İçeriğe atla

Onuncu Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

Onuncu Söz/bg (kaynağı gör)

09.46, 15 Ağustos 2024 tarihindeki hâli

39.830 bayt eklendi ,  15 Ağustos
düzenleme özeti yok
GörselVikimetin
("Затова човек остава на този свят без наказание за извършените от него постъпки на угнетител, за допуснатото отрицание, неверие и неподчинение пред неговия Господар, Който му оказва благодеяние и го отглежда с пълно състрадание и жал. Подобна ситуаци..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
Değişiklik özeti yok
 
(2 kullanıcıdan 73 ara revizyon gösterilmiyor)
807. satır: 807. satır:


“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сили.” (30: 50)
“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сили.” (30: 50)
<nowiki></nowiki>


Това се случи около десет години след написването на горните думи и двата бляскави и силни аргумента - Десето слово и Двадесет и девето слово - накараха да онемеят онези, които отричат и отхвърлят Възкресението.
Това се случи около десет години след написването на горните думи и двата бляскави и силни аргумента - Десето слово и Двадесет и девето слово - накараха да онемеят онези, които отричат и отхвърлят Възкресението.
932. satır: 930. satır:
Затова човек остава на този свят без наказание за извършените от него постъпки на угнетител, за допуснатото отрицание, неверие и неподчинение пред неговия Господар, Който му оказва благодеяние и го отглежда с пълно състрадание и жал. Подобна ситуация противоречи на хармоничния ред във вселената, в разрез е с царящите в нея справедливост и съвършен баланс, с нейната хубост и красота, защото жестокият тиранин прекарва живота си в покой, докато злощастната жертва на гнета води мизерно съществуване в лишения. Няма съмнение, че естеството на абсолютната справедливост, белези от която се наблюдават в цялата вселена, никога не ще приеме и въобще не ще одобри липсата на възкресение за коравосърдечните угнетители заедно с горките угнетени, а те са равни пред смъртта.
Затова човек остава на този свят без наказание за извършените от него постъпки на угнетител, за допуснатото отрицание, неверие и неподчинение пред неговия Господар, Който му оказва благодеяние и го отглежда с пълно състрадание и жал. Подобна ситуация противоречи на хармоничния ред във вселената, в разрез е с царящите в нея справедливост и съвършен баланс, с нейната хубост и красота, защото жестокият тиранин прекарва живота си в покой, докато злощастната жертва на гнета води мизерно съществуване в лишения. Няма съмнение, че естеството на абсолютната справедливост, белези от която се наблюдават в цялата вселена, никога не ще приеме и въобще не ще одобри липсата на възкресение за коравосърдечните угнетители заедно с горките угнетени, а те са равни пред смъртта.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Докато Владетелят на царството продължава да е избрал земята сред цялата вселена и да е избрал на земята човека, и да му е дарил високо положение, и да го е удостоил с внимание и грижа, и сред хората да е избрал пророците, светците и пречистите учени, които са постъпвали в хармония с Господните цели и са си вдъхвали любов към Него чрез вяра и себеотдаване, а Той ги е сторил да бъдат Неговите любими и приближени събеседници, и ги е почел чрез чудотворства и успех в делата, и е възпитавал враговете им чрез небесни плесници...
Ve madem nasıl ki kâinatın sahibi, kâinattan zemini ve zeminden nev-i insanı intihab edip gayet büyük bir makam, bir ehemmiyet vermiş. Öyle de nev-i insandan dahi makasıd-ı rububiyetine tevafuk eden ve kendilerini iman ve teslim ile ona sevdiren hakiki insanlar olan enbiya ve evliya ve asfiyayı intihab edip kendine dost ve muhatap ederek, onları mu’cizeler ve tevfikler ile ikram ve düşmanlarını semavî tokatlar ile tazip ediyor.
 
</div>
Измежду тези Свои любимци е избрал водача им и символа на гордостта и на славата им – Мухаммед, Aллах да го благослови и с мир да го дари. Той е озарявал със светлината си в продължение на векове половината високопоставено земно кълбо и една пета от високопоставеното човечество, и сякаш вселената е сътворена заради него - за да се изявят по този начин всичките цели, да се разкрият чрез изпратената му религия и да се покажат чрез низпослания му Коран.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Заслужавал е и бил напълно достоен за своите велики и безгранични богослужения да бъде възнаграден с дълъг и дори безкраен живот, а извървял кратък житейски път – шестдесет и три години, прекарани в борба, умора, изтощение. Възможно ли е, логично ли е въобще, съществува ли каквато и да било вероятност той, подобните на него и любимите му хора да не бъдат възкресени заедно? Да не бъде той сега с жив дух? Да изчезне окончателно и да отиде в небитието? Hе и пак не! Опазил Бог хиляди и хиляди пъти! Да, вселената и всички истини на света зоват за неговото възкресение, искат го и молят Господа на вселената той да бъде жив.
Ve bu kıymetli, sevimli dostlarından dahi onların imamı ve mefhari olan Muhammed aleyhissalâtü vesselâmı intihab ederek, ehemmiyetli küre-i arzın yarısını ve ehemmiyetli nev-i insanın beşten birisini uzun asırlarda onun nuruyla tenvir ediyor. Âdeta bu kâinat onun için yaratılmış gibi bütün gayeleri onun ile ve onun dini ile ve Kur’an’ı ile tezahür ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Bпосланието Великото знамение, съставящо Седми лъч, бе разяснено и доказано с велико единодушие от тридесет и три аргумента (всеки от които по силата на своята убедителност е подобен на най-високата планина), че вселената произлиза само от Ръката на единствен и единосъщ, и че тя е владение само на единствен и единосъщ. Така чрез споменатите доводи и степени красноречиво бе разкрито, че единобожието е оста и полюсът на Божието съвършенство, и бе установено, че посредством единството и единосъщието цялата вселена се превръща в армия от подчинени войници и покорни служители на този Единствен и Единосъщ. С настъпването на отвъдния живот и с факта за наличието му се реализират съвършенствата на Бог и се предпазват от принизяване, абсолютната Mу справедливост се възцарява и се освобождава от гнета, пречиства се универсалната Mу мъдрост и се оневинява от обвинението, че уж е лекомислена и неразумна, всеобxватното Mу милосърдие придобива истинските си измерения и се избавя от подозрението, че допуска позорно мъчение, абсолютната Mу сила и могъщество стават видими и отпада съмнението за жалка безпомощност. Всеки от атрибутите на Преславния се насища със святост и се изявява като пречист и велик.
Ve o pek çok kıymettar ve milyonlar sene yaşayacak kadar hadsiz hizmetlerinin ücretlerini hadsiz bir zamanda almaya müstahak ve lâyık iken, gayet meşakkatler ve mücahedeler içinde altmış üç sene gibi kısacık bir ömür verilmiş. Acaba hiçbir cihetle hiçbir imkânı, hiçbir ihtimali, hiçbir kabiliyeti var mı ki o zat, bütün emsali ve dostlarıyla beraber dirilmesin ve şimdi de ruhen diri ve hay olmasın? İdam-ı ebedî ile mahvolsunlar? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ ve kellâ! Evet, bütün kâinat ve hakikat-i âlem, dirilmesini dava eder ve hayatını Sahib-i kâinat’tan talep ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Пеизбежно е и няма никакво съмнение, че Възкресението ще настъпи, че Съдният ден ще се случи и че вратите на Дома за награда и наказание ще се разтворят. Tова се налага от споменатите по-горе истини в осемте абзаца, които започват с израза "докато". Tо е само един точен въпрос и аспект с изящен смисъл измежду стотиците прецизни аспекти на вярата в Aллаx: за да се реализира значението и централността на земята, важността и положението на човека; за да се утвърди справедливостта на Господа на земята и на хората, Hеговата мъдрост, милосърдие и власт; за да се спасят от изчезване и ликвидиране завинаги светците, истинските любимци и копнеещите за безсмъртния Господ; за да видят най-великите, най-обичните и най-могъщите сред тях наградата за делата си и резултатите от колосалните си богослужения, които са накарали вселената да се изпълни с вечно задоволство и удовлетворение; за да запази светостта си съвършенството на безсмъртната власт, като се отхвърли от нея всякакъв порок и недостатък, и за да се пречисти могъществото й от мнима слабост, и за да се оневини мъдростта й от евентуална глупост, и за да се издигне превисоко справедливостта й над гнета.
Ve madem Yedinci Şuâ olan Âyetü’l-Kübra’da her biri bir dağ kuvvetinde otuz üç adet icma-ı azîm ispat etmişler ki: Bu kâinat bir elden çıkmış ve bir tek zatın mülküdür. Ve kemalât-ı İlahiyenin medarı olan vahdetini ve ehadiyetini bedahetle göstermişler. Ve vahdet ve ehadiyet ile bütün kâinat, o Zat-ı Vâhid’in emirber neferleri ve musahhar memurları hükmüne geçiyor. Ve âhiretin gelmesiyle, kemalâtı sukuttan ve adalet-i mutlakası müstehziyane gadr-ı mutlaktan ve hikmet-i âmmesi sefahetkârane abesiyetten ve rahmet-i vâsiası lâhiyane tazibden ve izzet-i kudreti zelilane aczden kurtulurlar, takaddüs ederler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Обобщение:''' докато Aллах - превелико е величието Mу! – продължава да съществува, не ще има абсолютно никакво съмнение в наличието на отвъдния живот.
Elbette ve elbette ve herhalde iman-ı billahın yüzer nüktesinden bu sekiz mademlerdeki hakikatlerin muktezasıyla; kıyamet kopacak, haşir ve neşir olacak, dâr-ı mücazat ve mükâfat açılacak. Tâ ki arzın mezkûr ehemmiyeti ve merkeziyeti ve insanın ehemmiyeti ve kıymeti tahakkuk edebilsin. Ve arz ve insanın Hâlık’ı ve Rabb’i olan Mutasarrıf-ı Hakîm’in mezkûr adaleti, hikmeti, rahmeti, saltanatı takarrur edebilsin. Ve o Bâki Rabb’in mezkûr hakiki dostları ve müştakları idam-ı ebedîden kurtulsun. Ve o dostların en büyüğü ve en kıymettarı, bütün kâinatı memnun ve minnettar eden kudsî hizmetlerinin mükâfatını görsün. Ve Sultan-ı Sermedî’nin kemalâtı naks ve kusurdan ve kudreti aczden ve hikmeti sefahetten ve adaleti zulümden tenezzüh ve takaddüs ve teberri etsin.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Както споменатите по-горе три стълба на вярата утвърждават Възкресението и го засвидетелстват с всичките си аргументи, така също то се налага и от другите два стълба:
'''Elhasıl, madem Allah var, elbette âhiret vardır…'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"вярата в Hеговите ангели и в предопределението от Всевишния Aллах, и доброто, и лошото".  
Hem nasıl ki mezkûr üç erkân-ı imaniye onları ispat eden bütün delilleriyle haşre şehadet ve delâlet ederler. Öyle de
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тези две опори дават силно свидетелство за наличието на вечния свят и го аргументират, както следва.
وَبِمَلٰئِكَتِهِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Всички доказателства, срещите и беседите, сочещи съществуването на ангелите и функциите на тяхното богослужене, на свой ред са аргументи за наличието на света на духовете, света на неведомото, света на вечността, отвъдния свят и света на блаженството, за наличието на Рая и Ада, които ще се населят с джинове и хора, защото с Божие позволение ангелите са способни да виждат тези светове и да влизат там. Приближените ангели (като Джибрил например, мир нему, който общува с хората), единодушно съобщават, че споменатите светове са реалност и че те самите бродят из тях. Както научаваме за съществуването на континента Америка от думите на хора, които са го посетили, и приемаме на доверие този факт въпреки че не сме били там, така би трябвало да се опрем на вестите, дошли от ангелите и носещи силата на верига от сто взаимосвързани достоверни сведения на авторитетни учени, а именно: че светът на вечността, отвъдният дом, Раят и Адът реално съществуват. Така вярваме в този факт и го приемаме за истина.
olan iki rükn-ü imanî dahi haşri istilzam edip kuvvetli bir surette âlem-i bekaya şehadet ve delâlet ederler. Şöyle ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И още, както бе споменато в Послание за предопределението (Двадесет и шесто слово), аргументите, доказващи вярата в съдбата, на свой ред са аргументи за предстоящото Възкресение, за разтварянето на свитъците с делата, за измерването на постъпките с Пай-голямата везна, защото пред очите си виждаме как ценностите на всяко нещо биват записвани върху повърхностите на реда и баланса, как събитията и случките от живота на всяко живо същество биват регистрирани в паметта му, в неговото семе и по всички идеални повърхности, как книгите с делата на всяко одушевено създание, и особено на човека, биват утвърждавани и полагани на пазени скрижали. Цялото това всеобхватно предопределение, премъдра оценка, точно записване, честно регистриране не би могло да се прави за друго освен за Върховен съд, за получаване на награда и наказание завинаги във вечността. Иначе не би имало никакъв смисъл и никаква полза. Затова всеобхватното записване и регистрирането, което фиксира и запазва найдребните подробности, биха били противоположност на мъдростта и истината. С други думи, ако Възкресението не се състои, цялото правдиво съдържание на Книгата на вселената, написана с калема на предопределението, ще бъде изтрита и унищожена. Това е абсолютно невъзможно и никога не би могло да се случи. Нещо повече, то е пълен абсурд, все едно да се отрече съществуването на вселената, и е само бълнуване.
Melâikenin vücudunu ve vazife-i ubudiyetlerini ispat eden bütün deliller ve hadsiz müşahedeler, mükâlemeler, dolayısıyla âlem-i ervahın ve âlem-i gaybın ve âlem-i bekanın ve âlem-i âhiretin ve ileride cin ve ins ile şenlendirilecek olan dâr-ı saadetin, cennet ve cehennemin vücudlarına delâlet ederler. Çünkü melekler bu âlemleri izn-i İlahî ile görebilirler ve girerler. Ve Hazret-i Cebrail gibi, insanlar ile görüşen umum melâike-i mukarrebîn mezkûr âlemlerin vücudlarını ve onlar, onlarda gezdiklerini müttefikan haber veriyorlar. Görmediğimiz Amerika kıtasının vücudunu, ondan gelenlerin ihbarıyla bedihî bildiğimiz gibi yüz tevatür kuvvetinde bulunan melâike ihbaratıyla âlem-i bekanın ve dâr-ı âhiretin ve cennet ve cehennemin vücudlarına o kat’iyette iman etmek gerektir ve öyle de iman ederiz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Накратко''', всички аргументи на петте стълба на вярата подкрепят на свой ред Възкресението и неговата реалност, Съдния ден и неговото провеждане, наличието на Отвъдния дом и разтварянето на вратите му. Споменатите аргументи дори налагат това да се случи и свидетелстват в негова полза.
Hem Yirmi Altıncı Söz olan Risale-i Kader’de “iman-ı bi’l-kader” rüknünü ispat eden bütün deliller, dolayısıyla haşre ve neşr-i suhufa ve mizan-ı ekberdeki muvazene-i a’male delâlet ederler. Çünkü her şeyin mukadderatını gözümüz önünde nizam ve mizan levhalarında kaydetmek ve her zîhayatın sergüzeşt-i hayatiyelerini kuvve-i hâfızalarında ve çekirdeklerinde ve sair elvah-ı misaliyede yazmak ve her zîruhun, hususan insanların defter-i a’mallerini elvah-ı mahfuzada tesbit etmek, geçirmek; elbette öyle muhit bir kader ve hakîmane bir takdir ve müdakkikane bir kayıt ve hafîzane bir kitabet, ancak mahkeme-i kübrada umumî bir muhakeme neticesinde daimî bir mükâfat ve mücazat için olabilir. Yoksa o ihatalı ve inceden ince olan kayıt ve muhafaza, bütün bütün manasız, faydasız kalır; hikmete ve hakikate münafî olur. Hem haşir gelmezse kader kalemiyle yazılan bu kitab-ı kâinatın bütün muhakkak manaları bozulur ki hiçbir cihet-i imkânı olamaz ve o ihtimal, bu kâinatın vücudunu inkâr gibi bir muhal belki bir hezeyan olur.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Hо тази причина проява на цялостна хармония и на пълна адекватност е фактът, че една трета от Свещения Коран, чудодейно ясен и красноречив, е посветена на Възкресението. Така е, защото то се гради върху непоклатими основи и аргументи, и е база и център на всички истини, които се извисяват над този вложен във фундамента камък.
'''Elhasıl:''' İmanın beş rüknü bütün delilleriyle haşir ve neşrin vukuuna ve vücuduna ve dâr-ı âhiretin vücuduna ve açılmasına delâlet edip isterler ve şehadet edip talep ederler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
(край на въведението)
İşte hakikat-i haşriyenin azametine tam muvafık böyle azametli ve sarsılmaz direkleri ve bürhanları bulunduğu içindir ki Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın hemen hemen üçten birisi haşir ve âhireti teşkil ediyor ve onu bütün hakaikine temel taşı ve üssü’l-esas yapıyor ve her şeyi onun üstüne bina ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<nowiki>*</nowiki> * *
(Mukaddime nihayet buldu.)
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
== BTOPА ЧАСТ от приложеннето ==
<nowiki>*</nowiki>  *   *
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
това е първото от девет положения на деветте пласта аргументи, концентрирани около Възкресението, които следното коранично знамение посочва с чудодейно красноречие:
== '''Zeylin İkinci Parçası''' ==
Baştaki âyetin mu’cizane işaret ettikleri dokuz tabaka berahin-i haşriyeye dair dokuz makamdan “Birinci Makam”:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
❀ فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ ❀ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ
❀ فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ ❀ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Hего е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. така и вие ще бъдете извадени (от гробовете).” (30: 17-19)
olan fıkradaki ferman-ı haşre dair buradaki gösterdiği bürhan-ı bâhiri ve hüccet-i kātıası beyan ve izah edilecek inşâallah. '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' O makam daha yazılmamış ve hayat meselesi haşre münasebeti için buraya girmiş. Fakat hayatın âhirinde kader rüknüne işareti pek ince ve derindir.</ref>)'''
 
</div>
Ако е пожелал Аллах, тук ще бъдат разяснени яркият аргумент и категоричният довод, разкрити от горното знамение относно Възкресението(<ref>Това положение не е дописано. Въпросът и проблемът за живота е включен в настояиfото изложение, доколкото той в свързан с Възкрвсвнивто. B края на твмата за живота са посочвни аспвктитв, B които той указва на првдопрвдвлвнивто като стълб на вярата. Това в много двликатвн и дълбок въпрос. – B. а.</ref>).
 
При двадесет и осмото свойство на живота обясних, че той потвърждава шестте стълба на вярата, насочва се към тях и указва на тяхното реализиране.
 
Да, докато животът продължава да бъде мъдростта при сътворяването на вселената и найважният й резултат и същност, тази възвишена истина не ще се ограничи единствено в тленния, кратък, порочен и болезнен земен живот. По-скоро целта и резултатът на дървото на живота, величието на което може да бъде осъзнато от двадесет и деветте му свойства, плодът му, достоен за величието на това дърво, е единствено вечният и отвъден живот, домът на безсмъртното щастие, в който дори камъните, почвата и дърветата са изпълнени с живот.
 
Иначе дървото на живота, снабдено с такива разнообразни и многобройни инструменти в одушевените създания, и особено в човека, би останало безплодно, безполезно, неистинско, а той би останал обречен, беден, клет, унизен, и по отношение на житейското щастие би стоял двадесет пъти пониско от врабчето, въпреки че е най-издигнатото творение и най-знатното живо същество, и превъзхожда врабчето поне двадесет пъти.
 
И разумът, който е най-ценният дар за човека, се превръща за него в изпитание и беда, когато разсъждава за скърбите на отлитащото време и за страховете от бъдещето. Сърцето му постоянно се измъчва и сладостта на едно удоволствие се помрачава от девет болки. Hяма съмнение, че това е сто процента лъжа.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Следователно земният живот категорично потвърждава стълба на вярата в отвъдното чрез появата пред нас всяка пролет на повече от триста хиляди образци на Възкресението.
Hayatın yirmi sekizinci hâssasında beyan edilmiştir ki: Hayat, imanın '''altı erkânına''' bakıp ispat ediyor, onların tahakkukuna işaretler ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Възможно ли е могъщ Господ, Който осигурява всичко необходимо за живота ти, удовлетворявайки свързаните с него потребности, обезпечава ти всички нужни инструменти и принадлежности, независимо дали са за твоето тяло, за градината или за страната ти, и ги изпраща в подходящото време с мъдрост, загриженост и милосърдие, и дори узнава нуждите на твоя стомах от храната, която ти гарантира оцеляване и дълголетие, и чува специфичния и частичен зов на стомаха за препитание, като показва, че откликва чрез изпращаните от Hего сладки и несекващи храни за утоляване на глада... Възможно ли е този всемогъщ Разпоредител да не те познава? И да не те вижда? И да не подготви необходимите условия за най-великата човешка цел – вечния живот? И да не откликне на найвеликия, най-важния и най-всеобщия зов – този за безсмъртие и пребъдване? И да не го приеме, като не създаде отвъдния живот и не сътвори Рая? И да не чуе зова на човека – на най-издигнатото творение във вселената, което е всъщност владетелят на земята и нейният плод? Този всеобщ силен зов, който излиза от дълбините на душата и разтърсва небесата и земята... И възможно ли е Всемогъщия да не му отдаде значението, което отдава на зова на малкия стомах, и да не удовлетвори човека? И да изложи съвършената Си мъдрост и абсолютното Си милосърдие на риска да бъдат отречени? Не и не, и хиляди, и хиляди пъти пъти не!
Evet, madem bu kâinatın en mühim neticesi ve mâyesi ve hikmet-i hilkati hayattır. Elbette o hakikat-i âliye; bu fâni, kısacık, noksan, elemli hayat-ı dünyeviyeye münhasır değildir. Belki hayatın yirmi dokuz hâssasıyla mahiyetinin azameti anlaşılan şecere-i hayatın gayesi, neticesi ve o şecerenin azametine lâyık meyvesi; hayat-ı ebediyedir ve hayat-ı uhreviyedir ve taşıyla ve ağacıyla, toprağıyla hayattar olan dâr-ı saadetteki hayattır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И логично ли е Той да долови най-тихия гласец на най-дребното живо създание, да се вслуша в оплакването му и да се притече на помощ, да се смили над него, да го отглежда със съвършена загриженост, с пълно покровителство, с изключително внимание, като му подчини найголямото творение във вселената, а после да не чуе подобния на гръмотевица глас на най-великата, най-извисената, най-изтънчената и найтрайната форма на живот? И логично ли е Той да не се интересува от най-важната човешка молба – тази за безсмъртие, и да не погледне смирението на хората, да не забележи на какво се надяват и колко са богоугодни, и да бъде като някой, екипирал и въоръжил със съвършено усърдие единствен войник, но оставил без никакви грижи цялата си огромна и подвластна му армия? Или като някой, който вижда зърното, а не забелязва слънцето, или чува бръмченето на мухите, а е глух за небесните гръмотевици? Опазил Аллах, сто хиляди пъти опазил Аллах!
Yoksa bu hadsiz cihazat-ı mühimme ile teçhiz edilen hayat şeceresi, zîşuur hakkında, hususan insan hakkında meyvesiz, faydasız, hakikatsiz olmak lâzım gelecek ve sermayece ve cihazatça serçe kuşundan mesela yirmi derece ziyade ve bu kâinatın ve zîhayatın en mühim, yüksek ve ehemmiyetli mahluku olan insan; serçe kuşundan saadet-i hayat cihetinde, yirmi derece aşağı düşüp en bedbaht en zelil bir bîçare olacak.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И приемливо ли е за разума по какъвто и да било начин, че Всемогъщия, Премъдрия, Носителя на всеобхватното милосърдие, на превъзходната любов, на универсалното състрадание, Онзи, Който много обича шедьовъра Си, кара творенията Си да го обичат и любовта Му е особено силна към влюбените в Него, логично ли е Той да унищожи живота на онези, които са обзети от най-голяма обич към Него, обичани са, достойни са за любовта и по природа боготворят своя Творец? И да унищожи също ядрото и сърцевината на живота – духа – чрез смъртта завинаги и чрез окончателното ликвидиране? И да породи отчуждение между Себе Си и влюбените в Него, и да им причини най-мъчителните страдания, и така да изложи на отрицание тайнството на Своето милосърдие и светлината на Своята любов? Опазил Аллах, хиляди пъти опазил Аллах!
Hem en kıymettar bir nimet olan akıl dahi geçmiş zamanın hüzünlerini ve gelecek zamanın korkularını düşünmek ile kalb-i insanı mütemadiyen incitip bir lezzete dokuz elemleri karıştırdığından en musibetli bir bela olur. Bu ise yüz derece bâtıldır. Demek bu hayat-ı dünyeviye, âhirete iman rüknünü kat’î ispat ediyor ve her baharda haşrin üç yüz binden ziyade numunelerini gözümüze gösteriyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Няма съмнение, че абсолютната красота, която чрез изявата си е разхубавила и разкрасила тази вселена, и абсолютното милосърдие, което е озарило всички творения и им е придало хубост, са безкрайно и безгранично пречисти и пресвети, и никак не им е присъща подобна жестокост, подобна абсолютна грубост и абсолютен гнет.
Acaba senin cisminde ve senin bahçende ve senin vatanında, senin hayatına lâzım ve münasip bütün levazımatı ve cihazatı, hikmet ve inayet ve rahmetle ihzar eden ve vaktinde yetiştiren, hattâ senin midenin beka ve yaşamak arzusuyla ettiği hususi ve cüz’î olan rızık duasını bilen ve işiten ve hadsiz leziz taamlarla o duanın kabulünü gösteren ve mideyi memnun eden bir Mutasarrıf-ı Kadîr, hiç mümkün müdür ki seni bilmesin ve görmesin ve nev-i insanın en büyük gayesi olan hayat-ı ebediyeye lâzım esbabı ihzar etmesin? Ve nev-i insanın en büyük ve en ehemmiyetli en lâyık ve umumî olan beka duasını, hayat-ı uhreviyenin inşasıyla ve cennetin icadıyla kabul etmesin? Ve kâinatın en mühim mahluku, belki zeminin sultanı ve neticesi olan nev-i insanın arş ve ferşi çınlatan umumî ve gayet kuvvetli duasını işitmeyip küçük bir mide kadar ehemmiyet vermesin, memnun etmesin? Kemal-i hikmetini ve nihayet rahmetini inkâr ettirsin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ!
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Извод:'''Докато продължава животът на този свят, би трябвало хората, които разбират тайната му и не използват житейския си срок за лоши дела, да са достойни за вечен живот във вечен дом, във вечен Рай. Амин!
Hem hiç kabil midir ki: Hayatın en cüz’îsinin pek gizli sesini işitsin, derdini dinlesin, derman versin ve nazını çeksin ve kemal-i itina ve ihtimam ile beslesin ve ona dikkatle hizmet ettirsin ve büyük mahlukatını ona hizmetkâr yapsın ve sonra en büyük ve kıymettar ve bâki ve nazdar bir hayatın gök sadâsı gibi yüksek sesini işitmesin? Ve onun çok ehemmiyetli beka duasını ve nazını ve niyazını nazara almasın? Âdeta bir neferin kemal-i itina ile teçhiz ve idaresini yapsın ve mutî ve muhteşem orduya hiç bakmasın? Ve zerreyi görsün, güneşi görmesin? Sivrisineğin sesini işitsin, gök gürültüsünü işitmesin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ!
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И още, блещукането на лъскавите обекти и материали по земната повърхност, просветването на мехурчетата и на пяната по морската повърхност, а после угасването на блясъка с изчезването на мехурчетата и появата на нови светлинки, сякаш тези обекти са огледала за въображаеми слънчица, ни разкриват ясно, че отделните проблясъци не са друго освен изява на отражението на едно единствено високо слънце. Те ни напомнят на различни езици, че слънцето съществува и го сочат с пръстчета от светлина.
Hem hiçbir cihetle akıl kabul eder mi ki: Hadsiz rahmetli, muhabbetli ve nihayet derecede şefkatli ve kendi sanatını çok sever ve kendini sevdirip ve kendini sevenleri ziyade sever bir Zat-ı Kadîr-i Hakîm, en ziyade kendini seven ve sevimli ve sevilen ve Sâni’ini fıtraten perestiş eden hayatı ve hayatın zatı ve cevheri olan ruhu, mevt-i ebedî ile idam edip kendinden o sevgili muhibbini ve habibini ebedî bir surette küstürsün, darıltsın, dehşetli rencide ederek sırr-ı rahmetini ve nur-u muhabbetini inkâr etsin ve ettirsin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ ve kellâ!
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Такова е положението и с блясъка на живите създания по земната повърхност и в морето, породен от Божието могъщество и от изявата на името Даряващия живот (ал-мухий), което принадлежи на Вечноживия, Вездесъщия, превелико е величието Му. Подобно е и изчезването на тези създания зад воала на неведомото, за да направят място на идващите след тях, повтаряйки: "О, вечноживи!" Това са само свидетелства и знаци за безсмъртния живот и за непременното съществуване на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той и всевишен.
Bu kâinatı cilvesiyle süslendiren bir cemal-i mutlak ve umum mahlukatı sevindiren bir rahmet-i mutlaka, böyle hadsiz bir çirkinlikten ve kubh-u mutlaktan ve böyle bir zulm-ü mutlaktan, bir merhametsizlikten, elbette nihayetsiz derece münezzehtir ve mukaddestir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И така, всички доводи, свидетелстващи за Божието знание, следите от което се наблюдават в организацията на създанията; всички доказателства, потвърждаващи могъществото, което се разпорежда във вселената; всички аргументи, подкрепящи факта за волята и желанието, които господстват над управлението и организацията на света; всички знаци и чудеса, удостоверяващи пророческите послания, които са оста на Господното слово и на Божието откровение... Всички тези доводи, които дават свидетелства и указват на седемте велики Божии атрибути, единодушно засвидетелстват и аргументират също живота на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той,
'''Netice:''' Madem dünyada hayat var; elbette insanlardan hayatın sırrını anlayanlar ve hayatını sû-i istimal etmeyenler, dâr-ı bekada ve cennet-i bâkiyede hayat-ı bâkiyeye mazhar olacaklardır, âmennâ…
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
защото ако някое нещо притежава зрение, то би трябвало и да е живо, и ако чува, това е признак на живот, както и ако е способно да говори, ако може да упражнява избор и воля.
Ve hem nasıl ki yeryüzünde bulunan parlak şeylerin güneşin akisleriyle parlamaları ve denizlerin yüzlerinde kabarcıklar, ziyanın lem’alarıyla parlayıp sönmeleri, arkalarından gelen kabarcıklar, gidenler gibi yine hayalî güneşçiklere âyinelik etmeleri; bilbedahe gösteriyor ki o lem’alar, yüksek bir tek güneşin cilve-i in’ikasıdırlar ve güneşin vücudunu muhtelif diller ile yâd ediyorlar ve ışık parmaklarıyla ona işaret ediyorlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И така, всички аргументи в полза на великите атрибути, които имат видими следи и категорично се знае, че реално съществуват, например абсолютното могъщество, всеобхватната воля, универсалното знание, доказват, че Вечноживия, Вездесъщия е жив и непременно съществува, и свидетелстват, че Той притежава безсмъртен живот, единствен лъч от който е достатъчен да озари цялата вселена, и единствено негово проявление – да даде живот на целия отвъден свят с всичките му атоми едновременно.
Aynen öyle de Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un Muhyî isminin cilve-i a’zamı ile berrin yüzünde ve bahrin içindeki zîhayatların kudret-i İlahiye ile parlayıp arkalarından gelenlere yer vermek için “Yâ Hay” deyip perde-i gaybda gizlenmeleri; bir hayat-ı sermediye sahibi olan Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına ve vücub-u vücuduna şehadetler, işaretler ettikleri gibi umum mevcudatın tanziminde eseri görünen ilm-i İlahîye şehadet eden bütün deliller ve kâinata tasarruf eden kudreti ispat eden bütün bürhanlar ve tanzim ve idare-i kâinatta hüküm-ferma olan irade ve meşieti ispat eden bütün hüccetler ve kelâm-ı Rabbanî ve vahy-i İlahînin medarı olan risaletleri ispat eden bütün alâmetler, mu’cizeler ve hâkeza yedi sıfât-ı İlahiyeye şehadet eden bütün delail, bi’l-ittifak Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına delâlet, şehadet, işaret ediyorlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Животът като Божествен атрибут гледа и към друг стълб на вярата – убедеността в съществуването на ангелите. Той го сочи, доказва го и индиректно го потвърждава.
Çünkü nasıl bir şeyde görmek varsa hayatı da vardır. İşitmek varsa hayatın alâmetidir. Söylemek varsa hayatın vücuduna işaret eder. İhtiyar, irade varsa hayatı gösterir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Докато животът продължава да бъде найважната цел на вселената, и живите създания – поради тяхната скъпоценност – да бъдат найширокоразпространеният и многоброен вид, който керван след керван пристига в земната странноприемница и тя се населва и засиява от радост; докато земното кълбо продължава да бъде спирка за потока от живи създания, постоянно да се пълни и изпразва съгласно мъдростта на обновяването и размножаването, и дори в най-скверните неща, и в гнилочта се сътворява обилие от форми на живот, така че земното кълбо се е превърнало в обща изложба на живите създания;
Aynen öyle de bu kâinatta âsârıyla vücudları muhakkak ve bedihî olan kudret-i mutlaka ve irade-i şâmile ve ilm-i muhit gibi sıfatlar, bütün delailleri ile Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına ve vücub-u vücuduna şehadet ederler ve bütün kâinatı bir gölgesiyle ışıklandıran ve bir cilvesiyle bütün dâr-ı âhireti zerratıyla beraber hayatlandıran hayat-ı sermediyesine şehadet ederler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
докато на земята продължава сътворяването в огромно множество на най-рафинираните същности на живота – чувствата, разума и прелестния дух, носител на стабилно ядро, и сякаш земята оживява и се разкрасява чрез живота, разума, чувствата и духа... Тогава не е възможно небесните тела, които са по-прекрасни, по-ярки и с по-голямо значение от земята, да бъдат мъртви, безжизнени, безчувствени.
Hem hayat, '''melâikeye iman''' rüknüne dahi bakar, remzen ispat eder. Çünkü madem kâinatta en mühim netice hayattır ve en ziyade intişar eden ve kıymettarlığı için nüshaları teksir edilen ve zemin misafirhanesini, gelip geçen kafilelerle şenlendiren zîhayatlardır ve madem küre-i arz, bu kadar zîhayatın envaıyla dolmuş ve mütemadiyen zîhayat envalarını tecdid ve teksir etmek hikmetiyle her vakit dolar boşanır ve en hasis ve çürümüş maddelerinde dahi kesretle zîhayatlar halk edilerek bir mahşer-i huveynat oluyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Следователно би трябвало да има живи и одухотворени създания, които населяват небесата, радват слънцата и звездите, даряват им жизненост и представят резултата и плода на сътворяването на небесата, и които да бъдат удостоени с честта Преславния да им говори. Тези създания – обитатели на небесата и в хармония с тях, заселени там чрез тайнството на живота, са ангелите.
Ve madem hayatın süzülmüş en safi hülâsası olan şuur ve akıl ve latîf ve sabit cevheri olan ruh, küre-i arzda gayet kesretli bir surette halk olunuyorlar. Âdeta küre-i arz, hayat ve akıl ve şuur ve ervah ile ihya olup öyle şenlendirilmiş. Elbette küre-i arzdan daha latîf, daha nurani, daha büyük, daha ehemmiyetli olan ecram-ı semaviye ölü, camid, hayatsız, şuursuz kalması imkân haricindedir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Така и тайнството на живота и същността му са свързани с вярата в пратениците на Аллах, насочват се към нея и индиректно я потвърждават.
Demek gökleri, güneşleri, yıldızları şenlendirecek ve hayattar vaziyetini verecek ve netice-i hilkat-i semavatı gösterecek ve hitabat-ı Sübhaniyeye mazhar olacak olan zîşuur, zîhayat ve semavata münasip sekeneler, herhalde sırr-ı hayatla bulunuyorlar ki onlar da melâikelerdir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, докато вселената продължава да бъде сътворена за живота и той да е най-великото проявление, най-съвършеният шедьовър и найкрасивото произведение на Вечноживия, Вездесъщия, преславна е славата Му; докато вечният Му и безсмъртен живот продължава да се саморазкрива чрез изпращането на пратениците и низпославането на Писанията... Защото ако нямаше нито пратеници, нито Писания, онзи вечен живот би останал неизвестен. Както говорът на индивида прави видими живота и жизнеността му, така и пророците, и пратениците на Аллах, мир на тях, и низпосланите им Писания, разкриват и показват Вечноживия Събеседник, Който чрез Своите Слова и Речи издава повели и забрани иззад воалите на неведомото, иззад завесите на вселената.
Hem hayatın sırr-ı mahiyeti '''peygamberlere iman''' rüknüne bakıp remzen ispat eder. Evet, madem kâinat, hayat için yaratılmış ve hayat dahi Hayy-ı Kayyum-u Ezelî’nin bir cilve-i a’zamıdır, bir nakş-ı ekmelidir, bir sanat-ı ecmelidir. Madem hayat-ı sermediye, resullerin gönderilmesiyle ve kitapların indirilmesiyle kendini gösterir. Evet, eğer kitaplar ve peygamberler olmaz ise o hayat-ı ezeliye bilinmez. Nasıl ki bir adamın söylemesiyle diri ve hayattar olduğu anlaşılır. Öyle de bu kâinatın perdesi altında olan âlem-i gaybın arkasında söyleyen, konuşan, emir ve nehyedip hitap eden bir zatın kelimatını, hitabatını gösterecek peygamberler ve nâzil olan kitaplardır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Както животът във вселената категорично аргументира наличието на Вечноживия и непременното Му съществуване, така и лъчите на безсмъртния живот, и проявленията му гледат и се насочват към свързаните с него стълбове на вярата – изпращането на пратениците и низпославането на Писанията. Те ги потвърждават индиректно, особено Посланието на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и Откровението на Корана. Правилно е да кажем, че и двете са толкова категорично достоверни, колкото и самият живот, защото приличат на негов дух и разум.
Elbette kâinattaki hayat, kat’î bir surette Hayy-ı Ezelî’nin vücub-u vücuduna kat’î şehadet ettiği gibi o hayat-ı ezeliyenin şuâatı, celevatı, münasebatı olan “irsal-i Rusül ve inzal-i Kütüb” rükünlerine bakar, remzen ispat eder ve bilhassa risalet-i Muhammediye ve vahy-i Kur’anî, hayatın ruhu ve aklı hükmünde olduğundan bu hayatın vücudu gibi hakkaniyetleri kat’îdir denilebilir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, както животът е дестилиран екстракт на вселената, и чувствата и сетивата са дестилиран екстракт на живота, и разумът е дестилиран екстракт на чувствата и сетивата, а духът е чистото и най-съкровено ядро на живота – неговата трайна и автономна същност... Така и животът на Мухаммед, мир нему – и материалният, и духовният, – е дестилирана квинтесенция на живота и на духа на вселената. Посланието на Мухаммед, мир нему, е най-чистият дестилиран екстракт от усещанията, чувствата и разума на вселената. Нещо повече, според свидетелството на неговите резултати животът на Мухаммед, мир нему - и материалният, и духовният, – е върховен живот на вселената, посланието му е нейно върховно чувство и нейна светлина, а кораничното откровение – според свидетелството на жизнените му истини – е дух на живота на вселената и разум на чувствата.
Evet, nasıl ki hayat, bu kâinattan süzülmüş bir hülâsadır ve şuur ve his dahi hayattan süzülmüş, hayatın bir hülâsasıdır ve akıl dahi şuurdan ve histen süzülmüş, şuurun bir hülâsasıdır ve ruh dahi hayatın hâlis ve safi bir cevheri ve sabit ve müstakil zatıdır. Öyle de maddî ve manevî hayat-ı Muhammediye (asm) dahi hayattan ve ruh-u kâinattan süzülmüş hülâsatü’l-hülâsadır ve risalet-i Muhammediye (asm) dahi kâinatın his ve şuur ve aklından süzülmüş en safi hülâsasıdır. Belki maddî ve manevî hayat-ı Muhammediye (asm) âsârının şehadetiyle hayat-ı kâinatın hayatıdır ve risalet-i Muhammediye (asm) şuur-u kâinatın şuurudur ve nurudur. Ve vahy-i Kur’an dahi hayattar hakaikinin şehadetiyle hayat-ı kâinatın ruhudur ve şuur-u kâinatın aklıdır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако светлината на Мухаммедовото послание напусне и изостави вселената, тя ще умре и времето ще изчезне за творенията. Ако Коранът липсва и се изгуби от вселената, тя ще обезумее, земното кълбо ще се дезориентира, разумът му ще се накърни, ще получи сътресение, то ще стане безчувствено и ще се сблъска с някое космическо тяло. Ще настъпи Възкресението.
'''Evet, evet, evet! Eğer kâinattan risalet-i Muhammediyenin (asm) nuru çıksa, gitse kâinat vefat edecek. Eğer Kur’an gitse kâinat divane olacak ve küre-i arz kafasını, aklını kaybedecek. Belki şuursuz kalmış olan başını, bir seyyareye çarpacak, bir kıyameti koparacak.'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Животът гледа и към още един стълб на вярата – предопределението. Той го сочи и индиректно го доказва. Защото докато животът продължава да бъде светлина за видимия свят, да го владее и да го обгръща, да е резултат и цел на съществуването, да е най-широкото огледало за проявленията на Твореца на вселената, най-пълният указател и образец на Господната действеност, и, ако сравнението е възможно – той е сякаш разновидност на нейните план и програма... Докато това е така, би трябвало тайнството на живота да изисква също наличие на неведом свят в смисъл на минало и бъдеще, тоест на отминалите и идните творения, в рамките на ред и организация, както и да бъде той познат, видян, наблюдаван, готов да изпълнява съзидателните команди, или, с други думи, да функционира, сякаш е в състояние на духовен живот.
Hem hayat, '''iman-ı bi’l-kader''' rüknüne bakıyor, remzen ispat eder. Çünkü madem hayat, âlem-i şehadetin ziyasıdır ve istila ediyor ve vücudun neticesi ve gayesidir ve Hâlık-ı kâinat’ın en câmi’ âyinesidir ve faaliyet-i Rabbaniyenin en mükemmel enmuzeci ve fihristesidir. Temsilde hata olmasın, bir nevi programı hükmündedir. Elbette âlem-i gayb, yani mazi müstakbel, yani geçmiş ve gelecek mahlukatın hayat-ı maneviyeleri hükmünde olan intizam ve nizam ve malûmiyet ve meşhudiyet ve taayyün ve evamir-i tekviniyeyi imtisale müheyya bir vaziyette bulunmalarını, sırr-ı hayat iktiza ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Пример за това е зърното, което лежи в основата на дървото, и костилката, сърцевината или плодовете, които са връх и завършек, и всички те носят отличителните черти на живота, подобно на самото дърво. И нещо повече, зърната съдържат в себе си житейски закони, по-прецизни от законите на живота на дървото.
Nasıl ki bir ağacın çekirdek-i aslîsi ve kökü ve müntehasında ve meyvelerindeki çekirdekleri dahi aynen ağaç gibi bir nevi hayata mazhardırlar. Belki ağacın kavanin-i hayatiyesinden daha ince kavanin-i hayatı taşıyorlar. Hem nasıl ki bu hazır bahardan evvel geçmiş güzün bıraktığı tohumlar ve kökler, bu bahar gittikten sonra gelecek baharlarda bırakacağı çekirdekler, kökler; bu bahar gibi cilve-i hayatı taşıyorlar ve kavanin-i hayatiyeye tabidirler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Както семената и корените, оставени в наследство от миналата есен и наследени от настоящата пролет, носят светлината на живота и се развиват според неговите закони (и пролетта носи подобен живот),
Aynen öyle de şecere-i kâinatın bütün dal ve budaklarıyla her birinin bir mazisi ve müstakbeli var. Geçmiş ve gelecek tavırlardan ve vaziyetlerinden müteşekkil bir silsilesi bulunur. Her nevi ve her cüzünün ilm-i İlahiyede muhtelif tavırlar ile müteaddid vücudları, bir silsile-i vücud-u ilmî teşkil eder ve vücud-u haricî gibi vücud-u ilmî dahi hayat-ı umumiyenin manevî bir cilvesine mazhardır ki mukadderat-ı hayatiye o manidar ve canlı elvah-ı kaderiyeden alınır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
така и дървото на вселената, всеки негов клон, всяка вейка, има свое минало и бъдеще, своя верига, съставена от етапи и условия, минали и бъдещи, всеки вид и всеки негов дял имат съществуване, умножено в Божието знание в зависимост от различните му периоди.
Evet, âlem-i gaybın bir nev’i olan âlem-i ervah, ayn-ı hayat ve madde-i hayat ve hayatın cevherleri ve zatları olan ervah ile dolu olması, elbette mazi ve müstakbel denilen âlem-i gaybın bir diğer nev’i de ve ikinci kısmı dahi cilve-i hayata mazhariyeti ister ve istilzam eder. Hem bir şeyin vücud-u ilmîsindeki intizam-ı ekmel ve manidar vaziyetleri ve canlı meyveleri, tavırları, bir nevi hayat-ı maneviyeye mazhariyetini gösterir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
По този начин се формира верига на теоретично битие, подобно на външното съществуване – аспект на духовна изява на универсалния живот, така че потенциите на живота се взимат от тези живи съдбовни скрижали, носители на великия смисъл.
Evet, hayat-ı ezeliye güneşinin ziyası olan bu cilve-i hayat, elbette yalnız bu âlem-i şehadete ve bu zaman-ı hazıra ve bu vücud-u haricîye münhasır olamaz. Belki her bir âlem, kabiliyetine göre o ziyanın cilvesine mazhardır ve kâinat bütün âlemleriyle o cilve ile hayattar ve ziyadardır. Yoksa nazar-ı dalaletin gördüğü gibi muvakkat ve zâhirî bir hayat altında her bir âlem, büyük ve müthiş birer cenaze ve karanlıklı birer virane âlem olacaktı.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, подобна изява – изявата на живота, който е светлина от слънцето на вечния живот – не ще се ограничи единствено в този видим свят, нито в това настоящо време, нито в това външно съществуване, а би трябвало всеки от световете да има един от аспектите на проявлението на тази светлина в зависимост от своята възприемчивост. Следователно вселената с всичките си светове е жива, обляна и озарена от светлината на това проявление. Иначе всеки от тези светове би се превърнал (както го виждат очите на заблудата) в огромен и ужасен труп под видимата временна земя, в рухнал и мрачен свят.
İşte kadere ve kazaya iman rüknünün dahi geniş bir vechi de sırr-ı hayatla anlaşılıyor ve sabit oluyor. Yani nasıl ki âlem-i şehadet ve mevcud hazır eşya intizamlarıyla ve neticeleriyle hayattarlıkları görünüyor. Öyle de âlem-i gaybdan sayılan geçmiş ve gelecek mahlukatın dahi manen hayattar bir vücud-u manevîleri ve ruhlu birer sübut-u ilmîleri vardır ki Levh-i Kaza ve Kader vasıtasıyla o manevî hayatın eseri, mukadderat namıyla görünür, tezahür eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Така чрез тайнството на живота бива разбран, аргументиран и разяснен един от аспектите на вярата в предопределението и съдбата. Тоест както жизнеността на видимия свят и на наличните реалности се разкрива посредством организираността и резултатите им, така и отминалите, и идните творения, смятани за част от неведомия свят, имат нематериално съществуване и водят нематериален живот, и притежават теоретична духовна стабилност. Потенциите на този духовен живот се разкриват чрез скрижала на предопределението и съдбата.
<nowiki>*</nowiki>  *   *
== '''Zeylin Üçüncü Parçası''' ==
'''Haşir münasebetiyle bir sual:'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Zeylin_Üçüncü_Parçası"></span>
Kur’an’da mükerreren اِنْ كَانَتْ اِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً hem
== ТРЕТА ЧАСТ от ириложеннето ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Въпрос по повод темата за 
Възкресението:'''
وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ fermanları gösteriyor ki haşr-i a’zam bir anda zamansız vücuda geliyor. Dar akıl ise bu hadsiz derece hârika ve emsalsiz olan meseleyi iz’an ile kabul etmesine medar olacak meşhud bir misal ister.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В Свещения Коран неведнъж се споменава:
'''Elcevap:''' Haşirde, ruhların cesetlere gelmesi var. Hem cesetlerin ihyası var. Hem cesetlerin inşası var. '''Üç mesele'''dir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اِنْ كَانَتْ اِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً
'''Birinci mesele:''' Ruhların cesetlerine gelmesine misal ise, gayet muntazam bir ordunun efradı istirahat için her tarafa dağılmış iken yüksek sadâlı bir boru sesiyle toplanmalarıdır. Evet, İsrafil’in borusu olan Sûr’u, ordunun borazanından geri olmadığı gibi ebedler tarafında ve zerreler âleminde iken ezel canibinden gelen  اَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ hitabını işiten ve قَالُوا بَلٰى ile cevap veren ervahlar, elbette ordunun neferatından binler derece daha musahhar ve muntazam ve mutîdirler. Hem değil yalnız ruhlar, belki bütün zerreler dahi bir ordu-yu Sübhanî ve emirber neferleri olduğunu kat’î bürhanlarla Otuzuncu Söz ispat etmiş.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” (36: 29)
'''İkinci mesele:''' Cesetlerin ihyasına misal ise, çok büyük bir şehirde, şenlik bir gecede, bir tek merkezden, yüz bin elektrik lambaları, âdeta zamansız, bir anda canlanmaları ve ışıklanmaları gibi bütün küre-i arz yüzünde dahi bir tek merkezden yüz milyon lambalara nur vermek mümkündür. Madem Cenab-ı Hakk’ın elektrik gibi bir mahluku ve bir misafirhanesinde bir hizmetkârı ve bir mumdarı, Hâlık’ından aldığı terbiye ve intizam dersiyle bu keyfiyete mazhar oluyor. Elbette elektrik gibi binler nurani hizmetkârlarının temsil ettikleri, hikmet-i İlahiyenin muntazam kanunları dairesinde, haşr-i a’zam, tarfetü’l-aynda vücuda gelebilir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ
'''Üçüncü mesele''' ki ecsadın def’aten inşasının misali ise, bahar mevsiminde birkaç gün zarfında, nev-i beşerin umumundan bin derece ziyade olan umum ağaçların bütün yaprakları, evvelki baharın aynı gibi birden mükemmel bir surette inşaları; ve yine umum ağaçların umum çiçekleri ve meyveleri ve yaprakları, geçmiş baharın mahsulatı gibi berk gibi bir süratle icadları; hem o baharın mebdeleri olan hadsiz tohumcukların, çekirdeklerin, köklerin, birden beraber intibahları ve inkişafları ve ihyaları; hem kemiklerden ibaret olarak ayakta duran emvat gibi bütün ağaçların cenazeleri bir emir ile def’aten “ba’sü ba’de’l-mevt”e mazhariyetleri ve neşirleri; hem küçücük hayvan taifelerinin hadsiz efradlarının gayet derecede sanatlı bir surette ihyaları; hem bilhassa sinekler kabilelerinin haşirleri ve bilhassa daima yüzünü, gözünü, kanadını temizlemekle bize abdesti ve nezafeti ihtar eden ve yüzümüzü okşayan gözüm önündeki kabilenin bir senede neşrolan efradı, benî-Âdem’in Âdem zamanından beri gelen umum efradından fazla olduğu halde, her baharda sair kabileler ile beraber birkaç gün zarfında inşaları ve ihyaları, haşirleri; elbette kıyamette ecsad-ı insaniyenin inşasına bir misal değil, belki binler misaldirler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)
Evet, dünya dârü’l-hikmet ve âhiret dârü’l-kudret olduğundan dünyada Hakîm, Mürettib, Müdebbir, Mürebbi gibi çok isimlerin iktizasıyla dünyada icad-ı eşya bir derece tedricî ve zaman ile olması; hikmet-i Rabbaniyenin muktezası olmuş. Âhirette ise hikmetten ziyade kudret ve rahmetin tezahürleri için maddeye ve müddete ve zamana ve beklemeye ihtiyaç bırakmadan birden eşya inşa ediliyor. Burada bir günde ve bir senede yapılan işler, âhirette bir anda, bir lemhada inşasına işareten Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan
 
</div>
 
Тези коранични слова ни разкриват, че Найвеликото възкресение ще възникне неочаквано, в един момент, на мига. Но ограничените умове изискват забележителни примери от реалността, за да приемат и да се подчинят на това твърде необичайно събитие и на този безпрецедентен факт.
 
'''Отговор:''' Възкресението поражда три проблема: за завръщането на духа в тялото, за съживяването на телата и за изграждането и конструирането на телата.
 
'''Първи проблем:''' за идването на духа и за завръщането му в тялото. Ето пример за това.
 
Войниците, разпръснати по време на почивка и разпилени в различни посоки, се насъбират, щом чуят призивния глас на тръбата.
 
Да, рогът, който е тръбата на Исрафил, мир нему, не е по-слаб от военната тръба. Така и духовете, които са се отправили по посока на вечността и в света на атомите, щом чуват идващия от дълбините на безсмъртието зов:
 
اَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ “Не съм ли Аз вашият Господ?”, отвръщат: قَالُوا بَلٰى “Да, свидетели сме.” (7: 172).
 
Без съмнение дисциплината им многократно превъзхожда тази на бойците от организираната армия. Тридесето слово доказа с неопровержими аргументи, че не само духовете са войници на Преславния, но и атомите са Негови бойци, мобилизирани за всеобщата битка.
 
'''Втори проблем:''' съживяването на телата. Ето пример за него.
 
Както стотици хиляди електрически лампи могат да озарят празничната нощ в някой велик град, запалени от един център, в един момент, сякаш извън времето, така и стотиците милиони лампи на живите могат да бъдат запалени и изпратени на земята от единствен център. Доколкото електричеството е едно от творенията на Преславния и Всевишния Аллах, и изпълнява функциите на служител по осветлението в Неговата странноприемница, то притежава специфичните черти и способността да върши своята работа съобразно указанията и наставленията на Твореца си, и в съответствие с установения от Него ред. Тогава би трябвало Най-великото възкресение да се случи като мигването на окото, в рамките на организираните Божии закони, представени от хиляди осветители, подобни на електричеството.
 
'''Трети проблем:''' незабавно възстановяване на телата. Ето пример за това.
 
Съживяването на дърветата и на листата, хиляди пъти по-многобройни от съвкупния човешки род, наведнъж, в границите на няколко дни през пролетта, в цялостната им форма, в същия вид, в който са били и предходната пролет... Така и възстановяването с мигновена скорост на всички цветове, листа и плодове на дърветата, каквито са били през отминалата пролет... Така и пробуждането, разтварянето и съживяването едновременно, в един момент, на семенцата, костилките и зрънцата, които са безчет и безброй, и които бележат началото на пролетта... Така и възкресяването на дърветата, на възправените им трупове и огромните им скелети, и незабавното им подчиняване на заповедта да оживеят след смъртта... Така и съживяването с изключителна прецизност и умение на отделните екземпляри от видовете изящно сътворени животни и на безбройните им стада... Така и възкресяването на общностите от насекоми, особено на мухите, склонни да се въртят пред погледите ни и да ни напомнят за предмолитвеното измиване абдест и за чистотата, като постоянно търкат краката, очите и крилата си, и милват лицата ни... За една година се раждат повече мухи, отколкото накуп поколенията хора, живели от епохата на Адам, мир нему, до днес. Възкресяването на това насекомо заедно с другите подобни на него и съживяването им в рамките на няколко дни дава не само един, а хиляди примери за мигновеното възстановяване на човешките тела в Съдния ден.
 
Да, земният живот е дом на мъдростта, а отвъдният - дом на могъществото. Създаването на нещата в земния живот става донякъде постепенно и с течение на времето съгласно изискванията на Господната мъдрост и по силата на повечето Най-прекрасни имена като Премъдрия (ал-хаким), Разпоредителя (ал-мураттиб), Управителя (ал-мудаббир), Отглеждащия (ал-мурабби). А в отвъдния свят Могъществото (алкудра) и Милосърдието (ар-рахма) се проявяват повече, отколкото Мъдростта (ал-хикма). Там няма нужда нито от материя, от периоди и време, нито от очакване, и нещата възникват изведнъж. В Свещения Коран се казва:


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ أَقْرَبُ
وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ أَقْرَبُ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)
ferman eder.
 
</div>
Това означава, че ако тук нещо възниква за ден или година, в отвъдния свят то се случва за миг, подобно мигването на окото.
 
Ако желаеш да разбереш по-добре факта, че идването на Възкресението е безспорно и неизбежно като настъпването на идната пролет, прочети внимателно Десето слово и Двадесет и девето слово. Ако не повярваш в тази истина, можеш да ми потърсиш най-строга отговорност.
 
'''Четвърти проблем:''' смъртта на земята и настъпването на Часа. Ето пример.
 
Ако по Господна воля планета или комета се сблъскат със земното кълбо, което е наша странноприемница, този наш пристан и това наше жилище би се разрушило в един миг, както за минута рухва дворец, строен десет години.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<nowiki>*</nowiki> * *
Eğer haşrin gelmesini, gelecek baharın gelmesi gibi kat’î bir surette anlamak istersen haşre dair Onuncu Söz ile Yirmi Dokuzuncu Söz’e dikkat ile bak, gör. Eğer baharın gelmesi gibi inanmaz isen, gel parmağını gözüme sok.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
==ЧЕТВЪРТА ЧАСТ от ириложеннето==
'''Dördüncü mesele''' olan mevt-i dünya ve kıyamet kopması ise, bir anda bir seyyare veya bir kuyruklu yıldızın emr-i Rabbanî ile küremize, misafirhanemize çarpması bu hanemizi harap edebilir. On senede yapılan bir sarayın, bir dakikada harap olması gibi…
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ
<nowiki>*</nowiki>   *   *
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?" Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.” (36: 78-79)
== '''Zeylin Dördüncü Parçası''' ==
❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В Трети пример от Девета истина на Десето слово стана дума за следното.
Yani, insan der: “Çürümüş kemikleri kim diriltecek?” Sen, de: “Kim onları bidayeten inşa edip hayat vermiş ise o diriltecek.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В момента, когато велика личност формира пред погледите ни огромна армия само за един ден, някой ти казва, че същият човек е способен с едно протръбяване да събере изцяло пръснатите за отдих войници от една дивизия, да ги накара да се присъединят към подразделението и да се подчинят на дисциплината. А ти отговаряш: "Не, не вярвам!" В случая твоят отговор не е ли проява на лудост и глупост?
Onuncu Söz’ün Dokuzuncu Hakikati’nin üçüncü temsilinde tasvir edildiği gibi bir zat, göz önünde bir günde yeniden büyük bir orduyu teşkil ettiği halde biri dese: “Şu zat, efradı istirahat için dağılmış olan bir taburu bir boru ile toplar, tabur nizamı altına getirebilir.” Sen ey insan, desen: “İnanmam.” Ne kadar divanece bir inkâr olduğunu bilirsin.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Така и Онзи, Който е създал от нищото телата на всички животни и на всички живи същества, телата, подобни на военни дивизии от създания, сякаш огромна армия, и чрез заповедта كُنْ فَيَكُونُ  "Бъди!" е организирал атомите им и детайлите им, полагайки ги на подходящото място в съвършен ред и с премъдра мярка. Той е Онзи, Който сътворява през всеки век и дори всяка пролет стотици хиляди вида живи същества и техни стада и групи, подобни на армии. Възможно ли е този Всемогъщ и този Всезнаещ да бъде питан как с единствено протръбяване от рога на Исрафил ще насъбере основните атоми и телесните части на войниците, които са се опознали под знамето на дивизията на тялото и на нейната дисциплина? Възможно ли е да се изключи подобна вероятност? И не би ли било това глупост и лудост?
Aynen onun gibi hiçlikten, yeniden ordu-misal bütün hayvanat ve sair zîhayatın tabur-misal cesetlerini kemal-i intizamla ve mizan-ı hikmetle o bedenlerin zerratını ve letaifini  emr-i كُنْ فَيَكُونُ ile kaydedip yerleştiren ve her karnda, hattâ her baharda rûy-i zeminde yüz binler ordu-misal zevi’l-hayatın envalarını ve taifelerini icad eden bir Zat-ı Kadîr-i Alîm, tabur-misal bir cesedin nizamı altına girmekle birbiriyle tanışan zerrat-ı esasiye ve ecza-i asliyeyi bir sayha ile Sûr-u İsrafil’in borusuyla nasıl toplayabilir? İstib’ad suretinde denilir mi? Denilse, eblehçesine bir divaneliktir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Така и в Свещения Коран понякога се споменават удивителните и неповторими земни дела на Аллах, за да се подготви съзнанието да приеме този факт и сърцето да повярва в чудотворните Му дела в отвъдния свят. Тоест Коранът представя необичайните Божии действия, които ще се извършат в бъдещето и в отвъдното по начин, станал за нас убедителен и достоверен чрез многобройните им подобия, на които сме свидетели на земята. Например:
Hem Kur’an kâh oluyor ki Cenab-ı Hakk’ın âhirette hârika ef’allerini kalbe kabul ettirmek için ihzariye hükmünde ve zihni tasdike müheyya etmek için bir i’dadiye suretinde, dünyadaki acayip ef’alini zikreder. Veyahut istikbalî ve uhrevî olan ef’al-i acibe-i İlahiyeyi öyle bir surette zikreder ki meşhudumuz olan çok nazireleriyle onlara kanaatimiz gelir. Mesela
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اَوَلَمْ يَرَ الْاِنْسَانُ اَنَّاخَلَقْنَاهُ مِنْ نُطْفَةٍ فَاِذَا هُوَخَص۪يمٌ مُب۪ينٌ
اَوَلَمْ يَرَ الْاِنْسَانُ اَنَّاخَلَقْنَاهُ مِنْ نُطْفَةٍ فَاِذَا هُوَخَص۪يمٌ مُب۪ينٌ
</div> 


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го – явен противник!” (36: 77 - до края на сурата)
tâ surenin âhirine kadar… İşte şu bahiste haşir meselesinde Kur’an-ı Hakîm haşri ispat için yedi sekiz surette, muhtelif bir tarzda ispat ediyor.
 
</div>
Тук чрез седем или осем различни картини Свещеният Коран дава потвърждение и аргументи по проблема за Възкресението.
 
Той ни поднася в началото факта за първото зачатие и го показва пред погледите ни с думите: 'Виждате как сте се появили, като сте се превръщали от сперма в съсирек, от съсирек – в късче плът, и от него се е стигнало до сътворяването на човека. Как тогава отричате другото зачатие, което е подобно на това и дори е полесно от него?
 
После в същата сура се казва:
 
اَلَّذ۪ي جَعَلَ لَكُمْ مِنَ الشَّجَرِ الْاَخْضَرِ نَارً
 
“Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво...” (36: 80).
 
Тук се посочват даровете, благодеянията и добротворството, с които Истината (ал-хак), преславен е Той, е удостоил човека. Онзи, Който ви е дарил подобни блага, няма да ви остави да си отидете напразно, да влезете в гроба и повече да не станете.
 
После се прибягва до иносказателност: Виждате как мъртвите дървета оживяват и се раззеленяват. Как изключвате вероятността костите, които приличат на клонове от дърво, да си върнат жизнеността, и не правите никакъв паралел?
 
И още, възможно ли е Онзи, Който е сътворил небесата и земята, да е безсилен да дари живот и смърт на човека – плод на небесата и на земята? И възможно ли е Онзи, Който управлява развитието на дървото и го отглежда, да пренебрегне неговия плод и да го остави на другите? И смятате ли, че Той ще остави на безсмислието Дървото на творението, всички части на което са изваяни с мъдрост, и ще пренебрегне неговия плод и резултат?
 
И така, Онзи, Който ще ви съживи при Възкресението, е същият, в Чиято длан се намират ключовете на небесата и на земята, и вселената му се подчинява като дисциплиниран войник, изпълняващ командите Му. Казват му: "Бъди!" كُنْ فَيَكُونُ
 
И той става, напълно подвластен. Онзи, за Когото сътворяването на пролетта е лесно и незначително като сътворяването на едничко цвете, и създаването на всички животни е нищожно за Неговата мощ като създаването на единствена муха. Носителят на подобна мощ не може да бъде питан и не ще бъде питан:
 
مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ “Кой ще съживи костите?...” Той не е безсилен.
 
И още, казано е: فَسُبْحَانَ الَّذ۪ي بِيَدِه۪ مَلَكُوتُ كُلِّ شَىْءٍ
 
“Пречист е Онзи, в Чиято Длан е владението на всяко нещо...” (36: 83)
 
Този кораничен израз разяснява, че в Дланта на Преславния се намират ключовете за всяко нещо. Той сменява деня и нощта, зимата и лятото с изключителна лекота, сякаш обръща страници на книга. И земният, и отвъдният свят за Него са като жилища, които отваря и затваря. Докато това е така, резултатът от всички аргументи ще бъде: وَ اِلَيْهِ تُرْجَعُونَ
 
“...при Когото ще бъдете върнати!” (36: 83)
 
Тоест Той ще ви съживи от гроба, ще ви поведе към Възкресението и ще ви изплати напълно равносметката в святата Си обител.
 
И така, виждаш, че тези коранични знамения подготвят съзнанието и мобилизират сърцето да приемат въпроса за Възкресението чрез сходни на него дела, които се разкриват в земния живот.
 
Същевременно Коранът споменава и отвъдни дела по начин, който кара да бъдат забелязани и усетени земните им подобия, за да не се допусне отрицание и отхвърляне. Например:
 
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
 
اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْۙۖ ﴿١﴾ وَاِذَا النُّجُومُ انْكَدَرَتْۙۖ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْجِبَالُ سُيِّرَتْۙۖ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْعِشَارُ عُطِّلَتْۙۖ ﴿٤﴾ وَاِذَا الْوُحُوشُ حُشِرَتْۙۖ ﴿٥﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ سُجِّرَتْۙۖ ﴿٦﴾ وَاِذَا النُّفُوسُ زُوِّجَتْۙۖ ﴿٧﴾ وَاِذَا الْمَوْءُ۫دَةُ سُئِلَتْۙ ﴿٨﴾ بِاَيِّ ذَنْبٍ قُتِلَتْۚ ﴿٩﴾ وَاِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْۙۖ ﴿١٠﴾ وَاِذَا السَّمَٓاءُ كُشِطَتْۙۖ ﴿١١﴾ وَاِذَا الْجَح۪يمُ سُعِّرَتْۙۖ ﴿١٢﴾ وَاِذَا الْجَنَّةُ اُزْلِفَتْۙۖ ﴿١٣﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَٓا اَحْضَرَتْۜ ﴿١٤﴾
 
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
 
Когато слънцето бъде обвито [в мрак] и когато звездите изпопадат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили бъдат изоставени, и когато зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата закипят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато книгите (за делата) бъдат разгърнати, и когато небето бъде премахнато, и когато Адът бъде нажежен, и когато Раят бъде приближен, тогава всеки ще узнае какво е извършил.” (81: 1–14, до края на сурата)
 
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
 
اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْۙ ﴿١﴾ وَاِذَا الْكَوَاكِبُ انْتَثَرَتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ فُجِّرَتْۙ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْقُبُورُ بُعْثِرَتْۙ ﴿٤﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَا قَدَّمَتْ وَاَخَّرَتْۜ ﴿٥﴾
 
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
 
Когато небето се разкъса и когато планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.” (82: 1–5, до края на сурата)
 
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
 
اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْۙ ﴿١﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْاَرْضُ مُدَّتْۙ ﴿٣﴾ وَاَلْقَتْ مَا ف۪يهَا وَتَخَلَّتْۙ ﴿٤﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۜ ﴿٥﴾
 
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
 
Когато небето се разцепи и се вслуша в своя Господ, и се подчини, и когато земята бъде разстлана, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Господ, и се подчини...” (84: 1–5, до края на сурата)
 
Виждаш, че в тези сури се споменава за велики обрати и за внушителни Господни действия по начин, който превръща сърцето в пленник на огромно удивление и пред този факт разумът немее и изпада във вцепенение. Но щом човек види подобия на тези събития в есента и пролетта, ги приема с лекота и охота. Понеже тълкуването на цитираните три сури е твърде дълго, ще вземем за пример само един израз.
 
اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ
 
"... И когато книгите (за делата) бъдат разгърнати..."


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В това коранично знамение се съобщава, че в Съдния ден всички дела на отделния индивид ще бъдат написани на книга. В същността си този проблем е удивителен и недостъпен за разума, но както сурата указва на пролетното възкресение и както другите положения имат своите подобия и съответствия, така и разтварянето на книгата има еквивалент, който придава яснота и очевидност на смисъла.  
Evvela, neş’e-i ûlâyı nazara verir. Der ki: Nutfeden alakaya, alakadan mudgaya, mudgadan tâ hilkat-i insaniyeye kadar olan neş’etinizi görüyorsunuz. Nasıl oluyor ki neş’e-i uhrayı inkâr ediyorsunuz? O, onun misli, belki daha ehvenidir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Всеки плод, всяка трева, всяко дърво има дела, функции, богослужене, възхвали на Аллах под формата, чрез която в него се разкриват Найпрекрасните божии имена. Всички тези дела заедно с историята на живота на съответното растение са включени във всички негови семена и зърна, и всички те ще се проявят в друга пролет и на друго място. Тоест както разказва изключително красноречиво с езика на своя образ и външен вид за делата на предходниците си, така то разгръща свитъците на делата си - разпростира клоните си, разтваря листата си и налива плодовете си.
Hem Cenab-ı Hak, insana karşı ettiği ihsanat-ı azîmeyi
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, Онзи, Който върши всичко това пред очите ни с изключителна мъдрост, пестеливост, грижовност, внимание, щедрост и доброта, е същият, Който казва:
اَلَّذ۪ي جَعَلَ لَكُمْ مِنَ الشَّجَرِ الْاَخْضَرِ نَارًا
</div> 


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ
kelimesiyle işaret edip der: “Size böyle nimet eden bir zat, sizi başıboş bırakmaz ki kabre girip kalkmamak üzere yatasınız.”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"... И когато книгите (за делата) бъдат разгърнати..." Така би могъл да съпоставиш и другите аспекти по този модел, и ако си способен да правиш заключения, направи го.  
Hem remzen der: Ölmüş ağaçların dirilip yeşillenmesini görüyorsunuz. Odun gibi kemiklerin hayat bulmasını kıyas edemeyip istib’ad ediyorsunuz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
За да бъдеш подпомогнат и подкрепен, ще споменем също и следното коранично знамение: اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ “Когато слънцето бъде обвито (в мрак)...” Изразът "бъде обвито" се употребява в смисъл на "да бъде обгърнато", както се завива чалма, "да бъде забулено". Това е прекрасен и ярък пример, който намеква за своето земно подобие и еквивалент:
Hem semavat ve arzı halk eden, semavat ve arzın meyvesi olan insanın hayat ve mematından âciz kalır mı? Koca ağacı idare eden, o ağacın meyvesine ehemmiyet vermeyip başkasına mal eder mi? Bütün ağacın neticesini terk etmekle bütün eczasıyla hikmetle yoğrulmuş hilkat şeceresini abes ve beyhude yapar mı zannedersiniz?
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Първо:''' Преславният и Всевишният Аллах е вдигнал завесите на нищото, ефира и небето от слънцето – този скъпоценен камък, който озарява земята като светилник, извадил го е от съкровищницата на Своето милосърдие и го е показал на долния свят. Той ще го обвие във воалите му, когато дойде краят на земния живот и се затворят вратите му.
Der: Haşirde sizi ihya edecek zat öyle bir zattır ki bütün kâinat ona emirber nefer hükmündedir. Emr-i كُنْ فَيَكُونُ e karşı kemal-i inkıyad ile serfürû eder. Bir baharı halk etmek, bir çiçek kadar ona ehven gelir. Bütün hayvanatı icad etmek, bir sinek icadı kadar kudretine kolay gelir bir zattır. Öyle bir zata karşı  مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ   deyip kudretine karşı taciz ile meydan okunmaz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Второ: слънцето е служител, натоварен със задачата да разстила одеждите от светлина в зори и да ги навива вечер, и така денят и нощта да се редуват по земната повърхност. Понякога този търговец прибира стоката си на загуба, понякога се случва луната да скрива донякъде неговите взимания и давания. Тоест както този служител прибира стоката си и къта тефтерите с делата си, извършени по споменатите причини, би трябвало да дойде ден, когато той ще бъде освободен от поста си и ще напусне, дори ако няма основания за уволнение. Навярно с разрастването по повърхността на слънцето на наблюдаваните от астрономите две малки петна, които постепенно се разширяват и уголемяват, по Господна воля слънцето ще си вземе обратно светлината, с която то съгласно Божието позволение обвива главата на земята, и ще я обвие на собствената си глава. Тогава Господът на мощта ще каже: "Дотук свършва твоята задача спрямо земята. Иди сега в Ада, за да изгориш онези, които те обожаваха или презираха и пренебрегваха покорен служител като теб, и те подозираха в предателство и липса на преданост!"
Sonra   فَسُبْحَانَ الَّذ۪ي بِيَدِه۪ مَلَكُوتُ كُلِّ شَىْءٍ  tabiriyle her şeyin dizgini elinde, her şeyin anahtarı yanında, gece ve gündüzü, kış ve yazı bir kitap sahifeleri gibi kolayca çevirir; dünya ve âhireti iki menzil gibi bunu kapar, onu açar bir Kadîr-i Zülcelal’dir. Madem böyledir, bütün delailin neticesi olarak  وَ اِلَيْهِ تُرْجَعُونَ  yani, kabirden sizi ihya edip haşre getirip huzur-u kibriyasında hesabınızı görecektir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
С помрачнялото си и набраздено лице слънцето ще чете Господната повеля:
İşte şu âyetler, haşrin kabulüne zihni müheyya etti, kalbi de hazır etti. Çünkü nazairini dünyevî ef’al ile de gösterdi.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ
Hem kâh oluyor ki ef’al-i uhreviyesini öyle bir tarzda zikreder ki dünyevî nazairlerini ihsas etsin. Tâ istib’ad ve inkâra meydan kalmasın. Mesela   اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Когато слънцето бъде обвито (в мрак)...”
ve   اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<nowiki>*</nowiki> * *
ve   اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
== ПЕТА ЧАСТ от ириложеннето ==
İşte şu surelerde, kıyamet ve haşirdeki inkılabat-ı azîmeyi ve tasarrufat-ı rububiyeti öyle bir tarzda zikreder ki insan onların nazirelerini dünyada mesela, güzde, baharda gördüğü için kalbe dehşet verip akla sığmayan o inkılabatı kolayca kabul eder. Şu üç surenin meal-i icmalîsine işaret dahi pek uzun olur. Onun için bir tek kelimeyi numune olarak göstereceğiz. Mesela    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ    kelimesiyle ifade eder ki haşirde herkesin bütün a’mali bir sahife içinde yazılı olarak neşrediliyor. Şu mesele kendi kendine çok acib olduğundan akıl ona yol bulamaz. Fakat surenin işaret ettiği gibi haşr-i baharîde başka noktaların naziresi olduğu gibi şu neşr-i suhuf naziresi pek zâhirdir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Сто двадесет и четири хиляди избраници - пророците и пратениците, мир на тях - както е споменато в хадисите(<ref>Абу Зар е предал следния хадис: "Попитах: "Пратенико на Аллах, какъв е пълният брой на пророците?" Отговори: "Сто двадесет и четири хиляди, а пратениците сред това огромно множество са триста и петнадесет." Хадисът е цитиран и от имам Ахмад и е смятан за достоверен. – Б. пр.</ref>), с пълно единодушие и в нескончаема последователност, опирайки се на директната визия (при някои от тях), или на достоверната истина (при други), са съобщили, че отвъдният дом съществува. Те са обявили с пълно единодушие, че хората ще бъдат отведени там и че преславният и всевишен Творец без съмнение ще дойде в отвъдния дом, както кате~орично е обещал.
Çünkü her meyvedar ağaç ve çiçekli bir otun da amelleri var, fiilleri var, vazifeleri var. Esma-i İlahiyeyi ne şekilde göstererek tesbihat etmiş ise ubudiyetleri var. İşte onun bütün bu amelleri tarih-i hayatlarıyla beraber umum çekirdeklerinde, tohumcuklarında yazılıp başka bir baharda, başka bir zeminde çıkar. Gösterdiği şekil ve suret lisanıyla gayet fasih bir surette analarının ve asıllarının a’malini zikrettiği gibi dal, budak, yaprak, çiçek ve meyveleriyle sahife-i a’malini neşreder. İşte gözümüzün önünde bu hakîmane, hafîzane, müdebbirane, mürebbiyane, latîfane şu işi yapan odur ki der:   اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Сто двадесет и четири милиона светци са потвърдили чрез открития и визии съобщеното от пророците, мир на тях, и са засвидетелствали с достоверно знание съществуването на отвъдния живот, което е категоричен и безспорен аргумент за истинността на този факт.
Başka noktaları buna kıyas eyle, kuvvetin varsa istinbat et. Sana yardım için bunu da söyleyeceğiz. İşte: اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ Şu kelâm, tekvir lafzıyla yani sarmak ve toplamak manasıyla parlak bir temsile işaret ettiği gibi nazirini dahi îma eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И така, проявленията на всички Най-прекрасни имена на Твореца на вселената, които се разкриват по всички кътчета на света, очевидно налагат извода за съществуването на друг, вечен свят, и ясно доказват наличието на отвъдния живот.
'''Birinci:''' Evet, Cenab-ı Hak tarafından adem ve esîr ve sema perdelerini açıp güneş gibi dünyayı ışıklandıran pırlanta-misal bir lambayı, hazine-i rahmetinden çıkarıp dünyaya gösterdi. Dünya kapandıktan sonra o pırlantayı perdelerine sarıp kaldıracak.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Това се изисква и от Божието могъщество, и от абсолютната Мъдрост, които не допускат нито прекомерност, нито безполезност, и съживяват труповете на дърветата и изправените им скелети, а те са безчет и безброй по земната повърхност всяка пролет, всяка година. Съживяването им става по заповедта: "Бъди!"
'''İkinci:''' Veya ziya metaını neşretmek ve zeminin kafasına ziyayı zulmetle münavebeten sarmakla muvazzaf bir memur olduğunu ve her akşam o memura metaını dahi toplattırıp gizlettiği gibi, kâh olur bir bulut perdesiyle alışverişini az yapar, kâh olur ay onun yüzüne karşı perde olur, muamelesini bir derece çeker. Metaını ve muamelat defterlerini topladığı gibi elbette o memur bir vakit o memuriyetten infisal edecektir. Hattâ hiçbir sebeb-i azl bulunmazsa şimdilik küçük fakat büyümeye yüz tutmuş yüzündeki iki leke büyümekle güneş yerin başına izn-i İlahî ile sardığı ziyayı, emr-i Rabbanî ile geriye alıp güneşin başına sarıp “Haydi yerde işin kalmadı.” der, “Cehenneme git, sana ibadet edip senin gibi bir memur-u musahharı sadakatsizlikle tahkir edenleri yak.” der. اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ fermanını lekeli siyah yüzüyle yüzünde okur.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И те се подчиняват, превръщат се в знамение за възкресението след смъртта. Триста хиляди вида от групите растения и от животинските общности се пробуждат и се възраждат, като изявяват стотици хиляди примери за Възкресението и аргументи за съществуването на отвъдния свят.
<nowiki>*</nowiki> *  *
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Няма съмнение, че този факт очевидно се налага и от всеобхватното милосърдие, което продължава живота на всички нуждаещи се от препитание създания, възражда ги с пълно състрадание към тях и по изключително удивителен начин. Съществуването на отвъдния свят се изисква и от постоянната грижа, която изявява разнообразие от безчет хубости и прелести в твърде кратък период от време всяка пролет.
== '''Zeylin Beşinci Parçası''' ==
Evet, nass-ı hadîs ile nev-i beşerin en mümtaz şahsiyetleri olan yüz yirmi dört bin enbiyanın icma ve tevatür ile kısmen şuhuda ve kısmen hakkalyakîne istinaden, müttefikan âhiretin vücudundan ve insanların oraya sevk edileceğinden ve bu kâinat Hâlık’ının kat’î vaad ettiği âhireti getireceğinden haber verdikleri gibi; ve onların verdikleri haberi keşif ve şuhud ile ilmelyakîn suretinde tasdik eden yüz yirmi dört milyon evliyanın o âhiretin vücuduna şehadetleriyle ve bu kâinatın Sâni’-i Hakîm’inin bütün esması bu dünyada gösterdikleri cilveleriyle bir âlem-i bekayı bilbedahe iktiza ettiklerinden yine âhiretin vücuduna delâletiyle; ve her sene baharda rûy-i zeminde ayakta duran hadd ü hesaba gelmez ölmüş ağaçların cenazelerini “Emr-i kün feyekûn” ile ihya edip ba’sü ba’de’l-mevte mazhar eden ve haşir ve neşrin yüz binler numunesi olarak nebatat taifelerinden ve hayvanat milletlerinden üç yüz bin nevleri haşir ve neşreden hadsiz bir kudret-i ezeliye ve hesapsız ve israfsız bir hikmet-i ebediye ve rızka muhtaç bütün zîruhları kemal-i şefkatle gayet hârika bir tarzda iaşe ettiren ve her baharda az bir zamanda hadd ü hesaba gelmez enva-ı ziynet ve mehasini gösteren bir rahmet-i bâkiye ve bir inayet-i daime, bilbedahe âhiretin vücudunu istilzam ile ve şu kâinatın en mükemmel meyvesi ve Hâlık-ı kâinat’ın en sevdiği masnuu ve kâinatın mevcudatıyla en ziyade alâkadar olan insandaki şedit, sarsılmaz, daimî olan “aşk-ı beka” ve “şevk-i ebediyet” ve “âmâl-i sermediyet” bilbedahe işareti ve delâletiyle, bu âlem-i fâniden sonra bir âlem-i bâki ve bir dâr-ı âhiret ve bir dâr-ı saadet bulunduğunu o derece kat’î bir surette ispat ederler ki: Dünyanın vücudu kadar, bilbedahe âhiretin vücudunu kabul etmeyi istilzam ederler '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, sübutî bir emri ihbar etmenin kolaylığı ve inkâr ve nefyetmenin gayet müşkül olduğu, bu temsilden görünür. Şöyle ki biri dese: Meyveleri süt konserveleri olan gayet hârika bir bahçe, küre-i arz üzerinde vardır. Diğeri dese: Yoktur. İspat eden, yalnız onun yerini veyahut bazı meyvelerini göstermekle kolayca davasını ispat eder. İnkâr eden adam, nefyini ispat etmek için küre-i arzı bütün görmek ve göstermekle davasını ispat edebilir.
<br>
Aynen öyle de cenneti ihbar edenler yüz binler tereşşuhatını, meyvelerini, âsârını gösterdiklerinden kat’-ı nazar, iki şahid-i sadıkın sübutuna şehadetleri kâfi gelirken onu inkâr eden hadsiz bir kâinatı ve hadsiz ebedî zamanı temaşa etmek ve görmek ve eledikten sonra inkârını ispat edebilir, ademini gösterebilir.
<br>
İşte ey ihtiyar kardeşler, iman-ı âhiretin ne kadar kuvvetli olduğunu anlayınız.
<br>'''Said Nursî'''</ref>).'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Без съмнение наличието на непреходен свят след тази тленна земя и съществуването на отвъдна реалност и на дом на вечното блаженство се сочат ясно и от любовта към пребъдването, и от копнежа към безсмъртието, и от мечтите за оставане вовеки, което е вложено като неотделим инстинкт в природата на човека – най-съвършения плод на вселената, най-любимото за нейния Създател творение, най-тясно свързания с всички създания в нея.
Madem Kur’an-ı Hakîm’in bize verdiği en mühim bir ders, iman-ı bi’l-âhirettir ve o iman da bu derece kuvvetlidir ve o imanda öyle bir rica ve bir teselli var ki yüz bin ihtiyarlık bir tek şahsa gelse bu imandan gelen teselli mukabil gelebilir. Biz ihtiyarlar “Elhamdülillahi alâ kemali’l-iman” deyip ihtiyarlığımıza sevinmeliyiz.
</div>


Всички тези аргументи потвърждават с пълна категоричност до степен, задължително налагаща да бъдат приети, че отвъдният свят съществува, както е очевидно и съществуването на земния живот(<ref>Следният пример разкрива колко е лесно да се съобиfи утвърдителен факт, и колко е трудно той да бъде отхвърлен и отречен.<br>Ако някой каже, че някъде на земята има изключително необичайна градина с плодове като кутии с мляко, а друг отхвърли думите му, като каже: "Не, подобна градина не съиfествува!", първият може с пълна лекота да аргументира своето твърдение, просто като посочи мястото на градината или някои нейни плодове. А вторият, отричаиfият, трябва да гледа и да гледа, да види всички кътчета на земното кълбо, за да обоснове отрицанието си - че тя не съиfествува. Така стои въпросът и за онези, които известяват, че Раят съиfествува. Те разкриват стотици хиляди негови проявления, разясняват плодовете и резултатите му, като имаме предвид, че само двама правдиви свидетели от тях са достатъчни, за да подкрепят твърдението им. А отричаиfите могат да докажат твърдението си едва след като видят неограничената вселена и обгледат необятното време, и се задълбочат в тяхното изследване и анализ, и чак когато не открият Рая, имат право да стигнат до заключението, че са изрекли истината.<br>О, вие, които сте достигнали преклонна възраст, о, братя, знайте колко велика е силата на вярата и колко стабилни са устоите ! - Б. а.</ref>).


Един от най-важните уроци, които Свещеният Коран ни дава, е вярата в отвъдното. Този урок е толкова стабилен и устойчив, и в тази вяра се съдържа толкова ярка светлина, силна надежда и велика утеха, че ако е възможно у един човек да се съберат сто хиляди старости, тази светлина ще му е достатъчна, и тази надежда, и тази утеха, извираща от вярата. Затова ние, възрастните хора, трябва да се радваме на своята старост и да сме щастливи, изричайки: "Слава на Аллах за съвършенството на вярата!"


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"https://risale.site/index.php/Özel:MobileDiff/135294...149246" sayfasından alınmıştır