ПЕТО СЛОВО
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ
اِنَّ اللّٰهَ مَعَ الَّذ۪ينَ اتَّقَوْا وَالَّذ۪ينَ هُمْ مُحْسِنُونَ
“Аллах е с богобоязливите и с благодетел-ните.” (Коран, Сура пчелите: 128)
Ако искаш да видиш, че отслужването на мо-литвите и избягването на големите грехове е същинска, подхождаща на човека функция, и че то е естествен резултат от сътворяването му, и е в хармония с него, размисли над този кратък разказ в образи. Ето, чуй го.
През Първата световна война в някакъв полк имало двама войници, единият – обучен да служи, сериозен и с чувство за дълг, а другият – невеж за функцията си и поддаващ се на страс-ти. Онзи, който се усъвършенствал в задълже-нията си, се интересувал единствено от трени-ровката и борбата срещу врага. Той въобще не мислел за насъщните нужди и за продовол-ствието, понеже категорично разбрал, че задъл-жение на държавата е да го храни, да се грижи за делата му, да го снабдява със снаряжение, да го лекува при заболяване и дори да слага късчета в устата му, ако се наложи. Неговото основно задължение била единствено подготов-ката за военни действия, нищо друго, но знаел, че това не му пречи да се занимава с оборуд-ването и с продоволствена работа като готвене и миене на съдове.
Дори тогава ако го бяха попитали какво прави,
би отговорил: “Изпълня-вам доброволно някои от задълженията на държавата”, а не би казал: “Старая се да придо-бия някои средства за съществуване.”
А другият, невежият за задълженията си войник, не обръщал внимание на тренировката и не се интересувал от войната. Той казвал: “Това е задължение на държавата, мен какво ме засяга.” И се ангажирал с прехраната си, като се задъхвал в стремежа си да я увеличава. Дори напускал полка, за да върти покупко-продажби по пазарите.
Един ден приятелят му-отличник казал:
“Братко, основната ти задача е трениров-ката и подготовката за война. Ти затова си дове-ден тук. Опри се на владетеля и му се довери относно средствата си за съществуване! Той не ще те остави гладен. Това е негово задължение и негова работа. Та ти си безсилен и беден, не ще можеш сам да си осигуряваш препитание. И нещо повече, ние сме във време на битка и на полесражението на голямата световна война. Боя се, че ще те сметнат зачовек, който не се подчинява на заповедите им и строго ще те накажат.”
Да, две задължения се открояват пред нас.
Едното е задължението на владетеля, и то е да осигурява прехраната ни. Възможно е ние да му служим безвъзмездно за изпълнение на тази негова функция.
Другото е нашето задължение: да тренира-ме и да се готвим за войната, като владетелят ни предоставя необходимите помощи и посо-бия.
Размисли, братко, колко загуби би понесъл и на колко опасности и гибелни ситуации би се изложил нехайният войник, ако не се вслуша в думите на обучения боец!
О, моя ленива душа! Полесражението, което кипи, е бурният ни земен живот. Армията, поде-лена на полкове, са човешките поколения. Кон-кретният полк е съвременното мюсюлманско общество. От двамата войника единият е прос-ветеният за Аллах, който изпълнява задължени-ята си и избягва големите грехове. Той е благо-честивият мюсюлманин, който води борба със себе си и със сатаната в боязън да не изпадне в прегрешения и простъпки. А другият е губещият разпътник, който се задъхва подир грижите на битието дотам, че започва да подозира истин-ския Даряващ препитание. Той се впуска да припечели коматчето си хляб и не обръща вни-мание дали ще пропусне да изпълни задълже-нията си и дали ще го съблазнят грехове. Тре-нировките и занятията са богослуженето начело с молитвата. Войната е борбата на човека със самия себе си и със страстите си, избягването на грехове и на нравствени падения, съпроти-вата срещу сатаните сред джиновете и хората за спасение едновременно и на сърцето, и на духа от вечната гибел и явната загуба.
Едното от двете задължения е даряването на живот и неговото поддържане, а другото богослуженето пред Даряващия живот и Храни-теля на живота, молбите, упованието и довери-ето, отправени към Него.
Да, Онзи, Който е дарил живот и го е наченал с най-ярко и дивно майсторство, и го е сторил да бъде чудна и сияйна господна мъдрост, Той го поддържа и единствен Той се грижи за него и го запазва чрез препитанието.
Нима искаш доказателство? На най-слабите и лишени от разум същества (като например ри-бите и плодовите червеи) е отредено да ядат най-предпочитаната и добра храна. Най-без-помощните и крехки творения (като например децата и малките животни) се хранят с най-ху-бавото и най-приятното препитание.
За да разбереш, че средството за придо-биване на позволеното (халал) препитание не е силата и волята, а безпомощността и слабо-стта, е достатъчно да направиш паралел между глупавите риби и лисиците, между безпомощ-ните рожби на животните и хищниците, между извисяващите се дървета и задъхващите се зверове.
Demek derd-i maişet için namazını terk eden, o nefere benzer ki talimi ve siperini bırakıp çarşıda dilencilik eder. Fakat namazını kıldıktan sonra Cenab-ı Rezzak-ı Kerîm’in matbaha-i rahmetinden tayinatını aramak, başkalara bâr olmamak için kendisi bizzat gitmek; güzeldir, mertliktir, o dahi bir ibadettir.
Hem insan ibadet için halk olunduğunu, fıtratı ve cihazat-ı maneviyesi gösteriyor. Zira hayat-ı dünyeviyesine lâzım olan amel ve iktidar cihetinde en edna bir serçe kuşuna yetişmez. Fakat hayat-ı maneviye ve uhreviyesine lâzım olan ilim ve iftikar ile tazarru ve ibadet cihetinde hayvanatın sultanı ve kumandanı hükmündedir.
Demek ey nefsim! Eğer hayat-ı dünyeviyeyi gaye-i maksat yapsan ve ona daim çalışsan en edna bir serçe kuşunun bir neferi hükmünde olursun. Eğer hayat-ı uhreviyeyi gaye-i maksat yapsan ve şu hayatı dahi ona vesile ve mezraa etsen ve ona göre çalışsan; o vakit hayvanatın büyük bir kumandanı hükmünde ve şu dünyada Cenab-ı Hakk’ın nazlı ve niyazdar bir abdi, mükerrem ve muhterem bir misafiri olursun.
İşte sana iki yol, istediğini intihab edebilirsin. Hidayet ve tevfiki Erhamü’r-Râhimîn’den iste.