64.622
düzenleme
Yedinci Şuâ/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"че облаците, придържани между небето и земята, напояват земната градина с обилие, от което блика мъдрост и милосърдие, и подсигуряват земните обитатели с животворна вода, като смекчават силната горещина (тоест знойния пек на съществуването) и незабав..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
Değişiklik özeti yok |
("че облаците, придържани между небето и земята, напояват земната градина с обилие, от което блика мъдрост и милосърдие, и подсигуряват земните обитатели с животворна вода, като смекчават силната горещина (тоест знойния пек на съществуването) и незабав..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
| 179. satır: | 179. satır: | ||
После пространството – сбор от чудеса и изложба от невероятни явления, наречено небесна атмосфера, гръмогласно призовава дошлия на земята гост странник: “Погледни ме, за да те насоча към Онзи, Когото ти търсиш с копнеж и жар, и да те запозная с Онзи, Който те е изпратил тук!” Той поглежда към мрачното, но преливащо от милосърдие лице на атмосферата, и чува неговия заплашителен и ужасяващ гръм, който обаче носи уханието на благовестието, и вижда, | После пространството – сбор от чудеса и изложба от невероятни явления, наречено небесна атмосфера, гръмогласно призовава дошлия на земята гост странник: “Погледни ме, за да те насоча към Онзи, Когото ти търсиш с копнеж и жар, и да те запозная с Онзи, Който те е изпратил тук!” Той поглежда към мрачното, но преливащо от милосърдие лице на атмосферата, и чува неговия заплашителен и ужасяващ гръм, който обаче носи уханието на благовестието, и вижда, | ||
че облаците, придържани между небето и земята, напояват земната градина с обилие, от което блика мъдрост и милосърдие, и подсигуряват земните обитатели с животворна вода, като смекчават силната горещина (тоест знойния пек на съществуването) и незабавно се втурват навсякъде, където има нужда. Въпреки че тези тежки и огромни облаци изпълняват много подобни функции, те веднага изчезват и се разпръсват, след като са били запълнили кътчетата на небето. Всичките им части се изтеглят, за да се отдадат на покой и се скриват, без да оставят следа, сякаш по спешни команди се е появила и е напуснала дисциплинирана войска. Но мигом щом получат заповед: “Бегом да завалите!”, те се насъбират и изпълват начаса небето, дори за броени минути го покриват и са готови за разпореждания като дисциплинирани войници, които очакват заповедта на командира. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||