ПЪРВО СЛОВО
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
وَ بِهٖ نَس۟تَعٖينُ
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ
وَ الصَّلَاةُ وَ السَّلَامُ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ
وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ اَج۟مَعٖينَ
Братко,
Tи ме помоли за някои съвети. Ето сега ти поднасям няколко истини в рамките на осем кратки разказа. Послушай ги заедно с мен, който изпитва найголямата потребност от съвет. Понеже си воин, ще ти ги разкажа с примери от твоя живот. На времето аз ги изрекох в пространна реч в осем слова, които извлякох от осем коранични знамения. Сега ще ти ги предам накратко и на достъпен език. Който желае, нека ги послуша заедно с мен
ПЪРВО СЛОВО
Бисмиллах (“С името на Аллах!”) е начало на всяко благо и първоизвор на всяко важно нещо, затова и ние започваме с него. Знай, душа, че както тези добри и благословени думи са девиз на Исляма, така те се произнасят от всички тво-рения на съответния им език.
Ако желаеш да разбереш каква неизчерпа-ема огромна сила и каква неизтощима широка благодат се съдържа в Бисмиллах, послушай този кратък разказ в образи.
Бедуинът, който се придвижва и странства в пустинята, трябва да се присъедини към някой племенен вожд и да премине под негова защ-ита, за да се спаси от злосторствата на разбой-ниците, да свърши работата си и да удовлет-вори потребностите си. Иначе ще остане сам, объркан и смутен пред много врагове и безгра-нични нужди.
И ето веднъж двама тръгнали на подобно пътуване. Единият бил скромен, а другият горд. Скромният се присъединил към един вожд, а гордият се отказал от това. Пътували те из пустинята и всякога щом присъединилият се влизал в някоя шатра, го посрещали с почит и уважение благодарение на името на вожда. Ако го срещнел разбойник, мъжът му казвал: “Аз пътувам под закрилата на еди-кой си вожд...”, и не го закачали. А гордият се сблъсквал с нео-писуеми беди и горести. През цялото време на пътуването той изпитвал постоянен страх и безспирен уплах, и непрекъснато просел. Така се самоунижавал и самопрезирал.
Знай, горда душа, ти си тази странстваща бедуинка! А този просторен свят е пустинята. Безгранични са твоята бедност и немощ, както и враговете ти са безчет, и нуждите ти безкра-йни. Докато положението е все още такова, носи името на истинския Владетел на тази пустиня и на безсмъртния й Управник, за да се спасиш от унижението на просията пред творенията и от позора на страха пред събитията.
Да, това благо слово «Бисмиллах» е велико съкровище, което не ще се изчерпа никога, по-неже чрез него твоята бедност се свързва с абсолютно всеобхватно милосърдие, пооб-ширно, отколкото това на творенията, и твоето безсилие се съчетава с абсолютна велика мощ, която държи юздите на битието от прашинките до галактиките. Така безсилието и бедността ти стават твои застъпници, приети от Всемогъщия, Милосърдния, Владетеля на величието.
Който произнася словата Бисмиллах и в дви-жение, и в покой, и сутрин, и вечер, е като човек, който постъпва на военна служба. Той действа в името на държавата и не се страхува от никого, тъй като говори в името на закона и в името на държавата, и така осъществява делата си и ус-тоява пред всичко.
В началото споменахме, че всички създания изричат на съответния си език Бисмиллах. Дали това е така?
Да, също както и ако видиш някого да води хората към някое място и да ги принуждава да вършат различна работа, ще си сигурен, че този човек не представя себе си и не е повел хората чрез собствената си личност и сила, а е войник, който действа от името на държавата и се опира на силата на някой владетел.
В името на Аллах (Бисмиллах) творенията също изпълняват своите функции. В името на Аллах безкрайно ребните семенца носят в себе си огромни дървета и внушителна тежест.
Всяко дърво изрича Бисмиллах, неговите ръцеклони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божието милосърдие и ги поднасят на нас.
Всяка градина изрича Бисмиллах и се превръща в кухня на Божията мощ, в която се готвят раз-лични вкусни ястия.
Всяко благословено и по-лезно животно като камила, коза, крава изрича Бисмиллах, става леещ се извор от приятно мляко и ни поднася в името на Даряващия пре-питание (ар-Раззак) най-приятната и най-чис-тата храна.
Корените на всяко растение и трева казват Бисмиллах, пробиват в името на Аллах твърдите скали, покълват от нежните си копрне-ни зрънца и в името на Аллах, и в името на Всемилостивия пред тях се подчинява всяко сложно дело и всяко твърдо нещо.
Да, разклоняването на стволовете във въздуха и плодоносенето, разрастването на корените в масивните скали и съхраняването от тях на препитанието в тъмната земя, както и понасянето на силната горещина и зноя от зелените листа и оставането им свежи и сочни, всички тези и други факти категорично карат материалистите да замълчат, тези роби на причинността.
Това е оглушителен вик в лицето им, който казва: “И твърдостта, и температу-рата, с които се надхвалвате помежду си, също не действат от самосебе си, а изпълняват функциите си по повелята на един Повелител. Той кара тези тънки нежни корени, сякаш са тоягата на Муса, да разцепват скалите и да се подчиняват на повеля:
“...рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” (Коран, Сура Кравата: 60). Той кара тези свежи сочни листа, сякаш са членовете на Ибрахим, мир нему, да изричат пред знойната горещина:
“О, огън, бъди студен и безопасен...” (Коран, Сура Пророците: 69)
Всяко нещо във вселената не престава да изрича Бисмиллах, да придобива благодеянията на Аллах чрез Неговото име и да ни ги поднася. Ние също трябва да казваме Бисмиллах, да даваме с тези слова и да получаваме с тях. Трябва също да отклоняваме ръцете на нехай-ните хора, които не даряват в името на Аллах.
Sual: Tablacı hükmünde olan insanlara bir fiyat veriyoruz. Acaba asıl mal sahibi olan Allah, ne fiyat istiyor?
Elcevap: Evet, o Mün’im-i Hakiki, bizden o kıymettar nimetlere, mallara bedel istediği fiyat ise üç şeydir. Biri zikir, biri şükür, biri fikirdir.
Başta Bismillah zikirdir.
Âhirde Elhamdülillah şükürdür.
Ortada, bu kıymettar hârika-i sanat olan nimetler, Ehad-i Samed’in mu’cize-i kudreti ve hediye-i rahmeti olduğunu düşünmek ve derk etmek fikirdir. Bir padişahın kıymettar bir hediyesini sana getiren bir miskin adamın ayağını öpüp hediye sahibini tanımamak ne derece belâhet ise öyle de zâhirî mün’imleri medih ve muhabbet edip Mün’im-i Hakiki’yi unutmak, ondan bin derece daha belâhettir.
Ey nefis, böyle ebleh olmamak istersen Allah namına ver, Allah namına al, Allah namına başla, Allah namına işle. Vesselâm.