От Книга На Приложенията - Приложение за Емирдаг

Защо си се отказал от цивилизованото градско начало?

Зададоха ми втори въпрос: “Защо в миналото, когато си обикалял бедуинските племена в източната част на Анадола, си ги зовял към цивилизован живот, и с тъга и печал си ги подбуждал към уседналост в градовете и към прогрес в сферите на бита им? И защо преди около четирийсет години си се отказал от цивилизованото градско начало и си го описал като долнопробно, а не културно, и си започнал да избягваш социалния живот, и си се оттеглил в самота и уединение?”

Отговорих така:

“Понеже западната цивилизация е поела път, обратен и напълно противоположен на основните небесни закони, и им се съпротивлява, везната на злините й натежава пред тази на добрините и теглилката на вредите й надвишава тази на ползите. Сигурността и спокойствието на хората са рухнали, те са се преизпълнили с тревога, истинското им щастие се е разложило и онова, което се изисква и очаква от цивилизацията, се е разпаднало. По тази причина прекомерността и разточителството са заели местата на пестеливостта и скромността, експлоатира се склонността към мързел и леност и е изоставено пасбището на усилията и труда. Тази цивилизованост е навлякла тревожното човечество в одеждите на унизителната бедност и е покрила голотата му с дрипите на мързела и на ужасяващата мудност.

Послания от светлина (Рисале-и Нур) са разяснили закона, за който Свещеният Коран говори в извисения си призив:

“... И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!” (7: 31)

Също и в следните Слова на Всевишния: “... и човек ще има само онова, за което се е постарал...” (53: 39)

Като се опират на споменатото разяснение, озарени от светлината на цитираните по-горе коранични знамения, Послания от светлина сочат, че щастието в живота на човечеството е свързано с пестеливостта и липсата на прекомерност, и се гради върху пораждането на енергия и твърда решимост за полагане на усилия, на труд и тежка работа. При тези две условия е възможно да се осъществи обединение и съчетаване на двете човешки класи – аристокрация и простолюдие. Затова ще говоря по два деликатни проблема – по две кратки положения – и те са следните:

Първо положение

В епохата на чергарството хората се нуждаели от три или четири неща, така че двама от десет човека нямали възможност постоянно да си ги набавят. В днешно време под господството на всепоглъщащата западна цивилизация, която се отличава по това, че поражда злоупотреби, тласка към прекомерност, разпалва страстите и похотта и придава на непотребните изисквания и претенции характер на потребност, по силата на любовта към подражанието и пристрастяването съвременният човек има поне двайсет нужди вместо наложителните тричетири. Възможно е само двама от всеки двайсет човека да удовлетворят тези двайсет потребности, като ползват законосъобразен източник и прибягват до позволени форми и средства. Останалите осемнайсет човека живеят в нищета и бедност. Следователно съвременната цивилизация превръща човека в окаян бедняк и във вечно нуждаещ се клетник. С оглед на тези потребности човечеството се насочва към облагодетелстване със забранени доходи и към упражняване на различни форми на гнет и несправедливост. Класата на бедняците се поощрява да се бори и да встъпва в постоянни конфликти с аристокрацията, защото се изоставя основният закон, постановен от Свещения Коран – задължението да се дава милостиня зекят и забраната да се взима лихва. Чрез тези две положения се реализира възможността простолюдието да уважава аристокрацията и се осигурява нейното състрадание към хората в нужда. С изоставянето на основния закон капиталистите се принуждават да угнетяват бедните и да погазват правата им, а пролетариите се задължават да не се подчиняват и да се бунтуват срещу богатите. Така се е разрушило щастието на човечеството, неговото спокойствие и сигурност, и се е превърнало в бегла следа от обилие.

Второ положение

Bu medeniyet-i hazıranın hârikaları, beşere birer nimet-i Rabbaniye olmasından, hakikî bir şükür ve menfaat-ı beşerde istimali iktiza ettiği halde, şimdi görüyoruz ki: Ehemmiyetli bir kısım insanı tenbelliğe ve sefahete ve sa'yi ve çalışmayı bırakıp istirahat içinde hevesatı dinlemek meylini verdiği için sa'yin şevkini kırıyor. Ve kanaatsizlik ve iktisadsızlık yoluyla sefahete, israfa, zulme, harama sevkediyor. Meselâ: Risale-i Nur'daki "Nur Anahtarı"nın dediği gibi: "Radyo büyük bir nimet iken, maslahat-ı beşeriyeye sarf edilmek ile bir manevî şükür iktiza ettiği halde, beşte dördü hevesata, lüzumsuz malayani şeylere sarf edildiğinden; tenbelliğe, radyo dinlemekle heveslenmeye sevk edip, sa'yin şevkini kırıyor. Vazife-i hakikiyesini bırakıyor. Hattâ çok menfaatli olan bir kısım hârika vesait, sa'y ve amel ve hakikî maslahat-ı ihtiyac-ı beşeriyeye istimali lâzım gelirken, ben kendim gördüm; ondan bir-ikisi zarurî ihtiyacata sarfedilmeye mukabil, ondan sekizi keyf, hevesat, tenezzüh, tenbelliğe mecbur ediyor. Bu iki cüz'î misale binler misaller var.

Elhasıl:

Medeniyet-i garbiye-i hazıra, semavî dinleri tam dinlemediği için, beşeri hem fakir edip ihtiyacatı ziyadeleştirmiş. İktisad ve kanaat esasını bozup, israf ve hırs ve tama'ı ziyadeleştirmeye, zulüm ve harama yol açmış. Hem beşeri vesait-i sefahete teşvik etmekle o bîçare muhtaç beşeri tam tenbelliğe atmış. Sa'y ve amelin şevkini kırıyor. Hevesata, sefahete sevk edip ömrünü faidesiz zayi' ediyor. Hem o muhtaç ve tenbelleşmiş beşeri hasta etmiş. Sû'-i istimal ve israfat ile yüz nevi hastalığın sirayetine, intişarına vesile olmuş.