71.644
düzenleme
On Birinci Şuâ/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"Още и болните, и угнетените. и такива като нас -изпаднали в беда, сиромаси, затворници с тежки наказания, които съставят най-важната част от човечеството... Ако на всички тях не им помагаше и не ги утешаваше вярата в отвъдното, несъмнено животът им би се..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Единствено чрез вярата в отвъдното и възрастните хора - друга четвърт от човечеството - не биха намерили утеха пред скорошното си угасване и отиване в гроба, когато прекрасният и сладък живот затваря пред тях вратите си. Ако не бе вярата, тези почитани..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("Още и болните, и угнетените. и такива като нас -изпаднали в беда, сиромаси, затворници с тежки наказания, които съставят най-важната част от човечеството... Ако на всички тях не им помагаше и не ги утешаваше вярата в отвъдното, несъмнено животът им би се..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
| 539. satır: | 539. satır: | ||
Но ако вярата в отвъдното го подпомогне и подкрепи, скоро той ще възвърне благоразумието си, ще се допитва до своя разум и ще си казва: "Дори ако полицията и тайните служби не могат да ме видят, понеже съм се скрил от тях, ангелите на най-великия Владетел, на Господаря на величието, Комуто принадлежи най-голямата и вечна тъмница - Адовият зандан, записват всичките ми лоши деяния. Следователно не съм оставен на воля и не съм с разпуснати юзди, а съм гост и пътник с мисия. Един ден несъмнено и аз ще бъда слаб и стар като тези хора." Тогава от дълбините на сърцето му ще се отронят капки милосърдие, състрадание и жалост, и ще почувства уважение към онези, чиито права е искал да накърни с гнет. Понеже тази идея вече бе разяснена в Послания от светлина (Рисале-и Нур), ше се ограничим в рамките на настоящото изложение. | Но ако вярата в отвъдното го подпомогне и подкрепи, скоро той ще възвърне благоразумието си, ще се допитва до своя разум и ще си казва: "Дори ако полицията и тайните служби не могат да ме видят, понеже съм се скрил от тях, ангелите на най-великия Владетел, на Господаря на величието, Комуто принадлежи най-голямата и вечна тъмница - Адовият зандан, записват всичките ми лоши деяния. Следователно не съм оставен на воля и не съм с разпуснати юзди, а съм гост и пътник с мисия. Един ден несъмнено и аз ще бъда слаб и стар като тези хора." Тогава от дълбините на сърцето му ще се отронят капки милосърдие, състрадание и жалост, и ще почувства уважение към онези, чиито права е искал да накърни с гнет. Понеже тази идея вече бе разяснена в Послания от светлина (Рисале-и Нур), ше се ограничим в рамките на настоящото изложение. | ||
Още и болните, и угнетените. и такива като нас -изпаднали в беда, сиромаси, затворници с тежки наказания, които съставят най-важната част от човечеството... Ако на всички тях не им помагаше и не ги утешаваше вярата в отвъдното, несъмнено животът им би се превърнал в огромна тъмница и в мъчително изтезание при смъртта, която постоянно ги дебне по причина на болестите им; при унижението, на което ги подлагат угнетителите, без да могат нито да си отмъстят, нито да спасят от лапите им своето достойнство и чест; при мъчителното отчаяние вследствие на загубите и катастрофите, които са сполетели имотите и децата им; при тежкото си положение в резултат па болките и страданията в затвора, които се изтърпяват дълги години заради мимолетна наслада, продължила минути или часове. | |||
Още щом вярата в отвъдното им даде утеха и търпение, те веднага се отпускат и дълбоко въздъхват, защото техните притеснения, отчаяния, тревоги, безпокойства и изблици на гняв изчезват напълно или частично в зависимост от степента на вярата у всеки един поотделно. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||