68.380
düzenleme
On Dokuzuncu Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"Виждал съм огромните вреди и тежките загуби, настъпващи в резултат на разточителството и на липсата на пестеливост – виждал съм ги въплътени в твърде широк диапазон. Ето какво ми се случи. Преди девет години посетих един благословен град. Понеже бе з..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Когато човек се труди един ден и на вечерта получи възнаграждението си, на следващия ден той пак ще полага усилия съгласно тайната на наличната у него скромност. А разточителният не ще се труди през втория ден заради своето неудовлетворение и дори ак..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("Виждал съм огромните вреди и тежките загуби, настъпващи в резултат на разточителството и на липсата на пестеливост – виждал съм ги въплътени в твърде широк диапазон. Ето какво ми се случи. Преди девет години посетих един благословен град. Понеже бе з..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
| 180. satır: | 180. satır: | ||
Когато човек се труди един ден и на вечерта получи възнаграждението си, на следващия ден той пак ще полага усилия съгласно тайната на наличната у него скромност. А разточителният не ще се труди през втория ден заради своето неудовлетворение и дори ако се старае, ще върши работата си без ентусиазъм. И така, непретенциозността, която произтича от пестеливостта, отваря вратата на благодарността и хлопва вратата на оплакването, и човек продължава да е признателен и да прославя през целия си живот. Вследствие на скромността човек не се озърта за вниманието на околните, защото не се нуждае от тях, и пред него се отваря вратата на искреността и се затваря вратата на лицемерието. | Когато човек се труди един ден и на вечерта получи възнаграждението си, на следващия ден той пак ще полага усилия съгласно тайната на наличната у него скромност. А разточителният не ще се труди през втория ден заради своето неудовлетворение и дори ако се старае, ще върши работата си без ентусиазъм. И така, непретенциозността, която произтича от пестеливостта, отваря вратата на благодарността и хлопва вратата на оплакването, и човек продължава да е признателен и да прославя през целия си живот. Вследствие на скромността човек не се озърта за вниманието на околните, защото не се нуждае от тях, и пред него се отваря вратата на искреността и се затваря вратата на лицемерието. | ||
Виждал съм огромните вреди и тежките загуби, настъпващи в резултат на разточителството и на липсата на пестеливост – виждал съм ги въплътени в твърде широк диапазон. Ето какво ми се случи. | |||
Преди девет години посетих един благословен град. Понеже бе зима, не можах да видя източниците на богатството му и сферите на производството му. Мюфтията на града, Аллах да се смили над него, ми каза и многократно повтори, че жителите му са окаяни бедняци. Думите му силно ме впечатлиха и развълнуваха. Близо шест години продължих да моля Аллах Всевишния за милост към жителите на града и да страдам за тях. След осем години се върнах там. Бе лято и погледът ми се зарея из градините на селището. Тогава си спомних думите на мюфтията, Аллах да се смили над него, и си казах възхитен: "Хвала на Аллах! Реколтата и продукцията на тези градини многократно надвишават нуждите на града. Жителите му заслужават да бъдат твърде богати." Останах изумен от този факт. Но после осъзнах истина, която външните проявления не можеха да скрият и да ме заблудят – истина, от която се ръководех и се ориентирах при разбирането на други истини, а именно: този град е лишен от благодатта си по причина на своето разточителство и липса на пестеливост. Това е накарало мюфтията, Аллах да се смили над него, да каже, че съгражданите му са окаяни бедняци въпреки огромния брой източници на богатства и съкровища от ресурси. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||