İçeriğe atla

Yedinci Şuâ/bg: Revizyonlar arasındaki fark

"Ако имаше око, способно да обгледа и обхване в полезрението си изцяло, наведнъж и в пълнота земната повърхност, за да долови многообразните красоти на името Милосърдния (ар-Рахим), разнородните хубости на името Даващия препитание (ар-Раззак) и засвиде..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Например както Преславния е заселил всяко кътче от преобширното Господно царство, и по-конкретно небесата, с ангели и духовни създания, и неведомия свят - с духове, така Той е заселил и материалния свят, в частност въздуха и пръстта, и дори всяко местен..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
("Ако имаше око, способно да обгледа и обхване в полезрението си изцяло, наведнъж и в пълнота земната повърхност, за да долови многообразните красоти на името Милосърдния (ар-Рахим), разнородните хубости на името Даващия препитание (ар-Раззак) и засвиде..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
1.058. satır: 1.058. satır:
Например както Преславния е заселил всяко кътче от преобширното Господно царство, и по-конкретно небесата, с ангели и духовни създания, и неведомия свят - с духове, така Той е заселил и материалния свят, в частност въздуха и пръстта, и дори всяко местенце по него, във всяко време и всеки момент, с живи същества, и по-специално с малки и големи птици и с насекоми, заради мъдростта да се разпространява духът и да се придава хубост на този свят. Преславния е вложил като инстинкт у животните и човека потребността и насладата от храната и е отредил винаги да се стремят към нея, и сякаш тази нужда е бич, който ги подбужда да придобиват препитанието си. Това, че Той ги подкарва, активизира и заставя да тичат след прехраната си, като ги избавя от леността и безделието, е само една от важните Господни мъдрости, които ако не съществуваха, Преславния би накарал определените за животните нормирани порции да се устремяват към тях без никакъв труд и усилие и в резултат на естествена потребност, както това е сторил за растенията.
Например както Преславния е заселил всяко кътче от преобширното Господно царство, и по-конкретно небесата, с ангели и духовни създания, и неведомия свят - с духове, така Той е заселил и материалния свят, в частност въздуха и пръстта, и дори всяко местенце по него, във всяко време и всеки момент, с живи същества, и по-специално с малки и големи птици и с насекоми, заради мъдростта да се разпространява духът и да се придава хубост на този свят. Преславния е вложил като инстинкт у животните и човека потребността и насладата от храната и е отредил винаги да се стремят към нея, и сякаш тази нужда е бич, който ги подбужда да придобиват препитанието си. Това, че Той ги подкарва, активизира и заставя да тичат след прехраната си, като ги избавя от леността и безделието, е само една от важните Господни мъдрости, които ако не съществуваха, Преславния би накарал определените за животните нормирани порции да се устремяват към тях без никакъв труд и усилие и в резултат на естествена потребност, както това е сторил за растенията.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако имаше око, способно да обгледа и обхване в полезрението си изцяло, наведнъж и в пълнота земната повърхност, за да долови многообразните красоти на името Милосърдния (ар-Рахим), разнородните хубости на името Даващия препитание (ар-Раззак) и засвидетелстваното от тях Божие единство, то би видяло колко блажена красота и колко сладка прелест се изявява в състраданието на Даващия препитание, Милосърдния, и в жалостта, с които Той неведомо снабдява керваните от животни и им прави всемилостиво благодеяние. В края на зимата запасите им от храна почти са се изчерпали, а Той им доставя провизии и дарове с изключителна сладост, пределно обилие и безкрайно разнообразие, които са сложени в ръцете на растенията, по короните на дърветата, във виметата на майките, и са им изпратени от съкровищниците на чисто неведомо милосърдие. Тогава окото би разбрало с проникновение,
İsm-i Rahîm ve Rezzak’ın cemallerini ve vahdaniyete şehadetlerini tam görmek için zemin yüzünü birden ihata edip müşahede edecek bir göz bulunsa kış âhirinde erzakları bitmek üzere olan hayvanat kafilelerine, imdad-ı gaybî ve ihsan-ı Rahmanî olarak nebatatın ellerine verilen ve ağaçların başlarına konulan ve validelerin sinelerine takılan ve sırf hazine-i gaybiye-i rahmetten gayet leziz ve gayet çok ve gayet mütenevvi taamları ve nimetleri gönderen Rezzak-ı Rahîm’in bu cilve-i şefkatinde ne kadar şirin bir güzellik, ne kadar tatlı bir cemal bulunduğunu görecek ve ondan bilecek ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">