl-i dalalet neden çok defa galebe eder ve bazen yirmisi, yüz tane ehl-i hidayeti perişan eder?” diye manen benden soruldu. Ve bu tefekkür içinde, şeytanın gayet zayıf desiselerine karşı Kur’an’ın büyük tahşidatı ve melâikeleri ve Cenab-ı Hakk’ın yardımını ehl-i imana göndermesi hatıra geldi. Risale-i Nur’un onun hikmetini kat’î hüccetlerle izahına binaen, o sualin cevabına gayet kısa bir işaret ederiz:

Evet, bazen serseri ve gizli, muzır bir adamın bir saraya ateş atmaya çalışması yüzünden –yüzer adamın yapması gibi– yüzer adamın muhafazası ile ve bazen devlete ve padişaha iltica ile o sarayın vücudu devam edebilir. Çünkü onun vücudu, bütün şeraitin ve erkânın ve esbabın vücuduyla olabilir. Fakat onun ademi ve harap olması bir tek şartın ademiyle vaki ve bir serserinin bir kibritiyle yanıp mahvolduğu gibi, ins ve cin şeytanları az bir fiil ile büyük tahribat ve dehşetli manevî yangınlar yaparlar.

Evet, bütün fenalıklar ve günahlar ve şerlerin mâyesi ve esasları ademdir, tahriptir. Sureten vücudun altında, adem ve bozmak saklıdır.

İşte cinnî ve insî şeytanlar ve şerirler, bu noktaya istinaden gayet zayıf bir kuvvetle hadsiz bir kuvvete karşı dayanıp, ehl-i hak ve hakikati Cenab-ı Hakk’ın dergâhına ilticaya ve kaçmaya her vakit mecbur ettiğinden, Kur’an onları himaye için büyük tahşidat yapar. Doksan dokuz esma-i İlahiyeyi onların ellerine verir. O düşmanlara karşı sebat etmelerine çok şiddetli emirler verir.

Bu cevaptan, birden pek büyük bir hakikatin ucu ve azametli, dehşetli bir meselenin esası göründü. Şöyle ki:

Nasıl ki cennet, bütün vücud âlemlerinin mahsulatını taşıyor ve dünyanın yetiştirdiği tohumları bâkiyane sümbüllendiriyor, öyle de cehennem dahi hadsiz dehşetli adem ve hiçlik âlemlerinin çok elîm neticelerini göstermek için o adem mahsulatlarını kavuruyor ve o dehşetli cehennem fabrikası, sair vazifeleri içinde, âlem-i vücud kâinatını âlem-i adem pisliklerinden temizlettiriyor. Bu dehşetli meselenin şimdilik kapısını açmayacağız. İnşâallah sonra izah edilecek.

Hem meleklere iman meyvesinden bir cüzü ve Münker ve Nekir’e ait bir numunesi şudur:

Herkes gibi ben dahi muhakkak gireceğim, diye mezarıma hayalen girdim. Ve kabirde yalnız, kimsesiz, karanlık, soğuk, dar bir haps-i münferidde bir tecrid-i mutlak içindeki tevahhuş ve meyusiyetten tedehhüş ederken, birden Münker ve Nekir taifesinden iki mübarek arkadaş çıkıp geldiler. Benimle münazaraya başladılar. Kalbim ve kabrim genişlediler, nurlandılar, hararetlendiler; âlem-i ervaha pencereler açıldı. Ben de şimdi hayalen ve istikbalde hakikaten göreceğim o vaziyete bütün canımla sevindim ve şükrettim.

Sarf ve nahiv ilmini okuyan bir medrese talebesinin vefat edip, kabirde Münker ve Nekir’in مَن رَبُّكَ “Senin Rabb’in kimdir?” diye suallerine karşı, kendini medresede zannedip nahiv ilmi ile cevap vererek: “مَن ۟ mübtedadır, رَبُّكَ onun haberidir; müşkül bir meseleyi benden sorunuz, bu kolaydır.” diyerek hem o melâikeleri hem hazır ruhları hem o vakıayı müşahede eden orada bulunan bir keşfe’l-kubur velisini güldürdü ve rahmet-i İlahiyeyi tebessüme getirdi, azaptan kurtulduğu gibi; Risale-i Nur’un bir şehit kahramanı olan merhum Hâfız Ali, hapiste Meyve Risalesi’ni kemal-i aşkla yazarken ve okurken vefat edip kabirde melâike-i suale mahkemedeki gibi Meyve hakikatleri ile cevap verdiği misillü; ben de ve Risale-i Nur şakirdleri de o suallere karşı Risale-i Nur’un parlak ve kuvvetli hüccetleriyle istikbalde hakikaten ve şimdi manen cevap verip onları tasdike ve tahsine ve tebrike sevk edecekler, inşâallah.

Hem meleklere imanın saadet-i dünyeviyeye medar cüz’î bir numunesi şudur ki:

İlmihalden iman dersini alan bir masum çocuğun, yanında ağlayan ve masum bir kardeşinin vefatı için vaveylâ eden diğer bir çocuğa: “Ağlama, şükreyle. Senin kardeşin meleklerle beraber cennete gitti; orada gezer, bizden daha iyi keyfedecek, melekler gibi uçacak, her yeri seyredebilir.” deyip feryat edenin ağlamasını tebessüme ve sevince çevirmesidir.

Ben de aynen bu ağlayan çocuk gibi bu hazîn kışta ve elîm bir vaziyetimde gayet elîm iki vefat haberini aldım. Biri, hem âlî mekteplerde birinciliği kazanan hem Risale-i Nur’un hakikatlerini neşreden biraderzadem merhum Fuad; ikincisi, hacca gidip sekerat içinde tavaf ederken tavaf içinde vefat eden âlime Hanım namındaki merhume hemşirem. Bu iki akrabamın ölümleri, İhtiyar Risalesi’nde yazılan merhum Abdurrahman’ın vefatı gibi beni ağlatırken; imanın nuruyla o masum Fuad, o saliha Hanım, insanlar yerinde meleklere, hurilere arkadaş olduklarını ve bu dünyanın tehlike ve günahlarından kurtulduklarını manen, kalben gördüm. O şiddetli hüzün yerinde büyük bir sevinç hissedip hem onları hem Fuad’ın pederi kardeşim Abdülmecid’i hem kendimi tebrik ederek Erhamü’r-Râhimîn’e şükrettim. Bu iki merhumeye rahmet duası niyetiyle buraya yazıldı, kaydedildi.

Risale-i Nur’daki bütün mizanlar ve muvazeneler, imanın saadet-i dünyeviyeye ve uhreviyeye medar meyvelerini beyan ederler. Ve o küllî ve büyük meyveler, bu dünyada gösterdikleri saadet-i hayatiye ve lezzet-i ömür cihetiyle her mü’minin imanı ona bir saadet-i ebediyeyi kazandıracak belki sümbül verecek ve o surette inkişaf edecek, diye haber verirler.

Ve o küllî ve pek çok meyvelerinden beş meyvesi, meyve-i mi’rac olarak Otuz Birinci Söz’ün âhirinde ve beş meyvesi Yirmi Dördüncü Söz’ün Beşinci Dal’ında numune olarak yazılmış. Erkân-ı imaniyenin her birinin ayrı ayrı pek çok belki hadsiz meyveleri olduğu gibi mecmuunun birden çok meyvelerinden bir meyvesi, koca cennet ve biri de saadet-i ebediye ve biri de belki en tatlısı da rü’yet-i İlahiyedir, diye başta demiştik. Ve Otuz İkinci Söz’ün âhirindeki muvazenede, imanın saadet-i dâreyne medar bir kısım semereleri güzel izah edilmiş.

İman-ı bi’l-kader rüknünün kıymettar meyveleri bu dünyada bulunduğuna bir delil, umum lisanında مَن۟ اٰمَنَ بِال۟قَدَرِ اَمِنَ مِنَ ال۟كَدَرِ darb-ı mesel olmuştur. Yani “Kadere iman eden, gamlardan kurtulur.” Risale-i Kader’in âhirinde güzel bir temsil ile iki adamın şahane bir sarayın bahçesine girmesiyle, bir küllî meyvesi beyan edilmiş. Hattâ ben kendi hayatımda binler tecrübelerimle gördüm ve bildim ki kadere iman olmazsa hayat-ı dünyeviye saadeti mahvolur. Elîm musibetlerde ne vakit kadere iman cihetine bakardım; musibet gayet hafifleşiyor, görüyordum. Ve kadere iman etmeyen nasıl yaşayabilir, diye hayret ederdim.

Melâikeye iman rüknünün küllî meyvelerinden birisine, Yirmi İkinci Söz’ün İkinci Makam’ında şöyle işaret edilmiş ki:

Azrail aleyhisselâm Cenab-ı Hakk’a münâcat edip demiş: “Kabz-ı ervah vazifesinde senin ibadın benden küsecekler, şekva edecekler.” Ona cevaben denilmiş: “Senin vazifene hastalıkları ve musibetleri perde yapacağım. Tâ ibadımın şekvaları onlara gitsin, sana gelmesin.”

Aynen bu perdeler gibi Azrail aleyhisselâmın vazifesi de bir perdedir. Tâ haksız şekvalar Cenab-ı Hakk’a gitmesin. Çünkü ölümdeki hikmet ve rahmet ve güzellik ve maslahat cihetini herkes göremez. Zâhire bakıp itiraz eder, şekvaya başlar. İşte bu haksız şekvalar Rahîm-i Mutlak’a gitmemek hikmetiyle Azrail aleyhisselâm perde olmuş.

Aynen bunun gibi bütün meleklerin, belki bütün esbab-ı zâhiriyenin vazifeleri, izzet-i rububiyetin perdeleridir. Tâ güzellikleri görünmeyen ve hikmetleri bilinmeyen şeylerde kudret-i İlahiyenin izzeti ve kudsiyeti ve rahmetinin ihatası muhafaza edilsin, itiraza hedef olmasın ve hasis ve ehemmiyetsiz ve merhametsiz şeyler ile kudretin mübaşereti nazar-ı zâhirîde görünmesin. Yoksa hiçbir sebebin hakiki tesiri ve icada hiç kabiliyeti olmadığını, her şeyde tevhid sikkeleri kat’î gösterdiğini, Risale-i Nur hadsiz delilleriyle ispat etmiş.

Halk etmek, icad etmek ona mahsustur. Esbab, yalnız bir perdedir. Melâike gibi zîşuur olanların, yalnız cüz-i ihtiyarıyla cüz’î, icadsız, kesb denilen bir nevi hizmet-i fıtriye ve amelî bir nevi ubudiyetten başka ellerinde yoktur.

Evet, izzet ve azamet isterler ki esbab, perdedar-ı dest-i kudret ola aklın nazarında.

Tevhid ve ehadiyet isterler ki esbab, ellerini çeksinler tesir-i hakikiden.

İşte nasıl ki melekler ve umûr-u hayriyede ve vücudiyede istihdam edilen zâhirî sebepler, güzellikleri görünmeyen ve bilinmeyen şeylerde kudret-i Rabbaniyeyi kusurdan, zulümden muhafaza edip takdis ve tesbih-i İlahîde birer vesiledirler.

Aynen öyle de cinnî ve insî şeytanlar ve muzır maddelerin umûr-u şerriyede ve ademiyede istimalleri dahi yine kudret-i Sübhaniyeyi gadirden ve haksız itirazlardan ve şekvalara hedef olmaktan kurtarmak ile takdis ve tesbihat-ı Rabbaniyeye ve kâinattaki bütün kusurattan müberra ve münezzehiyetine hizmet ediyorlar. Çünkü bütün kusurlar ademden ve kabiliyetsizlikten ve tahripten ve vazife yapmamaktan –ki birer ademdirler– ve vücudî olmayan ademî fiillerden geliyor.

Bu şeytanî ve şerli perdeler, o kusurata merci olup itiraz ve şekvaları bi’l-istihkak kendilerine alarak Cenab-ı Hakk’ın takdisine vesile oluyorlar. Zaten şerli ve ademî ve tahripçi işlerde kuvvet ve iktidar lâzım değil; az bir fiil ve cüz’î bir kuvvet, belki vazifesini yapmamak ile bazen büyük ademler ve bozmaklar oluyor. O şerir fâiller, muktedir zannedilirler. Halbuki ademden başka hiç tesirleri ve cüz’î bir kesbden hariç bir kuvvetleri yoktur. Fakat o şerler ademden geldiklerinden o şerirler hakiki fâildirler. Bi’l-istihkak, eğer zîşuur ise cezayı çekerler. Demek, seyyiatta o fenalar fâildirler.

Fakat haseneler ve hayırlarda ve amel-i salihte vücud olmasından, o iyiler hakiki fâil ve müessir değiller. Belki kabildirler, feyz-i İlahîyi kabul ederler ve mükâfatları dahi sırf bir fazl-ı İlahîdir, diye Kur’an-ı Hakîm مَٓا اَصَابَكَ مِن۟ حَسَنَةٍ فَمِنَ اللّٰهِ وَمَٓا اَصَابَكَ مِن۟ سَيِّئَةٍ فَمِن۟ نَف۟سِكَ ferman eder.

Elhasıl: Vücud kâinatları ve hadsiz adem âlemleri birbirleriyle çarpışırken ve cennet ve cehennem gibi meyveler verirken ve bütün vücud âlemleri اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ ۝ اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ ve bütün adem âlemleri سُب۟حَانَ اللّٰهِ ۝ سُب۟حَانَ اللّٰهِ derken ve ihatalı bir kanun-u mübareze ile melekler şeytanlarla ve hayırlar şerlerle tâ kalbin etrafındaki ilham, vesvese ile mücadele ederken birden meleklere imanın bu meyvesi tecelli eder, meseleyi halledip karanlık kâinatı ışıklandırır. اَللّٰهُ نُورُ السَّمٰوَاتِ وَال۟اَر۟ضِ âyetinin envarından bir nurunu bize gösterir ve bu meyve ne kadar tatlı olduğunu tattırır.

İkinci bir küllî meyvesine Yirmi Dördüncü ve elifler kerametini gösteren Yirmi Dokuzuncu Sözler işaret edip parlak bir surette meleklerin vücudunu ve vazifesini ispat etmişler.

Evet, kâinatın her tarafında, cüz’î ve küllî her şeyde, her nevide, kendini tanıttırmak ve sevdirmek içinde merhametkârane bir haşmet-i rububiyet, elbette o haşmete, o merhamete, o tanıttırmaya, o sevdirmeye karşı şükür ve takdis içinde bir geniş ve ihatalı ve şuurkârane bir ubudiyetle mukabele etmesi lâzım ve kat’îdir. Ve şuursuz cemadat ve erkân-ı azîme-i kâinat hesabına o vazifeyi ancak hadsiz melekler görebilir ve o saltanat-ı rububiyetin her tarafta, serâda süreyyada, zeminin temelinde, dışında hakîmane ve haşmetkârane icraatını onlar temsil edebilirler.

Mesela, felsefenin ruhsuz kanunları pek karanlık ve vahşetli gösterdikleri hilkat-i arziye ve vaziyet-i fıtriyesini, bu meyve ile nurlu, ünsiyetli bir tarzda Sevr ve Hut namlarındaki iki meleğin omuzlarında, yani nezaretlerinde ve cennetten getirilen ve fâni küre-i arzın bâki bir temel taşı olmak, yani ileride bâki cennete bir kısmını devretmeye bir işaret için Sahret namında uhrevî bir madde, bir hakikat gönderilip Sevr ve Hut meleklerine bir nokta-i istinad edilmiş diye Benî-İsrail’in eski peygamberlerinden rivayet var ve İbn-i Abbas’tan dahi mervîdir. Maatteessüf bu kudsî mana, mürur-u zamanla bu teşbih, avamın nazarında hakikat telakki edilmekle, aklın haricinde bir suret almış.

Madem melekler havada gezdikleri gibi toprakta ve taşta ve yerin merkezinde de gezerler; elbette onların ve küre-i arzın, üstünde duracak cismanî taş ve balığa ve öküze ihtiyaçları yoktur.

Hem mesela, küre-i arz, küre-i arzın nevileri adedince başlar ve o nevilerin fertleri sayısınca diller ve o fertlerin aza ve yaprak ve meyveleri miktarınca tesbihatlar yaptığı için elbette o haşmetli ve şuursuz ubudiyet-i fıtriyeyi bilerek, şuurdarane temsil edip dergâh-ı İlahiyeye takdim etmek için kırk bin başlı ve her başı kırk bin dil ile ve her bir dil ile kırk bin tesbihat yapan bir melek-i müekkeli bulunacak ki ayn-ı hakikat olarak Muhbir-i Sadık haber vermiş.

Ve hilkat-i kâinatın en ehemmiyetli neticesi olan insanlarla münasebat-ı Rabbaniyeyi tebliğ ve izhar eden Cebrail (as) ve zîhayat âleminde en haşmetli ve en dehşetli olan diriltmek ve hayat vermek ve ölümle terhis etmekteki Hâlık’a mahsus olan icraat-ı İlahiyeyi yalnız temsil edip ubudiyetkârane nezaret eden İsrafil (as) ve Azrail (as) ve hayat dairesinde rahmetin en cem’iyetli, en geniş, en zevkli olan rızıktaki ihsanat-ı Rahmaniyeye nezaretle beraber, şuursuz şükürleri şuur ile temsil eden Mikâil (as) gibi meleklerin pek acib mahiyette olarak bulunmaları ve vücudları ve ruhların bekaları, saltanat ve haşmet-i rububiyetin muktezasıdır. Onların ve her birinin mahsus taifelerinin vücudları, kâinatta güneş gibi görünen saltanat ve haşmetin vücudu derecesinde kat’îdir ve şüphesizdir. Melâikeye ait başka maddeler bunlara kıyas edilsin.

Evet, küre-i arzda dört yüz bin nevileri zîhayattan halk eden, hattâ en âdi ve müteaffin maddelerden zîruhları çoklukla yaratan ve her tarafı onlarla şenlendiren ve mu’cizat-ı sanatına karşı, onlara dilleriyle “Mâşâallah, Bârekellah, Sübhanallah” dedirten ve ihsanat-ı rahmetine mukabil “Elhamdülillah, Ve’ş-şükrü lillah, Allahu ekber” o hayvancıklara söylettiren bir Kadîr-i Zülcelali ve’l-cemal, elbette bilâ-şek velâ-şüphe, koca semavata münasip, isyansız ve daima ubudiyette olan sekeneleri ve ruhanîleri yaratmış, semavatı şenlendirmiş, boş bırakmamış. Ve hayvanatın taifelerinden pek çok ziyade ayrı ayrı nevileri meleklerden icad etmiş ki bir kısmı küçücük olarak yağmur ve kar katrelerine binip sanat ve rahmet-i İlahiyeyi kendi dilleriyle alkışlıyorlar; bir kısmı, birer seyyar yıldızlara binip feza-yı kâinatta seyahat içinde azamet ve izzet ve haşmet-i rububiyete karşı tekbir ve tehlil ile ubudiyetlerini âleme ilan ediyorlar.

Evet, zaman-ı Âdem’den beri bütün semavî kitaplar ve dinler, meleklerin vücudlarına ve ubudiyetlerine ittifakları ve bütün asırlarda melekler ile konuşmalar ve muhavereler, kesretli tevatür ile insanlar içinde vuku bulduğunu nakil ve rivayetleri ise görmediğimiz Amerika insanlarının vücudları gibi meleklerin vücudlarını ve bizimle alâkadar olduklarını kat’î ispat eder.

İşte şimdi gel, iman nuruyla bu küllî ikinci meyveye bak ve tat; nasıl kâinatı baştan başa şenlendirip, güzelleştirip bir mescid-i ekbere ve büyük bir ibadethaneye çeviriyor. Ve fen ve felsefenin soğuk, hayatsız, zulmetli, dehşetli göstermelerine mukabil; hayatlı, şuurlu, ışıklı, ünsiyetli, tatlı bir kâinat göstererek bâki hayatın bir cilve-i lezzetini ehl-i imana derecesine göre dünyada dahi tattırır.

Tetimme: Nasıl ki vahdet ve ehadiyet sırrıyla kâinatın her tarafında aynı kudret, aynı isim, aynı hikmet, aynı sanat bulunmasıyla Hâlık’ın vahdet ve tasarrufu ve icad ve rububiyeti ve hallakıyet ve kudsiyeti, cüz’î küllî her bir masnûun hal dili ile ilan ediliyor. Aynen öyle de her tarafta melekleri halk edip her mahlukun lisan-ı hal ile şuursuz yaptıkları tesbihatı, meleklerin ubudiyetkârane dilleriyle yaptırıyor.

Meleklerin hiçbir cihette hilaf-ı emir hareketleri yoktur. Hâlis bir ubudiyetten başka hiçbir icad ve emirsiz hiçbir müdahale, hattâ izinsiz şefaatleri dahi olmaz. Tam عِبَادٌ مُك۟رَمُونَ ۝ يَف۟عَلُونَ مَا يُؤ۟مَرُونَ sırrına mazhardırlar.

HÂTİME

Gayet ehemmiyetli bir nükte-i i’caziyeye dair, birden, ihtiyarsız, mağribden sonra kalbe ihtar edilen ve Sure-i قُل۟ اَعُوذُ بِرَبِّ ال۟فَلَقِ ın zâhir bir mu’cize-i gaybiyesini gösteren uzun bir hakikate kısa bir işarettir.

بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ

قُل۟ اَعُوذُ بِرَبِّ ال۟فَلَقِ ۝ مِن۟ شَرِّ مَا خَلَقَ ۝ وَمِن۟ شَرِّ غَاسِقٍ اِذَا وَقَبَ ۝ وَمِن۟ شَرِّ النَّفَّاثَاتِ فِى ال۟عُقَدِ ۝ وَمِن۟ شَرِّ حَاسِدٍ اِذَا حَسَدَ

İşte yalnız mana-yı işarî cihetinde bu sure-i azîme-i hârika “Kâinatta adem âlemleri hesabına çalışan şerirlerden ve insî ve cinnî şeytanlardan kendinizi muhafaza ediniz.” Peygamberimize ve ümmetine emrederek, her asra baktığı gibi mana-yı işarîsiyle bu acib asrımıza daha ziyade, belki zâhir bir tarzda bakar; Kur’an’ın hizmetkârlarını istiazeye davet eder. Bu mu’cize-i gaybiye, beş işaretle kısaca beyan edilecek. Şöyle ki:

Bu surenin her bir âyetinin manaları çoktur. Yalnız mana-yı işarî ile beş cümlesinde dört defa “şer” kelimesini tekrar etmek ve kuvvetli münasebet-i maneviye ile beraber dört tarzda bu asrın emsalsiz dört dehşetli ve fırtınalı maddî ve manevî şerlerine ve inkılablarına ve mübarezelerine aynı tarihiyle parmak basmak ve manen “Bunlardan çekininiz!” emretmek, elbette Kur’an’ın i’cazına yakışır bir irşad-ı gaybîdir.

Mesela, başta قُل۟ اَعُوذُ بِرَبِّ ال۟فَلَقِ cümlesi, bin üç yüz elli iki veya dört (1352-1354) tarihine hesab-ı ebcedî ve cifriyle tevafuk edip nev-i beşerde en geniş hırs ve hasedle ve Birinci Harb’in sebebiyle vukua gelmeye hazırlanan İkinci Harb-i Umumî’ye işaret eder. Ve ümmet-i Muhammediyeye (asm) manen der: “Bu harbe girmeyiniz ve Rabb’inize iltica ediniz!” Ve bir mana-yı remziyle, Kur’an’ın hizmetkârlarından olan Risale-i Nur şakirdlerine hususi bir iltifat ile onların Eskişehir hapsinden, dehşetli bir şerden aynı tarihiyle kurtulmalarına ve haklarındaki imha planının akîm bırakılmasına remzen haber verir; manen “İstiaze ediniz!” emreder gibi bir remiz verir.

Hem mesela مِن۟ شَرِّ مَا خَلَقَ cümlesi –şedde sayılmaz– bin üç yüz altmış bir (1361) ederek bu emsalsiz harbin merhametsiz ve zalimane tahribatına Rumî ve hicrî tarihiyle parmak bastığı gibi; aynı zamanda bütün kuvvetleriyle Kur’an’ın hizmetine çalışan Nur şakirdlerinin geniş bir imha planından ve elîm ve dehşetli bir beladan ve Denizli hapsinden kurtulmalarına tevafukla, bir mana-yı remzî ile onlara da bakar. “Halk’ın şerrinden kendinizi koruyunuz!” gizli bir îma ile der.

Hem mesela اَلنَّفَّاثَاتِ فِى ال۟عُقَدِ cümlesi –şeddeler sayılmaz– bin üç yüz yirmi sekiz (1328) eğer şeddedeki (lâm) sayılsa bin üç yüz elli sekiz (1358) adediyle bu umumî harpleri yapan ecnebi gaddarların hırs ve hasedle bizdeki Hürriyet İnkılabı’nın Kur’an lehindeki neticelerini bozmak fikriyle tebeddül-ü saltanat ve Balkan ve İtalyan Harpleri ve Birinci Harb-i Umumî’nin patlamasıyla maddî ve manevî şerlerini, siyasî diplomatların radyo diliyle herkesin kafalarına sihirbaz ve zehirli üflemeleriyle ve mukadderat-ı beşerin düğme ve ukdelerine gizli planlarını telkin etmeleriyle bin senelik medeniyet terakkiyatını vahşiyane mahveden şerlerin vücuda gelmeye hazırlanmaları tarihine tevafuk ederek اَلنَّفَّاثَاتِ فِى ال۟عُقَدِ in tam manasına tetabuk eder.

Hem mesela وَمِن۟ شَرِّ حَاسِدٍ اِذَا حَسَدَ cümlesi –şedde ve tenvin sayılmaz– yine bin üç yüz kırk yedi (1347) edip aynı tarihte, ecnebi muahedelerin icbarıyla bu vatanda ehemmiyetli sarsıntılar ve felsefenin tahakkümüyle bu dindar millette ehemmiyetli tahavvüller vücuda gelmesine ve aynı tarihte, devletlerde İkinci Harb-i Umumî’yi ihzar eden dehşetli hasedler ve rekabetlerin çarpışmaları tarihine bu mana-yı işarî ile tam tamına tevafuku ve manen tetabuku, elbette bu kudsî surenin bir lem’a-i i’caz-ı gaybîsidir.

Bir İhtar:

Her bir âyetin müteaddid manaları vardır. Hem her bir mana küllîdir. Her asırda efradı bulunur. Bahsimizde bu asrımıza bakan yalnız mana-yı işarî tabakasıdır. Hem o küllî manada, asrımız bir ferttir. Fakat hususiyet kesbetmiş ki ona tarihiyle bakar. Ben dört senedir, bu harbin ne safahatını ve ne de neticelerini ve ne de sulh olmuş olmamış bilmediğimden ve sormadığımdan, bu kudsî surenin daha ne kadar bu asra ve bu harbe işareti var, diye daha onun kapısını çalmadım. Yoksa bu hazinede daha çok esrar var olduğu, Risale-i Nur’un eczalarında hususan Rumuzat-ı Semaniye Risalelerinde beyan ve ispat edildiğinden onlara havale edip kısa kesiyorum.

Hatıra gelebilen bir sualin cevabıdır

Bu lem’a-i i’caziyede, baştaki مِن۟ شَرِّ مَا خَلَقَ da hem مِن۟ hem شَرِّ kelimeleri hesaba girmesi ve âhirde وَمِن۟ شَرِّ حَاسِدٍ اِذَا حَسَدَ yalnız شَرِّ kelimesi girmesi وَمِن۟ girmemesi ve وَمِن۟ شَرِّ النَّفَّاثَاتِ فِى ال۟عُقَدِ ikisi de hesap edilmemesi gayet ince ve latîf bir münasebete îma ve remiz içindir. Çünkü halklarda, şerden başka hayırlar da var. Hem bütün şer herkese gelmez. Buna remzen, bazıyeti ifade eden مِن۟ ve شَرِّ girmişler. Hâsid, hased ettiği zaman bütün şerdir, bazıyete lüzum yoktur. Ve اَلنَّفَّاثَاتِ فِى ال۟عُقَدِ remziyle, kendi menfaatleri için küre-i arza ateş atan üfleyicilerin ve sihirbaz o diplomatların tahribata ait bütün işleri ayn-ı şerdir, diye daha شَرِّ kelimesine lüzum kalmadı.

Bu Sureye Ait Bir Nükte-i İ’caziyenin Hâşiyesidir

Nasıl bu sure, beş cümlesinden dört cümlesi ile bu asrımızın dört büyük şerli inkılablarına ve fırtınalarına mana-yı işarî ile bakar; aynen öyle de dört defa tekraren مِن۟ شَرِّ –şedde sayılmaz– kelimesiyle âlem-i İslâm’ca en dehşetli olan Cengiz ve Hülâgu fitnesinin ve Abbasî Devleti’nin inkıraz zamanının asrına, dört defa mana-yı işarî ile ve makam-ı cifrî ile bakar ve parmak basar.

Evet –şeddesiz– شَرِّ beş yüz (500) eder; مِن۟ doksandır (90). İstikbale bakan çok âyetler hem bu asrımıza hem o asırlara işaret etmeleri cihetinde, istikbalden haber veren İmam-ı Ali (ra) ve Gavs-ı A’zam (ks) dahi aynen hem bu asrımıza hem o asra bakıp haber vermişler.

غَاسِقٍ اِذَا وَقَبَ kelimeleri bu zamana değil belki غَاسِقٍ bin yüz altmış bir (1161) ve اِذَا وَقَبَ sekiz yüz on (810) ederek, o zamanlarda ehemmiyetli maddî manevî şerlere işaret eder. Eğer beraber olsa miladî bin dokuz yüz yetmiş bir (1971) olur. O tarihte dehşetli bir şerden haber verir. Yirmi sene sonra, şimdiki tohumların mahsulü ıslah olmazsa elbette tokatları dehşetli olacak.

On Birinci Mesele’nin Hâşiyesinin Bir Lâhikasıdır

بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ

Âyetü’l-Kürsî’nin tetimmesi olan 1928 veya 1929 1350 لَٓا اِك۟رَاهَ فِى {الدّٖينِ قَد۟ تَبَيَّنَ الرُّش۟دُ} مِنَ ال۟غَىِّ {فَمَن۟ يَك۟فُر۟ بِالطَّاغُوتِ} 1347 946 (Risale-i Nur ismine muvafık) {وَيُؤ۟مِن۟ بِاللّٰهِ فَقَدِ اس۟تَم۟سَكَ} {بِال۟عُر۟وَةِ ال۟وُث۟قٰى} لَا ان۟فِصَامَ لَهَا وَاللّٰهُ 1372 eğer beraber olsa 1012; -şeddesiz- eğer beraber olmazsa 945 -bir şedde sayılmaz- سَمٖيعٌ عَلٖيمٌ ۝ {اَللّٰهُ}{وَلِىُّ الَّذٖينَ اٰمَنُوا} يُخ۟رِجُهُم۟ مِنَ {الظُّلُمَاتِ} 1417 اِلَى النُّورِ وَالَّذٖينَ كَفَـرُٓوا اَو۟لِيَٓاؤُهُمُ {الطَّاغُوتُ} 1338 -şedde sayılmaz- {يُخ۟رِجُونَهُم۟ مِنَ النُّورِ اِلَى} الظُّلُمَاتِ 1295 -şedde sayılır- {اُولٰٓئِكَ اَص۟حَابُ النَّارِ هُم۟ فٖيهَا خَالِدُونَ} de Risaletü’n-Nur’un hem iki kere ismine hem suret-i mücahedesine hem tahakkukuna ve telif ve tekemmül zamanına tam tamına tevafukuyla beraber ehl-i küfrün bin iki yüz doksan üç (1293) harbiyle âlem-i İslâm’ın nurunu söndürmeye çalışması tarihine ve Birinci Harb-i Umumî’den istifade ile bin üç yüz otuz sekizde (1338) bilfiil nurdan zulümata atmak için yapılan dehşetli muahedeler tarihine tam tamına tevafuku ve içinde mükerreren nur ve zulümat karşılaştırılması ve bu mücahede-i maneviyede Kur’an’ın nurundan gelen bir nur, ehl-i imana bir nokta-i istinad olacağını mana-yı işarî ile haber veriyor, diye kalbime ihtar edildi. Ben de mecbur oldum, yazdım. Sonra baktım ki manasının münasebeti bu asrımıza o kadar kuvvetlidir ki hiç tevafuk emaresi olmasa da yine bu âyetler her asra baktığı gibi mana-yı işarî ile bizimle de konuşuyor, kanaatim geldi. Evet,

Evvela: Başta لَٓا اِك۟رَاهَ فِى الدّٖينِ قَد۟ تَبَيَّنَ الرُّش۟دُ cümlesi, makam-ı cifrî ve ebcedî ile bin üç yüz elli (1350) tarihine parmak basar ve mana-yı işarî ile der: Gerçi o tarihte, dini dünyadan tefrik ile dinde ikraha ve icbara ve mücahede-i diniyeye ve din için silahla cihada muarız olan hürriyet-i vicdan, hükûmetlerde bir kanun-u esasî, bir düstur-u siyasî oluyor ve hükûmet laik cumhuriyete döner. Fakat ona mukabil manevî bir cihad-ı dinî, iman-ı tahkikî kılıncıyla olacak. Çünkü dindeki rüşd ü irşad ve hak ve hakikati gözlere gösterecek derecede kuvvetli bürhanları izhar edip tebyin ve tebeyyün eden bir nur Kur’an’dan çıkacak, diye haber verip bir lem’a-i i’caz gösterir.

Hem tâ خَالِدُونَ kelimesine kadar Risale-i Nur’daki bütün muvazenelerin aslı, menbaı olarak aynen o muvazeneler gibi mükerreren nur ve zulümat ve iman ve karanlıkları karşılaştırmasıyla gizli bir emaredir ki o tarihte bulunan cihad-ı manevî mübarezesinde büyük bir kahraman; Nur namında Risale-i Nur’dur ki dinde bulunan yüzer tılsımları keşfeden onun manevî elmas kılıncı, maddî kılınçlara ihtiyaç bırakmıyor.

Evet, hadsiz şükürler olsun ki yirmi senedir Risale-i Nur bu ihbar-ı gaybı ve lem’a-i i’cazı bilfiil göstermiştir. Ve bu sırr-ı azîm içindir ki Risale-i Nur şakirdleri dünya siyasetine ve cereyanlarına ve maddî mücadelelerine karışmıyorlar ve ehemmiyet vermiyorlar ve tenezzül etmiyorlar ve hakiki şakirdleri en dehşetli bir hasmına ve hakaretli tecavüzüne karşı ona der:

“Ey bedbaht! Ben seni idam-ı ebedîden kurtarmaya ve fâni hayvaniyetin en süflî ve elîm derecesinden bir bâki insaniyet saadetine çıkarmaya çalışıyorum. Sen benim ölümüme ve idamıma çalışıyorsun. Senin bu dünyada lezzetin pek az, pek kısa ve âhirette ceza ve belaların pek çok ve pek uzundur. Ve benim ölümüm bir terhistir. Haydi def’ol; senin ile uğraşmam, ne yaparsan yap!” der. O zalim düşmanına hiddet değil belki acıyor, şefkat ediyor, keşke kurtulsa idi diyerek ıslahına çalışır.

Sâniyen:

{ وَيُؤ۟مِن۟ بِاللّٰهِ فَقَدِ اس۟تَم۟سَكَ }{ بِال۟عُر۟وَةِ ال۟وُث۟قٰى }

Bu iki kudsî cümleler, kuvvetli münasebet-i maneviye ile beraber makam-ı cifrî ve ebcedî hesabıyla birincisi Risaletü’n-Nur’un ismine, ikincisi onun tahakkukuna ve tekemmülüne ve parlak fütuhatına manen ve cifren tam tamına tetabukları bir emaredir ki Risaletü’n-Nur bu asırda, bu tarihte bir “urvetü’l-vüska”dır. Yani çok muhkem, kopmaz bir zincir ve bir “hablullah”tır. Ona elini atan yapışan necat bulur, diye mana-yı remziyle haber verir.

Sâlisen: اَللّٰهُ وَلِىُّ الَّذٖينَ اٰمَنُوا cümlesi hem mana hem cifir ile Risaletü’n-Nur’a bir remzi var. Şöyle ki: …

Hâşiye: Bu nüktenin bâki kısmı şimdilik yazdırılmadığının sebebi, bir derece dünyaya, siyasete temasıdır. Biz de bakmaktan memnûuz. Evet اِنَّ ال۟اِن۟سَانَ لَيَط۟غٰى bu tağuta bakar ve baktırır.

Said Nursî

Risale-i Nur kahramanı Hüsrev’in “Meyve’nin On Birinci Mesele’si” münasebetiyle yazdığı mektubun bir parçasıdır.

بِاس۟مِهٖ سُب۟حَانَهُ وَ اِن۟ مِن۟ شَى۟ءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَم۟دِهٖ

اَلسَّلَامُ عَلَي۟كُم۟ وَ رَح۟مَةُ اللّٰهِ وَ بَرَكَاتُهُ

Çok mübarek, çok kıymettar, çok sevgili üstadımız efendimiz!

Millet ve memleket için çok büyük güzellikleri ihtiva eden “Meyve” dokuz meselesiyle dehşetli bir zamanda, müthiş âsiler içinde, en büyük düşmanlar arasında, hayret-feza bir surette şakirdlerine necat vermeye vesile olmakla kalmamış, Onuncu ve On Birinci Meseleleri ile hususuyla Nur’un şakirdlerini hakikat yollarında alkışlamış. Ve gidecekleri hakiki mekânları olan kabirdeki ahvallerinden ve herkesi titreten ve bilhassa ehl-i gaflet için çok korkunç, çok elemli, çok acıklı bir menzil olan toprak altında göreceği ve konuşacağı melâikelerle konuşmayı ve refakati sevdirerek bu mekâna daha çok ünsiyet izhar etmekle bu korkulu ilk menzil hakkındaki fevka’l-had korkularımızı ta’dil etmiş, nefes aldırmış. Hususuyla o âlemin nurani hayatını benim gibi göremeyenlerin ellerinde şuâatı, yüz binlerle senelik mesafelere uzanan bir elektrik lambası hükmüne geçmiş. Hem de daima koklanılacak numunelik bir çiçek bahçesi olmuştur.

Evet, biz sevgili üstadımıza arz ediyoruz ki her gün dersini hocasına okuyan bir talebe gibi Nur’dan aldığımız feyizlerimizi, her vakit için sevgili üstadımıza arz edelim. Fakat sevgili üstadımız şimdilik konuşmalarını tatil buyurdular.

Ey aziz üstadım! Risale-i Nur’un hakikati ve Meyve’nin güzelliği ve çiçeğinin feyzi, beni minnettarane bir parça memleketim namına konuşturmuş ve benim gibi konuşan çok kalplere hayat vermiş. Şimdi muhitimizde Risale-i Nur’a karşı atılan adımlar ve uzatılan eller, Meyve’nin On Birinci çiçeği ile daha çok metanet kesbetmiş, inkişaf etmiş, faaliyete başlamıştır.

Çok hakir talebeniz

Hüsrev

Isparta’daki umum Risale-i Nur talebeleri namına ramazan tebriği münasebetiyle yazılmış ve on üç fıkra ile ta’dil edilmiş bir mektuptur.

بِاس۟مِهٖ سُب۟حَانَهُ وَ اِن۟ مِن۟ شَى۟ءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَم۟دِهٖ

Ey âlem-i İslâm’ın dünya ve âhirette selâmeti için Kur’an’ın feyziyle ve Risale-i Nur’un hakikatiyle ve sadık şakirdlerin himmetiyle mübarek gözlerinden yaş yerine kan akıtan;

Ve ey fitne-i âhir zamanın şu dağdağalı ve fırtınalı zamanında Hazret-i Eyyüb aleyhisselâmdan ziyade hastalıklara, dertlere giriftar olan;

Ve Kur’an’ın nuruyla ve Risale-i Nur’un bürhanlarıyla ve şakirdlerin gayretiyle âlem-i İslâm’ın maddî ve manevî hastalıklarını Hekîm-i Lokman gibi tedaviye çalışan;

Ve ey mübarek ellerinde mevcud olan Nur parçalarının hak ve hakikat olduğunu Kur’an’ın otuz üç âyetiyle ve keramet-i Aleviye ve Gavsiye ile ispat eden;

Ve ey kendisi hasta ve ihtiyar ve zayıf ve gayet acınacak bir halde olduğuna göre herkesten ziyade âlem-i İslâm’a can feda eder derecesinde acıyarak kendine fenalık etmek isteyenlere Kur’an’ın hakikatiyle ve Risale-i Nur’un hüccetleriyle, Nur talebelerinin sadakatleriyle hayırlı dualar ve iyilik etmek ile karşılayan;

Ve yazdığı mühim eserlerinden Âyetü’l-Kübra’nın tabıyla kendi zatına ve talebelerine gelen musibette hapishanelere düşen;

Ve o zindanları Kur’an’ın irşadıyla ve Risale-i Nur’un dersiyle ve şakirdlerin iştiyakı ile bir medrese-i Yusufiyeye çeviren ve bir dershane yapan;

Ve içimizde bulunan cahil olanların hepsini Kur’an’ı o dershanede hatmettirerek çıkaran;

Ve o musibette Kur’an’ın kuvve-i kudsiyesiyle ve Risale-i Nur’un tesellisiyle ve kardeşlerin tahammülleriyle ihtiyar ve zayıf olduğu halde bütün ağırlıklarımızı ve yüklerimizi üzerine alan;

Ve yazdığı Meyve ve Müdafaaname risaleleriyle Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın i’cazıyla ve Risale-i Nur’un kuvvetli bürhanlarıyla ve şakirdlerin ihlası ile izn-i İlahî ile o zindan kapılarını açtırıp beraet kazandıran;

Ve o günde bize ve âlem-i İslâm’a bayram yaptıran;

Ve hakikaten Risale-i Nurları “Nurun alâ nur” olduğunu ispat ederek kıyamete kadar serbest okunup ve yazılmasına hak kazandıran;

Ve âlem-i İslâm’ın Kur’an-ı Azîmüşşan’ın gıda-i kudsîsiyle ve Nur’un uhrevî taamıyla ve şakirdlerinin iştihasıyla ekmek, su ve hava gibi bu Nurlara pek çok ihtiyacı olduğunu ve bu Nurları okuyup yazanlardan binler kişi imanla kabre girdiğini ispat eden;

Ve kendisine mensup talebelerini hiçbir yerde mağlup ve mahcup etmeyen;

Ve elyevm Kur’an’ın semavî dersleriyle ve Risale-i Nur’un esasatıyla ve şakirdlerinin zekâvetleriyle ve Meyve’nin Onuncu ve On Birinci Mesele ve çiçekleriyle firak ateşiyle gece gündüz yanan kalplerimizi âb-ı hayat ve şarab-ı kevser gibi o mübarek “Mesele” ve “Çiçekler” ile kalplerimizin ateşini söndürüp sürur ve feraha sevk eden;

Ve ey âlemin (Kur’an-ı Azîmüşşan’ın kat’î vaadiyle ve tehdidi ile ve Risale-i Nur’un keşf-i kat’îsiyle ve merhum şakirdlerinin müşahedesiyle ve onlardaki keşfe’l-kubur sahiplerinin görmesiyle) en çok korktuğu ölümü ehl-i iman için idam-ı ebedîden kurtarıp bir terhis tezkeresine çeviren;

Ve âlem-i Nur’a gitmek için güzel bir yolculuk olduğunu ispat eden;

Ve kâfir ve münafıklar için idam-ı ebedî olduğunu bildiren;

Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın, bin mu’cizat-ı Ahmediye aleyhissalâtü vesselâm ve kırk vech-i i’cazının tasdiki altında ihbarat-ı kat’iyesiyle, ondan çıkan Risale-i Nur’un en muannid düşmanlarını mağlup eden hüccetleriyle ve Nur şakirdlerinin çok emarelerin ve tecrübelerin ve kanaatlerinin teslimi ile o korkunç, karanlık, soğuk ve dar kabri, ehl-i iman için cennet çukurundan bir çukur ve cennet bahçesinin bir kapısı olduğunu ispat eden;

Ve kâfir ve münafık zındıklar için cehennem çukurundan yılan ve akreplerle dolu bir çukur olduğunu ispat eden ve oraya gelecek olan Münker Nekir isminde melâikeleri ehl-i hak ve hakikat yolunda gidenler için birer munis arkadaş yapan;

Ve Risale-i Nur’un şakirdlerini talebe-i ulûm sınıfına dâhil edip Münker Nekir suallerine Risale-i Nur ile cevap verdiklerini merhum kahraman şehit Hâfız Ali’nin vefatıyla keşfeden;

Ve hayatta bulunanlarımızın da yine Risale-i Nur’la cevap vermemizi rahmet-i İlahiyeden dua ve niyaz eden;

Ve Hazret-i Kur’an’ı, Kur’an-ı Azîmüşşan’ın kırk tabakadan her tabakaya göre bir nevi i’caz-ı manevîsini göstermesiyle ve umum kâinata bakan kelâm-ı ezelî olmasıyla ve tefsiri olan Risale-i Nur’un Mu’cizat-ı Kur’aniye ve Rumuzat-ı Semaniye risaleleriyle ve Risale-i Nur Gül Fabrikasının serkâtibi gibi kahraman kardeşlerin ve şakirdlerin fevkalâde gayretleriyle asr-ı saadetten beri böyle hârika bir surette mu’cizeli olarak yazılmasına hiç kimse kādir olmadığı halde Risale-i Nur’un kahraman bir kâtibi olan Hüsrev’e “Yaz!” emir buyurulmasıyla, Levh-i Mahfuz’daki yazılan Kur’an gibi yazılması ve Kur’an-ı Azîmüşşan’ın hak kelâmullah olduğunu ve bütün semavî kitapların en büyüğü ve en efdali ve bir Fatiha içinde binler Fatiha ve bir İhlas içinde binler İhlas ve hurufatının birden on ve yüz ve bin ve binler sevap ve hasene verdiklerini hiç görülmedik ve işitilmedik pek güzel ve hârika bir surette tarif ve ispat eden;

Ve Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın bin üç yüz seneden beri i’cazını göstermesiyle ve muarızlarını durdurmasıyla ve Nur’un gözlere gösterir derecede zâhir delilleri ile ve Nur şakirdlerinin elmas kalemleriyle bu zamana kadar misli görülmedik Risale-i Nur’un dünyaya ferman okuyan ve en mütemerrid ve muannidleri susturan Yirmi Beşinci Söz ve zeylleri kırk vecihle i’caz-ı Kur’anî olduğunu ispat eden;

Ve ey Hazret-i Peygamber aleyhissalâtü vesselâmın hak peygamber olduğuna ve umum yüz yirmi dört bin peygamberlerin efdali ve seyyidi olduğuna dair binler mu’cizelerini “Mu’cizat-ı Ahmediye” (asm) namındaki Risale-i Nur’u ile güzel bir surette ispat eden ve Kur’an-ı Azîmüşşan’ın Resul-i Ekrem aleyhissalâtü vesselâmın rahmeten li’l-âlemîn olduğunu kâinatta ilan etmesiyle ve Nur’un baştan nihayete kadar onun rahmeten li’l-âlemîn olduğunu bürhanlarla ispat etmesiyle ve o resulün ef’al ve ahvali, kâinatta numune-i iktida olacak en sağlam, en güzel rehber olduğunu hattâ körlere de göstermesiyle ve Anadolu ve hususi memleketlerde Nur’un intişarı zamanında belaların ref’i ve susturulmasıyla musibetlerin gelmesi şehadetiyle ve Nur şakirdlerinin gayet ağır müşkülatlar içinde kemal-i metanetle hizmet ve irtibatlarıyla o zatın (asm) sünnet-i seniyesine ittiba etmek, ne kadar kârlı olduğunu ve bir sünnete bu zamanda ittibada yüz şehidin ecrini kazandığını bildiren;

Ve sadaka, kaza ve belayı nasıl def’ediyorsa Risale-i Nur’un da Anadolu’ya gelecek kazayı, belayı, yirmi senedir def’ettiğini aynelyakîn ispat eden üstad-ı ekremimiz efendimiz hazretleri!

Şimdi şu Risale-i Nur’un beraeti, başta siz sevgili üstadımızı, sonra biz âciz, kusurlu talebelerinizi, sonra âlem-i İslâm’ı sürura sevk ederek ikinci büyük bir bayram yaptırdığından siz mübarek üstadımızın bu büyük bayram-ı şerifinizi tebrik ile ve yine üçüncü bayram olan ramazan-ı şerifinizi ve Leyle-i Kadrinizi tebrik, emsal-i kesîresiyle müşerref olmaklığımızı niyaz ve biz kusurluların kusurlarımızın affını rica ederek umumen selâm ile mübarek ellerinizden öper ve dualarınızı temenni ederiz, efendimiz hazretleri.

Isparta ve havalisinde bulunan Nur talebeleri

Haddimden yüz derece ziyade olan bu mektup muhteviyatını tevazu ile reddetmek bir küfran-ı nimet ve umum şakirdlerin hüsn-ü zanlarına karşı bir ihanet olması ve aynen kabul etmek bir gurur, bir enaniyet ve benlik bulunması cihetiyle, umum namına Risale-i Nur kâtibinin yazdığı bu uzun mektubu –on üç fıkraları ilâve edip– hem bir şükr-ü manevî hem gururdan hem küfran-ı nimetten kurtulmak için size bir suretini gönderiyorum ki Meyve’nin On Birinci Mesele’sinin âhirinde “Risale-i Nur’un Isparta ve civarı talebelerinin bir mektubudur” diye ilhak edilsin.

Ben bu mektubu, bu tadilat ile yazdığımız halde iki defa bir güvercin yanımızdaki pencereye geldi. İçeriye girecekti, Ceylan’ın başını gördü, girmedi. Birkaç dakika sonra başkası aynen geldi. Yine yazanı gördü, girmedi. Ben dedim: Herhalde evvelki serçe ve kuddüs kuşu gibi müjdecilerdir. Veyahut bu mektup gibi müteaddid mektupları yazdığımızdan, mübarek mektubun ta’dili ile mübarekiyetini tebrik için gelmişler, kanaatimiz geldi.

Said Nursî

---

Dokuzuncu Şuâ ⇐ | Şualar | ⇒ On İkinci Şuâ

---