ПЕТО СЛОВО
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ
اِنَّ اللّٰهَ مَعَ الَّذ۪ينَ اتَّقَوْا وَالَّذ۪ينَ هُمْ مُحْسِنُونَ
“Аллах е с богобоязливите и с благодетел-ните.” (Коран, Сура пчелите: 128)
Ако искаш да видиш, че отслужването на мо-литвите и избягването на големите грехове е същинска, подхождаща на човека функция, и че то е естествен резултат от сътворяването му, и е в хармония с него, размисли над този кратък разказ в образи. Ето, чуй го.
През Първата световна война в някакъв полк имало двама войници, единият – обучен да служи, сериозен и с чувство за дълг, а другият – невеж за функцията си и поддаващ се на страс-ти. Онзи, който се усъвършенствал в задълже-нията си, се интересувал единствено от трени-ровката и борбата срещу врага. Той въобще не мислел за насъщните нужди и за продовол-ствието, понеже категорично разбрал, че задъл-жение на държавата е да го храни, да се грижи за делата му, да го снабдява със снаряжение, да го лекува при заболяване и дори да слага късчета в устата му, ако се наложи. Неговото основно задължение била единствено подготов-ката за военни действия, нищо друго, но знаел, че това не му пречи да се занимава с оборуд-ването и с продоволствена работа като готвене и миене на съдове.
Дори тогава ако го бяха попитали какво прави,
би отговорил: “Изпълня-вам доброволно някои от задълженията на държавата”, а не би казал: “Старая се да придо-бия някои средства за съществуване.”
А другият, невежият за задълженията си войник, не обръщал внимание на тренировката и не се интересувал от войната. Той казвал: “Това е задължение на държавата, мен какво ме засяга.” И се ангажирал с прехраната си, като се задъхвал в стремежа си да я увеличава. Дори напускал полка, за да върти покупко-продажби по пазарите.
Един ден приятелят му-отличник казал:
“Братко, основната ти задача е трениров-ката и подготовката за война. Ти затова си дове-ден тук. Опри се на владетеля и му се довери относно средствата си за съществуване! Той не ще те остави гладен. Това е негово задължение и негова работа. Та ти си безсилен и беден, не ще можеш сам да си осигуряваш препитание. И нещо повече, ние сме във време на битка и на полесражението на голямата световна война. Боя се, че ще те сметнат зачовек, който не се подчинява на заповедите им и строго ще те накажат.”
Да, две задължения се открояват пред нас.
Едното е задължението на владетеля, и то е да осигурява прехраната ни. Възможно е ние да му служим безвъзмездно за изпълнение на тази негова функция.
Другото е нашето задължение: да тренира-ме и да се готвим за войната, като владетелят ни предоставя необходимите помощи и посо-бия.
Размисли, братко, колко загуби би понесъл и на колко опасности и гибелни ситуации би се изложил нехайният войник, ако не се вслуша в думите на обучения боец!
О, моя ленива душа! Полесражението, което кипи, е бурният ни земен живот. Армията, поде-лена на полкове, са човешките поколения. Кон-кретният полк е съвременното мюсюлманско общество. От двамата войника единият е прос-ветеният за Аллах, който изпълнява задължени-ята си и избягва големите грехове. Той е благо-честивият мюсюлманин, който води борба със себе си и със сатаната в боязън да не изпадне в прегрешения и простъпки. А другият е губещият разпътник, който се задъхва подир грижите на битието дотам, че започва да подозира истин-ския Даряващ препитание. Той се впуска да припечели коматчето си хляб и не обръща вни-мание дали ще пропусне да изпълни задълже-нията си и дали ще го съблазнят грехове. Тре-нировките и занятията са богослуженето начело с молитвата. Войната е борбата на човека със самия себе си и със страстите си, избягването на грехове и на нравствени падения, съпроти-вата срещу сатаните сред джиновете и хората за спасение едновременно и на сърцето, и на духа от вечната гибел и явната загуба.
Едното от двете задължения е даряването на живот и неговото поддържане, а другото богослуженето пред Даряващия живот и Храни-теля на живота, молбите, упованието и довери-ето, отправени към Него.
Evet, en parlak bir mu’cize-i sanat-ı Samedaniye ve bir hârika-i hikmet-i Rabbaniye olan hayatı kim vermiş, yapmış ise rızıkla o hayatı besleyen ve idame eden de odur. Ondan başka olmaz. Delil mi istersin? En zayıf, en aptal hayvan en iyi beslenir (meyve kurtları ve balıklar gibi). En âciz, en nazik mahluk en iyi rızkı o yer (çocuklar ve yavrular gibi).
Evet, vasıta-i rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar ile olmadığını; belki acz ve zaaf ile olduğunu anlamak için balıklar ile tilkileri, yavrular ile canavarları, ağaçlar ile hayvanları muvazene etmek kâfidir.
Demek derd-i maişet için namazını terk eden, o nefere benzer ki talimi ve siperini bırakıp çarşıda dilencilik eder. Fakat namazını kıldıktan sonra Cenab-ı Rezzak-ı Kerîm’in matbaha-i rahmetinden tayinatını aramak, başkalara bâr olmamak için kendisi bizzat gitmek; güzeldir, mertliktir, o dahi bir ibadettir.
Hem insan ibadet için halk olunduğunu, fıtratı ve cihazat-ı maneviyesi gösteriyor. Zira hayat-ı dünyeviyesine lâzım olan amel ve iktidar cihetinde en edna bir serçe kuşuna yetişmez. Fakat hayat-ı maneviye ve uhreviyesine lâzım olan ilim ve iftikar ile tazarru ve ibadet cihetinde hayvanatın sultanı ve kumandanı hükmündedir.
Demek ey nefsim! Eğer hayat-ı dünyeviyeyi gaye-i maksat yapsan ve ona daim çalışsan en edna bir serçe kuşunun bir neferi hükmünde olursun. Eğer hayat-ı uhreviyeyi gaye-i maksat yapsan ve şu hayatı dahi ona vesile ve mezraa etsen ve ona göre çalışsan; o vakit hayvanatın büyük bir kumandanı hükmünde ve şu dünyada Cenab-ı Hakk’ın nazlı ve niyazdar bir abdi, mükerrem ve muhterem bir misafiri olursun.
İşte sana iki yol, istediğini intihab edebilirsin. Hidayet ve tevfiki Erhamü’r-Râhimîn’den iste.