Translations:Yirmi Üçüncü Lem'a/86/bg

Отговорът е следният:

"Както категорично доказахме в част от посланията на Рисале-и Нур, спецификата на властта (хакимия) е такава, че напълно отхвърля и се противопоставя на чуждата намеса в нея. И най-нисшият ръководител или дребен служител не приема намеса в рамките на своите правомощия, дори от собствения си син. Някои султани са убивали невинните си синове само защото са ги подозирали, че възнамеряват да се намесят във властта им, въпреки че са били донякъде праведни и добродетелни. Този факт показва доколко въпросният закон – законът за отхвърлянето на намесата – е вкоренен в същността на властта. Той прониква във всяко нещо, като се започне от съперничеството за управлението на някоя малка област и се стигне до борбата на двама владетели за автономна власт в рамките на една държава. Така без всякакво съмнение става ясно, че стремежът към самостоятелност на властта налага закона за предотвратяване на съучастието в нея, който е разкрил своята сила и въздействие в продължение на дългата човешка история, а също и своите резултати: смутове, убийства, изгнаничество, реки от пролята кръв.