64.622
düzenleme
("Но благодарение на Аллах, чрез неопровержимите си аргументи и широкото си повсеместно разпространение Послания, от светлина (Рисале-и Нур) парализираха тази идея, превърнаха я в безплодна и мъртва, като доказаха по неопровержим начин, че въобще не е в..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("'''Втори послеслов''' Един ден седях на горния етаж на хотел "Шехр" след освобождаването ни от затвора в град Депизли и съзерцавах многото тополи наоколо в китните и красиви градини. Видяха ми се весели с привлекателните си танцуваляи движения, както кл..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
973. satır: | 973. satır: | ||
Обаче лицемерите, които са се учили при този безбожник, са полагали старания и са правили прибързани опити в името на сатаната да угасят светлината на Свещения Коран. Понеже нямам възможност да се срещам с никого, не зная какви са реалните обстоятелства, но най-вече предполагам, че именно споменатото по-,горе е причината да продиктувам Десета тема въпреки тежките си условия на живот. | Обаче лицемерите, които са се учили при този безбожник, са полагали старания и са правили прибързани опити в името на сатаната да угасят светлината на Свещения Коран. Понеже нямам възможност да се срещам с никого, не зная какви са реалните обстоятелства, но най-вече предполагам, че именно споменатото по-,горе е причината да продиктувам Десета тема въпреки тежките си условия на живот. | ||
'''Втори послеслов''' | |||
''' | |||
Един ден седях на горния етаж на хотел "Шехр" след освобождаването ни от затвора в град Депизли и съзерцавах многото тополи наоколо в китните и красиви градини. Видяха ми се весели с привлекателните си танцуваляи движения, както клоните им се люлеят и листата им потръпват при най-малкия полъх на вятъра. Показаха ми се в най-прелестния си и приятен образ и сякаш прославяха Аллах, насъбрани за Неговото споменаване и възхвала. | |||
Прекрасните им движения докоснаха струните на тъжното ми сърде заради раздялата с братята м н. Скърбях, защото бях останал сам. Изведнъж ми хрумна мисълта за есента и зимата и ме обзе забрава, като си помислих, че листата ще увяхнат и красотата, и прелестта ще изчезнат. Започнах да страдам за чудните тополи и да скърбя за всички живи същества, у които се изявява същото удивително опиянение. Очите ми се напълниха със сълзи и в съзнанието ми се струпаха скърбите, стекли се със загубите и разделите, които изпълват света зад украсената и прелестна завеса на вселената. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
düzenleme