ПЪРВО СЛОВО
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
وَ بِهٖ نَس۟تَعٖينُ
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ
وَ الصَّلَاةُ وَ السَّلَامُ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ
وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ اَج۟مَعٖينَ
Братко,
Tи ме помоли за някои съвети. Ето сега ти поднасям няколко истини в рамките на осем кратки разказа. Послушай ги заедно с мен, който изпитва найголямата потребност от съвет. Понеже си воин, ще ти ги разкажа с примери от твоя живот. На времето аз ги изрекох в пространна реч в осем слова, които извлякох от осем коранични знамения. Сега ще ти ги предам накратко и на достъпен език. Който желае, нека ги послуша заедно с мен
ПЪРВО СЛОВО
Бисмиллах (“С името на Аллах!”) е начало на всяко благо и първоизвор на всяко важно нещо, затова и ние започваме с него. Знай, душа, че както тези добри и благословени думи са девиз на Исляма, така те се произнасят от всички тво-рения на съответния им език.
Ако желаеш да разбереш каква неизчерпа-ема огромна сила и каква неизтощима широка благодат се съдържа в Бисмиллах, послушай този кратък разказ в образи.
Бедуинът, който се придвижва и странства в пустинята, трябва да се присъедини към някой племенен вожд и да премине под негова защ-ита, за да се спаси от злосторствата на разбой-ниците, да свърши работата си и да удовлет-вори потребностите си. Иначе ще остане сам, объркан и смутен пред много врагове и безгра-нични нужди.
И ето веднъж двама тръгнали на подобно пътуване. Единият бил скромен, а другият горд. Скромният се присъединил към един вожд, а гордият се отказал от това. Пътували те из пустинята и всякога щом присъединилият се влизал в някоя шатра, го посрещали с почит и уважение благодарение на името на вожда. Ако го срещнел разбойник, мъжът му казвал: “Аз пътувам под закрилата на еди-кой си вожд...”, и не го закачали. А гордият се сблъсквал с нео-писуеми беди и горести. През цялото време на пътуването той изпитвал постоянен страх и безспирен уплах, и непрекъснато просел. Така се самоунижавал и самопрезирал.
Знай, горда душа, ти си тази странстваща бедуинка! А този просторен свят е пустинята. Безгранични са твоята бедност и немощ, както и враговете ти са безчет, и нуждите ти безкра-йни. Докато положението е все още такова, носи името на истинския Владетел на тази пустиня и на безсмъртния й Управник, за да се спасиш от унижението на просията пред творенията и от позора на страха пред събитията.
Да, това благо слово «Бисмиллах» е велико съкровище, което не ще се изчерпа никога, по-неже чрез него твоята бедност се свързва с абсолютно всеобхватно милосърдие, пооб-ширно, отколкото това на творенията, и твоето безсилие се съчетава с абсолютна велика мощ, която държи юздите на битието от прашинките до галактиките. Така безсилието и бедността ти стават твои застъпници, приети от Всемогъщия, Милосърдния, Владетеля на величието.
Който произнася словата Бисмиллах и в дви-жение, и в покой, и сутрин, и вечер, е като човек, който постъпва на военна служба. Той действа в името на държавата и не се страхува от никого, тъй като говори в името на закона и в името на държавата, и така осъществява делата си и ус-тоява пред всичко.
В началото споменахме, че всички създания изричат на съответния си език Бисмиллах. Дали това е така?
Да, също както и ако видиш някого да води хората към някое място и да ги принуждава да вършат различна работа, ще си сигурен, че този човек не представя себе си и не е повел хората чрез собствената си личност и сила, а е войник, който действа от името на държавата и се опира на силата на някой владетел.
Öyle de her şey, Cenab-ı Hakk’ın namına hareket eder ki zerrecikler gibi tohumlar, çekirdekler başlarında koca ağaçları taşıyor, dağ gibi yükleri kaldırıyorlar.
Demek her bir ağaç, Bismillah der. Hazine-i rahmet meyvelerinden ellerini dolduruyor, bizlere tablacılık ediyor.
Her bir bostan, Bismillah der. Matbaha-i kudretten bir kazan olur ki çeşit çeşit, pek çok muhtelif leziz taamlar, içinde beraber pişiriliyor.
Her bir inek, deve, koyun, keçi gibi mübarek hayvanlar Bismillah der. Rahmet feyzinden birer süt çeşmesi olur. Bizlere Rezzak namına en latîf, en nazif, âb-ı hayat gibi bir gıdayı takdim ediyorlar.
Her bir nebat ve ağaç ve otların ipek gibi yumuşak kök ve damarları, Bismillah der. Sert olan taş ve toprağı deler, geçer. Allah namına, Rahman namına der, her şey ona musahhar olur. Evet, havada dalların intişarı ve meyve vermesi gibi o sert taş ve topraktaki köklerin kemal-i suhuletle intişar etmesi ve yer altında yemiş vermesi hem şiddet-i hararete karşı aylarca nazik, yeşil yaprakların yaş kalması, tabiiyyunun ağzına şiddetle tokat vuruyor. Kör olası gözüne parmağını sokuyor ve diyor ki:
En güvendiğin salabet ve hararet dahi emir tahtında hareket ediyorlar ki, o ipek gibi yumuşak damarlar, birer asâ-yı Musa (as) gibi فَقُل۟نَا اض۟رِب۟ بِعَصَاكَ ال۟حَجَرَ emrine imtisal ederek taşları şakkeder. Ve o sigara kâğıdı gibi ince, nâzenin yapraklar; birer aza-yı İbrahim (as) gibi ateş saçan hararete karşı يَا نَارُ كُونٖى بَر۟دًا وَ سَلَامًا âyetini okuyorlar.
Madem her şey manen Bismillah der. Allah namına Allah’ın nimetlerini getirip bizlere veriyorlar. Biz dahi Bismillah demeliyiz. Allah namına vermeliyiz, Allah namına almalıyız. Öyle ise Allah namına vermeyen gafil insanlardan almamalıyız.
Sual: Tablacı hükmünde olan insanlara bir fiyat veriyoruz. Acaba asıl mal sahibi olan Allah, ne fiyat istiyor?
Elcevap: Evet, o Mün’im-i Hakiki, bizden o kıymettar nimetlere, mallara bedel istediği fiyat ise üç şeydir. Biri zikir, biri şükür, biri fikirdir.
Başta Bismillah zikirdir.
Âhirde Elhamdülillah şükürdür.
Ortada, bu kıymettar hârika-i sanat olan nimetler, Ehad-i Samed’in mu’cize-i kudreti ve hediye-i rahmeti olduğunu düşünmek ve derk etmek fikirdir. Bir padişahın kıymettar bir hediyesini sana getiren bir miskin adamın ayağını öpüp hediye sahibini tanımamak ne derece belâhet ise öyle de zâhirî mün’imleri medih ve muhabbet edip Mün’im-i Hakiki’yi unutmak, ondan bin derece daha belâhettir.
Ey nefis, böyle ebleh olmamak istersen Allah namına ver, Allah namına al, Allah namına başla, Allah namına işle. Vesselâm.