От Книга На Приложенията - Приложение за Емирдаг

Защо си се отказал от цивилизованото градско начало?

Зададоха ми втори въпрос: “Защо в миналото, когато си обикалял бедуинските племена в източната част на Анадола, си ги зовял към цивилизован живот, и с тъга и печал си ги подбуждал към уседналост в градовете и към прогрес в сферите на бита им? И защо преди около четирийсет години си се отказал от цивилизованото градско начало и си го описал като долнопробно, а не културно, и си започнал да избягваш социалния живот, и си се оттеглил в самота и уединение?”

Отговорих така:

“Понеже западната цивилизация е поела път, обратен и напълно противоположен на основните небесни закони, и им се съпротивлява, везната на злините й натежава пред тази на добрините и теглилката на вредите й надвишава тази на ползите. Сигурността и спокойствието на хората са рухнали, те са се преизпълнили с тревога, истинското им щастие се е разложило и онова, което се изисква и очаква от цивилизацията, се е разпаднало. По тази причина прекомерността и разточителството са заели местата на пестеливостта и скромността, експлоатира се склонността към мързел и леност и е изоставено пасбището на усилията и труда. Тази цивилизованост е навлякла тревожното човечество в одеждите на унизителната бедност и е покрила голотата му с дрипите на мързела и на ужасяващата мудност.

Послания от светлина (Рисале-и Нур) са разяснили закона, за който Свещеният Коран говори в извисения си призив:

“... И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!” (7: 31)

Също и в следните Слова на Всевишния: “... и човек ще има само онова, за което се е постарал...” (53: 39)

Като се опират на споменатото разяснение, озарени от светлината на цитираните по-горе коранични знамения, Послания от светлина сочат, че щастието в живота на човечеството е свързано с пестеливостта и липсата на прекомерност, и се гради върху пораждането на енергия и твърда решимост за полагане на усилия, на труд и тежка работа. При тези две условия е възможно да се осъществи обединение и съчетаване на двете човешки класи – аристокрация и простолюдие. Затова ще говоря по два деликатни проблема – по две кратки положения – и те са следните:

Първо положение

В епохата на чергарството хората се нуждаели от три или четири неща, така че двама от десет човека нямали възможност постоянно да си ги набавят. В днешно време под господството на всепоглъщащата западна цивилизация, която се отличава по това, че поражда злоупотреби, тласка към прекомерност, разпалва страстите и похотта и придава на непотребните изисквания и претенции характер на потребност, по силата на любовта към подражанието и пристрастяването съвременният човек има поне двайсет нужди вместо наложителните тричетири. Възможно е само двама от всеки двайсет човека да удовлетворят тези двайсет потребности, като ползват законосъобразен източник и прибягват до позволени форми и средства. Останалите осемнайсет човека живеят в нищета и бедност. Следователно съвременната цивилизация превръща човека в окаян бедняк и във вечно нуждаещ се клетник. С оглед на тези потребности човечеството се насочва към облагодетелстване със забранени доходи и към упражняване на различни форми на гнет и несправедливост. Класата на бедняците се поощрява да се бори и да встъпва в постоянни конфликти с аристокрацията, защото се изоставя основният закон, постановен от Свещения Коран – задължението да се дава милостиня зекят и забраната да се взима лихва. Чрез тези две положения се реализира възможността простолюдието да уважава аристокрацията и се осигурява нейното състрадание към хората в нужда. С изоставянето на основния закон капиталистите се принуждават да угнетяват бедните и да погазват правата им, а пролетариите се задължават да не се подчиняват и да се бунтуват срещу богатите. Така се е разрушило щастието на човечеството, неговото спокойствие и сигурност, и се е превърнало в бегла следа от обилие.

Второ положение

Чудесата, постигнати от съвременната цивилизация в областта на науката, са Господни блага, които изискват човек да отправя искрена благодарност, че е удостоен с тях, и налагат да ги употребява по подобаващ начин в полза и в интерес на всички хора. Но днес наблюдаваме тъкмо обратното положение, защото споменатите чудеса водят част от хората – онези, които имат огромно значение в живота – към изворите на мързела и леността. Научните постижения разпалват огъня на душевните страсти и възбуждат скритите склонности към телесна похот, и така отклоняват човека от труда и усилията, отвличат го от желанието за работа и чрез липсата на удовлетворение и отсъствието на пестеливост го тласкат към дързост, прекомерност, гнет и извършване на забранени дела. Ще дам пример за това, както е споменат в посланието Ключ за света на светлината.

Радиото е велика Божия благодат за човечеството. Докато тя налага да сме признателни за нея чрез използването й в интерес на всички хора, виждаме четири пети от възможните й употреби да се отклоняват за възбуждане на душевните страсти и за незначителни неща, които никак не засягат хората. Така се изтръгват корените на желанието за работа и човек се впуска в мързелуване, отдава се на почивка и се наслаждава на слушането на радио, докато изостави истинската си житейска функция. По време, когато е необходимо част от полезните чудотворни средства и способи да се насочат и прилагат за улесняване на реалните изгоди за човечеството, за полагане на усилия и извършване на работа за благото на всички хора, за обезпечаване на реалните им нужди и потребности и за намаляване на тегобите им, сам виждам, че от споменатите средства и способи едно или две от десет се употребяват за удовлетворяване на насъщните нужди, а останалите осем се насочват за леконравие, разпуснатост, възбуждане на страстите, изнеженост, леност, мързел и пропиляване на времето.

Хиляди са случаите, които потвърждават горните два примера.

Elhasıl:

Medeniyet-i garbiye-i hazıra, semavî dinleri tam dinlemediği için, beşeri hem fakir edip ihtiyacatı ziyadeleştirmiş. İktisad ve kanaat esasını bozup, israf ve hırs ve tama'ı ziyadeleştirmeye, zulüm ve harama yol açmış. Hem beşeri vesait-i sefahete teşvik etmekle o bîçare muhtaç beşeri tam tenbelliğe atmış. Sa'y ve amelin şevkini kırıyor. Hevesata, sefahete sevk edip ömrünü faidesiz zayi' ediyor. Hem o muhtaç ve tenbelleşmiş beşeri hasta etmiş. Sû'-i istimal ve israfat ile yüz nevi hastalığın sirayetine, intişarına vesile olmuş.