On Yedinci Mektup/bg
Съболезнования За Едно Дете
(Това е писмо, изпратено от Учителя Бадиуззаман Саид Нурси, докато е бил в Барла, до един от учениците на Послания от светлина (Рисалеи Нур) по повод смъртта на любимото му дете)
بِاس۟مِهٖ
وَ اِن۟ مِن۟ شَى۟ءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَم۟دِهٖ
“И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала.” (17: 44)
وَبَشِّرِ الصَّابِرٖينَ اَلَّذٖينَ اِذَٓا اَصَابَت۟هُم۟ مُصٖيبَةٌ قَالُٓوا اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ
“И бла~овествай търпеливите, които щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Не~о се завръщаме.” (2: 155–156)
Братко, много ме заболя от вестта за смъртта на детето ти, но присъдата е от Аллах. Девизът на исляма е да се задоволяваме с отредената ни участ и да се примиряваме със съдбата.
Моля Аллах, Пречистия и Всевишния, да ви удостои с прелестно търпение и да стори покойното дете да стане ваш защитник в отвъдния свят и застъпник в Съдния ден.
Ще разясня за вас и за други благочестиви вярващи шест положения, които излъчват радостни вести и ви носят истинска утеха.
Първо положение
Смисълът и тайната на кораничното знамение وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ “вечномлади юноши” (56: 17) е както следва. Непълнолетните починали рожби на вярващите ще бъдат подобаващо увековечени в Рая като обичани деца, ще са източник на вечна радост в обятията на бащите и майките, които са отишли там, и ще са средоточие, осигуряващо на родителите най-нежното от вечните чувства – любовта към децата и ласката към рожбите.
И понеже в Рая ще са на разположение всякакви наслади, не е прав онзи, който казва, че там няма място за обичта и грижите към децата, защото хората не ще се плодят и множат. Напротив, в Рая е великата победа, постигана чрез любов към малчуганите и игра с тях в пълна чистота и наслада. Там това ще продължи милиони години, без да го опорочи нито болка, нито скръб, и то ще замени обичта към децата и забавленията с тях в продължение на няколкото кратки, тленни и помрачени десетилетия на земния живот.
Всичко това става реалност в споменатото коранично знамение чрез израза وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ “вечномлади юноши”, превръща се в средоточие на най-голямото щастие за вярващите и стига до тях като най-великото благовестие.
Второ положение
Веднъж в затвора попаднал благороден човек, чийто любим син го последвал и дошъл с него. Бащата много страдал от тегобите на своето безсилие да осигури на детето си спокойствие наред с личните болки, които понасял.
Милостивият владетел изпратил при него вестител, който да му съобщи следното: “Въпреки че това дете е твое, то е един от моите поданици и човек от народа. Ще го взема от теб, за да го отгледам в красив и пищен дворец.” Човекът започнал да плаче, да скърби и да охка, казвал: “Не, не давам и не пускам детето си! То е извор на утеха за мен.” Приятелите му в затвора възразявали: “Човече, няма защо да тъжиш и няма смисъл да те боли. Ако страдаш заради детето си, то ще отиде в разкошен и просторен дворец вместо да пребивава в тази мръсна, смрадлива и тясна тъмница. Ако пък те боли за теб самия и търсиш лична полза, то при престоя си тук, след като не напусне, твоето дете ще страда от много тегоби наред с голямата теснотия и силната мъка, за да можеш ти да се сдобиеш с временна и съмнителна облага. А ако отиде там, ще се превърне в средство да получиш хиляди ползи и облаги. Така е, защото чедото ти ще стане причина владетелят да те удостои със своето милосърдие и то ще се застъпва за теб. Би трябвало господарят да пожелае някой ден да те ощастливи, като те срещне със сина ти, и да поиска ти да си готов за подобна среща. Несъмнено той не ще го изпрати при теб в затвора, а ще те заведе при него, ще те освободи оттук и ще те изпрати в онзи дворец, за да се насладиш на срещата с детето си, ако си бил верноподаник и си имал доверие на владетеля.”
В светлината на този пример, скъпи братко, трябва да разсъждават и другите подобни на теб вярващи, когато починат децата им, и да си казват: “Това дете е невинно, а Творецът му е милосърден и прещедър. Вместо ограничената нежност и недостатъчното възпитание, което давах на своето чедо, то сега се намира в прегръдката на Божията милост и Божията грижа го е прибрала под великото си крило, като го е извадила от затвора на земните тегоби, беди и болки, и го е изпратила в сенчестата Градина на великия си Рай. Честито за това дете!
Кой знае какво би правило то и как би постъпвало, ако бе останало на този свят. Затова не страдам за него, а го виждам с щастлива участ. Остава ми да мисля за личната си наслада.
Да, ако покойната ми рожба не бе напуснала земния живот, тя би ми осигурила за десетина години временната детска любов и игра, опорочена от болки. Чедото ми би могло да бъде праведно и читаво, да е способно да се справя със земните дела, да е по силите му да помага и да си сътрудничим. Но със смъртта си то ми обезпечава детската обич за десетки милиони годи, при това – във вечния Рай, става ми и застъпник, за да вляза там и завинаги да блаженствам. И значи не бива силно да страдам нито за него, нито за себе си, защото ако някой изгуби бърза и съмнителна полза, но спечели хиляда отложени и и все пак сигурни облаги, той не ще изпитва болезнена скръб и въобще не ще оплаква загубата отчаян.
Трето положение
Покойното дете е само творение на милосърден Творец и Негов раб. С цялото си същество то е едно от произведенията на Пречистия и е поверен от Него приятел на родителите, за да бъде под тяхна грижа. Той е отредил майка му и баща му да бъдат негови верни слуги и е дарил на всеки от тях сладостно състрадание – незабавна награда за това тяхно дело.
А сега Всемилостивия Творец – истинския Владетел на детето, Който го притежава деветстотин деветдесет и девет процента от хиляда, си го взима съгласно законите на Своето милосърдие и мъдрост, като слага край на грижите за него. При това положение не подобава на вярващите хора да тъгуват в отчаяние и да плачат в ридания, което би означавало, че се оплакват пред действителния му Господар, Притежателя на хилядата процента, заради един въображаем процент. Така биха могли да постъпят единствено нехайните и заблудени хора.
Четвърто положение
Ако земният свят бе вечен вовеки веков, ако хората в него бяха безсмъртни и обезсмъртени, ако раздялата бе завинаги, тогава болезнената скръб и отчайващата мъка биха имали някакъв смисъл. Ала докато земният свят е странноприемница, дотогава всички – и аз, и ти, и ние – неизбежно ще отпътуваме там, където е отишло покойното дете.
И още нещо, тази смърт не е събитие, сполетяло единствено него, а е път, следван от всички. Няма човек на земята, който някой ден да не тръгне по него.
След като раздялата не е завинаги, тогава в идните дни ще се срещнем в Междинния свят (барзах) и в Рая. Затова трябва да кажем: اَل۟حُك۟مُ لِلّٰهِ “Присъдата е от Аллах. Нему привадлежи онова, което Той взима и дава. Безропотно, с добро търпение и благодарност казваме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى كُلِّ حَالٍ “Слава на Аллах за всяко състояние!”
Пето положение
Състраданието, което е най-нежното, найкрасивото, най-милото и най-сладкото от проявленията на Божието милосърдие, е сияен елексир. То е много по-всеобхватно в сравнение с любовта и е най-бързото средство за стигане до Истината (ал-хак) – до Преблагословения и Всевишния. Метафоричната и земната обич се превръщат в истинска любов с огромни трудности и влюбеният открива Аллах, превелико е величието Му. Така и състраданието, но без трудности, привързва сърцето към Аллах Преславния, за да се стигне до Него по най-краткия път и в най-чистата форма.
Gerek peder ve gerek valide, veledini bütün dünya gibi severler. Veledi elinden alındığı vakit, eğer bahtiyar ise hakiki ehl-i iman ise dünyadan yüzünü çevirir, Mün’im-i Hakiki’yi bulur. Der ki: “Dünya madem fânidir, değmiyor alâka-i kalbe.” Veledi nereye gitmişse oraya karşı bir alâka peyda eder, büyük manevî bir hal kazanır.
Ehl-i gaflet ve dalalet, şu beş hakikatteki saadet ve müjdeden mahrumdurlar. Onların hali ne kadar elîm olduğunu şununla kıyas ediniz ki bir ihtiyar hanım, gayet sevdiği sevimli tek bir çocuğunu sekeratta görüp –dünyada tevehhüm-ü ebediyet hükmünce gaflet veya dalalet neticesinde; mevti, adem ve firak-ı ebedî tasavvur ettiğinden– yumuşak döşeğine bedel kabrin toprağını düşünüp gaflet veya dalalet cihetiyle, Erhamü’r-Râhimîn’in cennet-i rahmetini, firdevs-i nimetini düşünmediğinden ne kadar meyusane bir hüzün ve elem çektiğini kıyas edebilirsin.
Fakat vesile-i saadet-i dâreyn olan iman ve İslâmiyet, mü’mine der ki: Şu sekeratta olan çocuğun Hâlık-ı Rahîm’i, onu bu fâni dünyadan çıkarıp cennetine götürecek. Hem sana şefaatçi hem ebedî bir evlat yapacak. Müfarakat muvakkattır, merak etme اَل۟حُك۟مُ لِلّٰهِ اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ de, sabret.
اَل۟بَاقٖى هُوَ ال۟بَاقٖى
Said Nursî