68.380
düzenleme
Yirmi Beşinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"Подобна е ситуацията и с човека, който се е появил на бял свят от нищото и не е станал нито камък, нито дърво, нито животно, а човек мюсюлманин, удостоен с много здраве и жизнени сили и получил висока степен на благодат. Въпреки това той идва и започва да..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Някакъв човек хваща за ръка клетник, за да го заведе на върха на минаре, като му прави подарък на всяко стъпало по пътя нагоре и накрая след всичко това го удостоява на върха с найголемия дар. Но вместо да благодари и да бъде признателен, както се очаква..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("Подобна е ситуацията и с човека, който се е появил на бял свят от нищото и не е станал нито камък, нито дърво, нито животно, а човек мюсюлманин, удостоен с много здраве и жизнени сили и получил висока степен на благодат. Въпреки това той идва и започва да..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
| 294. satır: | 294. satır: | ||
Някакъв човек хваща за ръка клетник, за да го заведе на върха на минаре, като му прави подарък на всяко стъпало по пътя нагоре и накрая след всичко това го удостоява на върха с найголемия дар. Но вместо да благодари и да бъде признателен, както се очаква от него, клетникът се преструва, че е забравил наградите, които е получил на стъпалата и впоследствие, и смята, че са без значение. Не само че не благодари, но и вдига поглед нагоре, към онези, които стоят над него, и се оплаква с думите: “Ако минарето бе още по-високо, щях да превъзхождам другите! Защо то не се издига като онази величествена планина в далечината?” Ако човек така се жалва, колко огромна е неблагодарността му пред даровете и колко много престъпва правдата! | Някакъв човек хваща за ръка клетник, за да го заведе на върха на минаре, като му прави подарък на всяко стъпало по пътя нагоре и накрая след всичко това го удостоява на върха с найголемия дар. Но вместо да благодари и да бъде признателен, както се очаква от него, клетникът се преструва, че е забравил наградите, които е получил на стъпалата и впоследствие, и смята, че са без значение. Не само че не благодари, но и вдига поглед нагоре, към онези, които стоят над него, и се оплаква с думите: “Ако минарето бе още по-високо, щях да превъзхождам другите! Защо то не се издига като онази величествена планина в далечината?” Ако човек така се жалва, колко огромна е неблагодарността му пред даровете и колко много престъпва правдата! | ||
Подобна е ситуацията и с човека, който се е появил на бял свят от нищото и не е станал нито камък, нито дърво, нито животно, а човек мюсюлманин, удостоен с много здраве и жизнени сили и получил висока степен на благодат. Въпреки това той идва и започва да се оплаква, защото е лишен от здраве в резултат на някои случайности или защото е изгубил даровете вследствие на лошия си избор или поради злоупотреба, или понеже е безсилен да ги постигне благополучие. Тогава казва: “Горко ми, какво съгреших, та ме сполетя всичко това!” Така разкрива, че търпението му се е изчерпало и изрича незаслужени критики към Божието господство. Това състояние е духовна болест и беда, по-голяма от физическото страдание и от бедата, в която човек е изпаднал. Жалбите му само засилват болестта, както ако някой се бори с контузена ръка. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||