İçeriğe atla

Yedinci Şuâ/bg: Revizyonlar arasındaki fark

düzenleme özeti yok
("После нашият пътник видял в третото жилище" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
Değişiklik özeti yok
 
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 25 değişikliği gösterilmiyor)
261. satır: 261. satır:
وَ ال۟جِبَالَ اَو۟تَادًا ۝ وَاَل۟قَي۟نَا فٖيهَا رَوَاسِىَ ۝ وَال۟جِبَالَ اَر۟سٰيهَا
وَ ال۟جِبَالَ اَو۟تَادًا ۝ وَاَل۟قَي۟نَا فٖيهَا رَوَاسِىَ ۝ وَال۟جِبَالَ اَر۟سٰيهَا


“...и планините - подпори...” (78: 7); “...и положихме върху нея непоклатими планини...” (15: 19); “...и планините поби...” (79: 32)
“...и планините - подпори...” (78: 7); “...и положихме върху нея непоклатими планини...” (15: 19); “...и планините поби...” (79: 32)


Например в недрата на планините се намират различни извори, води, минерали, вещества и лекарства, всяко от които е нужно за живите същества. Те са насъбрани с такава мъдрост, доставени са с такава щедрост и са струпани с такава грижовност, че всичко това потвърждава: планините са само съкровищници и хранилища, струпани по повеля и в служба на Всемогъщия, Чиято мощ е безкрайна, и на Премъдрия, Чиято мъдрост е безпределна.
Например в недрата на планините се намират различни извори, води, минерали, вещества и лекарства, всяко от които е нужно за живите същества. Те са насъбрани с такава мъдрост, доставени са с такава щедрост и са струпани с такава грижовност, че всичко това потвърждава: планините са само съкровищници и хранилища, струпани по повеля и в служба на Всемогъщия, Чиято мощ е безкрайна, и на Премъдрия, Чиято мъдрост е безпределна.
1.014. satır: 1.014. satır:
'''Третата истина: за разпореждането и управлението'''
'''Третата истина: за разпореждането и управлението'''


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тоест истината за съвършено организираното и балансирано управление на изключително бързите и огромни небесни тела, на изключително смесените и преплетени елементи, на изключително нуждаещите се и слаби земни творения, и създаването им така, че да се стремят към взаимно подпомагане въпреки тяхното смесване и съчетаване. Или това е истината за разглеждането на повсеместното управление и за превръщането на великия свят сякаш в съвършено царство, в огромен прелестен град и в украсен пищен дворец.
Yani, gayet dehşetli ve süratli ecram-ı semaviyeyi ve gayet istilacı ve karıştırıcı unsurları ve gayet ihtiyaçlı, zafiyetli mahlukat-ı arziyeyi kemal-i intizam ve muvazene ile idare etmek, birbirlerine muavenettar yapmak ve imtizaçkârane idare etmek ve tedbirlerini görmek ve bu koca âlemi bir mükemmel memleket, bir muhteşem şehir, bir müzeyyen saray gibi yapmak hakikatidir.
 
</div>
Оставяме настрана могъщите сфери и обширните страници с бликащо милосърдие, защото те са разяснени и доказани във важни дялове на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) като например “Десето слово” (“Послание за Възкресението”). Тук ще разгледаме и ще разтълкуваме с пример само единствена кратка форма на споменатото управление и действието му през пролетта върху единствена страница от земната повърхност.
 
Ако например някоя велика и необикновена личност сформира армия от четиристотин хиляди различни народи и групи и после набавя за всеки отделен боец специфичната му униформа, обезпечава го с оръжие, препитание, инструкции, осигурява му освобождаване от функциите и твърде разнообразно обслужване, снабдява го с различни принадлежности, без да допусне и най-малкото недоглеждане, недостатък или грешка, и доставя всичко това в срок, без ни най-малко забавяне или объркване и при съвършен ред, такова управление с изключителна широта, комплексност, точност, балансираност, множественост и справедливост неизбежно ще се дължи единствено на необичайната мощ на този удивителен пълководец и не е възможно друга причина да протяга ръка към това, защото ако го направи, балансираността ще се разруши и ще настъпи объркване.
 
Както и в дадения пример, всяка пролет пред очите ни неведома ръка създава и командва внушителна армия, съставена от четиристотин хиляди различни вида растения и животни. После през есента, която е модел на Възкресението, чрез протръбяване с рога на гибелта и в името на смъртта се освобождават от служба триста хиляди вида. През пролетта, която е модел на Стълпотворението и на Съдния ден, за няколко седмици и при съвършен ред се създават триста хиляди образци на Най-великото пробуждане от смъртта и сбор (хашр). И дори след като ни е показал чрез единствено дърво четири вида умалено възстановяване от смъртта и съживяване - на самото дърво, на  листата, цветовете и плодовете му, каквито са били през миналата пролет, Преславния ни разкрива и доказва Своята единственост, единосъщие, уникалност, абсолютно могъщество и всеобхватно милосърдие в рамките на съвършените господство, власт и мъдрост. Той пише тази повеля на единобожието с калема на съдбата по страницата на всяка пролет върху земната повърхност, като дарява на всеки вид и всяка група от тази преславна четиристотинхилядна армия специфичното им различно препитание, нужното им многообразно оръжие за защита, подходящите за тях различни дрехи, инструкции и уволнения, съответстващите им пособия и необходими принадлежности. Преславния им дарява всичко това при съвършен ред и с мярка, без да допусне и най-малкото недоглеждане или грешка, без объркване или забравяне, в точно определеното време и от невероятни източници.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
След като нашият пътник прочел само единствена страница от само единствена пролет и видял там ясно и отчетливо делото на единобожието, си рекъл: “Онзи, Който през всяка пролет поражда с хиляди тези видове съживяване и насъбиране, по-удивителни и от Върховния сбор (хашр), е същият, Който е дал на всичките Си пророци хиляди обети, че ще насъбере и възкреси творенията за награда и наказание, и това е по-незначително за Неговата мощ, отколкото самата пролет. Той е дал хиляди указания относно Сбора (хашр) и в Свещения Коран, който открито и със загатване повтаря в хиляди знамения обещанието и заплахата на Преславния. Който извърши престъплението да отрече Възкресението и Сбора при Всемогъщия, Подчиняващия и Покоряващия, Владетеля на величието, несъмнено за него Адовото мъчение ще бъде най-справедливата присъда.
İşte bu cebbarane ve rahmanane idarenin büyük dairelerini bırakıp yalnız baharda zemin yüzünde cereyan eden o idarenin bir tek sahife ve safhasını Risaletü’n-Nur, Onuncu Söz gibi mühim risalelerinde izah ve ispat etmesine binaen, kısa bir suretini bir temsil ile göstereceğiz. Şöyle ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Така решил нашият пътник. Той спечелил и душата си, която също повторила: “Вярваме!”.
Mesela ve faraza, hârika ve cihangir bir zat, dört yüz bin ayrı ayrı milletlerden, taifelerden bir ordu teşkil etse her milletin ve her taifenin neferlerine ait elbiselerini hem silahlarını hem yemeklerini hem talimat hem terhisatlarını hem hidematlarını, birbirinden ayrı ayrı hem çeşit çeşit olarak bütün o muhtelif cihazatı noksansız, kusursuz, yanlışsız, hatasız, vakti vaktine, gecikmeden, karıştırmadan kemal-i intizamla ve gayet mükemmel bir tarzda o mu’cizatlı kumandan verse; elbette o gayet geniş ve karışık ve ince ve muvazeneli ve kesretli ve adaletli idareye, o hârika kumandanın fevkalâde kudretinden başka hiçbir sebep elini uzatamaz. Eğer uzatsa muvazeneyi bozar ve karıştırır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
После пътникът през света видял в третото жилище
Aynen öyle de gözümüzle görüyoruz ki bir dest-i gaybî, her baharda dört yüz bin muhtelif nevilerden mürekkeb bir muhteşem orduyu icad edip idare ediyor. Kıyamete numune olan güz mevsiminde, o dört yüz binden üç yüz bin nebatî ve hayvanî nevilerini vefatlar suretinde ve mevtler namında terhis edip vazifelerinden paydos ediyor. Ve haşir ve neşre numune olan baharda haşr-i a’zamın üç yüz bin misalini birkaç hafta zarfında kemal-i intizamla inşa edip hattâ bir tek ağaçta dört küçük haşirleri, yani kendini ve yapraklarını ve çiçeklerini ve meyvelerini, gitmiş baharın aynı gibi neşirlerini gözümüze gösterdikten sonra, o dört yüz bin envaa bâliğ olan ordu-yu Sübhanînin her nev’e, her taifeye mahsus ve münasip ayrı ayrı rızıklarını ve çeşit çeşit müdafaa silahlarını ve ayrı ayrı libaslarını ve ayrı ayrı talimlerini ve terhislerini ve ayrı ayrı bütün cihazat ve levazımatlarını, kemal-i intizamla, sehivsiz, hatasız, karıştırmadan ve hiçbirini unutmadan, umulmadık yerlerden, vakti vaktine vermekle kemal-i rububiyet ve hâkimiyet ve hikmet içinde vahdaniyetini ve ehadiyetini ve ferdiyetini ve nihayetsiz iktidarını ve hadsiz rahmetini ispat ederek bu tevhid fermanını zemin yüzünde, her bahar sahifesinde, kalem-i kader ile yazar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Четвъртата истина, която е трийсет и третата степен: истината за милосърдието и даряването на препитание'''
Bizim seyyah, yalnız bir baharda bu fermanın bir tek sahifesini okuduktan sonra, nefsine dedi ki: Böyle her baharda haşr-i ekberden daha garib binlerle haşirleri inşa eden, mükâfat ve mücazat için kudretine nisbeten bir bahardan daha kolay olan haşri yapacağını ve kıyameti getireceğini umum enbiyasına binlerle defa vaad ve ahdeden ve Kur’an’da haşrin vukuuna binlerle işaretle beraber, bin adet âyetlerinde sarahaten hükmedip tehdit ve taahhüd eden bir Kadîr-i Cebbar’ın, bir Kahhar-ı Zülcelal’in o kadar vaadlerini tekzip ve kudretini inkâr hükmünde olan inkâr-ı haşir hatasını irtikâb edenlere cehennem azabı ayn-ı adalettir diye hükmetti, nefsi dahi “Âmennâ” dedi.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Тоест предоставянето на препитание на всички живи същества и особено на дарените с дух, най-вече на безпомощните и слабите сред тях, и главно на децата и малките, по цялата земя, в недрата й, във въздуха, в морето, осигуряването с пълно съчувствие и състрадание на цялата им прехрана, независимо дали е материална - за стомаха, или духовна - за сърцето. А храните се получават от елементарна суха пръст и от твърди като кост и сухи късчета дърво, при това най-приятното препитание е извлечено измежду кръв и мръсотия и огромни количества храна са произведени от твърдо като кост зрънце, което не тежи и грам. Нормираното получаване на всичко това пред очите ни в съответното му време, без да бъде забравен някой или да се допусне объркване или грешка, е именно истината за препитанието от неведома ръка.
Dünya yolcusunun üçüncü menzilde müşahede ettiği
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В едно от кораничните знамения е казано: “Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.” (51: 58)
'''DÖRDÜNCÜ HAKİKAT olan Otuz Üçüncü Mertebe: “Rahîmiyet ve rezzakıyet” hakikatidir.'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, в това знамение осигуряването на средствата за съществуване и на препитанието се ограничава в правомощията единствено на Преславния и Всевишния, както е казано и в друго коранично знамение: “И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (11: 6) Тук прехраната на всички хора и животни се поставя под грижата на Преславния Господ и се обезпечава от Него, както и в следното знамение: “И колко твари има, които не си набавят препитанието - Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (29: 60) Знамението доказва и обявява, че както е видно, Преславния Аллах е Онзи, Който носи отговорността за прехраната на клетниците, слабите, безпомощните и други неспособни да се сдобият с него. Той им го изпраща откъдето не са и предполагали, от източници, за които не им е и хрумвало, дори от неведомото, дори от нищо. Така например насекомите в морските дълбини се хранят от нищо; за всички малки рожби препитанието идва откъдето не предполагат; на всички животни Преславния е гарантирал прехраната и действително за тях Той изразходва средства  направо от неведомото, както се вижда всяка пролет; дори препитанието на запленените от причинността им се изпраща от Преславния под воала на причините и никой друг не ги храни. Тези коранични знамения и наблюдавани явления разкриват, доказват и оповестяват кой осигурява препитанието. Множество други знамения и безчет свидетелства във вселената сочат категорично и без колебания, че всяко живо създание расте, отглеждано под милосърдното крило на единствен и единосъщ превелик Осигурител на прехрана.
Yani umum zemin yüzünde ve içinde ve havasında ve denizinde bütün zîhayatın ve bilhassa zîruhun ve bilhassa âciz ve zayıfların ve bilhassa yavruların hem maddî ve midevî hem manevî bütün rızıklarını, şefkatkârane, kuru ve basit bir topraktan ve camid ve kemik gibi kuru odun parçalarından yapılan ve bilhassa en latîfi kan ve fışkı ortasından gelen ve bir dirhem kemik gibi bir tek çekirdekten yapılan binlerle okka taamların, vakti vaktine mukannen bir surette hiçbirini unutmayarak ve şaşırmayarak gözümüz önünde bir dest-i gaybî tarafından verilmesi hakikatidir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието.
Evet اِنَّ اللّٰهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو ال۟قُوَّةِ ال۟مَتٖينُ âyeti, iaşeyi ve infakı Ce­nab-ı Hakk’a tahsis edip hasrettiği gibi وَمَا مِن۟ دَٓابَّةٍ فِى ال۟اَر۟ضِ اِلَّا عَلَى اللّٰهِ رِز۟قُهَا وَيَع۟لَمُ مُس۟تَقَرَّهَا وَمُس۟تَو۟دَعَهَا كُلٌّ فٖى كِتَابٍ مُبٖينٍ âyeti dahi bütün insanların ve hayvanların rızıklarını taahhüd ve tekeffül-ü Rabbanî altına aldığı hem وَكَاَيِّن۟ مِن۟ دَٓابَّةٍ لَا تَح۟مِلُ رِز۟قَهَا اَللّٰهُ يَر۟زُقُهَا وَاِيَّاكُم۟ وَ هُوَ السَّمٖيعُ ال۟عَلٖيمُ âyeti de rızkı tedarik edemeyen, âciz ve iktidarsız olan zayıf bîçarelerin rızıklarını umulmadık yerden, belki gaybdan belki hiçten –mesela, denizin dibindeki böceklere hiçten ve bütün yavrulara umulmadık yerlerden ve bütün hayvanlara her baharda âdeta sırf gaybdan– infaklarını bilfiil tekeffül ederek bilmüşahede vermekle; esbab-perest insanlara dahi esbab perdesi altında yine o veriyor diye ispat ve ilan ettiği gibi pek çok âyât-ı Kur’aniye ve hadsiz şevahid-i kevniye, bi’l-ittifak her bir zîhayatın bir tek Rezzak-ı Zülcelal’in rahîmiyeti ile beslendiklerini gösteriyorlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Силата на могъществото, волята и ума, която поражда предимно алчност, водеща към загуба, насочва почувствалите тази сила учени мъже към смирение и нещо подобно на просия, докато отсъствието на увенчано с упование могъщество отправя повечето обикновени и не особено умни хора към богатството и заможността, и дори популярна мъдрост гласи: “Колко и колко учени са изнемогвали от теориите си, и колко, и колко невежи си срещал в доволство!” Това доказва, че творенията не получават и не намират законосъобразното препитание чрез силата на своите способности и избор, а само им го дава с милосърдие Някой, Който приема труда и усилията им, и им го отпуска с добрина от жалост и състрадание Някой трогнат от нуждите и бедността им.
Evet, bir nevi rızık isteyen ağaçlar iktidarsız ve ihtiyarsız olduklarından onlar, yerlerinde mütevekkilane dururken rızıkları onlara koşup gelmesi ve âciz yavruların nafakaları hayret-nümun tulumbacıklardan ağızlarına akması ve o yavrulara bir parça iktidar ve azıcık bir ihtiyar gelmesiyle süt kesilmesi, hususan insan yavrularına analarının şefkatleri yardımcı verilmesi, bedahetle ispat eder ki helâl rızık, iktidar ve ihtiyar ile mütenasiben değildir belki tevekkül veren zaaf ve acze nisbeten geliyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Но препитанието бива два вида:
Ekseriyetçe sebeb-i hüsran olan hırsı tahrik eden iktidar ve ihtiyar ve zekâvet, bir kısım büyük ediblerde o edibleri bir nevi dilenciliğe kadar sevk ettiği gibi zekâvetsiz, kaba, çok âmî adamların tevekkülvari iktidarsızlıkları dahi onları zenginliğe îsal etmesi ve كَم۟ عَالِمٍ عَالِمٍ اَع۟يَت۟ مَذَاهِبُهُ وَ جَاهِلٍ جَاهِلٍ تَل۟قَاهُ مَر۟زُوقًا darb-ı mesel olması ispat eder ki rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar kuvvetiyle kazanılmaz, buldurulmaz. Belki çalışmasını ve sa’yini kabul eden bir merhamet tarafından verilir ve ihtiyacına acıyan bir şefkat canibinden ihsan edilir. Fakat '''rızık ikidir''':
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Първият:''' истинската и естествената насъщна прехрана, гарантирана от Даряващия препитание и така отмерена, че запасите в човешкото тяло под формата на мазнини или други вещества да осигурят оцеляване и запазване на живота повече от двайсет дни, без да се поглъща никаква храна. Смъртта на онези, които умират уж от глад, преди да са изминали двайсет или трийсет дни и да са се изчерпали естествените им запаси, не настъпва поради липса на препитание, а се причинява от болест вследствие на лоши привички и нарушаване на обичайния стереотип.
'''Biri:''' Yaşamak için hakiki ve fıtrî rızıktır ki taahhüd-ü Rabbanî altındadır. Hattâ o kadar muntazamdır ki bedende yağ vesaire suretinde iddihar olunan fıtrî rızık, hiç olmazsa yirmi günden ziyade bir şey yemeden yaşatır, hayatını idame eder. Demek, yirmi otuz günden evvel ve bedende müddehar olan fıtrî rızkı bitmeden zâhiren açlıktan vefat edenler, rızıksızlıktan değil belki sû-i itiyaddan ve terk-i âdetten neş’et eden bir hastalıktan vefat ederler.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Вторият:''' метафоричното и изкуствено препитание, което се превръща в необходимост, след като човек се пристрасти към него по силата на навика, прекаляването и злоупотребата. Този вид е извън рамките на гарантираното и обезпеченото, но зависи от благодеянието на Преславния, което може или да се въздаде, или да се възпре.
'''İkinci kısım rızık:''' İtiyad, israf ve sû-i istimalat ile tiryaki olup zaruret hükmüne geçen mecazî ve sun’î rızıktır. Bu kısım ise taahhüd-ü Rabbanî altında değil belki ihsana tabidir. Kâh verir kâh vermez.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за съществуване. Такъв човек прекарва живота си в доволство и приема милостинята с признателност и благодарност.
Bu ikinci rızıkta, bahtiyar odur ki medar-ı saadet ve lezzet olan iktisat ve kanaatle sa’y-i helâli, bir nevi ibadet ve rızık için bir fiilî dua bilerek müteşekkirane ve minnettarane o ihsanı kabul edip hayatını saadetkârane geçirir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва.
Ve bedbaht odur ki medar-ı şakavet ve hasaret ve elem olan israf ve hırs ile sa’y-i helâli bırakarak, her kapıya başvurup tembelkârane ve zalimane ve müştekiyane hayatını geçirir, belki öldürür.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване.
Nasıl ki mide bir rızık ister, öyle de kalp ve ruh ve akıl ve göz ve kulak ve ağız gibi insanın latîfeleri ve duyguları dahi Rezzak-ı Rahîm’den rızıklarını isterler ve müteşekkirane alırlar. Her birisine ayrı ayrı ve onlara lâyık ve onları memnun ve mütelezziz eden rızıkları, hazine-i rahmetten ihsan edilir. Belki Rezzak-ı Rahîm, onlara daha geniş rızık vermek için göz ve kulak, kalp ve hayal ve akıl gibi o latîfelerin her birisini, hazine-i rahmetinin birer anahtarı hükmünde yaratmış.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Например окото е ключ за съкровищниците със скопоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата. Но нека се върнем към същността на темата.
Mesela göz, kâinat yüzündeki hüsün ve cemal gibi kıymettar cevher hazinelerinin bir anahtarı olduğu misillü ötekiler dahi her biri birer âlemin anahtarı olur, iman ile istifade eder. Yine sadedimize dönüyoruz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Всемогъщият и премъдрият Творец е създал живота като всеобхватно обобщение на вселената, което съсредоточава главните Му цели и проявленията на Най-прекрасните Му имена. Така Той, Преславния, е отредил препитанието да бъде всеобхватен център на Господните дела в света на живите същества и е създал у тях инстинкта на апетита и насладата от храната, за да предостави възможност за реализиране на най-важната цел и мъдрост, вложена в сътворяването на вселената, а именно: да се откликва на Неговото господство и любов с постоянна и всеотдайна благодарност и удовлетворение, което да се прави със смирение и покорство.
Bu kâinatı yaratan Zat-ı Kadîr-i Hakîm, nasıl ki kâinattan hayatı bir hülâsa-i câmia olarak halk edip umum maksatlarını ve isimlerinin cilvelerini onda temerküz ettiriyor. Öyle de hayat âleminde dahi rızkı bir cem’iyetli merkez-i şuunat yaparak, iştiha ihtiyacını ve zevk-i rızkîyi zîhayatta halk ederek hilkat-i kâinatın en ehemmiyetli bir gayesi ve bir hikmeti olan daimî ve küllî bir teşekkür ve minnettarlık ve perestişlik ile rububiyetine ve sevdirmesine karşı mukabele ettiriyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Например както Преславния е заселил всяко кътче от преобширното Господно царство, и по-конкретно небесата, с ангели и духовни създания, и неведомия свят - с духове, така Той е заселил и материалния свят, в частност въздуха и пръстта, и дори всяко местенце по него, във всяко време и всеки момент, с живи същества, и по-специално с малки и големи птици и с насекоми, заради мъдростта да се разпространява духът и да се придава хубост на този свят. Преславния е вложил като инстинкт у животните и човека потребността и насладата от храната и е отредил винаги да се стремят към нея, и сякаш тази нужда е бич, който ги подбужда да придобиват препитанието си. Това, че Той ги подкарва, активизира и заставя да тичат след прехраната си, като ги избавя от леността и безделието, е само една от важните Господни мъдрости, които ако не съществуваха, Преславния би накарал определените за животните нормирани порции да се устремяват към тях без никакъв труд и усилие и в резултат на естествена потребност, както това е сторил за растенията.
Mesela, çok geniş olan memleket-i Rabbaniyenin her tarafını, hususan melâike ve ruhanîler ile semavatı ve ervah ile âlem-i gaybı şenlendirdiği gibi; maddî âlemi dahi hususan hava ve arzı, her vakit ve her tarafını zîruhun, hususan kuşların ve kuşçukların vücudlarıyla şenlendirmek ve ruhlandırmak hikmetiyle ihtiyac-ı rızkî ve rızkın zevki, pek kuvvetli bir kamçı olarak hayvanları ve insanları rızık peşinde koşturmakla tahrik ederek tembellikten ve ataletten kurtarıp gezdirmesi, şuunat-ı rububiyetin bir hikmetidir. Eğer bu hikmet gibi mühim hikmetler olmasa idi, ağaçların erzakını onlara koşturduğu gibi hayvanların da mukannen olan tayinatlarını onlara zahmetsiz bir surette fıtrî hâcetlerini koşturacaktı.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако имаше око, способно да обгледа и обхване в полезрението си изцяло, наведнъж и в пълнота земната повърхност, за да долови многообразните красоти на името Милосърдния (ар-Рахим), разнородните хубости на името Даващия препитание (ар-Раззак) и засвидетелстваното от тях Божие единство, то би видяло колко блажена красота и колко сладка прелест се изявява в състраданието на Даващия препитание, Милосърдния, и в жалостта, с които Той неведомо снабдява керваните от животни и им прави всемилостиво благодеяние. В края на зимата запасите им от храна почти са се изчерпали, а Той им доставя провизии и дарове с изключителна сладост, пределно обилие и безкрайно разнообразие, които са сложени в ръцете на растенията, по короните на дърветата, във виметата на майките, и са им изпратени от съкровищниците на чисто неведомо милосърдие. Тогава окото би разбрало с проникновение,
İsm-i Rahîm ve Rezzak’ın cemallerini ve vahdaniyete şehadetlerini tam görmek için zemin yüzünü birden ihata edip müşahede edecek bir göz bulunsa kış âhirinde erzakları bitmek üzere olan hayvanat kafilelerine, imdad-ı gaybî ve ihsan-ı Rahmanî olarak nebatatın ellerine verilen ve ağaçların başlarına konulan ve validelerin sinelerine takılan ve sırf hazine-i gaybiye-i rahmetten gayet leziz ve gayet çok ve gayet mütenevvi taamları ve nimetleri gönderen Rezzak-ı Rahîm’in bu cilve-i şefkatinde ne kadar şirin bir güzellik, ne kadar tatlı bir cemal bulunduğunu görecek ve ondan bilecek ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
че Онзи, Който произвежда например една ябълка и я дарява на някого като реално препитание и благодат, не би могло да бъде друг освен Онзи, Който управлява и сменява сезоните, нощите и дните, и превръща земното кълбо в търговски кораб, и го пуска да плува със сезонната реколта, за да стигне до бедните Му гости на земята. Така е, защото печатът на естествената природа, клеймото на мъдростта, белегът на вечността и знакът на милосърдието по челото на единичната ябълка личи и по челата на всички ябълки по цялата земя, на всички други плодове, на всички растения и животни. Затова Собственикът и реалният Създател на отделната ябълка е Собственик и Създател на всички подобни произведения сред обитателите на огромната  земя - тяхната градина, на която също е Собственик и Създател. Той е сътворил и дървото на вселената, която е като завод, и сезона, който е като цех, и е изпратил пролеттта и лятото, които са поле за отглеждане и растеж. Този велик Властелин и красив Творец няма съдружник и няма друг бог освен Него.
Bir tek elmayı yapıp bir adama hakiki bir rızık olarak mün’imane veren, yalnız öyle bir zat yapar, verir ki mevsimleri, gece ve gündüzleri çevirir ve küre-i arzı bir sefine-i tüccariye gibi gezdirerek mevsimlerin mahsulatlarını onunla zemindeki muhtaç misafirlerine getirir. Çünkü o elmanın yüzünde bulunan sikke-i fıtrat ve hâtem-i hikmet ve turra-i samediyet ve mühr-ü rahmet, bütün elmalarda ve sair meyvelerde ve bütün nebatat ve hayvanatta bulunduğundan o tek elmanın hakiki mâliki ve sâni’i, elbette ve herhalde o elmanın emsali ve hemcinsi ve kardeşleri olan bütün sekene-i arzın ve onun bahçesi olan koca zeminin ve onun fabrikası olan ağacının ve onun tezgâhı olan mevsiminin ve onun terbiyegâhı olan bahar ve yazın Mâlik-i Zülcelal’i ve Hâlık-ı Zülcemal’i olacak, başka olamaz.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Следователно всеки плод е прекрасен ясен печат на Божието единство, доколкото той разкрива кой е Ваятелят и Майсторът на неговото дърво - земята, и Създателят, и Творецът на неговата градина - книгата на вселената, и изявява преславното Му единство, и показва, че колкото са отделните плодове, толкова са и печатите, удостоверяващи истинността на Божието единство.
Demek, her bir meyve öyle bir mühr-ü vahdettir ki onun ağacı olan arzın ve onun bahçesi olan kâinat kitabının kâtibini ve sâni’ini bildirir ve vahdetini gösterir ve meyveler adedince vahdaniyet fermanının mühürlendiğine işaret eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Понеже “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) разяснява имената Милосърдния (ар-Рахим) и Премъдрия (ал-Хаким) измежду Най-прекрасните имена, и в няколко свои части дава тълкуване и аргументация на много от изобилните проблясъци и богатите тайни на истината за милосърдието, отправяме любезния читател към тези брошури. С оглед на неблагоприятното ни състояние тук ще се задоволим само с кратка бележка относно огромното и богато Божие хранилище.
Risaletü’n-Nur ism-i Rahîm ve ism-i Hakîm’in mazharı olduğundan, bu rahîmiyet hakikatinin çok lem’alarını ve çok sırlarını Risaletü’n-Nur çok eczalarında beyan ve ispat ettiğinden ona havale ile bu pek büyük hazineden halimin müsaadesizliği cihetiyle bu kısa işaretle iktifa edildi.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И така, нашият пътник си казал: “Слава на Аллах, че ми позволи да чуя трийсет и трите истини, свидетелстващи за непременното съществуване и единството на моя Творец и Владетел, Когото продължавам да търся навсякъде и за Когото питам всяко нещо. Всяка от тези истини е сякаш ярко слънце, което разсейва всеки мрак, и носи силата на непоклатима планина, и със заключенията си свидетелства докрай категорично, че Преславния съществува, и с всеобхватността си сочи пределно ясно, че Той е единствен. Чрез всяка от тези истини се доказват със силни аргументи съвкупните опори на вярата и се потвърждава фактът, че пълното съответствие и съвпадане на изводите, до които споменатите истини стигат като цяло, превръща нашата вяра от подражание в реализация, от реализация - в достоверно знание, от достоверно знание - в очевидна достоверност, и от очевидна достоверност - в абсолютна достоверност.
İşte bizim seyyah diyor ki: Elhamdülillah her yerde aradığım ve her şeyden sorduğum Hâlık’ımın ve Mâlik’imin vücub-u vücuduna ve vahdetine şehadet eden otuz üç hakikati gördüm ve dinledim. Her bir hakikat, güneş gibi parlak, karanlık bırakmaz; dağ gibi kuvvetli ve sarsılmaz. Ve her biri tahakkukuyla vücuduna gayet kat’î şehadet eder ve ihatasıyla vahdetine gayet zâhir delâlet eder. Ve sair erkân-ı imaniyeyi dahi içinde kuvvetli ispat etmekle beraber mecmu hakikatlerin icmaı ve ittifakı, imanımızı taklitten tahkike ve tahkikten ilmelyakîne ve ilmelyakînden aynelyakîne ve aynelyakînden hakkalyakîne iblağ ediyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Слава на Аллах, това е от благодатта на моя Господ!
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ هٰذَا مِن۟ فَض۟لِ رَبّٖى
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
“Слава на Аллах, Който ме напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” (Коран, 7: 43)
اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ الَّذٖى هَدٰينَا لِهٰذَا وَمَا كُنَّا لِنَه۟تَدِىَ لَو۟لَٓا اَن۟ هَدٰينَا اللّٰهُ لَقَد۟ جَٓاءَت۟ رُسُلُ رَبِّنَا بِال۟حَقِّ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Във втората глава от Първата тема съвсем накратко се набелязват светлините на вярата, които търсещият и копнеещ пътник е придобил от четирите величествени истини при наблюденията си в третото жилище:
İşte bu pür-merak seyyahın bu üçüncü menzilde müşahede ettiği dört muazzam hakikatlerden aldığı envar-ı imaniyeye gayet kısa bir işaret olarak '''Birinci Makam’ın ikinci babında üçüncü menzilin hakikatlerine dair''' şöyle denilmiş:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وَح۟دَتِهٖ فٖى وُجُوبِ وُجُودِهٖ مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟فَتَّاحِيَّةِ بِفَت۟حِ الصُّوَرِ لِاَر۟بَعِ مِاَةِ اَل۟فِ نَو۟عٍ مِن۟ ذَوِى ال۟حَيَاةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِلَا قُصُورٍ بِشَهَادَةِ فَنِّ النَّبَاتِ وَ ال۟حَيَوَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّح۟مَانِيَّةِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا نُق۟صَانٍ بِال۟مُشَاهَدَةِ وَ ال۟عِيَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اِدَارَةِ ال۟مُحٖيطَةِ لِجَمٖيعِ ذَوِى ال۟حَيَاةِ وَ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا خَطَاءٍ وَ لَا نُق۟صَانٍ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّحٖيمِيَّةِ وَ ال۟اِعَاشَةِ الشَّامِلَةِ لِكُلِّ ال۟مُر۟تَزِقٖينَ ال۟مُقَنَّنَةِ فٖى كُلِّ وَق۟تِ ال۟حَاجَةِ بِلَا سَه۟وٍ وَ لَا نِس۟يَانٍ ۝ جَلَّ جَلَالُ رَزَّاقِهَا الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ ال۟حَنَّانِ ال۟مَنَّانِ وَ عَمَّ نَوَالُهُ وَ شَمِلَ اِح۟سَانُهُ وَ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ
لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وَح۟دَتِهٖ فٖى وُجُوبِ وُجُودِهٖ مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟فَتَّاحِيَّةِ بِفَت۟حِ الصُّوَرِ لِاَر۟بَعِ مِاَةِ اَل۟فِ نَو۟عٍ مِن۟ ذَوِى ال۟حَيَاةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِلَا قُصُورٍ بِشَهَادَةِ فَنِّ النَّبَاتِ وَ ال۟حَيَوَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّح۟مَانِيَّةِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا نُق۟صَانٍ بِال۟مُشَاهَدَةِ وَ ال۟عِيَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اِدَارَةِ ال۟مُحٖيطَةِ لِجَمٖيعِ ذَوِى ال۟حَيَاةِ وَ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا خَطَاءٍ وَ لَا نُق۟صَانٍ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّحٖيمِيَّةِ وَ ال۟اِعَاشَةِ الشَّامِلَةِ لِكُلِّ ال۟مُر۟تَزِقٖينَ ال۟مُقَنَّنَةِ فٖى كُلِّ وَق۟تِ ال۟حَاجَةِ بِلَا سَه۟وٍ وَ لَا نِس۟يَانٍ ۝ جَلَّ جَلَالُ رَزَّاقِهَا الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ ال۟حَنَّانِ ال۟مَنَّانِ وَ عَمَّ نَوَالُهُ وَ شَمِلَ اِح۟سَانُهُ وَ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
يَا رَبِّ بِحَقِّ بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ يَا اَللّٰهُ يَا رَح۟مٰنُ يَا رَحٖيمُ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى اٰلِهٖ وَاَص۟حَابِهٖ اَج۟مَعٖينَ بِعَدَدِ جَمٖيعِ حُرُوفِ رَسَائِلِ النُّورِ ال۟مَض۟رُوبِ تِل۟كَ ال۟حُرُوفُ فٖى عَاشِرَاتِ دَقَائِقِ جَمٖيعِ عُم۟رِنَا فِى الدُّن۟يَا وَال۟اٰخِرَةِ مَعَ ضَر۟بِ مَج۟مُوعِهَا فٖى ذَرَّاتِ وُجُودٖى فٖى مُدَّةِ حَيَاتٖى وَاغ۟فِر۟لٖى وَلِمَن۟ يُعٖينُنٖى فٖى نَش۟رِ رَسَائِلِ النُّورِ وَكِتَابَتِهَا بِصَدَاقَةٍ بِكُلِّ صَلَاةٍ مِن۟هَا وَ لِاٰبَائِنَا وَلِسَادَاتِنَا وَشُيُوخِنَا وَ لِاَخَوَاتِنَا وَاِخ۟وَانِنَا وَلِطَلَبَةِ رِسَالَةِ النُّورِ الصَّادِقٖينَ وَبِال۟خَاصَّةِ لِمَن۟ يَك۟تُبُ وَيَس۟تَن۟سِخُ هٰذِهِ الرِّسَالَةَ بِرَح۟مَتِكَ يَا اَر۟حَمَ الرَّاحِمٖينَ اٰمٖينَ وَ اٰخِرُ دَع۟وٰيهُم۟ اَنِ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ
يَا رَبِّ بِحَقِّ بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ يَا اَللّٰهُ يَا رَح۟مٰنُ يَا رَحٖيمُ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى اٰلِهٖ وَاَص۟حَابِهٖ اَج۟مَعٖينَ بِعَدَدِ جَمٖيعِ حُرُوفِ رَسَائِلِ النُّورِ ال۟مَض۟رُوبِ تِل۟كَ ال۟حُرُوفُ فٖى عَاشِرَاتِ دَقَائِقِ جَمٖيعِ عُم۟رِنَا فِى الدُّن۟يَا وَال۟اٰخِرَةِ مَعَ ضَر۟بِ مَج۟مُوعِهَا فٖى ذَرَّاتِ وُجُودٖى فٖى مُدَّةِ حَيَاتٖى وَاغ۟فِر۟لٖى وَلِمَن۟ يُعٖينُنٖى فٖى نَش۟رِ رَسَائِلِ النُّورِ وَكِتَابَتِهَا بِصَدَاقَةٍ بِكُلِّ صَلَاةٍ مِن۟هَا وَ لِاٰبَائِنَا وَلِسَادَاتِنَا وَشُيُوخِنَا وَ لِاَخَوَاتِنَا وَاِخ۟وَانِنَا وَلِطَلَبَةِ رِسَالَةِ النُّورِ الصَّادِقٖينَ وَبِال۟خَاصَّةِ لِمَن۟ يَك۟تُبُ وَيَس۟تَن۟سِخُ هٰذِهِ الرِّسَالَةَ بِرَح۟مَتِكَ يَا اَر۟حَمَ الرَّاحِمٖينَ اٰمٖينَ وَ اٰخِرُ دَع۟وٰيهُم۟ اَنِ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
1.154. satır: 1.100. satır:
</div>
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Bugünlerde,_manevî_bir_muhaverede_bir_sual_ve_cevabı_dinledim._Size_bir_hülâsasını_beyan_edeyim:"></span>
=== Bugünlerde, manevî bir muhaverede bir sual ve cevabı dinledim. Size bir hülâsasını beyan edeyim: ===
=== ЗНАЧЕНИЕТО НА “ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА” ===
</div>
 
'''Тези дни чух въображаем диалог с размяна на въпроси и отговори, които ще ви разясня накратко.'''
 
'''Някой каза:''' “Великата мобилизация на “Послания от светлина”, цялостното им въоръжаване и Свещената им борба за вярата и единобожието непрекъснато растат, въпреки че само едно от тях е достатъчно, за да накара и най-заклетия и упорит атеист да замъли. Защо тогава те продължават да се мобилизират със същата жар и действеност?”
 
'''Отговориха му следното:''' “”Послания от светлина” не поправят частични опустошения и не ремонтират малък поразрушен дом, а поправят общи и цялостни опустошения, и ремонтират велика всеобхватна крепост със стени, всяка скала от които е сякаш планина. Тази твърдина обгражда и пази Исляма. “Послания от светлина” не се стремят към реформиране само на някакво конкретно сърце и индивидуално съкровение, а полагат усилия с чудотворния лек на Свещения Коран да изцерятт колективното сърце и да превържат груповите идеи, ранявани със средствата на покварата, които са приготвяни и трупани за тях от хиляда години насам. Стремят се да излекуват и груповото съкровение, насочило се към покварата в резултат на разрушаването на ислямските основи, течения и обреди, които са великата опора за всички и особено за обикновените вярващи. Да, “Послания от светлина” полагат усилия да излекуват тези огромни и дълбоки рани чрез лекарствата на кораничното чудо и на вярата.
 
Пред тези комплексни и ужасяващи разрушения, зейнали дупки и дълбоки рани трябва да се намерят неопровержими аргументи и готов инструментариум до степен на абсолютна достоверност и със силата и непоклатимостта на планините, както и изпитани лекарства, надвишаващи хиляда пъти свойствата на противоотровата и с качества за безчет лечения.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Такова е значението на “Послания от светлина”, което произтича от духовното чудо на Свещения Коран. Във времето, когато изпълняват тази функция по най-пълноценния начин, те се ползват с положение на източник за разкриване на безграничните степени на вярата и извор за издигане по безкрайните й високи стъпала.
'''Biri dedi:''' Risale-i Nur’un iman ve tevhid için büyük tahşidatları ve küllî teçhizatları gittikçe çoğalıyor. Ve en muannid bir dinsizi susturmak için yüzde birisi kâfi iken neden bu derece hararetle daha yeni tahşidat yapıyor?
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
По такъв начин се проведе дълъг разговор, който аз чух изцяло и като отправих много благодарности към Аллах, го предадох за вас накратко.
'''Ona cevaben dediler:''' “Risale-i Nur, yalnız bir cüz’î tahribatı ve bir küçük haneyi tamir etmiyor. Belki küllî bir tahribatı ve İslâmiyet’i içine alan ve dağlar büyüklüğünde taşları bulunan bir muhit kaleyi tamir ediyor. Ve yalnız hususi bir kalbi ve has bir vicdanı ıslaha çalışmıyor, belki bin seneden beri tedarik ve teraküm edilen müfsid âletler ile dehşetli rahnelenen kalb-i umumîyi ve efkâr-ı âmmeyi ve umumun ve bâhusus avam-ı mü’minînin istinadgâhları olan İslâmî esasların ve cereyanların ve şeairlerin kırılması ile bozulmaya yüz tutan vicdan-ı umumîyi, Kur’an’ın i’cazıyla ve geniş yaralarını Kur’an’ın ve imanın ilaçları ile tedavi etmeye çalışıyor. Elbette böyle küllî ve dehşetli tahribata ve rahnelere ve yaralara, hakkalyakîn derecesinde, dağlar kuvvetinde hüccetler, cihazlar ve bin tiryak hâsiyetinde mücerreb ilaçlar ve hadsiz edviyeler bulunmak gerektir ki bu zamanda Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın i’caz-ı manevîsinden çıkan Risale-i Nur o vazifeyi görmekle beraber, imanın hadsiz mertebelerinde terakkiyat ve inkişafata medardır.” diye uzun bir mükâleme cereyan etti. Ben de tamamen işittim, hadsiz şükrettim. Kısa kesiyorum.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
'''Саид Нурси'''
'''Said Nursî'''
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">