64.622
düzenleme
("После нашият пътник видял в третото жилище" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
Değişiklik özeti yok |
||
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 25 değişikliği gösterilmiyor) | |||
261. satır: | 261. satır: | ||
وَ ال۟جِبَالَ اَو۟تَادًا وَاَل۟قَي۟نَا فٖيهَا رَوَاسِىَ وَال۟جِبَالَ اَر۟سٰيهَا | وَ ال۟جِبَالَ اَو۟تَادًا وَاَل۟قَي۟نَا فٖيهَا رَوَاسِىَ وَال۟جِبَالَ اَر۟سٰيهَا | ||
“...и планините - подпори...” (78: 7); “...и положихме върху нея непоклатими планини...” (15: 19); “...и планините поби...” (79: 32) | |||
Например в недрата на планините се намират различни извори, води, минерали, вещества и лекарства, всяко от които е нужно за живите същества. Те са насъбрани с такава мъдрост, доставени са с такава щедрост и са струпани с такава грижовност, че всичко това потвърждава: планините са само съкровищници и хранилища, струпани по повеля и в служба на Всемогъщия, Чиято мощ е безкрайна, и на Премъдрия, Чиято мъдрост е безпределна. | Например в недрата на планините се намират различни извори, води, минерали, вещества и лекарства, всяко от които е нужно за живите същества. Те са насъбрани с такава мъдрост, доставени са с такава щедрост и са струпани с такава грижовност, че всичко това потвърждава: планините са само съкровищници и хранилища, струпани по повеля и в служба на Всемогъщия, Чиято мощ е безкрайна, и на Премъдрия, Чиято мъдрост е безпределна. | ||
1.014. satır: | 1.014. satır: | ||
'''Третата истина: за разпореждането и управлението''' | '''Третата истина: за разпореждането и управлението''' | ||
Тоест истината за съвършено организираното и балансирано управление на изключително бързите и огромни небесни тела, на изключително смесените и преплетени елементи, на изключително нуждаещите се и слаби земни творения, и създаването им така, че да се стремят към взаимно подпомагане въпреки тяхното смесване и съчетаване. Или това е истината за разглеждането на повсеместното управление и за превръщането на великия свят сякаш в съвършено царство, в огромен прелестен град и в украсен пищен дворец. | |||
Оставяме настрана могъщите сфери и обширните страници с бликащо милосърдие, защото те са разяснени и доказани във важни дялове на “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) като например “Десето слово” (“Послание за Възкресението”). Тук ще разгледаме и ще разтълкуваме с пример само единствена кратка форма на споменатото управление и действието му през пролетта върху единствена страница от земната повърхност. | |||
Ако например някоя велика и необикновена личност сформира армия от четиристотин хиляди различни народи и групи и после набавя за всеки отделен боец специфичната му униформа, обезпечава го с оръжие, препитание, инструкции, осигурява му освобождаване от функциите и твърде разнообразно обслужване, снабдява го с различни принадлежности, без да допусне и най-малкото недоглеждане, недостатък или грешка, и доставя всичко това в срок, без ни най-малко забавяне или объркване и при съвършен ред, такова управление с изключителна широта, комплексност, точност, балансираност, множественост и справедливост неизбежно ще се дължи единствено на необичайната мощ на този удивителен пълководец и не е възможно друга причина да протяга ръка към това, защото ако го направи, балансираността ще се разруши и ще настъпи объркване. | |||
Както и в дадения пример, всяка пролет пред очите ни неведома ръка създава и командва внушителна армия, съставена от четиристотин хиляди различни вида растения и животни. После през есента, която е модел на Възкресението, чрез протръбяване с рога на гибелта и в името на смъртта се освобождават от служба триста хиляди вида. През пролетта, която е модел на Стълпотворението и на Съдния ден, за няколко седмици и при съвършен ред се създават триста хиляди образци на Най-великото пробуждане от смъртта и сбор (хашр). И дори след като ни е показал чрез единствено дърво четири вида умалено възстановяване от смъртта и съживяване - на самото дърво, на листата, цветовете и плодовете му, каквито са били през миналата пролет, Преславния ни разкрива и доказва Своята единственост, единосъщие, уникалност, абсолютно могъщество и всеобхватно милосърдие в рамките на съвършените господство, власт и мъдрост. Той пише тази повеля на единобожието с калема на съдбата по страницата на всяка пролет върху земната повърхност, като дарява на всеки вид и всяка група от тази преславна четиристотинхилядна армия специфичното им различно препитание, нужното им многообразно оръжие за защита, подходящите за тях различни дрехи, инструкции и уволнения, съответстващите им пособия и необходими принадлежности. Преславния им дарява всичко това при съвършен ред и с мярка, без да допусне и най-малкото недоглеждане или грешка, без объркване или забравяне, в точно определеното време и от невероятни източници. | |||
След като нашият пътник прочел само единствена страница от само единствена пролет и видял там ясно и отчетливо делото на единобожието, си рекъл: “Онзи, Който през всяка пролет поражда с хиляди тези видове съживяване и насъбиране, по-удивителни и от Върховния сбор (хашр), е същият, Който е дал на всичките Си пророци хиляди обети, че ще насъбере и възкреси творенията за награда и наказание, и това е по-незначително за Неговата мощ, отколкото самата пролет. Той е дал хиляди указания относно Сбора (хашр) и в Свещения Коран, който открито и със загатване повтаря в хиляди знамения обещанието и заплахата на Преславния. Който извърши престъплението да отрече Възкресението и Сбора при Всемогъщия, Подчиняващия и Покоряващия, Владетеля на величието, несъмнено за него Адовото мъчение ще бъде най-справедливата присъда.” | |||
Така решил нашият пътник. Той спечелил и душата си, която също повторила: “Вярваме!”. | |||
После пътникът през света видял в третото жилище | |||
'''Четвъртата истина, която е трийсет и третата степен: истината за милосърдието и даряването на препитание''' | |||
Тоест предоставянето на препитание на всички живи същества и особено на дарените с дух, най-вече на безпомощните и слабите сред тях, и главно на децата и малките, по цялата земя, в недрата й, във въздуха, в морето, осигуряването с пълно съчувствие и състрадание на цялата им прехрана, независимо дали е материална - за стомаха, или духовна - за сърцето. А храните се получават от елементарна суха пръст и от твърди като кост и сухи късчета дърво, при това най-приятното препитание е извлечено измежду кръв и мръсотия и огромни количества храна са произведени от твърдо като кост зрънце, което не тежи и грам. Нормираното получаване на всичко това пред очите ни в съответното му време, без да бъде забравен някой или да се допусне объркване или грешка, е именно истината за препитанието от неведома ръка. | |||
В едно от кораничните знамения е казано: “Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.” (51: 58) | |||
Да, в това знамение осигуряването на средствата за съществуване и на препитанието се ограничава в правомощията единствено на Преславния и Всевишния, както е казано и в друго коранично знамение: “И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (11: 6) Тук прехраната на всички хора и животни се поставя под грижата на Преславния Господ и се обезпечава от Него, както и в следното знамение: “И колко твари има, които не си набавят препитанието - Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (29: 60) Знамението доказва и обявява, че както е видно, Преславния Аллах е Онзи, Който носи отговорността за прехраната на клетниците, слабите, безпомощните и други неспособни да се сдобият с него. Той им го изпраща откъдето не са и предполагали, от източници, за които не им е и хрумвало, дори от неведомото, дори от нищо. Така например насекомите в морските дълбини се хранят от нищо; за всички малки рожби препитанието идва откъдето не предполагат; на всички животни Преславния е гарантирал прехраната и действително за тях Той изразходва средства направо от неведомото, както се вижда всяка пролет; дори препитанието на запленените от причинността им се изпраща от Преславния под воала на причините и никой друг не ги храни. Тези коранични знамения и наблюдавани явления разкриват, доказват и оповестяват кой осигурява препитанието. Множество други знамения и безчет свидетелства във вселената сочат категорично и без колебания, че всяко живо създание расте, отглеждано под милосърдното крило на единствен и единосъщ превелик Осигурител на прехрана. | |||
Да, нужното на дърветата препитание бърза към тях, без да притежават нито способност, нито избор, нито воля да го стигнат, и без да се помръднат от местата си, се уповават на Аллах. Така и чистото мляко тече от удивителните помпи на майчините вимета към устата на малките им безпомощни рожби, а щом те придобият известна способност, избор и воля, тази грижа веднага се прекратява въпреки че дареното на майките състрадание се запазва. Всичко това красноречиво доказва, че законосъобразното препитание не идва пропорционално на способността и желанието, а само на слабостта и безсилието, които пораждат упованието. | |||
Силата на могъществото, волята и ума, която поражда предимно алчност, водеща към загуба, насочва почувствалите тази сила учени мъже към смирение и нещо подобно на просия, докато отсъствието на увенчано с упование могъщество отправя повечето обикновени и не особено умни хора към богатството и заможността, и дори популярна мъдрост гласи: “Колко и колко учени са изнемогвали от теориите си, и колко, и колко невежи си срещал в доволство!” Това доказва, че творенията не получават и не намират законосъобразното препитание чрез силата на своите способности и избор, а само им го дава с милосърдие Някой, Който приема труда и усилията им, и им го отпуска с добрина от жалост и състрадание Някой трогнат от нуждите и бедността им. | |||
Но препитанието бива два вида: | |||
'''Първият:''' истинската и естествената насъщна прехрана, гарантирана от Даряващия препитание и така отмерена, че запасите в човешкото тяло под формата на мазнини или други вещества да осигурят оцеляване и запазване на живота повече от двайсет дни, без да се поглъща никаква храна. Смъртта на онези, които умират уж от глад, преди да са изминали двайсет или трийсет дни и да са се изчерпали естествените им запаси, не настъпва поради липса на препитание, а се причинява от болест вследствие на лоши привички и нарушаване на обичайния стереотип. | |||
''' | |||
'''Вторият:''' метафоричното и изкуствено препитание, което се превръща в необходимост, след като човек се пристрасти към него по силата на навика, прекаляването и злоупотребата. Този вид е извън рамките на гарантираното и обезпеченото, но зависи от благодеянието на Преславния, което може или да се въздаде, или да се възпре. | |||
''' | |||
Ощастливеният и сполучилият с втория вид препитание е онзи, който знае, че с пестеливост и непретенциозност - два източника на блаженство и наслада - законосъобразният стремеж е форма на богослужене и практически зов за придобиване на средства за съществуване. Такъв човек прекарва живота си в доволство и приема милостинята с признателност и благодарност. | |||
Окаяният и злополучният в това отношение е онзи, който чрез прекаляване и алчност - две причини за злощастие, загуба и болка - отстъпва от законосъобразния стремеж, като чука на всяка врата, прекарва живота си в леност, оплаквания и жалби, и така го погубва. | |||
Както стомахът изисква храна, така от милосърдно препитание се нуждаят и го получават от Преславния с пълна благодарност и признателност сърцето, духът, разумът, очите, ушите, устата и другите подобни изтънчени човешки органи, способности и сетива. На всяко от тях Той дарява от съкровищниците на Своето милосърдие препитание, което е подходящо за него, харесва му и му се наслаждава. Състрадателният Осигурител на препитание дори е сътворил всички тези изтънчени органи и способности - очите, ушите, сърцето, въображението, разума и други подобни, - за да бъдат като ключове за съкровищницата на Неговото милосърдие и Той да ги обсипва щедро със средства за съществуване. | |||
Например окото е ключ за съкровищниците със скопоценните камъни на хубостта и красотата, разпръснати по повърхността на вселената. Това е валидно и за останалите органи, всеки от които е ключ за определен свят и извлича от него полза чрез вярата. Но нека се върнем към същността на темата. | |||
Всемогъщият и премъдрият Творец е създал живота като всеобхватно обобщение на вселената, което съсредоточава главните Му цели и проявленията на Най-прекрасните Му имена. Така Той, Преславния, е отредил препитанието да бъде всеобхватен център на Господните дела в света на живите същества и е създал у тях инстинкта на апетита и насладата от храната, за да предостави възможност за реализиране на най-важната цел и мъдрост, вложена в сътворяването на вселената, а именно: да се откликва на Неговото господство и любов с постоянна и всеотдайна благодарност и удовлетворение, което да се прави със смирение и покорство. | |||
Например както Преславния е заселил всяко кътче от преобширното Господно царство, и по-конкретно небесата, с ангели и духовни създания, и неведомия свят - с духове, така Той е заселил и материалния свят, в частност въздуха и пръстта, и дори всяко местенце по него, във всяко време и всеки момент, с живи същества, и по-специално с малки и големи птици и с насекоми, заради мъдростта да се разпространява духът и да се придава хубост на този свят. Преславния е вложил като инстинкт у животните и човека потребността и насладата от храната и е отредил винаги да се стремят към нея, и сякаш тази нужда е бич, който ги подбужда да придобиват препитанието си. Това, че Той ги подкарва, активизира и заставя да тичат след прехраната си, като ги избавя от леността и безделието, е само една от важните Господни мъдрости, които ако не съществуваха, Преславния би накарал определените за животните нормирани порции да се устремяват към тях без никакъв труд и усилие и в резултат на естествена потребност, както това е сторил за растенията. | |||
Ако имаше око, способно да обгледа и обхване в полезрението си изцяло, наведнъж и в пълнота земната повърхност, за да долови многообразните красоти на името Милосърдния (ар-Рахим), разнородните хубости на името Даващия препитание (ар-Раззак) и засвидетелстваното от тях Божие единство, то би видяло колко блажена красота и колко сладка прелест се изявява в състраданието на Даващия препитание, Милосърдния, и в жалостта, с които Той неведомо снабдява керваните от животни и им прави всемилостиво благодеяние. В края на зимата запасите им от храна почти са се изчерпали, а Той им доставя провизии и дарове с изключителна сладост, пределно обилие и безкрайно разнообразие, които са сложени в ръцете на растенията, по короните на дърветата, във виметата на майките, и са им изпратени от съкровищниците на чисто неведомо милосърдие. Тогава окото би разбрало с проникновение, | |||
че Онзи, Който произвежда например една ябълка и я дарява на някого като реално препитание и благодат, не би могло да бъде друг освен Онзи, Който управлява и сменява сезоните, нощите и дните, и превръща земното кълбо в търговски кораб, и го пуска да плува със сезонната реколта, за да стигне до бедните Му гости на земята. Така е, защото печатът на естествената природа, клеймото на мъдростта, белегът на вечността и знакът на милосърдието по челото на единичната ябълка личи и по челата на всички ябълки по цялата земя, на всички други плодове, на всички растения и животни. Затова Собственикът и реалният Създател на отделната ябълка е Собственик и Създател на всички подобни произведения сред обитателите на огромната земя - тяхната градина, на която също е Собственик и Създател. Той е сътворил и дървото на вселената, която е като завод, и сезона, който е като цех, и е изпратил пролеттта и лятото, които са поле за отглеждане и растеж. Този велик Властелин и красив Творец няма съдружник и няма друг бог освен Него. | |||
Следователно всеки плод е прекрасен ясен печат на Божието единство, доколкото той разкрива кой е Ваятелят и Майсторът на неговото дърво - земята, и Създателят, и Творецът на неговата градина - книгата на вселената, и изявява преславното Му единство, и показва, че колкото са отделните плодове, толкова са и печатите, удостоверяващи истинността на Божието единство. | |||
Понеже “Послания от светлина” (Рисале-и Нур) разяснява имената Милосърдния (ар-Рахим) и Премъдрия (ал-Хаким) измежду Най-прекрасните имена, и в няколко свои части дава тълкуване и аргументация на много от изобилните проблясъци и богатите тайни на истината за милосърдието, отправяме любезния читател към тези брошури. С оглед на неблагоприятното ни състояние тук ще се задоволим само с кратка бележка относно огромното и богато Божие хранилище. | |||
И така, нашият пътник си казал: “Слава на Аллах, че ми позволи да чуя трийсет и трите истини, свидетелстващи за непременното съществуване и единството на моя Творец и Владетел, Когото продължавам да търся навсякъде и за Когото питам всяко нещо. Всяка от тези истини е сякаш ярко слънце, което разсейва всеки мрак, и носи силата на непоклатима планина, и със заключенията си свидетелства докрай категорично, че Преславния съществува, и с всеобхватността си сочи пределно ясно, че Той е единствен. Чрез всяка от тези истини се доказват със силни аргументи съвкупните опори на вярата и се потвърждава фактът, че пълното съответствие и съвпадане на изводите, до които споменатите истини стигат като цяло, превръща нашата вяра от подражание в реализация, от реализация - в достоверно знание, от достоверно знание - в очевидна достоверност, и от очевидна достоверност - в абсолютна достоверност. | |||
Слава на Аллах, това е от благодатта на моя Господ! | |||
“Слава на Аллах, Който ме напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” (Коран, 7: 43) | |||
Във втората глава от Първата тема съвсем накратко се набелязват светлините на вярата, които търсещият и копнеещ пътник е придобил от четирите величествени истини при наблюденията си в третото жилище: | |||
لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وَح۟دَتِهٖ فٖى وُجُوبِ وُجُودِهٖ مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟فَتَّاحِيَّةِ بِفَت۟حِ الصُّوَرِ لِاَر۟بَعِ مِاَةِ اَل۟فِ نَو۟عٍ مِن۟ ذَوِى ال۟حَيَاةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِلَا قُصُورٍ بِشَهَادَةِ فَنِّ النَّبَاتِ وَ ال۟حَيَوَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّح۟مَانِيَّةِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا نُق۟صَانٍ بِال۟مُشَاهَدَةِ وَ ال۟عِيَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اِدَارَةِ ال۟مُحٖيطَةِ لِجَمٖيعِ ذَوِى ال۟حَيَاةِ وَ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا خَطَاءٍ وَ لَا نُق۟صَانٍ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّحٖيمِيَّةِ وَ ال۟اِعَاشَةِ الشَّامِلَةِ لِكُلِّ ال۟مُر۟تَزِقٖينَ ال۟مُقَنَّنَةِ فٖى كُلِّ وَق۟تِ ال۟حَاجَةِ بِلَا سَه۟وٍ وَ لَا نِس۟يَانٍ جَلَّ جَلَالُ رَزَّاقِهَا الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ ال۟حَنَّانِ ال۟مَنَّانِ وَ عَمَّ نَوَالُهُ وَ شَمِلَ اِح۟سَانُهُ وَ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ | لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ ال۟وَاحِدُ ال۟اَحَدُ الَّذٖى دَلَّ عَلٰى وَح۟دَتِهٖ فٖى وُجُوبِ وُجُودِهٖ مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ ال۟فَتَّاحِيَّةِ بِفَت۟حِ الصُّوَرِ لِاَر۟بَعِ مِاَةِ اَل۟فِ نَو۟عٍ مِن۟ ذَوِى ال۟حَيَاةِ ال۟مُكَمَّلَةِ بِلَا قُصُورٍ بِشَهَادَةِ فَنِّ النَّبَاتِ وَ ال۟حَيَوَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّح۟مَانِيَّةِ ال۟وَاسِعَةِ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا نُق۟صَانٍ بِال۟مُشَاهَدَةِ وَ ال۟عِيَانِ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ حَقٖيقَةِ ال۟اِدَارَةِ ال۟مُحٖيطَةِ لِجَمٖيعِ ذَوِى ال۟حَيَاةِ وَ ال۟مُن۟تَظَمَةِ بِلَا خَطَاءٍ وَ لَا نُق۟صَانٍ . وَ كَذَا مُشَاهَدَةُ عَظَمَةِ اِحَاطَةِ حَقٖيقَةِ الرَّحٖيمِيَّةِ وَ ال۟اِعَاشَةِ الشَّامِلَةِ لِكُلِّ ال۟مُر۟تَزِقٖينَ ال۟مُقَنَّنَةِ فٖى كُلِّ وَق۟تِ ال۟حَاجَةِ بِلَا سَه۟وٍ وَ لَا نِس۟يَانٍ جَلَّ جَلَالُ رَزَّاقِهَا الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ ال۟حَنَّانِ ال۟مَنَّانِ وَ عَمَّ نَوَالُهُ وَ شَمِلَ اِح۟سَانُهُ وَ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا هُوَ | ||
سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ | سُب۟حَانَكَ لَا عِل۟مَ لَنَٓا اِلَّا مَا عَلَّم۟تَنَٓا اِنَّكَ اَن۟تَ ال۟عَلٖيمُ ال۟حَكٖيمُ | ||
يَا رَبِّ بِحَقِّ بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ يَا اَللّٰهُ يَا رَح۟مٰنُ يَا رَحٖيمُ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى اٰلِهٖ وَاَص۟حَابِهٖ اَج۟مَعٖينَ بِعَدَدِ جَمٖيعِ حُرُوفِ رَسَائِلِ النُّورِ ال۟مَض۟رُوبِ تِل۟كَ ال۟حُرُوفُ فٖى عَاشِرَاتِ دَقَائِقِ جَمٖيعِ عُم۟رِنَا فِى الدُّن۟يَا وَال۟اٰخِرَةِ مَعَ ضَر۟بِ مَج۟مُوعِهَا فٖى ذَرَّاتِ وُجُودٖى فٖى مُدَّةِ حَيَاتٖى وَاغ۟فِر۟لٖى وَلِمَن۟ يُعٖينُنٖى فٖى نَش۟رِ رَسَائِلِ النُّورِ وَكِتَابَتِهَا بِصَدَاقَةٍ بِكُلِّ صَلَاةٍ مِن۟هَا وَ لِاٰبَائِنَا وَلِسَادَاتِنَا وَشُيُوخِنَا وَ لِاَخَوَاتِنَا وَاِخ۟وَانِنَا وَلِطَلَبَةِ رِسَالَةِ النُّورِ الصَّادِقٖينَ وَبِال۟خَاصَّةِ لِمَن۟ يَك۟تُبُ وَيَس۟تَن۟سِخُ هٰذِهِ الرِّسَالَةَ بِرَح۟مَتِكَ يَا اَر۟حَمَ الرَّاحِمٖينَ اٰمٖينَ وَ اٰخِرُ دَع۟وٰيهُم۟ اَنِ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ | يَا رَبِّ بِحَقِّ بِس۟مِ اللّٰهِ الرَّح۟مٰنِ الرَّحٖيمِ يَا اَللّٰهُ يَا رَح۟مٰنُ يَا رَحٖيمُ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى اٰلِهٖ وَاَص۟حَابِهٖ اَج۟مَعٖينَ بِعَدَدِ جَمٖيعِ حُرُوفِ رَسَائِلِ النُّورِ ال۟مَض۟رُوبِ تِل۟كَ ال۟حُرُوفُ فٖى عَاشِرَاتِ دَقَائِقِ جَمٖيعِ عُم۟رِنَا فِى الدُّن۟يَا وَال۟اٰخِرَةِ مَعَ ضَر۟بِ مَج۟مُوعِهَا فٖى ذَرَّاتِ وُجُودٖى فٖى مُدَّةِ حَيَاتٖى وَاغ۟فِر۟لٖى وَلِمَن۟ يُعٖينُنٖى فٖى نَش۟رِ رَسَائِلِ النُّورِ وَكِتَابَتِهَا بِصَدَاقَةٍ بِكُلِّ صَلَاةٍ مِن۟هَا وَ لِاٰبَائِنَا وَلِسَادَاتِنَا وَشُيُوخِنَا وَ لِاَخَوَاتِنَا وَاِخ۟وَانِنَا وَلِطَلَبَةِ رِسَالَةِ النُّورِ الصَّادِقٖينَ وَبِال۟خَاصَّةِ لِمَن۟ يَك۟تُبُ وَيَس۟تَن۟سِخُ هٰذِهِ الرِّسَالَةَ بِرَح۟مَتِكَ يَا اَر۟حَمَ الرَّاحِمٖينَ اٰمٖينَ وَ اٰخِرُ دَع۟وٰيهُم۟ اَنِ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ | ||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||
1.154. satır: | 1.100. satır: | ||
</div> | </div> | ||
< | <span id="Bugünlerde,_manevî_bir_muhaverede_bir_sual_ve_cevabı_dinledim._Size_bir_hülâsasını_beyan_edeyim:"></span> | ||
=== | === ЗНАЧЕНИЕТО НА “ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА” === | ||
'''Тези дни чух въображаем диалог с размяна на въпроси и отговори, които ще ви разясня накратко.''' | |||
'''Някой каза:''' “Великата мобилизация на “Послания от светлина”, цялостното им въоръжаване и Свещената им борба за вярата и единобожието непрекъснато растат, въпреки че само едно от тях е достатъчно, за да накара и най-заклетия и упорит атеист да замъли. Защо тогава те продължават да се мобилизират със същата жар и действеност?” | |||
'''Отговориха му следното:''' “”Послания от светлина” не поправят частични опустошения и не ремонтират малък поразрушен дом, а поправят общи и цялостни опустошения, и ремонтират велика всеобхватна крепост със стени, всяка скала от които е сякаш планина. Тази твърдина обгражда и пази Исляма. “Послания от светлина” не се стремят към реформиране само на някакво конкретно сърце и индивидуално съкровение, а полагат усилия с чудотворния лек на Свещения Коран да изцерятт колективното сърце и да превържат груповите идеи, ранявани със средствата на покварата, които са приготвяни и трупани за тях от хиляда години насам. Стремят се да излекуват и груповото съкровение, насочило се към покварата в резултат на разрушаването на ислямските основи, течения и обреди, които са великата опора за всички и особено за обикновените вярващи. Да, “Послания от светлина” полагат усилия да излекуват тези огромни и дълбоки рани чрез лекарствата на кораничното чудо и на вярата. | |||
Пред тези комплексни и ужасяващи разрушения, зейнали дупки и дълбоки рани трябва да се намерят неопровержими аргументи и готов инструментариум до степен на абсолютна достоверност и със силата и непоклатимостта на планините, както и изпитани лекарства, надвишаващи хиляда пъти свойствата на противоотровата и с качества за безчет лечения. | |||
Такова е значението на “Послания от светлина”, което произтича от духовното чудо на Свещения Коран. Във времето, когато изпълняват тази функция по най-пълноценния начин, те се ползват с положение на източник за разкриване на безграничните степени на вярата и извор за издигане по безкрайните й високи стъпала.” | |||
По такъв начин се проведе дълъг разговор, който аз чух изцяло и като отправих много благодарности към Аллах, го предадох за вас накратко. | |||
'''Саид Нурси''' | |||
''' | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
düzenleme