İçeriğe atla

İkinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark

"=== Втори въпрос ===" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Когато напълно сме удовлетворени от всеобхватното Му господство, би трябвало абсолютно да се удовлетворяваме от участта и съдбата, която ни е предопределил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръ..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
("=== Втори въпрос ===" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
126. satır: 126. satır:
Когато напълно сме удовлетворени от всеобхватното Му господство, би трябвало абсолютно да се удовлетворяваме от участта и съдбата, която ни е предопределил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръбта, са по-близо до критиката на справедливото Божие предопределение и до съмнението във всеобхватното Му милосърдие. Който критикува съдбата, тя го сразява. Който се съмнява в милосърдието, се лишава от него. Когато човек със счупена ръка я използва за мъст, той я дочупва. Когато пострадалият посреща своята беда с оплакване, безпокойство, съпротива и тревога, той удвоява изпитанието.
Когато напълно сме удовлетворени от всеобхватното Му господство, би трябвало абсолютно да се удовлетворяваме от участта и съдбата, която ни е предопределил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръбта, са по-близо до критиката на справедливото Божие предопределение и до съмнението във всеобхватното Му милосърдие. Който критикува съдбата, тя го сразява. Който се съмнява в милосърдието, се лишава от него. Когато човек със счупена ръка я използва за мъст, той я дочупва. Когато пострадалият посреща своята беда с оплакване, безпокойство, съпротива и тревога, той удвоява изпитанието.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="İkinci_Mesele:"></span>
=== İkinci Mesele: ===
=== Втори въпрос ===
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Винаги щом преувеличиш материалните беди, те се уголемяват, и винаги щом ги умаловажиш, се смаляват. Например когато човек придаде значение на нощните си кошмари, това ги уголемява във въображението му, а когато ги пренебрегне, те се стопяват и изчезват. Когато човек започне да се отбранява от осите, те го нападат още повече, но ако не им обърне внимание, се разпиляват.
'''Maddî musibetleri büyük gördükçe büyür, küçük gördükçe küçülür.''' Mesela, gecelerde insanın gözüne bir hayal ilişir. Ona ehemmiyet verdikçe şişer, ehemmiyet verilmezse kaybolur. Hücum eden arılara iliştikçe fazla tehacüm göstermeleri, lâkayt kaldıkça dağılmaları gibi; maddî musibetlere de büyük nazarıyla ehemmiyetle baktıkça büyür. Merak vasıtasıyla o musibet cesetten geçerek kalpte de kökleşir, bir manevî musibeti dahi netice verir; ona istinad eder, devam eder. Ne vakit o merakı, kazaya rıza ve tevekkül vasıtasıyla izale etse bir ağacın kökü kesilmesi gibi maddî musibet, hafifleşe hafifleşe kökü kesilmiş ağaç gibi kurur, gider. Bu hakikati ifade için bir vakit böyle demiştim:
 
</div>
По същия начин и материалните беди: винаги щом човек ги преувеличи, насочи вниманието си към тях и се разтревожи, те проникват от чисто физическата сфера на тялото в сърцето и се установяват там. А когато в него се развива и духовна болест, която става опора на физическата, последната придобива стабилност и се задържа дълго. Но когато човек изтръгне корените на тревогата и внушението чрез удовлетворение от присъдата на Аллах и упование на Неговото милосърдие, тогава материалната беда постепенно изчезва и отминава. Така и дървото умира и листата му изсъхват, ако бъдат отрязани корените му. Някога изразих тази истина чрез следните редове:


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">