ДВАЙСЕТ И ПЪРВО СЛОВО
съставено от две положения
Първо положение
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ
اِنَّ الصَّلٰوةَ كَانَت۟ عَلَى ال۟مُؤ۟مِنٖينَ كِتَابًا مَو۟قُوتًا
“За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (Коран, Сура Жените: 103)
КОПНЕЖ ПО МОЛИТВАТА
Веднъж един човек, голям по възраст, тяло и положение, ми каза: “Отслужването на молит-вата е хубаво и прекрасно, но повтарянето й по пет пъти всеки ден е твърде много и това я прави отегчителна.”
След като бе минало дълго време от изри-чането на тези думи, аз се вслушах в себе си и изведнъж чух душата си да повтаря същите слова. Внимателно ги премислих и установих, че тя лениво е възприела същия урок от сата-ната. И узнах тогава, че онзи мъж сякаш е про-изнесъл словата си с езика на всички души, повеляващи зло, или е бил принуден да постъпи така. И си казах: “Докато душата ми продължава да повелява зло, аз трябва да започна първо от себе си, защото който е неспособен да поправи себе си, той е неспособен да стори това с другите.”
И й продумах: “О, душа, чуй от мен пет предупреждения в отговор на твоите думи, след като си потънала в пълно невежество и си апатична в съня на нехайството, върху ложето на леността!”
Първо предупреждение
О, моя злощастна душа, нима животът ти ще продължи вечно? Нима ти е даден твърд обет, че ще просъществуваш до следващата година или до утрешния ден? Онзи, който е сторил да скучаеш и да се отегчаваш от повтарянето на молитвата, той ти внушава, че си вечна и без-смъртна, и показваш кокетство, сякаш с твоя разкош си увековечена на този свят.
Ако разбереш, че животът ти е кратък и отминава напразно и без всякаква полза, несъмнено тогава отдаването на един от двайсет и четирите часа за прекрасно служене и за приятна и блага мисия, което е милосърдие спрямо теб и средство за постигане на щастлив вечен живот, не би те карало да скучаеш и да изпитваш досада, а би било средство, подбуж-дащо към чист копнеж и възвишена чудесна наслада.
Второ предупреждение
О, моя лакома душа, всеки ден ти ядеш хляб, пиеш вода и дишаш въздух. Това повторение не ти ли навява скука и досада? Без съмнение не, защото повторението на потребността не поражда скука, а дори възобновява насладата. Затова и молитвата, която носи храна за сър-цето ми, жива вода за духа ми и скрит нежен Господен зефир за тялото ми не би трябвало никога да те изпълва със скука и досада.
Да, сърцето, изложено на безгранични скър-би и болки, съблазнявано от безкрайни надежди и сладости, не може да придобие нито сила, нито храна иначе освен като смирено и бого-угодно почука на вратата на Милостивия, Пре-щедрия, Способния на всяко нещо.
Да, духът, свързан с повечето създания, кои-то бързо идват и си отиват в този тленен свят, пие живата вода само като се насочи чрез молитвата към извора на милосърдието на Пребъдващия обожаван и Безсмъртния любим.
Да, изящното, нежно, чувствително човешко съкровение (сирр), което е сияйно Господно благодеяние и е сътворено за вечността, и по природа копнее за нея, и е огледало, отраз-яващо проявленията на Великата същност, би трябвало да изпитва най-силна потребност да си поеме дъх сред трудностите, жестокостта и напрежението на земните условия мрачни, мимолетни, задушаващи, премазващи. Това мо-же да стане само като подиша през прозореца на молитвата.
Трето предупреждение
О, моя нетърпелива душа, ти си объркана днес, като си припомняш усилията, които си полагала за богослужене през отминалите дни, трудностите на молитвата и бремето на пред-ходните беди. После ти размишляваш за задъл-женията на богослуженето в идващите дни, за мисията да се отслужват молитвите и за бол-ките на нещастията, и тогава проявяваш нетърпение и не издържаш. Би ли могъл така да постъпва човек, който има поне капка разум?
По липсата на търпение приличаш на глупав командир, който насочва огромни сили от армията си към десния фланг на врага, докато в същото време войниците от този фланг са се присъединили към неговите редици и са стана-ли подкрепление, а останалите си бойни части е изпратил на левия фланг на врага, когато там не е имало нито един войник. Тогава врагът разбира слабото му място, насочва атаката си към центъра и разбива напълно както пълководеца, така и армията му.
Да, ти приличаш на този лекомислен командир, защото трудностите и умората на отминалите дни вече са приключили, отишли са си болките и е останала само сладостта, а бремето се е превърнало в награда. Затова не само не би трябвало да се поражда скука, но и да възниква нов копнеж, свеж стимул и постоянен сериозен стремеж към движение и напредък. А след като бъдещите дни все още не са дошли, би било проява на глупост и слабо-умие да се мисли за тях още отсега. Това при-лича например на плач и ридание заради глад и жажда, които евентуално биха могли да ни сполетят в бъдеще.
Докато нещата продължават така, ако имаш капчица ум, помисли за богослуженето именно в този ден! Кажи си: “Ще прекарам един час от него в изпълнение на прекрасно, мило, важно задължение, на извисена и знатна служба, за която се получава велика отплата при незначителни усилия.” И тогава ще почувстваш, че болезнената ти вялост се превръща в блага решимост и приятна активност.
О, моя душа, лишена от търпение, ти си длъжна да бъдеш търпелива при три поло-жения:
първото: в подчинението пред Аллах;
второто: във въздържането от грях;
третото: при беда.
Ако разбираш, възприеми ясната истина от примера с пълководеца в това предупреждение като поука и аргумент, и кажи решително и мъжествено: “О, Многотърпеливи!”. После се нагърби с търпението в трите му разновид-ности, опри се на неговата сила, вложена у теб, и понасяй търпеливо! Тя е достатъчна за всички трудности и за всички злощастия, доколкото погрешка не си я разпиляла за странични неща.
Четвъртото предупреждение
О, моя лекомислена душа, как ти се струва, дали изпълнението на това богослужене е безрезултатно и безполезно? И въздаянието за него дали е малко и дребно, та чувстваш досада? А всеки от нас работи от сутрин до вечер и неуморно се напряга, ако някой го сти-мулира да получи пари или го заплаши.
Молитвата, която е препитание за твоето бедно, безсилно сърце, и е покой за него в тази временна странноприемница, земния живот, и е храна и сияние за жилището, в което ти трябва да отидеш твоя гроб, и е твоят договор и оневиняване в съдилището, за което несъмнено ще те съберат заедно с други, и ще бъде светлина и бурак по правия път, по който трябва да преминеш. Нима тази молитва е безрезул-татна и безполезна, или отплатата за нея е незначителна?
Ако някой ти обещае подарък на стойност сто лири, ще те използва сто дена и ти ще се стараеш, и ще работиш без досада и умора, като вярваш на обещанието му, въпреки че може и да не го изпълни.
А ако някой ти обещава и никога не нарушава обещанието си, и дори е абсурд да постъпи така? А Той ти е обещал отплата и скъпа награда Рая, и велик подарък вечното щастие, за да изпълняваш задължение към Него и приятна, мила задача, при това за много кратко време. Не мислиш ли, че ако не изпълняваш тази мисия и тази незначителна служба, или я вършиш без жела-ние, или с прекъсвания, ти пренебрегваш Неговия подарък и се съмняваш в Неговото обещание? Не заслужаваш ли тогава строго превъзпитание и болезнено наказание? На този свят ти вършиш неуморно тежка работа от страх да не попаднеш в земния затвор, ала не буди ли у теб страхът от Вечния затвор Ада решимост да изпълняваш най-лекото и пре-красно задължение: служенето на Аллах?
Петото предупреждение
О, моя душа, влюбена в земния живот, дали вялото ти богослужене и пропуските ти в молитвата произтичат от многото ти светски занимания? Или не намираш възможност да преодолееш житейските грижи? Удивително е, нима си сътворена единствено за земния живот, та му посвещаваш цялото си време? Размисли!
Та ти не можеш да достигнеш и най-малкото врабче по способност да си набавяш нужните средства за съществуване, въпреки че по природа си най-издигнатото от всички създания. Защо не разбереш от това, че основното ти предназначение не е да затъваш в земния живот, нито да се грижиш за него, сякаш си като скотовете, а то е да се стремиш и напрягаш за вечен живот като истински човек.
Впрочем повечето от делата, които наричаш земни зани-мания, не те засягат, а се набъркваш в тях с любопитство и пропиляваш твърде ценното си време за неща, които нямат стойност и са непотребни и безполезни, например да узнаеш какъв е броят на кокошките в Америка или от какъв вид са сатурновите пръстени, сякаш с това придобиваш някакви знания за космоса и статистиката. А изоставяш най-потребните, най-важните и най-насъщните неща, сякаш ще векуваш хиляда години.
Ако възразиш, че онова, което те отвлича и те прави вял за молитвата и богослуженето, не е като тези незначителни неща, а е много по-наложително, свързано с изкарването на прехраната, тогава чуй от мен следния пример.
Ако дневната надница на човек е сто гроша и някой дойде и извика някого да изкопае за десетина минути дупка, в която ще намери скъ-поценен камък като например изумруд на стойност сто лири, колко глупаво извинение и дори лудост би било това да се отхвърли с довода: “Не, не ще отида, защото ще ми отнемат от надницата.”
Такова е и твоето поло-жение. Ако изоставиш задължителната молитва, всички плодове на твоите стремежи и действия в тази градина ще се ограничат в рамките на незначителна издръжка за този свят, без да пожънеш нейните ползи и благодати. А ако уплътниш почивката си между периодите за труд, за да отслужваш молитвите, които са средство духът да получи покой и сърцето да си поеме дъх, тогава към твоята издръжка за оня свят и към провизиите ти за отвъдния живот заедно с благословените ти земни средства за съществуване ще се добави и велик източник на две постоянни духовни съкровища:
Първото съкровище: ще вземеш своя дял от прославянията (тасбихат) с искрено наме-рение, отправени към Аллах от всички цветя, плодове и растения в твоята градина.
Второто съкровище: всичко, което някое създание, било то животно, човек-клиент или крадец, е изяло от реколтата на твоята градина, се смята за дадена от теб доброволна милостиня (садака) при условие, че гледаш на себе си като на посредник и служител, който разпределя сред творенията имота на Всевишния и Преславния Аллах, тоест разпо-режда се в името на истинския Даряващ препитание и в рамките на одобряваното от Него.
Размисли сега за онзи, който изоставя молитвите: какви огромни щети той претърпява! Колко много губи от това изобилно богатство! И как ще остане той банкрутирал и лишен от тези две вечни съкровища, които изпълват човека с духовна сила за работа, и го карат да копнее за усърдие и активност! Дори и да достигне най-окаяната си възраст, той ще изпита досада и отегчение, и ще си каже: “За какво ми е това? Защо да изнемогвам от умора? Заради кого работя? Аз утре ще отпътувам от този свят.” И ще потъне в леност.
А другият човек ще си каже: “Аз ще се стремя да върша бързо позволени дела наред със своето нарастващо богослужене, за да изпратя в гроба пред себе си повече светлина и да натрупам за отвъдния си живот още по-голям запас.”
Извод: знай, душа, твоето вчера вече се е стопило, а утрешният ден все още не е дошъл. Никой не ти е дал обет, че той ще ти принадлежи. Затова смятай, че истинският ти живот завършва днес и най-малкото, което можеш да направиш, е да прекараш един час от деня си в своята спестовна каса за отвъдния живот джамията или молитвеното килимче, за да гарантираш истинското си вечно бъдеще.
Знай също, че всеки нов ден е врата, отво-рена към нов свят за теб и за други хора, и ако не отслужиш през него молитвата, светът на този ден отпътува в отвъдното мрачен, жалващ се, тъжен, и ще свидетелства против теб.
Всеки от нас има своя частен свят от света и качеството му зависи от делата и сърцето на човека. Той прилича на огледало, в което образът се появява такъв, какъвто е в дей-ствителност по цвят и качество. Ако обектът е черен, и образът му ще се появи такъв. Ако е блестящ, и образът му ще е ясен. Иначе ще се получи изопачаване и най-малкото, и най-дребното нещо ще се уголеми. Така и ти със сърцето, ума и делата си можеш да промениш образа на своя свят. Чрез избора си и като се подчиняваш на волята си можеш да накараш този свят да свидетелства в твоя полза или вреда.
Така ако си отслужил молитвата и си я отправил към Твореца на този свят, Владетеля на величието, твоят свят, който зависи от теб, мигом ще се озари, сякаш чрез намерението за своята молитва си включил осветлението и тя като електрическа лампа е озарила наоколо и е разсеяла мрачините. Тогава ще видиш, че всички бъркотии и скърби, които те обграждат в земния живот, са проявление на мъдър ред и са смислено послание, написано с калема на Господното могъщество.
В сърцето ти ще заструи лъч светлина от кораничното знамение “Аллах е Светлината на небесата и на земята”, ще озари света на настоящия ти ден и със сиянието си ще засвидетелства пред Аллах в твоя полза.
Братко, пази се да не говориш така: “Какво е моята молитва в сравнение с истината за молитвите!” Защото както костилката на фурма-та съдържа в ядрото си свойствата на високата палма и разликата е само в детайлите и в целостта, така и молитвата на обикновените хора като теб и мен съдържа дял от светлината и тайна от тайните на истината, и е сходна с молитвата, отслужвана от някой свят праведник, дори това да не се осъзнава. А озарението от нея има различни степени, както са различни многото етапи, които бележат пътя на раз-витието от костилката на фурмата до палмовото дърво. Въпреки че в молитвата се съдържат още повече степени, всички те носят същност от озарителната истина.
اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى مَن۟ قَالَ «اَلصَّلَاةُ عِمَادُ الدّٖينِ» وَعَلٰى اٰلِهٖ وَصَح۟بِهٖ اَج۟مَعٖينَ
О, Аллах, благослови и с мир дари онзи, който е казал: “Молитвата е опората на религията.”! Благослови и с мир дари и неговия род, и всичките му сподвижници!
Второ положение от Двайсет и първо слово
НАШЕПВАНИЯТА НА САТАНАТА И ТЯХНОТО ЛЕЧЕНИЕ
(Съдържа пет балсама за пет сърдечни рани)
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ
رَبِّ اَعُوذُ بِكَ مِن۟ هَمَزَاتِ الشَّيَاطٖينِ وَاَعُوذُ بِكَ رَبِّ اَن۟ يَح۟ضُرُونِ
“И кажи: “Господи мой, пази ме от подстре-кателствата на сатаните! И ме пази, Господи мой, да не ме спохождат!” (Коран, Сура Вярващите: 9798)
О, братко, подложен на изпитание чрез бо-лестта на сатанинските нашепвания, знаеш ли те на какво приличат? Приличат на беда, която в началото е малка, а после се уголемява според твоята заинтересованост и в зависимост от пренебрежението ти към нея се стопява и изчезва. Тя става огромна, ако й се придаде значимост, и е малка, ако не й се обърне внима-ние. Когато се боиш от нея, тя те премазва и подчинява с болести, а ако не се страхуваш, издребнява, отстъпва и се скрива. И ако не знаеш истината за нея, тя се задържа и укрепва, а ако я разбереш и вникнеш в същността й, замира и угасва. Докато нещата стоят все така, ще ти обясня пет от онези проявления на сатанинските нашепвания, които често се случ-ват, дано с помощта на Аллах това даде лек на сърцата ни, и на твоето, и на моето. Така е, защото невежеството ни навлича нашепвания, докато знанието, напротив, отблъсква тяхното зло. Ако си невеж за тях, те настъпват и се приближават, а ако ги разбираш, обръщат гръб и побягват.
Първо проявление първа рана
Сатаната хвърля първо съмнение от себе си в сърцето, след което наблюдава отзвука му в дълбините. Ако сърцето го отхвърли, съмнението се превръща в сквернословие и ругатня. Той рисува пред въображението нещо подобно на ругатня противни лоши хрум-вания и невъзпитани догадки, които карат това клето сърце да стене и крещи под удара на отчаянието: “Каква скръб! Каква беда!” Онзи, на когото сатаната нашепва, си мисли, че сърцето му е грешно и че е извършил лоши дела по отношение на своя прещедър Господ. Той изпитва объркване, вълнение и тревога, осво-бождава се от оковите на покоя и душевния мир, и се опитва да се потопи в дълбините на нехайството.
Тази рана може да се превърже по следния начин:
Клетнико, подложен на изпитания, не се страхувай и не се обърквай, защото онова, което е преминало пред огледалото на твоето съзнание, не е нито злословие, нито ругатня, а са просто образи и сенки, и което ти се струва, че е неверие, не е такова. Също така и ругатнята, за която си въобразяваш, не е ругатня. От логиката знаем, че представата не е съждение, докато ругатнята е съждение, а освен това неприличните думи не произтичат от същината на сърцето ти, понеже то скърби и страда заради тях. Навярно техният извор е сатанинско прокрадване близо до сърцето. По тази причина вредата от нашепването се заключава единствено във внушението за вре-да, тоест последствията от него за сърцето са собствените ни самовнушения. Човек си въобразява нещо, което е неоснователно, но изглежда като истина, после той си приписва сатанинските дела, за които е невинен, и пред-полага, че сатанинските внушения са хрумвания на собственото му сърце, представя си съответ-ните вреди и попада в тях. Именно това се цели от сатаната.
Второ проявление
Когато понятията бликнат от сърцето, те проникват във фантазията лишени от образ и там се обличат във форма и се проявяват. Именно фантазията е онази, която винаги тъче вид образи, при това по определени причини, и представя картините, които са я заинтри-гували по пътя. Каквото и понятие да се появи, въображението използва своята тъкан или да го облече, или да я окачи на него, или да го изцапа, или да го скрие. Ако понятията са чисти и неопетнени, а образите и тъканите са омър-сени и скверни, последните нито обличат, нито покриват, а това е просто докосване. Оттук про-изтича и объркването на онзи, на когото сатаната нашепва, и той си мисли, че съприкосновението е обличане, затова си казва: “О, горко ми, сърцето ми пропадна в бездните! Тази низост и душевна скверност ще стори да ме прокудят от милосърдието на Аллах.” Сата-ната използва по ужасен начин тази негова чув-ствителна струна.
Мехлемът за тази дълбока рана е следният:
Както мръсотията в утробата ти не повлиява на твоята молитва и не я покварява, а е доста-тъчна за нея чистота на сетивата и на тялото, така и скверните образи не вредят на чистите и светите понятия, защото се намират в съсед-ство с тях. Ето пример за това.
Възможно е да размишляваш над някое от знаменията на Аллах и изведнъж силно те впечатляват изненадваща болест или отдели-телните процеси в тялото и това обзема въображението ти. Без съмнение твоята фанта-зия ще те понесе към представата за оздравя-ването или за удовлетворяването на физиче-ските потребности, като ще “изтъче” нужните скверни образи и съдържащите се в мисълта ти понятия ще преминат през гнусните въобра-жаеми картини. Остави ги да отминат, те не крият нито вреда, нито нечистотия, нито опас-ност. Рискът е само в съсредоточаването на съзнанието върху тях и във внушението, че носят вреда.
Трето проявление
Има скрити зависимости между нещата. Възможно е да съществуват нишки, които свързват дори неочакваните за нас явления. Тези нишки или носят самостоятелен характер, тоест са реални, или са продукти на въобра-жението, което ги е създало според степента на своето отвличане от дадена дейност. Тук се крие тайната на факта, че при вглеждане в свещени неща понякога в съзнанието ни нахлуват лоши сенки, защото, както знаем от реториката, “противоречието, което е причина за външно отдалечаване, става повод за сбли-жаване и контакт в образите и фантазията”.
С други думи, единствено фантазията свързва образите на две противоположни неща. Хрум-ванията, възникнали по този начин, се наричат асоциативни мисли. Ето и пример за това.
Докато ти беседваш със своя Господ в молитвата, покорен, смирен и с всеотдайно сърце, обърнал лице към славната ал-Кааба, изведнъж асоциативните мисли те повеждат към срамни и неприлични неща, които въобще не те интересуват.
Ако ти, братко, си подложен на изпитание чрез асоциативните мисли, пази се и пак се пази да се тревожиш или плашиш, а се върни към естественото си състояние вед-нага щом забележиш какво става. И не анга-жирай съзнанието си, като си казваш: “Напра-вих много пропуски.”, и не започвай после да търсиш причината, а отмини като достоен човек, за да не се засилят тези слаби и мимолетни връзки в резултат на твоето съсредоточаване върху тях. Всякога, когато покажеш скръб и съжаление, и интересът ти към случилото се нарасне, това колебание се превръща в навик, който постепенно се вкоренява и става болест на въображението. Ала не, никога не се плаши, това не е болест на сърцето, защото тези ду-шевни тревоги и въображаемо колебание в повечето случаи възникват неволно и най-често се появяват при хора с изострени сетива и раздразнителен темперамент. Сатаната проник-ва дълбоко със своите нашепвания.
Лечението на тази болест е следното:
Знай, че не се носи отговорност за асоциа-тивните мисли, защото те най-често са неволни, не се примесват и нямат контакт с истинските, а просто се намират в съседство с тях и нищо повече. Природата на мислите е такава, че не се съприкосновяват и не си вредят една на друга. Както ангелите на вдъхновението се намират около сърцето в съседство със сатана-та и това е без значение, и праведниците обита-ват един дом с разпътниците и живеят в близост с тях, без това да им навреди, така и ако лоши непредумишлени хрумвания се примесят с чисти и добродетелни, това не нанася никакви щети освен ако са предумишлени или прека-лено си ангажиран с тях и си внушаваш, че ти вредят. Възможно е понякога сърцето да бъде обременено и нещо безполезно да отвлече мисълта, независимо по каква причина, и тогава сатаната използва този момент, поднася сквер-ните фантазии и ги разпространява тук и там.
Четвърто проявление
Това е онзи вид сатанинско нашепване, който произтича от прекалената настойчивост в стремежа към най-съвършеното и най-пълноценното изпълнение на делата. Всеки път, когато тази настойчивост се засилва в името на благочестието и набожността, нещата стават по-лоши и объркани, дори човек едва ли не изпада в забранено деяние, докато се стреми към най-достойното и най-съвършеното изпъл-нение на праведните дела. Възможно е той да изостави някое “задължение”, защото търси съответната пророческа традиция (сунна) и винаги се пита доколко правилни са действията му и доколко са приети от Аллах. Виждаш го да си повтаря отново и отново: “Как мислиш, дали е правилно делото ми?” Когато това се проточи, той се отчайва и сатаната използва именно това положение, прицелва се със стрелите си и нанася на човека дълбока рана.
За нея има два лека.
Първият лек: Знай, че такива сатанински на-шепвания подобават само на мутазилитите, които казват: “Деянията на онези, които са за-дължени от гледна точка на възмездието в отвъдния живот, са добри или лоши в своята същност и едва после идва законодателството, което решава какви са те. Тоест доброто и лошото са особености, присъщи на природата на нещата според възмездието в отвъдния живот, а повелите и забраните са следствие от това и от неговото осъзнаване.” По тази причина естеството на мутазилитската теория кара човека винаги да се пита за своите постъпки: “Как мислиш, дали делото ми е извършено по най-пълноценния и задоволителен начин, каквото то е в същността си, или не?”
А хората на истината, тоест привържениците на сунната и на единомисли-ето, казват: “Преславният и Всевишният Аллах повелява нещо и затова то е хубаво, и забран-ява нещо, и затова то е лошо. Повелята и заб-раната правят едно нещо добро или лошо, тоест доброто и лошото се постановяват от гледна точка на онзи, който е задължен да изпълнява, и са свързани с окончателната им присъда в отвъдния живот, без да се разглеж-дат съгласно земния живот.
Ето и пример за това.
Ако извършиш предмолитвено измиване или отслужиш молитва и има нещо скрито за теб, което опорочава тези действия, а ти не си разбрал, тогава при това положение те са едновременно и правилни, и добри. А според мутазилитите те в действителност са лоши и порочни, но Аллах ги приема заради твоето незнание, което е извинение.
И така, братко, подложен на изпитание, съгласно теорията на привържениците на сунната и единомислието твоето дело е правил-но и безупречно с оглед на това, че съответства на ясното законодателство. Пази се от сатанин-ските нашепвания за правилността на твоите действия, ала също се пази и да не бъдеш заблуден, защото не знаеш със сигурност дали то е прието от Аллах, или не.
Вторият лек: Знай, че Ислямът е истинската религия на Аллах ö- лесна религия, в която няма затруднения, - и че всичките четири теории имат право. Ако човек осъзнае своята ограниченост, той ще я поправи чрез молба за опрощение, която има по-голяма тежест в сравнение с тщеславието, произти-чащо от възхитата пред праведните дела. Затова ако подложеният на сатанински нашепвания се види като ограничен в действи-ята си човек и помоли своя Господ за прошка, би било хиляда пъти по-добре за него, отколкото ако се заслепи от възхита пред дело-то си.
Докато нещата продължават да са такива, захвърли нашепванията и изкрещи в лицето на сатаната, че това положение носи притеснения и че узнаването на истината за нещата е много трудно, и дори противоречи на леснотата в религията, и е несъвместимо с правилото “няма притеснение в религията” и “религията е леснота”. Би трябвало това мое дело да съответства на някоя от истинските ислямски теории. Това ми е достатъчно, доколкото то е средство да падна ничком и смирено пред своя Творец и Господар с молба за прошка и признание, че делото ми има недостатъци. А Той е Чуващия, Отклик-ващия.
Пето проявление
Това са нашепванията, които се превъп-лъщават под формата на съмнения по пробле-мите на вярата. Често в съзнанието на смутения човек, подложен на нашепвания, трепетите на въображението са неясни и той предполага, че са родени от неговия разум, тоест си въобраз-ява, че съмненията, обзели фантазията му, са приемливи за неговия разум, или че са съмне-ния на собствения му разум. Затова му се струва, че вярата му е засегната от порок. В други случаи е възможно подложеният на нашепвания да си мисли, че въображаемите съмнения са подозрение, което уврежда вярата му, или пък да допуска, че сякаш разумът му приема за истина съмнителните видения, които той си представя. Възможно е също така да смята, че всяко разсъждение по проблемите на неверието е неверие, тоест да смята, че всяко изследване и изучаване, всяко мисловно вник-ване и всяко неутрално рационалистично отсъ-ждане, за да бъдат узнати причините за заблудата, са нещо противоположно на вярата.
Пред тези лукави сатанински внушения човекът трепери от страх и си казва: “Горко ми, сърцето ми пропадна и вярата ми се поквари и раз-строи.” И тъй като с незначителната си воля не е способен да поправи тези състояния, най-често непредумишлени, той пропада в бездната на убийственото отчаяние.
Лечението на тази рана е следното:
Въображаемото неверие не е неверие, както илюзорното неверие не е неверие. Да си представяш заблудата не означава да си заблу-ден, също така и размисълът за заблудата не е заблуда. Въображението, фантазията, предста-вата и размисълът са все категории, напълно различни от онова, което разумът потвърждава и на което сърцето се подчинява. Те са неща, волни донякъде, затова не обръщат внимание на правото на избор, което произтича от човешката воля, и не зачитат много религиоз-ните последствия. А потвърждаването и послушанието не отговарят на тази характери-стика, защото се подчиняват на определена мярка. Понеже нито въображението, нито фан-тазията, нито предствата, нито размисълът са потвърждаване и послушание, никое от тях не бива смятано нито за съмнение, нито за колебание. Но ако това положение се повтори без основателна причина и стигне дотам, че трайно залегне в душата, от него се раждат един вид истински съмнения. После подло-женият на сатанинските нашепвания се подхлъзва, като започва да се придържа към страната на противника в името на неутралните рационалистични съждения или в името на справедливостта. Той стига до положение да следва противника, без да упражнява правото си на избор. Когато се откъсне от задължителните си отговорности пред истината, той се погубва, защото в съзнанието му се утвърждава положение, което най-много прили-ча на пълномощник или доверено лице от страна на противника или на врага, тоест на сатаната.
Може би най-опасната разновидност на този тип сатанинско нашепване е следната. За подложения на нашепването се объркват субек-тивната и рационалната възможност, тоест човек си въобразява чрез съзнанието и се съмнява чрез разума си в онова, което му изглежда възможно само по себе си. Тук трябва да имаме предвид, че съществува логическо правило, според което “субективната възмож-ност не е несъвместима с категоричната научна истина, следователно няма противоречие и конфликт между нея и рационалистичните не-обходимости и приумици.” За да ти разясним това, ще дадем следния пример.
Възможно е Черно море да пресъхне сега. Това е субективна възможност, за която допускаме, че не е изключено да се превърне в реалност, но категорично сме убедени, че спо-менатото море съществува на сегашното си място и въобще не се съмняваме в този факт. Субективната възможност не поражда никакво съмнение и в никакъв случай не накърнява кате-горичното ни убеждение.
Ето и друг пример.
Възможно е слънцето да не залезе днес и е възможно да не изгрее утре, но тази възмож-ност с нищо не променя истината, в която сме убедени, и не поражда и най-малкото съмнение. Така по силата на тези два примера въобража-емите представи, които се оттласкват от субек-тивната възможност към залеза на земния живот и изгрева на отвъдния, и това е една от религиозните истини за невидимия свят (гайб), по никакъв начин не накърняват религиозните ни убеждения. Затова известно правило по основи на религията и основи на фикх гласи: “Има значение само възможността, която произтича от определен признак и аргумент.”
Ако попиташ: “Каква мъдрост е вложена в това, мюсюлманите да бъдат подлагани на изпитание чрез тези сатанински нашепвания, тревожни за душата и болезнени за сърцето?”,
отговорът е: “Ако оставим настрана прекомерността и надмо-щието, сатанинските нашепвания са стимул за пробуждане, мотив за проучване, средство за сериозност, за прогонване на безразличието и за оттласкване на нехайството. Заради всичко това Всезнаещият, Премъдрият е сторил нашепванията да бъдат един вид бич за увли-чане и го е дал в ръцете на сатаната, за да подстрекава с него хората в Дома на изпита-нието и на Площада на състезанието към тези мъдрости. Когато сатаната стигне до прекомер-ност в причиняването на страдания, ние побяг-ваме към Всезнаещия, Премъдрия, като крещим за помощ: “Моля Аллах да ме опази от проку-дения сатана!” (аузу биллах мин аш-шайтани р-раджим).