64.902
düzenleme
("Злощастният пътник от левия път е изложен на опасността всеки момент да потъне в устата на дракона и затова трепери от страх и ужас, докато щастливият е поканен в прекрасна и чудна градина, отрупана с различни плодове. Сърцето на злощастния се разкъсв..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
("А щастливият съзира истината, която сама по себе си е красива. След като осъзнава нейната красота, той уважава съвършенството на Владетеля на истината и Му оказва почит, с което заслужава Неговото милосърдие. Узнай тогава една от тайните: “Каквато и..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
45. satır: | 45. satır: | ||
Злощастният пътник от левия път е изложен на опасността всеки момент да потъне в устата на дракона и затова трепери от страх и ужас, докато щастливият е поканен в прекрасна и чудна градина, отрупана с различни плодове. Сърцето на злощастния се разкъсва от велик страх и болезнен ужас, докато щастливият вижда странните неща и гледа на тях като на блага поука, сладък страх и любимо знание. Мъчението за клетия злощастник е, че страда от самота, отчаяние и сиротност. И какво мъчение! Докато щастливият се наслаждава на дружелюбие и шества сред надежда и любов. Затрудненият гледа на себе си като на осъден - сякаш е в затвор - да търпи болезнените наше-ствия на насекомите. А щастливият с късмет се наслаждава като скъп гост. И как да не се наслаждава, когато е гост на прещедър домакин и се радва на чудесата на Неговите слуги! И още, злощастният ускорява мъчението си в Огъня, като яде външно сладки на вкус, но в действителност и всъщност отровни храни. Онези плодове са само образци. Позволено е да се вкуси от тях само за да бъдат пожелани истинските и оригиналните плодове, и човек да стане техен реален купувач. Иначе няма извине-ние за животинската лакомия на хората. Въз-хваляваният щастливец ги вкусва, осъзнава по-ложението и отлага нахранването с тях, като се наслаждава на очакването. А злощастният сам угнетява себе си, лишавайки своя поглед от ис-тини, блестящи като ден, и от сияйни и красиви условия, и така се обременява с представата за мрачно положение и с нерадостни самовнуше-ния, и сякаш се намира в Ада. Той не заслужава жалост и няма право да се оплаква. Такъв човек прилича на някой, който е сред своите любими хора по време на летен празник в пищна и красива градина, на прекрасно и пиршество и увеселение, но тъй като това не го удовлетворя-ва, мъжът започва да пресушава чаши с вино причинител на всички скверности, и съвсем се напива, и закрещява, и се вайка, и заплаква, като мисли, че се намира сред люта зима и си въобразява, че е гладен и гол сред свирепи зверове. И злощастният е подобен на този чо-век, който не заслужава съжаление и състрада-ние, защото сам угнетява себе си, като си въоб-разява, че приятелите му са зверове и ги пре-зира. | Злощастният пътник от левия път е изложен на опасността всеки момент да потъне в устата на дракона и затова трепери от страх и ужас, докато щастливият е поканен в прекрасна и чудна градина, отрупана с различни плодове. Сърцето на злощастния се разкъсва от велик страх и болезнен ужас, докато щастливият вижда странните неща и гледа на тях като на блага поука, сладък страх и любимо знание. Мъчението за клетия злощастник е, че страда от самота, отчаяние и сиротност. И какво мъчение! Докато щастливият се наслаждава на дружелюбие и шества сред надежда и любов. Затрудненият гледа на себе си като на осъден - сякаш е в затвор - да търпи болезнените наше-ствия на насекомите. А щастливият с късмет се наслаждава като скъп гост. И как да не се наслаждава, когато е гост на прещедър домакин и се радва на чудесата на Неговите слуги! И още, злощастният ускорява мъчението си в Огъня, като яде външно сладки на вкус, но в действителност и всъщност отровни храни. Онези плодове са само образци. Позволено е да се вкуси от тях само за да бъдат пожелани истинските и оригиналните плодове, и човек да стане техен реален купувач. Иначе няма извине-ние за животинската лакомия на хората. Въз-хваляваният щастливец ги вкусва, осъзнава по-ложението и отлага нахранването с тях, като се наслаждава на очакването. А злощастният сам угнетява себе си, лишавайки своя поглед от ис-тини, блестящи като ден, и от сияйни и красиви условия, и така се обременява с представата за мрачно положение и с нерадостни самовнуше-ния, и сякаш се намира в Ада. Той не заслужава жалост и няма право да се оплаква. Такъв човек прилича на някой, който е сред своите любими хора по време на летен празник в пищна и красива градина, на прекрасно и пиршество и увеселение, но тъй като това не го удовлетворя-ва, мъжът започва да пресушава чаши с вино причинител на всички скверности, и съвсем се напива, и закрещява, и се вайка, и заплаква, като мисли, че се намира сред люта зима и си въобразява, че е гладен и гол сред свирепи зверове. И злощастният е подобен на този чо-век, който не заслужава съжаление и състрада-ние, защото сам угнетява себе си, като си въоб-разява, че приятелите му са зверове и ги пре-зира. | ||
А щастливият съзира истината, която сама по себе си е красива. След като осъзнава нейната красота, той уважава съвършенството на Владетеля на истината и Му оказва почит, с което заслужава Неговото милосърдие. | |||
Узнай тогава една от тайните: “Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб.” (Коран, Сура Жените: 79) | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
düzenleme