Двайсет И Трето Сияние

Послание За Природата

Този трактат се включваше като шестнайсета бележка в Седемнайсето сияние, но поради изключителното му значение го обособих в Двайсет и трето сияние. Трактатът напълно унищожава произтичащата от понятието за природа тенденция към неверие, разбива фундамента на безбожието и разрушава крайъгълния му камък.

Напомняне

Споменатата бележка разясняваше същността на теорията, следвана от отричащите Бога естествоизпитатели и хвърляше светлина върху това, доколко поведението им противоречи на разума и доколко е уродливо и нелепо. Изводите се опираха на девет абсурда, извлечени най-малко от деветдесет, и понеже част от тях бе разяснена в други послания на Рисале-и Нур, тук тя бе включена в други абсурди или бе предадена накратко.

Възниква въпросът, как известни философи и прочути учени са приели такава позорна нелепост и са подчинили умовете си на нея?

Отговорът е, че не са си изяснили нито истината за своето поведение, нито вътрешната същност на своята теория, и не са осъзнали какви абсурди предполага тяхното поведение и какви порочни и несъвместими с разума изводи се налагат от тяхното учение.() Те се споменават в началото на всеки абсурд, цитиран в настоящия трактат.

Напълно съм готов да дам неопровержими аргументи и да предоставя категорични и ясни доводи, за да осветля това подробно и в детайли и да го докажа на всеки, който е обзет от съмнение.

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

قَالَت۟ رُسُلُهُم۟ اَفِى اللّٰهِ شَكٌّ فَاطِرِ السَّمٰوَاتِ وَال۟اَر۟ضِ

"Казваха техните пратеници: "Нима има съмнение спрямо Аллах – Твореца на небесата и на земята?..." (14: 10)

Със съдържащия се в него реторичен въпрос горното коранично знамение дава категорично доказателство за съществуването на Аллах и за Неговата единственост, и го демонстрира ясно до степен на очевидност.

Преди да хвърля светлина върху тази тайна бих искал да обърна внимание на следното.

През 1338 г. по хиджра (1922) бях поканен да посетя Анкара и станах свидетел на радостта и ликуването на мюсюлманите по повод разгрома на гърците от мюсюлманската армия. Но зад вълната от възторг прозрях как ужасяващо безбожие лукаво и коварно плъзва и се прокрадва с покварените си понятия към твърдите убеждения на вярата с цел да ги опорочи и отрови. Дълбоко в душата си изпитах скръб, изкрещях за помощ от Аллах Всевишния и Всемогъщия и здраво се хванах за стената на горното коранично знамение от страх пред ужасния демон, който иска да се нахвърли на опорите на вярата. Тогава написах силно и остро доказателство, което да отреже главата на безбожието в трактат на арабски език със съдържание и идеи, почерпани от светлината на въпросното коранично знамение, за да се потвърди очевидността на съществуването на преславния Аллах и яснотата на Неговата единственост. Отпечатах го в Анкара в издателство "Йени гюн". Но категоричният ми аргумент нямаше особено въздействие и не се оказа ефикасен за съпротива срещу безбожието и за спирането на неговите попълзновения в съзнанието на хората. Причината за този резултат бе, че въпросното послание носеше твърде лаконичен и обобщен характер, както и че малцина в Турция владееха арабски език и по онова време бе рядкост някой да се заинтересува от него. Затова, за голямо съжаление, внушенията на безбожието се разпространиха и засилиха сред хората, което ме накара да пренапиша съчинението на турски заедно с аргументите му, но с по-подробно разяснение и осветляване на проблемите. То е именно настоящето послание.

Понеже някои доводи са получили достатъчно и задоволително обяснение в Послания от светлина (Рисале-и Нур), тук ще ги споменем накратко и обобщено. В съчинението са включени и други аргументи, пръснати из различни Послания, но в него те са обединени в неразчленима цялост, от която всеки аргумент е сякаш органична част.

ВЪВЕДЕНИЕ

Човече, знай, че има ужасни думи, от които се носи зловонната смрад на Ада. Те излизат от устата на хората и вярващите ги повтарят, без да знаят колко опасни слова изричат. Ще разясним три от тях, които крият изключителна опасност.

Първото: "еди-какво си е причинено от...", т.е. причините са довели до неговото възникване.

Второто: "еди-какво си се е формирало...", т.е. образувало се е от само себе си и само е придобило окончателния си вид.

Третото: "такава е природата му...", т.е. естеството на дадено нещо налага то да бъде такова и природата му го създава и изисква от него съответните му свойства.

Да, творенията съществуват и са в наличие пред нас, така че абсолютно не могат да бъдат отхвърлени и отречени като реалност, и всяко от тях идва на бял свят в резултат на изключително майсторство и мъдрост, и не е изначално и пребъдващо вовеки, а е нововъзникнало и ограничено във времето. Докато това е така, безбожнико, ще казваш, че дадено творение – например някое животно – е породено от причините в света, тоест че съществуването му се дължи на комплексното съчетаване на материални фактори, или че само се е формирало, или че е възникнало съгласно природните закони и се е появило под тяхно въздействие. Или ще казваш, че го е създала способността на Всемогъщия Творец, Владетеля на величието.

Според критериите на разума няма други пътища за възникването му освен тези четири начина. Ако се докаже категорично, че първите три пътища са абсурд, лъжа, невероятно, нелепо и невъзможно положение, тогава задължително, очевидно, без всякакво съмнение и с пълна убеденост ще се потвърди четвъртият път – този на еднобожието.

Първият от четирите пътища

Това е твърдението, че именно съвкупността от причините в света създава творенията и води до формирането на нещата.

Ще споменем само три измежду твърде многото аргументи, които сочат абсурдността на подобно твърдение.

Първи абсурд

Ще го разясним с един пример. В някоя аптека се намират стотици шишенца, стъкленици и флакони, пълни с различни химически вещества. Измежду всички тези лекарства, препарати и медикаменти по някаква причина се нуждаем от живителен мехлем, за да направим чудодейна животоспасяваща противоотрова. Когато влизаме в аптеката, откриваме, че в нея има разновидности и огромно многообразие от подобни мехлеми и противоотрови. При анализа на всеки вид лек установяваме, че той е сложна смес, приготвена с изключителна точност от различни вещества в прецизно съотношение между тях – от една стъкленица се взима един дирхам(), от друга – три, от трета – десет. Така се заделят от всеки съд различни и точно фиксирани количества и ако мярката се наруши само с част от грама или повече, лекът изгубва жизнените си свойства.

Сега стигаме до животоспасяващата противоотрова. Изследваме химическия й състав и виждаме, че е образувана от точно определени смески в строго фиксирано количество, взето от съответните стъкленици и премерено на чувствителни везни, така че лекарството губи целебните си качества, ако допуснем грешка в изчисленията и увеличим или намалим дори само с един атом някоя от съставките му.

От това можем да направим извода, че различните вещества са комбинирани в стриктно оразмерени пропорции.

Нима е допустимо и логично да смятаме, че лекарството с прецизно изчислени съставки е плод на странно съвпадение или пък е резултат от вълшебно смесване, след като в аптеката е настъпило буреносно земетресение, стъклениците са паднали и от тях са изтекли точно определените количества, които са образували съответния целебен препарат? Нима има по-странен абсурд и по-немислимо и нелогично предположение? И има ли по-тъпоумна неправдоподобност? И има ли по-очевидна измама? Дори и ако някое магаре стане още поглупаво, отколкото е в действителност, и може да проговори, би попитало: "Кой изрича тези думи!"

В светлината на горния пример ще кажем, че всяко живо същество е сложна жизнеспособна комбинация от елементи и жив мехлем. И всяко растение е подобно на жива билкапротивоотрова, защото е съставено от различни елементи и от многообразни вещества, отмерени с точни и чувствителни везни по найпрецизния начин. Няма никакво съмнение, че да се приписва създаването на подобно творение на материални причини и фактори, и да се казва, че именно причините са довели до неговото възникване, е лъжа и абсурд, не помалко нелеп и неправдоподобен от твърдението, че живителният мехлем се е образувал сам от случайното изтичане и съчетаване на вещества от различни стъкленици.

Накратко, живителните вещества, приготвени с мярката на предопределението и съдбата, които са отредени от Всемъдрия, Всесведущия, в този голям свят – тази огромна и превъзходна аптека, – не може да не са създадени иначе освен с безгранична мъдрост, с безкрайно знание, по воля, обхващаща и обгръщаща всяко нещо. Колко злощастен е онзи, който си внушава, че творенията са продукт на съвкупността от елементи във вселената – а те се леят и текат слепи и глухи, – или пък са плод на свойствата на веществата, или са резултат от действието на материалните причини.

Няма съмнение, че човек, който споделя подобна заблуда, е най-клетият злощастник на света, най-големият глупак, най-бълнуващият безумник, говорещ несвързано като пиян и лишен от разсъдък, когато казва, че удивителната противоотрова е възникнала от само себе си по причина на изтичането и смесването на течностите от падналите стъкленици.

Да, това безбожие и отхвърляне е бълнуване на глупак и лудост на пияница!

Втори абсурд

След като сътворяването на всяко нещо не се отнесе до Единия, Единосъщия, Всемогъщия, Носителя на величието, а се припише на материалните причини, тогава би трябвало повечето елементи и причини в света да имат намеса и влияние при създаването на всяко живо същество.

В действителност взаимното съчетаване в тялото на някое малко творение, например муха, на противоречиви и различни причини в пълен ред, с прецизна мярка, в съвършена хармония, е дотолкова очевиден абсурд, че го отхвърля всеки що-годе разумен човек с ум поне колкото на крило от муха. И той казва: "Това е абсурд! Това е лъжа! Това е невъзможно!" Така е, защото тялото на мухата е свързано с повечето елементи във вселената, както и с нейните материални проявления и причини, и дори е тяхно синтезирано обобщение. Ако създаването му не бъде отнесено до абсолютното Божие могъщество, би трябвало материалните причини да присъстват и да се съберат директно при акта на сътворяването му, а дори би следвало да влязат в слабото телце, и нещо повече – във всяка клетка на окото му, която е умален модел на тялото. Така е, защото ако причините са материални, те би трябвало да са в близост до онова, което причиняват, и дори да бъдат вътре в него. Тогава се налага да приемем, че всички елементи във всички кътчета на света с разнообразните им свойства имат материално присъствие във възникналия по тяхна причина орган и действат сръчно и умело в изключително малката клетка.

Нима от подобно твърдение не ще се засрами и най-глупавият софист?

Трети абсурд

Ако дадено създание се отличава с единство и цялост, би трябвало то да произлиза от един фактор и от една ръка съгласно правило, което постановява, че "единното не възниква от друго освен от единно". Ясно е, че ако в това създание са вложени безупречен ред и баланс, характеризира се с прецизност и майсторство и притежава комплексен живот, то не само не произлиза от много ръце (които са причина за различия и противоборства), но би трябвало да е продукт на една-единствена ръка на някой единствен, единосъщ, всемогъщ, всемъдър. В действителност ще приемем сто абсурда, защото ще противоречи на всички норми и критерии на разума, ако допуснем, че подобно строго организирано, хармонично, симетрично, прецизно отмерено, цялостно и единно създание е възникнало от ръцете на природните причини – слепи, глухи, безжизнени, а също безчувствени и без разум, и силно объркани, което е още по-валидно с оглед на слепотата и глухотата им. Сходно по абсурдност е и твърдението, че именно причините творят създанието-шедьовър и че те го избират сред безчет възможности и вероятности.

Нека засега оставим и временно игнорираме този абсурд, за да видим какво е влиянието на "материалните причини", което се осъществява чрез пряко съприкосновение. Забелязваме, че тези природни фактори засягат само външните проявления на живото създание, но ръцете им с нищо не се докосват и не стигат до вътрешните, които са много по-прецизно организирани и в по-пълна хармония, както и сътворени по-изящно и с по-съвършено майсторство.

Нещо повече, за още по-удивително майсторство и по-уникално творчество свидетелстват малките организми и фините творения, които въобще не могат да вместят в себе си материалните причини и до тях не стигат нито ръцете, нито средствата на тези причини.

Следователно сътворяването им не може да бъде приписано на слепите, глухи, неодушевени, безпросветни, груби, отдалечени една от друга и противодействащи си причини, и ако това бъде направено, то е най-голямата слепота и най-върховната глухота.

Вторият от четирите пътища

Това е, когато казват за нещо: "еди-какво си се е формирало...".

Тези думи съдържат много абсурди и тяхната лъжовност и нелепост се разкрива в твърде много аспекти, но тук ще се задоволим само с три от тях единствено в качеството им на пример.

Първи абсурд

Упорити отрицателю, тиранията на твоята самозаблуда те низвергва в обятията на безкрайна глупост и започваш да приемаш стотици абсурди. И самият ти не си създаден от елементарна и безжизнена материя, която не подлежи на промени, а си велика фабрика, работеща безупречно и с постоянно подновяващи се машини, и си пищен дворец с трайно променящ се облик. Частиците на тялото ти работят непрестанно и се трудят усърдо безспир. Те поддържат взаимоотношения и връзки с вселената и със света около теб, дават и получават, особено с оглед на препитанието и запазването на видовете. Действащите в тялото ти атоми внимават да не накърнят тези връзки и се стараят да не ги разрушат. Те са предпазливи в поведението си и заемат подобаваща им позиция съобразно споменатите взаимоотношения, сякаш гледат и наблюдават цялата вселена, после се съсредоточават върху твоята позиция. И ти на свой ред извличаш полза в зависимост от чудотворното положение на тези атоми, облагодетелстваш се и се възползваш с чувствата си и с външните си и вътрешни сетива.

Ако не се убедиш и не приемеш, че те са малки слуги на Всемогъщия, Всевечния, че са подвластни, покорни и подчинени на законите на Всевишния, или че са мобилизирани войници в дисциплинираната Му армия, или че са писци на Божието всемогъщество, или че са точки, поставени от калема на Божието всесилие, ако не приемеш това, би трябвало да кажеш, че всеки действащ атом (в окото ти например) притежава широко и проницателно око, което вижда всички части и кътчета на тялото ти, наблюдава цялата вселена, с която е свързано, знае всичко за твоето минало и бъдеще, известни са му корените ти, предците и дедите ти, родословието и внуците ти, източниците на всички вложени в теб елементи, съкровищниците на препитанието ти. Следователно това би трябвало да бъде някакъв величествен разум.

Човече, губещ ума си в решаването на подобни въпроси, не е ли връх на небивалиците и на глупостта това, да приписваш на един атом знание, чувства и разум, вместващ интелекта на хиляди подобни на Платон гении, при положение, че и ти не притежаваш такива качества.

Втори абсурд

Твоето тяло, човече, прилича на великолепен пищен дворец с хиляда и едно кубета, издигнати в здрав градеж от плътни и компактни каменни блокове, които висят без подпора. Ако си помислиш, твоето съществуване е дори хиляда пъти по-удивително в сравнение с такава постройка, защото дворецът на тялото ти непрекъсното се обновява в съвършен ред и с върховна прелест.

Ако оставим настрана твоя дух, сърце и други изящни детайли, които сами по себе си са чудо, и съсредоточим вниманието си, размишлявайки над единствен твой телесен орган, който и да е той, ще видим, че прилича на дом с кубета. томите в него се крепят взаимно и плътно прилягат един до друг в пълен ред и съвършен баланс, подобно на каменните блокове, от които са изградени кубетата. Те образуват необичайна постройка и прекрасен шедьовър и демонстрират на показ чудо от чудесата на Божието могъщество (например окото и езика).

Ако тези атоми не бяха подвластни и подчинени на волята на Всемогъщия Създател, всеки от тях би трябвало да е абсолютен господар на останалите атоми в тялото, но същевременно и техен абсолютен роб, както и да е напълно подобен на другите, но и паралелно с това съвсем противоположен от гледна точка на доминирането. Би следвало този атом и да се извисява с повечето от онези велики свойства, които отличават единствено Аллах, Пречистия и Всевишния, а също да бъде абсолютно ограничен, и наред с това – абсолютно свободен. Съгласно тайната на единосъщието цялостното, комплексно организирано и хармонично изделие не може да бъде друго освен дело от делата на Единия, Единосъщия, и е стократен абсурд то да се приписва на безбройните атоми. Този факт се осъзнава от всеки, който има поне капка мозък.

Трети абсурд

Ако битието ти не бе написано с Калема на Единия, Единосъщия, Всемогъщия, Всевечния, а върху него е наложило своя отпечатък естеството на природата и на причините, би трябвало да се наблюдава наличие на толкова природни модели, колкото са хилядите и хиляди организирани и действащи в тялото ти безчет съставни елементи, като се започне с най-малката клетка, работеща с безпределна точност, и се стигне до най-обхватната система и най-сложния орган.

За да разберем този абсурд, ще дадем пример с настоящата книга. Ако си убеден, че е написана от нечия ръка, тогава е достатъчен един молив и знание от страна на онзи, който я е написал, за да изрази каквото желае. Но ако не си убеден в това и не си склонен да допуснеш, че книгата е написана от един човек, тогава се предполага, че тя се е появила от само себе си или създаването й се обяснява като дело на природата. В такъв случай трябва да се приеме наличието на специално метално перо за всяка отделна нейна буква и би следвало броят на перата да съответства на броя на буквите в ръкописа, както в печатницата има отделна метална буква за всеки размер и шлифт. С други думи, вместо единствен пишещ молив се изисква наличие на толкова моливи, колкото са буквите на ръкописа. Възможно е някои букви да са изящни калиграфски шедьоври, които заемат цяла страница и тогава изписването на подобни големи фигури би следвало да е резултат от действието на хиляди прецизни писци.

А какво да кажем за буквите, които се преплитат една с друга в концентрични кръгове със съвършен ред, приемайки формата на твоето тяло? В този случай би трябвало за всяка отделна част от концентричните кръгове да има толкова много модели, колкото са безбройните съставни елементи на тялото.

Да предположим сега, че смяташ подобно положение, което съдържа поне сто абсурда, за реална възможност. Дори ако допуснем тази вероятност и приемем, че създаването на отделните писци и работата на отделните модели и букви в крайна сметка не се свеждат до един-единствен калем, и тогава би трябвало да предположим наличие на същия брой писци, модели и букви, които да послужат като образец и форма за отливане. Причината е, че всички те са нечии произведения, създадени в определен момент и добре организирани, и се нуждаят от автор и творец, на когото да дължат своето възникване. Такава последователност се наблюдава винаги щом се задълбочиш в нещата.

Разбери колко слаба и погрешна е мисълта, съдържаща толкова абсурди и нелепици, колкото са атомите на тялото ти! Човече, който отричаш, възвърни си разума и се откажи от тази позорна заблуда!

Третият от четирите пътища

Това са думите: "Природата му налага и изисква..."

Подобно заключение предполага твърде много абсурди, от които ще споменем само три в качеството им на пример.

Първи абсурд

Изкуството и творчеството, които намират проявление в създанията, особено в живите сред тях, се отличават с очевидна и забележителна проницателност и мъдрост. Ако те не бъдат приписани на калема на Божието могъщество и на абсолютната му способност, а се отдадат на действието на сляпата, глуха и безпросветна природа и сила, тогава, за да твори, тя би трябвало да присъства навсякъде в безброй нематериални "печатници" и "машини", или пък би следвало всяко нещо да съдържа в себе си сила, способна да сътвори цялата вселена, и мъдрост, която може да ръководи и управлява всички нейни дела.

Ето един пример. Слънчевите лъчи се отразяват и блясъкът им се предава от безброй водни капки, стъкълца и лъскави предмети, пръснати навсякъде по земната повърхност, което кара примитивния наблюдател да си мисли, че това са образи на идеални слънца. Ако лъчите и отраженията не се припишат на истинското слънце, което ни се показва и ни озарява с ярката си светлина, би трябвало да сме убедени, че съществува видимо за очите, малко, естествено и природно слънце, притежаващо свойствата и особеностите на голямото слънце, и че то е вътре в стъкълцето, което не побира и най-дребното нещо. С други думи, би следвало да вярваме, че са в наличие толкова слънца, колкото са атомите на стъклените късчета.

В светлината на този пример ще кажем, че ако създаването на творенията, включително и на живите същества, не бъде директно приписано на проявленията на Най-прекрасните имена на Аллах, Който е Светлината на небесата и на земята, би трябвало да се повярва, че има природа и сила, притежаващи абсолютно могъщество и абсолютна воля наред с абсолютно знание и абсолютна мъдрост, които присъстват във всяко отделно творение, особено в живите същества. Тоест нужно е да се приеме, че всяко от тези творения притежава свойства на Бог (улухия) и Господ (рубубия). Този вид изкривено мислене е най-голямата заблуда и най-голямата нелепост в сравнение с всеки друг абсурд. Който припише създадените от Великия Творец чудесни, прецизни, изящни, зрими шедьоври, очевидни и в найдребното творение, на въображаемата, нищожна и неодушевена природа, той без съмнение изпада в мисленето си до равнището на най-заблуденото животно.

Втори абсурд

Ако тези творения, изключително организирани, великолепни, пределно отмерени, създадени с върховно майсторство и съвършена мъдрост и балансираност, не бъдат преписани на Един, Който е абсолютно всемогъщ иабсолютно всемъдър, а на природата, би трябвало тя да вложи във всяка педя земя толкова фабрики и печатници, колкото е броят им в Европа, за да може пръстта да ражда своите красиви и прелестни цветя и плодове.

Така е, защото педята пръст, която изпълнява ролята на малка саксия за цветя, проявява действителна способност да отглежда всички растения по света от периодично посяваните внея семенца, да им придава специфичен образ и форма, разнороден облик и ярки багри.

Ако тази способност не бъде приписана на могъществото на Преславния Създател, Който може всичко, би трябвало педята пръст да разполага със специална природна нематериална машина за сътворяване на всяко цвете и всеки плод по света, иначе не е възможно да се появи такова многообразие от растения. Така е, защото семената, подобно на спермата ина яйцата например, имат сходен състав – вещества и елементи, които се смесват и свързват помежду си, лишени са от определена форма и са само плод на съчетаването на кислород, водород, въглерод и азот. И нещо повече, въздухът, водата, топлината и светлината са елементарни фактори, които не притежават разум и усещания и хаотично като поток се вливат във всяко творение. Фактът, че от шепа пръст се раждат с изключителен ред и майсторство безчет цветя с многообразни неповторими форми, с различна ярка външност и прелестен вид, очевидно и задължително налага в шепата пръст да има повече фабрики и печатници, отколкото са наличните в Европа, за да могат да произвеждат безбройните живи тъкани и да шият богатия избор от безчет шевици, с които са изпъстрени цветовете.

Сега вече знаеш колко далеч е от здравия разум безбожното мислене на натуралистите. Сам прецени доколко онези, които претендират, че са умни и учени хора, се отдалечават от критериите на разума и науката със заблудата си, че природата създава нещата. Смей се и презирай онези, които са възприели за свой път такава абсолютна небивалица и такъв пълен абсурд!

Някой може да попита: 'Вярно е, че ако припишем на природата сътворяването на нещата, от това произтичат множество абсурди и огромни затруднения, но как ще се разрешат тези проблеми и как ще се преодолеят тези сложности, когато процесът на сътворяването изцяло се припише на Единия, Единосъщия, Вечния? И как тази трудно преодолима невъзможност ще се превърне в лесна за възприемане задължителност?"

Отговорът е следният: "Както бе споменато в Първи абсурд, проявленията и отраженията на слънцето се разкриват с пълна лекота, без напрежение и без никакви затруднения, при всякакви материали – като се започне от най-дребната и безкрайно малка вещ, например някое стъкълце, и се стигне до найобширните повърхности на моретата и океаните. Слънчевите лъчи обхващат всяко кътче и се простират навсякъде с изключителна лекота и сякаш всяко нещо, което ги отразява, е идеално малко слънце. Ако се прекъсне връзката между истинското слънце и неговите отражения, би трябвало да сме убедени, че във всеки отделен атом има природно слънце и че то води автономно и външно съществуване. Това е неприемливо за разума и дори е нелепо и абсурдно.

Подобно на ситуацията в примера е безкрайно лесно – до степен на задължителност – да припишем сътворяването на всяко нещо директно на Единия, Единосъщия, Вечния чрез пряка и ясна връзка, защото е възможно да направим това без никакви затруднения.

Но ако тази връзка се прекъсне и служенето, изпълнението на функциите и послушанието преминат в незачитане на заповедите и в неподчинение, или всяко създание бъде оставено на воля да постъпва според собствените си желания, или нещата се припишат на природата, ще възникнат стотици хиляди проблеми и трудности до степен на невъзможност да намерят разрешение. Виждаме, че тогава сътворяването дори на една муха би изисквало вложената в нея сляпа природа да притежава абсолютна способност и могъщество, позволяващо тя да може да сътвори цялата вселена, а едновременно с това и да е надарена с мъдрост, за да я управлява чрез нея. Въпреки че е малка, мухата е изкусен шедьовър и оригинално произведение, което носи в себе си всички съставни елементи на вселената и е неин умален каталог. Горното предположение съдържа не един, а хиляда абсурда.

Обобщение

Както е невъзможно и абсурдно да съществува друг подобен на Аллах Преславния и Всевишния, а и Негов съдружник в божествеността (улухия), така е изключено и нелепо някой да се намесва и включва в Неговото 
господство (рубубия) или да участва при съ- 
творяването и създаването на нещата от Него.

Проблемите от Втори абсурд, както бе доказано в редица Послания от светлина (Рисале-и Нур), се състоят в следното. Когато сътворяването на всички неща се припише на Единия, Единосъщия, то е лесно, подобно на сътворяването на единствено нещо. А ако сътворяването се припише на причините и на природата, тогава сътворяването и създаването на единствено нещо става толкова тежко и трудно, колкото е това на всички неща. Понеже вече сме аргументирали този факт с неоспорими доказателства, тук ще се задоволим само с един довод, предаден накратко.

Ако човек е свързан с някой владетел, например ако е негов войник или служител, благодарение на принадлежността си към него той може да постигне многократно повече, отколкото със собствени сили. Въпреки че е редник, е способен например да плени някой велик пълководец в името на своя владетел. Защото не самият той носи техниката и снаряженията, необходими за изпълнение на задълженията му, нито пък е принуден да прави това. Успехите му се дължат на принадлежността към владетеля, на неговата хазна и на бойните му подразделения. Затова той върши чудотворства и делата му са изключителни – обикновен човек, а сякаш действа цяла огромна армия.

Така и по силата на своите функции мравката може да разруши двореца на тиранин Фараон. Благодарение на подобна принадлежност и комарът е способен да погуби потисник Нимрод. И пак по силата на същата връзка семенцето на бора – малко като житно зърно – възпроизвежда всичко необходимо, за да изникне огромно дърво.()

Ако тази връзка се прекъсне и творението бъде лишено от своите функции, би трябвало то само да понесе на рамото си онова, което е нужно за извършване на делата му, и да се натовари с необходимите пособия и принадлежности. При това би му било възможно да изпълнява единствено работа, която съответства на собствената му ограничена и жалка сила и зависи от количеството на носените от него примитивни помощни средства. Ако го накарат да върши работа, която преди – при първото положение – е вършел с лекота и без затруднения, сега би проличала слабостта му, освен ако успее да се натовари със силата на цяла армия и да се нагърби с оръжейните заводи на държавата. Дори смешниците, които плуват в море от измислици и абсурди, биха се засрамили от подобна нелепост.

От казаното дотук стигаме до извода, че ако поверим на Непременносъществуващия (Уаджиб ал~уджуд) – пречист е Той! – сътворяването и делата на всяко създание, всичко би се развивало с пълна лекота до степен на задължителност. А ако ги поверим на природата, всичко би било изключително трудно до степен на невъзможност и би излязло от рамките на разума.

Трети абсyрд

Ще разясним този абсурд с два примера, които вече бяха коментирани в някои Послания от светлина (Рисале-и Hyр).

Първи пример

Да си представим, че дивак с примитивно мислене и без никаква представа за цивилизацията влиза в пищен и изискан дворец, който сияе с украсата си, демонстрира най-изтънчените си културни придобивки и удобства и блести със своите светлини в мрака на безлюдна и гола пустиня. Човекът бавно пристъпва към него, обикаля кътчетата му и се удивлява на прекрасното строителство, на декорациите по стените, на съвършеното майсторство. С цялото простодушие на представите си и с ниския си интелект дивакът одушевява двореца – решава, че е способен сам да се построи, да изгради своите зали и помещения, да нарисува красивите си изображения, да оформи привлекателните си декорации. Понеже не му достига ум, за да предположи, че строителят на двореца може да се намира и навън, в пустинята, човекът тръгва да го търси, дано попадне на него в сградата. Но понеже погледът му не открива нищо, той започва да се колебае и да се съмнява в съществуването му, както и че е способен да построи такъв дворец, който изпълва душата и изумява с прелестната си направа и с красивата си фасада.

Тогава краката му го завеждат в един ъгъл, където неочаквано се натъква на някакъв тефтер с бележки, в който е записан подробен план за самото изграждане на двореца, както и е даден индекс на наличния му инвентар и са приложени закони за управлението му. И тефтерът, и съдържанието му не притежават необходимите свойства, за да построят и украсят двореца, защото не притежават нито ръце, с които да работят, нито очи, с които да гледат. Въпреки това човекът се хваща за този бележник, защото вижда, че съдържанието му напълно съвпада с действителността – включва теоретичните закони на Аллах, – и е принуден да каже: "Именно тефтерът е построил, организирал и украсил двореца. Той е създал нещата в него, подредил ги е в такъв ред и ги е аранжирал в такава хармония..." С тези думи разкрива колко дълбоко е невежеството му и колко неизкоренима е глупостта му.

Подобно на човека от примера, и онези, които изповядват идеята за величието на природата, но отхвърлят могъществото на божествеността (улухия), влизат във внушителния дворец на света – с много по-акуратен ред, по-съвършено майсторство, по-хубава направа, по-ярка красота, които въобще не подлежат на сравнение с малкия и тесен дворец от примера. Всички кътчета на мирозданието изобилстват от неповторими чудеса и възвишени мъдрости. Та влиза естествоизпитателят в двореца на света с предубеждението, че пръснатите наоколо шедьоври не са произведения на Аллах Всечистия, Непременносъществуващия, Който се намира извън сферата на творенията и стои превисоко над възможносъществуващите създания. Той започва да изследва и да търси причината, вложена в тези творения и създания, но вижда законите на Божията практика и каталозите на Господното творчество, които са наречени природа погрешно – крайно погрешно! Природата може да наподобява страница от книга със заглавие Промяна и видоизменение, посветена на законите на функционирането на Божието могъщество, или да прилича на картина със заглавие Изтриване и писане за Божието предопределение. Накрая се налага естествоизпитателят да каже:

"Тези неща се нуждаят от пораждаща ги причина, а нищо не е свързано с тях повече, отколкото е тази книга. Пък и не ми харесва да вярвам и да съм убеден в Твореца, Всевеликия. Затова правя извода, че поради съдържащите се в нея закони на изтриването и писането именно тя е създателката на нещата, макар и логиката на лишения от страсти разум да отхвърля напълно възможността делата на абсолютното Господство (рубубия), изискващо абсолютно могъщество, да се приписват на тази сляпа, глуха и безпомощна книга."

Ето нашият отговор:

"Покажи се от блатото на природата, за да видиш великия Творец, за Когото свидетелстват на различни езици и сочат към Него по различен начин всички създания, като се започне от атомите и се стигне до планетите! Съзерцавай проявленията на великия Ваятел, Който е построил високия дворец на света и е записал в тази Книга Своя план, програмата и законите Си! И се избави от това греховно и жалко бълнуване!"

Втори пример

Човек, откъснат от културния и цивилизован свят, влиза във внушителен военен лагер и остава поразен от ученията и тренировките, които бойците провеждат с изключителен ред, дисциплина и умение, с покорство и послушание. Той забелязва синхронизираните им действия, сякаш всички се движат като един – полк, бригада, дивизия, – вървят и спират, единни като отделен боец, изстрелват единен изстрел след единна команда. Човекът се изумява и не може да осъзнае с елементарния си мозък, че заповедите се издават от велик пълководец според законите на държавата и нарежданията на владетеля, затова си въобразява, че войниците са навързани един за друг с въже. После започва да разсъждава и си представя колко удивително е мнимото въже, поради което още повече се обърква и затруднява.

Сетне продължава пътя си нататък и влиза в огромната джамия "Айя София" по време на петъчната молитва. Там той вижда множеството, което се моли в редици зад един човек и следва движенията му, когато се изправя, извършва коленопреклонение, пада доземи в поклон. Понеже не знае нищо за Божия закон и за нематериалните норми, съдържащи повелите на Владетеля на закона, пришълецът си представя, че молещите се хора са навързани един за друг с материално въже, което ги стяга здраво и именно то ги задвижва и възпира. И така си върви по своя друм, а съзнанието му е преизпълнено с погрешните му представи, които будят насмешка дори у най-дивите и невежи хора.

В светлината на този пример разбираме, че и безбожникът идва на земята, която е внушителен и блестящ военен лагер на бойците на Преславния владетел, а също и огромен и прекрасен храм, в който се възвеличава Безсмъртния боготворен (ал-~абуд ал-азали) и се почита Неговата святост. Идва безбожникът, носейки атеистичната идея за "природата" – това пълно невежество, – и си представя духовните закони, които са оставили белезите си във взаимосвързаността на системите в неповторимата вселена и които произтичат от мъдростта на Твореца-ваятел, представя си ги като материални, и ги третира в изследванията си като материя, като съвкупност от мъртви и неодушевени неща.

И гледа той на постановките на Господните закони, които носят умозрителен характер и са вселенски природни норми на Шариата, наложен от Безсмъртния боготворен, и които в целостта си са чисто духовни и съществуват само в мисълта, гледа на тях, сякаш са външни създания и материални дадености. И поставя тези закони, произтичащи от Божието знание и Господното слово, които съществуват само на теория, на мястото на Божието предопределение, и им приписва способност да творят и да създават, и ги нарича природа, като си мисли, че силата, която е само една от изявите на Господното могъщество, притежава действителна ефикасност и автономност. Има ли по-голямо невежество и тъпота? И не е ли това многократно по-голяма безпросветност, отколкото споменатата в примера?

Обобщение

Дори ако приемем, че въображаемото и измислено нещо, наречено природа, за което са се хванали естествоизпитателите, има реално външно съществуване, то е само произведение на Творец, но не и автор; декорация, но не и декоратор; съвкупност от разпоредби, но не и владетел; природно законодателство, но не и законодател; сътворен воал на Божието могъщество, но не и Творец; създадено и пасивно естество, но не и действащ Създател; сборник с нормативни актове, но не и всемогъщ Бог; продукт, но не и първоизточник.

Извод

След като творенията реално съществуват, а разумът е неспособен да си представи повече от четири пътища за обяснение на появата им, както бе споменато във Въведението, и чрез осветляване на три ясни и очевидни абсурда бе категорично доказано, че три от тези пътища са заблуда, абсолютно задължително, неизбежно и извън всякакво съмнение би трябвало да се приеме за достоверен четвъртият път. Това е пътят на еднобожието, както е разкрито в следното коранично знамение:

اَفِى اللّٰهِ شَكٌّ فَاطِرِ السَّمٰوَاتِ وَال۟اَر۟ضِ

"Нима има съмнение спрямо Аллах – Твореца на небесата и на земята?" (14: 10)

Тези слова сочат ясно и категорично наличието на Непременносъществуващия (Уаджиб ал~уджуд), властващата му божественост (улухия), както и че всяко нещо произлиза от ръката на Неговото могъщество и че ключовете на небесата и на земята са в Неговата десница – всечист е Той и всевишен.

Човече, боготворящ причините, клетнико, омаян от природата,

естеството на всяко нещо е сътворено като самото него, защото е новосъздадено, а не е извечно, и е белязано от знака на изкусността и майсторството, и причината за външното съществуване на всяко нещо е възникнала във времето, и всяко нещо се нуждае от твърде много средства, инструменти и принадлежности, за да го има. След като това е така, би трябвало някой Всемогъщ с абсолютно могъщество да е сътворил естеството във всяко нещо и да е създал причината за него, и би трябвало Той да е абсолютно богат, без потребности, да не се нуждае от съдружници и безпомощните средства да не участват заедно с Него в сътворяването и в Господната Му власт.

Опазил Аллах друг освен Него да бъде Всемогъщия, Богатия без нужди, Върховния! Та именно Той е Преславния и Всевишния, Който едновременно и директно сътворява от Своята висота и причината, и следствието, и поражда между тях видима и осезаема причинност, и ги свързва чрез ред и организация, като превръща причините и природата във воал, забулващ Неговото колосално могъщество, и в завеса, скриваща Неговото величие и грандиозност, за да се запази достойнството Му всечисто и свято в своята висота и вместо да се жалват от Него за очевидните недостатъци и да се оплакват за явния гнет в нещата, вината се стоварва върху причините.

Кое е по-лесно за разбиране и по-близо до ума: да си представим, че производител е направил корпуса, механизмите и принадлежностите на някой часовник, после ги е монтирал в съответствие с формата и функциите му, задействал ги е в безупречен ред и е балансирал с изключителна точност движението на стрелките му; или да си представим, че в корпуса, в прецизните механизми и в стрелките на часовника майсторът е сложил по една чудодейна машина, на която е поверил производството му, за да го направи с безжизнените си ръце. Нека заедно кажем: "Не е ли това пустословие, абсурд и невъзможна ситуация? Човече с оскъден ум, ти отсъди и ти прецени!"

Кое е по-допустимо и по-приемливо за логиката на разума: да си представим, че някой писател е написал сам своята книга, след като си е набавил необходимите пособия – мастило, писалка и хартия; или да си представим, че писателят е създал специална печатна машина за конкретната книга – а това е много по-сложно и изисква повече майсторство и прецизност, отколкото съчиняването на книгата, – след което й е наредил: "Започни сега ти да пишеш!", без да се намесва в работата й. Не е ли подобно налудничаво предположение неразрешим проблем за разума и създаването на машината не поражда ли многократно поголямо затруднение, отколкото писането на самата книга?

Но може и да кажеш: "Създаването на печатна машина е по-трудно и по-сложно, отколкото съчиняването на книгата, но машината е способна да произведе за кратко време хиляди копия от книгата, така че тя е улесняващо средство."

Отговорът е следният: "Чрез постоянно обновяващите се проявления на Най-прекрасните Си имена и разкриването им под различни форми Твореца и Ваятеля – всеславен е Той – сътворява с абсолютната Си мощ отличителните индивидуални черти и особености на нещата, така че никое творение да не прилича напълно на друго и да бъде неповторимо. Това е вечна Книга, Господна Книга.

Да, за да изрази смислите на своето съществуване, всяко нещо се нуждае от собствени специфични качества и белези, чрез които да бъде разпознавано, да се различава от всички други неща и да не е сходно с тях.

Погледни и внимателно се взри в човешкото лице, ще видиш, че в това малко пространство са събрани множество индивидуални черти, които го отличават от всички други лица още от епохата на Адам, мир нему, до ден днешен и вовеки-веков, въпреки приликата и сходството в човешката природа и естество. Това е очевиден и категорично доказан факт.

Чертите на всяко лице са оригинална и специфична книга за самото него – автономна книга, която не зависи от останалите книги. За да бъде тя публикувана и така майсторски да се направи и подреди, е необходимо да има пълен набор от печатни букви с подходящ размер и те да бъдат поставени на точните им места, за да може "авторът" на това лице да го "напише" по оригинален и изцяло различен начин в сравнение с останалите "книги".

Би трябвало също така да се набавят всички необходими материали, да се поставят на съответните им места, после да се включат всички нужни за лицето елементи. Всичко това несъмнено изисква да се разполага със специална фабрика или печатница за всички детайли на всяко отделно лице.

u още, ако предположим, че такава печатница съществува, не ще ли се нуждае тя от определена организация и синхронизиране на работата й? u освен че се налага някой да сортира и подрежда буквите й, самото отпечатване също ще изисква строга последователност и дисциплина.

А веществата и елементите, които се съдържат в тялото на всяко живо същество, са стократно по-сложни и с по-прецизна организация, отколкото материалите на печатницата. Те са доставени от различни кътчета на света, съобразени са с определени изчисления, измерени са с точни теглилки, комбинирани са в строга пропорция в зависимост от потребностите и накрая са сложени в ръката на печатарската машина. На първо място и преди всичко този дълъг цикъл от действия се нуждае от създател, който да е направил предполагаемата машина, а то не е нищо друго освен възпроизвеждащата способност на Всемогъщия Творец и всепроникващата Му воля.

Следователно представата за вероятното съществуване на природата като някаква печатница е абсолютно очевидна и безсмислена небивалица.

Както видяхме в споменатите погоре примери за часовника и книгата, именно Твореца, Носителя на величието, Който е Способния на всяко нещо, е Създателя и на причините, и на следствията, и Свързващия ги в едно с мъдростта си. По Своя воля Той е определил природата на нещата и им е отредил да бъдат огледало, отразяващо проявленията на Великия естествен закон (шариат), по модела на който е създадена вселената и който се изразява в нормите и обичаите на Аллах, свързани с нейния ред и организация. Именно Той е сътворил с мощта Си лицето на природата, която е получила съществуване на видима реалност, после е създал нещата по нейния образец и ги е смесил със съвършена мъдрост.

Оставяме сега на твоя оскъден ум да отсъди: кое от двете предположения е по-допустимо според теб и в кое ти е по-лесно да повярваш? Дали в логичната истина, произтичаща от неограничен брой категорични аргументи, която се налага като действителна реалност, или в допускането, че на всяко отделно нещо са предоставени необходимите безчет механизми и органи, и са поверени дейности, отличаващи се с мъдрост и проницателност? Нима можем да си обясним това с т. нар. "природа" и с причините, които са мъртви и безчувствени, и самите са сътворени? Не е ли това невъзможен абсурд, излизащ от рамките на вероятността?

Обожаващият природата – този отрицател – отговаря с думите:

"Докато ме молиш да отсъдя справедливо, признавам, че пътя, който съм следвал досега, е погрешен, сто пъти абсурден и носещ всякакви щети, а също и крайно противен и покварен. Който притежава поне капка разум, осъзнава от рационалните Ви съждения и научните Ви изследвания, подкрепени с аргументи и споменати по-горе, че да се приписва сътворението на причините и на природата, е неприемливо за разума и напълно абсурдно. Напротив, задължително е според логиката всяко нещо да се припише директно на Непременносъществуващия (Уаджиб ал~уджуб), преславен е Той. Хвала на Аллах, че ме напъти към вярата!

У мен остана обаче едно съмнение – вярвам, че Аллах е Господ и че Той е Твореца на всяко нещо, но се питам: какво би навредило на колосалността Му – всеславен е Той! – и какво би ощетило властта Му – всевелик и върховен е Той!, – ако отправим известна похвала и към вторичните причини, които са породили и създали дребните и незначителни неща? Ще накърни ли това с нещо властта Му, всечист и всевишен е Той?"

Отговорът е следният:

"Както категорично доказахме в част от посланията на Рисале-и Нур, спецификата на властта (хакимия) е такава, че напълно отхвърля и се противопоставя на чуждата намеса в нея. И най-нисшият ръководител или дребен служител не приема намеса в рамките на своите правомощия, дори от собствения си син. Някои султани са убивали невинните си синове само защото са ги подозирали, че възнамеряват да се намесят във властта им, въпреки че са били донякъде праведни и добродетелни. Този факт показва доколко въпросният закон – законът за отхвърлянето на намесата – е вкоренен в същността на властта. Той прониква във всяко нещо, като се започне от съперничеството за управлението на някоя малка област и се стигне до борбата на двама владетели за автономна власт в рамките на една държава. Така без всякакво съмнение става ясно, че стремежът към самостоятелност на властта налага закона за предотвратяване на съучастието в нея, който е разкрил своята сила и въздействие в продължение на дългата човешка история, а също и своите резултати: смутове, убийства, изгнаничество, реки от пролята кръв.

Помисли си за човека – той е безсилен сам да се управлява, нуждае се от сътрудничество с другите и притежава бледа сянка от власт и надмощие, а до такава степен отхвърля намесата в делата си, не позволява на другите да му се бъркат, не приема съдружие във върховенството си и се стреми с всички сили да отстоява своята независимост и автономност. Помисли си за това, а после разсъди за Абсолютния Владетел, възправил се на Трона на господството (рубубия), за Него – Абсолютния Повелител, доминиращ над всички чрез божествеността (улухия), Абсолютния Суверен, независим в Своята единственост и изключителност, Абсолютния Богат, Който не се нуждае от нищо в абсолютната Си мощ. Това е Аллах, нашият Господ, Носителя на величието.

Доколко е задължително и потребно да се отхвърли намесата по отношение на Него, да не се позволи съучастие в управлението Му и да се прогони всеки претендент за съдружник в абсолютното Му властване, и доколко това е неотделим елемент от върховенството му и негов траен белег?

Сега би могъл да направиш паралел и да съпоставиш ограничената и тясна човешка власт, която се нуждае от другите, и абсолютната, универсална, доминираща над всяко нещо власт на Аллах, която притежава пълна автономност и не е обвързана с потребности.

Вторият дял от съмнението ти гласеше, че ако част от богослуженето на някои второстепенни неща се насочи към някои причини, дали това ще накърни с нещо богослуженето на всички творения, отправено към Аллах Всемогъщия, като се започне от атомите и се стигне до небесните тела?

Отговорът е следният:

"Твореца, Всемъдрия, Всесведущия, преславен е Той, е създал вселената по подобие на дърво и е отредил усещането и съзнанието да бъде негов съвършен плод, а човека е почел да бъде комплексен плод на одушевените същества и е сторил благодарността и богослуженето да бъдат най-доброто, което човешкият живот ражда. И нещо повече, тези две способности и качества – признателността и поклонението ибадет са резултат от сътворяването на човека, цел на естеството му и плод на живота му.

Възможно ли е по законите на разума този абсолютен Управник и Повелител-вседържец – Единствения, Единосъщия – да повери ръководството и делата на човека – плода на цялата вселена – на някакви "причини", и да предостави на друг плода на живота му – благодарността и богослуженето, – след като е сътворил цялата вселена, за да познае Неговата божественост (улухия) и да обикне Неговото господство (рубубия)? Възможно ли е Той да отреди резултатът на творението и плодът на вселената да паднат в гниещите челюсти на безсмислието и празнотата? Опазил Аллах, в никакъв случай! Всечист е Аллах от онова, с което Го съдружават!

И още, възможно ли е Всечистия да одобри нещо, което противоречи на Неговата мъдрост и господство, отреждайки на някакви причини да станат обект на поклонение за творенията? А е известно, че Всеславния, Всевишния е разкрил Себе си, дал е знание за Своята особа и е внушил любов към нея чрез делата и даровете Си на този свят. И как след всичко това Той ще се съгласи да остави на друг да бъде обичан от най-доброто Му творение и най-съвършеното по богослужене, благодарност и отдаване на възхвала! И как ще позволи на Своите творения да Го забравят, след като е разкрил възвишените си цели във вселената: да бъде познаван и да Му се служи? Опазил Аллах, в никакъв случай! Всечист е Той и превисоко стои над онова, което говорят!"

Какво ще кажеш сега, приятелю, за онова, което чу преди малко?

Тогава той ми отговаря:

"Хвала на Аллах, че ме улесни да намеря разрешение и да се освободя от тези две съмнения! Ти ми разкри два силни и бляскави аргумента за единствеността на Аллах – Истинския обожаван и Единствения заслужаващ да Му се служи. Те не могат да бъдат отречени и отхвърлени. Кой би отрекъл наличието на слънчевата светлина и на деня освен някой упорит в своята надменност?

Заключение

"Човекът на природата" изостави предишните си разсъждения и заблуди и влезе в "кошарата на вярата" с нова мисъл:

"Слава на Аллах! Свидетелствам, че всичките ми съмнения са изчезнали, ала все още съм объркан и ми хрумват много неща. Идват ми на ума въпроси, на които нямам отговор.

Първи въпрос

Чуваме мнозина ленивци, които са равнодушни към богослуженето, и по-специално изоставящите молитвата, да казват: "Каква нужда има Господ, Богатия сам по Себе си, всечист и весвишен е Той, от нашето богослужене, че да ни се кара в ясната Си и съвършена Книга и да отправя към нас заплахи, че ще бъдем подложени на мъчение в Ада? И как този заплашителен и гръмогласен стил заради някаква второстепенна и нищожна грешка се съгласува с мекото, спокойно и изтънчено чудноречие на други места?"

Отговорът е следният: "Наистина Аллах, Всечистия и Всевишния, Богатия сам по Себе Си, няма абсолютно никаква нужда от твоето богослужене, човече, а и въобще от нищо, ала ти имаш насъщна потребност от него. Духът ти боледува и богослуженето е изцелителният балсам за раните му и за болките на личността ти. Това бе доказано в много Послания от светлина (Рисале-и Hyp).

Представи си, че някой болен разговаря с някой милосърден лекар, който му съчувства и настоява да си взима лекарството, а той му казва: "Каква нужда имаш от това лекарство, че да ме караш толкова настоятелно да го взимам?" Не би ли разбрал от думите му колко глупави и нелепи са разсъжденията му и колко слабоумна е логиката му?

А ето какво тълкуване може да се даде на предупреждението, отправено от Свещения Коран за изоставянето на молитвата, и на страховитата заплаха за болезнено наказание. Както султанът, за да запази и защити поданиците си, наказва сурово някой долен човек, извършил престъпление, засягащо правата на другите хора, така и Владетеля на вечността и безсмъртието наказва строго онзи, който изоставя молитвата, защото грубо нарушава, потъпква и погазва правата на създанията – Неговите поданици и творения – и ги подлага на свиреп духовен гнет.

Така е, защото съвършенствата им се изявяват под формата на възхвала и богослужене с лице, обърнато към Всемъдрия създател, всевишен е Той. Който изоставя молитвата, не вижда и не ще види богослуженето на създанията. И нещо повече, той отрича поклонението и в това се съдържа огромно подценяване на създанията и пренебрегване на стойността им. А всяко от тях е извисено вечно послание, изписано със знаменията на богослуженето и възхвалата, с които се обръща към Създателя, най-великият и най-върховният е Той. Всяко от тях е и огледало за изява на Господните Имена, излъчващи светлина. След като се отрече богослуженето, създанията се низвергват от високото им и издигнато положение, съществуването им не изглежда иначе освен само като празно и лишено от смисъл, нравствените им функции отпадат и се предполага, че тези създания са мъртви, безполезни, безплодни и без значение. Който изоставя молитвата, той ги презира, смята ги за жалки и нищожни, пренебрегва достойнството им, отрича съвършенствата им и атакува основанията за съществуването им.

Да, всеки човек гледа света от собствен ъгъл и в съответствие с онова, което собственото му огледало показва. Създателя и Ваятеля, всечист е Той, е сътворил човека с облик, който позволява вселената да се съизмерва и съпоставя с него, дарил го е със специфичен свят – част от необята – и е обагрил този интимен мир в зависимост от убежденията в сърцето на конкретната личност.

Тъжният, отчаян и плачещ човек вижда създанията разплакани и отчаяни, докато щастливият със самочувствие ги вижда усмихнати и радостни. Така и онзи, който изпълнява богослуженето и споменава Аллах сериозно, с пълно съзнание, с чувство и мисъл, открива част от богослуженето и прославите на другите създания и дори ги вижда като непоколебима истина и реалност. А който изоставя поклонението ибадет от небрежност или защото го отрича, той твърде много се заблуждава и греши за творенията, отрича напълно и изцяло се противопоставя на истината за техните съвършенства, и така нарушава правата им.

И нещо повече, изоставящият молитвата угнетява също и душата си, която не е негова собственост, а е подвластна рабиня на своя Стопанин, Господар, Създател и Творец. Именно затова истинският му Господар го предупреждава строго и му отправя сурова заплаха, за да получи Неговата рабиня от повеляващата зло душа онова, което й се полага по право. В допълнение, когато човек изостави богослуженето – плод на природата му и цел на естеството му, – той престъпва допустимите за него граници пред Божията мъдрост и Господната воля, за което заслужава сурово наказание.

От казаното дотук можем да обобщим, че изоставящият богослуженето угнетява душата си, която е подвластна на Истината (АлХак), всечист е Той, и е Негова рабиня, но също така нарушава и правата на съвършенствата на вселената, и ги угнетява. Да, както неверието е презрение и пренебрежение към създанията, така изоставянето на богослуженето е отрицание на съвършенствата на вселената и престъпление срещу Божията мъдрост. Затова изоставящият богослуженето заслужава сурова заплаха и строго наказание.

Тук се крие причината за заплашителния и предупреждаващ стил, избран в Свещения Коран, за да се изрази споменатото по-горе право и да се изкаже истината. Стилът е в пълна хармония със съдържанието и съответства напълно на контекста, а именно това е красноречието.

Втори въпрос

Нашият другар, който преодоля и изостави идеята за "природата" и бе почетен с вярата в Аллах, каза:

"Абсолютното подчинение на всяко създание във всяко от делата му, във всяка отделна подробност, във всичко, което върши, прави и изпълнява, пред Божията воля и Господното могъщество, е велика и преславна истина. Тя е толкова огромна и широкообхватна, че нашите слаби и ограничени умове не могат да я асимилират и осъзнаят. Аеизвестно, че край себе си виждаме с очите си безкрайно обилие от създания и абсолютна лекота на сътворяване на нещата. Лесното създаване, което е задължителна характеристика на единствеността (уахдания), бе доказано и потвърдено от изброените неопровержими доводи и категорични аргументи. И Свещеният Коран ясно постановява истината за абсолютната лекота в множество свои знамения, например в следните:

مَا خَل۟قُكُم۟ وَلَا بَع۟ثُكُم۟ اِلَّا كَنَف۟سٍ وَاحِدَةٍ

"Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа." (31: 28)

وَمَٓا اَم۟رُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَم۟حِ ال۟بَصَرِ اَو۟ هُوَ اَق۟رَبُ

"Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо." (16: 77)

Всичко това превръща тази велика истина – лекотата на сътворяване – в рационален, приемлив и допустим за разума въпрос. Каква е тайната на тази лекота и каква мъдрост се крие в нея?"

Отговорът е следният: "Тази тайна е разяснена напълно и убедително, с най-подробни коментари, в Двайсето писмо при тълкуването на следното коранично знамение:

وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَى۟ءٍ قَدٖيرٌ

"Той на всяко нещо е способен."

По-специално в приложението към споменатото писмо бе дадено обстойно, твърде понятно и убедително разяснение, подкрепено с категорични доказателства и аргументи. Накратко то може да се обясни така. Когато създаването на всички неща бъде приписано на единствения Творец, тогава то е толкова лесно, колкото създаването на единствено творение. Но ако се припише на множеството, тогава за това множество е толкова трудно да го направи, колкото създаването на цялата вселена. Сътворяването на едно семе би било толкова трудно и проблематично, колкото и това на цяло дърво.

Но ако създаването се припише на истинския му Извършител, всечист е Той, тогава би било лесно и създаването на цялата вселена би било като сътворяване на едно дърво, на дървото – като на семе, на Рая – като на пролет, на пролетта – като на цвете. Всичко би било леко и безпроблемно.

Ще посочим тук накратко един или два аргумента измежду стотици други, разяснени най-подробно в Послания от светлина (Рисале-и Нур). Тези аргументи разкриват тайните, постановките и положенията, съдържащи се в онова, което виждаме наоколо – в обилието от безброй създания, в множеството екземпляри от всеки вид, в идването им на белия свят в строг ред и съвършенство, с лекота и без усилие.

Ето пример за това. Командването на сто войника от един офицер е многократно полесно от командването на един войник от сто офицера. Когато цялостното въоръжаване на армията с необходимите военни принадлежности се извършва от един център, по един закон, от един завод и под ръководството на един командир, това е толкова лесно и безпроблемно от гледна точка на количеството и обилието, колкото въоръжаването и снабдяването на единствен войник. И обратно, снабдяването на единствен войник с военни принадлежности от разнообразни центрове и заводи под заповедите на многобройни командири е толкова трудно и сложно, колкото въоръжаването на цяла армия, защото тогава се изисква наличие на същото множество фабрики, както и за цялата войска, но само за един боец.

Забелязваме също, че единичното дърво, което е снабдено с необходимите принадлежности и условия – едно стъбло, един корен, един център, един закон на развитие и растеж, – дава хиляди плодове и това става с лекота и без усилие, сякаш дървото произвежда единствен плод. Но ако единствеността се замени с множественост и се тръгне по пътя на количеството вместо по пътя на уникалността, и всеки плод бъде снабдяван с необходимите вещества от различни центрове и различни стъбла и корени, тогава създаването на единствен плод би било толкова трудно, колкото и това на самото дърво. И нещо повече, възможно е дори сътворяването на семето, което е умален образец и каталог на дървото, да е не по-малко сложно и трудно, отколкото е и това на дървото, защото и за него, и за семето се изисква наличие на едни и същи жизненоважни вещества.

Още стотици примери могат да се дадат и всички те разясняват, че е много по-лесно на белия свят да се появят с абсолютна лекота хиляди създания, ако това е породено от единствен източник, отколкото да възникне едноединствено създание – плод на много и различни фактори и двигатели.

Понеже сме доказали тази истина по категоричен и безспорен начин в други Послания от светлина (Рисале-и Hyp), бихме насочили читателя към тях. Тук ще разясним само една велика тайна, свързана със споменатата лекота от гледна точка на Божието знание, Божието предопределение и Господното могъщество. Ето тази тайна.

Sen bir mevcudsun. Eğer Kadîr-i Ezelî’ye kendini versen; bir kibrit çakar gibi hiçten, yoktan, bir emirle, hadsiz kudretiyle, seni bir anda halk eder. Eğer sen kendini ona vermezsen, belki esbab-ı maddiyeye ve tabiata isnad etsen o vakit sen, kâinatın muntazam bir hülâsası, meyvesi ve küçük bir fihristesi ve listesi olduğundan; seni yapmak için kâinatı ve anâsırı ince elek ile eleyip hassas ölçülerle aktar-ı âlemden senin vücudundaki maddeleri toplamak lâzım gelir.

Çünkü esbab-ı maddiye yalnız terkip eder, toplar. Kendilerinde bulunmayanı; hiçten, yoktan yapamadıkları, bütün ehl-i akıl yanında musaddaktır. Öyle ise küçük bir zîhayatın cismini aktar-ı âlemden toplamaya mecbur olurlar.

İşte vahdette ve tevhidde ne kadar kolaylık ve şirkte ve dalalette ne kadar müşkülat var olduğunu anla!

İkincisi, ilim noktasında hadsiz bir suhulet vardır. Şöyle ki:

Kader, ilmin bir nev’idir ki her şeyin manevî ve mahsus kalıbı hükmünde bir miktar tayin eder. Ve o miktar-ı kaderî, o şeyin vücuduna bir plan, bir model hükmüne geçer. Kudret icad ettiği vakit, gayet suhuletle o kaderî miktar üstünde icad eder.

Eğer o şey muhit ve hadsiz ve ezelî bir ilmin sahibi olan Kadîr-i Zülcelal’e verilmezse –sâbıkan geçtiği gibi– binler müşkülat değil belki yüz muhalat ortaya düşer. Çünkü o miktar-ı kaderî ve miktar-ı ilmî olmazsa binler haricî ve maddî kalıplar, küçücük bir hayvanın cesedinde istimal edilmek lâzım gelir.

İşte vahdette nihayetsiz kolaylık ve dalalette ve şirkte hadsiz müşkülatın bir sırrını anla وَمَٓا اَم۟رُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَم۟حِ ال۟بَصَرِ اَو۟ هُوَ اَق۟رَبُ âyeti, ne kadar hakikatli ve doğru ve yüksek bir hakikati ifade ettiğini bil!

Üçüncü Sual: Eskiden düşman, şimdi dost olan mühtedi diyor ki: Şu zamanda çok ileri giden feylesoflar diyorlar ki: “Hiçten hiçbir şey icad edilmiyor ve hiçbir şey idam edilmiyor yalnız bir terkip bir tahlildir ki kâinat fabrikasını işlettiriyor.”

Elcevap: Nur-u Kur’an ile mevcudata bakmayan feylesofların en ileri gidenleri bakmışlar ki tabiat ve esbab vasıtasıyla bu mevcudatın teşekkülat ve vücudlarını –sâbıkan ispat ettiğimiz tarzda– imtina derecesinde müşkülatlı gördüklerinden, iki kısma ayrıldılar.

Bir kısmı sofestaî olup, insanın hâssası olan akıldan istifa ederek, ahmak hayvanlardan daha aşağı düşerek, kâinatın vücudunu inkâr etmeyi; hattâ kendilerinin vücudlarını dahi inkâr etmesini; dalalet mesleğinde esbab ve tabiatın icad sahibi olmalarından daha ziyade kolay gördüklerinden hem kendilerini hem kâinatı inkâr edip, cehl-i mutlaka düşmüşler.

İkinci güruh bakmışlar ki dalalette, esbab ve tabiat mûcid olmak noktasında, bir sinek ve bir çekirdeğin icadı, hadsiz müşkülatı var ve tavr-ı aklın haricinde bir iktidar iktiza ediyor. Onun için bilmecburiye icadı inkâr ediyorlar “Yoktan var olmaz.” diyorlar ve idamı da muhal görüyorlar “Var yok olmaz.” hükmediyorlar. Yalnız harekât-ı zerrat ile tesadüf rüzgârlarıyla bir terkip ve tahlil ve dağılmak ve toplanmak suretinde bir vaziyet-i itibariye tahayyül ediyorlar.

İşte sen gel, ahmaklığın ve cehaletin en aşağı derecesinde, en yüksek akıllı kendini zanneden adamları gör ve dalalet, insanı ne kadar maskara ve süflî ve echel yaptığını bil, ibret al!

Acaba her senede, dört yüz bin envaı birden zemin yüzünde icad eden ve semavat ve arzı altı günde halk eden ve altı haftada, her baharda, kâinattan daha sanatlı, hikmetli zîhayat bir kâinatı inşa eden bir kudret-i ezeliye, bir ilm-i ezelînin dairesinde, planları ve miktarları taayyün eden mevcudat-ı ilmiyeyi göze göstermeyen bir ecza ile yazılan ve görünmeyen bir yazıyı göstermek için sürülen bir ecza misillü, gayet kolay o ma’dumat-ı hariciye olan mevcudat-ı ilmiyeye vücud-u haricî vermeyi o kudret-i ezeliyeden uzak görmek ve icadı inkâr etmek; evvelki güruh olan sofestaîlerden daha ziyade ahmakane ve cahilanedir.

Bu bedbahtlar, âciz-i mutlak ve yalnız bir cüz-i ihtiyarîden başka ellerinde olmayan firavunlaşmış kendi nefisleri, hiçbir şeyi idam ve yok edemediklerinden ve hiçbir zerreyi, bir maddeyi, hiçten, yoktan icad edemediklerinden ve güvendikleri esbab ve tabiatın ellerinde hiçten icad gelmediği cihetle, ahmaklıklarından diyorlar: “Yoktan var olmaz, var da yok olmaz.” deyip bu bâtıl ve hata düsturu, Kadîr-i Mutlak’a teşmil etmek istiyorlar.

Evet, Kadîr-i Zülcelal’in iki tarzda icadı var. Biri, ihtira ve ibda iledir. Yani hiçten, yoktan vücud veriyor ve ona lâzım her şeyi de hiçten icad edip eline veriyor. Diğeri, inşa ile sanat iledir. Yani kemal-i hikmetini ve çok esmasının cilvelerini göstermek gibi çok dakik hikmetler için kâinatın anâsırından bir kısım mevcudatı inşa ediyor. Her emrine tabi olan zerratları ve maddeleri, rezzakıyet kanunuyla onlara gönderir ve onlarda çalıştırır.

Evet, Kādir-i Mutlak’ın iki tarzda hem ibda hem inşa suretinde icadı var. Varı yok etmek ve yoğu var etmek; en kolay en suhuletli, belki daimî, umumî bir kanunudur. Bir baharda, üç yüz bin enva-ı zîhayat mahlukatın şekillerini, sıfatlarını, belki zerratlarından başka bütün keyfiyat ve ahvallerini hiçten var eden bir kudrete karşı “Yoğu var edemez!” diyen adam, yok olmalı!

Tabiatı bırakan ve hakikate geçen zat diyor ki: Cenab-ı Hakk’a zerrat adedince şükür ve hamd ü sena ediyorum ki kemal-i imanı kazandım, evham ve dalaletlerden kurtuldum ve hiçbir şüphem de kalmadı.

اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى دٖينِ ال۟اِس۟لَامِ وَ كَمَالِ ال۟اٖيمَانِ

سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ

---

Yirmi İkinci Lem'a ⇐ Lem'alar | ⇒ Yirmi Dördüncü Lem'a

---